desparate times call for desperate measures /semi rp/

Елитът. Организация, която се искаше да запази свръхестественото в тайна. Идея, която Алба прие без дори да се замисля. За почти две столетия живот се беше убедила, че границата между хората и свръхестественото трябва да бъде ясно очертана. Мистик Фолс се беше превърнал в парад на създанията, които подхождаха доста глупаво, като не пазеха живота си в тайна, човешките същества ги прелъстяваха, завъртаха им умовете и хоп...вампир вегетарианец. О, моля Ви!
Единственото нещо, което не проумяваше Алба бе, защо тази организация е създадена от хора? Нима създанията не бяха способни да се организират по-рано? Ако не преследваше политическата си кариера в Европа и забеляза по-рано какво се случва тук в Америка, може би самата тя щеше да поеме ръководството над подобна организация.
Стореното, сторено. Важното бе, че не е прекалено късно да се спре всичко това и че бе успяла да спечели доверието на Елита и да застане редом със съветниците. Явно годините усилия, които беше положила, да се движи в среди на висши общества, да се усмихва фалшиво и да води напразни разговори се отплащаха с течение на времето. Беше завързала много връзки и това и отваряше нови и нови врати.
Мъжът, с който щеше да се срещне се казваше Кзин. Уважаван древен вампир, за когото не знаеше нищо повече, освен че трябва да внимава с него. Нима не трябваше да се внимава с всеки древен вампир? Запъти се по коридора към залата, където щеше да бъде събранието. Точно преди да влезе, дръпна прилепналата си рокля надолу, за да застане в перфектен вид и на лицето и се появи най-очарователната и усмивка.
Усмивката и не се задържа за дълго, след като видя кой стои срещу нея. Това беше той...мъжът, който преди век и половина се беше възползвал от тялото и и беше отнел душата и заедно с него. Мъжът, който я остави да се гърчи в евтиния мотел в Мадрид дни наред. Мъжът, който я беше превърнал.
- Ти! - изрече почти в шепот.
Дълги години бе мислила, какво ще направи, когато го срещне. В началото искаше да си отмъсти, д аго убие по най-мъчителния възможен начин. След това обаче живота и пое в положителна посока и може би му беше благодарна. В главата и нахлуха хиляди спомени. Овладей се! Заповяда сама на себе си и се обърна отново към него.
- Господин Кзин, приятно ми е да се видим отново.

Не беше сигурен колко? Нима бе толкова лесно да разрушиш нечий живот и дори да не си спомняш кога? Мъжът седящ срещу нея бе въплъщение на егоцентризма и злото. Седна на един стол срещу него, обмисляйки вариантите. Имаше ли шанс срещу него?
- Ако смятат за необходимо да държим реч, аз ще се заема с това. Имам доста години опит в публичните изявления. Ще я направим максимално дипломатична. - каза му тя, опитвайки се да сдържа приличен тон.
Тялото и трепнеше от желание да му скочи и да го разкъса, но нима си заслужаваше?
- Ще се обадя на Катрин след като приключим тук. - записа името и в тефтера си. Не че щеше да забрави да и се обади, трябваше да от мести погледа си от него и да се опита да се успокои.
Взе плика от масата и надникна в него, след което отново го остави на масата.
- 165години. - каза тя и го погледна в очите. - 165 години от както не сме се виждали.
Вдиша дълбоко и се наклони към масата.
- Какъв е планът за утре? Събраха ли се достатъчно наемници?