I go to seek a Great Perhaps.

by **Уилям Джърнингън** Съб Май 19, 2012 3:22 pm

meow.

Тъй. Наскоро *преди няколко месеца* започнах да превеждам "Looking for Alaska" by John Green в дневника си. И понеже там поствам всеки ден, поста се губи и после иди го търси.
Затова реших да си направя тема, където да поствам главите и да е прегледно и чистичко.
НЕ МОГА да гарантирам, че превода ми е добър, идеален, без грешки, точен, етц. Правя го за забавление, без да целя нещо.
Произведението принадлежи на Джон Грийн, моето е само фен превод, понеже така и не излезе официален български превод. А книгата наистина си заслужава четенето.
Само се надявам да не я разваля с "уменията" си. ХДДДДДДДДДДД

Енджой. *ся трябва да ходя да търся първата глава"

by **София Уайлд** Съб Май 19, 2012 3:28 pm

Уилям Джърнингън написа:meow.

Тъй. Наскоро *преди няколко месеца* започнах да превеждам "Looking for Alaska" by John Green в дневника си. И понеже там поствам всеки ден, поста се губи и после иди го търси.
Затова реших да си направя тема, където да поствам главите и да е прегледно и чистичко.
НЕ МОГА да гарантирам, че превода ми е добър, идеален, без грешки, точен, етц. Правя го за забавление, без да целя нещо.
Произведението принадлежи на Джон Грийн, моето е само фен превод, понеже така и не излезе официален български превод. А книгата наистина си заслужава четенето.
Само се надявам да не я разваля с "уменията" си. ХДДДДДДДДДДД

Енджой. *ся трябва да ходя да търся първата глава"

ЙЕЗ БИЧИЗ

май към 6та стр или нещо такова...
кажи ми че ще я преведеш цялатааааааааааааааааааааааа yeah

by **Уилям Джърнингън** Съб Май 19, 2012 3:30 pm

Ве като си гледам скоростта, даже и да го направя не знам дали ще е скоро. Laughing

by **Уилям Джърнингън** Съб Май 19, 2012 3:43 pm

Сто тридесет и шест дни преди

Седмица преди да напусна семейството си и Флорида, заедно с останалата част от незначителния си живот, за да отида в пансион в Алабама, майка ми настоя да организира ми организира парти за изпращане. Ако кажа, че имах ниски очаквания, щеше да е драстично подценяване на въпроса. Въпреки че бях повече или по-малко принуден да поканя всичките си „приятели от училище” т.е. купчината измет от превзети хора и зубъри по Английски, с които стоях по социално принуждение в просторната столова в държавното си училище, знаех, че няма да дойдат, Все пак, майка ми настояваше, тласкана от заблудата, че бях крил популярността си в тайна от нея през всичките тези години. Тя приготви малка планина от сос от артишок. Украси дневната със зелени и жълти гирлянди, цветовете на новото ми училище. Купи две дузини конфети и ги разположи около ръба на масичката ни за кафе.

И когато най-сетне дойде последният Петък, когато опаковането ми бе почти готово, тя, татко и аз седнахме на дивана в дневната в 16:56 и търпеливо зачакахме появяването на кавалерията за Изпращането на Майлс. Кавалерията се състоеше от точно двама човека: Мари Лоусън, дребна блондинка с правоъгълни очила, и нейното ниско, набито (направо мускулесто) гадже, Уил.
„Здрасти, Майлс,” каза Мари, сядайки на дивана.

„Здрасти,” отвърнах.

„Как прекара лятото?” попита Уил.

„Добре. А ти?”

„Добре. Изпълнихме Исус Христос Суперзвезда. Аз помогнах с оформлението. Мари се занимаваше с осветлението,” отговори Уил.

„Яко.” Кимнах разбиращо, и с това се изчерпаха темите ни за разговор. Можеше да питам за Исус Христос Суперзвезда, но 1. не знаех какво е това, 2. Не ме интересуваше и 3. Не ме биваше много в говоренето на празни приказки. Майка ми, обаче, можеше да дърдори с часове, и така тя прекъсна неловката тишина, като ги попита за графика им с репетиции, как е било шоуто и дали е пожънало успех.
„Предполагам, че да,” каза Мари. „Мисля че дойдоха доста хора.” Мари бе от хората, които мислеха много.
Най-накрая Уил каза, „Е, ние просто се отбихме да кажем Сбогом. Мари трябва да се прибере до шест часа. Забавлявай се в пансиона, Майлс.”
„Мерси,” отвърнах, облекчен. Единственото нещо, по-лошо от това да организираш парти, на което никой не е дошъл, е, да организираш парти и да дойдат само двама извънредно неинтересни човека.
Те си тръгнаха, а аз седнах на дивана заедно с родителите си и се загледах към изключения телевизор и исках да го включа, но знаех, че не трябва. Можех да усетя и погледите и на двамата, вперени в мен, чакайки ме да избухна в сълзи или нещо подобно, сякаш не знаех още от началото, че ще стане точно така. Но знаех. Можех да усетя съжалението им, докато загребваха от соса от артишок с чипс, предназначен за въображаемите ми приятели, но те се нуждаеха от моето съжаление повече, отколкото аз тяхното: аз не бях разочарован. Очакванията ми бяха оправдани.

„Затова ли искаш да напуснеш, Майлс?” попита ме майка ми.

Замислих се за момент, опитвайки се да не погледна към нея. „Ъм, не,” казах,

„Тогава защо?” попита тя. Това не бе първият път, в който ми задаваше този въпрос. Майка ми не бе особен почитател на идеята да ме пусне в пансион и не го криеше.
„Заради мен?” попита татко. Той бе посещавал Кулвър Крийк, същият пансион, към който се бях насочил, също както двамата му братя и техните деца. Мисля, че му харесваше мисълта, че следвам стъпките му. Чичовците ми ми бяха разказвали истории за това, колко популярен е бил баща ми в кампуса, задето едновременно е отглеждал малък Ад и е поддържал отличен успех по всички предмети. Звучеше като по-добър живот от този, който имах във Флорида. Но не, не бе заради баща ми. Не точно.
„Почакай,” казах. Отидох до кабинета на татко и открих биографията на Франсоа Рабле. Харесвах четенето на биографиите на писатели, дори и (както бе в случая с мосю Рабле) никога да не бях чел произведенията им. Обърнах на последната страница и открих маркирания цитат („НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙ МАРКЕР В КНИГИТЕ МИ,” бе повторил баща ми хиляда пъти. Но как иначе би могъл да намериш, това което търсиш?).
„Та, този човек,” казах, стоейки на прага на дневната.
„Франсоа Рабле. Бил е поет. И последните му думи са били „Отивам да открия Голямата си цел в живота.” Ето затова отивам. За да не се налага да чакам цял живот, докато умра, за да започна да търся Голяма цел в живота си.”
Това ги накара да замълчат. Бях тръгнал да преследвам Голямата си цел, и те знаеха толкова добре, колкото и аз, че няма да я намеря при себеподобните на Уил и Мари. Седнах обратно на дивана, между майка и татко, и баща ми ме обгърна с ръка, и останахме така, тихи на дивана заедно, в продължение на доста време, докато стана удобно да включа телевизора, и тогава ядохме сос от артишок за вечеря и гледахме History Channel, и по подобие на останалите партита за изпращане, определено можеше да е по-зле.

by **Dominic Foster.** Съб Май 19, 2012 3:44 pm

Първо ся.
Пряката реч в българския език не се отделя с кавички, както в другите езици, ами с тирета. хд
Знаеш колко съм взискателна. Very Happy

by **Уилям Джърнингън** Съб Май 19, 2012 3:49 pm

Lady, please. От третата глава очаквай да е с тирета, щот ся ме мързи да търся къде има пряка реч у втора глава. Laughing

by Sponsored content

I go to seek a Great Perhaps.

I go to seek a Great Perhaps.

Re: I go to seek a Great Perhaps.

Re: I go to seek a Great Perhaps.

Re: I go to seek a Great Perhaps.

Re: I go to seek a Great Perhaps.

Re: I go to seek a Great Perhaps.

Re: I go to seek a Great Perhaps.