Интервю с Иън Сомърхолдър

by Наталия Нортман Пет Фев 04, 2011 7:54 am

Първо, поздравления за невероятния епизод миналата седмица. Как премина през крайното пречупване на Деймън?

О, благодаря. Беше страхотно. Работата е там, че аз като актьор съм доста объркан, характерът на Деймън е толкова по-различен от това, което някога съм очаквал. Което е чудесно.

Да, изглежда, че той е в доста голяма криза в момента.

Всички ние имаме тези екзистенциални кризисни моменти - доброкачественост, като млад мъж, аз търсех отговор за него. Той наистина изпитва, за първи път от 150 години, как работят 'чувствата'. Наистина е трудно да се бори с това.

Предполагам, че представянето на емоционалния монолог е взел доста от теб.

Това бяха много пречистващо няколко часа не само за Деймън, но и за мен. Понякога този вид сцени са много интересни, защото те идват от място, някъде дълбоко в теб. Принуден си да се поставих на мястото на героя и да преминеш през всичко, през което преминава. Това беше малко пътешествие за Деймън. Той си задава наистина сериозни въпроси, които ние всички си задаваме. Това просто се случи на човек на повече от 160 години (смее се).

Каза, че Деймъне напълно различен от начина, по който са го представяли. Ще добавиш ли нещо?

Побърквам се, защото си играя със съзнанието на повечето хора и танцувам полугол с Еманципирани момичета. Кевин Уилямсън ми каза "Деймън се развива". Има стотина епизода през които трябва да премине и той трябва да се развива... или да умре.

Значи не си очаквал, че ще се развие толкова бързо ?

Едно от преимуществата на шоуто е че нещата се случват доста бързо, което е забавно, защото телевизията не се движи по този начин. Така че Деймън премина през доста бърз процес на идване в града и осъзна, че е грешно да остане, защото започна да го е грижа за хората. Това го преви трудно отдалечим. И за съжаление Деймън подсъзнателно разбира, че иска да поддържа тези връзки. Сега на него наистина му пука за някой, за който не дава пет пари за това .

Изглежда връзката му с Елена помогна за това че се грижеше за Роуз .

Започваме да откриваме сходства с човека напоследък, които разбирам са важни, но е добре да си е Деймън, а не Стефан . Стефан има тези красиви човешки черти, но в момента израства доста добре – доста дисциплина – да контролира желанието да убива. Защото не забравяйте , истинските инстинкти на Стефан са свързани с това да убива.

Бихте ли казали, че сме на път да видим опасната страна на Деймън отново ?

Трудно е да поставиш линия между това да е грижовен и да е брутален убиец, който може ,като Стефан , просто да го изключи. Има ли той способността да обича ? Това е като да преоткриеш себе си . Мисля че Деймън е точно затова. Това емоционално пътуване за него е доста трудно . Но дали Деймън ще помогне на коте да слезе от дърво или брутално ще откъсне главата на някой , ще го направи по свой собствен начин . И вероятно и двете неща ще направи с една и съща усмивка.

Дали Джулс ще види тази усмивка ?

Джулс е заплаха за всичко, което Деймън защитава . Да тя страхотна , но е и голяма пречка . Така че наистина ще покажем, че когато наистина се нуждаеш от някого , ще изключиш чувствата си и ще почувства болка. Можем да сме много силни ако става въпрос за хората които ни е грижа . Той се бори за нещо което е по-голямо от него и това променя всичко .

Източник