welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
BG TOP
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 25 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Сватбата на Вики и Джош
+5
Eric Northman.
Adriana Ambosa
Мат
Виктория Филипс
Сорша Хейл
9 posters
Страница 1 от 1
Сватбата на Вики и Джош
by Сорша Хейл Вто Ное 01, 2011 9:34 am
Младоженците:
Джош и Вики
Кумове:
Сорша Хейл и Мат Джеймс
Шаферки:
Feye Chamberlain
Доун МагКуин - Нортман
Шарлот Петрова
Ally Stonem
Последната промяна е направена от Сорша Хейл на Вто Ное 01, 2011 8:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сорша Хейл- Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990 -
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Виктория Филипс Вто Ное 01, 2011 10:02 am
Днес беше големия ден. Вики постоянно откачаше,че нещо не е наред,че нещо липсва или пък,че някой го няма.
Ако не бяха шаферките и кумата сигурно до момента,в който трябваше да се появи с бялата рокля в залата ,вече щеше да е получила някоя нервна криза.
Тя хвърли последен поглед в огледалото. Всичко беше наред. Или поне щеше да бъде,след като се озове при Джош,след няколко минути. Щяха да бъдат заедно и нищо нямаше да се обърка.
Филипс пооправи роклята си и погледна Али, Фей, Шарлот, Доун които бяха при нея. Никоя от тях не говореше,но всичките изглеждаха сякаш споделят щастието й.
Трябваше вече да тръгват. Чу се и музиката,която потвърди това. Приятелките й тръгнаха да излизат една по една,докато Вики остана сама в малкото помещение. Пое си дълбоко дъх и си каза,че няма за какво да е толкова нервна,все пак не й предстоеше нищо лошо.
Още преди да стигне до Джош притеснението й почти беше изчезнало. Беше пълно с познати хора. А накрая до бъдещия й съпруг Мат и Сорша й се усмихваха,въпреки,че в усмивката на Хейл имаше нещо странно.
Вики застана до Джош готова да свърже живота си с завинаги.Без напрежение и без всякакво притеснение,защото знаеше,че постъпва правилно.
Ако не бяха шаферките и кумата сигурно до момента,в който трябваше да се появи с бялата рокля в залата ,вече щеше да е получила някоя нервна криза.
Тя хвърли последен поглед в огледалото. Всичко беше наред. Или поне щеше да бъде,след като се озове при Джош,след няколко минути. Щяха да бъдат заедно и нищо нямаше да се обърка.
Филипс пооправи роклята си и погледна Али, Фей, Шарлот, Доун които бяха при нея. Никоя от тях не говореше,но всичките изглеждаха сякаш споделят щастието й.
Трябваше вече да тръгват. Чу се и музиката,която потвърди това. Приятелките й тръгнаха да излизат една по една,докато Вики остана сама в малкото помещение. Пое си дълбоко дъх и си каза,че няма за какво да е толкова нервна,все пак не й предстоеше нищо лошо.
Още преди да стигне до Джош притеснението й почти беше изчезнало. Беше пълно с познати хора. А накрая до бъдещия й съпруг Мат и Сорша й се усмихваха,въпреки,че в усмивката на Хейл имаше нещо странно.
Вики застана до Джош готова да свърже живота си с завинаги.Без напрежение и без всякакво притеснение,защото знаеше,че постъпва правилно.
Виктория Филипс- Брой мнения : 2757
Re: Сватбата на Вики и Джош
by ???? Вто Ное 01, 2011 10:45 am
Джош стоеше в очакване пред олтара. До него бяха най-добрият приятел на Вики - Мат и Сорша. Как можеше от всички жени в този град Виктория да се сприятели точно с нея и то да я покани за кума на сватбата им?
На Джош му беше трудно да стой на по-малко от няколко сантиметра от нея и да я игнорира напълно. Въпреки че бяха минали повече от 5 години откакто тя го заряза в Москва,въпреки че той обичаше бъдещата си съпруга,той не можеше да пренебрегне това,което изпитваше съм Сорша,нито да го забрави.
И все пак се опитваше да потъпче чувствата си и да се прави,че не забелязва Хейл,както до сега.
Музиката започна и шаферките се появиха една по една. След тях дойде и Вики. Беше много хубава и когато застана пред Джош той й се усмихна искрено.
Всичко беше готово. Свещеникът отвори една малка и стара книжка и започна да чете обичайните за такива церемонии писания. Джош не внимаваше много над думите му. По-скоро беше зает да наблюдава Вики,а натрапчивата мисъл за Сорша все се прокрадваше нежелана в главата му.
Но свещеникът стигна до заветния момент:
-Вие, Виктория Елизабет Филипс взимате ли Джош Дюамел за Ваш законен съпруг да го обичате и уважавате в радост и тъга, в здраве и болест, в богатство и бедност и да му бъдете безрезервно вярна?
Погледите на Вики и Джош се срещнаха. Виктория му се усмихна.
-Да. - отсече тя уверено.
- Вие, Джош Дюамел взимате ли Виктория Елизабет Филипс за Ваша законна съпруга да я обичате и уважавате в радост и тъга, в здраве и болест, в богатство и бедност и да й бъдете безрезервно верен?
Джош искаше да каже "да",но никакви думи не излизаха от устата му. Сякаш нещо го спираше и изведнъж просто беше онемял.
На Джош му беше трудно да стой на по-малко от няколко сантиметра от нея и да я игнорира напълно. Въпреки че бяха минали повече от 5 години откакто тя го заряза в Москва,въпреки че той обичаше бъдещата си съпруга,той не можеше да пренебрегне това,което изпитваше съм Сорша,нито да го забрави.
И все пак се опитваше да потъпче чувствата си и да се прави,че не забелязва Хейл,както до сега.
Музиката започна и шаферките се появиха една по една. След тях дойде и Вики. Беше много хубава и когато застана пред Джош той й се усмихна искрено.
Всичко беше готово. Свещеникът отвори една малка и стара книжка и започна да чете обичайните за такива церемонии писания. Джош не внимаваше много над думите му. По-скоро беше зает да наблюдава Вики,а натрапчивата мисъл за Сорша все се прокрадваше нежелана в главата му.
Но свещеникът стигна до заветния момент:
-Вие, Виктория Елизабет Филипс взимате ли Джош Дюамел за Ваш законен съпруг да го обичате и уважавате в радост и тъга, в здраве и болест, в богатство и бедност и да му бъдете безрезервно вярна?
Погледите на Вики и Джош се срещнаха. Виктория му се усмихна.
-Да. - отсече тя уверено.
- Вие, Джош Дюамел взимате ли Виктория Елизабет Филипс за Ваша законна съпруга да я обичате и уважавате в радост и тъга, в здраве и болест, в богатство и бедност и да й бъдете безрезервно верен?
Джош искаше да каже "да",но никакви думи не излизаха от устата му. Сякаш нещо го спираше и изведнъж просто беше онемял.
????- Гост
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Сорша Хейл Вто Ное 01, 2011 11:07 am
Mоментът настъпи. Сорша се приготви в стаичката си, сложи си грим, сякаш той можеше да скрие същността й, чувствата й, да заличи миналото. Но единственият му ефект, беше да прикрие тъмните кръгове под очите й, да направи подпухналото й лице да изглежда красиво, както обикновено, да скрие следите от факта, че не беше спала цяла нощ, а на сутринта едва спря сълзите си. Не че не се радваше за Вики, но трябваше ли да е Джош?! Ако беше някой друг, вещицата в момента щеше да грее от радост, да подскача от щастие. И все пак, сама си го беше причинила, щеше да изтърпи най-голямото наказание, което беше изтърпявала до момента. Щеше да кумува на бившия си годеник.
Тръгна по застланата с цветя пътека. Всички гледаха с любопитство, очакваха с нетърпение. Тя наведе глава. Не можа да го погледне в очите. Защо се чувстваше все едно отива на погребение, а не на сватба? Защото отиваше на собствената си екзекуция. И въпреки, че щеше все още да се движи, да диша, да вижда, да чува... вече нямаше да може да чувства. Нещо в нея умря, пречупи се. Вики дойде, озари всичко наоколо с усмивката си. Хейл също й се усмихна в отговор. Изглеждаше щастлива, в пълен разрез с истинското си състояние. Меланхолия, делириум, дори лека форма на депресия. Булката изрече "да", силно и ясно, едва ли можеше да бъде по-решителна. Беше ред на Джош. Сорша вдигна бавно глава и го погледна в очите. Той добре познаваше този пронизителен поглед, казваше му всичко, умееше да го разчита. Ако се вгледаше достатъчно дълбоко, щеше да разбере, че още е единственият, който може едновременно да я разкъсва на парченца и да е причината, заради която е все още цяла. Че нямаше друг, който да я кара да се чувства силна, независима и непоклатима, а в същото време слаба, ранима и изцяло под негова власт. Че все още го обичаше, че не го напусна, защото не я беше грижа, а защото се надяваше, по този начин да успее да го предпази. Че съжаляваше, и ще съжалява до края на живота си, че не му каза истината, а реши вместо него, дали е безопасно да остане с нея или не. После просто наведе глава обратно. Една сълза се отрони от ъгълчето на окото й и се разби на пода. Също както се разбиваха и надеждите й, както се разбиваше целия й живот.
Стисна ръце в юмруци. Вики й беше наистина добра приятелка, но инфектираната не бе длъжна да понася това. А младоженката не трябваше да живее в лъжа. Знаеше едва половината истина, Джош я беше излъгал, и ако той беше съгласен да гради съвместен живот, върху паянтови, разклатени, подкопани с лицемерие и неистини основи, то рускинята нямаше да бъде като него. Имаше чувството, че минутата, в която всички бяха притихнали и го чакаха да отговори се проточи вечно. И щом господинът нямаше смелостта да каже нещо, кумата не беше страхливка. Нямаше цял живот да позволява на грешките си, да й пречат да се чувства жива, наистина да изживява всичко, което може. Да заграбва от живота с пълни шепи.
Вики се обърна и я погледна учудено. Сега вече не смееше да отвърне на погледа й. Хвърли букета в ръцете на шаферката до себе си и изхлипа.
- Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя. - задавено прошепна. Давеше се в собственото си безразсъдство и глупост. Взе на бегом стълбичките от олтара към публиката, а после също толкова бързо се затича към изхода на гората. Всички погледи бяха вперени в нея. Грешницата. Беше сякаш да минеш гол по центъра на града. Но около десет хиляди пъти по-унизително. Не можеше да остане и минута повече. Чувстваше се сякаш дърветата се доближаваха все повече и повече, за да я впримчат в затвора й, да я задушат. Атмосферата беше тягостна, и то заради нея. Искаше просто да се изпари, да изчезне, сякаш никога не беше съществувала, за да не бе създавала всички тези проблеми. Тя беше провал!
Тръгна по застланата с цветя пътека. Всички гледаха с любопитство, очакваха с нетърпение. Тя наведе глава. Не можа да го погледне в очите. Защо се чувстваше все едно отива на погребение, а не на сватба? Защото отиваше на собствената си екзекуция. И въпреки, че щеше все още да се движи, да диша, да вижда, да чува... вече нямаше да може да чувства. Нещо в нея умря, пречупи се. Вики дойде, озари всичко наоколо с усмивката си. Хейл също й се усмихна в отговор. Изглеждаше щастлива, в пълен разрез с истинското си състояние. Меланхолия, делириум, дори лека форма на депресия. Булката изрече "да", силно и ясно, едва ли можеше да бъде по-решителна. Беше ред на Джош. Сорша вдигна бавно глава и го погледна в очите. Той добре познаваше този пронизителен поглед, казваше му всичко, умееше да го разчита. Ако се вгледаше достатъчно дълбоко, щеше да разбере, че още е единственият, който може едновременно да я разкъсва на парченца и да е причината, заради която е все още цяла. Че нямаше друг, който да я кара да се чувства силна, независима и непоклатима, а в същото време слаба, ранима и изцяло под негова власт. Че все още го обичаше, че не го напусна, защото не я беше грижа, а защото се надяваше, по този начин да успее да го предпази. Че съжаляваше, и ще съжалява до края на живота си, че не му каза истината, а реши вместо него, дали е безопасно да остане с нея или не. После просто наведе глава обратно. Една сълза се отрони от ъгълчето на окото й и се разби на пода. Също както се разбиваха и надеждите й, както се разбиваше целия й живот.
Стисна ръце в юмруци. Вики й беше наистина добра приятелка, но инфектираната не бе длъжна да понася това. А младоженката не трябваше да живее в лъжа. Знаеше едва половината истина, Джош я беше излъгал, и ако той беше съгласен да гради съвместен живот, върху паянтови, разклатени, подкопани с лицемерие и неистини основи, то рускинята нямаше да бъде като него. Имаше чувството, че минутата, в която всички бяха притихнали и го чакаха да отговори се проточи вечно. И щом господинът нямаше смелостта да каже нещо, кумата не беше страхливка. Нямаше цял живот да позволява на грешките си, да й пречат да се чувства жива, наистина да изживява всичко, което може. Да заграбва от живота с пълни шепи.
Вики се обърна и я погледна учудено. Сега вече не смееше да отвърне на погледа й. Хвърли букета в ръцете на шаферката до себе си и изхлипа.
- Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя. - задавено прошепна. Давеше се в собственото си безразсъдство и глупост. Взе на бегом стълбичките от олтара към публиката, а после също толкова бързо се затича към изхода на гората. Всички погледи бяха вперени в нея. Грешницата. Беше сякаш да минеш гол по центъра на града. Но около десет хиляди пъти по-унизително. Не можеше да остане и минута повече. Чувстваше се сякаш дърветата се доближаваха все повече и повече, за да я впримчат в затвора й, да я задушат. Атмосферата беше тягостна, и то заради нея. Искаше просто да се изпари, да изчезне, сякаш никога не беше съществувала, за да не бе създавала всички тези проблеми. Тя беше провал!
Последната промяна е направена от Сорша Хейл на Вто Ное 01, 2011 8:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сорша Хейл- Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990 -
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Мат Вто Ное 01, 2011 11:22 am
След вчерашните ми изпълнения бях напълно сигурен ,че днес няма да убия никой от гостите на Виктория и именно това беше целта им. Въпреки,че като се замисля и без причина си правех такива неща. Просто за удоволствие.
На сватбата не познавах никой освен самата булка,а нея не я бях виждал от достатъчно дълго време и даже днес бях разбрал,че е станала вампирка,но това бяха подробности.
До мен стоеше кумата,която не можех да отрека,че беше красива,но изглеждаше сякаш нещо я мъчи. Е не ме интересуваше достатъчно,че да попитам.
Вики се появи и церемонията започна. Бях се съгласил да изтърпя цялата тази скука само защото Виктория беше най-добрата ми приятелка и това беше важно за нея,но нямах търпение вече да си кажат "да" и да се приключва.
Но този момент не дойде. Преди Джош да каже каквото и да било момичето до мен,май се казваше Сорша, се разплака и каза,че съжалявала и не можела да го направи,а след това побягна.
Чудно какво ли ставаше тук?
На сватбата не познавах никой освен самата булка,а нея не я бях виждал от достатъчно дълго време и даже днес бях разбрал,че е станала вампирка,но това бяха подробности.
До мен стоеше кумата,която не можех да отрека,че беше красива,но изглеждаше сякаш нещо я мъчи. Е не ме интересуваше достатъчно,че да попитам.
Вики се появи и церемонията започна. Бях се съгласил да изтърпя цялата тази скука само защото Виктория беше най-добрата ми приятелка и това беше важно за нея,но нямах търпение вече да си кажат "да" и да се приключва.
Но този момент не дойде. Преди Джош да каже каквото и да било момичето до мен,май се казваше Сорша, се разплака и каза,че съжалявала и не можела да го направи,а след това побягна.
Чудно какво ли ставаше тук?
Мат- Брой мнения : 43
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Виктория Филипс Вто Ное 01, 2011 11:28 am
Дъхът на Вики секна. Защо Джош мълчеше? Вампирката си наложи да не губи самообладание,но се надяваше,че годеникът й няма да я кара да чака дълго.
Откъм гостите започна да се чува тих шепот. Явно и те ставаха нетърпеливи,като самата Вики.
Точно тогава нещо наруши тишината.
- Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя.
Филипс се обърна,за да види откъде идват тези думи. Но на мястото,където допреди малко стоеше Сорша нямаше никой. Вещицата тичаше към изхода на гората.
Виктория гледаше всичко това с недоумение. Малки кълнове паника започваха да покълват,заедно със съмнение.
Тя вдигна поглед към Джош,който все още мълчеше и не правеше нищо,но изглеждаше така сякаш е във вътрешна борба със себе си. Искаше й се да му каже да побърза. Да не я изнервя толкова. Просто да каже заветното "да".
Откъм гостите започна да се чува тих шепот. Явно и те ставаха нетърпеливи,като самата Вики.
Точно тогава нещо наруши тишината.
- Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя.
Филипс се обърна,за да види откъде идват тези думи. Но на мястото,където допреди малко стоеше Сорша нямаше никой. Вещицата тичаше към изхода на гората.
Виктория гледаше всичко това с недоумение. Малки кълнове паника започваха да покълват,заедно със съмнение.
Тя вдигна поглед към Джош,който все още мълчеше и не правеше нищо,но изглеждаше така сякаш е във вътрешна борба със себе си. Искаше й се да му каже да побърза. Да не я изнервя толкова. Просто да каже заветното "да".
Виктория Филипс- Брой мнения : 2757
Re: Сватбата на Вики и Джош
by ???? Вто Ное 01, 2011 11:37 am
Наистина на Джош му се искаше да каже да. Да стане въпруг на Вики,но нещо го спираше и той просто не можеше да го направи.
Сякаш точно в подкрепа на мислите му Сорша най-неочаквано се обади:
- Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя.
Явно наистина й беше дошло в повече,точно както и на Дюамел. Той се почувства ,като страхливец,като срещна погледа на Виктория. Знаеше,че трябва да й каже за общото им минало с вещицата и това не беше всичко. Трябваше да й признае,че още обича Сорша Хейл и едва ли това някога изобщо ще се промени.
Но колкото и да не искаше да си го признае Джош Дюамел беше страхливец. Беше подвел двете жени,които беше обичал най-много в живота си и единствения начин да поправи поне до една степен вече стореното беше да признае истината и да направи това,което трябваше да бъде сторено отдавна.
Той хвана ръцете на Виктория и я погледна в очите:
-Днес си невероятно красива. Както винаги. И аз наистина те обичам ужасно много. Но ако не направя това ще лъжа и себе си и теб. Съжалявам,че те наранявам по този начин и те моля да ми простиш,но обичам и Сорша. Не мога да живея без нея и в същото време да лъжа теб. Прости ми.
Джош хвърли последен поглед на Вики и тръгна след Сорша. Нямаше да си позволи да я загуби за втори път.
Сякаш точно в подкрепа на мислите му Сорша най-неочаквано се обади:
- Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя.
Явно наистина й беше дошло в повече,точно както и на Дюамел. Той се почувства ,като страхливец,като срещна погледа на Виктория. Знаеше,че трябва да й каже за общото им минало с вещицата и това не беше всичко. Трябваше да й признае,че още обича Сорша Хейл и едва ли това някога изобщо ще се промени.
Но колкото и да не искаше да си го признае Джош Дюамел беше страхливец. Беше подвел двете жени,които беше обичал най-много в живота си и единствения начин да поправи поне до една степен вече стореното беше да признае истината и да направи това,което трябваше да бъде сторено отдавна.
Той хвана ръцете на Виктория и я погледна в очите:
-Днес си невероятно красива. Както винаги. И аз наистина те обичам ужасно много. Но ако не направя това ще лъжа и себе си и теб. Съжалявам,че те наранявам по този начин и те моля да ми простиш,но обичам и Сорша. Не мога да живея без нея и в същото време да лъжа теб. Прости ми.
Джош хвърли последен поглед на Вики и тръгна след Сорша. Нямаше да си позволи да я загуби за втори път.
????- Гост
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Adriana Ambosa Вто Ное 01, 2011 11:40 am
Бях поканена на сватбата на Вики и Джош. станах сутринта изкъпах се и се приготвих..обллкох тази рокля исках да бъде малко по-разголена, защото имах какво да покажа. Когато бях готова се качих в колата и тръгнах. Когато пристигнах явно церемонията беше започнала. Посегнах да отворя вратата и с отварянето едно момиче се блъсна в мен. Когато я погледнах по-добре видях, че е Сорша..Какво ставаше. Не я познавах много добре Сорша, но затворих вратата и тръгнах с вик след нея.
-Хей, Сорша..Сорша спри и се успокой..-викнах аз по-нея. Тя потича още малко и накрая се спря...
-Какво става....?!? Обясни ми....Каква беше тази сцена..-попитах аз като в гласа ми се долавяше съжаление..
Когато Сорша тъкмо започна да говори се появи Джош и тя замълча, гледайки го в очите.
-Някой ще ми обясни ли какво за бога става тук..-казах аз с натрапчив и ядосан тон.
-Хей, Сорша..Сорша спри и се успокой..-викнах аз по-нея. Тя потича още малко и накрая се спря...
-Какво става....?!? Обясни ми....Каква беше тази сцена..-попитах аз като в гласа ми се долавяше съжаление..
Когато Сорша тъкмо започна да говори се появи Джош и тя замълча, гледайки го в очите.
-Някой ще ми обясни ли какво за бога става тук..-казах аз с натрапчив и ядосан тон.
Adriana Ambosa- Брой мнения : 1483
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Eric Northman. Вто Ное 01, 2011 11:44 am
Сутринта, когато се събудих намерих покана за сватба в пощата си. Какво толкова, реших да отида и да се позабавлявам.
Бях си намерил място сред гостите и наблюдавах церемонията. След малко шаферките се наредиха по местата си, като след тях се появи и самата булка, чакана от младоженеца пред олтара. Свещеникът започна да казва брачния обет, като след минута стигна до най-важните въпроси, чиите отговори чакахме от младоженците. Вики прие, а когато дойде реда на Джош .. той просто мълчеше. Минута по-късно една от шаферките побягна и всички впериха поглед в нея, включително и аз. Загледах се в лицето й. Беше тя. Сорша. Беше съвсем малко момиченце, когато ме намери в Кайро и спаси живота ми. Бях решил да не се меся в създалата се ситуация, поне за сега.
Бях си намерил място сред гостите и наблюдавах церемонията. След малко шаферките се наредиха по местата си, като след тях се появи и самата булка, чакана от младоженеца пред олтара. Свещеникът започна да казва брачния обет, като след минута стигна до най-важните въпроси, чиите отговори чакахме от младоженците. Вики прие, а когато дойде реда на Джош .. той просто мълчеше. Минута по-късно една от шаферките побягна и всички впериха поглед в нея, включително и аз. Загледах се в лицето й. Беше тя. Сорша. Беше съвсем малко момиченце, когато ме намери в Кайро и спаси живота ми. Бях решил да не се меся в създалата се ситуация, поне за сега.
Eric Northman.- Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Charlotte Petrova. Вто Ное 01, 2011 12:16 pm
Ето,че моята малка Вики се омъжваше.. Това беше нейният ден!Виждах усмивката й,когато се готвеше за часът на церемонията,но аз не можех да я почувствам и да се радвам с нея.Беше противоположно на същността ми,за това просто можех да престоря.С другите шаферки помогнахме на Вики с облеклото,а аз минах пред нея,като хванах лицето й в шепи и казах:
- Това е твоят ден,скъпа!Радвай се на него.. - Усмихнах й се мило,а щом музиката почна с другите момичета трябваше да тръгнем една по една.Усещах,че част от човечността ми се връща,а това хич не беше добре!Вгледах се в кумата.Беше вещица.. Не изпитвах големи симпатии към тях,а след това хвърлих поглед на кумът и замръзнах на място.Нима беше възможно?Последният път,когато го видях,беше когато Никлаус заби камата в сърцето,защото не избра неговата страна.Пфф.. какъв късмет!След малко Вики влезе тържествено в залата и церемонията започна.Минаха всички глупости с клетвите и сега дойде време за най - важната част.Всички бяха в очакване... Вики каза ''да'',а щом свещеникът попита младоженецът той мълчеше.Изведнъж на кумата нещо и стана,обясни на Вики,че не може и бързо излетя от залата,а не след дълго й младоженецът сподели,че е влюбен в кумата и тръгна след нея,като заряза Вики пред олтара.Уау!Не очаквах такова развитие... Погледнах към Вики с поглед питаш я,дали да му откъсна главата,а тя ме гледаше със насълзени очи.
- Това е твоят ден,скъпа!Радвай се на него.. - Усмихнах й се мило,а щом музиката почна с другите момичета трябваше да тръгнем една по една.Усещах,че част от човечността ми се връща,а това хич не беше добре!Вгледах се в кумата.Беше вещица.. Не изпитвах големи симпатии към тях,а след това хвърлих поглед на кумът и замръзнах на място.Нима беше възможно?Последният път,когато го видях,беше когато Никлаус заби камата в сърцето,защото не избра неговата страна.Пфф.. какъв късмет!След малко Вики влезе тържествено в залата и церемонията започна.Минаха всички глупости с клетвите и сега дойде време за най - важната част.Всички бяха в очакване... Вики каза ''да'',а щом свещеникът попита младоженецът той мълчеше.Изведнъж на кумата нещо и стана,обясни на Вики,че не може и бързо излетя от залата,а не след дълго й младоженецът сподели,че е влюбен в кумата и тръгна след нея,като заряза Вики пред олтара.Уау!Не очаквах такова развитие... Погледнах към Вики с поглед питаш я,дали да му откъсна главата,а тя ме гледаше със насълзени очи.
Последната промяна е направена от Шарлот Петрова ♥ на Вто Ное 01, 2011 5:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Charlotte Petrova.- Брой мнения : 3277
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Scarlette Reed. Вто Ное 01, 2011 12:37 pm
Развалнувана тръгнах към сватбата на Вики. Но по полека. Н етрябваше да цапам роклята! Продължих, като внимателно носех подаръка в ръката си. Ето и че стигнах до мястото в гората. Ууа, беше толкова красиво.. всичко! Продължих да вървя като седнах на един от столовете. И ето че церемониятза започна. Тя беше толкова щастлива. Всичко протече като по вода.. докато не стана дума за "съпруга". Той да не би да каза "Вики... аз... аз съжалявам, но не мога да го направя"? Ооо не! Нямаше да я зареже нали. Сорша Хейл, кумата на сватбата започна да тича към изхода. Настъпи паника, а Виктория гледаше всичко това с недоумение. Нима той обича Сорша? Няма значение. Виктория беше съкрушена, а Джош се отдалечаваше и отдалечаваше все повече, преследвайки Сорша.
- Какво подяволите става тук? - започнах да оглеждам всички с надеждата да намеря познато лице. Отиде при Виктория която бе съкрушена, а там заварих още няколко нейни приятелки. Приклекнах до нея и мислех какво да й кажа. И дали да изкормя озни Джейсън, Джаксън, Датан или там както е! Видях и Шарлот, която със сигурност искаше да направи същото с него.
- Какво подяволите става тук? - започнах да оглеждам всички с надеждата да намеря познато лице. Отиде при Виктория която бе съкрушена, а там заварих още няколко нейни приятелки. Приклекнах до нея и мислех какво да й кажа. И дали да изкормя озни Джейсън, Джаксън, Датан или там както е! Видях и Шарлот, която със сигурност искаше да направи същото с него.
Scarlette Reed.- Брой мнения : 1722
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Сорша Хейл Вто Ное 01, 2011 4:33 pm
Всичко протичаше около мен като на филм. Не, не че бях Пепеляшка, по-скоро главна заподозряна в държавна измяна, осъдена в опит да убия президента, или там за каквото се дава най-тежката присъда. Ако хората можеха да убиват поглед, вече отдавна щях да съм погребана. Понасях си позора сама, обръщах гръб на една от близките ми приятелки. Изтрих тромаво сълзите с опакото на ръката си и подсмръкнах. Едно момиче ме спря на изхода и ме заразпитва. Не, че можех да си поема въздух, за да ѝ обясня де. В гърлото ми беше заседнала буца, която ми пречеше да говоря, да дишам. Тялото ми не се подчиняваше на разума, а сърцето беше на съвсем трета вълна - Джош. Но той беше там, женеше се за Вики... или пък не.
- Сорша... - чух тих шепот зад себе си. Всичко в мен замръзна, вече не смеех да дишам, да мигам, или пък да се обърна. Но ми се наложи. Той седеше там, пред мен, гледаше ме в очите със същия пламък, който гореше в тях преди години. Сведох глава, нямах сили да го погледна в очите.
- Джош... аз, не знам какво да ти кажа. Ти... годеницата ти те чака пред олтара. Не можеш да го причиниш на Вики, тя не го заслужава. От самото ни запознанство, през всичките тези години, ти беше прав. Аз съм ината страхливка, не струвам нищо. - права бях, тя не го заслужаваше, за разлика от мен. Заслужавах си всичко, което понасях. Исках да се хвърля на врата му, да потъна в прегръдките му и да му заповядам никога повече да не ме пусне. Но вместо това просто си седях, мигах на парцали с наведена глава, преглъщах шумно и подсмърчах. А хората гледаха, без особено съчувствие, дори предполагах, че някоя от шаферките всеки момент ще ми се нахвърли, за да ми оскубе косата.
- Сорша... - чух тих шепот зад себе си. Всичко в мен замръзна, вече не смеех да дишам, да мигам, или пък да се обърна. Но ми се наложи. Той седеше там, пред мен, гледаше ме в очите със същия пламък, който гореше в тях преди години. Сведох глава, нямах сили да го погледна в очите.
- Джош... аз, не знам какво да ти кажа. Ти... годеницата ти те чака пред олтара. Не можеш да го причиниш на Вики, тя не го заслужава. От самото ни запознанство, през всичките тези години, ти беше прав. Аз съм ината страхливка, не струвам нищо. - права бях, тя не го заслужаваше, за разлика от мен. Заслужавах си всичко, което понасях. Исках да се хвърля на врата му, да потъна в прегръдките му и да му заповядам никога повече да не ме пусне. Но вместо това просто си седях, мигах на парцали с наведена глава, преглъщах шумно и подсмърчах. А хората гледаха, без особено съчувствие, дори предполагах, че някоя от шаферките всеки момент ще ми се нахвърли, за да ми оскубе косата.
Сорша Хейл- Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990 -
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Катрин Съмърс Вто Ное 01, 2011 5:36 pm
Бях поканена на едно от най-големите събития, откакто се бях преместила в този град. А именно сватбата на Вики и Джош. Когато пристигнах всичко изглеждаше толкова пищно и изящно, направено с вкус и изисканост.
Обичах сватбите на открито, а какво по-красиво място за тази цел,от гората. Просто всичко изглеждаше като в приказките. Още докато крачех към мястото определено за сватбата усещах аромата на хилядите цветя, настроението и глъчката.
Всичко предвещавше един красив и романтичен завършек, който пък щеше да е началото на съвместният им живот.
Понеже пристигнах в момента точно преди булката да мине по пътеката, за да стигне до своя любим, си намерих място сред гостите и реших, че ще се видим направо след церемонията.
Всички притаиха дъх, когато моментът настъпи. Нервният младоженец чакаше своята любима, която пристъпваше бавно по пътеката, беше толкова красива. Роклята й беше невероятна, полюшваше се като камбанка всеки път щом Вики направеше крачка към олтара. Церемонията започна и всички тихи разговори притихнаха.
Дойде моментът на истината, тя каза "да" и всички заръкопляскаха. А след това настъпи момент на пълна тишина, чуваше се само гласът на свещенникът, който питаше Джош дали приема Вики за своя законна съпруга, а той... мълчеше.
- Вики...аз...аз, съжалявам, не мога да го направя - отекнаха ясно думите.
Настана паника и объркване, какво за Бога ставаше тук се питаха всички.
Сигурно Вики беше съкрошена, всички се събраха около нея, опитвайки се да я успокоят.
Обичах сватбите на открито, а какво по-красиво място за тази цел,от гората. Просто всичко изглеждаше като в приказките. Още докато крачех към мястото определено за сватбата усещах аромата на хилядите цветя, настроението и глъчката.
Всичко предвещавше един красив и романтичен завършек, който пък щеше да е началото на съвместният им живот.
Понеже пристигнах в момента точно преди булката да мине по пътеката, за да стигне до своя любим, си намерих място сред гостите и реших, че ще се видим направо след церемонията.
Всички притаиха дъх, когато моментът настъпи. Нервният младоженец чакаше своята любима, която пристъпваше бавно по пътеката, беше толкова красива. Роклята й беше невероятна, полюшваше се като камбанка всеки път щом Вики направеше крачка към олтара. Церемонията започна и всички тихи разговори притихнаха.
Дойде моментът на истината, тя каза "да" и всички заръкопляскаха. А след това настъпи момент на пълна тишина, чуваше се само гласът на свещенникът, който питаше Джош дали приема Вики за своя законна съпруга, а той... мълчеше.
- Вики...аз...аз, съжалявам, не мога да го направя - отекнаха ясно думите.
Настана паника и объркване, какво за Бога ставаше тук се питаха всички.
Сигурно Вики беше съкрошена, всички се събраха около нея, опитвайки се да я успокоят.
Катрин Съмърс- Брой мнения : 540
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Ally Stonem Сря Ное 02, 2011 2:42 pm
Бях си облякла една бяла къса рокличка и взех подаръка си. Беше прекрасно диамантено колие за Вики и едно BMW за Джош. Все пак бях вампир, можех да правя и да взимам каквото си поискам и когато го поискам. Новото ми мислене ми харесваше адски много. Церемонията вече течеше и тъкмо влизах когато чух, че Джош не можел да го направи.
- Моля?
Извиках аз, а той се беше втурнал към Сорша. Какво ставаше тук? Ами Вики, Господи, ако аз не се грижех за нея. Кой щеше да го направи? Тя беше най-добрата ми приятелка. Взех един стол и го счупих, тръгнах към Джош и го забих на сантиметри от сърцето му.
- Не те убивам, защото тя те обича.
След това му счупих врата и тръгнах към Филипс. Щеше да се оправи, нали беше вампир. Какво можех да и кажа за брака, след като моя се беше провалил с гръм и трясък. Момчето, което мислех че обичам, всъщност не значеше нищо за мен. Прегърнах я и я отведох в една от стаите далеч от всички. Седнахме на едно бяло диванче.
- Добре ли си? Какво да направя? Какво да МУ направя?
Започнах да я разпитвам, но накрая просто я прегърнах. Как можеше някой да я нарани толкова много? Не, не, не...нямаше такава опция. Тя трябваше да е щастлива, по простата причина, че все още ми пукаше за нея. И се опитвах с всичките си сили и това чувство да не изчезне с всички други.
- Моля?
Извиках аз, а той се беше втурнал към Сорша. Какво ставаше тук? Ами Вики, Господи, ако аз не се грижех за нея. Кой щеше да го направи? Тя беше най-добрата ми приятелка. Взех един стол и го счупих, тръгнах към Джош и го забих на сантиметри от сърцето му.
- Не те убивам, защото тя те обича.
След това му счупих врата и тръгнах към Филипс. Щеше да се оправи, нали беше вампир. Какво можех да и кажа за брака, след като моя се беше провалил с гръм и трясък. Момчето, което мислех че обичам, всъщност не значеше нищо за мен. Прегърнах я и я отведох в една от стаите далеч от всички. Седнахме на едно бяло диванче.
- Добре ли си? Какво да направя? Какво да МУ направя?
Започнах да я разпитвам, но накрая просто я прегърнах. Как можеше някой да я нарани толкова много? Не, не, не...нямаше такава опция. Тя трябваше да е щастлива, по простата причина, че все още ми пукаше за нея. И се опитвах с всичките си сили и това чувство да не изчезне с всички други.
Ally Stonem- Брой мнения : 5604
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Виктория Филипс Сря Ное 02, 2011 3:14 pm
Вики не искаше да е там и да чува,това което се случва. Това беше само лош сън,кошмар,предизвикан от всичките притеснения преди сватбата - знаеше го.
Но защото тогава я болеше? Болката беше толкова реална,че надеждите на Филипс това да е само лош сън се стопиха толкова бързо колкото се бяха появили.
Всичко ставаше сякаш на забавен кадър...Джош...нейният Джош и Сорша?! Вампирката се чувстваше измамена,излъгана и много наранена. Как изобщо всичко това беше възможно...защо всичко винаги се случваше на нея?!
Една малка сълза издайнически се спусна по бузата й,но и без това вече всички бяха видели каквото беше станало,и без това тя беше унижена.
Покрай нея, ставаха разни неща, някой от гостите наистина протестираха,но Вики просто беше сляпа и глуха за всичко. Сякаш беше куха вътрешно.
Дори не усети как някой я издърпа на друго място. Цялата празнична украса и лицата на гостите,които вече приличаха повече на изражения на гротески кукли,след всичкия този цирк, вече ги нямаше. Бяха заобиколени от четири бели стени в една скромно обзаведена стаичка.
Пред нея стоеше Али,нещо,което тя осъзна чак сега.
- Добре ли си? Какво да направя? Какво да МУ направя?
Вики продължаваше да гледа с празен поглед,а накрая само тихо прошепна:
- Това наистина ли се случи? Той остави ли ме заради нея? Кажи ми,че само сънувам.
Беше не ръба. И сама знаеше,че всеки момент ще рухне.
Но защото тогава я болеше? Болката беше толкова реална,че надеждите на Филипс това да е само лош сън се стопиха толкова бързо колкото се бяха появили.
Всичко ставаше сякаш на забавен кадър...Джош...нейният Джош и Сорша?! Вампирката се чувстваше измамена,излъгана и много наранена. Как изобщо всичко това беше възможно...защо всичко винаги се случваше на нея?!
Една малка сълза издайнически се спусна по бузата й,но и без това вече всички бяха видели каквото беше станало,и без това тя беше унижена.
Покрай нея, ставаха разни неща, някой от гостите наистина протестираха,но Вики просто беше сляпа и глуха за всичко. Сякаш беше куха вътрешно.
Дори не усети как някой я издърпа на друго място. Цялата празнична украса и лицата на гостите,които вече приличаха повече на изражения на гротески кукли,след всичкия този цирк, вече ги нямаше. Бяха заобиколени от четири бели стени в една скромно обзаведена стаичка.
Пред нея стоеше Али,нещо,което тя осъзна чак сега.
- Добре ли си? Какво да направя? Какво да МУ направя?
Вики продължаваше да гледа с празен поглед,а накрая само тихо прошепна:
- Това наистина ли се случи? Той остави ли ме заради нея? Кажи ми,че само сънувам.
Беше не ръба. И сама знаеше,че всеки момент ще рухне.
Виктория Филипс- Брой мнения : 2757
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Adriana Ambosa Сря Ное 02, 2011 3:27 pm
Оставих Сорша и Джош да се оправят сами. НЕ исках да се замесвам, в нещо, за което нямах никаква представа и в което съвсем случайно се бях натъкнала.
Тръгнах към олтара. Там стоеше Мат..За момент спрях погледа си, но бурзо извърнах глава. Хората, до които се настаних, явно ме познаха от случката, която се случи преди броени минути и странно започнаха да ме оглеждат. Загледах се съсредоточено във Вики, която гледаше в една точка и явно все още не можеше да осъзнае какво се е случило. Горката тя. Каква съдба да те зарежат пред олтара. Аз не допуснах Мат да ме зареже в хотелската стая, камоли да оставя невредим този, който би посмял да направи това с мен.
Станах и тръгнах към Вики. Когато погледнах гостите от мястото, на което би трябвало да стоеше младоженец в погледа на всички гости, долових, както съчувствие, така и недоумяване какво се бе случило през близките петнадесет минути. Не знаех как все още Вики се държи на краката си. Как все още не бе рухнала, а само бе придала вид на такава. Хванах я за рамото, опитвайки се да я утеша и тя се разтрепери опитвайки се до последно да сдържи сълзите си. Очите и бяха пълни с тях, както и сърцето, и душата и.
Защо за бога Джош стигна до тук. Защо позволи тази сватба да се състои. Защо позволи на Вики да се ентусиазира толкова и накрая да разбие всичките и мечти на парчета и да я изложи пред толкова много хора. Защо позволи Сорша да бъде кумата, като знаеше, че казвайки ''да'' и изказвайки клетвата си, ще лъже и себе си и Вики, и Сорша. Вики беше най-голямата жертва, а не го беше заслужила с нищо.
Заставайки до нея, погледнах отново Мат и отидох при него...
-Колкото и да не е момента сега...Аз съм Айра..Приятно ми е отново да се видим.-казах аз и се усмихнах.
Тръгнах към олтара. Там стоеше Мат..За момент спрях погледа си, но бурзо извърнах глава. Хората, до които се настаних, явно ме познаха от случката, която се случи преди броени минути и странно започнаха да ме оглеждат. Загледах се съсредоточено във Вики, която гледаше в една точка и явно все още не можеше да осъзнае какво се е случило. Горката тя. Каква съдба да те зарежат пред олтара. Аз не допуснах Мат да ме зареже в хотелската стая, камоли да оставя невредим този, който би посмял да направи това с мен.
Станах и тръгнах към Вики. Когато погледнах гостите от мястото, на което би трябвало да стоеше младоженец в погледа на всички гости, долових, както съчувствие, така и недоумяване какво се бе случило през близките петнадесет минути. Не знаех как все още Вики се държи на краката си. Как все още не бе рухнала, а само бе придала вид на такава. Хванах я за рамото, опитвайки се да я утеша и тя се разтрепери опитвайки се до последно да сдържи сълзите си. Очите и бяха пълни с тях, както и сърцето, и душата и.
Защо за бога Джош стигна до тук. Защо позволи тази сватба да се състои. Защо позволи на Вики да се ентусиазира толкова и накрая да разбие всичките и мечти на парчета и да я изложи пред толкова много хора. Защо позволи Сорша да бъде кумата, като знаеше, че казвайки ''да'' и изказвайки клетвата си, ще лъже и себе си и Вики, и Сорша. Вики беше най-голямата жертва, а не го беше заслужила с нищо.
Заставайки до нея, погледнах отново Мат и отидох при него...
-Колкото и да не е момента сега...Аз съм Айра..Приятно ми е отново да се видим.-казах аз и се усмихнах.
Adriana Ambosa- Брой мнения : 1483
Re: Сватбата на Вики и Джош
by ???? Сря Ное 02, 2011 4:48 pm
Единственото,което виждаше Джош в момента беше Сорша. Да знаеше,че наранява ужасно много Виктория и се мразеше за това,както го мразеха и другите,но просто не можеше да откъсне очи от Хейл. Сякаш всичко беше точно както го бяха оставили преди години.
Сякаш от нищото изникна някаква от приятелките на Вики,май се казваше Али, и хвана Джош неподготвен ,като го наръга. Разбира се ,заболя,но такова нещо можеше да се очаква.
Той издърпа от себе си нещото и тръгна към вещицата игнорирайи болата.
- Знам,че това,което направих не беше правилно,но искам да бъда с теб. Независимо от всичко и всички. Нека забравим всичко до сега и да започенм на чисто някъде другаде,далече от всичко и всички.
Осъзнаваше колко егоистично звучат думите му,но всичко,което имаше значение за него беше Сорша.
Сякаш от нищото изникна някаква от приятелките на Вики,май се казваше Али, и хвана Джош неподготвен ,като го наръга. Разбира се ,заболя,но такова нещо можеше да се очаква.
Той издърпа от себе си нещото и тръгна към вещицата игнорирайи болата.
- Знам,че това,което направих не беше правилно,но искам да бъда с теб. Независимо от всичко и всички. Нека забравим всичко до сега и да започенм на чисто някъде другаде,далече от всичко и всички.
Осъзнаваше колко егоистично звучат думите му,но всичко,което имаше значение за него беше Сорша.
????- Гост
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Сорша Хейл Сря Ное 02, 2011 5:00 pm
Той хвана ръката ѝ и я постави на гърдите му. Там, където сърцето му отдавна не функционираше. Тя стисна очи и поклати силно глава, сякаш за да отхвърли реалността. Защо всичко трябваше да е толкова трудно.
- Джош, аз... аз те обич... - гордостта ѝ беше твърде много, ината и егоизма също. И двамата бяха егоисти, прекалено големи. Караше я да заминат, просто да изостави всичко, през което беше минала, което продължаваше да преживява тук, в Мистик Фолс. Да загърби всички хора, които разчитаха на нея и ѝ имаха доверие. Тя го обичаше, но можеше ли всичко да си бъде по старому. Пое си мъчително въздух и извърна глава към тълпата. Огледа всяко едно безлично лице по отделно, в опита си да намери някой, който я гледа с разбиране, който я познава не просто като кумата, която провали сватбата. Чувстваше се все едно изгаряше на клада. Спря погледа на един от гостите, който спомените бегло избутаха напред в съзнанието ѝ. Пайк. Той можеше да усети как се чувства, да направи същото, което вещицата беше направила за него преди години - да я спаси, да я измъкне. Погледна го умолително, въздъхна силно и дръпна ръката си от Джош, сякаш беше попарена. "Помогни ми!" - крещеше всяка една частица от тялото ѝ, докато се взираше безпомощно, без да може да помръдне от безсилие и раздвоеност, в русия вампир. Имаше усещането, че ако остане още само минута тук нямаше да издържи погледа на бившия ѝ годеник да я пронизва и да буди всичко потискано толкова дълго време, че ще зареже всичко и ще изчезне с Джош, а не трябваше. Редно беше да послуша разума, а не сърцето си. Но не можеше да се справи сама.
- Джош, аз... аз те обич... - гордостта ѝ беше твърде много, ината и егоизма също. И двамата бяха егоисти, прекалено големи. Караше я да заминат, просто да изостави всичко, през което беше минала, което продължаваше да преживява тук, в Мистик Фолс. Да загърби всички хора, които разчитаха на нея и ѝ имаха доверие. Тя го обичаше, но можеше ли всичко да си бъде по старому. Пое си мъчително въздух и извърна глава към тълпата. Огледа всяко едно безлично лице по отделно, в опита си да намери някой, който я гледа с разбиране, който я познава не просто като кумата, която провали сватбата. Чувстваше се все едно изгаряше на клада. Спря погледа на един от гостите, който спомените бегло избутаха напред в съзнанието ѝ. Пайк. Той можеше да усети как се чувства, да направи същото, което вещицата беше направила за него преди години - да я спаси, да я измъкне. Погледна го умолително, въздъхна силно и дръпна ръката си от Джош, сякаш беше попарена. "Помогни ми!" - крещеше всяка една частица от тялото ѝ, докато се взираше безпомощно, без да може да помръдне от безсилие и раздвоеност, в русия вампир. Имаше усещането, че ако остане още само минута тук нямаше да издържи погледа на бившия ѝ годеник да я пронизва и да буди всичко потискано толкова дълго време, че ще зареже всичко и ще изчезне с Джош, а не трябваше. Редно беше да послуша разума, а не сърцето си. Но не можеше да се справи сама.
Сорша Хейл- Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990 -
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Eric Northman. Сря Ное 02, 2011 5:11 pm
Докато измъкнаха Виктория от мястото на церемонията, все още не бях напълно осъзнал какво се беше случило.
Значи Сорша, онова същото момиче, което ми бе спасило живота преди години беше влюбено в младоженеца, както и той в нея? Е, това не беше никак добре за никого. Няколко от другите гости се бутнаха в мен и тогава се поосъзнах.
Да, трябваше да помогна на вещицата. Дължах й го. Погледа ми затърси нейния и след няколко секунди очите ми бяха впити в нейните. Усещах всяко чувство в нея. Сякаш всеки момент щеше да се разпадне на парчета, а очите й викаха ли викаха за помощ, която не получиха от никого. За всички тя бе станала шаферката, която провали сватбата. Направих си път из гостите и когато вече нямаше никого пред мен се затичах към Сорша. След няколко секунди седях пред нея, държейки ръката й.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но мисля, че е по-добре да си вървим Сорша. - казах с твърд глас поглеждайки към вещицата като й кимнах и леко се усмихнах. После погледа ми се спря върху Джош.
Значи Сорша, онова същото момиче, което ми бе спасило живота преди години беше влюбено в младоженеца, както и той в нея? Е, това не беше никак добре за никого. Няколко от другите гости се бутнаха в мен и тогава се поосъзнах.
Да, трябваше да помогна на вещицата. Дължах й го. Погледа ми затърси нейния и след няколко секунди очите ми бяха впити в нейните. Усещах всяко чувство в нея. Сякаш всеки момент щеше да се разпадне на парчета, а очите й викаха ли викаха за помощ, която не получиха от никого. За всички тя бе станала шаферката, която провали сватбата. Направих си път из гостите и когато вече нямаше никого пред мен се затичах към Сорша. След няколко секунди седях пред нея, държейки ръката й.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но мисля, че е по-добре да си вървим Сорша. - казах с твърд глас поглеждайки към вещицата като й кимнах и леко се усмихнах. После погледа ми се спря върху Джош.
Eric Northman.- Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Сорша Хейл Сря Ное 02, 2011 5:29 pm
Джош нямаше да ѝ позволи да избяга отново. Знаеше, че няма да се примири и ще я намери, все пак беше дошъл тук, във Фолс, едва ли щеше да му е проблем да я потърси в къщата ѝ по-късно, когато чувството за вина не я разяжда, нито пък няколко стотин човека са вперили поглед в тях и напрягат всяко едно от сетивата си до краен предел, за да разберат какво се случва. С Пайк тръгнахa към изхода, но Дюамел хвана вещицата за ръката.
- Моля те, не ме измъчвай повече, мисля, че за днес беше достатъчно. - обърна се към него и проплака. Но мъжът нямаше намерението да я пусне. Изведнъж всичко, което беше трупала в себе си, прерасна в агресия. Пред лицето ѝ беше женихът, така че той щеше да го отнесе. - Знаеш ли, Джош, дошъл си в града, за да ме убиеш, предполагам. Но успя да ме нараниш повече, с целия този фарс, който наричаме сватба. Поздравления, успя. Сега сме квит, въпреки че аз не го направих заради себе си, направих го, защото те обичах, беше ме страх да не пострадаш. Да, вярно е, че още те обичам, едва ли някога няма да е така. Но трябва да пораснеш. Трябва да решиш какво искаш. Да отидеш и да се извиниш на Вики, а после да се върнеш пред олтара с нея, да останеш с мен тук, в Мистик Фолс, защото аз няма да бягам, или да продължиш съществуването си сам, да потънеш в забрава. - гледаше го в очите, докато му говореше. Не вярваше, че може да има толкова смелост, за да му каже всичко това без гласът ѝ да трепне. После отдръпна рязко ръката си и му обърна гръб, измъкна се от залата възможно най-бързо, заедно с Пайк, на когото между другото, беше безкрайно благодарна.
- Моля те, не ме измъчвай повече, мисля, че за днес беше достатъчно. - обърна се към него и проплака. Но мъжът нямаше намерението да я пусне. Изведнъж всичко, което беше трупала в себе си, прерасна в агресия. Пред лицето ѝ беше женихът, така че той щеше да го отнесе. - Знаеш ли, Джош, дошъл си в града, за да ме убиеш, предполагам. Но успя да ме нараниш повече, с целия този фарс, който наричаме сватба. Поздравления, успя. Сега сме квит, въпреки че аз не го направих заради себе си, направих го, защото те обичах, беше ме страх да не пострадаш. Да, вярно е, че още те обичам, едва ли някога няма да е така. Но трябва да пораснеш. Трябва да решиш какво искаш. Да отидеш и да се извиниш на Вики, а после да се върнеш пред олтара с нея, да останеш с мен тук, в Мистик Фолс, защото аз няма да бягам, или да продължиш съществуването си сам, да потънеш в забрава. - гледаше го в очите, докато му говореше. Не вярваше, че може да има толкова смелост, за да му каже всичко това без гласът ѝ да трепне. После отдръпна рязко ръката си и му обърна гръб, измъкна се от залата възможно най-бързо, заедно с Пайк, на когото между другото, беше безкрайно благодарна.
Сорша Хейл- Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990 -
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Мат Чет Ное 03, 2011 8:57 am
Май вече беше време да се намеся. Тоя Джош или там какъвто беше определено ми лазеше по нервите. Какви изпълнения само.
Тъкмо се бях запътил към него,за да му покажа какво получават хората,които изоставят най-добрата ми приятелка,когато пред мен се изпречи някакво момиче.
-Колкото и да не е момента сега...Аз съм Айра..Приятно ми е отново да се видим.
Айра? Аз познавах ли Айра? С един бърз поглед установих,че това е момичето,с което бях спал преди няколко нощи и бях пил от кръвта й.
-О,здрасти Айра. - казах леко отнесено - Точно сега наистина не е момента. Отивам да покажа на младоженеца,какво значи болка...
Но още преди да довърша друга вампирка профуча покрай мен и заби в стомаха на онзи идиот нещо. И на мен ми се искаше да му счупя врата,но реших,че това няма да помогне по никакъв начин на Вики,която май се беше изпарила някъде.
-Мисля,че е най-добре да намеря младоженката преди да е направила някаква глупост. - казах на Айра и тръгнах да я търся.
Запроправях си път между гостите,като в яростта си без да искам избутах някакъв тип и един от столовете се счупи,но не обърнах внимание.
Не ми отне много време да намеря булката. Опитах да отворя,но беше заключено отвътре.
Почуках веднъж,но никой не ми отговори.
- Виктория Елизабет Филипс, отвори ми веднага иначе ще разбия вратата.
Тя беше един от малкото хора,за които наистина ми пукаше. Все пак бяхме най-добри приятели от доста дълго време.
Тъкмо се бях запътил към него,за да му покажа какво получават хората,които изоставят най-добрата ми приятелка,когато пред мен се изпречи някакво момиче.
-Колкото и да не е момента сега...Аз съм Айра..Приятно ми е отново да се видим.
Айра? Аз познавах ли Айра? С един бърз поглед установих,че това е момичето,с което бях спал преди няколко нощи и бях пил от кръвта й.
-О,здрасти Айра. - казах леко отнесено - Точно сега наистина не е момента. Отивам да покажа на младоженеца,какво значи болка...
Но още преди да довърша друга вампирка профуча покрай мен и заби в стомаха на онзи идиот нещо. И на мен ми се искаше да му счупя врата,но реших,че това няма да помогне по никакъв начин на Вики,която май се беше изпарила някъде.
-Мисля,че е най-добре да намеря младоженката преди да е направила някаква глупост. - казах на Айра и тръгнах да я търся.
Запроправях си път между гостите,като в яростта си без да искам избутах някакъв тип и един от столовете се счупи,но не обърнах внимание.
Не ми отне много време да намеря булката. Опитах да отворя,но беше заключено отвътре.
Почуках веднъж,но никой не ми отговори.
- Виктория Елизабет Филипс, отвори ми веднага иначе ще разбия вратата.
Тя беше един от малкото хора,за които наистина ми пукаше. Все пак бяхме най-добри приятели от доста дълго време.
Мат- Брой мнения : 43
Re: Сватбата на Вики и Джош
by Charlotte Petrova. Чет Ное 03, 2011 4:25 pm
Ъгх... вече не издържах в тази обстановка.Кумата хукна на някъде,а младоженецът след нея.Гостите започнаха да се разотиват,а някои просто съжаляваха Вики.. Тази обстановка изобщо не ми понасяше и особено сред толкова много хора и този неудържим глад.''Дали да си направя кърваво парти?Защо не?'' - Попитах се на ум,но веднага се сетих за Вики.Пфу.. тази проклета човечност!В момента се чувствах толкова жалка!Определено трябваше да ги изключа завинаги!Всичко беше в пълен хаос.. и защо изобщо се занимавах да ходя по безполезни мероприятия?Имах своите цели и те бяха преди всичко!Бързо тръгнах към изходът,като без да кажа на Вики,че си тръгвам,мигновено излязох.Да,определено ми трябваше кръв... много при това!
Charlotte Petrova.- Брой мнения : 3277
Similar topicsСтраница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Hot or not ( за предишния )
» Потребител vs Потребител
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
» Какво ви събуди тази сутрин?
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
» Кой се казва така?
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
» Да броим до 9000.