Моминското парти на Иза.

by **Изaбелa** Нед Авг 14, 2011 7:28 am

Лимузината:

Сладкотиите и Питиетата:

Бара:

Ле муа.

Накратко отиваме на бар, където "съвсем случайно" ще се срещнем с бъдещия си стриптизьор. ХД

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 14, 2011 7:59 am

Дали идвайки тук правех най- огромната си грешка? Дали идвайки тук ще Я заболи? Дали идвайки тук ще ме заболи? Мен... мен. Дали щях да нараня някого, себе си? Стъпвах облечена в дълъг черен шлифер и скоро щях да остана само по костюм все едно за Хелоуин. Не исках да Й направя огромно впечатление, но все пак не исках да идвам като за погребение. Едва ли щях да се зарадвам да Я видя щастлива и усмихната на моминското си парти. Но имах ли избор- трябваше да й дам медальона. той значеше много за мен, беше символ на нещото, което е преобърнало живота ми. Стоеше в джоба ми в малка кутийка и си кротуваше. Лимузината беше розова. Щом Я видях до колата и сърцето ми се сви. Една буца се събра в гърлото ми и заседна там. Изабела гледаше нанякъде. Беше зареяна опряна на розовата боя. Гледаше към някакви хлапета и дори се усмихваше леко. Роклята Й беше зеленикава. Имаше черен колан и черно бюстие. Косата Й беше спусната около раменете. Исках да си тръгна. Тръгвах си, когато гласът Й проехтя.
- Лусия... ти... тук... аз...- прекъснах Я:
- Виж, добре съм.- ТЯ стоеше като препарирана, вярваше ли на очите си. Не исках да махам шлифера, защото не мислех да се застоя. Не исках да се самонаранявам, вместо това изръсих:
- Как си? Ъм, такова, изглеждаш красива.- не споменах епитети като "секси" и "разголена", но това е друг въпрос. Гледах Я опиянена от момента. Защо Лусия, защо винаги трябва да си го причиняваш? ТОЙ ми даде отговора "Защото си глупава!". да глупава бях. Дали ако се приближах и Я докоснех нямаше да изчезне. Мираж ли беше Изабела чакаща пред лимузината си за моминското си парти, мираж ли беше,че ще се омъжва. Не, не, не. Не беше! Аз си оставах, сама, изгубена завинаги. Дори ТЯ, дори ТЯ ... Не Я заслужавах, не Я заслужавах. И все пак едно малко процепче оставаше зейнало. Дали един ден ще мога да говоря с НЕЯ без да съм на прага да се разплача? Дали щях да спра да Я обичам? Не.

by **Изaбелa** Нед Авг 14, 2011 8:02 am

Вече нямах търпение за моминското парти. Бях поканила много момичета, дори и такива, които познавах бегло, защото исках да прекарам по възможно най-незабравимия начин. Все пак щях да се женя и когато вампирите кажат „завинаги”, то е доста... доста дългичко време. Бяхме наели розовка лимузина с алкохол специално за нас, имаше сладки във формата на обувчици и всякакви такива неща. Щяхме да отидем в някакъв бар извън града и щяхме да се надяваме, че ще се събудим с дрехи, особено аз. Сватбата беше почти готова, само не бях разпратила покани още. Не можех да повярвам, че щях да го направя. Щях да се омъжа и щях да си имам моминско парти.
Бях облякла къса рокличка без презрамки и високи токове. Нямах намерението да пропускам никакви възможности, имайки предвид, че може да се последните. Сложих си от любимия си парфюм, огромни обици, бижута, блясък.
Бях се опряла на лимузината и зяпах в далечината, чакайки момичетата да дойдат. Беше още рано, но бях толкова развълнувана, че не можех да чакам повече. Видях Луси да се приближава. Сигурно щеше бъде трудно, но щях да оправя всичко с нея.
- Благодаря. – кимнах `и и се усмихнах. – И благодаря, че дойде. Ще бъде страхотно. – продължих ентусиазирана.
Хванах я за ръка и я задърпах към вратата. След това се обърнах към нея.
- Носиш ли ми подарък? – попитах я и повдигна вежда любознателно. – Защото съм решила да обновявам колекцията си с обувки.
Знаех, че не и беше до това и вероятно ситуацията не беше най-удачната да говоря за манията си за обувки и така нататък, но не можех да провалям всичко със сърцераздирателни речи и рев. Не. Щеше да бъде моминско парти, не ревливо гости с преспиване в лимузина.

by **Саманта Блек** Нед Авг 14, 2011 8:09 am

Саманта беше облякла къса лилава рокля, с къдрички от кръста надолу, цялата в дребни цветчета, с една презрамка, а косата ѝ беше пусната на леки вълни около лицето. На ръцете ѝ поддрънкваха различни гривни, а краката ѝ бяха обути в сравнително високи токчета. Изабела беше наела лимузина, като за първите гъзари и момичетата щяха да се забавляват в някакъв бар, за който Сам още не беше чувала. Доста се вълнуваше за моминското, а за сватбата още повече, след като щеше да е шаферка. Времето беше леко хладно, но явно щяха да се постоплят след като изпият няколко чаши водка, така че това им беше най-малкия проблем...
След като русокоската се изправи на пръсти няколко пъти на пръсти и поздрави няколко човека, за чието съществуване дори не подозираше, очите ѝ се спряха на Изабела и Луси, които си говореха съвсем близо до нея. Наистиа не беше много уместно да ги прекъсва, но нямаше да пропусне да поздрави Изи. Запъти се натам и спря точно пред годеницата на Дейвид с голяма торба в която беше напъхала...рокля. Не много идейно, но единственото което успя да намери, а освен това щеше да е трудно да намери точния подарък за вампир.
– Изи! Заповядай! Честито. - Двете се прегърнаха и Блек тикна торбата в ръцете на Изабела. - Здрасти, Луси. - Прегърна и нея. Очертаваше се дълга вечер с доста пиене и...кой знае още какво. Може би малко екшъни, кръв, драма. Не. Не и тази вечер. Изабела плачеше достатъчно в живота, не и на моминското парти.

by Наталия Нортман Нед Авг 14, 2011 8:25 am

Наталия едва ли не се влачеше към мястото на което щеше да се състои моминското парти на Изабела.Не я беше виждала от няколко месеца и новината за сватбата й я шокира.Русокоската се огледа на всички посоки и се усмихна доволно.Определено щеше да си прекара весело,мислеше си самодоволно тя.Още с влизането Изабела се изправи пред погледа й в целият си блясък.Първото нещо,което Наталия забеляза бе,че тъгата и болката които преди изразяваха очите й,бяха изчезнали.Косата й бе станала малко по дълга,а в лицето си бе все същата красавица.
-Ъм..здравей Из.Трябваше да дойдеш и сама да ми кажеш,а не да ми се обаждаш.Едва ме ми докара инфаркт.-пошегува се тя и побърза да я прегърне.Чувството за близост до някой познат,който преди я радваше сега беше изчезнало,но вампирката не се учуди.Отдръпна се назад и се ухили.
-И все пак честито.-избърбори тя и се загледа в момичета,който вече бяха пристигнали.Лусия!Наталия я погледна объркано,защото знаеше,че тя не понася такива сбирщини..но все пак се бе появила...и причината беше само една...

by **Доун МагКуин-Нортман** Нед Авг 14, 2011 8:26 am

Бях поканена на моминското парти на Изабела.Щеше да се жени.Щеше да става булка.Бях толкова щастлива.Бях тук от скоро и това бе първата ми сватба в този град.Нямах търпение моминското парти да започне.
Облякох се в къса черна ролкя и обувки на много висок ток.Косата ми падаше свободно на масури.Не си бях правила труда,за да я изправям.Бях сложила лек грим,колкото да не е без хич.Запътих се на мястото,където щеше да ни чака розова лимузина.Изгарях от нетърпение.Пиене,сладорийки,после бар.Мечтата на една жена.Пристъпвах бавно,не исках да бързам,за да не падна и да не скъсам чорапогащника си,още преди самия купон да е започнал.
Видях Изабела,беше се подпряла на лимузината и чакаше останалите .Говореше с едно момиче.Не виждах лицето му защото беше с гръб към мен.
-Ъм,Изабела.-усмихнах се.
-Здравей-махнах леко сръка и дръпнах роклята си надолу.Приближих се към нея и обърнах глава към непознатото момиче.Всъщност не беше непознато.Погледнах я с опулени очи.Не можех да повярвам.Не е истина..
-Л-Л-Лусуя-промълвих тихо и преглътнах тежко.Устата ми пресъхна,а сърцето ми сякаш се качи в гърлото.Очите ми леко се насълзиха.Направих плаха крачка към нея и протегнах ръка.Исках да я докосна,не можех да повярвам,че я виждам..Дух ли беше или плод на моето въображение?
-Т-т-ти ли си?-не можех да повярвам,че я виждах..Нея...Тук...на моминското парти на Изабела.
-О боже мой!...

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 14, 2011 8:30 am

Ръката ми се плъзна в джоба. Погалих малката кутийка и усетих дребната панделка залепена за капачето. Дали ако Й го подарях сега и Й кажех какво мисля и чувствам ще Й проваля цялото настроение. О, да. Щях и още как! Реших да изтърпя цялата дандания и това парти, защото не мислех да Я оставя заляна в сълзи и сега. Материализирах голяма чанта с подарък. Набързо се разрушках в главата Й и видях мечтаните обувки. Готово. Обувки. Подарък. Усмивки. Няма медальон и разплакана красавица. Подадох ги плахо и Я гушнах почти опрайки се до НЕЯ.
- Заповядай. Дано са тези.- Не мислех да спомена частта с бъркането в главата. Просто се усмихнах. Срещу мен застана момиче. Седеше като препарирана. Изръсих:
- Ъ?- тогава, вглеждайки се по-добре в лицето й, я познах. Познах я. Тя протегна ръка и я аз я хванах.
- Д...до...- нищо повечко не казах освен това. Беше ми напълно ясно какво се случва.Но как... тя беше мъртва. Аз я видях. Мъртва беше.
- Но как!?- осъзнах как още стискам ръката на Изабела. С другата си ръка стисках тази на Доун. Но как беше възможно сестра ми да беше жива?

by **Изaбелa** Нед Авг 14, 2011 8:33 am

Луси изглеждаше някак разтревожена и загрижена, не че това беше учудващо, имайки предвид всичко, което ни беше на главата. И все пак... реших да игнорирам лошото си предчувствие и да се правя, че всичко е наред, защото нямах намерението да прецаквам и тази вечер. Не и моминското си парти.
Тогава тя извади най-прекрасните обувки и ми ги подари. Бяха... бяха мечтаните обувки – розови с животински шарки.
- Благодаря. – изписках и я прегърнах силно.
Саманта също беше дошла и бързо дойде да ме прегърне и да ми даде подаръка.
- Оо. – възкликнах и бързичко го дръпнах от ръцете `и.
Надникнах в чантичката. Беше ми купила лилава коктейлна рокля. Е, не можеше да се отрече, че всички знаеха за манията ми за дрехи, особено за рокли и обувки.
- Радвам се, че дойде. – казах `и.
Всъщност с нея не бяхме започнали много добре, имайки предвид, че бях използвала, макар и без да искам новата си дарба, която Бог знае откъде се беше пръкнала.
Нат и Доун също дойдоха. Почти всички се бяхме събрали. Имаше още няколко момичета, но не можехме да чакаме вечно. Всичко беше станало толкова бързо, че нямах време да пращам официални покани, повечето беше обаждания по телефона и смс-и от човек на човек. Надявах се поне със сватбата да мине по-организирано, но времето, както и ТОЙ ме притискаха достатъчно. А и за капак на всичко трябваше да ходя да обявявам Мис Мистик Фолс и да помагам за организацията, сякаш всичко друго не ми стигаше.
Както и да е. Сега нямаше да мисля за това. Когато спечелих Мис Мистик Фолс, бях по същия начин – замесена в куп неприятности. Нещото, което не се беше променило беше Наталия. Тя винаги беше до мен.
- Нат. – почти и се хвърлих.
Толкова много ми липсваше.
- Мерси. И съжалявам, всичко стана ужасно бързо.. и освен това... съгласна си да ми бъдеш кума нали? – попитах я развълнувано.
Погледнах настрани. Нещо се случваше между Доун и Лусия, но нямах намерението да се меся... засега. Както и да е и двете се гледаха една друга сякаш виждаха призрак.

by **Доун МагКуин-Нортман** Нед Авг 14, 2011 9:00 am

Тя хвана ръката ми.Беше от плът и кръв.Не можех да повярвам.Бях,бях, бях леко уплашена.Не знаех какво да правя.Ако я прегърна?Какво ще стане тогава?Дали ще отвърне на прегръдката ми?Можеше само да пробвам.
-О,Лусия-хвърлих се в прегръдките и.Когато я прегърнах нещо потръпна в мен.Беше както едно време.Като малки.Толкова се обичахме.И когато ме отведоха,не можех да го преживея с месеци,с години.
-Не мога да повярвам,че те виждам след толкова много време.О мила толкова ми липсваше.-започнха да плача.Стисках я и не исках да я пусна.Бях толкова,толкова щастлива,че се срещам отново след толкова години с нея.
-Хайде да се качваме в лимузината-казах с усмивка на уста.
Погледнах Изи.Държах подаръка и в ръката си.Беше в една чантичка и въобще не подозираше,каква е изненадата.Най-сетне се качихме в лимузината.Настанихме се и чак тогава подадох чантичката с подаръка на Изабела
-За нашата секси,чистачка-засмях се и го сложих бъквално в ръката и.
-Хайде отвори го!-Нямах търпение да видя физиономията и.

by Наталия Нортман Нед Авг 14, 2011 9:06 am

Наталия се загледа в непознатата,която гледще втрещено към Лусия и я наричаше своя "сестра"?!?Вампирката поклати леко глава и се ухили лукаво...Без да любопитства повече тя се извъртя към Изабела и побърза да бръкне в чантата си.Малката кутийка обшита с диаманти и рубини изглеждаше прекрасно,но Наталия се притесняваше от простият си подарък..
-Заповядай..надявам се да ти хареса.-вампирката побутна подаръка си в ръцете на очакващата Изабела и се усмихна вяло.
-Не е нещо скъпо или красиво...но не се сетих за нищо друго.Знаех,че повечето от момичетата ще ти подарят дрехи и исках да се отличавам от тях.-обясни набързо тя и отново се усмихна на Изабела,която вече отваряше кутийката.
-Омагьосани са,за да можеш да излизаш на слънце с тях..-продължи да обяснява тя и се вгледа в подаръка си.Двете бухалчета бяха сребърно и златно,а диамантите по коремчетата й блестяха на светлината от лампите..
-Е??

by **Сорша Хейл** Нед Авг 14, 2011 9:06 am

Реших, че моминското парти на Изи е идеална разсейка от всичко случващо се. Приготвих се о тръгнах към мястото. Вечерта предвещаваше доста забавления, с доста алкохол и... всичко, което включваше едно моминско парти.
Видях Изи и се усмихнах. Прегърнах я и й подадох подаръка.
- Не мога да повярвам, че ще се жениш. - казах в добрия смисъл. - Честито! - добавих с широка усмивка. Просто се надявах всичко да мине, както беше планирано.

by **Изaбелa** Нед Авг 14, 2011 9:14 am

Посрещнах и Сорша и реших, че вече беше време за тръгване.
- Благодаря. – прегърнах я.
Качихме се в розовата лимузина и шофьорът тръгна към извънградския бар. Първо отворих подаръка от Доун.
- О, Доунии. – ухилих се на подаръка. – Това ще го нося на първата брачна вечер.
Бях сигурна, че на Дейвид щеше да му хареса. А и нямаше да спре да ми се смее, че съм облечена точно като чистачка. Много обичаше да ми се подиграва на уменията ми за гладенето и готвенето.
След това дойде ред на подаръка на Наталия. Отворих кутииката и вътре открих две прекрасни бухалчета.
- Знаеш, че обожавам бухали. – продължих.
Стигнахме до бара, като по време на пътя вече се бях натъпкала със сладките корсетчета. Подканих всички да влизаме вътре. Имахме запазена маса само за нас и шофьорът пренесе всичките ни сладкотии там.

by **Саманта Блек** Нед Авг 14, 2011 9:26 am

След като надойдоха и останалите всичко започна. Барът беше доста...шарен. Много светлини навсякъде, много оскъдни дрехи, много развяни коси, много алкохол. Саманта мина покрай няколко вампирки, които бегло поздрави. Забеляза Наталия и се запъти право към нея, но тогава забеляза Сорша. Щеше да е наистина странно да я изненада така, след като тя собственоръчно я беше убила, ноо пък щеше да е и забавно, така че, защо не. Саманта оправи косата си и ухилена до уши отиде при Хейл, която беше с гръб към нея. Потупа я по рамото и след като вещицата се обърна, последва проеницителен писък, който обаче никой не чу, заради силната музика.
– Ти беше мъртва! - Заяви Сорша и се ококори, а Сам прочете в очите ѝ объркване.
– Благодарение на Луси вече съм инфектирана! - Усмивката на Саманта стана още по-широка и тя посочи Луси, която си говореше с Изабела.

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 14, 2011 9:28 am

Барът беше хубав- луксозен даже. От колоните се чуваше някаква музика, която не ме блазнеше понеже изострените ми сетива я пречупваха и я правеха толкова силна, че ми ставаше лошо. Бях изпила поне бутилка шампанско, но така и не бях погалена от слабия алкохол- ужас. Така и не казах нищо на Изабела за Доун, но двете си поговорихме в лимузината. Сестра ми и аз бяхме шокирани:
- Какво правиш тук, как е леля?- питаше Доун, а аз отговарях постепенно не толкова хладно:
- Почина, ами предполага се, че живея тук. Инфектирана си... ТОЙ нали?- тя кимна лекичко. Няма да питам повече. Викът на Нат, който наподобяваше пристрастен купонджийски порив ме изтръгна от монолога ми с вътрешното ми аз. Бях изостанала от групата и Доун ми помахваше. Изабелка крачеше щастлива на преди едва ли исках да Й развалям прекрасното настроение. Когато вязохме усетих ръцете Й по мен. Шлифера беше закачен някъде и аз се намирах по прекрасно грозния си костюм. Казах усмихнато.
- Та да!- Изабелка се засмя и аз май се усмихнах. Исках цялата глупост да свършва по-бързо. Доун ме хвана под ръка и ме потътри нанякъде. Гсподи помощ!

by **Доун МагКуин-Нортман** Нед Авг 14, 2011 9:31 am

Изи каза,че ще го носи на първата и брачна нощ.Но когато спомена за Дейвид и усмивката веднага слезе от лицето ми.Не го харесвах,много.Не го харесвах никак даже.Щях да дойда на сватбата единствено и само заради нея.
-Радвам се,че ти харесва Из.-ухилих се погледнах отново Лус.Стиснах ръката и и подпрях глава на рамото и.След малко стигнахме в бара.Слязохме от така хубавата лимузина,трудно ми беше да се разделя с нея,но трябваше.Влязохме в бара.
-Уоу.Изи господи,какво си избрала?-засмях се и не спирах да гледам.Беше,тлкова уоу?!?!?
-Стриптийз,не съм предполагала,че си толкова извратена-пошегувах се и я потупах по рамото.Имаше доста хора.Обикалих го няколко пъти и се върнах отново при момичетата.
-Харесва ми.-засмях се и отоново се долепих за Лус,не можех да се отделя от нея.Толкова бях щастлива.

by **Ally Stonem** Нед Авг 14, 2011 10:36 am

Бях ужасно закъсняла и просто трябваше да бързам колкото мога, накрая пристигнах в някакъв бар, обувайки обувките си на висок ток. Бях с къса лилава рокля, и някаква диадема на косата.
- Изабела!
Прегърнах я и и подадох един чифт обувки. Страхотни черни с червена панделка и червен висок ток.
- Ох, дано са твоя размер. 37 -ми купих, ако не ти стават ще ги върнем и ще ги сменим.
Усмихнах се и отново я прегърнах. Кой нямаше да се радва, ако някоя приятелка се омъжваше. Мечтата на всяко момиче. В този момент видях Лусия. Русата и коса се спускаше по раменете, съвсем небрежно. ТОЙ беше направил нещо и чувствата ми към нея бяха почти изчезнали, но щом я зърнах нещо в мен трепна. ТИ СИ С ТОНИ. ТОНИ!!! Когато се замислих за него, се зарадвах и успокоих.

by **Дийн Уинчестър** Нед Авг 14, 2011 10:59 am

От няколко дни си бях в Мистик Фолс, но все още не се бях видял с близките ми, а под близки имах предвид Бела и Сам. Само те ми останаха. Лиса се оказа като всички останали. Толкова време си мислех, че е била различна, но жестоко съм се лъгал.
Намирах се в един бар край града. Беше си доста луксозно за извънградски бар. Седях сам самичък на масата си и пиех скоч. Да, скоч. Вече рядко си поръчвах текила. От както Старият Дийн се върна нищо не правех както преди. Не помнех колко бутилки бях изпил, не че ги броях. Бутилките бяха без значение.
В бара беше спокойно докато не дойдоха куп жени. Те се настаниха на една голяма маса с два пилона. До колкото успях да чуя от силната музика разбрах, че са на моминско парти. Сред непознатите момичета забелязах две доста познати фигури. Али и Сам! Допих остатъка от бутилката си на екс и скочих на крака. Леко залитнах, но се подпрях на масата. Закрачих към тях бавно. Пооправих ризата си малко и се спрях до стола на Али. Все пак трябваше да поздравя първо бившата си съпруга.
- Любов бивша, моя, ненагледна! Какво правиш тук?-запитах я засмян. Стараех се изобщо да не мисля за Лиса и гледах само да се забавлявам.
- Здравейте!-поздравих останалите момичета и спрях погледа си на Сам.
- Я виж ти! Най-сетне да се засечем с теб!-засмях й се. Бях забравил, че и тя беше от Мистик Фолс.

by **Изaбелa** Нед Авг 14, 2011 11:09 am

Бях се притеснила, че Али няма да се появи, но ето че макар и закъсняла, тя дойде. Прегърна ме и ми подаде чантичка. Нямаше смисъл да питам какво има вътре, веднага бях познала, че са обувки. Отворих кутията - черни с висок ток и червена панделка. Момичетата наистина се бяха постарали за колекцията ми. Как да не ги заобича човек? Оставих подаръка при останалите обувки, рокли и перверзни костюмчета.
Забелязах, че момичетата, които бях поканила не се срещаха за първи път, поне повечето от тях. Доближих се до Луси и я попитах тихичко:
- Познаваш се с Доун?
Знаех, че колкото повече задълбавам, толкова по-зле, затова приготвих още едно шотче в чашата си, за да мога да го изгълтам, щом ме залее с нова вълна от информация.
Изпих няколко от цветните питиета като за начало. Трябваше ми доста алкохол, за да съм способна да не мисля за предстоящата сватба, Той, Луси и Нат. Най-вече това, че имаше огромната вероятност те двете и Дейвид да умрат заради мен.
Неусетно до нас се беше приближил непознат мъж. Е, поне непознат за мен. Очевидно се познаваше с Али и Сам. Станах, дръпнах роклята си надолу и му подадох ръка.
- Изабела. - усмихнах се. - Бъдещата булка. - похвалих се като малко детенце.

by **Саманта Блек** Нед Авг 14, 2011 11:15 am

След като пообиколиха бара малко всички се настаниха на една дълга маса отрупана с бутилки алкохол и кристални чаши. Сам се огледа в полираната повърхност на масата. Реши тази вечер да не правят големи драми, а просто да се забавляват. Особено Изабела. Беше нейната вечер и щяха да я изкарат без драми, без кървища и разни подобни. А утре...да става каквото ще. Утре щяха да поемат всички отговорности за нещата, които щяха да извършат по-късно същата...пиянска вечер. Изи поръча няколко бутилки водка и след като всеки имаше пред себе си по една кристална чашка пълна с бистрата течност всички се почувстваха като...у дома си.
От едната страна на Саманта беше Сорша, а от другата Али. След като беше поздравила всички, тя се обърна на ляво и в очите ѝ се наби русата коса на Клермън.
– АЛИ! - Саманта я прегърна. Двете се познаваха не много отдавна, но все пак нямаше лошо. Днес прегръдките от Саманта бяха безплатни.
– Сам! - Али също се зарадва да я види. А като стана дума за прегръдки...Дийн довтаса точно до масата на дамите. беше облечен с развлечени дънки и риза...типично за него. Сам тъкмо надигаше чашката си, когато едва не се задави с текилата. След като Уинчестър поздрави Али, с обърна и към Блек.
– Светът е малък! - Заяви тя и като се поизправи го прегърна. Какво ви казах? Безплатни прегръдки. След това пак седна на стола.

by **Дийн Уинчестър** Нед Авг 14, 2011 12:01 pm

Саманта побърза да ме прегърне. Не се бяхме виждали от толкова дълго време. Двамата с нея имахме едно доста екстремно запознанство. Все още помнех, че имам да връщам на онзи негодник, който за малко не ни уби. Със сигурност щях да го потърся скоро. Все пак отмъстителният Дийн се пробуди от дългия си сън.
- Определено е малък!-отвърнах й. Едно от момичетата побърза да се изправи и ми се представи.
- Изабела! Удоволствие е да се запознаем.-казах аз и поех ръката й като целунах опакото й.
- Честито тогава. Жалко, че нямам какво да ти подаря, но съм сигурен, че подаръците на прекрасните ти приятелки са достатъчни.-допълних с усмивка на лице. Палавите ми очи обиколиха всяка една от тях доста внимателно. Голям късмет извадих тази вечер. Все една щеше да е свободна нали? Не може всички да са обвързани, но какво пък и на обвързана няма да откажа. Тогава върнах погледа си върху красивата бъдеща булка.
- Изглеждаш развълнувана. Дано си щастлива с човека до себе си. Аз лично не съм почитател на сватбите.-заговорих тогава. Като чуех сватба и се сещах за Лиса и Луи. Все още не можех да повярвам, че тя избра него.

by **Саманта Блек** Нед Авг 14, 2011 12:10 pm

След като Дийн и Изи се запознаха, той остана прав сякаш потъна в мислите си. Огледа всяка една от масата и при този поглед Саманта се засмя. След цялата еуфория около появяването на Уинчестър тя се обърна към Изабела.
– ЕЕЕ...Всичко около сватбата ли е готово? Как ще изглежда? Къде ще бъде? - Саманта беше наистина развълнувана около бъдещото събитие. Щеше да бъде шаферка, а и обожаваше такива неща. По принцип не беше по сладникавите празненства, но сватбата на една от приятелките ѝ...щеше да бъде прекрасно. Поне така си го представяше Блек. А освен това съзнанието ѝ вече леко започна да се замъглява от алкохолът който беше погълнала за отрицателно кратко време. Отмести се настрани за да направи място на Дийн и наля чашката си. По принцип вампирите се напиваха трудно, но когато празнуваха...можеше да стане за няколко минути.

by **Ally Stonem** Нед Авг 14, 2011 12:10 pm

Бях вече изпила доста шотове до сега. Когато видях Дийнчо, усмивката на лицето ми грейна.
- Знам колко ти липсвам, ама недей пред хората.
Станах и го прегърнах. Буквално за малко да го съборя на земята. Пуснах го и се нахвърлих върху Сам, целунах я по бузата и и оставих червило.
- Боже, колко познати лица. Къде ли е Тони, искам си Тонката.
Сопнах се аз. Защо пиех? Някоя сутрин щях да се събудя в изтрезвителното. Трябваше за ми забранят да пия какъвто и да е било алкохол. Трябваше да съм на сокчета и вода. Много сокчета. Засмях се на мислите си и видях дансинг, имаше и пилон какво по-добро? Дръпнах Саманта за ръката и започнах да я завъртам около себе си.

by **Саманта Блек** Нед Авг 14, 2011 12:22 pm

Aли, естествено, не пропусна да се наблъска с алкохол още в първите минути на партито. И тогава ставаше забавна. След като прегърна Дийн, като едва не падна върху него, млясна Сам по бузата, а Блек изтри червилото смеейки се. Знаеше, че Али осъзнава как ѝ влияе пиенето, но все пак не ѝ пукаше. Тази вечер за какво беше? За пиене естествено.
Тогава изведнъж Али хвана Саманта за ръка и двете се изправиха. След много смях и лиготии двете седнаха обратно. А Саманта натопи една маслинка в мартинито си. Бистрата течност, прилична на вода прогори гърлото ѝ и я накара да направи смешна гримаса.
– Мисля, че на Дийн малко текила няма да му навреди. - След като русокоската забеляза унилото изражение на най-добрия си приятел побутна една чашка с текила към него. Още не беше пияна. Мислеше що-годе трезво, като се има предвид, че дори и да не пие, тя умееше да е забавлява. Тогава в спомените ѝ изникна моментът в онзи мръсен бар преди много, много години. Дийн седеше и зяпаше закачливо някакво момиче на отсрещната маса, пиейки текила. Тогава за пръв път го видя...и последва онзи ужасен случай в хотела.
„ Не. Сега без лоши мисли. “
Заповяда си Саманта на ум и погледът ѝ бавно обходи всеки един от масата. Всички се смееха, говореха, пиеха. Все още нямаше рев и кръв. Добро начало за група вампири в бар. Да не повярва човек.

by **Изaбелa** Нед Авг 14, 2011 12:23 pm

Позачервих се малко щом той целуна ръката ми и хвърлих един многозначен поглед на Саманта и Али.
- Не си ми донесъл подарък? - попитах го нацупена.
Не ми харесваше накъде отиваха нещата, но какво да се прави, тази вечер щеше да ми е простено - а и алкохолът беше достатъчно добро извинение за пред Дейвид. Вече виждах гостите си двойно повече. Добре, че Сали не беше тук, защото щях да виждам четири Али-та и тогава щях да се паникьосам много.
- Ако дойдеш на моята сватба, ще ти хареса. - казах много уверено.
Естествено, че щеше да му хареса, на всички щеше да им хареса. Скъсах се да планирам до най-малкото цветенце и свещичка. Бях впрегнала цяла армия да украсяват най-бляскавия ресторант, който можах да открия.
- Ще бъде фантастично, със светлинки и свещи и букети и... - отговорих на Сам, замислих се и когато нищо повече не ми дойде наум отново се обърнах към него. - Но Дейвид няма много да се зарадва, че ще каня мъже. - свих рамене.
- Чакай малко. - махнах с пръст - жест, който използвах, когато ми идваше нещо наум.
Отново погледнах към момичетата и се усмихнах подло.
- Не си ми донесъл подарък... защото ти си подаръка ми? - казах въпросително и пляснах с ръце.

by **Саманта Блек** Нед Авг 14, 2011 12:31 pm

– Охоооо! - Възкликна Саманта, след като веднага разбра намека на Изабела. Особено след дяволития поглед с който подсказа какво се върти под русата ѝ главица. – Браво, браво! Без възражения Дийн, момичето ще стане булка, заслужава малко да се позабавлява. – Саманта се засмя отново и погледна въпросително Дийн и усмивката отново се появи на лицето ѝ. Очертаваше се интересна вечер, стига Дейвид да не разбере какви дивотии е правила Изабела няколко дни преди сватбата. Е, какво толкова? Моминско парти не е нищо без...
– Точно така, точно така! - Одобри Али и изръкопляска като вдигна чашата си и замахна точно над главата на Саманта.
В барът имаше много хора, които вече зяпаха към масата на момичетата сякаш те правят нещо нередно. Може би чичковците в бара си мислеха, че са прекалено млади за да правят всичко това. Но очевидно нямаше представа, че всяка една от тях, заедно с Дийн, бяха поне три пъти неговата възраст.

by Sponsored content

Моминското парти на Иза.

Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.

Re: Моминското парти на Иза.