Първо условие за пораждане на приятелство

Не колко сол сте изяли заедно, а колко сте дишали заедно

Моят опит показва, че най-трайни са приятелствата, свързани не толкова с говорене, колкото с правене на нещо заедно, физически.

В забързаното ежедневие имаме все по-малко време за приятелите си. Чуваме се по телефона. Затова реших да организирам йога всеки четвъртък в залата на моя терапевтичен кабинет само за близките ми приятелки. Така със сигурност се виждаме всяка седмица, за да се погрижим заедно за себе си, а после отиваме в био кафето и закусваме заедно.

С Нина ме свърза карането на сърф – любовта към вятъра, вълните и слънцето ни събираше години наред. Около това отглеждахме деца и кучета, готвехме цели казани, изтривахме по няколко чифта гуменки от тичане и танцуване до зори. И до ден днешен с тази моя приятелка караме ски, ходим на Витоша и практикуваме заедно. Разбира се, разговорите за децата, мъжете, за рокли и обувки, обилните кавказки обеди и вечери и полягването на поляната пред къщата й се случват. Това, което ме привлича в нея, е нейната женственост, мекота, човечност и неизчерпаемото й любопитство към живота. Устоялото на годините доверие се разпростира и в естетически задачи, които с удоволствие решаваме заедно (тя е дизайнер).