Кевин Уилямсън за Comic Con

by Наталия Нортман Съб Юли 16, 2011 6:14 am

Какво си спомняш от първия си Comic Con?

Мисля, че първият ми Comic Con беше през 1998. Обратно в онова време наистина имаше комикси: много редове с комикси. Имаше повече хора с костюми. Беше наистина забавно, точно като за мен. Нямахме такива неща докато аз растях. Всъщност бях шокиран че изобщо има такова нещо, че има такъв център за конференции, толкова голям и събиращ толкова публика. Филмовите студиа явно също го забелязаха и започнаха да навлизат по-дълбоко с годините. В момента Комик Кон е едно огромно изложение, което е страхотно.

Коя е най-голямата разлилка, която виждаш в Comic Con през годините?

Студиата инвестираха много в него и се превърна повече в изложение на техните продукти. Това е един страхотен начин да взаимодействат с феновете и да се чувстват свързани. Взаимодейтсвието между феновете и проектите е страхотно. Къде другаде можеш да отидеш и да си прекараш така?

Какво си спомняш от първия си панел?

Спомням си колко бях нервен, когато излязох отпред и как се взирах във всички, светлините блестяха и всички ми задаваха въпроси. Бях изплашен и щях да се изложа. А за първият панел, на който съм ходил – спомням си как се промъкнах за да отида да слушам Джон Карпентър. Това беше първият панел на който отидох да гледам.

Как се почувства?

Обожавах го. Постоянно вдигах ръка за да се добера до микрофона и да задам въпрос.

Какво щеше да попиташ ако беше успял?

Щях да го попитам за многото му филми, знам, че прави много. Чувствах сякаш той е отдаден на музиката си в този момент. Той е страхотен музикант и бих го попитал как това се отразява на филмите му. Това беше въпросът на Кевин, на който винаги съм искал да знам отговора.

Каква е любимата ти част от ходенето на Comic Con?

Най-добрата част е, че се виждам с хора, които не съм виждал от миналия Comic Con. Миналата година се видях с Матю Лилард, а не бях го виждал от 12 години. Харесва ми да се виждам с хора, с които съм работил преди 10 години и да разговарям с такива, които правят същите неща като мен. Да се видя с хора, които работят в друг жанр и пишат, или с актьори. Говориш с всички: от ъгъла на улица чак до хотела ти, като в колежа е, като парти през уикенда.

Какви въпроси не трябва да се задават по време на панелите?

Най-лошият въпрос е когато някой се изправя и казва: „Може ли да се явя на прослушване при вас? Ето снимката ми и всичко останало.“ А ти си с други 4 000 човека и говорите за Дневниците на вампира и реагираш: „Това няма как да се случи сега.“ Такъв вид въпроси ни излагат. Има и други начини, Comic Con надали е мястото да те забележи продуцент, той е място, където се забавляваш.
Номер 1 въпрос в моята кариера е обикновено „Какво те плаши?“ Много често ми го задават. А отговорът е същото нещо, което плаши всички – тъмното. Неизвестното през нощта. И аз се плаша. Представете си, това което плаши вас, плаши и мен. Така обикновено отговарям на публиката.

За кой от панелите би чакал на опашка цял ден?

Ако можех да отида на някой панел, щеше да е на „Истинска кръв“, защото съм фен на шоуто. Те всички го знаят, защото ги преследвам. Постоянно се случва.

Ако можеш да ръководиш друг сериал, какъв ще е той?

Бих искал да се занимавам с наистина мрачно, страшно, профайлърско шоу. Мисля, че „Престъпни намерения“ е готино, гледам го. Искам да правя адвокатски тип сериал, това не съм го правил.

Три неща, които би направил, ако ръководеше нечие друго шоу?

Повече секс и насилие в „Истинска кръв“

На кое шоу би искал да направиш римейк?

Винаги съм искал да направя на „Dark Shadows” и това е заради вампирите. Това беше целта, да направя шоу като „Dark Shadows”. „Дневниците на вампира“ са моята версия на него.

Върху какво работиш?

Работя върху малък трилър, страшно малко филмче. Преполовил съм го. Трябваше да го оставя настрана заради телевизионните шоута. Прекарвам си толкова добре в телевизията, защото щом влезеш в ритъма, продължаваш с него. Когато има почивка, ще се върна на филма.

Какво можеш да издадеш за трети сезон?

Забавляваме се с Древните, древното семейство. Илайджа излиза на повърхността и ще продължи да сее бъркотии.

Какво научи от Дневниците?

Като разказвач на истории, винаги съм имал усещането, че този тип разказване – наричам го хибрид – е една част гимназиален, една част драма, част семеен, част вампирски и част ужаси. Имам усещането, че тези видове сериали, когато се гледат по телевизията вървят някак прекалено бавно. Според мен трябва да има енергия в тях. След като сме гледали осем години „24“ се вижда какво трябва да е едно шоу с адреналин. Исках да принеса този адреналин в една мелодраматична хорър сапунена опера. Не исках да е бавно, готическо и скучно. Исках да е живо и да пулсира през цялото време, независимо дали е от ексън, хубава емоция или епична любов. Исках да разкажа голяма, епична история и усещам, че феновете, които го следят ревностно разбират това. Надявам се повече хора да го гледат. То все още е онова малко шоу по CW.

По какъв начин отклика в туитър ти влияе?

С него един вид можеш да видиш дали хората реагират или не реагират на нещо. Получаваш колективно съгласие. Можеш да направиш разлика между това какво иска един фен да се случи и дали просто са го харесали или не. Получава се съгласие и го четеш. Проследяваш го и преценяш всичко, когато четеш.

Ако би присъствал с костюм (на Комик-Кон) какъв би бил той?

Аз съм запален по ужасите. Бих избрал Майкъл Маийърс. Бих пробвал и костюм от „Извънземното“ поне веднъж в живота си.

Източник