Телефонен разговор

Разхождах се из улиците на Маями с бутилка уиски в ръка. Имаше толкова неща, с които да се справя, но нямах сили. Просто нямах. Аманда, Лиса и Луи, Сара.. Дори не ми се мислеше.
Минах покрай една бутка за списания и едно Плейбой списание привлече вниманието ми. Спрях се за миг, но след това продължих по пътя си. Когато видях списанието се сетих за Бела и реших да й звънна. Извадих телефона от джоба си и без да искам го изпуснах. Дори не можах да реагира. Рефлексите ми бяха толкова забавени от този алкохол. Наведох се и вдигнах телефона от земята. Добре, че му нямаше нищо. Набрах номера на Бела и зачаках. След малко чух гласа й от другата страна. Трябваше да й се скарам и то доста. Как можа да причини това на Сам. Отново!
- Изабела Мари Суон-Уинчестър! Как можа?-сопнах й се веднага. Нямаше да й се размине този път. За пореден път щеше да ми се наложи да й обяснявам кой съм.

Това сякаш не беше Бела. Бела би ми отвърнала с нещо цветущо. А тази, с която разговарях говореше толкова невинно и кратко. Старата Бела не си затваряше устата.
- Как какво? Защо ни го причини? Защо го причина на Сам? Знаеш ли колко му беше трудно първия път. Сега трябва отново да премине през това, да ти обяснява каква роля играе в живота ти и всичко останало.-бях и доста ядосан.
- Изобщо помниш ли нещо?-запитах я, говорейки все още ядосано. Нямаше да й се размине току така. Това беше толкова типично за нея.. никога не се допитваше до останалите и вършеше каквото си пожелае. Сякаш не й пукаше дали някой може да пострада.

- За втори път се случва. За втори. Как може да си толкова безрасъдна? Сметнала си, че това е на добре? Предния път когато си загуби спомените си навлече толкова много проблеми! Искаш отново да се случи ли?-попитах я и отпих голяма глътка от бутилката си. Тя заговори за някакво бебе. Какво бебе? Тя май беше пияна или дрогирана и халюцинира.
- За какво бебе говориш по дяволите?-попитах отново. Как така Бела ще има бебе. Вампирите не могат да раждат деца.. до колкото знам.
Бела има огромен късмет, че не е тук до мен в момента. Как мразех като ми говореше така!
- Бела, аз също имам личен живот и си имам свои грижи! Не мога да се разкъсам на половини и всяка половина да се заеме с по един от многобройните ми проблеми! Не ме карай да се върна в Мистик Фолс, защото няма да ти хареса!-скарах й се хубаво. Изобщо не исках да се карам с нея, но тя напълно си го заслужаваше.

- Защото си виновна, Бела. Ето защо! Сякаш не си взе поука от предния път. Не знам какво те е било прихванало, че отново извърши същата глупост. От бременността или не.. не знам, но Тейлър ще те промени отново! Разликата е огромна! Човеците са по-уязвими, слаби и глупави! От къде ти хрумна идеята, че бебето може да е човек? Щом Сам е бащата значи и бебето ще е като него! А знаеш ли колко е опасно да родиш бебе вампир? Може да умреш! Завинаги. И знаеш ли какво ще се случи със Сам! Той ще бъде съсипан.. ще се самоубие! Защо не помисли, Бела? Защоо?-говорех толкова бързо, че дори сам едва се разбирах.
- Посмееш ли да ми затвориш телефона, след 5 минути ще кацна пред вратата ти, а едва ли ще искаш да ме видиш в състоянието, в което съм в момента!-заговорих бавно. Тя току що да не би да ме заплаши?