Телефонен разговор

Острият звук проряза въздуха, а Джейсън промърмори няколко нечленоразделни звука, предизвикани от негодувание към нарушителя на дългата му следобедна дрямка..Или не съвсем следобедна.Неоновите цифри на електронния часовник до главата му отчитаха зловещото три през нощта, което в никакъв случай не можеше да мине за следобеден час.Може би в някоя изкривена форма на нормалното..
Телефонът му звънеше.Бе успял да стигне до това заключение,едва след като бе натиснал ключа за осветлението.Върху изподраскания дисплей бе написано "Мой 1".Страхотно, пак бе изгубил телефона си.Нормалните порядъчни хора отскачаха до изгубени вещи веднъж в живота си, най-много два пъти, с притеснени изражения, търсещи скъпоценния си апарат за безжична комуникация..А Джейсън бе прекарал една трета от времето си зад стените на въпросната сграда, създадена с цел, намиране на изгубеното.
- Ало... ъм... дали случайно това не е вашия телефон?-тихият мелодичен глас от другата страна на слушалката му подейства като студена чаша лимонада, лисната право върху лицето му в горещ летен ден.
-Да-отговори той след кратко мълчание
Бавно в обърканото му полузаспало съзнаие започнаха да нахлуват неканени картини.Макар и леко пиян, Джейсън си спомняше, че бечувал гласа на непознато момиче...Въпросът как бе попаднал телефонът му у нея.
Страхотно..пак бе забъркал каша, достойна за филмиране.

Джейсън прехапа устна, опитвайки се да потисне смеха.Опитите му бяха възнаградени и сериозността на учител по математика бе факт.
-Жалко, че не си спомняш.Беше наистина..бурна нощ-нова вълна на смях бе на път да го погълне.
Беше наистина подло да върти номера, на някой който не си спомня нищо.Ала вечността бе изключително скучно създание и нашият герой търсеше всевъзможни хралупи за бягство от безмилостната и хватка.А да преметне някой си беше истинска златна мина, от онези най-големите, за които бе нужна цяла година копане ..и въпреки всичко златото продължаваше да се лее от сърцевината им.Затова той продължи в същия дух, с твърд глас.
-И..мога да призная, че се справи блестящо.Никога досега не съм изпитвал подобно ..удоволствие.
Той бе готов да падне на земята и да избухне в смях, за който никой нормален човек не бе подозирал.Ала вместо това продължи да се владее, чудейки се докъде ли ще стигне златния му блъф..Всъщност истинския въпрос бе дали той бе достатъчно добър актьор, за да преметне нищо неподозиращото момиче...
Надяваше се на положителен отговор на умствените си брътвежи..

По-добро от видеоигра -промърмори мислено Джейсън
-Нима това, че бяхме без дрехи във ваната не ти стига?-повдигна вежда невярващо нашия герой-Е, ако ще те успокои..минахме и през леглото ми..дивана, кухненската маса..оу, почти забравих плота.
Цялата истина бе, че не бяха правили кой знае какво.Не, че момичето не бе привлекателно.Напротив.Просто Джейсън обичаше момичетата да са трезвени стигнеше ли се до сваляне на дрехи.Някак си алкохолът убиваше удоволствието.Изтриваше спомените..а те определено бяха едно от най-важните неща при секса.
-Явно телефонът ми е изпаднал от панталона и когато си събирала дрехите си от пода, си го хванала, мислейки го за твоя..-Лемън се впусна в разнищването на случая, оставяйки за момент моментното си удоволствие, свързано с измъчването на момичето.
Всъщност това нямаше как да е станало, по простата причина, че дрехите им през цялото време си бяха на местата.Той просто я бе поканил, защото знаеше, че от пияните хора можеш да очакваш какво ли не и затова за тяхно добро беше да останат защитени..далеч от остри предмети и фонтани.Особено второто.Самият Джейсън се бе събуждал махмурлия, наполовина нагазил в градския фонтан..

Хъм, момичето бе дощло само в апартамента му.В това Джейсън бе толкова убеден, колкото и в това, че морковите са оранжеви.И все пак, ситуацията се развиваше още по-добре за златния му блъф.
-Огорчен съм, че не помниш наличието на другите момичета..Защото и те бяха добри в това, което вършеха.
Най-после смехът излезе от устните му, огласяйки цялата стая.Той се опита да си поеме дъх, ала мисията му бе тъй безуспешна, колкото това да търси лилава жаба.Опита се да мисли за нещо не толкова смешно..но единственото нещо, което изникна в съзнанието му бе физиономията на момичето от отсрещната страна на слушалката.Кой знае какви неща се въртяха в главата и...
-Добре, всъщност беше сама, прекара с мен точно половин час, не сме правили нищо и нямам представа как телефонът ми се озовал в теб-изрецитира Джейсън сякаш бе ученик, който изпитваха за шестица
Сега най-вероятно щеше да се наложи да се надигне с мъчителни усилия от пухената прегръдка на леглото и да прекоси града, за да прибере средството си за комуникация..Е, щеше да се прежали.И без това му бе скучно.
-Кажи ми къде си..ще дойда да си прибера телефона..и ще имаш възможност да ми завъртиш сочен шамар за шегата-Джейсън се надигна плавно от леглото и затърси дънките си
Откри ги безмилостно зарязани на облегалката на стола под прозореца.Навлече ги и пъхна крака в маратонките.После хвана ризата си и реши, че ще я закопчава по пътя.