The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Преди седмица, все на неподходящи места

Go down

Преди седмица, все на неподходящи места Empty Преди седмица, все на неподходящи места

Писане by Summer Roberts on Чет Май 30, 2013 9:48 am

Като всяко разбунтувало се момиче на осемнадесет, която желаеше да изправи косата на баща си, Самър отново беше навън и се вреше не където трябва. В компания от три момичета, нашата хубавица пиеше кола без захар, но пък за сметка на това, с изключително много водка в нея. Не обичаше вкуса на този така остър нея алкохол, но пък можеше ли да се цепи от колектива, за да се прави на примерна? Уж беше шефа на компанията си. Нямаше как да откаже, когато Мери извади малката бутилчица от чантата си и започна да налива на всички подред. Разбира се, в този отворен за всички бар, никой нямаше да продаде алкохол на момичета под двадесет и една, а точно тази вечер не им се правеха мили очички, за да получат нещо.
Две чаши по-късно, когато алкохола свърши, антуража й се отчая и се настани на сепаретата, чакайки тя да оправи вечерта. Разбира се, винаги чакаха на нея, но вместо да се нацупи, Робъртс реши, че тя също има нужда от малко разнообразие. Завъртя се покрай бара, където се намираха доста по-големите от тях, като след пет минути слухтене, се беше сдобила с адрес и някаква си парола. Без да се замисли дори за момент, тъмнокосата се върна при приятелките си, като ги поведе на някъде, където дори и самата тя не знаеше какво да очаква. Едва ли щеше да е по-скучно и от тук.

***
Все още не можеше да повярва, че зад тази ръждясала врата, едва закрепена за на пръв поглед изоставен склад, се криеше подобно нещо. Навсякъде виждаше маси за игра на покер, ролетки, ротативки и какво ли не, но пода и стените си оставаха все така неприветливи, както и самия квартал. Въпреки това, нашето момиче влезе със смела крачка, сякаш посещаваше само такива места и остави момичетата да се оглеждат като изгубили се кокошчици. Разбира се, това щеше да развали цялото им прикритие … което не беше никак добро, но Сам сякаш не се интересуваше от това. Тя бе прекалено завладяна от случващото се и бавно пристъпваше към центъра на залата, като погледа й се бе спря върху една от масите, но бързо се вдигна до очите на един от играчите.
- Не ми се седи тук. Сам, хайде да си ходим – започнаха да мрънкат в един глас глезличките, които вървяха като подплашени пиленца след нея.
Робърст обаче май не ги чуваше. Беше се вгледала в някакъв мъж, който очевидно въобще не беше на годините й, но все пак намираше нещо интересно в него. И когато охраната се приближи, забелязала че нещо не е наред, половината хора извърнаха погледи към тях, включително и непознатия. Започнаха да шушукат, докато огромните мъже вече бяха хванали две от момичетата и ги извеждаха, но Сам просто не мърдаше. Вече двадесет секунди дори не мигаше, като една закачлива усмивка се появи на лицето й, когато осъзна, че непознатия също не спираше да я гледа. Беше някак странно и все пак достатъчно, за да предприеме смела крачка, когато усети как някой я хвана под ръка и понечи да я дръпне.
- С него съм! – каза съвсем уверено и спокойно момичето, като все още не спираше да го гледа.
Усети силно вълнение, което облада цялото й тяло, но накара стомаха й да се свие. Видя как охранителя погледна към играча на масата, но това, че просто й бе хвърлил един поглед, не значеше, че щеше да й помогне. Самър обаче имаше голяма надежда и поради неясни и за нея причини, й се искаше не просто да се застъпи за нея, ами и да й позволи да остане с него, докато беше тук. Определено не искаше да е в ролята на компаньонка, но веднага се сети за филмите, където до богатите мъже, седеше една прекрасна висока дава в рокля до земята. Добре де … не се вписваше много в картинката, но след като бяха в склад, какъв беше проблема да е ниско момиче с разчупен вкус за дрехи. Все още си беше прекрасна.

Дрешки:
Spoiler:
Преди седмица, все на неподходящи места 000d60aa06df0935d9f432
Summer Roberts
Summer Roberts
Човек
Човек

Брой мнения : 118

Върнете се в началото Go down

Преди седмица, все на неподходящи места Empty Re: Преди седмица, все на неподходящи места

Писане by Едуард Рочестър on Чет Май 30, 2013 4:55 pm

Крайно време беше да се поразсея малко. Може би ще се изненадате, че точно аз съм решил да оставя за малко работата си и да изляза. Не ви виня. Напоследък какви ли не идиотщини стават във семейството ми, не смятам и днес да стоя за бавачка на онези двамата. Точно днес не ми е до това...ама изобщо...После ще се разправям с тях.
Сетих се за един стар познат с доста мръсни сделки. Може да съм порядъчен "човек", но и аз не съм перфектен. Имам и такива познати. Отдавна не бях ходил в неговото...подобие на казино. Често местеше положението си, за да не го хванат полицаите. Имах информация къде се намира сега и реших да го посетя. Като излизах, коридорите на голямата къща бяха пусти. Чувах как от стаята на Ейдриън се чуват досадни престрелки от някой екшън филм. В стаята на Натаниъл пък беше тихо, следователно чете и скоро пак ще се скарат. Но както споменах...днес съм "в отпуск". Наредих на Грета - едната икономка да ги наглежда все пак.
Облякох се по обичайния начин - черно и изтънчено.
Качих се в една от колите и след около двадесет минути бях пред склада. Слязох и го погледнах пренебрежително. Това определено е под нивото ми, но ще го преживея. И без това, повечето индивиди, които посещаваха тези места, бяха мъртви след около месец. този мръсен бизнес забъркаш ли се веднъж, единствено смъртта те спасява.
Влязох и седнах на една от масите. Имаше доста хора и не беше много приятна картина. Определено повечето хора бяха от утайката на обществото. От всички имаше около 3-4 вампира, един върколак и всичко останало - хора. На масата ми дойде един доста близък приятел. С него се радвах да общувам, защото беше доверен, също така много влиятелен в този град. Той ми предложи пура, и след като запалихме, започнахме следващата игра. Някакъв младок ми лазеше по нервите още от началото.
- Роял флъш...- съобщих и поставих картите на масата. Определено днес ми върви.
- Едуард, измамник такъв....- разпали се хлапака. Бързо присвих очи:
- Мери си приказките! И за теб съм г-н Рочестър..- казах властно и го оставих да си мърмори нещо.
В този момент вниманието на всички ни беше привлечено. В средата на склада охраната на мнимото казино беше погнала някакви момичета. Човешки деца, при това доста млади. Тези поколения трябва да са доста смели, за да идват тук. Погледа ми се спря върху едната от тях. За разлика от другите не изглеждаше притеснена. Не и давах повече от двадесет години. Чух как казва, че е с мен. Доста дръзко момиче.
- Не ми се подигравай...- каза раздразнено едната мутра и тръгна да я дърпа. Станах бавно, и докато никой не гледаше към мен, за няколко секунди се оказах зад него. Сложих ръка на рамото му и хванах пурата в ръка, за да мога да кажа:
- Какво е това отношение към младата дама? Тя е с мен.
Той се обърна и ме погледна изненадано.
- Но господин Рочестър, тя...- по принцип рядко ползвам въздействие, но сега не ми се занимава.
- Остави, аз ще се погрижа! - загледах се в очите му и му въздействах. Той кимна и се махна. Дръпнах си от пурата и се загледах в момичето.
- Моля, последвайте ме! - казах и се запътих към един ъгъл. Тук в средата само ще продължи да привлича внимание. След малко се обърнах отново към нея.
- Интересно ми е какво точно е привлякло погледа ви към това място? - заговорих спокойно
- Предполагам осъзнавате, че тук е пълно с опасни типове. И на колко години сте всъщност?
Едуард Рочестър
Едуард Рочестър
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 16
Рожден Ден : 21.09.1995

Върнете се в началото Go down

Преди седмица, все на неподходящи места Empty Re: Преди седмица, все на неподходящи места

Писане by Summer Roberts on Чет Май 30, 2013 7:17 pm

Нямаше да постъпи така, ако нямаше поне малка надежда, че плана й ще проработи, но остана наистина изненадана, когато непознатия се намеси и я защити. За момент бе решила, че ще я изведат като приятелките й и ще сериозно ще загази, но май днес й беше ден. Не беше лошо момиче и държеше на близките си, но след като ги бяха хванали, какво можеше да направи за тях? Да се оправят сами! Тя се беше оправила. Още не можеше да повярва, че й се беше получило и сигурно след малко щеше да се надуе така много, че никой нямаше да е способен да я върне на земята, но за сега в погледа й се четеше единствено благодарност.
Тя последва спасителя си, който я прикани към едно от затънтените ъгълчета на склада, което можеше да я притесни, но той не й даде такъв повод. Вместо това започна да говори като загрижен баща, което й беше наистина познато, но тъй като все още беше ядосана на баща си, това не можа да я размекне. Е … поне позволи на една сладка закачлива усмивка да я появи на лицето й, нещо като помощник в решаването на проблеми. Не действаше на всеки, но ако не друго, Сам поне можеше да преценява хората, а мъжа пред нея не беше от най-страшните. Не твърдеше, че не може да й направя нищо или че е истинска душичка, но по начина, по който говореше за другите тук, можеше да разбере, че определено не се намираше за един от тях. А и имаше една искра в очите му, която я караше да не обръща внимание на нищо друго. Може би тя бе главната причина да избере точно него.
- Какъв късмет тогава, че попаднах на вас – отговори остроумно момичето, когато той й припомни къде се намира. И все пак видя настоятелния му поглед, което й припомни последния му въпрос. Нямаше защо да го лъже. Беше й помогнал, а и си й личеше, че е малка, така че му отговори съвсем честно – На осемнадесет съм.
Реши, че е напълно излишно да му обяснява как точно се е озовала тук, защото беше не само дълго и широко, ами и ужасно глупаво. Щеше да я погледне като осем годишна, каквато най-вероятно му изглеждаше, тъй като от близо за нея си бе направо на възрастта на баща й. Но пък тя все още се чудеше с какви очи да го гледа, тъй като ако й беше баща, отдавна щеше да я е извел от тук, карайки й се. Вместо това й беше дал някакъв шанс да му обясни как седят нещата, въпреки че май не му дължеше подобно нещо. Е … не можеше да се прави на голямата работа, защото ако не беше той, в най-добрия случай, щяха да се обадят на татенцето да си я прибере. За най-лошия дори не й се мислеше, тъй като до сега не бе попадала в подобна ситуация, но и не бе чувала хубави отзиви за тези места.
Като цяло не бе от най-смелите, въпреки че в крайни ситуации взимаше големи решения. И все пак не би дошла тук, ако знаеше какво точно бе това място. Най-вероятно щяха да се отчаят напълно в клуба и да съберат половината квартал в дома на Робъртс, където можеха да спретнат едно страхотно купонче. Но ето, че такъв и бил късмета, като все пак можеше да е много по-зле. Бързото й реагиране и набито око я бяха спасили от някой фатален край, макар че не очакваше тези огромни мъже да хванат да бият момиченца като нея и приятелките й. И все пак, каквото и да решаха да им правят, беше напълно сигурна, че сега я чакаше нещо далеч по-приятно.
- Извинявам се, ако съм ви създала излишни главоболия, но просто нямах и представа какво е това място – призна си най-накрая, като се усмихна виновно, но и някак умолително – Просто чух за него, като доста го похвалиха и реших, че е някакъв частен клуб, когато чух и за паролата. Но честно казано, точно в момента нямам желание да си ходя – разбира се, трябваше да пусне в действие и умолителната си кучешка физиономийка – Не знам какво е станало с приятелките ми, нито от къде на близо мога да си хвана такси. Като цяло квартала не изглежда от най-приветливите, така че си мислех … да ви правя малко компания.
Ставаше нахална, но пък вярваше на инстинкта си, а той й подсказваше, че има нещо специално в човека пред нея. Все още не знаеше какво, но не възнамеряваше да го остави намира, докато не разбере какво е или поне докато не се убеди, че е сгрешила, което беше по-трудния вариант. Е … той винаги можеше да нареди да я изгонят като мръсно коте, а дори и само да й кажеше, че не желае да се навърта покрай него, щеше да я засегне и разкара. Но пък Сам си бе настоятелна, затова и продължаваше да го гледа с онези големи очички, надявайки се това да помогне.
Summer Roberts
Summer Roberts
Човек
Човек

Брой мнения : 118

Върнете се в началото Go down

Преди седмица, все на неподходящи места Empty Re: Преди седмица, все на неподходящи места

Писане by Едуард Рочестър on Вто Юни 04, 2013 4:09 pm

Макар строгостта си, аз също си имам ценности. Едно от нещата, които най - много уважавам е честността. Срещал съм толкова същества и хора, човешките лъжи прозират доста пред мен. Когато живееш толкова дълго се научаваш на много неща. Кимнах едва забележимо, като разбрах, че е на осемнадесет. В някой страни, които съм посещавал на тази възраст се навършва пълнолетие, но това не значи, че младежите трябва да правят каквото си искат на абсолютно своя глава. Напълно в мой стил би било да изнеса една доста дълга и скучна реч на момичето за нещата, които бива и не бива да прави. Но това не ми влиза в работата. Въпреки това, не мога да пренебрегна, че там някъде са родителите и, които се притесняват за нея и светът им ще се разруши, ако нещо и се случи. Самият аз съм изпитвал подобни чувства. Подобни, защото моите синове са силни, за разлика от едно беззащитно осемнаедесетгодишно момиче. Натаниъл е на нейната възраст, но е преживял и видял доста повече проблеми от вечерния час и плановете как да се измъкне за някой купон. Нямам дъщеря, но вероятно ще се почувствам по - мекушав към нея. Следователно, по - добре да се подсигуря, че това момиче ще бъде по на сигурно, за да не изпитвам гузна съвест после.
Тя се извини, като ми издаде някой подробности. Пусна някакъв умолителен поглед в действие. Такива неща не ми действат, освен може би ако нямам куче или някакво друго животно насреща си.
- И все пак не се ли притеснявате какво може да се случи на приятелките в
и? - запитах и повдигнах вежди. Освен че бях философска личност, обичах и да преценявам характерите на хората до най - малкия детайл. Поне по това децата ми приличат на мен. Лично аз съм ги обучил.
Беше ясно като бял ден, че момичето не иска да си тръгва. Може би трябваше да си разширя малко контактите. Истината е, че не контактувам с много млади хора с изключение на синовете ми и някои от техните приятели. Крайно време е да разбера коя моя черта ги плаши толкова.
- След като толкова искате да останете, аз нямам право да те спирам. Но трябва да знаете, че не трябва да давате поводи на родителите ви да се притесняват. Вероятно си имат достатъчно проблеми. - погледнах я сериозно, за да знае, че не се шегувам.
- А щом желаете компанията ми, нея също не мога да ви откажа. - казах и оставих пурата в един близък пепелник.
- Бихте ли ми позволили да ви черпя с питие? - попитах. Щях да и дам избор за питието, но се надявах да избере нещо слабо, с малко алкохол.
- Как е името ви?
Едуард Рочестър
Едуард Рочестър
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 16
Рожден Ден : 21.09.1995

Върнете се в началото Go down

Преди седмица, все на неподходящи места Empty Re: Преди седмица, все на неподходящи места

Писане by Summer Roberts on Пет Юни 07, 2013 12:04 am

Беше чувала не веднъж, че истината може да е много по-полезна и от най-изкусната лъжа, но не очакваше дрънканиците на пияната й бивша мащеха да са истина. Непрекъснато се тъпчеше с успокоителни, които пиеше само с бяло вино или шампанско. По нейни думи, така ги преглъщаше много по-лесно. Разбира се, Самър не обръщаше особено внимание на думите й, но може би все пак е имало нещо вярно и сред тях. Сега обаче й липсваше толкова много, знаейки че баща й щеше да завлече поредния модел в дома им и да й предложи брак. Какво да се прави, Робъртс бяха с големи сърца и се раздаваха на пълно, като изключим скъпата майка на тъмнокосата, която не бяха чували от много години на сам. Тя беше истински егоист, но носеше името по документ, а не заради кръвта си, както малката принцеска тук.
Усмихна се чаровно, когато той заяви, че няма намерение нито да вика охраната, нито да я лиши от компанията си, която тя все още не можеше да разбере защо толкова много иска. Но и не можеше да мисли за това, тъй като първия му въпрос я накара отново да се зачуди какво щяха да правят с антуража й. Искаше й се да попита, но най-много се страхуваше, че отговора може да я ужаси, затова само преглътна шумно, когато осъзна, че едно питие щеше да й дойде много по-добре. С удоволствие щеше да пийне нещо алкохолно и само щом си го помисли, си представи успокоителните в ръката и след няколко секунди се превърна в мащехата си. Не, не можеше да си позволи да свърши като нея. И без това не бе от най-кротките, така че нямаше никакво намерение да си остава вкъщи, наливайки се сама, за да може да гледа някакво шоу с модели, докато малкото пухкаво кученце лае досадно. Това определено не бе тя.
- Едно мартини би ми дошло добре – каза малко гузно, въпреки че той самия бе предложил да я почерпи, но тъй като въпроса му не й даваше покой, реши да му покаже как седят нещата, преди да я е помислил за някоя безсърдечна лигла – И не бих казала, че не се притеснявам, какво може да се случи с момичетата. Просто … нека кажем, че не искам да разбера от личен опит.
Нежното й личице се стъжни, като се насили да се усмихне, но не бе особено сполучливо. Наистина започваше да се чувства като лоша приятелка, но какво трябваше да направи? Да отиде при охраната и да го разпитва, едва ли не държейки му сметка? От това нямаше да излезе нищо хубаво, затова предпочете да си остане плътно до непознатия, който въпреки студеното си изражение, я караше да се чувства малко по-спокойна. Чудно защо ли, след като определено й приличаше на избягал затворник. И все пак, начина, по който й говореше, я навеждаше на мисълта, че може би имаше деца. Да не притеснява родителите си … сериозно ли? Трябваше ли да му обяснява, че майка й бе изчезнала много отдавна и едва я помнеше, но тя нито веднъж не потърси момиченцето си. А баща й редовно беше на работа, мислейки си как да изкара още пари, за да й купи нещо, само за да не се цупи, когато го няма.
Потънала отново в своите проблеми, Робъртс осъзна, че не обръщаше особено внимание на мъжа до себе си, който бе проявил доста разбиране. А тя изглеждаше така, сякаш въобще не й пукаше. Нахока се на ум, тъй като не бе казала името си, за което вече я бе попитал. Премина нервно през косата си, като накрая се усмихна леко глуповато, тип „Боже колко съм отвеяна”, като без да подава ръката си или нещо подобно, което намираше за ненужно, се представи на своя спасител.
- Казвам се Самър – отбеляза с весело гласче и се замисли от къде точно идваше името й, но след като спря да тъгува по отдавна загубени неща, реши да оправи комплимент към така учтивия мъж, с който тепърва се запознаваше – Нямате си и представа колко се радвам, че от всички мъже в тази зала, реших да заложа на вас. Май не съм на чак толкова грешно място – пошегува се тя накрая, като се засмя тихичко, надявайки се да е успяла да развесели малко и него. Не искаше да го обиди, но й изглеждаше прекалено напрегнат, а това хич не се отразяваше добре на кожата на лицето.
Summer Roberts
Summer Roberts
Човек
Човек

Брой мнения : 118

Върнете се в началото Go down

Преди седмица, все на неподходящи места Empty Re: Преди седмица, все на неподходящи места

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите