Най - най - най - най - най - тъжната История, която някога съм чувала... ;((

И отново седях на леглото с кръстосани крака и гледах отегчено през прозореца. Гледах как двама влюбени нежно се губеха в прегръдките си , как си повтаряха "Обичам те" чувствайки сигурнастта , че в замяна и те ще получат тези две вълшебни думи..
Зад мен се чу някакъв шум. Обърнах се да видя какво става и видях как котката ми се измъква през вратата , преместих погледа си леко в дясно и видях китарата , на която той ме учеше да свиря. Тя стоеше там и сякаш ме викаше , но аз не посмях да я докосна. Нямах смелостта пак да изпитам онази болка , която изпитах след инцидента.В главата си чувах песента , която той посвети на мен и цялата настръхнах.Спомних си първата ни среща.
Беше късно вечерта. Аз бях на спирката и чаках автобуса, а той беше зад мен. Беше много студено , а аз бях леко облечена и замръзвах. Изведнъж го дочух да казва "Искаш ли якето ми ? " и застана пред мен. Аз погледнах в дълбоките му сини очи и загубих ума и дума. Той попита още веднъж , а аз отговорих свенливо, че не бих отказала. Облякох якето му и потънах в аромата му. Не си казахме нищо повече. По едно време усетих как силните му ръце ме обгръщат цялата. В този момент автобуса ми дойде , бързо казах Чао и се качих. След 1-2 минути осъзнах , че все още съм с якото му. Прибрах се вкъщи , седнах на дивана и цяла нощ мислих за него.На следващия ден бръкнах в джоба на якето и видях лист със исписан телефонен номер. Реших да се обадя. Даваше заето. След минута телефонът ми звънна, вдигнах и чух неговият глас . Едвам , едвам успях да прошепна " Якето ти все още е у мен " . Той се засмя и помоли по-късно днес да се видим за да му го върна. Аз разбира се приех. Затворих телефона и започнах да подскачм из къщата. Смених 18 тоалета , докато избера какво искам да облеча. Стана време да тръгвам . Бяхме се уговорили да се видим на същата спирка , на която миналия ден се видяхме. Стигнах там преди него. Изчакаках го 5-10 минути и той се появи . Извини се за закъснението , аз му подадох якето ,а той извади листа с номера и ми го подаде. Каза , че бърза и трябва да тръгва , а аз да му се обадя да се видим в близките дни . Преди да му благодаря той изчезна някаде. Аз останах безмълвна. Бях влюбена , а дори не знаех как се казва. След два-три дни му се обадих и си уговорихме нова среща. След това започнахме да се вивдаме все по често , а аз все повече и повече се влюбвах в него.
Накрая заживяхме заедно. Един ден отивахме някаде , пресякохме улицата пред вкъщи и аз се усетих , че съм си заправила чантата . Той каза, че ще отиде да я вземе ,а аз да го изчакам там . Целуна ме и се качи . След минута се върна , говореше по телефона и се затича към мен за да не закъснеем. В този момент кола прелетя през пътя. Тя отмина , а той лежеше мъртав на земята. Аз се развиках за помощ и отидох при него. Дойде и линейка , но беше твърде късно. Него вече го нямаше..
От тогава не съм излизала от вкъщи. Не отидох на погребението , защо не можех да се изправя на краката си. Изпитвах вина за случилото се. Ако не си бях забравила чантата , сега все още той щеше да е при мен . По цял ден плачех и се опитвах да поварвам че това не се е случило, но не можех. Не ядях , не спях.. и накрая се разболях. Един месец седях в болницата и не говорех с никого. Когато ме изписаха се прибрах вкъщи и заплаках . Не можех да спра да мисля за него. За неговя аромат , за неговите целувки и прегръдки.. за всичко свързано с него..
И днес отново седя на леглото си с кръстосани крака и гледам отегчено през прозореца. Гледам как двама влюбени нежно се губят в прегръдките си , как си повтарят "Обичам те" чувствайки сигурнастта , че в замяна и те ще получат тези две вълшебни думи.. И все още се надявах той да се появи от някаде. Всички ме укоражаваха да продължа напред и да спра да миля за него , но не можех.. просто го обичах прекалено много...


От Виктория Добрева

Просто невероятна! Без думи останах!

Прекрасно е (в тъжен смисъл)

Просто .. невероятно ..