Телефонен разговор

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 2:51 am

Все още не можех да повярвам на това, че съм в Маями и то с Аманда. А какви планове кроихме с Лиса за ваканция където да сме само двамата. Очевидно това нямаше да се случи.
Излезнах вън от бара, в който се наливах и извадих телефона си. Исках да звънна на Лиса, да разбера дали е добре. Нямах представа къде е тя сега. Набрах номера й и след около минута колебания натиснах зелената слушалка и зачаках..

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 2:58 am

С Пиер се върнахме обратно в Париж.Дорис ми направи любимото ми и се тръшнах на леглото.Пиер всячески се опитваше да ме успокои.След няколко дни започвах да се чувствам много по-добре.Лошото само беше,че отново цигарите ми бяха в устата.Излязох на разходка из парка до нас и изведнъж телефонът ми зазвъня.Погледнах,за да видя кой се обажда и вече не знаех какво да правя,ако вдигнех отново щях да чуя лъжите му,ако пък не го направех щеше да ме гложди какво имаше да казва.
-Да!-някак студено му отвърнах.Какво искаше от мен?Искаше да продължава да ме измъчва ли и без това ми беше достатъчно трудно.

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 3:05 am

Няколко пъти чух сигнала, но никой не ми вдигаше. Беше разбираемо, че не иска да говори с мен. Точно когато щях да затворя чух гласа й. Макар и така студен стопли сърцето ми.
- Лиса.. аз..-не знаех какво да й кажа. Беше ми достатъчно, че чух гласа й, което значеше че е жива и здрава.
- Как.. ъм как си?-ама че глупав въпрос, как можеше да е след като разбих сърцето й на парченца.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 3:10 am

-Как съм?Наистина ли?-запитах го невярваща.Обади ми се,за да ме пита как съм?В този момент ми идеше да затворя.
-Казвай каквото имаш да казваш ... Луи ме чака!-добре де малко го излъгах,но исках и него да го боли.Сигурно с Аманда беше къде,къде по-щастлив,отколкото с мен.
-Наистина ли искаш да знаеш как съм,след като преди няколко дни ми казваше,че ме обичаш,а сега с кой знае къде с Аманда,искаш да знаеш как съм,след като я целуна пред мен,а аз ти дадох всичко което имам ... наистина ли искаш да знаеш? Чудесно съм,просто чувствам се превъзходно!-голяма доза сърказъм в това изречение но той си го заслужаваше.

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 3:19 am

По-глупав въпрос не можах да я попитам, но направо се паникьосах като чух гласа й. Сякаш си глътнах езика. Тя заговори за някакъв си Луи.
- Кой е Луи?-запитах и стиснах зъби. Вече си беше намерила друг значи.. От една страна това беше добре, но пък ме болеше да чувам, че ми е намерила заместител толкова бързо.
Напълно си заслужавах начина, по който ми говореше. Аз бях идиот, кретен, най-ужасното същество, но го правех заради нея. Аз можех още да търпя Аманда да се навърта около мен, но след като Лиса бе намесена нямаше друг начин.
- Аз.. съжалявам. Надявам се някой ден да ме разбереш..-заговорих. Не исках да й казвам за плана ми. Нали за това избягах с Аманда, за да не я въвличам и нея.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 3:24 am

-Аха .. значи сега те интересува!Никой ... Луи не е никой,все още!-добр защо го казах това последното,няма никаква нужда да знае!
-Какво да разбирам Дийн?Обичаш Аманда,добре всеки има право да обича,когото си пожелае,но защо ти трябваше да ме лъжеш,че ме обичаш и аз глупачката ти се връзвам.Не е честно не мислиш ли?-нямаше да плача,вече нямаше за кого.
-Пожелавам ти много любов с Аманда,щом от мен не успя да я приемеш искрено се надявам от нея да успееш!

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 3:30 am

Стиснах зъби, за да не й кажа, че не съм я лъгал и за миг и че продължавам да я обичам, но това щеше да провали всичко. Нямах право да я ревнувам дори, тя можеше да излиза с когото си пожелае.
- Благодаря.. Аманда наистина ме засипва с много любов.-отвърнах й и прехапах езика си. Как можах да го кажа? Но пък щеше да е по-добре за нея. Щеше да страда няколко дена и щеше да й мине. Поне нямаше да има надежди. Щях да я накарам да ме мрази.
- А на теб ти пожелавам успех с Луи. Сигурно е добър човек.-казах й, като се постарах да звуча убедително.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 3:35 am

-Да ... много по-добър от други,нищо че ..-спрях се на време преди да кажа нещо,което щеше да ме издаде,че съм го излъгала.Едва ли когато кажа "нищо,че не е като теб" щеше да направи нещата по-добри за мен.
-Предполагам не можете да се нарадвате един на друг и аз съм по същият начин с Луи ... знаеш ли Дийн,била съм сляпа през цялото това време,надявам се да успееш да дойдеш за сватбата.-какво,какво,какво?Това пък откъде ми хрумна,откога щях да се женя."Ахх,Дийн проклет да си,какви неща ме караш да приказвам"

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 3:47 am

- Така е.. не можем. Прекарваме си страхотно с нея. Времето е невероятно, Маями е прекрасен, с жената, която обичам съм. Какво друго бих искал?-започнах да бръщолевя глупости, но щеше да е по-добре ако тя си мислеше, че съм щастлив с Аманда, за да бъде и тя щастлива с този Луи. Макар и да ми идваше да му изтръгна гръкляна.
- Ще дойдем на сватбата ти, стига да ми изпратиш официална покана. Ние с Аманда също кроим планове за сватба. Сигурно до една седмица тя вече ще е г-жа Уинчестър..-казах аз нарочно. Колкото повече глупости и дрънках толкова повече щеше да ми вярва.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 3:55 am

Това вече беше абсурдно!
-Само ми е интересно как така изведнъж,реши че я обичаш?Преди седмица ми казваше,че я мразиш от дъното на душата си,а после я обичаш?-високомерното ми държание започваше чак мен да дразни.Никога не бях предполагала,че ще се наложи да му говоря такива неща.Седнах на една пейка и гласът ми значително се промени.Тъжен и изморен.
-Защо Дийн .. кажи ми защо ми го причини,толкова ли ме мразиш?

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 4:12 am

Не можех повече да продължавам така да я лъжа. Болеше ме, не исках.. исках да съм с нея. Чувствах се толкова незначително когато тя не беше до мен. И звездите да ми сваляше Аманда, това не би се сравнило дори и с едно докосване от Лиса. По дяволите как ми беше влезнала под кожата.
- Правя го, защото те обичам..-мамка му, изпуснах се. Не можах да се стърпя, не исках. От този алкохол ми стана зле. Облегнах се на стената и се свлякох на земята.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 4:20 am

-Това какво трябва да значи,нараняваш ме защото ме обичаш?-не трябваше да ми го казва,не трябваше!А и нали обичаше Аманда,съвсем се бях объркала.
-Нямаш представа колко много се нуждая от теб,особено в момента.-знаех,че така щях да го направя по-трудно особено за мен,но не можех повече да крия чувствата си,не и сега когато имах възможност да му кажа как наистина се чувствах.
-Аз .. съжалявам,едва ли искаш да слушаш глупостите ми.-отново буца беше заседнала в гърлото ми и ми беше трудно да говоря ...

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 4:36 am

- Толкова е сложно.. не мога да ти обясня.-признах й, но само толкова. Тя не трябваше да разбира подробности. Нищо чудно да хване самолета и да кацне в Маями.
- Лиса.. по-добре ще е за теб ако ме забравиш. Не искам да страдаш по негодник като мен.-започнах да я убеждавам, не че тя щеше да ме послуша. Исках и аз да й отвърна със същото, че се нуждая от нея, че не мога да живея без нея, но това щеше да провали всичко в което се опитвах да я убедя.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 4:45 am

-А ти ще го направиш ли?-ако той ме забравеше може би и аз щях да мога.
-Ами .. ами ако дойда и може да поговорим с нея... с Аманда,може всичко да е както преди.-а колко много исках всичко да е както преди.
-Аз ... не мога Дийн,не искам да не се събуждам сутрин сама на леглото или вечер да прегръщам възглавницата,мислейки че това си ти!-дори не знаех,че мога да говоря така за него и то точно пред него.
-Луи ще ме разбере!

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 4:56 am

Разбира се, че аз нямаше да я забравя. Как бих могъл? Ако трябваше обаче щях да я излъжа само и само тя да го направи. Не исках да страда. Мразех да я виждам така.
- Не, Лиса! Аманда не слуша никого. Тя не може да се доверява и когато иска нещо не се спира докато не го постигне.-ето знаех си, че подобни мисли ще й хрумват. Не трябваше изобщо да й звъня дори. Само направих нещата по-лоши.
- Недей, моля те.. Отиди при Луи.. той ще ти помогне да ме забравиш. Бъди щастлива с него, обичай го.. -казах й аз. Никой до сега не ми беше казвал подобно нещо.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 5:06 am

Не ме интересуваше!Щях да накарам Луи да заминем на "почивка" точно в Маями.Исках да го видя,поне още един път.Леко се подсмихнах и казах.
-Ще отида още сега и ще му кажа,че заминаваме на почивка,ще бъде толкова прекрасно ще видиш!-може би щеше да бъде грешка,но поне щях да го видя.
-Ще се видим след няколко дни Дийн!-усмихнах се широко и допълних.
-Когато кацнем ще ти се обадя.

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 5:09 am

Какво говореше? Не! Не! Не! Ами ако Аманда разбере? Ще побеснее.. Нямаше да й позволя!
- Лиса не! Недей.. остави ме! Не искам да идваш!-излъгах я. Щеше да е невероятно пак да бъдем двамата, но докато Аманда е все още жива това бе невъзможно. Знаех си, че щеше да й хрумне нещо такова. Ама че съм глупак. Защо ми трябваше да й звъня. Нали точно заради това избягахме чак в Маями, за да сме далеч от Лиса и Аманда да не може да я нарани.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 5:15 am

-Знаеш,че колкото и да ми викаш няма да ме разубедиш .. по това си приличаме,няма да ме накараш да си стоя на едно място.Аманда няма да разбере ще видиш!Луи има вила точно на брега,така че дори и на плажа ще се виждаме,освен в някое заведение!-бях весела,защо бях весела?
-Не искаш ли отново да ме видиш и да ме целунеш или най-малкото да ме прегърнеш,както онзи път в кафенето,когато се видяхме за първи път след Кеймбридж помниш ли?-леко се засмях и си спомних всеки един детайл от онзи момент.

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 5:20 am

Ужасна е! Защо ми припомняше тези моменти? А аз така се опитвах да не мисля за нея. Защо не можех да я вразумя? Беше такъв инат!
- Искам.. искам ужасно много, но не е редно Лиса! Не е безопасно за теб!-опитах се последно да я разубедя. Какво щях да правя сега? Нямаше начин Аманда да не разбере, че Лиса е тук. Щеше да усети парфюма й, щеше да забележи промяната в поведението ми.

by **Лиса Брейдън** Пон Юли 11, 2011 5:29 am

Прехапах щастливо устна,когато каза че иска.
-Тогава ще си получиш всичко с лихвите дори!-засмях се плахо.Не се бях смяла от толкова много време.
-Обичам те и .. ще се видим след няколко дни,вече нямам търпение отново да съм в ръцете ти,ще бъде вълшебно!-пратих му целувка по телефона и казах.
-Луи идва трябва да затварям .. ще ми звъннеш ли отново?-ако аз го направех онази можеше да е там и да стане още по-зле.

by **Дийн Уинчестър** Пон Юли 11, 2011 5:36 am

Кретен! Кретен! Кретен! Как е възможно да съм такъв идиот?! Сега трябва да държа Аманда възможно най-далеч от плажа, за да не се засекат случайно с Лиса. Но тя нищо нямаше да й направи нали? Стига да не знае, че с нея ще се срещаме.
- Ще ти се обадя, обещавам.-отвърнах й и се усмихнах. Тя все още ме обичаше, въпреки всичко, което й наговори и всичко което направих.
Сега този Луи какво? Да не би да й забранява да говори с мен? Щеше да си го получи само да го зърна. Затворих телефона и се отпуснах на плочките.

by Sponsored content

Телефонен разговор

Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор

Re: Телефонен разговор