Две истории,един край

Здравейте,реших и аз да публикувам нещо тук,в новото ми най-любимо форумче.Обичам да пиша,разкази ,стихотворения и романи имам два завършени и още десетки започнати.Това ,което съм решила да ви покажа е една от последните ми творби..Ще видите ,че историята е повлияна от "Дневниците на вампира"и все пак е доста различна.Това са две подобни истории ,развити по-различен начин,но с един край и едни същи главни герои,да ви звучи познато ?Много бих се зарадвала ,да прочета мненията ви ,коя ви харесва повече или ,ако не ви харесват изобщо,критикувайте свободно,това е начина да разбера грешките си и да ги поправя.Това не е най-доброто от мен ,но е най-новото и не съм го публикувала другаде.


Двама братя ,две сестри ,една любима

Яростта в очите на Себастиан подсказваше ,че бе готов за битка ,тялото му се тресеше от сдържаното напрежение,беше готов да вземе кръвта ,на собственият си брат и да го убие.Кога се стигна до тук ,Родриго се вгледа в него,той го мразеше,омразата беше изписана на лицето му,но дори и да не беше така,той я усещаше с всяка своя чакра.Себастиан го нападна,вътре в него усети болката ,не тази от удара ,а някаква по-дълбока в сърцето му.Усети кръв да се стича в устата му,страхотно беше му счупил носа.Отвърна на удара и брат му полетя към отсрещната стена разби главата си в нея ,от удара ,тя се напука.Изправи се
светкавично,последва нова атака ,този път го изхвърли далеч пред себе си ,и скочи върху него .Насочи зъбите си право към гърлото му,в този миг приличаха на два разярени звяра,не на братя каквито бяха.Поколеба се само за част от секундата ,след ,което разкъса гърлото му,от раната потече топла кръв и той започна да я пие.

Златокосата Кристина
се пробуди имаше чувството ,че се задушаваше ,сякаш не и` достигаше въздух,имаше смътно предчувствие ,че нещо става и то нещо лошо.Събуди сестра си Лора
и` каза :
- Имам лошо предчуствие сестричке,да не би...но тя не успя да довърши ,защото сестра и` я контрира.
- Нищо чудно,ти до там ще ги докараш ,не ти стигаше единият ,тогава не се оплаквай.Виждаше болката в очите на сестра си.Знаеше ,че няма право да и се сърди,не беше виновна ,че и двамата братя ,бяха влюбени в нея.
Макар,че сестра и` се опита да прелъсти Себастиан,който я отряза и тогава посегна и на нейният приятел Родриго,който естествено не и` обърна никакво внимание,тогава тя ,я намрази ,въпреки,че нямаше вина.Сестра и` винаги е била по-отраканата ,тази ,която беше харесвана ,тази с ,която искаха да излизат,това бе първия път в който и ` бяха отказвали и тя се почувства пренебрегната,винаги я бе привличал мракът и когато срещнаха двамата братя вампири ,тя беше на седмото небе,но те не оцениха красотата и` .Бяха по-впечатлени от умът на Кристина.Постепенно любовтта пламна
между нея и Родриго,макар,ако
трябваше да е честна със себеси и Себастиан я привличаше,но тя с нищо не му го бе показала,просто първо бе срещнала Родриго,но не знаеше ,ако беше обратното дали нямаше да избере другия брат.Но време беше да спре да мисли тя трябваше да ги спре,вече бе сигурна ,че лошото предчувствие бе свързано с тях двамата братя вампири.
- Лора ,помогни ми ,ела с мен ,ще се убият ,ако не ги спрем.Тя я погледна високомерно и каза със студен глас.
- Оправяй се сама сестричке,ти си надроби кашата ,ти ще си я сърбаш.Не можеше да повярва ,колко се бе озлобила сестра и`,искаше и да изхвърчи от стаята и за заплаче,но нямаше да и` достави това удоволствие.Само каза :
- Добре Лора,повече няма да те моля за нищо ,но ако някой от тях умре това ще тежи и на твоята съвест ,след което тресна вратата и излезе,оставяйки слисана сестра си ,за пръв път Кристина беше проявила такава смелост да и отговори.

Родриго изхвърли Себастиан от себе си и опипа наранената си шия.Притъмня му пред очите ,безумна ярост го завладя и той се хвърли този път ,той захапа брат си и даже му откъсна парче месо.Себастиан извика и този вик отекна право в ушите на Кристина,която се втурна право напред.Гледката ,която завари я свари неподготвена и от двамата течеше кръв ,дрехите им бяха скъсани на места,а от гърлото на Себастиан липсваше парче.Очите и` се напълниха със сълзи втурна се напред и застана между дмамата ,но погледът и бе обърнат към Себастиан.Родриго срещна изплашените и` ,кафяви очи и това ,което видя в тях го вкамени,одавна знаеше ,че чувствата и към брат му,бяха повече от приятелски ,когато се обърна към него го гледаше с упрек.
- Как можа Родриго каза тихо тя .Искаше се да и` изкрещи ,че той първи го е нападнал и че и той е ранен,но видя ,че няма смисъл,Кристина нямаше да го чуе,сега виждаше това ,откоето се бе опасявал,тя бе влюбена в брат му.Болката беше толкова непоносима,защо винаги трябваше той да получава всичко,трябваше да го убие.Но какви бяха тези мисли ,та той беше добрият брат ,този който не трябваше да мисли така,иначе какво го различаваше от него.
Кристина беше притиснала бялата ръка ,към вратът на Себастиан ,за да спре кървенето ,той и` се усмихваше.Родриго не можеше да го понесе отдръпна и я разтресе .
- Криси ,плестани ,невиждаш ли ,че той това цели ,отдавна иска да ни раздели нима ще му позволим,придърпа я към тялото си и я прегърна.Изведнъж усети ,че тя се опитва да се дръпне и я пусна.
- Родриго ,аз ти вярвах ,че никога няма да го нараниш ,та ти си по-големият трябваше да си по-разумен.
- Крис ,моля те ,той пръв започна ,винаги те е искал само за себе си,но можеш ли да ме виниш ,че точно това искам и аз.
- Не зная-цялата и` воля да крещи се изпари.Сама осъзнаваше ,че го нараняваше ,но вътре в сърцето си знаеше ,че това бе краят .Знаеше ,че чувствата им към него не бяха същите в този момент дори ,не знаеше какво изпитва и в този миг и дойде просветлението.Себастиан се изправи,раната му бе започнала да заздравява,но се олюля,тя изтича толкова бързо ,колкото бе човешката и възможност и го хвана,точно в този миг разбра ,че го обича.Това с Родриго е било само временно ,докато открие истинската си любов,Себастиан.Знаеше ,че и Родриго вече го знае .В този момент Себастиан я придърпа към себе си и я целуна ,от това и се зави свят ,но не се отдръбна ,колко дълго бе копняла за тази целувка,без дори сама да го осъзнава.След като се отдръпна от нея,видя погледът на Родриго вперен в тях.Но нямаше ккаво да му каже тя вече бе избрала .Подхвана го по-хубаво и се стопи в мрака с него.

Тогава Родриго чу в главата си ,гласът на брат му "Този път аз спечелих " Тогава чу подригавателния му смях..Той му отвърна "Само я нарани и ще те убия".

Лора бе наблюдавала всичко,видя как сестра и` си тръгва с Себастиан.Тя също би предпочела него ,но за целта и` и Родриго ставаше.Приближи се до него и му каза.
- Родриго ,забрави я ,тя избра брат ти ,но аз винаги съм искала само тебе,сега си свободен и аз си помислих...
- Какво Лора ,че след като сестра ти ме заряза ,ще избера тебе ,че ще постъпя точно като нея ,че от предателството и` ,ще спра да я обичам, ти не си способна на чувства Лора ,ти си толкова студена и знам какво целиш ,но аз няма да те превърна ,него заслужаваш.Лора го гледаше вцепенена ,как можеше да знае ,какво иска тя,но реши да инпровизира.
- Да ,не крия че искам да съм вампир,но то е само за да бъда с теб,защото те обичам.Тя сведе погледът си.Той я изгледа невярващо.
- Обичаш ме ,горкичката нима сама си вярваш ,какво обичаш ,този звяр и той скочи върху нея и я сграбчи доста групо ,захапа я ,пи от кръвта и`,след ,което я захвърли.
- Само за това ставаш за храна.Ти никога няма да бъдеш нещо повече ,ти никога няма да бъдеш Кристина.Унижена и вбесена тя му кресна.
- Да никога няма да бъда нея ,но и тя никога няма да бъде твоя и в този момент сигурно се отдава на Себастиан и мисли колко е по-добър от теб ,ще ти кажа ,че аз също предпочитам него ,защото ти си жалък Родриго имаш такава сила ,но не я използваш ти си нищо,не си никакъв вампир.В този миг пред очите му причерня какво си въобразяваше малката глупачка .Скочи и с едно единствено движение скъса нижката на живота и`,безжизненото и` тяло тропна в краката му.Но нямаше съжаление ,нямаше нищо ,беше просто празен лишен от всяка емоция.Реши ,че ще намери Себастиан и ще го убие и тогава Кристина ще бъде негова.Умислен не забеляза ,как върху него връхлетя тъмна сянка и го събори на земята Беше Кристина ,преобразена - Толкова те мразя изкрещя му тя миг преди да забие зъби във вратът му.След което рязко сеизправи отнего и се хвърли към тялото на сестра си ,но бе прекалено късно.Чу жалният и`плач и тогава видя Себастиан ,който обви ръцете си около нея ,а тя се облегна на рамото му.Чу оспокоителните му думи и в този миг осъзна ,че тя не е бе поредната играчка за него и той наистина я обича ,Помисли ,как по- скоро не го бе видял,но брат му винаги криеше чувствата си от него ,в този миг него мразеше ,пожела им щастие и успокоен се предаде и потъна в мрака.

-----------------------------------------------------------------------------------
Виновна
Стоях загледана в пространството пред мен,от толкова високо виждах целия град и светът изглеждаше различно.Светлините на сградите отдолу,изглеждаха ,като светулки в мрака,толкова малки и все пак ярки.В този час на нощта ,не се чуваше звук , никакво движение на коли и автобуси ,единствения шум идваше от вятъра ,който развяваше косите ми.Нямаше го дневният шум и градът беше толкова притихнал,чак ме плашеше.Но нямаше от какво да се страхувам,той бе тук до мен ,седейки толкова неподвижно ,като сянка в мрака ,но аз усещах силната му и същевременно нежна ръка ,която беше стиснала моята,топлината му се разливаше по цялото ми тяло и стопляше онези тъмни кътчета от душата ми,както друг не можеше.Гледаше право напред и само от време на време поглеждаше към мен ,сякаш да се убеди ,че още съм тук ,въпреки ,че и той усещаше топлината ми ,Просто стояхме на върха на света ,така наричахме този покрив на небостъргача,на който се бяхме настанили и бяхме превърнали в свое любимо място.Спомням си първия път ,като ,че ли бе вчера,как сърцето ми слезе в петите ,докато се изкачвахме и какво чувство на облекчение ме заля ,когато вече бяхме горе,не ме бе излъгал,гледката от тук бе неописуема с думи,толкова нереална ,трябва да се види иначе няма как да бъде описана.Да тогава ме бе страх ,това не бе нещо с което простите човешки очи са свикнали,беше плашещо и красиво ,но той бе до мен тогава ,както и сега,но нещата от тогава се бяха променили.Дали го обичах ,разбира се,но бях и ужасно раздвоена и той го знаеше .Всъщност едва ли има нещо за мен ,което да не знае ,казвал ми че всеки мой жест ,всяка мимика ме издава .Въпреки това ,той бе решил да се бори за това ,което имахме.

- Щастлива ли си с мен ?-Този въпрос ме свари неподготвена,само преди месец щях да изкрещя и питаш разбира се ,никога не съм била по-щастлива ,но точно тогава се появи той,убийствено красив,дяволски чаровен с невероятна физика и страхотна усмивка с очи сини като дълбока вода ,в която ти иде да се хвърлиш без да знаеш дали може да изплуваш отново.Но той не бе някой случаен ,ох де да беше така,другият мъж ,който така неудържимо ме привличаше,беше неговият роден брат.Отговорих му без да го поглеждам в очите.

- Да ,разбира се ,защо ме питаш това ?-Опитах се да звуча бодра ,едва ли не учудена ,но знаех ,че няма смисъл,за него бях като отворена книга.
- Знаеш защо,ти се промени Криси ,вече не си същата ,почти не говорим,не ме целуваш ,не ме прегръщаш ,за него мислиш ,прав ли съм.

Не отговорих,но една сълза-издайница се търкулна от лицето ми,после втора ,трета ,преди да се усетя,плачех неудържимо и чак ,когато усетих ,че той ме прегръща се успокоих,все още подсмърчах ,когато се появи ,този който объркваше мислите ми,неговият брат Себастиан.Усмихна се и се направи ,че не вижда сълзите ми,каза най-спокойно .

- Колко сте лоши ,не ме поканихте ,за да се насладя и аз на красотата на нощта.От тук гледката е великолепна.
- Може би ,защото искахме да сме сами.Намекна му приятелят ми,като в думите му прозираше горчилката.
- Нима бих ви пречил ?Продължи най-невъзмутимо той-Правете се ,че все едно ме няма.Усмивката му се разшири.
- Но те има ,за съжаление ,каза приятелят ми и просто стана и си тръгна ,остави ни насаме.
-Леле,как те изостави ,на произвола на съдбата или по-скоро трябва да кажа на моя.Очите му заблестяха дяволито ,извърнах очите си от него ,беше твърде болезнено да го гледам ,без да мога ,да го докосна ,да заровя пръсти в косите му,да опитам от сладостта на устните му,не исках да мисля така ,но когато беше толкова близо ,че само ако се протегна можех да го сграбча и знаех,че и той ме харесва ,знаех ,че само трябва да кажа мислите си,гласно и щеше да е мой.Носеше му се славата на женкар,който просто си играе с жените ,а аз не исках да бъда поредната му играчка,нима исках да ме обича,изплаших се ,не беше честно , Родриго ,той не го заслужаваше.
- Кристина - гласът му ме изтръгна от мислите ми ,този глас с който ме омагьосваше.
- Да ,успях да кажа само.
- Какво става ,защо Родриго си тръгна така ,в очите му видях омраза ? Как можех да му кажа ,че всичко е заради него или поточно заради чувствата ,които ме връхлитат всеки път ,когато е близо до мен.
- Не знам-опитах се да го излъжа ,но знаех ,че не ми е повярвал,не усетих кога една сълза се търкулна от очите ми ,той я докосна ,след това направи нещо с което ме втрещи ,сложи мокрия си пръст в устата и я засмука.Стоях в гледана в него ,неспособна да реагирам,в главата ми изплуваха фантазии как се навежда и вкусва лицето ми с тези плътни устни ,как прокарва езикът си по клепачите ми и попива сълзите ми.
- Какво става Кристина ,защо плачеш ?Какво се е случило?Думите му ме върнаха в реалността ,там където той все още стоеше на разстояние от мен и не смееше да ме докосне и по-добре ,защото само ако го стореше ,щях да забравя за всичко...
- Нищо -Излъгах отново и той направи това от ,което се боях ,скъси разстоянието,хвана настойчиво ръцете ми ,погледна ме право в очите и каза :
- Не ти вярвам,брат ми ли беше ,наранили те ,защото ако е...Той не довърши ,но аз се нуждаех от този отговор исках да разбера ,какво съм за него.
- Какво ,ще направиш ... Предизвиквах го ,но имах нужда ,да чуя едно признание ,че би го убил ,ако ме е наранил ,че държи на мен.
- Ще поговоря с него , но той ми е сърдит за нещо и не знам за какво ,мразя да съм в неведение ,но ти знаеш Кристина и ще ми кажеш.
- Не искай това от мен.Първа грешка.Преди да успея да обмисля думите си ,го бях казала ,точно за няколко секунди направих няколко грешки с които разбудих любопитството му.- Може ли да не ме гледаш така,това бе втората
- Как ,те гледам ?
- Все едно съм нещо за ядене ,третата
- Извинявай ,но днес не съм се хранил,Кристина ,кажи ми какво криеш ,за да мога да ,отида да се нахраня .Преди търпението да ми се е изчерпало...Не го каза ,но не беше и нужно ,реших да го кажа вместо него:
- Преди да си нападнал мен ...
- Какво?Знаеш ,че няма да го направя,знаеш ,че мога да се контролирам,освен сама ако не ми предложиш.Виждах в очите му жаждата ,тя беше толкова силна ,колкото и моята само по-различна.
- Точно това е проблема Себастиан ,ти винаги умееш ,да не контролираш,притежаваш съвършения самоконтрол ,защо поне веднъж ,не бъдеш невъздържан ,див ,какъвто те описва Родриго ,защо си толкова примерен с мен ,никога не наричаш думите с истинските им имена,казваш ,че си жаден ,но не казваш за кръв,знам за вас ,не е нужно да ми го спестяваш,понякога трябва да направиш нещо лудо.
- Какво искаш да кажеш ,Кристина ,какво искаш ?
- Теб.-Тогава чух някой да казва ,мислите ми,но това не беше моят глас ,думите не излязоха от моята уста.Обърнах се и видях Родриго ,който се бе върнал ,той гледаше право към нас ,към сключените ни ръце.
- Какво каза ,братко ?Себастиан се правеше на неразбрал.
- Казах ,че Кристина...иска теб,винаги е било така ,още ,когато се появи ,защо дойде ,за да ми отнемеш жената ,която обичам ,защо се върна ,защо точно сега ,защо?Просто го слушах,без да мога да реагирам,най-после знаеше.
- Аз....За първи път виждах ,Себастиан ,останал без думи.- Не съм го целял.
- Разбира се ,че не си ,ти никога не целиш нищо ,то просто се случва ,нали така братко.Тонът в гласът му беше ,станал заплашителен ,най-сетне успях да изляза от вцепенението си и да реагирам.
- Престани Родриго ,моля те не се карайте ,не и зарази мен...аз ще си тръгна ...
- Не Криси ,погледна той към мен ,няма да си ходиш ,всичко ще се реши тази нощ ,с кой искаш да бъдеш ? И Двамата впериха поглед в мен ,погледнах първо единият,после другия.Родриго ме гледаше с болезнено очакване,Себастиан от своя страна ,сякаш ,ох не можех да определя точно,исках само да не ме гледа ,докато се взираше в мен ,не можех да мисля.
- Не зная ,отговорих тихо.
- Добре викна Родриго,тогава нека ,го решим така .Готов ли си Себастиан ,да се биеш с мен за Кристина ? Преди да успее да ме завладее ужасът от казаното,трепетно очаквах отговорът му.
- Да ,каза ,отчетливо той.Тогава осъзнах какво всъщност щеше да последва .Бях настроила двамата братя вампири един срещу друг.
- Не -Изкрещях ,не го правете.
- Вече е късно любима ,по-добре се дръпни да не пострадаш .Гласът на Родриго ,беше тих ,но в него имаше нещо ,от което се боях ,нямаше как да ги спра .Направих това ,което ми беше наредил -отдръпнах се.За миг ми дойде една спасителна мисъл,ако ме нямаше щяха,да се обичат като братя ,щяха да са щастливи,тогава се доближих до края на покрива и погледнах на долу ,беше тъмно и плашещо,трябваше само едно движение ,длъжна бях ,само така щях да ги спра ,но не намерих сили в себе си да направя ,тази последна крачка.Боят започна изкрещях ,яростта с която се биеха ,беше по-скоро животинска ,но никой не надделяваше и двамата бяха еднакво силни ,скоро се изтощиха взаимно и се строполиха на земята .Лицата им бяха покрити със синини и кръв.Доближих се до тях и им казах :
- Сега по-добре ли се чувствате ,спряхте ли с глупостите ,готови ли сте да чуете решението ми и двамата кимнаха отвърдително .Наведох се към Родриго и го погалих по бузата ,след ,което го целунах съвсем леко по устните ,беше по-скоро приятелска целувка отколкото като към любим мъж.
- Ще ми липсваш му прошепнах.След ,което се доближих до Себастиан ,гледах го красивото му лице приличаше на пихтия ,пълните му ,страхотни устни бяха подути, а прекрасните сини очи в които ми идеше да потъна ,едва притворени и въпреки всичките синини и неестествени подутини той бе красив.Наведох се сключих пръсти в косите му и най-сетне се реших да опитам от устните му,но само леко ги докоснах ,беше ме страх да не му причиня болка ,тогава ,той ме придърпа силно към себе си ,целия свят започна да се върти ,колко бях копняла за тази целувка ,но защо сега ,защо се опитваше да стопи волята ми ,не нямаше да успее,аз бях по-силна.Отдръпнах се от него,макар и с огромно нежелание.
- Ти също ,погалих косите му.Станах и тръгнах .
- Кристина -чух да крещят и двамата след мен ,но нямаха сили да станат и да ме спрат.По-добре беше така ,сълзите ми се стичаха като река ,но знаех ,че постъпвам правилно ,че ако мен ме няма те ще са щастливи или поне се надявах на това .Не се обърнах назад ,трябваше да побягна ,но започнах бавно да слизам на долу.Когато стигнах земята ,се запътих към вкъщи ,с ясното съзнание ,че повече никога няма да видя моите вампири .Трябваше да се върна в реалния свят всичко,това беше илюзия ,сън ,мечта и така щеше да остане скъп спомен за мен.Понечих да завия ,зад ъгъла ,когато силни ръце ме сграбчиха .Нададох вик ,не очаквах повече да видя лицето му.Хвърлих се в прегръдките му,повече не можех да бягам ,не исках.
- Себастиан ,тихо прошепнах ,изведнъж нещо във видът му ме смути,красотата му грееше с пълна сила и по лицето му ,нямаше и следа от боя,тогава в долния край на устните му ,видях капка кръв ,беше се нахранил? - Родриго ,казах .Той се усмихна съвсем спокойно и каза .
- Скъпа ,моя Кристина ,не може да имаш и двамата ни ,ти избра и другия трябваше да отстъпи -Завинаги.Последната му дума ,подкоси краката ми и се свлякох в ръцете му.Миг преди да ме погълне мрака осъзнах ,че Родриго бе мъртъв и аз бях виновна за смъртта му...