Това е моята история...

by **Корийн Ферел** Съб Ное 06, 2010 7:20 am

Тук ще можете да прочетете историята, която я написах съвсем сама.Приятно четене и дано да ви хареса.
Също така можете да пишете и коментари.

by **Корийн Ферел** Съб Ное 06, 2010 7:27 am

Академията
1 глава:
Новото попълнение!
Събудихсе.Погледнах през прозореца.На небето нямаше нито един облак и слънцетоогряваше всичко наоколо.Станах от голямото легло и отидох в кухнята.Заварихмайка ми да седи на масата.Седнах срещу нея.
-Добро утро, мамо.-казах и тя повдигна главаза да ме види.
-Добро утро, миличка.
Станах отмасата и отворих хладилника.Взех млякото и го затворих.Отпих направо от шишето.
-Господи, Маги.Колко пъти да ти повтарям, даси сипваш млякото в чаша вместо да пиеш от шишето.-скара ми се Анна (майка ми).
Въздъхнах.Прибрахмлякото обратно на мястото си и се качих горе в стаята .Влязох в банята ипогледнах календара на стената.Датата беше 15 октомври.Загледах се в датата ислед няколко минути се усетих, че днес отново заминавам за Академията.Слязохбързо по стълбите и отидох отново при майка ми.
-Защо не ми каза, че днес отново заминавам заАкадемията?-попитах и скръстих ръце.
Анна сезасмя и ме погледна.
-Добре.Извинявай.
Поклатихглава и се запътих тичешком към стаята си.Докато се качвах по стълбите, чухмайка ми да подвиква след мен.
-Впрочем автобусът ще дойде след половин час.
Затръшнахвратата и извадих сака.Отворих гардероба и започнах да събирам дрехите си, като ги слагах в сака.След товаотворих всички възможни шкафове в стаята и извадих всичко от тях и ги набутах вмалкият куфар.Когато свърших с оправянето на багажа, облякох любимите ми черни панталони и червената блузас къс ръкав. Обух дългите черни ботуши иоблякох черното кожено яке. Вързах черната си коса на конска опашка и сложихежедневния черен грим.
Тъкмо излизах от банята, когато чух клаксонана автобуса.Слязох долу.
-Чао мамо.Ще се видим другото лято.-прегърнахя и я целунах по бузата.
Излязох презвратата на къщата и се запътих към автобуса.Вратите се отвориха и аз влязохвътре.Всички ме поздравиха и прегърнаха.Аз също ги поздравих и отидох да седнапри най-добрата ми приятелка –Клара.
Тя бешемагьосник също като мен.Имаше дълга червена коса и черни очи.Тя можеше да променя цветовете.
-Здравей Клара.-казах и я прегърнах.
-Здравей Маги.-тя също ме прегърна.-Как е нашатамагьосница, която може да премахва светлината?
Засмях се.
-Прекрасно.-отговорих.
Огледахсе.Забелязах, че в края на автобуса седи някакво момче.Той имаше къса кестенявакоса и сини очи.
Обърнах секъм Дани.Той имаше къса черна коса и черни очи.Дани имаше дарбата да четемислите на другите.Беше ми интересно кой е новият и затова се обърнах точно къмнего.
-Хей, Дани.Как се казва новото момче?
Той сезавъртя към мен и се загледа в момчето.След няколко секунди, ме погледна отновои каза:
-Казва се Люк.Има силата да създаваелектричество с поглед.И също така мисли след малко да се запознае с теб.
Въздъхнах.
-Мерси.
Загледах сепрез прозореца.Почти бяхме пристигнали в Академията, която се намираше в горитена едно малко градче.Градчето беше много хубаво…
От мислитеми ме изтръгна Лиса, която стоеше до Дани.Тя имаше къса кестенява коса и яркозелени очи.Лис можеше да копира себе си.Това понякога беше малко страховито,защото можеше по всяко време да ти се появят пет клонинги на Лиса, включителнои тя.
-Маги, исках да ти кажа, че утре от 8 часа вечертаправя купон в залата за балове.Моля те, ела.-каза Лиса и ме погледна с нейнитеумолителни очички, които толкова обичах.
-Естествено, че ще дойда Лис.-казах и плеснахс ръце.
Изведнъжосветлението изгасна.Всички викнаха моето име, защото аз изгасих осветлениетобез да искам, когато плеснах с ръце.
-Извинете.
Всичкипочнаха да говорят един през друг.След малко лампата отново светна и всичкимлъкнаха и се загледаха на някъде.Проследих погледите им.Момчето, което секазваше Люк, беше станал и гледаше към лампата.След малко се сетих какво мибеше казал Дани.Той можеше да създава електричество.
Станах иотидох до него.
-Благодаря ти.-казах и го погледнах в очите.Тойбеше много красив.
Люк седна отново на мястото си.
-Няма защо.Впрочем трябва да се научиш да контролираш силатаси.-засмя се той.-Впрочем аз се казвам Люк.
-Аз съм Маги.Приятно ми е.-подадох ръка и сездрависах ме.
Отидох отноводо Клара.След няколко минути шофьора се обади:
-Добре дошли отново в Академията само за магьосници!

Това е моята история...

Това е моята история...

Re: Това е моята история...