The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.

Join the forum, it's quick and easy

The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
The Vampire Diaries RPG Forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyСъб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс

» Hot or not ( за предишния )
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Потребител vs Потребител
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Опиши предишния с първата буква от ника му.
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Какво ви събуди тази сутрин?
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Кой се казва така?
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Какво има на бюрото до компютъра ви?
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

» Да броим до 9000.
Mrs. Lovett's Pie Shop. EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

BG TOP
BGtop
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 26 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 26 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm

Mrs. Lovett's Pie Shop.

4 posters

Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Изaбелa Пет Дек 23, 2011 7:20 pm

Mrs. Lovett's Pie Shop. Happy_halloween_by_jeffica
Изaбелa
Изaбелa

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

https://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Изaбелa Нед Дек 25, 2011 10:52 am

Mrs. Lovett (Nellie Lovett)

Тя стоеше зад големия прашен шкаф, на който бяха разхвърляни няколко буркана с пухкаво, бяло брашно, точилка и една тестена питка, по чиито край лазеше хлебарка. Старото дърво скърцаше при всеки удар на точилката по питката. Тя замахваше съвсем хаотично без никакъв финес, без дори капка старание, приемайки това задължение като свой дълг, от които нямаше спасение, нямаше удовлетворение, нямаше удоволствие, нито възнаграждение. При поредният удар пострада хлебарката и соковете и се разтекоха по бъдещото кулинарно изделие. Госпожица Ловет дори не забеляза, че гадинката стана част от пая, грабна го, сложи го в една тава и го метна в пещта. След това се облегна на ръба на шкафа и се загледа в мрачната лондонска улица, която се виеше отвъд мръсните стъкла на нейното скромно, отдавна непосещавано, магазинче за пайове, което беше известно с това, че там се предлагаха най-ужасните пайове в цял Лондон и околията му. Но какво можеше да направи Ловет по въпроса? Данъците бяха непосилни, за да поддържа бизнеса си. Отвъд се разхождаха студенокръвни змии, които никога не биха `и подали ръка в този момент, а и тя не се нуждаеше от тяхната помощ. Трябваше `и търпение, само търпение, за да постигне целта си. Нямаше да използва бездомните котки, както госпожа Линн, която стопанисваше собствено магазинче за пайове малко по-надолу по улицата. Как все още хората не бяха разбрали, имайки предвид, че вече по павираната уличка не се забелязваше и един мършав привърженик на рибешки глави, които да се отърка в краката ти, да измърка или пък да изсъска и да се нахвърли на палтото ти.
Ловет въздъхна тежко. Клиент не беше идвал тук от дни. Звънчето на вратата беше глухонямо. Дори сама не смееше да хапне от пайовете си. Горе стаята пустееше. Говореха, че витаят призраци, но нима ако беше така тя все още щеше да е жива?
Една хлебарка се спусна пред нея и Ловет я перна с точилката. Хлебарката леко замаяна продължи пътя си, посрещна я следващ удар, животинката се килна на една страна и падна на пода. Ловет я настъпи няколко пъти, повдигайки роклята си, за по-сигурно и остави точилката на шкафа. Измъкна една бутилка джин от чекмеджето и се затътри към едно от сепаретата. Дамаската на диванчето беше продрана, някога беше ярко червена, а сега тъмна, сива, прашасала и продрана. Масата също не изглеждаше в добро състояние. Тя отвори бутилката и отпи няколко глътки от течността. Звънчето прозвъня глухо и Ловет изненадана се обърна...
Изaбелa
Изaбелa

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

https://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Саманта Блек Пон Дек 26, 2011 2:23 pm

Емили Блесингтън.



Емили вървеше бавно по паветата, токчетата ѝ потропваха скрити под голямата рокля, която внасяаше излишен смут в настроението ѝ. Косата ѝ беше черна, пусната по раменете на големи букли, закрита отгоре от голяма шапка с перо. По това време на деня Лондон не беше най-красивият град на света. Според Емили, той никога не беше красив. Облаците се бяха скупчили на небето и преплели в здрава мрежа, която не пропускаше нито лъч от така или иначе слабото декемврийско слънце. Сградите бяха мръсни, локвите отразяваха грозотата на всичко около тях. Хората бяха неприветливи, плашеха се от Емили, която на свой ред се плашеше от тях. Тя вървеше сама и гледаше ръкавиците си, които нежно галеха бледата кожа по ръцете ѝ.
– Здравейте. - Усмихна се тя на едно старче, което просеше монети приклекнало на средата на улицата. Бръкна в джоба на огромната рокля и извади няколко пенса, като внимателно ги сложи в ръката му. На него това явно не му стигна и както спокойно си се клатеше стисна пръстите на жената чак до болка. Емили реагира съвсем хладнокръвно. Опита се да се дръпне, но след като не успя извади малко ножче и отряза един по един пръстите му. Изправи се, изтупа роклята си и въздъхна.
Лондон все още беше грозен.
Тогава пред очите ѝ се мерна една голяма табела окачена над редица мръсни прозорци опръскани с кал и самота. „ Магазинчето за пай на Госпожица Ловет. “ Емили се запъти натам и отвори вратата. Чу се звънтене, което предвести оглушително скърцане. Гробовната тишина и мъртвешка глухота на малкото магазинче беше нарушена. Емили застана на вратата и огледа помещението.
Погледът ѝ се плъзна по диванчетата със скъсани дамаски и масите с дупки по тях. пукнатини направени от явно малтретиране на прояденото и прогнило дърво. Прозорците, както вече споменахме, бяха окаляни и през тях светът отвън се виждаше още по неприветлив, отколкото го визждаше Блесингтън отвън. Очите ѝ се загледаха в пещта, която гореше и тихо пропукваше. Миришеше странно. На прегорял хляб и месо. Пай от месо.
По шкафа, на който явно се готвеха тези кулинарни разкоши лазеха една по една хлебарки с различни размери ( а Емили ги виждаше с различни цветове. ) и се катереха по бурканите с брашно. Новодошлата наклони любопитно глава и очите ѝ се спряха на жената, която стоеше на едно от диванчетата. Изражението ѝ беше измъчено, а в ръката си стискаше точилка оцапана с кръв и брашно.
„ Тук скоро не е имало клиенти. Перфектно - точно като за мен. “ Емили стигна до върховното заключение.
Саманта Блек
Саманта Блек

Брой мнения : 4092

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Изaбелa Пет Яну 06, 2012 6:25 am

- О, от колко време клиент не бе стъпвал тук. Седнете госпожице, моля настанете се.
Ловет стана от сепарето, поизтупа го малко, от плата се вдигна голям облак прах, който тя се опита да разсее с ръка, отдръпна се от масата, за да позволи на особата да седне и се завъртя край огромния кухненски плот в другата страна на заведението.
- Ще желаете ли нещо? Тъкмо направих нова порция пайове? Два? Три? Може би чаша джин? Или цялата бутилка?
Ловет повдигаше с едната си ръка плата на роклята си, а с другата търсеше чиния в един шкаф, чията вратичка скърцаше пронизително. Намери една голяма, бяла, изрисувана с рози по крайщата, чиния, измъкна пайовете от фурната и сложи три от тях в чинията, съвсем нестарателно. Измъкна бутилката джин и наля обилно количество в една дребна чашка, която се търкаляше в един от шкафовете. След това пъргаво отново стигна до масата и сложи чинията и чашата пред клиентката.
- Бон Апети! - усмихна се, което разкриви лицето `и в по-скоро зловеща физиономия, отколкото в приветлива такава. Тя рядко се усмихваше, както и повечето жители на мрачния Лондон, особено тези с потекло като неиното. Хора с малки занаяти, наследени от родителите, останали сами, без половинка, без деца, без приятели, без пари, само с един мизерен и запустял бизнес и куп дългове, едва ли имаха повод и време за усмивки. Може би само крехките и мечти я крепяха все още, любовта към човек, който никога нямаше да се върне. Но животът беше за живите и тя все още бе жива. Затова не биваше да се отказва. Какво щеше да стане със славата на пайовете `и? Лондон вече нямаше да разполага с неините отвратителни пайове, те бяха като отракция за по-богатите, понякога.
- Ако се нуждаете от нещо само кажете. - добави Ловет.
Обърна се и изприпка отново към кухненското помещение, завъртя се няколко пъти там, прибирайки чинии по местата им, изтупа роклята си, опря се на плота и загледа през прозореца. Настъпи кратка тишина, а клиентката `и нито опитваше пайовете, нито отпиваше от джина. Ловет прецени, че трябва да се направи нещо по въпроса и затова започна да оформя тесто и да поръсва по малко брашно отгоре му, от време на време. Правеше всичко с финес, сякаш за да придаде на невзрачните си пайове поне някакъв по-приемлив външен вид, щом вкуса не струваше.
Изaбелa
Изaбелa

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

https://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Саманта Блек Вто Яну 24, 2012 3:04 pm

Странната на вид госпожица скочи от мястото си, явно въодушевена от появата на Емили. Движенията ѝ бяха резки и некоординирани. Крачките ѝ бяха големи и тя изглеждаше като човек който наистина знае какво прави, но бърза да го свърши за да се заеме с нещо далеч по-важно. Няколко пъти тя удари по плота с тежка точилка ( по която се виждаха пръски кръв ) и размаза грубо хлебарките, които лазеха безцеремонно и си похапваха от твърдите пайове.
Емили седна леко на сепарето, от което се вдигна голям облак прах и сложи ръце в скута си, като зашари с очи, за да огледа отново малкото магазинче.
Грозната светлина на Лондон правеше улицата отвън още по-сивкава. Пътниците още по-обезцветени и изобщо правеше нещата да изглеждат неприятни за човешкото око. Изсмукваше чувствата и радостта.
Но това място беше различно. Не, не беше по-хубаво от другите магазини. Дори напротив, бе отвратително. Човек би могъл да повърне само като гледа как хлебарките спокойно влизат в тестото и се смесват с месото вътре.
Собственичката го променяше. Тя беше различна и правеше всичко около себе си различно.
Готвачката хвърли малък пай в една порцеланова, бяла чиния покрита с прах. Една хлебарка се подаваше от дупка в твърдото тесто и явно доста упорито продължаваше да шава с предни крачка.
След това пъргаво извади малка прашлясала чашка и наля известно количство джин вътре. Сложи я на масата, като изля малко въху пая, но това не беше от особено значение в момента.
Емили отчупи крайче от тестото и го сложи в устата си, като сдъвка внимателно. Не след дълго го изплю и заяви:
– Ужасно е. - Поклати тъжно глава. Имаше право да го каже, всъщност дъвка хапката по-дълго отколкото друг би могъл да го направи- Но благодаря, че все пак не се уплашихте от мен. - Усмивка озари красивото ѝ лице с овални черти и разкри два реда бели зъби. Очите ѝ, които бяха добили тъмни торбички от недоспиване отразяваха като огледало тъгата на това място. - Вие как се казвате? - Попита Емили и ненадейно отчупи още малко от тестото, но този път не го изплю. Отпи солидна глътка от джина и опразни чашката почти до половината. Замижа от вкуса на напитката и сбърчи нос, докато чакаше отговора на жената срещу себе си.
Емили се надяваше силно да не направи отново нещо откачено и да я прогони ( по-скоро да прогони себе си от магазина ). Но собственичката на магазинчето ѝ изглеждаше по-самотна и по-отчаяна от всеки друг, който Емили бе срещала през живота си. Годините в Лондон се бяха отразили върху външността и психиката ѝ. Единствените ѝ приятели бяха ... хлебарките, а тя дори тях отбягваше.
Позната история.
Саманта Блек
Саманта Блек

Брой мнения : 4092

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Vincent Xenox Нед Окт 21, 2012 2:17 pm

Възникваше въпросът..
Не.Въпросът не възникваше.Вече си беше възникнал.И сега се рееше бездушно в пространството или пък клатеше крака от ръба на галактиката и се чудеше къде да вложи джикинибалския си капитал .А може би дори сменяше разноцветни перуки в опит да докара възможно най-голяма прилика с Лейди Гага.Все тая.Въпросът „какво по дяволите“ съществуваше нейде из време пространството и изобщо не търсеше полагащия му се отговор.Не, очевидно бе горделив въпрос, над правилата.
-Ама какво по дяволите?-въпреки всичко повтаряше Винсънт Ксенокс докато подозрително оглеждаше обстановката.Връхлетя го кисело чувство на дежа ву.Дрога?Нима беше възможно?
Чакайте, чакайте.Дайте да си поиграем на дървени философи с желязна логика.Въпросният Винсент, известен повече като Ксен, беше вампир и като такъв бе лишен от привилегиите на опиата.Хероин, анфетамини, желирани бонбонки стрити на прах, какво значение имаше?Всички изброени влизаха под един общ знаменател-бяха сто деветдесет и седем процента безполезни според новият му начин на живот.От което бихме могли със стрелка да изнесем извод на нов ред.
Не беше дрогиран.
Значи..значи..
-Значи всичко е сън?
Или просто монетата на съдбата се бе завъртяла.И той си го получаваше тъпкано , задето вгорчаваше сюжетната линия на другите.Може би някое откачалско божество с турски тюрбан и менте акцент, пушеше преспокойно лулата си, бълваше хаотичен дим в невидима форма и се кискаше злобно, повтаряйки „Върнах ли ти го, Винсънт?!Нях,нях.Ха да видим как ще навредиш на другите като си затворен в тази паралелна реалност, в която нямаме кабелна, нямаме пастюризирано мляко и хората не са чували за Опра“.
Не и Опра.
Добре де.Той наистина беше задник, но това не значеше, че няма шанс за преселение в райската градина.Нали уж съотношението добри дела-лоши дела варираше според зави си?А и да не говорим, че новото му месположение не отговаряше на обичайните описания за Ад.Не се мяркаха нито ръждиви казани с доматена супа, нито изпити кокалести силуети, пренасящи мутиралия вирус на чума и холера.Не беше и рай със сигурност, както споменахме Опра я нямаше, а в един истински рай, едно свещенно пространство, задължитлно трябваше да има ..
-Купа със сладкиши!-изражението на нашия герой беше..ами стаписано.И изненадано.И в същото време паникьосано.Защото нещо наистина не беше наред.Последният път, когато бе изпитал глад за сладкиши бе..с точна дата няма да ви зарадваме.Бе слънчев ден от детството му и толкова.Винсънт бе хлапе, рошаво, изтезаващо катерици и пъхащо пуканки в носа си, като всички деца..или поне нездравомислещата част от тях.И редовно омазано с розова глазура, заради която другите момченца му се подиграваха.Ако въпросните знаеха с какво щеше да се занимава след години, определено щяха да подбират думите си по-внимателно.
-Не .Не!НЕ!Не съм мъртъв.Защо?Та..таа..мамка му.
По-уместно щеше да е „ С какво аджеба заслужих рая?!“.Но не.Той като егоистичен представител на планетата Земя, първо възроптаваше.И после се тъпчеше с кексчета.
С бавно премерени крачки, господин Ксенокс се приближи до порцелановата купа, по чийто ръбове се стичаше течен шоколад и издърпа един сладкиш във формата на вагонетка.Някой си бе играл часове, за да създаде този кулинарен шедьовар от разноцветна глазура, шарени бонбони и пръчици.
И той го захапа.
Както не бе захапвал кръвен донор през живота си.Както не бе захапвал никотинова клечка.А тях ги гризеше до степен на разпадане, преди още да ги дари с топлината на пламъка и да ги превърне в концентриран дим.
-Поооо дяяяя...
Изречението остана недовършено, защото ..ами просто защото канибализмът е велика сила.
Кой да предположи, че егоистичният мазохист би могъл да се разтопи при вида на сладкиш.
Vincent Xenox
Vincent Xenox

Брой мнения : 615

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Hades. Нед Окт 21, 2012 2:55 pm

Хадес беше и тук, и там, и навсякъде...
Но никога преди и тук. Поне не си спомняше да е бил тук. Беше ли, а, а? (Вижте сега, за Бог на подземното царство е изключително засрамващо факта да не можеш да си спомниш. Предполага се, че имаш безкрайна памет, че всичко потъва в нея, бива изсмукано, така да се каже, и остава в съзнанието на въпросния бог кажи-речи завинаги. Ала ако използвахме подобна логика, с цел да определяме нашия герой, то тогава едва ли бихме предположили нещо по съвсем верен начин... и тук вече щеше да бъде грешката. Богът на подземното царство все пак живееше на място, където всеки ден, всяка секунда и милисекунда, или каквато друга времева единица се намираше долу, бяха едни и същи, че в края на краищата какво се получаваше? Амиии, нищо друго освен бъркането на вчера с днес, на днес с утре и всякакви от този род.) Наистина, бе си ужасно. Усилията му имаха ефект, сякаш се опитваше да одраска въздуха.
Което май щеше да бъде възможно на това място, така, като го преценяваше...
Замахна в празното пространство, колкото да се опита, да види дали мислите му все пак можеха да се осъществят.
За жалост, не.
Пристъпи напред. (А зад гърба му празното пространство се или пропука, или не. Вземете го като двойна възможност, ако изобщо съществува такава. Или просто го приемете, както си го искате. Ако въздухът не се е пропукал - добре, ако да - още по-добре. Лесно е за схващане.)
Не след дълго го заобиколиха бисквитки, желирани пръчици и за каквито още се сетите сладки неща. Всичко просто ей така си изникна. Без самият Хадес да си напряга мисълта, без дори да е искал въпросното място да се озове покрай него, просто... то си стана. От въздуха... (пропукващ или не, вече може да се намери в патентована форма само за 9.99$ в близките магазини)
Не бе сам. Друг мъж очевидно нагъваше от един сладкиш, Хадес пък напук се приближи (да, не усещаше желанието за присъствие от страна на събеседника му, ако мога така да се изразя; е, можеше и да се лъже) и рече:
- Бисквитка.
Бисквитките... а, да. Бисквитките! Те бяха велика сила. Велика, казвам ми! Всеки обичаше бисквитки, а б с о л ю т н о всеки. Затова се намираха толкова много видове, че и продължаваха да се произвеждат! Направо... фабриките за бисквитки трябваше да бъдат удостоени с нобелова награда за.... ами, за направата на бисквитки!
- Кръгли са и малки. Не мислиш ли?
Въпроси, изискващи най-точния отговор на света. Въпроси, от които зависеше интересът на Хадес. Да, точно така, нашият герой бе заинтересован от само и единствено туй нещо, а най-преди всичко идваше и мнението на останалите за бисквитките.
Ох, ох... техни качества? Те бяха, бяха си... ами, бяха кръгли, с дупки, без дупки, често се използваха при импровизирането на какви ли не бижута, като започнем от пръстени и стигнем до обици, различно оцветени и овкусени. То като се замислиш.. съществуваха ли и прозрачни?
Хадес беше и тук, и там, и навсякъде... но най-вече на мястото, мислещо за бисквитки. (А това беше решението на кръстословицата от миналия брой, драги читатели. За позналите; пет точки за Грифиндор!)
Hades.
Hades.

Брой мнения : 654

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Vincent Xenox Пон Окт 22, 2012 2:44 pm

Бисквитка.
Бисквитка.
Мисловната лента зацикли.Просто спря насред прожектора, скръсти малките си метафорични ръчички, цъкна с език и отказа да продължи напред.Оставяйки главата на Винсънт без..ами без мисловна лента.От там настъпи страшна какафония.Мозъчни клетки с полицейски коли се втурнаха да оправят аварията, други пък рипнаха радосто, че няма да им се налага да осмислят и анализират и ще могат преспокойно да вземат пенсия и да се пренесат..в друго подразделение на вече безполезния мозък.Шум и какафония в галактика главата на мистър Ксенокс.И всичко за заради една нищо и никаква лента.А какво беше предизвиквало храсването?Това вселенско сецване, заслужаващо почетно място в хрониката „най-епични вселенски сецвания, избрана класика от четирите галактики с подарък книжка за оцветяване на мозъчни клетки“?Лимитирана серия с гланцирани страници и кашмирен отбелезител?Ами бисквитката.На пръв поглед нищо и никаквата бисквитка..Какаовото щастие, перфектната формула за кариес..повода за детски сълзи и съответно смях.Сега тя в цялото си шоколадово величие бе стенала причина за мозъчното осакатяване на един безспорно ужасен вампир.Някои от вас биха я поздравили..други биха я изяли оставени без друга алтернатива..Но едно беше важно.
- Everybody dance now.
Да имен...не.По дяволите не.
Лентата внезапно започна да се вдижи отново.Бързо, толкова бързо както никога до сега.Сякаш лентоядци я бяха подгонили с вилици и тениски с напдис „смърт на мисловната лента, тролейбусните гуми и сините бутони на автомата за кола“.Някъде в периферията на Винсънт обаче бе причината.
Човека Орел.Това име пасваше най-точно на сдъвкания и в последствие изплют персонаж с индиански ивици по лицето, който се дереше в изпълнение на диско хита от миналия век.
- Everybody dance now –като отбележим и приложените движения, цялото изпълнение ставаше..лепкаво, гнусно и всичко от тоя род.
До такава степен, че червата на Винс се надигнаха в неособено мълчалив протест.Идеше му да запрати вагонетката си на животоспасяваща мисия под наслов „да свалим пернатоподобния и да дарим човешкия род с покой и тишина.“Е или поне в началото.После реши, че вагонетката му твърде скъпа и продължи да си я ръфа, докато погледът му играеше на пинг понг.Ту съзерцаваше орелоподобния, ту новодошлия.И всякакви въпроси относно новото му местоположение в страната на кексчета бяха изчезнали.Най-вероятно се бяха изпарили под влиянието на Човека Орел.И Винсънт им завиждаше дяволски много.
-Добре, друже.Трябва да го замерим с нещо или богове, ушите ни ще се откъртят.А това не е хубаво никак не е.Всеки знае поговорката „всяка ушанка да си знае ухото“.Или беше „всяка обица да си знае ухто“..или абе..имаше поговорки с уши..не може да бъркам.
Е, да.Ама разбира се.Ксен да си признае грешка?!Ха.Дори на хиляда светлинни години, завързан за скала и подложен на мъчения със стафиди, пак нямаше да преглътне чудовищното си его.Единственият начин да изкрещи „аз сгрешик“бе..ами нямаше такъв.Изненадахме ви нали?Или пък несъвсем.Както и да е.
-Той към бисквитите ли идва!?-гласът му звучеше една идея по-пискливо от нормално, висоти по-присъщи на мажоретка или певица от хор „ясна утрин“.Винсънт нямаше да даде бисквитките, а съдейки по изражението на други мъж ...драматична пауза...драматична пауза между драматичната пауза...задваше се свещенна война, за която Омир можеше само да сънува.
-Винсънт.Името ми е Винсънт.И мисля, че ще ни се наложи да работим заедно, ако искаме този тестен рай да оцелее.
Vincent Xenox
Vincent Xenox

Брой мнения : 615

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Hades. Съб Окт 27, 2012 10:48 am

Казват, че омразата е най-ефикасното средство, което може да сближи двама човека... (Или човекоподобни същества, защото не трябваше да бъркаме особено термините между двамата главни героя на повествованието; току-виж единият се засегнал, след това и другият, а най-накрая се получаваше една мешаница, от която нямаше измъкване и цялата тази глъчка щеше да бъде по вина на автора, а повярвайте ми, той наистина не искаше да отнесе нищо.) Или поне нехаресването, да, най-вероятно нехаресването.
На Хадес и на Винсънт (както непознатият, ала вече познат на бога мъж, се бе представил) им се налагаше да получат малко свобода. Ха, ха. Свобода от Човека Орел... може би? Свобода за свободата, или свобода от свободата? Ето, че пак започнахме да се объркваме и малко по малко наоколо щеше да се възцари Хаосът.
Но да преминем към главната тема на разговор, а именно бисквитките. Те бяха... бяха велико и най-вече знаменито нещо! Знаменито, казвам ви! И дори да ги бяхме описали в предишния пост, то тогава нека да прибавим още няколко качества, които навярно сме забравили да споменем в бързината си. Бисквитите сплотяваха съществата, сееха любов (ъхъ, точно като кравата Милка, а и то е най-възможно, като се замислиш, лилавото животно да е изплагиатсвувало от бисквитките тази идея за мир и обич по света...), обаче се създаваше също и негодувание кой да притежава повече от въпросната вкусотия.
Май го казахме вече, но да го кажем пак - Хадес и Винсънт бяха станали един вид пазители на този рай, тук. И ако не напълно пазители, то тогава двамата се посвещаваха в бойното изкуство за опазване на тестени изделия именно сега.
Оукей, иначе се представяха един другиму, май ще трябваше и богът да последва примера на събеседника си, хмм.
- Аз съм Х... Даниел Левид. - бе тръгнал да изрича истинското си име, но като че ли в последния момент нещо прищрака в главата му, карайки го да се поправя веднагически, ала твърде късно; "Х"-то вече бе произнесено и съчетанието със следващия звук се прояви в едно, наистина, странно съзвучие, сякаш змия тепърва се учеше да съска. А и ако отделяхме толкова внимание на имената му, то ще е удачно и да се впише като факт, че първоначално Левид би трябвало да бъде Ливед, но когато се вписваше в регистрите и там, ония глупости за издаване на лична карта (сам не знаеше защо го направи в действителност), фамилията се бе втълпила в съзнанието му с разместените гласни, щото иначе оригиналът не би звучал толкова хубаво. - Просто... чакай малко.
Споразумение ли действаше между тях или двамата наистина бяха взели насериозно задачата да опазят този същински рай, ако мога така да се изразя? Изведнъж около Човека Орел се завихри като спирала черен мрак, опитващ се да го обгърне. Източникът на тази мрачна сила лесно можеше да се познае... (Е, да, де лесно можеше да се познае и какъв по вид е причинителят, щом нашият герой успяваше да създаде черен мрак.) Впечатляващо, да, ала опонентът (предполагаемият им, така да се каже) лесно избяга атаката му. Май отблъскваше по принцип черни мракове с лекота, като се замислиш. Та... в скоро време, кой знае, можеше да се извадят и джедайски мечове, които да подпомогнат за спечелването на битката... или войната... или... абе, каквото там да беше.
- Кхъм, май ще ни трябва, трябва... трябва.. - сам се изненада, че зацепи в мисленето си. Сивите му ириси бързо се спуснаха по предметите наоколо, докато не съзря изведнъж един от онези пайове, които неведнъж се използваха в анимационните предавания за бой.. Светлокосият вдигна ръка и посочи съзряното от него сладко изделие, за да привлече вниманието на Винсънт. - Мислиш ли, че ще ни помогне?
И без да са се усетили, съюзът май бе сключен.
А всъщност... къде забравихме бисквитките?
Hades.
Hades.

Брой мнения : 654

Върнете се в началото Go down

Mrs. Lovett's Pie Shop. Empty Re: Mrs. Lovett's Pie Shop.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите