The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Jace Chang.

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Вилата на Jace Chang.

Писане by Изaбелa on Нед Ное 27, 2011 11:42 am

First topic message reminder :

avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down


Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Съб Яну 28, 2012 3:33 pm

Всичко изглеждаше толкова нагласено. Но много ясно, че бе, нали все пак аз щях да идвам. Няма значение, нека да не бъда самонадеян. Последно време мислех само за себе си. Трябваше да помисля малко и за останалите хора и ... същества. Като каза същества се сетих за братовчедката вещерка на Джейс. Тя в момента беше долу и кой знае какви ли заклинания правеше, за да може да ни чуе, но не ги чувах. Явно просто си говореха. Хмм... май не беше просто, защото си говореха за мен. Чувах ги. Чувах как братовчедката му казваше:

- Ами този Итън, какво ще правим с него?... Той е вампир, не можем да го допуснем но Джонатан. Може да пие от него всеки път, когато поиска. - имаше странна нотка в гласа си, звучеше толкова филмирана.

- Ами, за сега нищо! Според мен Итън не е толкова голяма заплаха за Джейс, - поне дядо му ме защитаваше, но съдейки по това, което чух след малко ... нещо не ми допадна и той - а и можеш да направиш заклинание, с което по всяко време да знаем къде е и какво прави? Добра идея е, а и така ще можем да го защитим. - От какво? От мен? Ммммммдаааа... правилно! Но никога не бих наранил Джейс до такава степен...

Няма значение, сега се придвижвахме малко по малко надолу. Бях взел перата на пра пра пра дядо, и смятах да ги пъхна в задния джоб на Джонатан, за да може да си говорим без да ни чуват. Повъряхме малко по коридора и някъде към средата бръкнах с ръка в задния му джоб. Върколака подскочи и се изхихика. Явно му беше приятно. Не я махнах, докато не слезнахме при тях и докато погледите на стария върколак и братовчедката му вещица не се засякоха с моя. Нещо ме издразни в гърлото, затова изръмжах, но нямах намерение да говоря. Седнахме и Джейс попита какво сме пропуснали, докато сме били горе. Хм, защо питаше тях, трябваше просто да попита мен, защото те така или иначе няма да му кажат. Замислих се. Никой не отговори.

Всичката тази неловкост ми дойде в повече, затова реших да общувам с младия върколак на масата, който бе сложил ръка на коляното ми и все повече разширяваше диапазона като четейки мислите му, дестинацията беше това, което така удобно се намира в боксерките ми. Реших да му кажа за какво са си говорели. "Хей, Джейс, аз съм Итън! Не ме питай как можем да си говорим, дълга история! Но ако питаш какво те са си говорили - няма да имаш отговор от тях! Защо не попита мен?" - казах аз на ум и прекъснах за няколко секунди, не изтърпях до отговора му и затова започнах да говоря, а и той трябваше да се научи да общува с мислите си - "Говореха си за мен, дали ти пречи моето присъствие, това, че общуваш с мен! ... Мислят си, че ще те нараня! Не че не съм го правил, но... щом ми даваш - значи ти харесва, нали?" - попринцип всяко момиче си мечтаеше да има гадже вампир. Както по филмите. Само, че не знаеха, че наистина съществуват. И въпреки, че Джейс не беше момиче, той също го желаеше и бях убеден, че му харесва! Зачаках отговора му, но реакцията му определено щеше да е по забавна! Сигурно дядо му и Анастасия щяха да започнат да питат защо прави такива физиономии, но.. Не че и моите бяха по - добри, все пак пипаше там къде ми беше приятно.
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Нед Яну 29, 2012 9:47 am

Всички гледаха като гърмяни зайци. Дори и Анастасия. А тя знаеше, горе-долу, че Джейс и Итън са заедно... би трябвало да знае. Все пак нали тя направи заклинанието върху подаръкът. Бе пределно ясно, че са говорили за тях и то не хубави неща. Мълчанието и обърканите, сконфузени погледи ги издаваха напълно. Не отговориха на въпросът му.
И тогава изтръпна. Какво да му се невиди беше това? Полудяваше ли ?! Защо чуваше Итън в главата си? Замръзна на място с опулени очи. Чувството бе напълно отвратително. Бе свикнал с мисълта, че споделя не толкова подчтенните си мисли с вампирът, но това бе прекалено. Как издържаше Итън?... Бе отвратително. Доповръща му се. Всякаш бе в абсолютно празна стая само с Итън. Чуваше го твърде ясно, прекалено ясно. Искаше това ужасно усещане да се разкара.
"Говореха си за мен, дали ти пречи моето присъствие, това, че общуваш с мен! ... Мислят си, че ще те нараня! Не че не съм го правил, но... щом ми даваш - значи ти харесва, нали?" -продължи Итън, а Джонатан продължаваше все така да зяпа
За щастие вече бе започнал някакъв разговор относно мачът вчера и върколаците, но едвам го дочуваше. Всякаш ушите му бяха напълнени с гласът на Итън. Разтърси глава и се изправи нервно на крака.
- Още сте на аперетиф?- извика и грабна чинията на Кандис- Не трябваше да ни чакате.
Опулено започна да сипва в чинията от шарените салати. Бе нервен, със сигурност- порцеланът в ръцете му леко потрепери докато удряше здраво лъжицата по него. Последва чинията на Анастасия и най-накрая се престраши да проговори. Всъщност...как щеше да говори с него? Как ставаше тая работа?...
" Ъмм..кахъм..."- това се броеше за Проба-проба-1-2-3-4. " Не, не, не...това са глупости"-продължи клатейки глава без причина- " Не си ме наранил. Беше хубаво, не видя ли? Много ми хареса. Даже мисля, че трябва да повторим. Страхотно е. По-хубаво от който и да е наркотик."
- Джонатан, какво ти е?- попита дядо му Кевин, карайки Джейс да вдигне оцъклените си очи от салатата към него
" Нищо "- измрънка Чанг, заклати глава и го повтори на висок глас:
- Нищо...- остави чинията която издрънка силно по масата- Дай...
Пое тази на дядо си и започна също да я налага с лъжицата.
" Дали да им кажа?" -попита- " Че сме приятели...Дали ще те оставят на мира?...Малко вероятно. Дядо си пада леко расист спрямо вампири. Кандис също. Но..но това не ни пречи нали? Не те е страх от тях. Нито пък мен. Просто ще сме по-внимателни."
Следваща бе чинията на Итън, която се оказа най-обилно напълнена от всички- малка планина от салата в сравнение с другите. Последва и тази на Джейс и той отново се отпусна на мястото си...отпусна, грубо казано.
" Нали... нали разбираш защо не им казвам? Ще ме убият. Ще ме изгонят от тук. Такива неща не се толерират от върколаците. И ти ще пострадаш от всичко това. Не бива да рискуваме толкова много. Ще го даваме полека. Надявам се да разбереш...Ам...те знаят ли че излизаме всъщност? Подозират ли? "-много добре зададен въпрос от страна на Джейс дали всъщност са гаджета. Не бе обеден. Преспаха заедно, но това не значеше нищо. Вярно, имаше диалог в кухнята и пред Нейтън, но все пак трябваше да се обеди сам.
Погледна към Итън с крайчецът на окото си, всякаш търсейки одобрение да продължи предишната си дейност под масата.
- Итън...от къде познаваш Джейс. Не знаех, че има съученици вампири.-попита Кевин, а хладният смях на Кандис се понесе из стаята, въпреки че никой не й обърна внимание
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by .Candace Colfer. on Вто Яну 31, 2012 3:52 pm

Да му се невиди, беше Бъдни вечер! Нужно ли бе да го правят...това, което правеха...? И точно на масата ли? Не можеше ли да си седят горе, в стаята на онзи сексуален маняк и да се пипат където и както поискат. Това не бе семеен празник, това бе пародия. Анастасия вече бе на седмата водка. Да, може би в Русия правеха така, но в Америка това се смяташе за чиста проба алкохолизъм. А най-странното бе че не даваше признаци да е пияна-дори не се бе зачервила. Аз и дядо, да и ние имахме вина, пък не спряхме да говорим за този ужасен вамипр. Такъв си бе. Дядо го виждаше като заплаха, но аз като двойна такава. Изглежда Джейс бе глупав, за да позволи такова нещо. А досадният малък Джонатан не спираше да доставя удоволствие на приятелят си между краката му, дори и когато дядо задаваше въпроси към тях. Щях да повърна. Не трябваше да гледам към тях. Не, не-не. Защото всеки път щом погледът ми паднеше към върколакът и вампирът ми идваше да върна обратно всичките солети, които бях нагънала. Не, че имах нещо против хомосексуалистите, но все пак бяхме на маса и това бе най-светлият празник от всички. Можеха да сдържат хормоните си за няколко часа, нали така?
А най-гадното...най-тъпото и ужасното бе че виждах какво става с Джонатан. Виждах, че той бе влюбен. И то не просто "ето-така", а наистина бе хлътнал до уши по този вампир. Щях да понеса това. Може би бих преглътнала, но...нещото, което мразех бе че Итън не изпитваше същото. Виждах го. Той бе вампир. Не можеше да обича върколак никога. Бе му просто новата секс играчка, която щеше да захвърли съвсем скоро. А Джейс щеше да се счупи от полетът от скринът до кофата с предишните занимания на вампирът. Не бе нищо повече. Исках да му помогна да се отърси. Да намрази този нещастник, но... не можах. Бе влюбен, колкото и да не го признаваше пред себе си. Просто исках Итън да го остави сега, докато имаше време, преди да го разбие напълно.
Стана ми леко тъжно и побързах да отместя тези ужасни мисли. Дядо щеше да го накара да се разкара...Ако ще това да значи Джейс да се окаже сам на улицата.
- Но той няма приятели вампири в училище...-побързах да кажа преди да излъжат, че са се запознали в час по химия, физическо или математика
avatar
.Candace Colfer.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Сря Фев 08, 2012 2:51 pm

Сигурно се опасяваха, че ще нараня Джейс, не само физически, а и психически. Да, бих го направил! Ако НЕ ми пукаше за него! Но на мен ми пукаше, меко казано! Не всички вампири са тъмни, лоши създания на нощта, които нямат грам човещина в себе си. И въпреки, че с Джонатан бяхме коренно различни, аз - студенокръвен, а неговата температура на тялото бе над 40 - нормална, бях щастлив и отраснах в хубаво семейство с нормален живот, а той донякъде... беше изоставен от родителите си на дядо си, старейшината върколак, който си мислеше, че съм на - лошото нещо, което може да се случи на внука му. Всъщност... Кандис беше доста по - лошо настроена към мен. Усещах враждата между нас. Аз ... съм вампир, а Джейс - върколак, тези два рода бяха на земята от много време и винаги са били лошо настроени един към друг. И въпреки всички тези различия, аз много държах на Джейс. Още почти не го бях опознал, но знаех доста неща за него и нямах намерение да се отказвам от него заради някакви си вещица и някакъв си дядка върколак, който .. може да ме убие на пълнолуние, ако се засечем някъде из гората, както и Джейс. Добре де! Пречките наистина са много, но няма да се откажа от него! Харесвам го! Не мога да кажа, че го обичам, но ... все пак се познаваме от няколко месеца. Като заговорихме за запознанство, тези хорица, тоест, същества бяха доста любопитни. Откъде сме се запознали... Ами откъде ли? Всъщност аз следях Джейс доста време... преди окончателно да се запознаем у нас. Когато всяка вечер идваше при брат ми, за да му каже че късат (забога Нейт не четеше ли мисли?!!), аз имах възможността вместо да го следя... да се запознаем. Така и направих една СУТРИН, когато чаках брат си след поредната караница вечерта, да се върне у дома, но... не беше той. Така де.. няма значение. Не можех да кажа, че е ходил с брат ми Нейт, който е вампир, защото моя побеснял баща вампир го е превърнал и че веднъж, когато дойде една сутрин аз му отворих вратата с думите: ,, Ей, задник, къде беше?" - определено не можеше! Ето за това реших да кажа, че..

- Амии... От къде се познаваме ли?... Хмм... Как сме се запознали? ... - през това време махнах ръката на Джейс от мястото между краката ми ии.. отново чрез перата му казах: ,, Кандис не е доволна от работата, която вършиш, явно на нея няма кой да и доставя това удоволствие и се изнервя. Ще имаме достатъчно време, спокойно..." - Познаваме се от един съвет на основателите. Въпреки, че съм вампир .. все пак не си падам по... извращения с хора, както правят остатъка озлобели вампири. - казах аз и наум си мислех: Боже... какво ги интересуваше какъв съм.. забога! Какво правиш бе, идиот! След което трябваше да започна да правя нещо, защото усещах как започвам да се изнервям. Реших да опитам от това в чинията ми. Всичко беше постно, нямаше грам месо и сигурно бе тъпкано с върбинка! .. Усещах я от километри. Реших да не повдигам това на въпрос, ами просто да не ям, затова започнах да клатя крака си, тоест и двата, подпрян на масата с лактите си, гледайки спокойно и донякъде хладно.
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by .Candace Colfer. on Пет Фев 10, 2012 2:15 pm

- А по извращения с върколаци падаш ли си, света вода ненапита !?- възкликнах недоволно- Домашно порно, оргии, такива работи?
Чух дядо Кевин да възкликва недоволно, но не му обърнах внимание. Стоях все така приковала убийствен поглед към ужасният вампир. Дойде ми малко в повече. Чувах кръвта си да буши право в ушите си, а сърцето ми щеше да изхвърчи извън гърдите ми всеки миг. Сигурно се бях и зачервила, но така ставаше когато се ядосам. Просто бях бясна. Можеха ли всички вампири да позволят такова нещо? Един от тях, техен брат, да бъде употребен по най-гнусен и ужасен начин от един студенокож. Студенокож, за бога! Усетих Анастасия да ме рита ужесточено под масата да млъкна, но все пак продължих. Джейс ме бе зяпнал като полезно изкопаемо, а горкият Итън стоеше с каменно изражение. Мразех го. Мразех го толкова много. Искаше ми се да го убия.
-Ако онея вампири са озлобени...то ти си разгонен!- провикнах се- Джонатан, тъп ли си!?
Върколакът продължаваше да ме гледа като пълен идиот. Искаше ми се и да убия него, а това чувство се засили още повече щом мрачният му смях се разнесе из стаята, заедно със самодоволна усмивка.

-Луда ли си?-попита
Погледът ми стана още по-суров и си се представих като в онези анимационни филми- главата ми бушеше като кумин.
-Ти си нищожество, Джонатан!- извиках- Виждаш ли се? На какво приличаш? Има ли наркотик, който не използваш? Има ли алкохол, който не криеш под леглото си? Какво си ти? КАКВО СИ ТИ!? Да ти отговоря ли? Ти си една...извинявай дядо, но, Джейс, ти си една курва! Виждаш ли се!? Какво правеше преди малко? Какво прави вчера? Какво прави когато ние бяхме в гората? А, Джонатан? ГОВОРИ! Не си ли пропаднал?...Знаеш ли, Джонатан...толкова си пропаднал, че собствените ти родители не те искат.
Дядо ми направи жест да млъкна, но вече бе твърде късно. Джонатан вече бе сменил самодоволните си очички с онези на малко кученце.
- Майка ти и баща ти- този път аз бях доволната- Ще отидат при брат ти чак за Нова година. В момента са в Ел Ей. Излъгаха те. Не са отишли при брат ти и приятелката му. Просто биха направили всичко, за да не са с теб. Ти си им в тежест. Мразят те. Не искат такъв боклук за син. Обичат само брат ти защото той поне е истински мъж. Ти и това не си...Погледни се! Носиш грим, травестит такъв!

avatar
.Candace Colfer.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Пет Фев 10, 2012 3:43 pm

Очите на Джейс се насълзиха, до такава степен, че не виждаше нищо пред себе си. Не, не му пукаше за епитетите на Кандис. Не му пукаше, че го нарича идиот, травестит, курва... Можеше и да бе такъв, но думите й за майка му и баща му...те тежаха много повече и бяха по-силни от който и да е удър. Оставиха го напълно празен, без мисъл, чувство. Просто черупка. Бе истина и не можеше да я промени. Те не го искаха. Но кой би поискал нещо такова? Не бе много добър ученик...за разлика от брат си, не бе добър в спорта...за разлика от брат си, не бе чаровен...за разлика от брат си, не бе трудолюбив...за разлика от брат си.
Бе ужасен още от дете- биеше всички други момиченца и момченца в градинката, буташе ги по пясъчникът, чупеше играчките си, изяде ръката на учителката по пияно, на четиринадесет години каза, че заминава за Русия, за да се включи в Тату и да носи униформа като тяхната, псуваше директорката, така и не се научи да кара колело, защото го продаде за една кифла с шоколад. Може би...може би не го бяха пратили тук, защото не можеха да се справят с него. Изпратиха го защото не го искат.
Всички го гледаха. Погледите им тежаха върху Джейс, който бе свел глава към скута си. Не искаше да плаче. Уж никога не изпадаше в такива ситуации, а Итън вече сигурно го мислеше за ревльо. А мълчанието... мълчанието на всички в стаята бе като затишие пред буря, а него го бе страх от тях. Възползва се че Итън бе смъкнал ръцете си от масата, за да улови силно една от тях, за подпора. Чувстваше се твърде слаб в момента.
- И-истина ли е?- гласът му бе много слаб, и чак сега вдигна очи към дядо си
Отговори му с мълчание. След няколко дълги секунди кимна бавно с глава и сплете ръцете си над чинията.
- Виж Джонатан...майка ти и баща ти те обичат, просто...-започна, но Джейс го прекъсна
- НЕ Е ВЯРНО! НЕ МЕ ОБИЧАТ!- извика и стисна доста силно ръката на Итън, но той едва ли го усети- Щом не искат една тъпа Коледа със синът си нещата са прекалено ясни..
" Кандис "- изсъска дядо Кевин на внучка си а тя само вдигна рамене
- Казах му истината...
Джейс избърса грубо сълзите по страните си и стана от мястото си.
- Майната ви на всички...- извика и хукна към вратата, но бе спрян от суровият глас на Кандис
- Върни се на мястото си. Обещавам ти, ако направиш още една крачка и този педал тръгне с теб и двамата ще загазите много. Обещавам ти. Това, че имаш правилна походка не значи нищо...
Тишината на Итън го плашеше. Не го познаваше достатъчно, за да знае как ще отреагира. Просто се закова на мястото си, без да прави крачка нито напред, нито назад.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Пет Фев 10, 2012 7:40 pm

Бях доста дружелюбно настроен, към когото и да било от семейството на Джейс до момента, в който Кандис започна да го обижда. Обиждаше и хората, които харесват и дори обичат същества от същия човешки пол. Казвам същества, защото... все пак нито аз, нито Джейс сме хора. Всъщност той донякъде, но аз... имах малко човечност, колкото да не се стрелна до Кандис и да я обезглавя! Честно казано, вещиците ... като Фей, ми бяха доста приятни, дружелюбни, правещи пръстени, подчиняващи се, добри приятелки, дори привлекателни за Би сексуален като мен. Открих, че си падам по същия пол като моя, преди околоо .. най много една година. Иначе си бях напълно нормален, момичетата определено са ме привличали през живота ми. Но сега да се върнем към досадните вещици като братовчедката на Джонатан. Как можеше да и позволява да му говори така. Нямаше ли грам... самочувствие, че понасяше такива обиди, още повече - ако някой ми каже, че семейството ми, собствените ми родители, не ме обичат (ако бях на негово място, защото на мен не ми и пука за баща ми!), нямаше да го обезглавя, щях да го "ударя с думи". Бих им накърнил самочувствието много повече от това, което Кандис направи с Джейс. Интересно как през цялото това време, стария върколак само подритваше устатата вещица с крак под масата, не каза нито дума, дори не довърши изречението си. Станах от масата и се приближих към Кандис.

- Внимавай какво говориш за мен и как говориш на Джонатан, и на когото и да било! Никой не ти е искал мнението по въпроса! - запътих се към Джейс без да обръщам гръб на трапезата и вдигнах ръка с оформени два пръста, показалец и среден, значеха мир, помахах небрежно и допълних - Аа... също мисля и че нямаш право да казваш на Джейс какво да прави! Пълнолетен е! А и не вярвам да слуша една до толкова изпаднала вещица като теб, че да не си намери някой с нейните сили, а да си го изкарва на върколаци в безлунна нощ! - свалих ръката си със замах - Добър апетит, Г-н Чанг! - усмихнато се обърнах към Кевин и след това отново се появих в ума на Джейс: "Излез на верандата... там ще поговорим на спокойствие." ................
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by .Candace Colfer. on Съб Фев 11, 2012 11:45 am

Всички ме гледаха всякаш бях убила човек. Може би трябваше да се почувствам гадно от стореното, но единственото нещо от което ме бе яд е че изглежда не ядосах достатъчно онзи нещастник Итън. Казах на Джонатан истината, каквато е. Защо ми бе да го лъжа? Родителите му се срамуваха от него. Бе пределно ясно. Единственият, който не го виждаше бе самият Джейс. И сега щеше да ми циври ли? Какво щеше да промени? Най-много да си изпроси някоя свирка от Итън, но нищо друго. Блях...предупредих го да не излиза, защото със сигурност щяха да се изнижат навън, да се гушкат, цулват и каквото там правят друго гей двойките, на воля. Самата мисъл бе гнусна. Бебето щеше да реве, а гаджето му да го гушка и да го милва по главицата затънала в макияж. Е, гримът му не бе толкова...малко спирала, но все пак трябваше да го изтъкна. Джейс погледна към всеки един присъстващ в стаята и излезе последван от Итън. Настъпи мълчание в което дпугите двама на масата ме гледаха укорително. Аз само скръстих кръце и измрънках. -Тоя дори не ни знае фамилията...Поне има напредък. Знае тази на Джейс.-казах- Лъже. Лъже. Лъже.Лъже. ЛЪЖЕ! А вие му позволявате да се докопа до Джейс. Ами ако той е вампирът, който убива онези вещици и вампири?
Дядо Кевин впи пръсти в клепачите си и изръмжа недоволно. Тогава се намеси и Анастасия. Разбира се...тая русокоска нямаше как да не ръси мозък през две секунди.
-Прекаляваш.- боже, поредната доза ужасен акцент- Това бе абсолютно ненужно. Защо го направи? Не знае ли че Джонатан и без това си мисли, че въобще не за този свят? И го разбрала само от двадесет минути разговор с него. А Итън не е вампирът. Той добро момче. Щом Джонатан има доверие ана значи всичко наред. А ти трябва да се извиниш на Джейс
- Оооо, я си върви в Съветският Съюз преди и теб да съм те поела!- извиках замахвайки с ръка към нея- Дядо не виждаш ли какво става? Той..
Дядо ме изгледа доста ядосано и въздъхна тежко.
- Не искам да те слушам, Кандис...-каза- Ако искаш си отиди в стаята или остани да вечеряш с нас, а после да се извиниш на Джонатан.


avatar
.Candace Colfer.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Съб Фев 11, 2012 1:19 pm

Спря се на вратата и погледът му се плъзна върху всички присъстващи. Не знаше какво да направи. Ако останеше трябваше да търпи тази идиотка, а ако излезеше може би щеше да каже на дядо му. Боже...като си помислише колко планове за вечерта имаше и те далеч не се свеждаха до семейни драми и такива ужасии. Искаше просто да прекара една хубава вечеря с Итън, Алисия, дядо Кевин и Кандис, а после...е, да стане още по-хубаво, а не да плаче. Не трябваше да плаче. Не бе толкова слаб. А Джейс точно това и правеше- доказваше се като едно бебе пред Итън. Реши да послуша думите на вампирът и послушно да се отправи към верандата. Свлече се на земята, притискайки гръб в бялата дървена ограда. Провали всичко. Той бе виновен. Той започна. Кандис просто отреагира. А сега Итън си патеше. Със сигурност не гореше от желание да прекара такава ужасна вечер. До някъде плановете му са се преповтаряли с тези на Джонатан. Но ето че сега даже успя да включи и него в цялата разправия.
Възможно ли бе...родител да мрази детето си? Каквото и да бе то- гей, лесбийка, би сексуален, стрейт? Имаше ли значение това?... Ако той самият имаше дете щеше да го обича каквото и да е направило. Щеше да го приеме каквото и да бе, каквото и да бе сторило. Би му помогнал да се справи с каквито и да е проблеми. Не би вдигнал ръце от него в никакъв случей, защото любовта му щеше да е повече от безгранична. Би жертвал себе си за хората, които обича по всяко време. Дори и сега, би направил всичко за родителите си, въпреки, че те най-вероятно го мразеха.
Итън се появи на вратата и Джейс бързо се изправи, за да го прегърне. В момента имаше само него....и до някъде Сиси, но за нея не бе напълно сигурен. Взе му твърде много пари за подаръкът...блях. Отдръпна се безмълвно и седна на пейката качвайки краката си горе.
- Съжалявам...много съжалявам...- каза съвсем тихичко- Не трябваше да става така. Със сигурност не си искал такива драми. Наистина съжалявам. Аз съм виновен...Няма да те обвиня ако си тръгнеш. Самият аз бих го направил ако имах такава възможност.
Всъщност не би. И не искаше и Итън да си тръгва. Искаше точно сега да е плътно до него, да го гушне и да му каже нещо успокоително.
- Дали...дали да се направя, че нищо не се е случило?- попита- И да се върна вътре?...Само ме е яд, че ти говори така. Не заслужаваш нещо подобно. Не заслужаваш целият този фарс.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите