welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Сватбата на Доун и Ерик!!
3 posters
Страница 1 от 1
Сватбата на Доун и Ерик!!
булката:
младоженеца:
брачните халки:
шаферките + кумата Лусия:
Шаферките:Кая Лорънс,Изабела,Алис Гомез,Виктория Филипс,Наталия Нортман,Али Стонем..
мястото на сватбата:
Сладкишите и тортата:
Погледнах се за последно в огледалото и пооправих малко косата си,сложих допълнителната корона,нарочно я поставих сега,защото не ми се искаше да разваля прическата си..Поех си дълбоко дъх и се усмихнах на отражението ми в огледалото,а то естествено се усмихна на мен.Тези мисли ме разведриха леко.Оставаха броени минути до началото.Всички бяха там,гримьорите ми ме дооправяха до последно,дори когато се налагаше вече да излизам
-Достатъчно,благодаря-усмихнах им се,чувствах се като някоя актриса в този момент.Ето,че чух първата нотка,музиката започна да свири,изчаках малко и излязох.Всички започнаха да пляскат,шеферките бяха пред мен и хвърляха цветя.Движех се бавно.Погледнах към Лусия,а тя му се усмихна отвърнах и извърнах глава към Ерик,беше толкова сладък и ми се усмихваше толкова нежно,искаше ми се да изтичам и да се хвърля в прегръдките му,но не може ествесвено,трябва да се сдържам.Музиката спря и застанах до олтара до него.Погледнах го веднъж и му се усмихнах.Поех си дълбоко дъх и погледнах отчето.
Сега ще пишат само булката и младоженеца.
младоженеца:
брачните халки:
шаферките + кумата Лусия:
Шаферките:Кая Лорънс,Изабела,Алис Гомез,Виктория Филипс,Наталия Нортман,Али Стонем..
мястото на сватбата:
Сладкишите и тортата:
Погледнах се за последно в огледалото и пооправих малко косата си,сложих допълнителната корона,нарочно я поставих сега,защото не ми се искаше да разваля прическата си..Поех си дълбоко дъх и се усмихнах на отражението ми в огледалото,а то естествено се усмихна на мен.Тези мисли ме разведриха леко.Оставаха броени минути до началото.Всички бяха там,гримьорите ми ме дооправяха до последно,дори когато се налагаше вече да излизам
-Достатъчно,благодаря-усмихнах им се,чувствах се като някоя актриса в този момент.Ето,че чух първата нотка,музиката започна да свири,изчаках малко и излязох.Всички започнаха да пляскат,шеферките бяха пред мен и хвърляха цветя.Движех се бавно.Погледнах към Лусия,а тя му се усмихна отвърнах и извърнах глава към Ерик,беше толкова сладък и ми се усмихваше толкова нежно,искаше ми се да изтичам и да се хвърля в прегръдките му,но не може ествесвено,трябва да се сдържам.Музиката спря и застанах до олтара до него.Погледнах го веднъж и му се усмихнах.Поех си дълбоко дъх и погледнах отчето.
Сега ще пишат само булката и младоженеца.
Последната промяна е направена от Доун МагКуин-Нортман на Сря Сеп 14, 2011 10:57 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Доун МагКуин-Нортман- Брой мнения : 10667
Re: Сватбата на Доун и Ерик!!
Вече течаха последните приготовления за сватбата. Доун и приятелките й определено се бяха справили страхотно с украсата. Разбира се,аз като достоен мъж дори не знаех каква ще бъде тя до днес.
Хвърлих поглед към огледалото. Не помнех кога за последно съм обличал костюм. Поех дълбоко дъх и тръгнах към олтара. Там все още нямаше почти никой,като се изключат свещеникът и Джейсън - кумът ни.
-Дойде големия ден,а? - ухили ми се той насреща.
-Ти най-добре знаеш. - направих опит за усмивка и аз.
Той се беше венчал за сестрата на Доун съвсем скоро.
Залата малко по малко започна да се пълни с гостите,които бяхме поканили и потоянно влизаше някой познат,но аз ги гледах без да ги виждаш - само след няколко минутки щеше да влезне и Доун,а след още няколко щеше да е моя законна съпруга. Моя завинаги. При тази мисъл целия се изпълних с неразрушимо щастие.
Точно в този момент се чу сватбения марш и вратата се отвори. Доун и шаферките й влизаха. Тя беше ослепително красива. Усмихнах й се,просто не можах да се сдържа.
Само няколко мига ни деляха от момента,в който с Доун щяхме да сме заедно завинаги.
Хвърлих поглед към огледалото. Не помнех кога за последно съм обличал костюм. Поех дълбоко дъх и тръгнах към олтара. Там все още нямаше почти никой,като се изключат свещеникът и Джейсън - кумът ни.
-Дойде големия ден,а? - ухили ми се той насреща.
-Ти най-добре знаеш. - направих опит за усмивка и аз.
Той се беше венчал за сестрата на Доун съвсем скоро.
Залата малко по малко започна да се пълни с гостите,които бяхме поканили и потоянно влизаше някой познат,но аз ги гледах без да ги виждаш - само след няколко минутки щеше да влезне и Доун,а след още няколко щеше да е моя законна съпруга. Моя завинаги. При тази мисъл целия се изпълних с неразрушимо щастие.
Точно в този момент се чу сватбения марш и вратата се отвори. Доун и шаферките й влизаха. Тя беше ослепително красива. Усмихнах й се,просто не можах да се сдържа.
Само няколко мига ни деляха от момента,в който с Доун щяхме да сме заедно завинаги.
Eric Northman- Брой мнения : 320
Re: Сватбата на Доун и Ерик!!
Кимнах и отчето започна
-Вие Доун Аннли МагКуин взинате ли Ерик Нейтън Нортман за ваш съпруг,да го обичате и почитате в болест и здраве,в богатство и и бедност,в радост и тъга и да му бъдете вярна-усмихнах се и отвърнах без капка колебание
-Да!-всички заръкопляскаха и отчето се усмихна доволно.След това се обърна към Ерик..
-Вие Ерик Нейтън Нортман взимате ли Доун Аннли МагКуин за ваша съпруга да я обичате и почитате в болест и здраве,в богатство и и бедност,в радост и тъга и да и бъдете верен?-Ерик се усмихнах и без да се колебае като мен също изрече едно сигурно 'Да".
-Ако има някой против тази сватба,да каже сега или да замълчи за винаги.Всички бяха притаили дъх,никой не се обаждаше.Тогава отчето се усмихна и изрече доволно:
-Обявявам ви за съпруг и съпруга.-обърна отново към Ерик.
-Можете да целунате булката-Ерик се приближи придърпа ме към себе си и впи устни в моите.-положих ръце на раменете му и отвърнах на целувката.От толкова време чаках този момент.Време беше за обета.
-Ерик-прошепнах,за да ме пусне най-сетне..Прочистих гласа си и се обърнах към него.
-Ерик,помниш ли когато се видяхме за пръв път,когато се запознахме.Беше в биг брадър.Ти дойде в стаята,а аз стоях и плачех,пиех уиски и когато ме докосна потръпнах.Още тогава усетих,че си някак специален..Още в къщата когато бях близо до теб тя ми изглеждаше толкова тясна,когато бе до мен все едно бяхме само двамата.И сега се чувствам така.Когато
започнах да те опознавам се влюбих в теб,влюбих се в усмивката ти,влюбих се в очите ти,влюбих се във всичко в теб....Когато ме докоснеш се разтапям в краката ти,когато ме прегърнеш мисля,че сънувам,а когато ме целунеш се извисявам на седмото небе.Сетивата ми желаят само теб.Всичко в мен крещи,че те обича....Знаеш ли?Трудно допускам човек до себе
си,защото не веднъж са ме разочаровали,но когато го допусна да докосне сърцето ми то остава вечно. Толкова много мъже е имало в живота ми но единствения който открадна сърцето ми си ти.С ръка на сърцето си,Ерик Нортман се кълна във всичко свято,че те обичам..-Всички започнаха да ръкопляскат,а аз дори се бях насълзила леко.Ерик ми се усмихна и се приготви за негория обет.
-Вие Доун Аннли МагКуин взинате ли Ерик Нейтън Нортман за ваш съпруг,да го обичате и почитате в болест и здраве,в богатство и и бедност,в радост и тъга и да му бъдете вярна-усмихнах се и отвърнах без капка колебание
-Да!-всички заръкопляскаха и отчето се усмихна доволно.След това се обърна към Ерик..
-Вие Ерик Нейтън Нортман взимате ли Доун Аннли МагКуин за ваша съпруга да я обичате и почитате в болест и здраве,в богатство и и бедност,в радост и тъга и да и бъдете верен?-Ерик се усмихнах и без да се колебае като мен също изрече едно сигурно 'Да".
-Ако има някой против тази сватба,да каже сега или да замълчи за винаги.Всички бяха притаили дъх,никой не се обаждаше.Тогава отчето се усмихна и изрече доволно:
-Обявявам ви за съпруг и съпруга.-обърна отново към Ерик.
-Можете да целунате булката-Ерик се приближи придърпа ме към себе си и впи устни в моите.-положих ръце на раменете му и отвърнах на целувката.От толкова време чаках този момент.Време беше за обета.
-Ерик-прошепнах,за да ме пусне най-сетне..Прочистих гласа си и се обърнах към него.
-Ерик,помниш ли когато се видяхме за пръв път,когато се запознахме.Беше в биг брадър.Ти дойде в стаята,а аз стоях и плачех,пиех уиски и когато ме докосна потръпнах.Още тогава усетих,че си някак специален..Още в къщата когато бях близо до теб тя ми изглеждаше толкова тясна,когато бе до мен все едно бяхме само двамата.И сега се чувствам така.Когато
започнах да те опознавам се влюбих в теб,влюбих се в усмивката ти,влюбих се в очите ти,влюбих се във всичко в теб....Когато ме докоснеш се разтапям в краката ти,когато ме прегърнеш мисля,че сънувам,а когато ме целунеш се извисявам на седмото небе.Сетивата ми желаят само теб.Всичко в мен крещи,че те обича....Знаеш ли?Трудно допускам човек до себе
си,защото не веднъж са ме разочаровали,но когато го допусна да докосне сърцето ми то остава вечно. Толкова много мъже е имало в живота ми но единствения който открадна сърцето ми си ти.С ръка на сърцето си,Ерик Нортман се кълна във всичко свято,че те обичам..-Всички започнаха да ръкопляскат,а аз дори се бях насълзила леко.Ерик ми се усмихна и се приготви за негория обет.
Доун МагКуин-Нортман- Брой мнения : 10667
Re: Сватбата на Доун и Ерик!!
Дейвствията описани в спойлера са валидни след приключването на церемонията.
- Spoiler:
- Ръцете МИ се потяха, държейки букета. Стоях встрани и гледах как сестра МИ пристъпва към олтара. Беше толкова красива. Беше като снежна принцеса. Ерик и Джейсън бяха от другата страна. Съпругът МИ се усмихна аз също. Усмивката МИ беше вяла и не успях да прикрия това. Погледът му казваше „После ще поговорим”… Ако имаше после… Съзнанието МИ се пренесе при събитията преди сватбата.
-----Вдигнах листото паднало над лицето му. Той изглеждаше повече от зле. Материализирах го в хотелската стая. Оставих го на леглото и наредих свещите около мебелите. Седнах и вдигнах сивата му ръка. Изпълних ритуала.
-…И нека бъдеш целунат от сянката.- целувката МИ беше нежна. Някога обичах този мъж. Не, не го обичах, не успях. Той я беше наранил. Плажът и случката ме убиваше. Знаех последствията и знаех, че нямаше да помня нищичко, но Изабела заслужаваше да бъде щастлива, да. Станах и загасих свещите една по една. Заключих стаята и въздействах на камериерите да не я отварят, която предварително бях наела за месец напред-----
Какво следваше сега? Вчера тялото беше почти възстановено и спомените МИ падаха бавно като листопад. Той се събуждаше. Скоро беше минал и първия танц. Вторият прекарах в ръцете на Джейсън, шепнейки това, което исках да му кажа:
- Ти си всичко, което искам от живота, но не мога да имам. Ти си моята мечта, неосъществената. Ти ще бъдеш до МЕН завинаги. Ти си МОЯТ съпруг и аз безумно много те обичам. Сбогом Графе!- целунах го страстно и изчезнах от помещението, влизайки в тоалетните. Там беше Изабела. Точно по план.
- Лус!- възкликна тя. Прегърнах я без да чакам нейните действия. Бях заляна в сълзи.
- Не казвай нищо… Просто ме слушай! Не исках да го направя, но го направих. Прости МИ за всичко- гледах я в очите и я държах до СЕБЕ СИ- От сега нататък няма да бъда същата Лусия. Страхувай се от МЕН. Моля те не МЕ кори. За твое добро е. Звездичке МОЯ, не исках.- хлипах на рамото й, тя едва ли ме разбираше- Нашата връзка е различна, много различна. Аз още те обичам, но скоро ще забравя… Ще забравя всичко, всички. Ще бъда жив мъртвец. Обичам те!- целунах я, бавно и внимателно. Тя не отвърна, но и аз не настоях. Пуснах я, материализирах сълзите си изчезнали и се върнах обратната. Точно навреме за речта ми. Застанах в средата на дансинга, преглътнах и започнах:
- Доун искам да ти пожелая толкова много неща. Искам да изкупя вината си към теб, искам да ти покажа колко много те обичам. Времето тиктака бързо искам да съм малка. Помниш ли как строяхме пясъчни замъци и живеехме там. Двете малки принцеси. Пораснахме, разделиха ни. Сега и двете сме щастливи, дали? И двете открихме мястото си в живота.- усетих как Изабела също нахлува в помещението. С Джейсън си размениха погледи и бяха на едно мнение нещо ставаше с мен. Забързаха към средата, но ги спрях мислено. Те не биваше да ме разубеждават.- Доун, аз…- и двете плачехме. Говорехме мислено и споделяхме болката си. Сестра ми се впи в мен, прегръдката й беше толкова силна. Бутнах в ръката й ключовете- Вилата е прекрасна. – намигнах й. Имах броени секунди преди Той да нахлуе в помещението.- Пази се, обичам те!- врата беше отворена с гръм и трясък. Името ми проехтя::
- Лусия!- бавно се свлякох на пода и чух три отекливи списъка- Джейсън, Изабела и Доун. После бялата мъгла покри ума ми. По-добре да изгубя Собственото СИ съзнание и да ги предпазя, отколкото да ги убия. Бях студена, бледа и в безсъзнание, а зъбите му бяха забити в шията МИ. Сбогом.
Similar topics
» You and I..we have something.-Анастасия и Ерик-
» Сватбата на Емили и Стефан ^.^
» Сватбата на Вики и Джош
» Еля, Симонски и Ели a.k.a. Иза, Доун и Алис Гомез
» Александър Скарсгард а.к.а Ерик Нортман
» Сватбата на Емили и Стефан ^.^
» Сватбата на Вики и Джош
» Еля, Симонски и Ели a.k.a. Иза, Доун и Алис Гомез
» Александър Скарсгард а.к.а Ерик Нортман
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс
» Hot or not ( за предишния )
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Потребител vs Потребител
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Какво ви събуди тази сутрин?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Кой се казва така?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс
» Да броим до 9000.
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс