"Незабравимата любов" Първа глава

Ето и едно мое творение,това е 1ва глава и се надявам да ви хареса. Усмивка
Аз съм Ели и това е моята исторя за "Незабравимата любов".

Помня го всякъш беше вчера.Макар,сега да съм доста по - стара от тогава.Живота беше пред мен.Изживявах всеки миг,както аз желая,
не приемах нищо за даденост и се отдавах на момента,докато не се появи "ТОЙ".Човека,който преобърна света ми.Мога най - спокойно
да кажа,че това бяха най - щастливите години от живота ми.
Ние бяхме от малко градче,на име "Уинингтън".Както в почти всяка история,той беше новака в града,но не беше от онези отчелници,
които не говореха и странат от всички.Точно обратното,за няма и седмица,той имаше повече приятели,от колкото аз до сега.
Живееше на края на града,в една бяла къща с прекрасна градина от жълти рози отпред.Тя си имаше всичко,както в приказките,бялата
ограда,верандата със стар люшкаш се стол и заден двор с детска люлка.За малко да забравя да Ви кажа..името на това момче бе
Питър.Строиното му тяло бе,като наркотик за мен.Винаги се чувствах сигурна с него и не се боях от нищо.Той беше пълната противоположност
на мен.Питър беше с ярко сини очи и черна коса,а аз с ярко сиви очи и руса коса...но както са казали хората:"Противоположностите се
привличат".Но нека да минем към историята и да не ви занимавам с повече подробности.

Всичко започна онова лято.Беше ужасно топло и сутринта се събудих от топлината,която обливаше тялото ми.Когато станах почувствах потта,
която се стичаше по розовия потник с който спах.Тогава на бързо се изпънах и затичах към банята.Хвърлих си един душ и започнах да се
обличам,до като не чух вик от кухнята...разбира се това беше майка ми.
-Ели завлечи си задника долу или оставаш без закуска.-За мое щастие родителите ми бяха много печени и "модерни".
Майка ми работеше,като адвокат и през повечето време я нямаше.Баща ми е прокурор и него също го нямаше.Единствено със сестра ми
се засичахме,тъй като тя бе студент в местния университет и следваше психология,а и също ми помагаше за повечето доклади,за което я
обожавах.
След,като облякох една светло жълта рокля и токчетата,нахвърлих си малко грим и си вързах косата,слязох долу.Всички бяха седнали
на масата и закусваха вече.Аз седнах на стола ми и веднага налетях на палачинките,бяха адски вкусни.
-Ако продължаваш в същия дух ще трябва да те изкарваме с кран през прозореца на стаята ти.-Пошегува се сестра ми.
-Но ако ти продължаваш да не ядеш,като мен и да не си на поредната диета,ще трябва с носилка да те извличаме.-Отядох се аз.По принцип
сутрин бях много кисела и не носех на шеги.
-Ха...ха.-ОБади се сестра ми със съркастичен глас.
Всички ядохме по бързата процедура и всеки тръгна по задачи,а аз измих чинийте и чаках Кейти да дойде да ме вземе.
Тя беше най - добрата ми приятелка.Колко купони сме изкарали с нея.Не с всеки можеш да се прибереш в 7:30 сутринта в нетрезво състояние в най -
големия порой.
-Тъкмо се обличах,когато чух клаксона на БМВ-то и.Грабнах чантата си,метнях я през рамо и се затичах към колата.Както винаги Кейти беше
в добро настроение и бе надула музиката на макс.Скочих в колата и започнах да се вижа в ритъма на песента.Поздравихме се с намигване и потеглихме
с мръсна газ.
Училището не беше далеч и за минути стигнахме.Когато Кейти наби спирачки на паркинга,никой не обърна внимание,защото това беше съвсем нормално
за нея.Излязохме от колата и се запътихме към даскалото,когато нашите хора започнаха давикат и да говорят глупости.Хубавото беше,че винаги
бяхме заедно във всяка всевъзможна простотия и се забавлявахме до край.Когато влезнахме,беше лудница,както винаги.Аз и Кейти се запътихме към
кабинета по математика,заедно с Крис,той е един от компанията,но по нататък ще ви запозная с бандата.
Часът беше отчайващо тъп и се чудихме как да го опропастим.Аз и Кейти си разменяхме бележки.Така целият ден беше ту хубав ту лош.
Вечерта се прибрах и веднага звънна телефона ми.Беше Кейти,предложи ми да излезнем на някакъв купон на който сме поканени.Аз веднага се съгласих
и се преоблякох в една ярко червена рокля и червени токчета.Накъдрих само крайщата на косата си и тръгнах.За жалост,къщата на
момчето,беше в края на гората и трябваше да минавам сама.
Тръгнах през нея,като ме беше леко страх,но знаех,че не съществуват духове и там подобни.Но както си вървях из гората и се оглеждах се чу мъжки глас от някъде.
-Не те ли е страх да ходиш сама на тъмното,може някой да ти направи нещо.-Каза той не знайно от къде.
Аз се изплаших и забързах походката.Но отново се чу гласа.
-Хайде де толкова лесно ли се плашиш?-Каза той с леко подигравателен глас.
Аз се ядосах и извиках.
-Не ме е страх,от хора,които се крият в тъмното.
Тогава той леко се показа зад едно дърво зад мен и извика леко
-Бау.-След,което се засмя.
Аз се обърнах и леко повдигнах вежда.
-Мяу.
Той отново се засмя,като излезе от тъмното.Тогава го видях за първи път.Никога няма да забравя погледа в очите ми.
-Аз съм Питър приятно ми е.Каза с лека усмивка и се приближи до мен,като си подаде ръката за поздрав.
-Аз съм Ели.Сега ме остави на мира,защото закъснявам.-Казах аз и тръгнах отново през гората.
-И ще ме оставиш сам,тук в тази тъмница?Страх ме е.-Засмя се той и извади едно миловидно лице.
-Да знаеш,че ти повярвах.-Казах съркастично.
Тогава той се забърза и застана пред мен,като беше на съвсем малко разстояние от мен.Усещах дъха му,сякъш искаше да ме целуне,но
се възпираше,усещах парфюма му,който ме опияняваше.Нещо което не се е случвало до сега.Тогава той хвана ръката ми и каза:
-Извинявам се за държанието си.Всъщност не съм такъв.-Каза този път искрено.
-Ммм ще си помисля дали да ти простя.А и сме си напълно непознати,защо те интересува дали ще ти простя или не?-Попитах аз заинтересовано.
Той изварна леко поглед и се усмихна.
-Ами може да си ми допаднала.-Каза той и този път беше на милиметри от устните ми.В този момент съвсем забравих,че той е напълно непознат
и,че може да ми направи какво ли не..просто се отдадох на близостта.
-Така ли?И колко съм ти допаднала непознати?-Казах аз предизвикателно,като съвсемеко се чуваше гласа ми.
Тогава той ме притисна към себе си.Тялото му,ръцете му,топлината му,бяха като опиат.Леко докосна лицето ми,след което ме целуна с
най - нежната целувка,която съм изпитвала.Отдадох и се напълно,но в един момент се съвзех.
-Не!Това не е редно.Та ти си напълно непознат,сигурно повече няма да се видим.-Изпаднах в истерия,но не от това,че ме е страх
защото може да ми направи нещо,а от това,че повече никога няма да го видя.
След,като приключих,а той си мълча,за секунда отново премислих нещата и реших,че щом ще е веднъж,нека е запомнящто се.Нахвърлих му се
и започнах да го целувам,като той веднага отвърна и ме сграбчи.Приближихме се до едно дърво и той задържа ръцете ми горе,след което
прокара ръка по бедрото ми.Близостта ни предполагаше повече от целувка,но ние не направихме нищо.На раздяля го попитах:
-Ще се видим ли отново?
А той се приближи до мен отново и каза:
-Когато пожелаеш.
Когато се разделихме,бях прекалено превъзбудена и съвсем бях забравила за купона,а на телефона имах около 20 пропуснати съобщения
от Кейти.Реших да се прибера и направо си легнах.Макар и да не спах цяла нощ,колкото и да се борех с вътрешното си аз,не можах да го забравя.
Една единствена мисъл беше в главата ми:"Дали ще го вида отново?".Дали щях отново да усетя ласките и целувките му?......

Давай некст