Разказ.. ♥

В паметта на едно дете, което трябва да почетем. Нека всички гласно да го прочетем.- Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“ Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи. От теб не се иска нищо, просто ако поне малко тази история те е трогнала, прати го на няколко човека за да запазим нас, и тези около нас. Благодаря на всички, че го споделиха със своите близки! Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност. Да се замислим...! Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш!
Не съм го писала аз. Една моя приятелка ми го прати, много ми хареса и реших да го споделя с вас. ^^ Всъщност е възможно и тази моя приятелка да го е писала... Все тая. Много е тъжен и красив! (:

Наистина е жалко колко много хора умират по пътищата, заради пияни шофьори.

Лека нощ.Казах му чао , с лекота затворих компютъра , свалих панталонките и се мушнах в леглото. Загасих нощната лампа и се завих през глава.Представях си как седя до него и го гледам.Гледах го в продължение на часове, но не ми писваше.Всяка секунда от тези часове научавах нещо ново за него , при всяко негово мигане виждах различни мисли и емоции.Нямаше нужда от думи.Разбирах всичко.Реших да промълвя нещо и му казах " здравей" , а той просто се усмихна.Това беше здрасти по неговия начин..той не обичаше да говори..за съжаление всички тези прекрасни мигове се оказаха просто сън. (:


Този разказ е от мен. (: