Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

by **Queеn Infеcted.** Сря Авг 15, 2012 11:02 am

Мненията ви относно прекрасното ни форумче ^^

by **Queеn Infеcted.** Сря Авг 15, 2012 11:03 am

“I dream for a living”

Очите ми се спускаха върху всеки един присъстващ. Бяха като един голям океан от мисли, идеи и спомени. Имах чувството, че въздухът е обсипан с мислите им, чувах как заговорничат един за друг и се надявах, че нямат Моите сетива.
Стоях, гордо изправила глава, облечена в черна прилепнала рокля. Косата ми, прибрана в красив кок, изпъкваше на фона на обстановката. Гримът ми беше деликатно изпипан и съвсем на място за подобно мероприятие, освен фактът, че скоро всичко щеше да се промени. Можех на секундата да си тръгна. Но въпреки скритите си желания се усмихнах широко както подобава на една Мис Мистик Фолс 2011 и застанах пред съгражданите си .
- Добър вечер на всички.- гласът ми беше твърд и скоро погледите им бяха върху Мен. Толкова Ми харесваше това тяхно внимание.
- Радвам се, че година след като спечелих титлата, имам честта да я предам на новата победителка. И да връча първата награда за „Мистър Мистик Фолс” в историята. –аплодисменти.
Все повече ме блазнеше мисълта, че скоро щях спокойно да наблюдавам как всички са оплетени в плана Ми.
- Дамите първо!- чу се смях и аз ги придружих с лека приветлива въздишка. -Трето място си поделят Саманта Блек и Мелиса Леро с по шест гласа. Браво на тях.- чуха се аплодисменти. Честно да си признаех се гордеех с тях двете. На „Мама” принцесите. Засмях се докато те се изкачваха по малката стълбица към мен. Подавайки им огромните букети, им честитих. Докато слизаха прочетох името на красавицата наредила се на второ място.
- Второ място за Карена Блу със седем гласа.Честито!- качи се момиче, което не познавах лично, но не знаех какви са й отношенията с Лусия, затова повторих процедурата.
- И сега настъпи моментът да разберем коя ще грабне титлата „Мис Мистик Фолс 2012”. И това е- Дженифър с осем гласа!- аплодисментите бяха много по-шумни от предишните два пъти. Дженифър запристъпва към мен, а аз си спомних, че тя беше първият инфектиран, когото създадох Аз, а не Лусия. Трогателно.
- Честито!- произнесох, поставяйки короната на главата й и окачвайки лентата. Давайки й букета й подадох й най- важните атрибути за вечерта. Изпратих й мисъл, която само тя може да чуе
„Дженифър играта е следната.
Държиш заровете на съдбата. Трябва да измислиш предизвикателство за всеки един присъстващ тук и да му подадеш листче с него (* лично съобщение*). Всеки, който получи предизвикателството си, моментално попада в илюзионна дискотека създадена от Мен, от където ще излезе и ще се върне отново тук, след като изпълни предизвикателството си. Успех момиче!”
Тя пое зарчетата, букета и картичката с името си, каза няколко думи и слезе от сцената.
- Сега кавалерите. И понеже не сте толкова суетни, колкото ние, представителките на женския пол, ще обявя само първото място. Честито на Кристиан Вокил. Той е Мистър Мистик Фолс 2012 с цели петнайсет гласа! (* Кой за кого е гласувал можете да видите в спойлера след поста.*)- (*Наградата във форума е описана след поста*)- аплодисментите бяха задължителни, както сами предполагате. Поставих короната на главата му и го дарих с чаровна усмивка. Кой да предположи, че господин Вокил и Аз ще се запознаем така.
- А сега, да празнуваме!- дарих ги с още една усмивка, след речта на Кристиан, и минути след това бях изчезнала, оставяйки Дженифър да забърка първата си „инфектирано-миска” каша.

Наградите във форума на Мис и Мистър Мистик Фолс 2012.
- Специален ранг.
- Корица на списание "Интрига".
- Интервю за сп. "Интрига"

Гласове, подредени в низходящ ред.

Spoiler:

Обяснявам, не ми се карайте за дългия пост хдд
Играта се играе така. Дженифър ще ви изпрати лично съобщение с личното ви предизвикателство. Пишете в ТАЗИ тема, как го изпълнявате в дискотеката. После героят ви отново попада на ТОВА парти и спокойно може да водите роул плей в тази тема поне още няколко дни. Предизвикателствата не са задължителни за изпълнение. Ако има въпроси ги задавайте на мен, Изабела или новоизбраната миска. Дано ви хареса идеята и да се забавлявате ! ^^

by **Jennifer ♥** Сря Авг 15, 2012 11:39 am

Вълнение.
Чувствах това. Вълнувах се. Днес беше партито по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс". Нямах търпение. От толкова време вече не бях излизала да се забавлявам. След последните неща, които се случиха. Но нямаше да мисля за това. Поне днес.
Станах рано, взех си душ набързо, след това излязох на разходка. Когато се прибрах имах няколко часа да се приготвя за събитието. Бях избрала красива рокля в бяло и черно от коленете, високи черни обувки и чанта. Оправих косата си и се гримирах. Трябваше да изглеждам перфектно. Наистина перфектно. Макар, че имах малък шанс да спечеля. Кой би гласувал за мен?! Та аз не познавах почти никой в Мистик Фолс. Или поне не бях в добри отношения с почти никой. Кой би гласувал за мен?!
Определено бяха избрали хубаво място, на главната алея. Лусия трябваше да обяви победителката и победителят, защото тя беше предната Мис Мистик Фолс. Ето я нея, излезе пред всички ни, за да обяви победителите. Момичето носеше черна прилепнала рокля, а косата и беше прибрана в красив кок, както винаги беше невероятна.
На трето място бях Саманта и Мелиса, на второ Карена Блу и на първо..
Името ми. Когато го чух за малко забравих всичко. Всичко. Не знаех къде се намирам. Бях толкова развълнувана. Краката ми трепереха. Усмихнах се и отидох до нея.
- Честито!- каза Лусия като сложи короната на главата ми и лентата върху роклята, а след това ми подаде букета. Имаше и друго. Тя ми даде едни зарчета като мислено ми обясни какво да правя с тях.
Всички ръкопляскаха. Вече беше време да обяви и кой е Мистър Мистик Фолс. Ето го и него- Кристиан Вокил. Не го познавах. Отново всички ръкопляскаха, а след това Лусия тръгна и всички започнаха да танцуват.
След като вече бях измислила предизвикателствата на листчета си тръгнах, за да ги раздам.

*пп; сега ще ви изпратя предизвикателствата.*

by **Изaбелa** Сря Авг 15, 2012 12:03 pm

Изабела наблюдаваше вълнението на малката русокоска на сцената `и я обхващаше някакво странно чувство, докато гледаше как я награждават. Сякаш наблюдаваше себе си преди две години - щастлива и безгрижна, доволна от факта, че е спечелила някаква лъскава коронка и че жителите на града я боготворят и обожават достатачно, за да дадат гласовете си за нея и да `и окажат такава чест. А сега стоеше някъде в тълпата, вместо с обичайната лъскава, искряща, къса рокля, облечена в дълга, черна и ефирна такава, много по-елегантна и не толкова открояваща се от останалите и вместо да се усмихва и ведро да разговаря всички, стискаше силно ръката на Кол и не му позволяваше да я остави сама, за да бъде погълната от хорските погледи. Беше го хванала под ръка и двамата бяха почти в края на залата, заобиколени от хора, които не познаваше. Той се беше облегнал на стената, а тя му подаде чашата си и му каза:
- Отивам малко на чист въздух.
Тя повдигна роклята си и закрачи несигурно измежду гостите, за да се добере до градината, където беше по-спокойно и имаше най-вече двойки, които бяха решили да се уединят. Вече се свечеряваше, беше красиво и небето беше пурпурно и клоните на дърветата мрачно се бяха надвесили над обсипаните със свещи и китайски фенери беседки. Липсваше само едно нещо, за да бъде всичко перфектно. Изабела отпи една огромна глътка от питието си и най-сетне се реши да се върне обратно вътре и да се опита да прекара една горе-долу не толкова трагична вечер в компанията на Кол.

by **Алисън Вокил** Сря Авг 15, 2012 12:19 pm

Това беше денят. Денят,в който нещата щяха да се променят.За мен ,а и за всички останали. А какво значеше това? Не знаех. Знаех само,че ще е интересно и нямаше как да го пропусна. Награждаването на "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012". Масовите събирания на целия град бяха едно от нещата ,които мразех и не посещавах попринцип.Но тъй като за това събитие се говореше от месец насам,щях да направя изключени.Пък и нямаше какво толкова да правя и без това. Не е като да се случваха някакви динамични неща в живота ми.Напротив - пълна скука.
Спокойствие казах си наум с отвращение , На кого му е притрябвало спокойствие?!
Докато вървях бавно по все още безлюдната улица ,токчетата ми потропваха равномерно по асвалта.От време на време приповдигах дългата си червена рокля, която избрах да е в тон с цвета на косата ми,тъй като се оплиташе в краката. Бях прибрала косата си в елегантен нисък кок,като два кичура от рижавата ми коса се спускаха игриво от двете страни на лицето ми.
Пристигнах на мястото малко закъсняла. Една червенокоска ,вероятно предишната Мис Мистик Фолс тъкмо съобщаваше победителите.
-И сега настъпи моментът да разберем коя ще грабне титлата „Мис Мистик Фолс 2012”. И това е- Дженифър с осем гласа!
Дженифър. Страхотно. Още един човек,който не познавах.Само бях чувала за нея. Но какво пък,днес беше денят,в който всичко се променяше,нали? Така че щях да се запозная с всички. След известна пауза,момичето продължи:
-Честито на Кристиан Вокил. Той е Мистър Мистик Фолс 2012 с цели петнайсет гласа!
Ококорих очи. Току що бяха произнесли името на брат ми. Но какво въобще се учудвах? Та той беше секс символът на града.Беше всеизвестен и желан от всяка жена. Но да спечели Мистър Мистик Фолс щеше до толкова да повдигне настроението му,че Кристиан щеше да стане още по-непоносим,ако това въобще бе възможно.
Огледах се,търсейки с поглед един определен човек. Себастиян. Но така и не го намерих. А също бях дошла и за Вокил. Но и той не се мяркаше никъде. Боже,къде бяха се скътали тези двамата? Ако си мислеха,че ще ги чакам,жестоко се лъжеха.
Разходих се наоколо,колкото да огледам.Всичко беше изискано и изпипано до последния детайл. Организаторите определено не са си губили времето.Особено впечатление ми направи преобладаващия червен цвят."Страхотно,поне съм избрала правилната рокля." -помислих си. Май трябваше по-често да посещавам тези събития. Взех си една чаша шампанско и точно в този момент забелязах Себастиян. Направих му знак с ръка да дойде към мен,след което отпих солидна глътка от почти прозрачната течност.

by **Desmond Dessollié.** Сря Авг 15, 2012 12:28 pm

Букетът в ръцете ми се съчетаваше с луксозната обстановка. Шумолящата червена мрежичка около розите в същия тон беше толкова бляскава, че си спечелих доста погледи, минавайки през всички. Считайки как ме гледаха, ТОЙ не бе оставил добри впечатления сред жителите на града. Трябваше да намеря Лина и да Му натрия носа, че е само и единствено моя и не с Майкълсън.
"Давай, Десолие!"
Ако не бях на официално място щях да изръмжа. Оглеждайки се, докато Лусия бълва разни думички, осъзнах, че може и да не е дошла. Момент. Това там на беше Лусия, нямаше как Лусия да е толкова спокойна и сигурна. Беше Тя.
"Прекрасна е нали, Десолие?"
Не показах реакция и продължих да вървя из тълпата.
"Иди и ги подари на Нея, Десолие! И без това Лина не е твоя!"
Не беше вярно! Тя беше тук, някъде, самичка и аз щях да си я взема обратно в Пандора. Но къде ли беше?
"В ъгъла, Десолие! При Майкълсън!"
И тогава я видях. Беше толкова красива, както винаги е била. Косата, тялото, погледът с хубавите зелени очи.
Лина.
И Кол.
До нея, прихванал я през кръстта. Дано е Тереза!
"Прав бях, Десолие!"
Тя изчезна от погледа ми и излезе на терасата. Машинално я последвах, избутвайки разни вампири пред пътя си. Заковах се на прага на помещението и изпуснах розите. Те издадоха лек звук, почти безшумен, когато главата й се извърна.
Не беше Тереза!
Погледът й, толкова невероятен и единствен. Изражението й- непринудено.
- Лина...- прошепнах съвсем тихо, колкото звукът да стигне до нея. Не можех да я гледам повече тук, чужда.
Материализирах се в Пандора.

by **Джейк Стоун** Сря Авг 15, 2012 12:50 pm

За бога, каква е тази музика?

Има много видове чувства. Злоба, щастие, страх, срам и т.н., но когато страдаш психична болест чувствата рязко се изменят. Макар, че ги усещаш е по-различно от реакциите на другите. Едни плачат когато са тъжни, други се смеят когато са щастливи, но в нашето положение чувствата се таят дълбоко в теб и трудно околните могат да ги различат. По принцип хората не обръщат много внимание на хора като нас. Това пак довежда до различни чувства. Страх. Естествено понякога, дори и при нас, чувствата могат да излязат наяве стига причината да е силна. За някои това ще прозвучи познато: Страх, студ, смърт, объркване, припознаване, хаос. Изоставената къща. Саманта. Свобода. Спомените идваха и си отиваха. На Джейк му беше трудно да възприеме всичко случило се наскоро. Имаше момент когато всички виждаха края си. Нямаше изход от ситуацията, но един лъч светлина изгони страха. Изгони напиращите чувства, които вече бяха излезли на яве. След това всичко свърши. Вече нямаше такива чувства. Бяха се прелели в привързаност. Завърши с неволна прегръдка. Без "Довиждане", без "Сбогом" спомените останаха заключени в гробницата на души.

За бога, каква е тази музика?

Да се намираш на място и да знаеш защо си там бе огромно постижение за Стоун. Дори и да се е включил в гласовете. Стоеше си той насред талпата от хора и на подиума излезе не кой друг ами Лусия. Започна да изнася някаква реч. После чу познато име. Саманта Блек. Бе спечелила трето място. Браво на нея. Заслужава да печели нещо. От всичко, което бе видял Джейк в миналото и бе много тъга. Несбъднати мечти. Дали и тя някога е мечтала да бъде принцеса или известна певица? За нея имало ли е значение дали ще я знаят? Обявиха и още едно име. Явно и тя бе спечелила трето място.
Второ име. Напълно непознато. Изкачи се, направи всичко както му е реда. Сега дойде ред за победителката. Дженифър. Изкачи се на подиума и Лусия и прошепна нещо. Естествено всички чуха, след като почти всички бяха свръхестествени с изострен слух. Предизвикателства значи. Дори не дочака името на Мистър Мистик Фолс. Пред очите му светна бяла светлина и се озова на напълно различно място. В някаква дискотека.

За бога, каква е тази музика?

Джейк нямаше намерение да изпълнява предизвикателството. Защо му е да го прави? Не се поколеба и веднага си намери някакъв стол, а до него имаше плот пълен с всякакъв алкохол. Защо пък не? Взе една чаща и си сипа шампанско. После още една. Втора. Трета. Погледа му се премрежи. Очите му станаха воднисти. Главата му се замая. Трудно можеш да откриеш разлика в поведението му, но със сигурност се напи. Спря се на Лусия. Какво правеше? Трябваше да се приближи. Опаа..
- Тц, тц, тц... какво правим (хлъц) тук.. - едва не падна на земята, но се хвана за Лусия.

И тогава, музиката му се разясни.

by **Себастиян Клейтън** Сря Авг 15, 2012 1:04 pm

Партито по случай Мис Мистик Фолс 2012.Да.Там трябваше да отида днес.На поредното префърцунено и изпълнено с преструвки и излишни емоции събитие.През вековете подобни партита не се бяха променили.Залите бяха огромни и пълни с кич,по някоя настъпена и скъсана рокля,тук таме пусната сълза,но всички знаем,че победителите,макар и да казват "Не,не ти трябваше да спечелиш" имат предвид "Не,кучко аз трябваше и спечелих,умри от яд".Партито щеше да се състои вечерта,поне можех да се наспя и нахраня дотогава за да мога да издържа и пет минути на това ужасно място.Точно бях станал и понечих да счупя алармата,защото помислих,че проклетият шум идва от нея,но не,идваше от първия етаж и по точно от вратата.Бутнах въпреки това будилника някъде на пода и се чу трясъка от разпилените му частици по дървения под.Надигнах се на ръцете си,защото спах по гръб и станах от леглото,като тръгнах към първия етаж да видя кой идиот смее толкова рано да ме буди.Погледнах часовника на стената в хола,който показваше 7:00 часа..
-О,Боже..Наистина ли..-Измрънках и бях готова да откъсна главата на този,който чакаше на вратата да му отворя.Когато хванах дръжката на вратата и я завъртях пред мен стоеше един висок мъж с униформа..пощальона.Подаде ми един бял плик и с усмивка ме попита дали аз съм Себастиян Клейтън.
-Не,майка ти съм.-Едва ли не изръмжах и грабнах бързо плика и дори не се подписах,като затръшнах вратата пред носа му и се запътих към кухнята.За един плик ме будеха?А аз си мислех,че китайските мъчения били ужасни.Хвърлих плика някъде до микровълновата и понечих да включа кафеварката да си направя кафе.Щом веднъж ме събудеха,втори път нямаше да мога да заспя.За това след като чашата ми беше пълна и се прозях няколко пъти взех отново плика и го отворих,като захвърлих плика на плота срещу мен.Беше покана за партито довечера по случай Мис Мистик Фолс 2012..че какво ми пукаше,дори и да е Мис Малки сърнички 2013..Оставих плика и си изпих кафето пред телевизора.Изведнъж чух как телефона ми звъни от някъде и явно беше от под възглавницата на дивана на който лежах,погледнах и видях,че Алисън е пратила съобщение,и ме пита дали ще ходя довечера.Тъкмо щях да кажа не,но казах,че ще отида.Какво пък,да отида да им погледам сейра и да си тръгна.Целият ден прекарах в гледане на телевизия.Щом вечерта настъпи извадих костюма си от гардероба и се облякох,сложих обувки и бях готов.Взех ключовете от колата,телефона и тръгнах натам.Паркирах колата си пред огромната сграда и излязох от нея.Отвътре се чуваше ужасно силна музика,а доколкото чувах още не са обявили победителите.Влязох вътре,а всичко беше...претруфено..както обикновенно.Опитах се да видя Алисън някъде,но от ужасната тълпа не я различавах.Преправях си път през хората,а през това време тръгнаха да обявяват победителите.Всички застанаха на едно място и щеше да е неетично да се опитвам да я намеря и са се бутам,макар,че ми е все тая.Тези нито са ми приятели,нито и ще ми бъдат.За това застанах и изчаках сладникавата част да мине.Едно момиче,червенокосо и високо излезе на микрофона за да обяви кой е спечелил и започна да говори..
И това е- Дженифър с осем гласа!-Каза тя,а момичето се качи и си благодариха,бла,бла,после доиде ред и на другият.
Честито на Кристиан Вокил. Той е Мистър Мистик Фолс 2012 с цели петнайсет гласа!-Браво на момчето.Казах си с ироничен глас и след като тълпата отново заговори потърсих отново Алисън.Най-накрая я зърнах.Беше в дълга червена рокля и с кок.Помаха ми в далечината и аз се приближих до нея.Усмихнах и се в отговор и целунах ръката и прилежно,а очите ми се втренчиха в неините,които направо ме изпиваха.
-Може ли да отбележа,че изглеждаш ослепително.-Казах с усмивка и се огледах.
-Нуждая се от питие..наистина..-Казах с лека пауза,като наблегнах на последната дума и направих физиономия.Точно тогава един сервитьор мина с табла пълна с шампанско и аз грабнах една от чашите,като отпих.

by **Elena Gilbert.** Сря Авг 15, 2012 1:05 pm

Елена Гилбърт. Някога всички гледаха към нея с възхищение. Най-хубавото момиче,с добро семейство,добри маниери. Но всичко това изчезна.. още след катастрофата. Щом се погледнеше в огледалото обаче в сякаш виждаше някоя друга. Имаше синини,едната й ръка бе навехната,а да не говорим за другите малки белези. Как щеше да скрие всичко? Щеше ли да й стигне нищожното количество пудра която й бе останала? Знаеше ,че онази щеше да бъде там,че по-добре е да не отиде,но и нейни познати също щяха да са там. Ро. Не я бе виждала от толкова отдавна,а й липсваше. Тя бе Древна. Държеше се с нея в сякаш.. в сякаш не е дете. Различно. С трепереща ръка започна да нанася пудрата из насинените части,макар,че си личеше и през тях. "Дано да не видя Деймън..",молеше се за това цял ден. Сигурно се бе притеснил за нея,а тя отново извършваше огромна глупост без неговото знание. Ами ако срещнеше Клаус? " Я се стегни Гилбърт!" ,каза си след това и по-усърдно прикри белезите. След това се подсмихна и взе роклята ,която бе избрала. Повика Бони,за да й помогне с обличането,понеже още не бе много функционална. След това вдигна косата си на кок и се огледа последен път преди да тръгне за събитието.
Пристигна по средата на речта на прекрасното момиче,което ,ако не я лъже паметта бе спечелило миналата година. Името й бе Лусия. след това чу,че именно онова блонди е спечелило,а не приятелката й извъртя очи. "Пълни глупости.." ,мислеше си. С поглед търсеше Ро ,a щом я видя на една маса веднага тръгна натам.
[b]- Какво виждам аз! Я ставай красавице,да пием! - говореше докато вървеше към нея. Прегърна я силно. Именно тя й бе предложила да се изнесе от Мистик Фолс и й бе помогнала. Не й бе казвала,че се е връщала.
- Нали не си тъжна понеже не спечели? За мен и спечели,а не онова блонди.. - след това се подсмихна и я хвана под ръка. Завлече я до бара и направи един хубав коктейл от всяка бутилка която си хареса и за двете.

by **Queеn Infеcted.** Сря Авг 15, 2012 1:26 pm

Spoiler:

“I dream for a living”

Не бях сигурна как успях а се омотам в Собствената си игра!?
Пиринципно съм побеждаващата, но... Нямам стратегия. Е, имах, да си тръгна преди листчето да попадне в ръката ми...
Е, голяма работа. Нека да играем. Поне зная правилата на играта.

Разгледах почерка й.
" В устата на момиче има лимон, между гърдите е поръсена със сол, а на корема и има текила, предизвиквам те да изпиеш текилата, да оближеш солта, да вземеш лимона с уста и после да целунеш момичето."

Огледах и вече попадналите с дискотеката. Сорша Хейл, бинго. Сексава е и вече я бях целувала на онова пълнулуние преди миналия Мистик Фолс. Сорша беше най- добрата Ми приятелка, нещо като Iзабела за Лусия, ако въобще Кралицаta може да си има приятелки, така че нямаше да е особено голяма работа ако разходех езика си по нея. Нали!?
- Хейл.- усмихнах й се на сантиметри от лицето. И й подбутнах листчето Си от Дженифър.
- You have been chosen by ME.

by Гост Сря Авг 15, 2012 1:35 pm

Този път се намирах в както ужасно настроение така и видимо плачевно състояние. Последните дни заспивах с кръв и алкохол и се будех по същия начин, общо взето се превръщах само в смътна сянка на онзи величествен вампир, който преди всички така добре познаваха в светлината на дръзкия убиец. Бях спрял и това да правя. Не ми се занимаваше с изгарянето на труповете и само пиех от някакви момичета колкото да се нахраня. Така смятах да го карам няколко месеца и после пак да си възвърна вечната иронична усмивка, закачена на лицето ми двайсет и четири часа в денонощието. Да, понякога се случваше на век - два да имам нужда от вечното поведение на задник. Не че това си беше театър, но остроумните ми забележки ми доскучаваха и за това предпочитах да тлея известно време по - спокойно, а после да си върна старото поведение с гръм и трясък. Такъв беше плана и този път.
Станах от леглото мързеливо и докато проверявах изпуснатите обаждания видях, че днес бе деня на онова светско събиране на което щеше да се изберат Мис и Мистъра на града. Отначало не смятах да ходя, ала после се досетих, че преди време като на шега бях вписал името си в кандидатите. "Ако не спечеля, то поне щеше да видя кой ме е изпреварил с гласовете." - казах си влизайки в банята. Малко по - късно вече обличах бяла риза и черен панталон, като оставих сакото и вратовръзката настрани - този път щях да ги пропусна.
***
Вече паркирах черното си bmw на паркинга като веднага след като излезнах с уверена крачка тръгнах напред, осъзнавайки малко по - малко, че бях закъснял с идването си. Нищо, поне така едно време беше стилно, само дано сега това да не се е превърнало в демоде. Ледените ми очи плъзнаха из помещението в което се бяха събрали в момента в който някакво момиче съобщаваше победителката. Без да отделям поглед от водещата тръгнах към бара за чашка питие, но малко по - късните й думи ме накараха да забавя, а после нацяло да прекратя крачката си.
- Честито на Кристиан Вокил. - гласът й бе прозвучал наоколо.
Отначало погледна леко очудено, но после се съвзех и се засмях горделиво. После всичко стана много бързо . Накрая се озовах с корона на главата си, а аз само катех глава леко, все още не вярвайки, че се бях забъркал в това. Разхвърлих и метнах наляво - надясно няколко безплатни ослепителни усмивки, а после когато целия шум малко отшумя най - накрая се запътих към толкова желаната ми дестинация. Барът. По пътя натам кимах и отговарях с леки, сдържани усмивки на хората и съществата, които казваха по някоя - друга дума докато вървях покрай тях.
- Джин. - наредих на бармана, сваляйки короната, а после я оставих на бар - плота където секунда - две по - късно чашата с алкохола бе оставена от младока.
Зацъках с език, хилейки се глупашки докато гледах короната, а после отпих голяма глътка от питието си.
Кой знае...тази вечер можеше да се превърне в доста интересна.

by **Алисън Вокил** Сря Авг 15, 2012 2:14 pm

Spoiler:

Себастиян винаги ме изненадваше. Точно това харесвах в него.И този път не остана по-назад- направи жест,на който не вярвах,че е способен един древен. Целува ръката ми.
-Зная това. - казах в отговор на комплимента му ,след което лепнах ослепителната си усмивка и кимнах в знам на съгласие.- Питие ще ми дойде добре. Но това шампанско тук е прекалено слабо ,за да ме разсее. Хайде да отидем на друго място.
Причината ,поради която исках да отидем на друго място,беше,че преди господин Клейтън да се доближи,покрай мен мина някой,който не познах, и ми пъхна едно листче в дланта. Разгърнах го и с интере с прочетох написаното вътре.
Предизвикателство. Навита съм.
Издърпах Себастиян и скоро се озовахме в дискотеката. Шумната музика дънеше стените и цялото място се тресеше. Без да му мисля много,се запътих право към бара,повличайки древния със себе си.
-Една бутилка уиски - забих поглед в този на бармана ,омайвайки го с мислите си - И да е от доброто.
След което се настаних на един от високите столове и плъзнах поглед по тълпата. Умът ми изведнъж сякаш спря да функционира. Мислите ми се разместиха и пред очите ми се разми картината.Какво се случваше? Губех контрол.Изплъзвах се. Бавно и болезнено.
"О ,не!"
Богинята си проправяше път обратно към повърхността. Ноктите и дращеха по стените на съзнанието ми,караха ме да искам да крещя. Исках ,но не го сторих. Бях по-силна от това. И все пак.. не достатъчно.
Никта зае мястото ми. Усещах я. Беше решена да провали нощта. Беше... нахъсана като диво животно. Искаше своето.
-Здравей ,красавецо,помниш ли ме? -изгледа лукаво Себастиян ,след което плъзна ръка по гърдите му - Искаш ли да танцуваме? Все пак съм дошла да се забавлявам.
Бегло,но все пак можех да наблюдавам всичко,което Никта вършеше. И не ми харесваше.За това щях да се боря до последния си дъх да преборя богинята.Да преборя.. себе си. Не е ли странно това?
-Себастиян ...- едвам успях да проговоря ,избутвайки натрапницата настрани в съзнанието си - Не я слушай. Бягай! Бягай,докато можеш.Докато не те е оплела в капана си.
Но той не бягаше. И знаех,че нямаше да го направи. И когато времето,което си бях набавила,изтече,вече беше прекалено късно да правя каквото и да било.
- Хайде,не се страхувай. Няма да те нараня. - тя му намигна примамливо - Междудругото..имаме предизвикателства да изпълняваме.
Остави го,кучко. Престани. -крещях ,но сякаш думите ми се разпиляваха в нощта,без да бъдат чути - Кълна се,ако направиш нещо,което не ми се хареса,ще те унищожа.
Усетих как очите ми се затварят,а когато ги отворих,отново аз контролирах тялото си. Като еко в ума ми кънтеше изречението "Ще се върна."
-Забрави за случилото се- разтърсих глава - Нищо не е.
След което се наведох и съвсем импулсивно целунах Себастиян. Целувката беше страстна,но кратка,и след като приключи,се завъртях в посока на бара и изпих на екс чашата с уискито. Треснах я на плота,като очаквах да ми сипят втора.

by **Chanel** Сря Авг 15, 2012 2:19 pm

Вечерта седнах на тоалетката за да се гримирам за партито.Що щом седнах се втренчих в отражението си.Изражението на лицето ми просто си стоеше там,безлично и замислено.Имах нужда да уравновеся всичко.Сега след,като получих и втора дарба,а тя беше пълна противоположност на другата трябваше да я овладея,което не беше никак лесно.Щом ръцете ми дори малко се затоплеха стисках юмруци и се опитвах да се успокоя,нещо неприсъщо за мен.Затварях силно очи и се опитвах да не подпаля къщата си.След поредната гореща вълна върнах погледа си на огледалото.Взех пудрата на Шанел от единия ъгъл и започнах да нанасям прилежно по всички краища на светлото си лице.Грима прикриваше истинската ми същност,чувства и емоции.Държеше ме далеч от недоброжелателите.След,като приключих с пудрата я затворих и оставих на тоалетката и взех сенките.Сложих си светли,колкото да подчертаят очите ми,а и защото роклята ми беше в светъл цвят.Оставих и тях до пудрата и започнах с черната спирала.Нанесох я на два пъти както от горе,така и от долу,довърших гримирането със светло червило и го затворих.Толкова ми беше нервно за довечера.Знаех си,че няма да спечеля,просто го усещах,но въпреки това реших да се появя за малко на събитието.Станах от стола и тръгнах към гардероба.После щях да си правя прическата,защото знаех,че ще я разваля.Отворих гардероба и тя седеше точно срещу мен,закачена прилежно на закачалката.Взех я в ръцете си и се усмихнах,съблякох хавлията,която беше на мен и облякох роклята.Закопчах ципа,а срещу мен беше едно голямо огледало.Огледах се в него и мина с пръсти през плата.Седнах отново на тоалетката и завърших с прическата.Когато бях напълно готова грабнах чантата си,нахлузихобувките сии тръгнах към колата си,която бе паркирана пред имението ми.Влязох,като внимавах с роклята и отпраших с мръсна газ натам.Когато пристигнах единствено заглушена музика се чуваше и говор на разни хора.Излезнах от колата и застанах пред сградата наподобяваща замък и си поех дълбок въздух.Когато влязох няколко от хората ме поздравиха и ми пожелаха късмет,а една сервитьорка ме опъти към масата ми и аз седнах,като оставих чантата си на масата и и казах да ми донесе чаша вино.Тя кимна в отговор,а аз се загледах към сцената.Там беше Лусия.Онова момиче от болницата...но какво по..е,все пак сме в Мистик Фолс,нищо случайно няма тук.А и тя беше миналогодишната победителка.Започна да говори,докато не обяви победителката...Дженифър.Краткото спиране на въздуха свърши за секунди и точно тогава сервитьорката ми донесе питието,а аз изпих чашата на екс и и я подадох обратно,като и казах да ми донесе още една.Изведнъж от някъде се появи Ел.Аз само се усмихнах.Малката ми надежда тук да има поне един познат се усъществи.
-Мерси,но се очакваше.-Казах,като станах от мястото си и дигнах рамене и свих устни.
-Хайде.Да излезем от тук,преди да съм подпалила всички.-Засмях се и тръгнахме към другата зала.Придържах роклята си за да не вземе някой да я настъпи,защото наистина не искаха да се ядосвам точно,когато не съм овладяла все още дарбата си и да изпепеля сградата.
-Какво става с теб?Не сме се виждали отдавна.-Попитах я,като се обърнах към нея и се усмихнах.

by **Daniel Lansford.** Сря Авг 15, 2012 2:21 pm

Сара пристъпваше до Даниъл облечена в хубава бална рокля. Ръката стоеше на тази на Лансфорд и двамата описваха една прекрасна двойка.
Нашият герой, както се подразбира, не познаваше победителките. Той беше съвсем наскоро пристигнал в претъпканото градче и беше открил госпожица Крес. Имаше чувството, че я познавал от много години насам сякаш са били мисленно свързани, но никога не са откривали преди пътя един към друг. беше много сранно как може да чувства момиче, което е видял преди часове на фонтана толкова близка.
- Да танцуваме?- очите му изразяваха емоцията в него. Той беше несигурен и не беше убеден дали наистина може да танцува. Не помнеше да са го учили някога, но предполагаше, че бе танцувал със сестра си във фермата преди тя да изгори.
Дано не се изложа!- мислеше си Лансфорд.

by **Карена Блу.** Сря Авг 15, 2012 2:27 pm

Парти по случай „Мис и Мистър Мистик Фолс 2012„. Понеже участвах в конкурса трябваше да отида на партито. Да се надяваме,че ако не Мис Мистик Фолс,поне да бъда нейната подгласничка,на второ и трето място. Облякох красива сребристо-черна рокля без презрамки,интересна и определено секси-засега този имидж щях да поддържам.Гримирах се леко,само спирала,съвсем малко очна линия и червило, сресах косата си и я пооправих, обух високи токчета и след още пет минути суетене бях готова.
Сега се вълнувах.Лусия МакКуин, победителката миналата година,щеше да обяви спечелилите.Тя бе висока,слаба с златисто руса коса и бяла кожа,облечена в черна елегантна рокля. „Първо дамите„ изчурулика тя и съобщи имената на заелите трето място.Саманта и Мелиса. Двете момичета се качиха на сцената.Затаих дъх.Или сега щях да спечеля или щях да взема короната.
- Второ място за Карена Блу със седем гласа.Честито!
Постарах се да изглеждам учудено,но не ми се получи много много.Направо се усмихнах доволно и се качих с гордо вдигната глава на сцената. Знаех си,че ще съм сред първите три.Кой ли беше гласувал за мен?Не ми иʼ пукаше особено,важното е,че имаше седем души в този град,който искаха аз да спечеля короната. После Лусия обяви победителката. Дженифър. Учудих се и погледнах към момичето,което се качи на сцената.Братовчедка ми Дженифър. Ха,това е защото сме роднини и е наследила красотата от мен.Засмях се на собствените си мисли заръкоплясках заедно с останалите.
После всички стана бързо,прекалено бързо.Лусия прошепна на Дженифър нещо за някакви предизвикателства и след ослепителна светлина се озовах на съвсем различно място.Сега стоях по средата на барът,с лента за второ място преметната върху роклята през рамо,букет в ръка и четях за трети път бележката.Бях се включила в някаква шантава игра.Имах предизвикателство.
Предизвиквам те да се напиеш и после да целунеш някой непознат.
Това беше то,моето предизвикателство.Усмихнах се.Лесна работа.Без изобщо да се замисля направих няколко крачки към бара до мен и си поръчах чаша уиски.След като я получих изпих съдържанието на екс и поръчах втора. Не ми беше проблем и натискането с непознати,но сега бях с Дийн и нямаше да е много честно,но...имах предизвикателство,да се надяваме,че ще ме разбере и дано знае,че никога не бих му изневерила умишлено.Барманът ме изтръгна от мислите си и ми подаде второ уиски.Веднага го взех и отпих голяма глътка от него,като се оглеждах.Кой щеше да е непознатия?Продължих да търся момчето,което не познавам и което да целуна.Само още три-четири чаши уиски и една друг алкохол и щях да съм напълно пияна.Е,засега добре,бях на третата чаша,а барманът ме гледаше,сякаш съвсем съм полудяла.Но сега важното беше да намеря подходящ непознат...

by **Сара Крес** Сря Авг 15, 2012 2:38 pm

Всички се веселяха. Странно, но миналата година сякаш обстановката беше различна. Всички бяха притеснени, напрегнати дори уплашени. Сега всички танцуваха бавно и говореха със спокоен тон - всичко беше нормално. Това някак я учуди защото беше свикнала винаги около нея да се леят драми.
Всъщност дори самата аз не бях напрегната. С Дан можех да бъда себе си, което ме накара да се усмихна.
Дан я хвана за ръка и я завлече към дансинга. Явно нямахизбор и просто поставих ръцете си върху него, а той обгърна талията ми. Песнта ми харесваше, но още повече ми харесваше присъствито му.
Трябваше да си призная, че не бях много добра в танците, но това въобще не ме интересуваше.
Започнах да си мисля дори дали не е правилно да го опозная що за човек е. Може би на колко е и дори да узная нещо повече за него освен, че е преживял тежка загуба. Сякаш започнах да вярвам, че това няма да продължи само една единствена нощ. Или поне така ми се искаше да вярвам.
Стиснах усни и просто не издържах.
- Таа..каква раса си ти? - всъщност изгарях от желание да разбера. Може би не беше просто вампир. АЯми върколак? Незнанието ме побъркваше, но беше доста егоистично от моя странна, защото в крайна сметка аз дори не му бях казала името си. Всъщност това не беше лоша идея беше само едно име - нищо повече.
- Между другото името ми е Сара - усмихнах му се и го погледнах със сияещ от щастие поглед.

by **Elena Gilbert.** Сря Авг 15, 2012 2:54 pm

Rosalie Lavoie написа:...

Елена не откъсваше очи от Дженифър. Хората така наивно я боготворяха,а дори не знаеха какво й бе причинила,само защото гаджето й не я искаше. Какво намираше баща й в нея? Бе просто поредната блондинка с голямо деколте.. Злобна,надута.. не се понасяха. След това погледна към Ро и тръгна след нея към другата зала. Седна на едно столче,а коремът й я сряза. Не бе отишла на лекар след "предупрежденията" на блондито.. и май това щеше да се окаже голям проблем.
- Понякога.. в момент на отчаяние мечтая да съм студенокръвна.. да съм като вас,вампирите.. да не усещам болка. - започна да отговаря елена с по-притихнал и замислен тон. Въпреки че една част от нея презираше идеята да се храни с банки,друга част от нея не искаше повече да изпитва болка. Щеше да си обещае ,че няма да нарани никого,че щеше да си запази човечността.. Но не знаеше дали когато станеш вампир щеше да си обещава отново същото.
- Онова блонди беше приятелка на Деймън.. а.. след като заминах за Испания не спирах да мисля за него,въпреки че се видях с Дани.. Дани Дарк. Заминах за Бразилия за да помисля и.. с Деймън се събрахме там.. - погледна към Ро,за да види някаква реакция,но щом срещна спокойното й лице леко се изненада,а след това продължи с монотонен тон.
- Сега е тръгнала след баща ми.. а до онзи ден ме "предупреждаваше" в едно затънтено място да не крада повече мъже.. - отново отмести нервно поглед и отново коремът й я преряза,този път се хвана за него постоя така известно време. Отново повдигна чашата си и я пресуши.. алкохола я бе накарал да каже прекалено много.
- Както и да е.. не е важно.. ти.. как си? Какво прави тези няколко месеца? - попита с малко по-ведър и звънлив тон. Може би заради алкохола или пък заради това че наистина се радваше да види поне едно приятелско не блондинско лице. Започна да разглежда залата,всичко бе така прилежно подредено и приготвено.. Спомняше си как когато бе малка идваше тук с разни приятелки и си мечтаеше как един ден и тя щеше да носи хубава рокля и щеше да си пийва от "цветния сок". Безгрижните години.. понякога й липсваха,а понякога не. Дори и ставаше смешно когато се сетеше,че с Бони се женеха по сто пъти на ден.. Имаха албуми със сватбени рокли,торти и планове. Беше им фикс идея за известно време. Или тя бе младоженеца или Бони.. ровеха се из старите списания и изрязваха по цял ден. Всичко ставаше на тавана ,понеже не искаха някой да им открадне идеята за приказна сватба. А кой да знае.. че в същност животът ще ги отвее на съвсем различен бряг?
- Танцува ли ти се? - попита малко след това и отново й се подсмихна.

by **Себастиян Клейтън** Сря Авг 15, 2012 2:59 pm

Покрай мен мина някой,не го видах,а той пусна някакво листче в ръката ми с някакво предизвикателство.Явно са решили да разнообразят жалката си вечер.Беше прекалено лесно за изпълнение.С Алисън отидохме в дискотеката,проправяхме си път през тълпата,като се държахме за ръце и седнахме на бара.Алисън поръча бутилка,а аз захвърлих листчето с предизвикателството някъде зад бара и се облегнах на студеният плот.Изведнъж поведението на Алисън се промени..тотално.Все едно някой друг човек се появи на нейно място и аз само присвих леко очи и събрах вежди.
-Да помня кой?-Попитах объркано,а бармана донесе бутилката уиски и аз налях в двета чаши,като отпих от едната.Помислих,че Али е решила да си играе.Е,игрите ми харесваха.Плъзна ръка по гърдите ми,а аз проследих ръката и плъзгащи се по тялото ми и върнах погледа си на нейния и се усмихнах дяволито.
-О,да.-Казах,като тръгнах да ставам и я хванах за ръката за да отидем да танцуваме.Музиката беше усилена до дупка и едвам и мислите си чувах вътре.Всички се веселяха,а драмата слава богу я нямаше на това място,за което се радвах.В съседната стая пак драматизираха.Не можеха ли просто да се забавляват и да танцуват.В следващият момент ми каза да забравя за случилото се..Но какво?Запитах се на ум и пренебрегнах думите и.Дръпнах я за ръката за да стане от стола си и я пуснах за малко,като махнах противната папионка и я захвърлих зад мен,съблякох сакото и го оставих на стола,като разкопчах няколко копчета от ризата си.
-Хайде.Забрави малко за всичко случващо се и нека потанцуваме.-Казах,като лицата ни бяха само на сантиметри и се усмихнах.Хванах двете и ръце и я задърпах към дансинга,като се задвижих в ритъма на музиката,както и нея.
Щом стигнахме някъде в средата на дансинга я завъртях и я притиснах към себе си,като прокарах ръка по почти голият и гръб и усетих нежната и кожа под пръстите на ръката си,която се спускаше от шията и чак до кръста.
Продължавахме се да се движим в ритъма на танца.Припомних си танците на които съм бил през вековете.Толкова видове танци съм научил от подобни събития.Но тогава бяха все още на мода пищните рокли и почти винаги имаше някоя настъпена.С онези огромни прически,отстрани изглеждащи все едно са сложили един тон лак за коса и огромните зали,които не можеха дори да се сравняват със сградите от днешно време.Тогава не беше особено интересно да ходиш,защото всички се пазеха на положение,но не им се получаваше.Града в който живеех беше малък и веднага се разнасаше,която и да е клюка.Повечето изневеряваха на мъжете си,а другите пък уж тайно бяха пристрастени към алкохола.Е,нещата не са се променили чак толкова.Мистик Фолс беше малко градче,а и Клюкарката сто процента ще им изкара кирливите ризи и от тази вечер.

by **Алиса** Сря Авг 15, 2012 3:28 pm

Отдавна бях дошла на това парти с цел да намеря приятели, но нещо не се получаваше. Сякаш всички се бяха наговорили да не ми обръщат внимание. Не беше възможно, защото не ме познаваха бях нова в града. За два месеца човек не може да намери много приятели в такъв град. Реших просто да седна и да се наслаждавам на алкохола. Повдигнах леко карибскосинята си рокля от коприна и се завъртях към масата. Взех си питие. Започнах да гледам към Мис Мистик Фолс.Всички я бяха обкражили. Почувствах, че е леко нервна. Помослих си дали да се запозная с нея. Изглежда мило момиче. Сега обаче не беше момента. Другите участнички също бяха обкръжени. Ами мистъра. Не беше добра идея. Чух че той бил секс символа на града. Наистина беше хубав, но не очаквах да е мой тип. Тази вечер исках да постигна нещо. Аз самата не знаех какво. Чуввствах, че трябва да си намеря приятели без да използвам дарбата си. Най-доброто начало е от основата, нали така. Запътих се към Мис Мистик Фолс 2012. Просто щях да седя там и да правя това, което и другите. Можеше да кажа нещо смешно. Сетих се за виц, който го бях чувала. (може да го видите в дневника ми ,,Лош Доби само глупости правиш"). Обаче едва ли някой щеше да ме чуе. Бутнах се малко по напред и слушах смешките и почестите, които отдаваха на Дженифър.

by **Алисън Вокил** Сря Авг 15, 2012 3:31 pm

-Хайде.Забрави малко за всичко случващо се и нека потанцуваме. - подкани ме той,като ме задърпа към дансинга.
Изгълтах набързо втората чаша уиски и го последвах. Озовала се на дансинга,със всичките тези хора около мен,аз видях възможност. Докато Клейтън се опитваше да ме синхронизира със себе си и с музиката,аз бях прекалено заета да търся подходящия човек за изпълнение на предизвикателството. Но беше толкова трудно... ах! Как само ме докосваше. Пръстите му се плъзнаха надолу по гърба ми,изгаряйки кожата ми като въглени. Гореща страст се разпалваше в мен и усещах,че не мога да я контролирам.
Съвземи се,Вокил. Имаш работа за вършене.
Е да,ама не.
Започнах да дишам тежко,тъй като телата ни бяха притиснати едно в друго,а лицата ни бяха само на сантиметри разстояние. Копнеех да го целуна ...отново и отново.
-Себастиян.. - въздъхнах - Трябва.. - повторна въздишка - Не можем..
И тогава съвсем спря да ми пука. Впих устни в неговите ,като езика ми си проправи път в устната му кухина. Езиците ни се преплитаха,оставяйки у мен този сладникаво-горчив вкус на.. нещо неизвестно за мен до този момент.
Внезапно отделих устни от неговите и се отдръпнах малко.
-Имам по-добра идея. Хайде да намерим някой за партньор в леглото? Какво ще кажеш? - усмихнах му се,подавайки му да прочете какво беше предизвикателството ми {Предизвиквам те да учасваш в тройка/оргия.},а след това погледнах в дълбоките му,изразителни очи. Знаех как да манипулирам мъжете и само един поглед му бе нужен да се съгласи. А точно когато погледнах настрани,се появи госпожица "Мис Мистик Фолс".
-Ето,виж! Намерих ни жертва. - целунах го по бузата набързо,след което го повлякох към Дженифър.
-Честито - кимнах към короната на победителката; Въпреки,че бях изпила няколко питиета,се чувствах прекалено трезва - Аз съм Алисън Вокил. Искаш ли да отпразнуваме победата ти с по едно питие? Аз черпя.
С малко късмет щях да я омая да се съгласи да спи с нас.А може би с малко повечко късмет тя щеше да се окаже достатъчно палава,за да поиска сама. Какво пък,струваше си да опитам. Нали бях дошла да се забавлявам.

by **Danny Dark** Сря Авг 15, 2012 3:47 pm

Мистик Фолс, градчето изпълнено с много драма и свръхестествни същества. "Най-накрая се срещаме!" Казах си наум, след като слязох от самолета и се усмихнах на себе си. Не можех да повярвам, че отново съм тук. Градчето, в което съм роден. Не помнех абсолютно нищо и дори не знаех как съм събрал смелост да дойда тук. Единствената мисъл, която ме крепеше в момента бе, че може би ще видя брат си. Предполагах, че ще е скоро, защото града не беше много голям или поне така си мислех преди да се изгубя. Тук имаше стотици малки улички и никакви табели, които да ми подскажат къде се намира хотелът, в който си бях резервирал стая. И на всичкото отгоре някакъв непознат ми бутна някакъв флайър и изчезна преди да го питам за посоката.Хвърлих поглед на листа в ръката ми и веднага усмивка се появи на лицето ми. "Мис и Мистър Фолс 2012" - Това определено нямаше да се изпусне. Може би щях да видя някой познат или поне да си спомня нещо. А дали Елена щеше да е там? Последният път, когато я видях бяхме на летището и я изпращах за Бразилия. С всяка изминала секунда тук, Испания ми липсваше все повече и повече. Прогоних мислите от главата си и отново тръгнах към....всъщност и аз не знаех къде отивах, но след час два стигнах до някакъв хотел. Не беше този, в който имах резервация, но пак щеше да свърши работа.Наех си стая и се заех да си намеря подходящо облекло за партито. Предполагах, че дрескодът щеше да е официален, а това определено бе проблем за мен. "Аз и костюм?Няма начин!" Помислих си, но пък после се сетих, че трябва да се впиша сред останалите. Оказа се, че имам само един костюм и по случайност взе,че ми стана.Сега единственият ми проблем бе намирането на сградата, в която щеше да се проведе това събитие.Взех такси до там и си поех въздух, преди да вляза.Всичко бе идеално. Обстановката бе спокойна и имаше доста танцуващи двойки. Всички бяха облечени официално и никой не забеляза появата ми, което бе повече от чудесно.Та значи успях да се впиша.Първата стъпка от плана беше завършена. Насочих се към бара, като не спирах да си напомням просто да се усмихвам.Никой не ме познаваше тук и аз не помнех никой.Беше просто идеално.Затърсих познато лице и ми се стори, че видях Елена, но пък това можеше да е двойничката й вампир. Чудех се какви ли още създания има тук, но тогава дрезгавия глас на бармана ми помогна да се отърва от мислите си.
-Една текила!-казах набързо и се обърнах продължавайки да гледам хората с надежда да си спомня нещо или някой.

by **Jennifer ♥** Сря Авг 15, 2012 4:05 pm

Танци.
Алкохол.
Много алкохол.
Стоях отстрани и гледах. Макар да бях дошла сама, защото Зевс не дойде, вече бех танцувала с половината мъже тук. Можеше да се каже, че се забавлявах. Но не беше достатъчно. Исках нещо по различно от по принцип. След като изпих поредната чаша с водка едно момиче, заедно с едно момче дойдоха до мен и момичето ми честити. Усмихнах се и казах;
- Мерси. - като след това видях братовчедката ми и мислех да отида да и честитя за второто място, но преди да тръгна към нея, момичето каза;
- Аз съм Алисън Вокил. Искаш ли да отпразнуваме победата ти с по едно питие? Аз черпя.
Вокил?! От къде ли ми беше познато това. Хмм.. след няколко минути се сетих, Мистър Мистик Фолс, се казваше Кристиан Вокил. Усмихнах се учудено и казах;
- Вокил?! Ти трябва да си.. ъм.. съпругата или сестрата на Кристиан, нали? - след това допълних- Приятно ми е, аз съм Дженифър.
Макар и вече вероятно момичето да знаеше, аз все пак се представих. Мм, момичето беше доста симпатично. И красиво. Едно от малкото предизвикателства, които помнех беше нейното "Предизвиквам те да учасваш в тройка/оргия." едно от най-интересните. Със сигурност бих желала да и помогна да го изпълни, но вероятно вече бе го направила. Едва ли момиче като нея трудно би намерило с кой. Друго предизвикателство, за което се сещам беше това на Лусия. Мм, то определено беше интересно, дали щеше да го изпълни?!
- Разбира се. Е, вече изпълни ли предизвикателството си? - казах на Алисън, като след това отпих от питието си.
Предизвикателства. Е всички други, освен мен имаха. Нямаше как да напиша за себе си, все пак. Вероятно всички се забавляват докато ги изпълняват.. едни повече, други по-малко. Може би трябваше да кажа на Луси тя да измисли предизвикателство за мен. Е сега нищо не пречи да помагам на другите да изпълняват техните. Погледнах Алисън, както и момчето с нея, като се усмихнах дяволито;
- Ако не си бих могла да помогна.

by **Charlotte Petrova.** Сря Авг 15, 2012 4:05 pm

Ето,че и ежегодното мероприятие "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012" се състоя.Деня,в който всички номинирани чакаха развълнувани да обявят резултатите,а на края поздравяваха с фалшиви усмивки от злоба победителите.Да,обожавах да наблюдам лицата им,когато те не бяха избраните,но както и да е.. и без това не мислех да присъствам.Щеше да ми стане още по скучно от сега.Предпочитах да си стоя в имението,седейки на дивана и да пия марков алкохол,а може би и вероятно да се позабалявам с вечерята си.Някоя заблудена девойка или младеж.. Даже и аз започвах да се учудвам от себе си.Преди толкова много обичах подобни мероприятия.Да,обичах осемнайсти и деветвайсти век и по някой път усещах носталгия по тези отдавна забравени векове.Големите старовремски рокли,маниерите и етикета,младежите.. а сега в този век хората ходеха в нощни клубове и се напиваха до несвяст и правеха неща без никакви задръжки,не че и аз не бях почитателка на тези работи,но.. както и да е.Това време отдавна отмина и сега човеците еволюираха,а с тях и ние свърхестествените същества.
Отпивайки от поредната глътка уиски от стъклената чаша,телефона ми извъння.Беше съобщение.. а когато го отворих и прочетох съдържанието му,се усмихнах дяволито и казах на себе си развеселено:
- Предизвикателство,а?Хмм.. приемам го. - Засмях се леко,изпивайки кехлибарената течност в чашата на екс,оставяйки я на масата и се отправих към гардеробната в стаята ми.Честно казано не мислех да бързам.. нощта беше пред мен,а забавлението тепърва предстоеше.
Влязох в гардеробната си,търсейки рокля за събитието,докато накрая не си харесах една червена рокля.Бързо я взех,събличайки дрехите си,а след това обличайки я,вземайки обувки подхождащи си с нея и мигновено излязох.Щом вече бях готова с облеклото си,оставаше останалата част.Отправих се към тоалетката в стаята ми,настанявайки се и започнах с грима,прическата и аксесоарите.Щом вече напълно щях готова се отправих към изхода на имението,но тогава се сетих,че бях забравила една много съществена част от предизвикателството ми.Отправих се по дългия коридор слизайки към подземието,заставайки в една малка стаичка, а там махнах част тухлите и извадих кама и малко борканче с прах и един кол.Да,аз притежавах неща,които можеха да убият древен вампир.Камата и праха ги притежавах,защото един глупак се опита да ме убие,но не успя,а кола.. той беше от белия дъб,който беше създал древните вампири.Единствения начин да убиеш древен завинаги.Честно казано аз имах ценни предмети из цялата къща скрити на най - различни места,но ще ти отнеме много време за да намериш всичките.Вече напълно готова се отправих към мероприятието.Щом пристигнах и влязох вътре за миг почувствах удивление.Наистина беше добре украсено,но сега украсата не беше най - важна трябваше да намеря онази русокоска.Макар и да беше древна.. какво от това?Един древен по - малко.. по - добре за мен.Започнах да ширея очи из огромната зала търсейки я,добре,че познавах почти всички древни и знаех как изглежда,докато накрая не я забелязах да стои сама гледайки хората.Бързо се отправих към масата с алкохол,вземайки две чаши с вино,отправяйки се към нея.Застанах до нея,но тя очевидно не ме беше усетила и казах като се усмихнах мило:
- Защо красавица като теб стои сама и не се забавлява? - Повдигнах вежда,подсмихвайки се леко и й подадох стъклената чаша.

by **Карена Блу.** Сря Авг 15, 2012 4:08 pm

Spoiler:

По дяволите, как може да познавам всяко яко момче тук..
-Една текила!-чух мъжки глас до себе си и се откъснах от мислите си.
Обърнах се настрани и видях напълно непознат красавец. Усмивка се появи на лицето ми.Без да се притеснявам,че нарушавам личното му пространство, се обърнах към него, като отпивах голяма глътка от петата чаша уиски и го огледах.Да,определено не го познавах.Дори и само да си знаехме имената щях да го запомня.
Беше ми странно,че ще се наложи да целуна напълно непознат тип,но такова беше предизвикателството.Но още не бях напълно пияна,само леко ми се виеше свят. Обърнах се към бармана:
-Дай ми бутилката уиски!-заповядах му аз.
Мъжът се подчини и на мига ми подаде бутилката,пълна почти до горе. Погледнах шишето и си поех дълбоко въздух.Имах само едно сериозно напиване преди не знам,половин година и може да се каже,че това бе една от най-забавните нощи в живота ми,както и от най-лудите. Усмихнах се при мисълта за спомена и отворих бутилката.Сигурно изглеждах като някоя алкохоличка,но от кога ми пукаше за чуждото мнение. „Само една целувка,ни що повече, имаш си Дийн„ помислих си аз.Отново вдишах и издишах дълбоко и пред погледите на хората около мен започнах да изпразвам бутилката.След няколко минути я оставих с трясък на бара и се изправих,правейки няколко крачки назад. Господи,тази течност наистина ми дойде в повече.Определено бях пияна, виждах шишетата двойно и ми се виеше свят.Но същевременно ме бе обзела глупава радост и бях готова да затанцувам като луда.Но първо целувката... Огледах се.А,ето го избраника ми,седи обърнат към мен ето там...Доста е далече...С бързи крачки,като се старая да пазя равновесие и да не залитам,което е трудно,не само защото съм пияна,а и заради високите токчета, тръгнах към него.Струва ми се далече,затова забързвам крачка.И изведнъж се забих в него,въпреки,че мислех,че имам поне още седем-осем крачки до стола му.Залитнах,но се наклоних напред и се подпрях на гърдите му,вкопчвайки се в рамената му. Обвзе ме внезапен пристъп на смях и естествено се разсмях.
-Определено съм пияна...-изръсих аз през смях. -О,боже...
Заклатих глава,удивена от себе си.Бях зарязала букета някъде из бара,а лентата си бе на място,за да показва коя съм.Дали не се излагах,носителката на среброто на конкурса, едва не пада всеки път щом се опита да стигне някъде и се бута в непознати...Продължих да клатя глава и да се смея,но след малко горе-долу се овладях.

by Sponsored content

Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".

Re: Парти по случай "Мис и Мистър Мистик Фолс 2012".