There’s a little bit of devil in those angel eyes. You’re a little bit of heaven, with a wild side.

Аз съм тази, която не може да те притежава, но винаги ще те има. Аз съм слабостта, която винаги ще ти дава сила. Аз съм студенината в душата ти, която винаги ще те топли. Аз съм добротата, която те прави лош. Аз съм, тази която винаги ще я някоя, дори и за теб да съм никоя.

Аз съм всичко и нищо.
Аз съм болка и щастие.
Аз съм реалност и илюзия. 
Аз съм огън и лед.

Аз съм твоята обществена тайна. Аз съм твоето спокойно вълнение. Аз съм твоята млада старост. Аз съм, тази която ще те лъже, докато ти казва истината.  Аз съм, тази която не можеш да излъжеш дори и да искаш. Аз съм, тази която винаги ще те иска, дори ти да я искаш. Аз съм свободата, която те държи като свой пленник. Аз съм онзи тих крясък, които чуваш в главата си. Аз съм истинската, какъвто си и ти . Аз съм радостта, която ти носи болка. Аз съм твоето предишно бъдеще. 

Аз съм онази част от теб, която мразиш, защото винаги ще обичаш.

Аз бях дете, когато се запознахме. Вярвах в доброто, винаги гледах от добрата страна на нещата, имах толкова много надежди за бъдещето и изведнъж се появи ти и ми отне всичко. Дадох ти всичко от себе си, добро и лошо, прощавах ти, всичко и всеки път те приемах с отворени обятия, сякаш нищо не се бе случило, пренебрегвах приятелите си, не се вслушвах в думите им и накрая ти просто ме остави. Взе ми всичко, съсипа ме, ако кажа, че някога ще мога да бъда същия човек, какъвто бях преди да се запознаем, то би било една голяма лъжа. Едва ли знаеш какво е да обичаш някого толкова много, едва ли изобщо знаеш какво е да обичаш. Чувствам се изгубена, аз съм изгубена, единственото, което знам със сигурност е, че без теб не се чувствам жив.а В момента не чувствам нищо друго освен страх, толкова ме е страх да не се върнеш в живота ми, защото знам, че отново ще ме нараниш, но и имам чувството, че няма да мога да преживея нито ден повече без теб. Как може някой, които се държеше като ангел и ми казваше колко важна съм за него да ми причинява? 

В крайна сметка не мисля, че най-важното бе, че изгубих теб, а че изгубих себе си, но ти успя, както винаги постигна целта си - съсипа ме.

Да вярваш на хората е глупаво нещо. По някаква странна причина никога не е правилния, не намираш приятелката, която винаги си искала или момчето на мечтите ти, защото те не съществуват. Създала си ги в ума си, а в действителност такива хора няма, те са плод на въображението ти, мечта която никога няма бъде реалност, а ти толкова много исках да ги откриеш. Правиш грешка след грешка. Доверяваш се, предават те и всеки следващ нож в гърба те променя, вече дори не помниш каква беше преди онзи ужасен ден, а най-лошото е, че тези които обичаш помнят. Те търсят в теб онова момиче, но него вече го няма. Ти си различен човек, много по-лош отколкото някога би могла да бъдеш в представите им, боли те, но никога не го показваш. Всичко е наред, когато се усмихваш, нали? Сякаш никой не може да те нарани, ти си момичето, което винаги се смеe, изглежда сякаш наистина знаеш как да се забавляваш, сякаш обожаваш живота си. Те никога не видяха болката в очите ти, нали? Не можаха да разберат какво ти е, защото ти никога не го изрече на глас. Никой никога не видя болката ти, сълзите винаги бяха скрити зад усмивките. Понякога забравям колко много ти се отдава да лъжеш, най-добрата лъжкиня, толкова добра, че успяваш да излъжеш и себе си.
Никога няма да разбереш онези глупави романтични филми, защото не вярваш в щастливия край. Когато хората те разочароват ги изоставяш, защото знаеш, че ще го направят отново. Така и не се научи да прощаваш, помниш повече лошите неща отколкото добрите, но никога не забравяш постъпките на хората. Казваш, че никой не е перфектен, а в същото време всячески опитваш да бъдеш перфектна и се ядосваш, когато се провалиш. Като всички ти също имаш своите възходи и падения. Не можа да повярваш, когато го видя отново. Твоят най-добър приятел се завърна, но не се чувстваш като преди. Може би, защото не си същият човек, които беше преди. 
Напоследък се чувстваш различно, всъщност това продължава вече няколко месеца. Щастлива си, сега усмивките са истински, смехът по-весел от всякога, а преживяванията - луди. Правиш каквото си искаш, не се интересуваш от мнението на хората. Най-после научи, че никой не е незаменим, сега дори да загубиш някого не боли колкото преди или това е просто, защото вече не допускаш никого толкова близо, че да те нарани Помниш ли приятелите, които смяташе за невероятни преди няколко месеца? Те вече не са ти приятели, дори не си пишете вече, нямате какво да си кажете. Той, момчето, което смяташе за толкова невероятно и казваше, че никога не би те разочаровало го направи, а ти просто стоя отстрани и гледаше. Не болеше толкова много, но все още те натъжа, когато си спомниш за отношенията ви преди. Глупаво малко момиченце, трябваше да знаеш, че това което искаше бе невъзможно. Потърси приятели, там където не трябваше, нуждаеше се от подкрепа и се довери прекалено лесно на прекалено много хора. Сега вече знаеш, не съм сигурна дали изобщо все още вярваш в приятелството. Вероятно не, както не вярваш и в любовта. Колко пъти излъга, че си била влюбена? Два? Три? Колко бяха? Тъжната истина е, че ти имаше нужда от твоята епична любов. Любов, която съществува само в книгите и филмите, и я търсеше отчаяно. Опита се да се влюбиш, но никой не можа да достигне толкова близо до сърцето ти, обичала си много хора като приятели или нещо повече, но отдавна не си толкова глупава, че да си позволиш да се привържеш към някого толкова много, че да не можеш да живееш без него. Сгреши няколко пъти, привърза се прекалено много, но не беше достатъчно. Ти не позволи да бъде, нали? Никога не си го позволяваш и обичаш това в себе си. Ти никога не се привързваш прекалено много, за теб хората са просто хора, а хората лесно могат да бъдат заменени с други, но от друга страна винаги търсиш доброто в тях. Даваш много шансове, а те ги пропиляват. Опитваш се да забравиш, не говориш за грешките им сякаш никога не са ги правили, когато държиш прекалено много на някого, но това те вбесява. Понякога е толкова трудно да бъдеш момичето, което искаш, това е сякаш има две личности, едновременно ти си кучка и мило момиче. Хората трудно те разбират, дори самата ти не се разбираш понякога, но винаги зависи от човека, нали? Мила си само с тези, които харесваш не е проблем да бъдеш злобна кучка с останалите, защото не те е грижа за тях. Звучи толкова лесно и в същото време ти е толкова трудно понякога. 
Направи много избори, доста грешки, но научи много. Гледаш на миналото си като на нещо, което вече е отминало и вече не управлява живота ти, а не на нещо което е оставило отпечатък в живота ти и те спира да продължиш да живееш, да бъдеш щастлива както бе преди. Всичко е наред, защото сякаш си забравила всичко. Прости всички грешки на хората, които го заслужаваха, тези които не искаше да познаваш вече не съществуват за теб, нищо от това което не искаше да си спомняш сякаш не се е случвало. Ти и всички, които обичаше паднаха като войници, но вече няма значение, защото всички продължиха дори и ти. Не искаш да повярваш, но успя, винаги си се смятала за слаба, докато не осъзна колко силна си всъщност, защото ти преживя нещо с което малко хора биха се справили. След всички падения, лъжи, заблуди, грешки и цялата тази болка ти все още си тук. Няма значение колко изпитания още може да ти поднесе животът, защото се научи да очакваш всичко. Мина през Ада и се научи да обичаш живота, да му се наслаждаваш, това е повече отколкото някога си очаквала от себе си. Но това е животът, хората умират, боли ни, страдаме, но животът продължава. Времето не чака за никого, не трябва да го пропиляваме нито секунда от него, защото след това никога няма да можем да го върнем/
Това е урок, които най-после научи. Сега знаеш много добре какво е животът, видя добрата и лошата му страна и го обикна, няма нищо по-очарователно от тази игра защото животът е точно това - една игра. И ти искаш да я играеш.

Светлините на града загасват бавно. Вървя сама по старата позната улица. В ума ми има толкова много неща, обзалагам се, че ако беше тук нямаше да е така. Не разбирам как го правиш, но преобръщаш живота ми с краката нагоре с появата си. Сигурно е забавно да гледаш как доброто момиче се превръща в лошо заради теб. Гледат ни странно, когато сме заедно, не разбират какво имаше, виждат колко сме щастливи, а дори не разбират защо. Опитах се да го обясня, но не можах да намеря думи да им кажа това което знам. Предполагам никога няма да мога да им го обясня, а те няма да го разберат, защото са ограничени. 

Опита се да поправиш грешките ми, но аз продължавах да правя нови. Оставях следи след себе си, които не исках. Бях глупаво момиче, мислех, че всичко, което правя е просто игра, но всъщност бе игра само за мен. Извинението не би било достатъчно, за да ти кажа колко много съжалявам, че те подложих на това, че трябваше да минаваш през всичко заедно с мен, но съм ти благодарна, че никога не ме изостави. Понякога сякаш има километри помежду ни, опитвам се ,но не мога да достигна до теб, а друг път ми е толкова лесно, знам за какво мислиш в мига, в които видя лицето ти. С теб съм свободна, с теб съм просто аз с всичките си грешки и недостатъците, но се чувствам толкова добре, защото ти ме познаваш, ти виждаш истината, която другите не искат да видят. Не знам какво ще се случи утре, след седмица или след месец но няма значение Не и сега. Знам, че няма да сме заедно завинаги, но до деня в които вече няма да си мой ще се наслаждавам на всеки момент, ще крада от времето ти, защото ми харесва да съм с теб.

И ако някой ден когато и да е се нуждае от най-добрия си приятел ми се обади, ще направя всичко, което мога, а дори и това което не мога, за да ти помогна, защото, любов преди всичко друго аз съм най-добрият ти приятел. Пътят е дълъг, но е за теб, не за мен. Вече си голям, трябва да поемеш живота си в свой ръце, така че знам ще се качиш на самолета и ще заминеш, но ще ми липсваш наистина много. Не искам да те пусна, но трябва да те оставя да продължиш живота си. Беше хубаво, просто траеше прекалено кратко, не се притеснявай, добре съм, просто когато имаш нужда от някого ми се обади. На раздяла ще ти кажа "Сбогом", но винаги ще бъда тук ако се нуждаеш от мен. Просто си поеми дъх, забрави грешките си, забрави тревогите и страховете и вземи най-доброто от този живот.