welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
BG TOP
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 37 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 37 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
My poetry...I guess.
+2
Люк О' Нийл
Хоуп Ривър
6 posters
Страница 1 от 1
My poetry...I guess.
by Хоуп Ривър Пет Авг 06, 2010 5:37 pm
Ъм...в чест на скуката,която ме е налегнала,реших да си направя темичка,където ще пускам разни стихчета(пиша и песни once in a while.XDD).ХДД
Хъх...това е песен*на английски очевидно*
My Love
Verse1
Everytime you look at me,
You leave me breathless.
Maybe it’s reckless,
Maybe it is.
Chorus
I want you to hold me strong,
I wanna be in your arms,
Right here,
With you.
Verse2
I was melting,
I was praying,
I was dying.
You were there,
You helped me.
And now…
I love you.
Chorus
I want you to hold me strong,
I wanna be in your arms,
Right here,
With you.
Bridge
Close your eyes,
You’ll see me there,
Right there,
Right next to you.
Chorus
I want you to hold me strong,
I wanna be in your arms,
Right here,
With you.
Е,това ми е от февруари.ХДД
Имам още няколко(даже току-що написах едно),но засега толкова.ХДД
Хъх...това е песен*на английски очевидно*
My Love
Verse1
Everytime you look at me,
You leave me breathless.
Maybe it’s reckless,
Maybe it is.
Chorus
I want you to hold me strong,
I wanna be in your arms,
Right here,
With you.
Verse2
I was melting,
I was praying,
I was dying.
You were there,
You helped me.
And now…
I love you.
Chorus
I want you to hold me strong,
I wanna be in your arms,
Right here,
With you.
Bridge
Close your eyes,
You’ll see me there,
Right there,
Right next to you.
Chorus
I want you to hold me strong,
I wanna be in your arms,
Right here,
With you.
Е,това ми е от февруари.ХДД
Мътното море
Спомени,остри като нож
Забиват се в сърцето
и в тази тъмна нощ
размиват се в морето.
Сякаш далечен шъпот
От някъде се чува,
но в нощта угасва
и мигом се сбогува.
Тихо ридание
Идва от мрака.
Като нечовешко страдание,
Забулено в мъглата.
А в тъмнината,
Вперила поглед в мътните вълни,
Едно момиче чертаеше съдбата,
Искайки своя път да промени.
Спомени,остри като нож
Забиват се в сърцето
и в тази тъмна нощ
размиват се в морето.
Сякаш далечен шъпот
От някъде се чува,
но в нощта угасва
и мигом се сбогува.
Тихо ридание
Идва от мрака.
Като нечовешко страдание,
Забулено в мъглата.
А в тъмнината,
Вперила поглед в мътните вълни,
Едно момиче чертаеше съдбата,
Искайки своя път да промени.
Надежда
Две сърца,две души,
но тях преграда ги дели.
Слънцето опитва да пробие
и стената да разбие.
Никой друг не ще помогне,
никой друг не ще се трогне.
Една последна надежда искри
и всички съмнения скри.
Последна искрица,
чиста като прясна сълзица.
Слънцето облаците пробива
и всички рани промива.
Преградата пада,
няма я вече нощната клада,
изагаряща душите,
няма ги вече стените.
Остана само слънцето.
Две сърца,две души,
но тях преграда ги дели.
Слънцето опитва да пробие
и стената да разбие.
Никой друг не ще помогне,
никой друг не ще се трогне.
Една последна надежда искри
и всички съмнения скри.
Последна искрица,
чиста като прясна сълзица.
Слънцето облаците пробива
и всички рани промива.
Преградата пада,
няма я вече нощната клада,
изагаряща душите,
няма ги вече стените.
Остана само слънцето.
Имам още няколко(даже току-що написах едно),но засега толкова.ХДД
Хоуп Ривър- Брой мнения : 3282
Рожден Ден : 14.02.1995 -
Люк О' Нийл- Брой мнения : 1102
Анита Фреър- Брой мнения : 2914
-
Джейн Ръсел- Брой мнения : 28
Re: My poetry...I guess.
by Хоуп Ривър Нед Ное 07, 2010 12:41 pm
Божее,аз сега видях,че имам коментари?! О.о
Благодаря на всички! ^^
Така...това го съчиних днес за около 30 мин,така че...ХДД
Просто сън.
Всяка нощ идваш ти при мен,
с ласки нежни ме обсипваш.
Вечно ще съм в твоя плен,
ти моя ден с хиляди звезди посипваш.
Вечер чувствам те,
усещам твоя аромат във въздуха витаещ.
Ти всяка вечер целуваш ме,
но гласът ми вече е ридаещ.
Чувствам топлината ти,
тя около мен трепти.
Копнея да видя лицето ти,
но сега е пълен мрак,уви!
Нощта спусна се над нас,
малко по малко ни разделя.
Небето разтвори се от раз,
сълзите си не мога да владея.
Слънцето отново ще изгрее,
лъчите му ще ме погалят.
Слънчева вълна ще ме залее,
но огъня във мен не ще разпалят.
Сутрин винаги боли,
защото слънцето твоя силует изтрива.
Моето сърце не ще тупти,
защото денят спомена за теб отмива.
Благодаря на всички! ^^
Така...това го съчиних днес за около 30 мин,така че...ХДД
Просто сън.
Всяка нощ идваш ти при мен,
с ласки нежни ме обсипваш.
Вечно ще съм в твоя плен,
ти моя ден с хиляди звезди посипваш.
Вечер чувствам те,
усещам твоя аромат във въздуха витаещ.
Ти всяка вечер целуваш ме,
но гласът ми вече е ридаещ.
Чувствам топлината ти,
тя около мен трепти.
Копнея да видя лицето ти,
но сега е пълен мрак,уви!
Нощта спусна се над нас,
малко по малко ни разделя.
Небето разтвори се от раз,
сълзите си не мога да владея.
Слънцето отново ще изгрее,
лъчите му ще ме погалят.
Слънчева вълна ще ме залее,
но огъня във мен не ще разпалят.
Сутрин винаги боли,
защото слънцето твоя силует изтрива.
Моето сърце не ще тупти,
защото денят спомена за теб отмива.
Хоуп Ривър- Брой мнения : 3282
Рожден Ден : 14.02.1995 -
Re: My poetry...I guess.
by Хоуп Ривър Вто Ное 30, 2010 6:24 pm
Не че някой като цяло ще си направи труда да прочете това(в този форум май графиките са на почит),ама нищо.ХДД
Току-що ги изкарах от фурната.ХДД
Самота.
Пусто в мене е сега,
не усещам вече твойта топлина.
Студът промъква се жестоко,
болката дращи на дълбоко.
Жалните стонове на моето малко сърце,
което винаги е било в твоите ръце...
То сега скръбно пее
и горчиви сълзи лее.
Сълзите бистри стичат се,
по сухата и мъртва трева свличат се.
Там сбогуват се с радостта
и посрещат те смъртта.
Душата вътре в мен крещи.
Моли се на колене да останеш ти.
Поне за миг се обърни
и за сбогом прегърни ме ти.
Ала ти не спираш,
всичко живо в мен раздираш.
Къс по къс от мен отнемаш.
но все още моето сърце превземаш.
Зимата вече пристига,
снежна виелица моето сърце застига.
Не мога аз да спра това,
то ще мръзне във вечна самота.
Блян.
Пламъкът в мен ще гори,
никой него не ще изгаси.
Дори до мен да не си
няма да престана да те обичам,разбери!
Щом луната изгрее
и целия небосвод със своята светлина залее
тогава аз прераждам се.
Като феникс от пепелта възраждам се.
Когато луната владее земята
дори възкръсват житата.
Те са събирали в себе си зрънцата на моите желания,
които сега се превръщат в тихи стенания.
В моите сънища отново си ти,
плодът на моите жита и мечти.
Копнея да затворя отново очи,
защото знам,че все още там ще си ти.
Дори и в празното легло усещам те
и насън докосвам те.
Не,не искам да се будя.
Не искам миража за теб да изгубя.
Току-що ги изкарах от фурната.ХДД
Самота.
Пусто в мене е сега,
не усещам вече твойта топлина.
Студът промъква се жестоко,
болката дращи на дълбоко.
Жалните стонове на моето малко сърце,
което винаги е било в твоите ръце...
То сега скръбно пее
и горчиви сълзи лее.
Сълзите бистри стичат се,
по сухата и мъртва трева свличат се.
Там сбогуват се с радостта
и посрещат те смъртта.
Душата вътре в мен крещи.
Моли се на колене да останеш ти.
Поне за миг се обърни
и за сбогом прегърни ме ти.
Ала ти не спираш,
всичко живо в мен раздираш.
Къс по къс от мен отнемаш.
но все още моето сърце превземаш.
Зимата вече пристига,
снежна виелица моето сърце застига.
Не мога аз да спра това,
то ще мръзне във вечна самота.
Блян.
Пламъкът в мен ще гори,
никой него не ще изгаси.
Дори до мен да не си
няма да престана да те обичам,разбери!
Щом луната изгрее
и целия небосвод със своята светлина залее
тогава аз прераждам се.
Като феникс от пепелта възраждам се.
Когато луната владее земята
дори възкръсват житата.
Те са събирали в себе си зрънцата на моите желания,
които сега се превръщат в тихи стенания.
В моите сънища отново си ти,
плодът на моите жита и мечти.
Копнея да затворя отново очи,
защото знам,че все още там ще си ти.
Дори и в празното легло усещам те
и насън докосвам те.
Не,не искам да се будя.
Не искам миража за теб да изгубя.
Хоуп Ривър- Брой мнения : 3282
Рожден Ден : 14.02.1995 -
Кристин Рейнс- Брой мнения : 25784
Re: My poetry...I guess.
by Хоуп Ривър Вто Ное 30, 2010 6:33 pm
Благодаря. ^^
Радвам се,че поне някой не е решил да ме игнорира.ХДД
Радвам се,че поне някой не е решил да ме игнорира.ХДД
Хоуп Ривър- Брой мнения : 3282
Рожден Ден : 14.02.1995 -
Re: My poetry...I guess.
by Вики Редбърдсън Сря Дек 01, 2010 3:09 am
Кристин Рейнс написа:Страхотни са
+1
Вики Редбърдсън- Брой мнения : 480
Similar topics» guess there's a slim shady in all of us ; София/Леда.
» When your family decides that you’re nothing but an irredeemable piece of trash, well…Guess the best thing to do is prove them right, right?
» When your family decides that you’re nothing but an irredeemable piece of trash, well…Guess the best thing to do is prove them right, right?
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Hot or not ( за предишния )
» Потребител vs Потребител
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
» Какво ви събуди тази сутрин?
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
» Кой се казва така?
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
» Да броим до 9000.