Флавоноиди – какво знаем за тях?

Освен хранителни вещества, храните съдържат и други органични съставки, образувани или натрупани в растенията или животните, от които храната е приготвена. За тях се знае, че нямат хранителна роля, едва след като попаднат в организма на човека проявяват своята биологична активност. За някои от тях става известно, че имат антиоксидантни свойства. Това е една от причините през последните години към флавоноидите да се проявява такъв интерес и да се провеждат многобройни проучвания за ползата от тях. Затова се предлагат като добавки към храната – за подкрепа на здравето и за намаляване риска от редица заболявания.
Какво представляват флавоноидите? Флавоноидите, тази невероятна гама от над 6000 различни вещества, открити в почти всички растения, отговарят за цветовете, с които те ни заслепяват, за тези блестящи нюанси на жълто, оранжево и червено. Флавоноидите предпазват растенията от атаки на микроби и насекоми. Те са широко разпространени, много и разнообразни и със сравнително ниска токсичност в сравнение с някои други активни растителни съединения (като алкалоидите). Освен в плодовете, зеленчуците и билките, флавоноиди могат да се открият и в някои храни – например те придават черния или петнистия цвят на бобовите зърна. Но най-висока остава концентрацията им в кората на плодовете и зеленчуците – мястото, където са натрупани в най-голямо количество. Като консумират плодове и зеленчуци много животни, както и хората, могат да поглъщат с храната си значителни количества флавоноиди без те да им навредят. Напротив, така те само им помагат.
Химията на флавоноидите е сложна и в рамките на нетехническия термин „флавоноиди” може да намерим много различни групи химически вещества. Тези групи включват флавоноли, дихидрофлавоноли, флавоноиди, изофлавони, флаванони антоцианини и антоцианидини. В рамките на всяка от тези групи попадат стотици, а понякога и хиляди различни флавоноиди и все още няма уеднаквена система, по която да бъдат класифицирани. Всеки флавоноид притежава полезни за нашия организъм свойства. И независимо, че са структурно свързани, техните функции са различни. Групата на флавоноидите включва хесперидин, рутин, нарингин, нарингенин, кверцетин, аргинин, апигенин, лутеолин и много други. Флавоноидите могат също така да бъдат наименувани непосредствено на уникалното растение, което ги съдържа. Гинкгетин е флавоноид от дървото Гинко Билоба, а тангеритин е флавоноид от мандарина.
В действителност, флавоноидите са открити по погрешка през 1938 г. от унгарския учен д-р Алберт Сент-Георгий, нобелов лауреат и изследовател, докато се опитвал да направи препарат с Вит. С за един от своите пациенти с проблеми на кръвоносните съдове. Препаратът, който дал на пациента не бил 100% чист, съдържал други вещества заедно с Вит. С., но подействал удивително добре. По-късно, когато д-р Сент-Георгий закупил чист разтвор на Вит. С открил, че той не бил така ефективен при пациента му. Предположил, че веществата, които се намирали като допълнение на Вит. С в първия препарат са направили тази магия. Той използвал термина „Витамин Р” (Р от permeability – пропускливост), за да ги опише. Независимо, че връзката между флавоноидите и Вит. С е открита случайно, съвременните изследвания ясно документират синергичната (взаимноизгодна) връзка между тях. Всяка субстанция подобрява антиоксидантната активност на другите и много от функциите, свързани с Вит. С, изглежда изискват наличието на флавоноиди.
Показател за недостиг на флавоноиди или Вит. Р е обща слабост и бърза уморяемост. Симптоми могат да бъдат кървенето от носа, лесното появяване на натъртвания и подувания след травма – признак за слабост на кръвоносните съдове, болки в краката и в ръцете, особено при ходене. Кървенето на венците при миене на зъбите също може да бъде причинено от дефицит на флавоноиди. Честите настинки или инфекции са показател за отслабване на имунната система. Всичко това може да е признак за недостатъчен прием с храната на флавоноиди.
В случай, че прекалим с консумацията на плодове и зеленчуци, поради ниската им токсичност трудно може да се появят нежелани странични ефекти. Какви са симптомите на токсичност? Дори в много високи количества (например 140 грама на ден), не е установено флавоноидите да причиняват нежелани странични ефекти. В случаите на достигане до нивото 10% от общия прием на калории, флавоноидите не са токсични. Изследвания по време на бременност също не са показали проблеми с приемането им.
Възпалението, една естествена реакция на организма, винаги трябва да бъде внимателно регулирано, за да се предотврати преактивирането на имунната система и нежелан имунен отговор. Доказано е, че някои видове клетки, участващи в имунната система (в това число Т-клетките, В-клетки, NK клетки и др.) променят поведението си при наличието на флавоноиди. Изглежда основната роля на много различни категории химични флавоноиди е именно предотвратяване на прекомерното възпаление. В някои случаи флавоноидите може да действат и като антибиотици чрез нарушаване функцията на микроорганизми като вируси или бактерии. Антивирусната функция на флавоноидите е доказана при вируса на ХИВ, а също и с HSV-1, херпес симплекс вирус. (Middleton E, Kandaswami C. Effects of flavonoids on immune and inflammatory cell functions. Biochem Pharmacol 1992;43(6):1167-1179 1992; Panthong A, Kanjanapothi D, Tuntiwachwuttikul P, et al. Antiinflammatory activity of flavonoids. Phytomedicine 1994;1:141-144 1994).
Няма значение как ще ги наречем – вид водоразтворими растителни пигменти или група, защитаващи организма фитохимикали, които се съдържат в плодовете и зеленчуците, или полифенолни съставки на растителните храни – биофлавоноиди. Те действат като антиоксиданти. Подобно на действието си при растенията (предпазват ги от стреса на околната среда) в човешкия организъм антиоксидантите неутрализират и инактивират нестабилните и изключително реактивни молекули, наричани свободни радикали, които всеки ден атакуват клетките на нашето тяло. Смята се, че пораженията, които нанасят свободните радикали водят до различни здравословни проблеми, включително рак, сърдечни заболявания и преждевременно състаряване. Независимо, че не са считани за съществени хранителни вещества, някои флавоноиди (Вит. Р) подобряват здравословното състояние на човека като заздравяват капилярите и други съединителни тъкани, а други действат като противовъзпалителни, антихистаминови и антивирусни агенти.