Девети кръг.

by **Изaбелa** Чет Ное 10, 2011 5:29 pm

Девети кръг.
Там стои Луцифер, който притежава душите на всички грешници. Можеш да сключиш сделка с дявола и в зависмост от прегрешението ти, да платиш съответната цена.

by **Chaos.** Съб Ное 12, 2011 11:01 am

Деветият кръг. Ето го и най-накрая той. Кръгът, в който се намираше самият дявол. Луцифер, Златоносеца, Сатаната, най-красивият от най-красивите ангели който се възгордял, и заради това бил изпратен тук от Бога. Макар, че доста от хората мислеха историята за поучение, че не трябва да бъдеш такъв, че е лошо да правиш такива неща, Сеф я мислеше за очарователна. А и защо не? Всяко същество, имащо разум, би извършило все нещо лошо. Защото само безмозъчните биха направили нещо по волята на друг, биха правели нещата, наредени от другиго, само те не знаеха какво е значението на думата свобода.
А между другото, рядко някои знаеха и че това нещо се е случило наистина. Повече дори не знаеха, че съществува свръхестествен свят. А относно съществата, представители на този свръхестествен свят, щяха да ти се изсмеят в лицето заради твърдението, че „има Бог, тогава има и Сатана“.
Но не. Не и за Сеф. С времето се беше научила да вярва на всичко, колкото и абсурдно да й се струваше то. Е, за това как беше научила местоположението на портата на Ада си беше тайна. Единственото нещо, което би било важно да споменем, бе, че от толкова години насам, тя най-накрая дойде тук. По свое собствено желание, защото... е, защото имаше нужда от нещо. Нещо, от което дори преди дни не се и бе помисляла, че ще иска. Откакто разбра, че Уилям бе наистина жив, а и като прибавим другите неща, струпали й се, момичето едва ли щеше да иска да продължи, просто тази сделка, която й предстоеше да направи, й беше единствената опция.
Беше успяла да премине река Стикс. Свещената река, в която всички древни гърци се заклеваха. Дори и гръцките богове. Носеха се толкова митове в сегашно време за това как са я преминавали, но Персефона знаеше истинския начин. Да не забравим, че тя е от тези древни гърци? Все пак бе израсла в Древна Атина. Името й също предразполагаше за това. Персефона. Богинята на подземното царство, жената на Хадес, този, който контролира Ада в древногръцките митове. Да не би всичко да беше една ирония на съдбата?Лодкарят се бе опитал да я накара да извърши нещо, което автоматично щеше да я остави винаги затворена в Ада, но тя бе успяла да издържила. Докато минаваше над водата, червенокоската на няколко пъти бе хвърлила поглед към водата. Виждаше душите на вероятно гневните хора, които си нанасяха удар един другимо.
Относно нейните грехове. Хах. Ами... тя едва ли не ги беше нарушила почти всички. Беше убивала хора, докато бе древен вампир, но те никога не бяха невинни, естествено. Никога не беше убивала невинни хора, това просто й бе тогава като някоя мантра. Но, виновни или невинни, сигурно нямаше значение, така че... Гневът рядко се появяваше при нея, но в началото и него го имаше. Така че и него можем да го сложим. Относно останалите? Мързела го нямаше, лицемерието беше там, дори прелъстяването. Да продължаваме ли с останалите неща?
Е, Луцифер щеше да има богат избор. Супер.
И най-накрая тя влезе. Тя го видя той да си седи на своя трон. Не беше от тези, които се страхуваха, беше с пълното си съзнание какво да прави, дори на устните й трептеше малка усмивка и дори бе готова на това, на което той щеше да я накара да му даде.
Все пак Персефона Долкинс винаги бе с пълното съзнание с това какво прави и си знаеше последиците.
Е, това май вече го споменахме.

by **Луцифер.** Съб Ное 12, 2011 11:23 am

Изгнание. Проклятия, грехове. Моят дом - най-мрачното, страховито място. Повечето хора не вярваха в моята сила, не вярваха, че изобщо съществувам, че ги наблюдавам, че редовно ги подлагам на изпитания. И докато те обвиняват съдбата за грешките си, накрая разбират, че тя изобщо не е замесена. Но рано или късно се озоваваха при мен - повечето. Деляха си тази подземна крепост, признаваха мен за господар. Седях на трона си, подпрял брада на ръката си. Бях отегчен, докато в пустата зала не отекнаха стъпки. Едва забележима усмивка плъзна по устните ми, но бързо изчезна. Изправих се бавно, скъсих разстоянието между нас. Ах, колко бях величествен. А тя беше толкова безстрашна, красавица. Преди се смяташе, че червенокосите жени бяха изпратени от Мен, горяха ги на клада, каква загуба. Сложих ръка на рамото ѝ и я заобиколих. Дали се чувстваше несигурна, когато не можеше да ме погледна в очите? Може би.
- С какво може да ти помогне моята скромна особа? - прошепнах мелодично в ухото ѝ. Дали дъхът ми я опри, или я вледени? Бях виждал всякакви реакции, мда.

by **Chaos.** Съб Ное 12, 2011 11:42 am

Дяволът стана от мястото си и я заобиколи. Прошепна й в ухото за това какво щеше да иска. Дъхът му едновременно бе топъл и студен, от типа на онези съвсем леки бризове през лятото, когато си седиш на плажа и си се заслушал в едвам доловимото движение на въздуха. Не можеш да кажеш дали ти е леко студено, или пък леко топло. Нещо средно, но да отбележим, че движението все пак си го имаше. Усещането в момента беше именно такова - нито едното от двете, но действието си съществуваше.
И отново игрички. Навсякъде имаше такива. Дори в повечето случаи самото момиче ги започваше, защото иначе й бе много скучно. Скучността. Персефона я мразеше до дъното на душата си, правеше всичко възможно, за да я избегне дори. Тази нейна черта може би можеше и да се смята като лоша, но това в момента бе друг въпрос. Той сигурно знаеше какво ще иска тя, все пак кой можеше да Го изненада? Такова същество във Вселената нямаше. И нямаше и да има. Никога. Не и след милион години, не и след трилион години, не и след билион години.
Но както и да е... И това не беше от особено значение в момента.
- С какво може да бъде полезна Вашата скромна особа? - попита реторично Сеф и се усмихна съвсем бегло. - Бих казала с много неща, но може да ми бъде полезна за нещо съвсем конкретно. И малко, уверявам Ви.
Игрички. Знаеше, че не би трябвало да ги прави, но и така и така щеше да си заплати с нещо скъпо, ако не и с душата си, така че това си бе вече пределно ясно. Какво имаше да губи? Отдавна бе изгубила всичко...

by **Луцифер.** Съб Ное 12, 2011 12:20 pm

Тя беше грешница. Можех да го усетя от километри. Беше нарушила всички правила, които би следвало да спазва. И си играеше с огъня, играеше си с Дявола, с Мен. Но беше интересна, тъй като беше безстрашна, та чак до безразсъдство. Върнах се на първоначалното си място. Повдигнах брадичката ѝ, за да я погледна в очите, а след това се загледах в тях.
- Какво искаш, червенокоске? Или правилният въпрос е кого? Искаш да си върнеш нещо изгубено? С радост ще ти помогна, можеш да ми се довериш. - имах този навик - да омайвам хората с гласа си, да ги хипнотизирам с поглед, бях харизматичен, излъчвах толкова силна енергия, привличах душите, мхм. Тонът ми остана равен и все така лаконичен, бях професионалист от доста висок ранг, от най-високи, всъщност.

by **Chaos.** Съб Ное 12, 2011 3:24 pm

- Защо точно си помислихте, че ще поискам някого? - попита на свой ред Персефона.
Точно това нямаше да иска - нямаше да иска никой човек. Е, допреди месец сигурно би поискала нещо такова, но сега всякакви нейни желания, свързани с живи неживи човешки същества, се бяха напълно изпарили. Нямаше мотиви за това, нямаше за кого да го прави. В момента искаше точно да се отърве от всякакви чувства. В момента искаше да се отърве от себе си.
Всичко това, което е било, да го е нямало.
Точно това искаше. Нито болка, нито радост, нито яд, гняв и всички останали чувства, които бе изпитала досега да ги нямаше. Едва ли не да беше завинаги. Е, добре де, може би не завинаги, но такава друга опция при Дявола едва ли имаше. Малка част от нея едва ли не се съпротивляваше, тъй като Персефона Долкинс си беше... е... Персефона Долкинс. Така че вероятно може би се колебаеше. Защото всеки би могъл да й направи някакво заклинание, с което да започне да се мисли за друг човек, но тогава само тя щеше да се мисли за друг. Нейното "аз" щеше да си бъде там, но пред него щеше да има преграда. Като че ли самата история да се пренапишеше, та никой друг да нямаше спомени. Ако не напълно, то поне бегло. Съвсем мъничко. Минимално. Почти никакви, ако не можеше никакви. Защото и един спомен сигурно щеше да я върне обратно. Но, е, сега всичко беше възможно по Неговите сили. Защото това, което искаше сега, беше никакви чувства, никакви спомени, никакво аз.
Нищо.
Моля, разбирайте думата в цялото й значение, няма такива - е, сега повечето ще ти вземем, но ще останем там малко спомени, колкото да се осъзнаеш.Някои биха й предложили по-добре да се самоубие, нали? А нали и самоубийството беше грях? Защо да пристъпва и тази граница. Щеше да запише в листа си от грехове толкова много неща и без това, защо трябваше да добавя ново?
- Ще трябва да Ви разочаровам, защото отговорът е не. Никого в момента не ща да връщам.

by **Луцифер.** Съб Ное 12, 2011 3:37 pm

]Тук беше пусто, по-пусто и от пустиня. По-мъчително, по-горещо, по-безлюдно. Не броях душите, които бяха също толкова изгубени, колкото клетник по средата на нищото. Те бяха просто грешници, които използваха човечността си за разменна монета, срещу малко опияняваща власт, сила и сладострастие. А аз бях ли по-различен. Да, аз бях много по-могъщ, по-умен и коварен, от колкото всяко едно същество, обитавала някога тази планета. И тя искаше да се предаде в ръцете ми, но с нищо не издаваше да иска нещо, за което обикновено мечтаеха простосмъртните. Е, кой бях аз, за да ѝ откажа? Кой бях аз, да я спирам, да не изпълня желание ѝ? Напротив, точно обратното. Срещу съответната цена разбира се.
Сплетох ръце зад гърба си и направих няколко отмерени крачки. Всяка една от тях подсказваше силата, която притежавах.
- Тогава с какво мога да ти бъда полезен, скъпа? Може би не мога да ти дам това, което искаш? Как мислиш? За какво жадуваш, какво е нещото, което никой друг, освен мен, не може да ти предостави?

by **Chaos.** Съб Ное 12, 2011 3:51 pm

Персефона бавно проследи движенията му. Ясно от тях се издаваше мощта, която Луцифер притежаваше, а грацията още повече допълваше цялата картинка. Момичето би трябвало да се страхува, но не. Просто си стоеше там без дори да трепне. И отново отговорът, поради който тя не се страхуваше, беше: вече беше дошла едва ли не на заколение, имаше ли нужда да прави нещото още по-трагично?
- Искам въобще да не съм съществувала.
Каза думите просто така, сякаш бяха нищо. Макар че зад равния й тон може би се криеше някаква важност, че е обмислила доста нещата, преди да дойде тук. Едно от нещата, които Сеф правеше постоянно, бе да ги обмисля от всеки възможен ъгъл. Рядко червенокоската се хвърляше в някое начинание без дори и да помисли за последиците. А и когато тя мислеше за тях, те не я засягаха, така че имаше ли особено значение? Не.
Нарочно не доуточни за това какво имаше предвид. Все пак Дяволът можеше да разсъждава на съвсем други неща, различни от нейните намерения, които може би можеха и да й се харесат? Да ги предпочете тях? Можеше все пак да изскочи някой съвет, който да я удовлетвори повече? Просто така беше оставила да виси нейното изказване във въздуха, обвито в мъгла от неяснота.
Все пак можеше да се случи всичко.
Всичко можеше.

by **Луцифер.** Съб Ное 12, 2011 4:13 pm

Е, това беше рядко срещано желание. Спрях се изведнъж и се завъртях на петите си отново към нея. Поклатих бавно глава. Този израз на тялото беше многозначен.
- Е, света ще изгуби много... но след като си извървяла целия този път до тук, ще е още по-голяма загуба, да не ти угодим, нали?! - приближих се и се заиграх с един от червените ѝ кичури. - Няма да те лъжа... на фона на всичко онова, което можеш да получиш, желанието ти е някак абсурдно, но ще го уважа... - пуснах кичура и отново се озовах на сантиметри от нея, приковал погледа ѝ. - ...срещу съответната цена. А това, което искаш, е как да кажа... доста скъпо.

by **Chaos.** Чет Ное 24, 2011 3:35 pm

- Защо? - попита го Персефона. - Кое е важното на моето съществуване? Никой не го и интересува, с какво ще изгуби света? Ако вие имате някакво предложение, с радост ще се вслушам.
И това си беше така. Независимо, че обикновено момичето държеше на своето, тя изслушваше мненията на другите и обмисляше своите неща. Доста пъти това се оказваше полезно, да кажем през повечето. Тази черта може би се отнасяше към нейните хубави? Не всички бяха лоши, явно. А като се имаше предвид с кого говореше в момента, Долкинс може би щеше да вземе под голямо внимание мнението на Луцифер.
Естествено, ако той решеше да го изкаже. Можеше да го запази за себе си. Което, сигурно, беше по-вероятната ситуация, която можеше да се случи в момента. Но... можеше и по-добра оферта да излезе от всичко. Кой знаеше?
- А относно цената... - започна русокоската и отметна няколко кичура назад. Поспря се за момент и след това отново продължи: - ...мога да дам всичко.
Да, дори душата си сигурно щеше да даде. И май това щеше да бъде. Но... нищо не се знаеше. Това сигурно беше правило номер едно в Ада. Защото тук всичко ставаше, обратното на това, което би се случило. А щом Персефона Долкинс вече беше дошла тук, значи тя бе сигурна, че ще плати това, което Той щеше да поиска от нея.
Все пак... това беше един от важните въпроси, които се задаваха тук. И важните отговори, естествено.
Каква ще бъде и каква щеше да бъде цената в края.

P.S. - Извинявам се за закъснението. (:

by **Луцифер.** Чет Ное 24, 2011 4:16 pm

- От друга страна като се замисля, няма да ти е толкова трудно да ми платиш, щом си така склонна да изоставиш душата си. Но нека не те пришпорвам... за да не вземеш погрешното решение. Трябва да знаеш, че ако изпълня желанието ти, наистина ще спреш да съществуваш. Ще ми предадеш душата си, без право да си я върнеш обратно, а аз ще я изпратя в кръга, хм, който преценя, че те заслужава най-много. И ще бъде сякаш никога не си съществувала, няма да съществуваш. - разходих се из залата. Не можех да си представя как някой ще предпочете това място пред земята, но нямах и намерение да философствам излишно. - Е, русокоске, имаме ли сделка, или вече не ти звучи толкова примамливо?

by **Chaos.** Съб Дек 17, 2011 9:18 am

- Честно да Ви кажа, не ми звучи вече наистина толкова примамливо. - отвърна му тя с иронична усмивка.
Защо ли? Ами, защото това, което Луцифер й предлагаше на нея, беше наистина, ама наистина парадоксално. А русокоската не бе пропътувала всичкото разстояние чак дотук, за да създава парадокси. Ако щеше да прави сделка, то тя трябваше да бъде много изгодна за нея. Относно това за кръговете - момичето май беше за всички, е, не за всички, но не я интересуваше това в момента. Относно цената - да, душата беше, както винаги, платежното средство. Все още не казала „да“, все още не бе „подписала“ договора, който сигурно щеше да донесе и нейната гибел. Все още не.
От друга страна, вие ще ме попита защо сделката да е пълен парадокс?
Лесно е, всъщност.
Много лесно.
Тъй като не искам да ви отегчавам с някакви прекалено разхвърлени разсъждения, ще ви изведа всичко в най-общ план:

~*~

#1: Ако наистина приемаше, то тя нямаше да съществува (и да, тук ще ми кажете, че точно това тя иска), но (винаги има едно но!) няма и да съществува по-нататък. Следователно нямаше да я има въобще и оттук идваха проблемите.
#2: Ако нямаше някакъв отпечатък от нея в бъдещето на Вселената, дори и в миналото тя да не е съществувала, то тогава нямаше да има и идването тук. Нямаше да дойде в самия Ад, следователно нямаше да има сделка, нямаше да продаде душата си.
#3: А ако нямаше и това, то тя никога нямаше да е искала да съществува и щеше да продължи да живее.

~*~

Както виждате, всичко се въртеше в един затворен магически кръг.

by **Луцифер.** Сря Яну 04, 2012 3:25 pm

По-умна от колкото си мислех, такава се оказа русата жена срещу мен. И по-силна, по древна, отколкото изглеждаше. Знаех, че не винаги е била човек. Знаех, че преди хората са били, хм, нещо нищожно за нея. Повдигнах равнодушно рамене.
- Значи ли това, че се отказваш? Щеше да си прекрасно попълнение към колекцията ми от редки и ценни души. Тц, тц, тц, помисли добре, офертата е валидна само веднъж. Ако сега се откажеш, няма да можеш да се върнеш пак... Не и по собствено желание, ако ме разбираш. - Да. Рано или късно щеше да стане моя, душата ѝ беше грешна, тя беше грешница и ми принадлежеше. Беше само въпрос на време наистина да спре да съществува.

by **Chaos.** Сря Яну 04, 2012 3:59 pm

Всъщност.... А, да. Ето една приятна идея, която щеше да й послужи перфектно. Нямаш да се откаже от желанието си току-така, о, не. За нищо на света. Не беше извървяла целия път чак до тук, че да си тръгне след това без нищо! Не! Но... е, още не бе подписала, така да го кажем, „доживотния“ си договор ивсе още можеше да измени някои клаузи в него... Е, желания де, защото клаузите при такъв договор бяха абсурд да се изменят. Персефона просто заявяваше какво иска, нямаше право да изисква от другия нещо. Нямаше право на адвокат (а и ако имаше, русокоската сама щеше да си бъде на себе си). Нямаше право на нищо, освен на собственото си желание.
Страхотно, нали?
Естествено.
Все още можеше да промени нещо, но то беше съвсем мъничко. Пак желанието й си оставаше същото... до известна степен.
- Добре. Това, което искам, е пак същото, но... вместо да изтривате мен от лицето на земята, искам това да е Уилям Джърнингън.
Мислите, че го правеше за лошо? Не, правеше го за себе си. Той трябваше да страда за това, което й бе причинил. Все пак, през цялото това време Сеф го мислеше за мъртъв, а в последствие се оказа, че всичко е било лъжа. Една голяма лъжа. А и той също беше грешник - навярно беше лъгал, убивал, прелъстявал и измамвал безброй толкова много хора. Не правеше ли по този начин добрина освен за себе си, та и за света? В известна смисъл можеше да се нарекат действията й така.
- Триете него от света, а не мен, и душата ми е ваша. Имаме ли сделка, Луцифер? - малка усмивка се появи върху лицето й. Да, беше готова да подпише договора си.

by **Луцифер.** Чет Яну 05, 2012 3:32 pm

- Не мисля, че вие сте тази, която може да определя условията на бъдещата ни, хипотетична сделка, госпожице. - приближих се отново и повдигнах брадичката ѝ с два пръста, за да ме погледне в очите. - Игрите с Дявола обикновено завършват... - не довърших. Нямаше нужда. Аз определях правилата, това беше моят дом, моята игра и едва ли щеше да се намери някой, който да ме победи в нея.
- Пък и... - продължих - ...може да съм всемогъщ, но и тази игра си има правила. Вярно, мога да залича човека, който явно ви е наранил, но няма да е честно да го направя без да го уведомя... тц, тц, тц. Тук не се действа така. Всеки за себе си, мхм.

by **Chaos.** Чет Яну 05, 2012 3:48 pm

О, добре. Всеки, който би присъствал в момента, би заявил, че сделка нямаше да има. Защото, е, защото никой от двете страни нямаше да се съгласи. Но... е, всичко можеше да се случи... кой знае? Все пак Персефона Долкинс се намираше в Ада. Мястото, където всичко можеше да стане възможно, мястото, което всяко същество на земята знаеше, че съществува. Защото естествено, че съществуваше. Ако го нямаше, то какъв щеше да бъде живота?
- Добре тогава, не го трийте. Но го изтрийте от моите спомени. Той ще си остане жив, ще си съществува, но никога е нямало да го срещна. Така сме всички доволни, нали? Защото все пак... всеки за себе си, както казахте. Аз ви предоставям да изтриете някой, важна част от моето минало, без реалното същество да е наранено. Единствената „пострадала“ от случилото се ще съм аз и никой друг.
Именно. Никой не можеше да върне времето назад. Това беше единственото непосилно нещо, съществуващо на този свят. Е, съществуваха някои вампири, които можеха да управляват хода на събитията, но те бяха изключително, ама изключително редки случаи.
А и Дяволът, колкото и да искаше, не можеше да оспори доводите й. Все пак тя желаеше нещото. Това беше нейното искане. И сега, когато беше поставила крайното си искане, което включваше само и единствено нея, Луцифер нямаше как да не уважи молбата й.

by **Луцифер.** Вто Яну 10, 2012 2:00 pm

- Добре, така да бъде. Но ще получа всичките ти спомени, свързани с него. - поклатих глава. Не бях сигурен дали да угодя на русокоската.... все пак ѝ вземах спомените, но какво беше нейното страдание. Тя нямаше да помни някой важен за нея, но този някой я беше наранил прекалено много. А такива хора обикновено трябваше да бъдат забравяни, искаше се на потърпевшите, но нямаше как да го сторят. Сега ѝ се удаваше възможността, разменната монета беше тя самата.
- Съгласен съм. Да сключим сделката.

by **Cadis Etrama Di Raizel** Нед Юли 08, 2012 4:06 pm

"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива."

Дрейвън се отпусна и остави мистичния приток на черна енергия да го отведе там, където му е мястото... Неговото съзнание като че само се вкарваше в една проекция. Проекция на иреалния свят, на илюзията, която бавно го потапяше в дъното на непрогледната здрач, и запълваше пространството с хлад. Наистина той беше мъртъв, но се чувстваше студено, мъртвешки студено. Макар и в последните си мигове той долавяше някакъв непознат за него шепот, сякаш отвъдното му говореше. Викаше го... Той се вслушваше в зова му. Сякаш...нашепваше нещо. Но думите се сливаха и бяха на някакъв непознат език. Наподобяваха слова на призрак, макар че до момента не си бе говорил с такъв. Всъщност дали изобщо съществуваха? Имаше ли значение? Едва ли...

След което отново го чу, бе същият глас, който бе чул преди края...Края? Той отвори бавно клепачи. Лежеше на хладен каменен под, това бе първото му възприятие. Дрейвън виждаше размазано, но постепенно картината пред очите му започваше да се избистря. Можеше да зърне една гледка, с която едва ли някого можеше да се похвали. Очите му ярко отразяваха всеки изпипан детайл от несиметричната, мрачна изпълнена с свръхестествени същества непрогледна околност. Целият въздух бе изпълнен с вопли, блуждаещи мисли и вече отдавна мъртви идеи, неоткрили реализация. Пред него се извиси масивна каменна постройка, в чиито състав бяха преобладаваха красиви червени кристали и минерали. Дрейвън се наведе и повдигна един видимо отчупен кварц, в който можеше дори да се огледа. Изглеждаше съвсем цял, като за мъртвец... Той му бавно закрачи напред, към едно подобие на тъмен трон, на който се виждаше една фигура в черна роба, която видно се бе надвесила над него.

"Смъртта бе само началото" Както той сам бе казал, сега щеше да провери дали това е истина или не.

by **Луцифер.** Вто Юли 10, 2012 3:34 pm

Смъртта е много разтегливо понятие, истинската смърт ви води при мен. Величественият цар на подземното царство. Негово величество Дяволът.
Усетих новият ми гост, това беше първият мъж, който се осмеляваше да ме посети.
Но беше мъртъв, значи беше дошъл момента за следващата сделка, която щях да предложа. Е, кой бях аз да отказвам, вместо да предлагам най-изгодните предложения. Аз бях самото величие, но това случая, драги мои, не го броим.
- Е, искаш ли да се върнеш на земята? - попитах мъжа срещу мен. Естествено, че искаше. Въпросът беше... какво щеше да му струва?

by **Cadis Etrama Di Raizel** Чет Юли 12, 2012 3:48 am

Още в мига в който Дрейвън зърна фигурата на тъмния лорд, цялото му тяло бе започнало да трепти. Определено чувстваше могъществото на това свръхестествено древно същество, което още при своята поява беше вече готово, да сключи сделка с кръвопиеца. От много митове се знаеше, че на времето вещици са давали душите си, за да получат някаква изгода от дявола, само за това... А какво трябваше да дадеш ако си мъртъв и искаш повече?
- Е, искаш ли да се върнеш на земята? - попитах мъжа срещу мен. Естествено, че искаше. Въпросът беше... какво щеше да му струва?
Така е Дрейвън найстина искаше да се върне на земята, но имаше едно нещо което искаше повече.
-Искам да се върна... Древен... Дай ми това и си вземи каквото пожелаеш.
Отсече кръвопиеца с кратки паузи между уточнението, че желае да прибави още няколко века изживян живот, което да го направи по стар. Или казано по друг начин, да е бил превърнат във вампир 10 века по-рано.
-Господарю на подземното царство. Аз знам, че вие самият желаете да излезете от тук, но не можеше, захвърлен сте от боговете тук на заточение... Но аз мога да ви помогна. Има начин демоните да излязат наяве и той се крие в навечерието на един древна и митична нощ. Друидите на времето го наричали "Празник на огъня" На този ден границата между живите и мъртвите е най-тънка и с правилните средства можем да освободим дори и тъмния лорд от оковите на подземното царство.
Довърши кръвопиеца и се остави в ръцете на тъмния господар, да определи дали ще се съгласи със сделката и какво още ще пожелае да вземе от душата му.

by **Луцифер.** Съб Юли 14, 2012 11:34 am

Усмихнах се леко. За какво говореше той? Явно беше изостанал с това до къде се простира мощта ми.
- Мога да изляза на повърхността и ако поискам да помета Мистик Фолс когато пожелая. Мога да пусна демоните ми да рушат и да се забавляват, но не искам да го правя. Позволи ми сам да преценям какво мога и какво не. И нека аз определям условията, защото ти не си в изгодно положение да го направиш...- замълчах за момент, преценяйки какво да му поискам. Та той изглеждаше все едно вече беше изтъргувал всичко ценно.
- Искам дарбата ти. - казах накрая. Вампир, който владееше проекцията беше силен, но древен, който притежаваше тази дарба... беше непобедим. А това не ме устройваше. Все пак сключвах сделките си така, че отсрещната страна винаги да има път обратно към моят прекрасен дом. - В замяна на нея ще се върнеш на земята древен. - довърших изречението си. Ако се съгласеше - добре, ако ли не - щеше да посети съответния кръг на Ада и да ми стане гост за... хм, остатъка от вечността. Аз печелех и в двата случая, в това беше красотата на моите сделки.

by **Cadis Etrama Di Raizel** Нед Юли 15, 2012 8:11 am

Думите на Луцифер тотално объркаха Дрейвън. Явно той беше изостанал с материала сега когато чу, че дявола и всичките демони могат без проблем да вилнеяд насред света. Обаче имаше едно друго нещо, тъмния лорд не му се занимаваше с това, а предпочиташе да си играе играта на живот и смърт, в която все пак бе и най-добрият. Сделката която му бе предложена определено беше коварна, тя щеше да го върне обратно при живите древен, но без проекцията, с която кръвопиеца така умело боравеше.
-Добре! Съгласен съм с условията ти, върни ме древен и вземи дарбата ми.
Едуард щеше да е найстина в голям дисбаланс без своето най-добро оръжие, но той прие поставените правила на играта и преглътна тежката загуба.

by **Луцифер.** Сря Юли 18, 2012 1:20 pm

Нямаше нужда дори да щраквам с пръсти. Достатъчно беше да поддържам няколко секунди очен контакт и сделката беше изпълнена. Пред мен стоеше древен, за сметка на това обаче се беше разделил с безценната си дарба.
Всички бяхме доволни, нали така?
- А сега си върви. - махнах с ръка и вампирът изчезна. Е, нямаше да мамя и да го задържам тук, и без това някой ден сам щеше д се върне. Все пак сделките с дявола бяха коварно нещо. Изчезна, най-вероятно щеше да се събуди на някоя поляна в града... като древен.

by Sponsored content

Девети кръг.

Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.

Re: Девети кръг.