МАСОВО РП: МИС МИСТИК ФОЛС

- Няма да излезеш с нея. - запротестира баща ѝ издърпвайки плата от ръцете ѝ. Роклята, на която се бе спряла бе точно копие на снимките, които бе открила в архива на библиотеката докато отработваше натрупаните смени. Роклята на първата Мис Мистик Фолс. Бе се съгласила да се включи само защото си представяше визията си по един единствен начин. Държеше на това.
- Какво ѝ е на роклята? - повиши тон момичето опитвайки се да се защити.
- Знаеш добре, че проблема не е в роклята. - намръщи се той, а гласът му завибрира ядосано. Другата част от идеята намесваше нейна приятелка и по-конкретно вещерските ѝ способности. Разпръснати капчици изкуствена кръв и разкъсани горящи пергаменти левитиращи около Лис докато излизаше за представянето ѝ в конкурса. Градът бе изтъкан от магия и факта, че нещата се провеждаха толкова човешки ѝ изглеждаше нередно. Нищо нямаше да се обърка и бе сигурна, че дори да не се харесаше на хората едва ли щяха да ѝ направят кой знае какво.
- Спри! - грабна роклята момичето, а баща ѝ я дръпна рязко. Късането шевовете сякаш режеше собствената ѝ кожа и Лис побърза да пусне, но прекалено късно. Съсипана.
- Бях ясен. Обличай се и да тръгваме. Брат ти сигурно вече е там. - вратата се тресна зад гърба му, а гняв започна да блъска в гърдите на момичето.
И ето че сега седеше умислено с питие в ръка докато хапеше напрегнато долната си устна. Косата ѝ бе прибрана в небрежен кок. На шията ѝ блестеше медальона, с който никога не се разделяше. Тънката рокля цвят бордо, се спускаше свободно по извивките на тялото ѝ придавайки някаква привидна лекота, но и елегантност типична за древногръдските рокли. Баща ѝ имаше вкус, но това не значеше, че Лис щеше да му прости скоро. Идеята на идването ѝ бе напълно различна. Пълен провал. Надяваше се всичко да приключише по-бързо и да се прибере.
- Тазгодишната Мис Мистик Фолс е.....- чу се шумното отваряне на плика точно до микрофона и Лис вдигна спокойно поглед към баща си. Беше напрегнат. Оглеждаше се неспокойно и държеше брат ѝ да седи близо до него. Дори бе взел ножът, който носеше със себе си по време на ловните им уикенди. Прекалено параноично по нейно мнение.
- Калиса Броуди. - аплодисментите заваляха, а всички погледи се обърнаха към нея. Трябваха ѝ няколко секунди, за да осъзнае какво точно се случваше. Напитката бе взета от ръцете ѝ, а сърцето ѝ заби притеснено.
Какво?
Усмихна се неудобно и плъзна отново поглед към баща си, този път търсейки помощ. Някаква подкрепа. Мъжът стоеше със студен поглед на мястото си, а брат ѝ до него бе станал и ръкопляскаше енергично. Усмивката му бе ослепителна, компенсираща за недоволното изражение на баща им.
Не усети кога се бе озовала на сецната. Кога всичките тези хора вече не я заобикаляха като решетките на златна клетка, а я гледаха някъде отдолу. Ръкопляскаха окуражително.
Вълнението в нея породи широка усмивка, а несигурните ѝ ръце трепереха леко докато се здрависваше с водещия приемайки наградата.

- Хм, добре. Откакто си водя дневник съм станала изключително поетична. Сега си обяснявам защо любовните речи на Стефан бяха с една идея по-добри от тези на Деймън.  – каза Катрин, затваряйки дневника си, след което слезе от черна лъскава лимузина. Усмивката и наперената и походка бяха сигурен знак, че това което бе замислила ще се случи. Високите и токчета сякаш пробиваха плочките по алеята към имението Уокууд, а черната рокля над коленете описваше перфектната и фигура. Стил и класа с марка Петрова.
- Добре, къде е проклетия лидер или какъвто е там? Тази реликва е билетът ми към спасението и трябва да го чекирам. – нервничеше Катерина, след като прекрачи прага на имението. Тя се оглеждаше и сканираше всеки с поглед, търсейки този, за когото нямаше никаква представа как изглежда.
- Елена? Прекрасна си тази вечер! Радвам се, че дойде на бала. – посрещна я шериф Мат Донован, прегръщайки я през къста. Той никаква представа, че това е Катрин и че е по-жива от всякога.
- О, да, да. И аз се радвам. Не мога да повярвам, че си станал шериф, но определено си по-сладък от преди. – Забравила за миг, че не трябва да бъде разпозната Катрин неловко се закашля, намествайки домино маската, с която тактично бе дошла.
- Какво? Шегуваш ли се? Шериф съм от няколко години. Странна си, явно някой има настроение тази вечер. – отвърна Мат, засмивайки се и отпивайки от чашата си без да заподозре нищо.
- Случайно да знаеш нещо за "Елита" и техния лидер? - погледна го право в очите, внушавайки му да бъде честен. 
- Не, нищо не съм чувал. Какъв е този Елит? Някаква рок банда? - очевидно нищо не знаещ, Донован вдигаше рамене и гледаше с неразбиращо.  
- Беше ми приятно Мат, но трябва да вървя, да. И забрави този разговор. Видял си Елена, изглеждала е сладникаво както винаги и ти си си спомнил за годините, когато гаснеше по нея, докато се натискаше със Стефан, а после и с Деймън. – иронично се усмихна Катрин, след което потупа шерифа по рамото и се обърна. - Аз поне бях и с двамата едновременно. - добави Петрова, засмивайки се и продължавайки по пътя си, за да огледа всеки в залата. Тя не пропускаше да вземе от курабийките, които предлагаха на бала, отпивайки шампанско през няколко секунди.

Мис Мистик Фолс? Каква ли не глупост измисляха американците. Ако не в друго, поне в това беше сигурна, че фиестите в Европа са много по-добри от тези тук. Няма никакво място за сравнение на Томатината в Испания с Мис Мистик Фолс. Е, вярно че Алба ходеше само на Томатината, защото всички бяха изцапани в червено от боята на доматите и всички се блъскаха в хауса и така вампирката можеше да се възползва от жертвата си почти на публично място. Винаги получаваше страхотен прилив на адреналин на тези места. Тук обаче се очертаваше да е поредното скъпарско парти с дълги рокли и кралски маниери, до определен момент. Тези мисли я накараха да се усмихне сама на себе си.
Тази вечер Алба щеше да изнесе реч пред града и тъй като все още не я познаваха много хора, а пък и трябваше добре да представи обществото, тя доста се чуди какво да облече. Накрая се спря на дълга черна рокля, която свободно падаше около краката и, които се виждаха под прозрачните воали. Косата и бе прибрана в добре стегната опашка, а гримът и беше лек и ненатрапчив. Освен очите, подчертаването на очите беше най-важното нещо и този път тя заложи на черното. Цялата и визия подчертаваше красотата и, но и подсказваше, че тази вечер няма да приключи красиво.Преди да тръгне провери за последно грима си, сложи си парфюм и пъхна няколко листа в чантичката си. До имението щеше да ги прегледа отново, трябваше да се представи на ниво.
Срещата и с Кзин предишния ден събуди в нея стари и болезнени спомени. Все още не се беше решила дали да действа по-драстично с него (въпреки че, шансовете и бяха почти никакакви без чужда помощ) или да запази добри отношения. Най-вероятно за сега щеше да се придържа към второто. Работеха заедно, а каузата за която работеха си заслужаваше усилията.
Когато влезе в голяма зала, в която вече се бяха събрали доста хора, събра доста любопитни погледи, на които отвърна с лека усмивка. Вече бе свикнала на подобно внимание, а то скоро нямаше да приключи, тъй като плановете и за близкото бъдеще бяха да се впусне в местното ръководство. Директно се запъти към бара, където поръча един лек коктейл и се завъртя за да се огледа за познати лица. Забеляза част от колегите си, също така забеляза Катрин, която имаше нещо много важно в ръцете си и нямаше да се измъкне преди да го предаде още тази нощ. На сцената съобщиха таз годишната Мис Мистик Фолс и Алба аплаудира, както беше прието. "Заслужено, Калиса е много красиво момиче" - помисли си тя и отпи отново от чашата си.

Кардам преди няколко дни се бе върнал от Южна Корея, където отиде да види гробовете на родителите си. А сега се приготвяше да посети таз годишното издание на „Мис Мистик Фолс“. Облече се, което не му отне много време и тръгна. Когато пристигна вече имаше доста гости. Върколакът размени по няколко реплики с познати и приятели, след това отиде до бара. Там си поръча кока кола. Докато оставяше питиего след глътка обявиха победителката.

Когато аплодисментите утихнаха, за да чуят думите на тазгодишната Мис Мистик Фолс, Алба допи на веднъж коктейла си и си преправи път през тълпата. Време беше да се качи на сцената и да задейства плана. По пътя към сцената видя Шер, Кзин и останалата част от екипа. Това означаваше само и единствено - зелена светлина. Доближи се до сцената и направи знак на водещия, че иска да каже няколко думи.
- Дами и господа, една красива дама иска да поздрави Мис Мистик Фолс за победата. Моля нека я приветстваме с аплодисменти. - изрече той и направи жест към Алба да се качи.
Както подобава, Алба излезе с широка усмивка и благодари на всички за аплодисментите, а когато те утихнаха пое микрофона и все така усмихната заговори:
- Благодаря, благодаря на всички. Името ми е Алба Мартинез и искам да поздравя Калиса за победата - обърна се с усмивка към момичето, което очевидно не я познаваше, но и се усмихна в отговор.
- Страхотна дама, с ослепителна усмивка, нали? - публиката отново аплаудира и Алба изчака да спрат.
Калиса не знаеше къде се намира от щастие, жалко че нямаше да трае дълго. Вампирката направи няколко стъпки напред, заставайки пред останалите хора на сцената и лицето и стана доста по-сериозна от преди малко.
- Всички знаем, че живота в Мистик Фолс не е само лъскави корони и кралски приеми. Не е само нови дрехи и обноски. Живота в Мистик Фолс е почернен от неразумни и немислещи същества - направи няколко крачки на сцената оглеждайки хората около себе си, които не разбираха какво се случва.
- Същества, които не се страхуват да покажат същността си. Същества, които ловуват посред бял ден, докато обикновенните хора ги наблюдават, но подвиват опашка и се скриват в домовете си, надявайки се техния ред да не бъде днес. Драги гости, не мислите ли че прекалихте с това невежество? - тълпата се разшумя в раздразнени шепоти.
- С риск да обидя някои от вас, смятам че голяма част от тези създания не заслужават познанието и дарбата на свръхестественото. - тълпата се разшумя още повече и се наложи Алба да ги укроти.
- Моля за тишийна. Нека довърша. - гневни погледи я гледаха от всякъде, докато други се смееха скрито на реакцията им.
- За щастие, голяма част от свръхестествения свят държи на правилата и няма да допусне това да продължава да се случва в града, нито където и да е. Нека само ви напомня няколко исторически факта, които са оставили белег в историята на свръхестественото - тук беше време за презентацията, която Алба прожектира директно в умовете на гостите.
Някои от тях, носейки защитни украшения нямаше да я видят, но по-голямата част от залата спря за няколко мига гледайки в една точка. Алба изпрати в умовете им картини от преди много векове, когато вещиците бяха горени на клада, когато масово бяха убивани вампири от човешки същества, когато свръхестествения свят гледаше със страх на човечеството. Умовете на присъстващите се върнаха в настоящето,споглеждайки се още объркани.
- И всичкото това, дами и господа, поради невниманието и своеволието на свръхестествените създание. Нима искате историята да се повтори? - направи кратка пауза и продължи. - Аз съм част от обществото на Елита, а това скъпи гости е общество, което се бори срещу неразумието. Прекалено дълго правихте, каквото си пожелаете, а това е недопустимо. За това Ви съветвам да застанете на наша страна. На страната на Елита. На съществата, които искат да живеят спокойно още векове наред. Който не застане до нас ще бъде изправен срещу нас и ви уверявам, драги гости, че Елита няма да се спре пред нищо. Моят съвет към вас е да захвърлите неразумието и да се предадете, преди да е прекалено късно. Приятна вечер на всички!
Усмихна се и слезе от сцената, давайки началото на разрухата.

Хаос и паника. Това бяха реакциите след речта на Алба, която разтърси голяма част от присъстващите. Някои от по-старите вампири вече виждаха повторение на онези смутни години, когато Съветът на Мистик Фолс заключи двадесет и осем вампира под църквата, за да ги изгори. Родригес свърши първата част от плана на Елита за тази вечер, но оставаше най-важната. Активирането на реликвата.

- Мен ли търсиш? – изневиделица изскочи и самата Катрин Пиърс с усмивка и типичното за нея ехидно изражение.
- У теб ли е реликвата? Лидерът ни я очаква и ако обичаш не ни мотай! – отвърна Алба, познавайки Петрова и знаейки, че тя няма да я даде просто така.
- Може би е у мен, а може и да не е. Зависи дали ще ми обещаеш това, което искам. – доближи се Катерина на сантиметър от лицето на Алба, изваждайки от деколтето си часовника-реликва. Държеше го точно пред очите на Мартинез, а когато тя посегна, Пиърс се отдръпна и го стисна по-здраво.
- Прочутата Катрин Пиърс. Не прави нищо без собствена изгода и винаги поставя условия. Какво искаш? – Алба скръсти ръце пред себе си и повдигна вежди, чакайки отговор.
- Виж, не ме е грижа за този град, нито за всеки нещастен вампир или вещица, която ще убиете. Искам да знам, че когато си тръгна от тук ти и твоята банда религиозно неориентирани пастори ще забравите за името Катрин Пиърс.  – отвърна Катерина, давайки ясно да се разбере, че тя определя правилата.
- Добре, върви. Просто ми дай реликвата. Ти получаваш отмъщение и сигурност, а ние своето. Всички са доволни. – дипломатично Мартинез опитваше да накара Катрин да свърши това, за което е дошла.
- Има сделка. – усмихна се Катрин, покланяйки глава настрани, след което тръгна напред. Разминавайки се тя притисна реликвата пред гърдите на Алба. – Само някой да си помисли, че може да прецака Катерина Петрова и ще му изтръгна гръкляна. – добави Пиърс, притискайки още по-силно реликвата към членката на Елита. В този момент испанката си отдъхна и знаеше, че най-трудната част отмина, когато изведнъж в дълбочината на коридора чу подсвирване.
 – Ще си я получиш по куриер, когато се измъкна от тук невредима и се установя в къща с палми и гледка към морето. – самодоволно се кипреше Катрин, която размахваше високо във въздуха златната гривна, подарък от семейството и преди да ги напусне. Е, явно както винаги Петрова бе помислила за всичко и побърза да се отправи към изхода, за пропусне магическия апокалипсис. Тя бутна вратите и въздъхна с още по-самодоволно изражение.
- Един на нула за Катрин Пиърс. Адиос, Мистик Фолс! Аз винаги оцелявам! 

„Мис Мистик Фолс" Поредния повод хора и/не хора да се съберат на едно място. Да клюкарстват, пиянстват и други неща. За там се приготвях да отида. А междувременно похапвах пица и пиех кафе. И като споменах „други неща“ миналата година подгласничката спечели повече от короната. Или най-малкото наравно. Тръгна си с мен. Бе хубав уикенд, но да не говорим сега за минали неща. Та както казах приготвях се да посетя конкурса. Затова се облякох и потеглих. Когато стигнах не бяха обявили победителката, значи бях отишъл навреме.  Размених поздрави с неколцина. И след малко започнаха  речите, а след тях..хаосът.  Моето внимание пък бе привлечено от още нещо.  А именно разговора между вампирката от „елита“ май се казваше  Алба, сигурно сте се сетили, че те бяха виновни за настъпилия хаос и една от двойничкиге. Трудно ги различавам, но съм сигурен, че е Катрин Пиърс.  В интерес на истината не ми стана съвсем ясно за какво идеше реч. Затова сметнах, че ми трябват някой отговори и не е зле да пробвам да ги получа от първа ръка. Така, че последвах Катрин навън.
- Какво беше това? попитах имайки предвид онона, което бе дала на другата вампирка, в същото време се облегнах на стената . - И защо им помагаш?
- Знам, че ме шпионираше, но нямам време за теб. Чака ме оправяне на багаж. - отвърна Катрин без дори да ме погледне, вървейки с бърза крачка. - И все пак, защото не ме е грижа за теб, нито за тях и докато вие се пържите в мъки, аз ще бъда най-защитената психотична кучка в града. - допълни обръщайки се рязко и гледайки със своя презиращ поглед и самодоволно изражение, след което просто изчезна с вампирската си бързина.
Останах на място замислен Тя явно смяташе, че от елита, ще я оставят на спокойствие. Всъщност може и така да беше, но не ми се вярваше. Все едно, в момента имах по-важна работа. Обърнах се и влязох да помогна на нападнатите вътре.

Кучката Катрин! Беше чувала много за нея, но никога не се сблъсквала с нея толкова близо. Знаеше, че тя е от тези вампири с повдигнато самочувствие, които не зачитаха правилата и си играеха с хората, но беше безобидна за себеподобните си. Но ето, че обичаше да играе и това вбеси Алба. Гривната, която и открадна бе много скъп спомен за нея, а именно подарък от родителите и за 16тия и рожден ден. Родителите, от които тя беше избягала няколко години след това и тази гривна бе единствения спомен от тях, който имаше. Събра ръцете си в юмрук и едвам се сдържа да не тръгне след нея и да я разкъса още там, но трябваше да се съсредоточи над задачата си.
В залата бе настанал хаос и смут от всички свръхестествени същества и сцената не беше най-безопасното място за нея. Скри реликвата с ръката си, между воала на роклята си и се скри зад една голяма мраморна колона, в края на залата. Огледа реликвата в ръцете си. Беше стар, златен часовник с вграден малък компас отзад. За нейна изненада все още функционираше, а това бе почти невъзможно за часовник на неговите години. Можеше да се обзаложи, че това нещо в ръцете и беше по-старо от почти всички в залата. Ако не знаеше, какво е може би щеше да отбележи, че е страхотна антика, но знаейки за способностите му, почувства цялата сила в ръцете си. Елитът щеше да стигне далеч, а заедно с него и Алба. За първи път в живота си се чувстваше толкова силна и знаеше, че щеше да получи още повече власт, бъдейки част от Елита. Стисна го силно в ръцете си и завъртя леко короната на часовника, за да го нагласи на 3 часа и 3 минути.
- Предупредих ви! - каза тя, едва чуто и издърпа короната от часовника.
Веднъж сторила това, часовника в ръцете и започна да се загрява. Загря до такава степен, че прогори мъртвешката и кожа и тя го изпусна на земята. Издаде страшно силен и неприятен звук, който принуди всички в залата да запушат ушите си и да паднат на колене. Предполагам всички сте чували звука от колоните, който издава микрофон, удрящ се в повърхност. Звукът беше същият, но може би 100 пъти по-силен. Алба падна на колене, запушвайки ушите си, гърчейки се от болка. Тази реликва щеше да заглуши всички магически същества, магията и способностите на всяко свръхестествено същество щяха да изчезнат. Никой обаче не я бе подготвил, че болката, която изпитваше в момента, щеше да бъде толкова силна. Видя гърчещите се същества в залата, виждаше ги как викат от болка, но не можеше да чуе нищо освен реликвата, а когато звукът спря, не успя да направи нищо друго, освен да се строполи изцяло на земята, дишайки тежко. Умът и беше замъглен, а ехото от реликвата все още отихваше в главата и.

Това беше първото му излизане, от както се беше върнал в Мистик Фолс и не изгаряше от желание да отиде. Това обаче означаваше много за сестра му и без да се оплаква я придружи на събитието. А след това не съжали нито за момент, виждайки я да блести от щестие на сцената го изпълни с радост. Тя беше едн истинско красиво и невинно момиче, което заслужаваше най-доброто на света. Стоеше на първия ред и ръкопляскаше на сестра си с цялата енергия, която можеше да се събере в ръцете му. Все пак, не трябва да забравяме къде се намираме и че винаги се намира някой, който да развали събитието.
Хаоса настъпи бързо и в един даден момент, единственото нещо, което искаше да направи Итън бе да изведе сестра си и баща си от това проклето място. Не очакваше, че свръхестественото е превзело до такава степен града и това го очуди до голяма степен, но сега нямаше време да мисли по този въпрос. Виждаше сестра си уплашена и сама. Когато се затича към нея, единственото което постигна бе да се сблъска с двама, очевидно от Елита, които не му позволяваха да премине от другата страна и да стигне до Калиса.
- Какво по дяволите? - извика той - Пуснете ме!
Думите му сякаш се изгубваха във въздуха и не постигна нищо с това, но продължи да се бута напред без никакъв успех. Тогава видя Елена от другата страна, стоеше съвсем спокойно и сякаш за нея тази ситуация не бе изненада. Не можеше тя да бъде една от тях...Невъзможно..
- Елена! - извика той, привличайки вниманието и - Елена, какво правиш? Не мога да повярвам...
Не знаеше как да продължи, самият той не знаеше какво се случва, но спокойното и присъствие, в целия този хаос не го навеждаше към добри мисли.
- Не ми казвай, че си част от тях. Къде ти е главата? - може би беше прекалено груб в израза си, но не можеше да повярва на очите си. Успя да се добере до нея и я хвана за лакътя.
- Елена, погледни ме. Какви ги вършиш? Та гаджето ти е вампир за Бога! Нима искаш да го нараниш? - погледа и се отмести от неговия и той докосна брадичката и, за да го насочи към себе си.
- Елена, сестра ми е в опасност. Хей, помниш ли как Калиса не спираше да ни пречи и да влиза в стаята ми, само и само за да не сме сами? Помниш ли? Бяхме на 15...Моля те, не позволявай да и се случи нищо. Елена, помогни ми да стигна до нея.
Не одобряваше страната на Елена и тя не пасваше в нищо с идеалите на Елита, но сега беше единствения начин да стигне до нея, ако някой от тях му помогне. Трябваше да се срещне с Деймиън, ако излязат живи. Дали знаеше в какво се е замесила?

Кардам поздрави с ръкопляскане победителката, красиво момиче на име Калиса, после отново посегна към кока-колата си. Огпи, остави я и малко по-късно..Настана хаос и паника. Явно „Елита“ бе решил да удари. В интерес на истината върколакът одобряваше някои от идеите им. Например тази, че не бива да се превръщат Сульо и Пульо.
  Някой се блъсна в гърба му.  Обърна се. Беше някаква стресирана жена.
- Успокойте се - разтърси я Кардам. Май подейства. - Ще ви помагна да излезете.  
 Насочи непознатата към изхода заедно с още неколцина опитващи да се измъкнат. Само, че от „Елита“ нямаха желание подобно нещо да стане. А едновремено да извежда нападнатите и да се бие не бе лесна работа.  Обаче в първото имаше кой да му помогне.
- Вивиан, Оскар - изкомандва Кардам - поемете и тях!
Обърна се към трима от нападателите, същевременно взимайки един стол. Замахна. Очаквано не уцели, но пък втория му удар попадна на място.  А шут в слабините  последван от стол в гърба правят временно неспособен почити всеки. Втория нападател получи едно  дольо чаги в главата. Обаче третия вкара на Кардам два добри юмрука. Двамата, всъщост тримата, но №2 взимаше по-малко участие, почнаха да си разменят удари.