The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Jace Chang.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Вилата на Jace Chang.

Писане by Изaбелa on Нед Ное 27, 2011 11:42 am

avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Нед Ное 27, 2011 12:15 pm

Трябваше да намерят този вампир каквото и да стане. Ако трябваше Кевин сам щеше да махне главата му с голи ръце, само и само, за да остави момчетата му намира.
Глутницата изгуби цели четири върколака в рамките на две седмици. А вещиците бяха много повече. Вампирът се бе отказал напълно от кръвта на смъртните деца. Всякаш знаеше каква паника бе настанала сред магическите създания и го правеше напук. А най-ужасното бе че загиваха съвсем млади дечица.
Въздъхна тежко, все още шарещ с поглед по разсипаните върху масата снимки, статии и измачкани листи. Този път обезателно щеше да се приключи с това изчадие. Бе се погрижил Джейс и Алисия да разгласят на всички за групичката която се събриа за ликвидацията на този ужасен кръвопиец. Няколко вещици и всички върколаци се бяха съгласили да помогнат. Дори Кандис реши да отложи полетът си за Норвегия, столицата Осло, за да остане при дядо си и да се заеме сериозно със случея. Само изглежда, че на другото внуче не му пукаше много много, а тези дни изглеждаше още по-разсеян от всякога.
От кунята се разнесе приятната миризма на прясно изпечени бизквитки с парченца шоколад. Изправи се бързо, за да надникне как върви упоритото приготовление на Джейс за посрещането на вещиците. Отново се бе препасал с онази бяла престилка и бе нахлузил шарените ръкавици, измъквайки нагорещената тава със сладки от печката.
- О, бисквитки...-усмихна се той и взе една
- Внимавай, горещи са...-измрънка Джейс с известна доза презрение в погледът
На вратата се почука, принуждавайки Кевин да остави бисквитката, а Джейс да свали ръкавиците и престилката. По-старият върколак отвори и пред него се изправи симпатично човешко момиче.
- Заповядайте...-само каза като се отдръпна от прага
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Scarlette Reed. on Нед Ное 27, 2011 12:37 pm

Вампир който унищожава всичко по пътя си? POKER FACE. Мразех ги тези. Тръгнах към вилата на Джейс, където се намираше и дядо му. Почуках на вратата и от там изникна лицето на по-стария мъж в къщата. От къщата лъхаше приятен аромат на бисквитки с парченца шоколад.
- Здравейте - влязох вътре бавно. Имаше поднос с бисквити. С бисквити! Просто не се стърпях и отвърнах:
- БИСКВИТИ! - Грабнах една и започнах да я ръфам отвсякъде. Мммм шоколааад. Обичах шоколад. Обичах кафявото нещо, течно и твърдо. Седнах на фотьойла, близо до бисквитките. Едвам се изкушавах да не погледна. Когато на звънеца се позвъни. Докато двамата отваряха, си откраднах още една бисквитка. Каквоо? Няма да забележат!
avatar
Scarlette Reed.
Човек
Човек

Брой мнения : 1722

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Акуела Декру on Нед Ное 27, 2011 2:13 pm

Рязък полъх на вятъра я накара припряно да прокара ръце през косите, паднали пред лицето й. Дръпна ги назад и застави зелените си очи пред симпатичната спретната вила пред себе си. Захапа почервенялата си долна устна и заключи наум - ... ами нямаше какво да се заключва... Къща за събори, върколажи и мейбе хора и вещици. Събираме се и изтребваме вампира. Изскърца със зъби като се замисли, че имаше някой, който създава проблеми. В това малко градче лесно се създаваха такива, те още по-лесно се разрастваха и докато се усети човек, стават едни каши, които с месеци се оправят. Така че сигурно бе една от тези, които нямаше да позволят безразборното ядене на хора да продължи.
А кой щяха да ловят? Нямаше идея. Информацията течеше дооста трудно сред върколаците.
Червенокоската се приближи до вратата и позвъни. Почти веднага на прага кацна, отваряйки вратата, възрастен човечец с гостоприемна усмивка. Отвърна на усмивката с усмивка и премести пголед върху подаващия се зад него младеж. Джейс Чанг! Знаеше кой е. Че как нямаше.
Вече поканена, Ейра пристъпи вътре, държейки лактите си зад гърба. Поздрави русокоската, която тъпчеше припряно една бисквита в устата си и на свой ред спусна очи гладно към подноса.
- Ухае приказно. - вирна брадичка и вдиша от опияняващия сладък аромат. Ауу, шоколад! Какъв наркотик бешее... - Само това ли сме? Къде са... останалите? Ще започваме ли план или нещо такова? О, и аз съм Ейреана. Крес. Казвайте ми, както решите.
Отметна един огнен кичур назад и инстинктивно се обърна назад, когато на вратата се позвъня.
avatar
Акуела Декру
Върколак
Върколак

Брой мнения : 25

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Дейдре дьо Вийлс on Нед Ное 27, 2011 2:33 pm

Да се чуди някой защо по ангелите все още бях в този град! Имаше навсякъде вампири, които правеха каквото си поискат, малко хора, които можех да трая, въобще малко същества, с които се бях запознала изобщо. В общи линии си беше скука и до някаква степен мъчение, което ме караше ли караше да остана, а това май ме правеше мазохист. От най - големите при това. Е, сега пак бях предприела нещо, в което не трябваше да се забърквам. Вместо да си стоя тихо и спокойно, напълно необезпокоявано на диванчето, да си пуша, да си хапвам микс от пуканки и карамел и да зяпам поредната боза, аз бях тръгнала към някаква вила, за да се занимавам с глупости.
Отегчен поглед, превъртане на очи, досадна въздишка. “Даам, мисля, че това пре - добре описваше физиономията ми, която за днес беше напълно помрачена, което щеше да бъде явно единственото по - тъмно, отрицателно настроено петно в светлата стая. Какво да ви кажа, за мен врати нямаше, особенно щом познавах дадения човек ..... върколак, така че просто си влязох и радостната атмосфера ме връхлетя. Миризмата на курабийки с шоколад, щастливи физиономии, приятни разговорченца, а ний ще ловим вампир. Прекрасно.
- Здрасти. - измърморих, след като благоволих да тръшна вратата. Дано пантите да са здрави, че иначе вилата на Джес щеше да остане без входна врата и щеше да стане една вери неприятна ситуация. - Е, по същество? - веждата ми очаквателно се повдигна и се постарах, поне малко, физиономията ми да приеме по - приемлив вид, за да не плаша останалите, не че можех да уплаша някой, но все пак .... , а и не бяхме се събрали за чаено парти, ами да трепем нещото-си-там-дето-убиваше-някой-си-там.
avatar
Дейдре дьо Вийлс
Върколак
Върколак

Брой мнения : 124

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by .Candace Colfer. on Нед Ное 27, 2011 3:18 pm

Не бе толкова зле тук. Джейс се пробваше да го направи, но не му се отваряше парашутът. Момчетата от глутницата постоянно искаха да се срещат с мен, но аз все си намирах някакво оправдание да не се намирам на едно място с разгонени пубери, чиито мозък е голям колкото фъстък, за сметка на напомпаните им мускули. Виж, Джейс...това бе друга работа. Нямах нищо против да му обръщам колкото внимание на земята искаше, нищо, че ме презираше и подчертано се чувстваше неловко в моята компания. Нищо, щеше да се отпусне. Просто бе леко шашнат все още. А дядо...хах, той абсолютно нищо не забелязваше. Или просто си живееше в неговият свят, в който момичетата бяха просто дружелюбни с момчетата без да искат каквото и да е. За бога, мислеше ли си че ще проведа разговор с някой тъп пубер, за да разбера дали растът пъпките? Нем, разговорите с Джонатан бяха насочени в друга насока.
Ето, че бе петък. Днес щяха да дойдат всичките кучета и вещици за това реших да си поспя едно хубавичко. Дядо и братовчедът Чанг сигурно бяха изскочили от лелото още в пет за да се приготвят, но аз го давах мудно. Събудих се към десет и се заех да избирам дрехи.
Обляках си най-оскъдното черно потниче, което намерих. Все пак трябваше да докажем колко по-надарени сме от другите момичета в групичката. Сложих си черните дънки, високите токчета и се заех с гримът. От холът вече се чуваха пискливи гласчета, така че с мрачно или по-отегчено изражение излезе от спалнята си.
Стаята вече бе пълна само и единствено с момичета. Въздъхнах тихичко и отидох да си взема бисквитка.
- Добре, че дойдох на време...-измрънках и отхапах- Иначе нямаше да останат...
Забелязах, че в стаята бе настанала тишина.
- О, гледам..джинджър децата вече са превзели къщата...-изхилих се доста злобничко на двете рижави момичета
avatar
.Candace Colfer.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Фей Съмърс on Нед Ное 27, 2011 3:33 pm

Беше петък. Джейс ме беше поканил да отида у тях, щяли да се събират доста индивиди, за които не бях чувала въобще и не знаех почти нищо за тях.Уютния дом на върколаците се намираше в съвсем друг квартал от моя и беше сравнително голяма, а аз бях на хотел. Просто нямаше къде да отида. Реших да не използвам магия, за да отида до там, а просто да извикам такси. Когато се облякох добре, защото навън беше доста студено се обадих на номера и зачаках. Не че обличането ми е кой знае колко добре:: потник, суитчър и дълъг черен клин и кецове. Когато пристигнах дадох да шофьора 50 долара и не изчаках ресто, а той благодари. Придвижвах се доста бързо до вилата, защото замръзвах. Треперех, докато вървя.
Имаше звънец, но аз реших да почукам. Не знам защо. Просто така ми дойде. Е, почуках и след няколко секунди се сетих, че ... явно никой нямада ме чуе. Реших сама да влезна. Видях, че вратата е с топка и нямаше да се получи. Защо да не използвам силите, който имам. Само, че какво ли ще си помислят, когато влезна? (xdd)
- Отвори се! - прошепнах тихо и погледнах ключалката, а топката се завъртя. След части от секундата вратата беше отворена.
Плахо влезнах вътре и затворих вратата след мен. След като се обърнах някакъв възрастен мъж беше на две крачки от мен и ме гледаше подозртелно. Познах, че е върколак, това го бях усвоила на скоро. Реших да му кажа коя съм:
- Спокойно, аз съм Фей, Фей Съмърс! Джейс ... той... той ме познава. Приятели сме. - позамислих се малко какво да кажа и реших да не проговарям повече, надявайки се Джейс да дойде и да ме види. В същия момент го видях как идва насам. Каза нещо на дядо си и ме поканиха вътре. Присъединих се към другите. Миришеше вкусно на бисквитки, но .. не се съблазних. След като седнах на дивана до останалите започнах да гледам и да слушам какво си приказват с вдигнати крака на дивана. Чаках да ме питат или да кажат кого още чакаме...
avatar
Фей Съмърс
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 170

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Анастасия Феърчайлд. on Нед Ное 27, 2011 3:46 pm

Закъснявах отново. Не, нямах проблем с избирането на дрехи, по простата причина, че имах две-три блузи и два чивта дънки, нито с гримът, не носех такъв. Просто си бях такава. Никога не идвах на време за това повечето хора ме канеха, например, в един и полувина, за да съм на уроченото мясно в два и двадесет.
Щеше да е супер неловко ако бяха започнали плановете за заловяването на вампирът без мен. Ако го бяха направили щях да си изляза на секундата. Тоест, нямаше да има смисъл от мен. И без това щях да се чувствам неловко, както винаги.
Но бях длъжна да предложа помоща си. Една от малкото ми приятелки в Мистик Фолс, Клеъри Смит, бе станала жертва на онзи ужасен вампир. Често я виждах в сънищата си, обезкървавена, разкъсана...Трябваше да почива в мир, а аз също исках малко спокойствие.
Едвам не се загубих в гората, а когато намерих къщата само почуках и връхлетях. Всички ме погледнаха объркано и аз веднага се свих на мястото си.
- Ъм...-сведох поглед към изкаляните си обувки и веднага поисках да бях прекарала малко повече време пред огледалото тази сутрин- А-аз съм А-анастасия Феърчайлд...приятелката на Клеъри Смит, вещицата от по-миналата седмица.
Най-старият върколак кимна, проправи си път към мен и ми подаде ръка.
- Кевин Съмърс...-представи се стискайки ръката ми доста силно
Бисквити ли подушвах? Мислех, че съм дошла по "бизнес" не на чаено парти.
avatar
Анастасия Феърчайлд.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Пон Ное 28, 2011 1:55 pm

Трябваше да признае, Кевин бе леко недоволен, че е изцяло в женска компания, а колкото и да му бе неприятно да го каже- Джейс не се броше за никакъв мъж. Както и да е, глутницата винаги бе зад гърбът му, така че нямаше за какво да се притеснява. Тези момичета му трябваха само за проследи вампирът ако случайно намерят някоя следа и за да има много свидетели.
- По същество тогава...-Кевин се отправи към кръглата маса посипана с вестници, снимки и намачкани листи, която по принцип бе от кухнята. Нямаше столове, което доста се нравеше на внучето от родът Чанг.
Момичетата бързо и безмълвно се отправиха към масата, а Джонатан се хвърли на диванът. Дядо му го изгледа доста злобно, принуждавайки го да се върне отново от ляво на по-голямата си братовчедка Кандис.
- Добре...Да започнем с хронология?- Кевин бързо разчисти малко място пред себе си и извади измачкана снимка на ухилено до ушите, малко русо момиче в червена рокличка- Натали Смит, първата жертва. Едва на осем години, прибирала се от училище. Има върколашка кръв. По тялото й са открити следи от два вампира. Обезкървавена и захвърлена в голата.
Пред него се появи втора снимка- на високо, мусколесто момче, с тъмна, много къса коса и почертано мексикански черти.
- Джо Питърс. Върколак, на двадесет и една години. Намерен три дена след смъртта на малката Натали. Обезкървавен-следващата снимка, отново момче-Кевин Уест, вещер, два дена по-късно. След един ден е открита Ванеса Крю, вещица.
Извади още един лик от купчината, но го остави по-настрани, поемайки следващото късче хартия.
- Ето нещо интересно, на което държа да обърнем внимание: Франческа Монгомъри...петнадесет години-всякаш зелените очи на рижавото момиче все още те гледаха-След пет дена, нефилим. Това обяснява силата на вампирът при следващите случаи. Ангелската кръв може да вреди само на демони, но дава двойно повече сили на вампирите. Не мисля, че този кръвопиец е подозирал, но все пак...
Кевин въздъхна тихичко, вдигайки поглед за миг към Кандис, а след това отново продължи.
- Следват Джеремая и Грегъри. Върколаци от глутницата ми...тоест бившата моя глутница. Бяха на пост. Първите изпратени на пост в гората, но в последователни дни. Следващите бяха по-двойки: Франки и Джим. След два дена Иън и Мат. Тогава Роуз и Зет изпратиха момичета от глутниците си, а те са са се оказали още по-лесни мишени- Шарлот, Бет и Никълъс. Тогава се отказахме да пращаме повече върколаци. Преди два дена е открита и Клеъри Смит, вещица...
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Дейдре дьо Вийлс on Пон Ное 28, 2011 3:23 pm

Донякъде доста удовлетворяваща ситуация. Не можеше да се кажеше, че съм отегчена ( нито пък кой знае колко заинтригувана, но това беше друга тема), нямаше дразнещи личност и най - важното - липсваха вампири. Дали рай за душата ми, или пък лека носталгия към вида, представа си нямах, но за сега се чувствах така добре заобиколена от по - близки до човека същества, че нямаше начин да отпразнувам странното явление в Мистик Фолс с една .... цигара.
Пепелник - липсваше, но за сметка на това имаше под, което беше достатъчно, така че: "ПАААААЛИ, МАЦКА!" И дам извадих едни фас, запалих го най - необезпокояващо, въпреки неодобрителния поглед на един по - възрастен мъж, за когото подозирах, че е върколак, също като моя милост. Да речем, че просто игнорирах физиономията му и се приближих към прословутата, отрупана с хартийки, снимчици, изрезки и какво-ли-още-не, маса.
- Е? Само толкова ли? - надвесих се над листите, които бяха разпръснати и за един кратък момент не можеше да се различи нито едно изображение от дима, който бях изпуснала, а после започна и да се разпръскват леки сиви паяжинки, които впоследствие се насочиха към тавана, за да образуват прекрасния дим, който аз обожавах, а повечето не понасяха.
- Как така "само толкова ли"?! - веждите на Джейс се вдигнаха толкова на високо, че беше някак странно предвид слънчевите усмивки и налудничавото му държание. Беше малко странна реакция от негова страна или може би на мен така ми стори, а може би просто аз зададох неправилния въпрос и ударих болно място. - Повече жертви ли трябваше да има?
- Спокойно де. - превъртях очите си безцеремонно и за пореден път дръпнах от цигарата си, а след това кръгчета от дим започнаха да се разнасят пред мен.
- И разкарай тази цигара.
- На вашите услуги, ваше педеличество.
- може би лекия поклон, който направих, но много трудно можеше да се нарече реверанс. И все пак я загасих - цигарата, но както споменах по - рано единствения пепелник, който имаше наблизо беше пода, така че съм сигурна, че ще се сетите как угарката бе стъпкана.
avatar
Дейдре дьо Вийлс
Върколак
Върколак

Брой мнения : 124

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Акуела Декру on Пон Ное 28, 2011 3:39 pm

Оглеждаше равнодушно насъбралите си, когато прекъснаха проникновението й и ги извикаха край масата. Ейра спускаше що-годе внимателно поглед по снимките образите, надписите... А докато дрезгавият глас на възрастния мъж разказваше за жертвите, по гръбнака й я полазваха тръпки. Не предполагаше, че жертвите са все... такива. Някак тежки. По-трудно смиляеми. Така де.
Разтърка бузите си с длани и скептично повдигна вежда към рижавокосото момиче, което се държеше доста, хм, както си иска. И кфо, Крес като също вадеше самочувствие почти винаги, да не би да се показваше? Не, нямаше да коментира просто ей така, след като виждаше тези хора за първи път. Странно... или пък не, Реа не общуваше със създания кой знае колко често. Бе поставила началото на комуникацията съвсем скоро.
Та както и да е. Вампир значи. Изтребващ доста бруталически, както съдеше по снимките. Червенокоската скръсти ръце пред гърдите си и засмука замислено вътрешността на бузата си. С крайчеца на окото си метна по един поглед на заобградилите масата и сключвайки вежди в една линия, повдигна леко брадичка.
- Добре... Щом сте ни събрали тук, значи имате някаква определена нужда от нас и съставен план, може би? Ако не... Да мислим заедно... Дедукция и така нататък? - повдигна вежди кротко и затрополи с пръсти върху лактите си.
avatar
Акуела Декру
Върколак
Върколак

Брой мнения : 25

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Пон Ное 28, 2011 4:17 pm

Ох, тежка беше мойта. Нейт (брат ми) отново ме занимаваше с глупостите за Джейс, който не му обръщал достатъчно внимание, докато тръгвах, та затова, ако не закъсеех, нямаше да съм аз. Джейс сигурно щеше да е ядосан, но все пак,би трябвало да имат нужда от един вампир! ... Пристигнах за няколко секунди до вилата му, защо да не използвам това, което имам? Почуках на вратата. Нямаше отговор. Още веднъж и по - силно. Не чаках, затова почуках трети път! ... Най - сетне някой отвори. Беше младия върколак, в който брат ми бе влюбен. Естествено, това не ме засягаше.
- Е, надявам се има място за едно кръвожадно за вампирска кръв вампирче? - попитах аз и вдигнах едната вежда, физиономията ми значеше: Е, приемаш ли ме или Ти губиш?
Чаках отговора, но се засмях и трябваше да кажа, само че малко по тихичко, почти на ухото му:
- Не си по хавлия, как така? - след което се захилих.
Трябваше да се сети. Няма как да не се сети за какво му говорех. Междувременно влезнах, не че ми беше студено, нямаше как да ми е студено, та аз съм студенокръвен! Просто както той си влизаше у нас, така и аз реших да влезна.
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Сря Ное 30, 2011 3:16 pm

Точно когато си мислеше, че не може да стане по-зле се появи и Итън, братът на Нейт. Ако искаше да се прояви като още по-голям карък-туко виж цъфнал и по-големият брат, което си бе истинска катастрофа.
Може би щеше да го изгони или да му отвърне нещо остроумно относно закачката за хавлията, например...че не е толкова гостоприемен, или да го попита от къде идва всичкото това желание да го види гол, но Итън вече най-нахално се бе намъкнал вътре и всички го бяха зяпнали доста ядосано ядосано. Джейс затвори мълчаливо вратата след неканеният си гост и съвсем бавно и тихичко застана до него. Боже, чувстваше се всякаш бе довел гаджето си наркоман, крадец и убиец на среща с майка си и баща си, а междувременно той паркирал моторът си върху красивите цветя пред къщата.
- Аз...Не...Го...Познавам...- каза едвам, а дядо му му отвърна със суров поглед
- Да, очакваш да повярвам, че не познаваш всички азиатци в Мистик Фолс? Та те са петима...-измърмори той- Джейс, казвал съм ти да не дружиш със вампири...
Джейс въздъхна и неохотно се покатери с обувките върху дивана, всякаш се говеше да изнася лекция.
- О, събрали сме се да ловим вампир или да ядем бисквитки, пушим цигарки, да се наричаме педали и ръсим расизъм!...-Джонатан замахна с ръка към Итън-Не, н-не този вампир...друг, за който не знаем нищо...
Да, Джейс, знаят. Не са били на друга планета в поледните петнадесет минути. Кевин въздъхна първи, събирайки погледите на момичетата обратно.
- Съгласни ли сте да дежурите в гората с още върколаци?- попита най-старият върколак- За сега планът е да вземем каквото й да е от този кръвопиец...
Итън се изкашля, но не получи никакво внимание.
- Косъм, дреха, кожа. Всичко ще е от полза...-продължи- Готови сме да ви предложим и да останете в къщата ако е нужно. Не искаме много. Когато има две вещици и петима върколака на пост е подчти невъзможно да ви нападне.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Акуела Декру on Сря Ное 30, 2011 4:39 pm

Реа не се отнесе с особен интерес към леката драма с новодошлия двойник на Джейс. Така де, не беше нещо свързано с расизъм, просто всички азиатци изглеждаха еднакво... Сбъркана работа, не беше виновна тя.
Стоеше си на място, със скръстени пред гърдите ръце, и се поклащаше напред-назад периодично, докато местеше поглед по главните лица в разговора. По някое време задържаше очи върху бележките и снимките и се опитваше да измисли нещо гениално, като по филмите. За жалост интелектуалните й способности не надвишаваха границите на общоприетото и се задоволяваше само с позицията 'изпълнявай и мрънкай'.
Обърна по-голямо внимание на случващото се около нея, когато Джейс реши да вметне, че новопристигналият не е вампирът-убиец. Тогава спусна бърз преценяващ поглед до явно нехаресвания азиатец. През това време единственият внушаващ респект в къщата, дядото на Чанг, проговори за мисията им отново. Ейра не можа да разбере за какво им трябваха части от кръвопиеца в първия момент, но бързо след това загря, че ще да е нещо свързано с откриването и залавянето му.
- Аз ще дежуря. - изстреля почти веднага, след като възрастният върколак свърши с обясненията си. Даже хвърли поглед настрани към цигаретената червенокоска като нея, но високомерно го отмести, щом и тя погледна Крес. Усмихна се криво на дядото на Джейс, мислейки си, че идеята всички да се струпат, за да обикалят, би била доста по-продуктивна от тази да подпират диваните тук.
avatar
Акуела Декру
Върколак
Върколак

Брой мнения : 25

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Анастасия Феърчайлд. on Вто Дек 06, 2011 12:51 pm


Непрофесионализмът продължаваше да расте, и да ме вбесява все повече. Нуякои хора тук може би искаха да слушат, какво ще кажете? А след като и другият азиатец, вампир (рядко срещана комбинация) се появи настана още по-голям хаос. Хумърът между него и Джейс бе ала-момиченце и момченце в пети клас. Ако някой намереше някое шише, което да завърти цигарката на върколачката щеше съвсем да се впише в настроението на банален купон. Май само върколакът Кевин и Ейреана не ме дразнеха от присъщващите.
- Аз също ще доброволствам...-видгнах лекичко ръка
Погледът ми се смъкна неволно към краката ми.
- Ако може да остана при вас за известно време ще е много хубаво...-казах тихичко- Е, ако не ви се натрапвам, разбира се..Напълно ще разбера ако не ме приемете.
avatar
Анастасия Феърчайлд.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by .Candace Colfer. on Вто Дек 20, 2011 2:19 pm

Никой ли в тази къща не зачиташе моето мнение!? За бога, съгласх се да им помагам да гонят някакъв абсолютно щурав вампир, да стоя в тази глупава, малка, задушна къщурка цели два месеца, при положение, че сестра ми се шири на милиони квадрати, а те дори не ми казваха, че смятат да прибират някакви мърляви върколачки, и залухани вещици. Тази русичката...много ме съмняваше. Бе на някакъв странен, мълчалив, накротик, то си й личеше по отвеяният кристален поглед. Оная другата бе решила да ни задуши с цигари, тоя вампир се правеше на нещо много на отворен, а Джейс пак изглежда бе прекалил с шоколада.
- Вампирите не пият вампирска кръв...-най-накрая казах с леден поглед обхождащ стаят и всички лица в него
Същите тези очи щяха да убият този, който бе посмял да направи крачка напред готов да остане тук и да ми бъде съквартирант. Особенно грубо погледнах остроумното вампирче, усещайки, че просто го напира да извика "ААААЗЗ ИСКАААМ"...
Сложих ръце на кръста, присвих устни, и кимнах доволно. Надявах се по-скоро да хванем тези вампири, защото пуберчетата ми лазеха по нервите.
- Много добре, изглежда ще ни трябват още прибори за вечеря.-усмихнах се твърде престорено и усетих укорителният поглед на дядо Кевин върху себе си- Но се надявам да не се окаже, това преселение на народите, средства хвърлени на вятъра. Тоест, съветвам всички да запомнят, че тук се на работа, при това важна, а не на приказки и " хахо-хихи ".
Тази Анастасия, с досадният руски акцент, сведе тъжно глава, свивайки се засрамено. Усещах, че се превръщаше в любимка на дядо, а нямаше да позволя това. В неговото сърце имаше място само за една разлигавена - вещица - блондинка.
Трябваше и студенокожият да се разкара. Криеше нещо...Криеха нещо, той и Джейс. Това бе повече от ясно и даже мисля, че подозирах какво бе то.
- Бе ми изключително....-замръзнах по средата на изречението със същата барбенска усмивка- ...ще се видим на вечеря, Анастасия...А с другите когато се заловм на работа.
С бавна стъпка тръгнах надолу по коридора, спрях се пред вратата на стаята си и съвсем лигаво извиках:
- Джейс, мисля, че бизквитите ти изгоряха...-а след това затръшнах вратата зад себе си
avatar
.Candace Colfer.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Вто Дек 20, 2011 3:43 pm

Кандис бе ужасна, нямаше какво друго да каже. В стаята настана неловко мълчание след напускането с трясък на вещицата. Всички ги бе хванало малко срам, все пак момичетата даваха вид на интелигентни, и че нито една не би се държала така на нейно място.
След съвсем малко Джейс вирна недоволно нос. Да, наистина, миришеше на изгоряло. Затича се към кухнята с колкото сила имаше, взе влажната хавлия за ръце захвърлена на плотът и се зае да отваря нагорещената печка, но изведнъж замръзна.
Дали щеше да го последва...? И какво за бога щяха да си кажат ако го направеше?
Истината е че никой сериозен човек ( и вампирите се броят, това не е извинение) не целуваше гостите си на втора среща...и то не среща "Искаш ли да отидем на кино?" ами среща "О, здрасти, какво правиш тук?". Не знаеше на колко е години, от къде е, едвам бе научил името му. Тогава защо Итън не излизаше от главата му? Защо единствените му мисли бяха свързани с него? Беше глупаво да се надява на каквото и да е. Дори смешно. Взимаше всичко твърде присърце. Просто се бе случило тогава, нищо повече. Както се казва "моментна слабост". Това само показваше, че някои са по-слаби от други. Май го харесваше...не със сигурност го харесваше и то доста.
Зад Джейс се чуха стъпки и той съвсем леко се сви, стискайки кърпата силно в ръце. Мина секунда, две, нищо не се промени. Раменете на Джонатан най-накрая се смъкнаха и той въздъхна тихичко. Обърна се на пети към Итън с кисело подобие на усмивка на лице.
- Здрасти...-каза съвсем безчувствено и тихо, и отново се завъртя
Въздъхна отново и най-накрая отвори печката. От нея се издигна гъст тъмен дим, който предизвика суха кашлица в Джейс. Остави черната тава на плота и започна да маха с ръка пред лицето си. Най-накрая димът изчезна разкриващ въглени вместо бисквити.
Джейс хвърли кърпата недоволно в мивката и се облегна на барплота. Въздъхна за стотен път и вдигна поглед към Итън.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Чет Дек 22, 2011 12:34 pm

Боже, колко паникьосан изглеждаше Джонатан! Вътрешно се смеех на смешната му походка, когато бърза и когато е толкова паниран! xdd Сякаш ако не отидеше да погледне бисквитките щеше да бъде разстрелян, или по скоро сам щеше да се убие.. Няма значение. След няколко секунди, си мислех дали да не отида при него, да се правя на мъж или да го успокоявам, защото бях сигурен, че бисквитките .. не бяха живи! Щеше да е прекалено очевидно, ако по най - бързия начин се довлека до него, но...
След минута, две вече стоях точно зад него. Разбира се поне на две педи разстояние. Чаках да видя как ще реагира или как по - точно ще изкара бисквитките. Но той се обърна и каза по един много тъп начин:: " Здрасти! ", след което отново си се обърна и изкара тавата. Бяха .. толкова черни, че сигурно нямаше да се виждат и на лунна светлина в нощта. Физиономията ми описваше точно това което си мисля:: Малко мирише...
Джейс се облегна на барплота, след като хвърли кърпата ядосан. Беше ясно защо. Реших да го успокоя малко::
- Нали за това сме Ние вампирите. За няколко секунди мога да ти направя смес за 3 пъти по толкова бисквитки, но ми трябва рецептата... - казах аз се засмях. Чаках реакцията му. Не исках да е тъжен. Беше ми някак неловко от всичките тези глезотии, пък и мълчанието не беше малко. Реших да се отпусна.
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Чет Дек 22, 2011 1:07 pm

Джейс сведе поглед към бисквитите до себе си, взе една от тях и с трудност я разчупи. Изглеждаше ужасно, не можеше да се отрече по какъвто и да е начин. Бяха повече от прегорели. Начумери се и я върна на мястото при отломките на другите от родът си.
Въздъхна, може би започваше да дразни Итън със всичкото това пуфтене, но не му бе точно до съобразяване с етикета на пъшкането от недоволство.
Не се засмя, нищо, че майка му винаги го бе учила да се хили като ненормален когато някой каже шега, забавна или не. Така бе културно и мило, а на него май само това му бяха преоритетите освен, че бе прекалено сладък за седемнадесетте си години.
- Няма значение...-измърмори разгелждайки почернелите си нокти от гадните изгорели бисквити- И без това никой не иска повече бисквити...
Едвам здържа още една въздишка докато Итън се приближаваше и се облегна до него на барплота. Честно казано, не се надяваше разговорът да протече така...Добре, не се надяваше на разговор въобще. Гледаше твърде много филми и в момента в главата му се разиграваха всякакви мръсни сюжети на фона на изгорели сладки и тъмен гъст дим издигащ се от разтворената фурна.
- Защо дойде?- първи наруши ужасното мълчание
Веднага съжали, че го попита. Навярно просто искаше да помогне да хванат онзи вампир. Все пак той бе заплаха за всички студенокожи също. Заради него може всички магически същества да бъдат разкрити. Да не говорим, че често се набутваше и по частна вампирска територия, а за кръвопийците това бе достойно за хладнокръвно убийство. Навярно нямаше нищо общо с Джонатан. Все пак можеше да се надява, нали? Какво от това, че желанията му никога не се сбъдваха...Подробности. Но наистина много му се искаше на Итън да му пука. Харесваше го изключително много, за някой с който се бе запознал преди четири-пет дена и бе виждал само два пъти. Чувстваше, че има нещо общо между тях двамата и то не бе само привидното за някой бял нещастник-расата. Чувстваше го прекалено, плашещо близък.
Изсумтя нещо под нос, и се извърна към Итън, въпреки, че вампирът продължаваше да се взира в намачканият календар на отсрещната стена. Безмълвно приближи устни до бузата му, но само на милиметър растояние се отдръпна с тихо, несигурно изкашляне и се зае да побутва тавата, уж, заел се с работа.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Чет Дек 22, 2011 1:36 pm

Боже защо? Защо не го направи? Защо не ме целуна!!?? Толкова ли не му харесвах за Бога! Еми пък, нямаше да стане! Това, че на него не му стискаше, не значеше, че и на мен не ми стиска! Хич не ме интересуваше с кого ходи и кой може да ни види сега. Няма значение. Исках да го целуна. Усещах нещо между нас и исках да бъда сигурен, че "нещото" го има.
Беше обърнат с гръб към мен. Затова просто хванах рамото му и го обърнах. Без да казвам нищо потърсих устните му страстно. целувката продължаваше над 10 секунди, защото усещах как му пускам и език. Но... щом не се дърпаше и не сумтеше и най - важното - беше със затворени очи - значи всичко е наред! Радвах се!
Когато най - после се отлепихме един от друг реших да му кажа всичко в очите, е не точно в очите де. Прегърнах го и заговорих тихо на ухото му::
- Аз.. Ти.. ъъ... вярвам, че и ти го усещаш? Затова реших да е целуна, за да се убедя, че е вярно? - казах аз ии .. се паникьосах, но след малко продължих - Когато си тъжен - ще страдаме заедно, когато си ядосан - ще накажем този, който те ядосал заедно, а когато... се ядосваш за тава бисквитки - ще направим нови. Но по - добре да отиваме при другите, защото някой ще.. - и в този момент някой влезна! Веднага се дръпнах от него. Моменталически! Не знам кой беше, но не продумах нищо. Бях се обърнал с гръб към вратата, от която човека влезна и чешех нервно врата си с дигнат лакът нагоре.
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by .Candace Colfer. on Чет Дек 22, 2011 3:53 pm

Не, нямаше да оставя нещата туко-така. Всички щяха да си изпатят и просто нямаше да разберът от къде им е дошло. Много се изнервих, и аз не знам, защо, но...но щеше да стане лошо.
И първо щях да започна с това, което ми е най-близо, тоест кухнята. Само аз ли не бях толкова сляпа? Не виждаха ли как се гледаха онези двамата като ученици от четвърти клас откраднали пакет бонбони.
Изглежда другите това си и мислеха, че е станало- просто си имат някакви техни шегички с мръсни думички, общи познати или нещо такова, но аз не бях живяла в тъпо градче като Мистик Фолс, в което мъжете бяха една трета от обществото и всички имаха прекалено буен секуален живот, заети да обсужват другите две трети на населението.
Тук нямаше азиатци и негри, камо ли гейове! За тези дребни гражданчета това бе нещо ужасно, забранено и ненормално. Две момчета, в Мистик Фолс, можеха да са само приятели, иначе щеше да е пълно хабене на материал. Не бе до толкова неморално колкото нетипично. Момичетата бяха твърде много и твърде разгонени, за да има обратни. Ииии дойде един гей от Ел Ей и те ще се избият за него.
Бавно се изнизах от стаята си и преминавайки през коридора хвърлих един поглед към хола. Момичетата вече си тръгваха и се сбогуваха с дядо Кевин. Разбрах, че днес ще има мач, даже покани всички момичета от шест часът в гората. За жалост аз бях принудена да отида и да гледам футбол насред дърветата заедно с тумба голи до кръста хулигани, а Джейс се оправда, че не схваща нищо от този спорт и много го биели. Пхах, бях обедена, че ще ме обарват. Продължих надолу по коридора с бавни стъпки. Давах им време, да правят тяхните си гейски неща, и да ги хвана точно когато трябва.
Застанах тихо до вратата и хвърлих плахо поглед. О, бях дошла точно на време за перфектната целувка ако си детектив и разследваш случей на изневяра. Виждаше се че има желание от двете страни-затворени очи, ръце заключени зад вратът, ръце около кръста. Бе перфектно, само дето нямах камера. Проточи се досадно много. Смисъл...ако бях на мястото на вампирчето може би щеше да е не достатъчно дълга, но....о, забрави...Последва трогателна реч, която спокойно можеше да мине за брачен обет. Изкачах да стигнат до часта "хайде да си ходим", всякаш бях абсолютно обедена, че ще дойде и пристъпих в кухнята. Вампирчето веднага се отмести, на секундата, точно като по филмите, а аз не смогнах да скрия доволното си лице от глупавата объркана физиономия на Джейс, въпреки, че той бе този, който постъпваше най-нормално.
- Ооо, стига си се кикерчил на празно, вися тук от цял час...-казах доста заспало към Итън и започнах да крача щастливо из стаята с хладно изражение- И видях, и чух абсолютно всичко. Не сте ми любимата двойка честно казано, но поне сте лесни за познаване кой от вас двамата е жената във връзката...Чудя се дали дядо ще успее да разбере.
Усмихнах се широка и се врътнах към вратата, а Джейс побърза да ме стисне силно за лакътя.
avatar
.Candace Colfer.
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Пет Дек 23, 2011 9:02 am

Всички си бе просто прекрасно, повече от перфектно. Но всичко случващо се около Итън бе невероятно, нямаше смисъл да се очудва. И всяка дума, която казваше...разбираше я напълно, вярваше й толкова силно, че никой на този свят не можеше да го обеди в обратното.
Но просто трябваше моментът да се съсипе, както винаги ставаше. Още от малък знаеше, че когато се радва твърде много на нещо, след две секунди щеше да се счупи или да го загуби. Винаги ставаше така. И този път не бе различен. Кандис се набута в кухнята. Не кой да е а ужасната братовчедка Колфър! Можеше да стане само по-лошо ако бе самият дядо Кевин. С нея поне можеха да се извършат някакви преговори, а той щеше да депортира Джейс веднага.
Блондинката започна да говори, а думите й преминаваха през ушите на Джонатан без да проумее нито една. Идваше му да повърне, толкова бе нервен и объркан. Днес тъкмо щеше да има мач и всички върколаци щяха да се съберът, но преди това задружно щяха да го размажат от бой. Едвам се държеше на крака, а досадното крачене на Кандис хич не помагаше. Най-накрая тя млъкна, забра го по прялото бучене в ушите си, и хукна към хола. Върколакът бързо я хвана за ръката и я стисна силно. Нямаше да остави нещата туко така. Знаеше, че братовчедка му иска нещо в замяна на мълчанието си и даже подозираше какво е то. Нещо ужасно противно и гнусно, непристойно дори в очите на толкова широко скроено момче като самият Джейс.
- Какво искаш?...-изсъска Джонатан без да я поглежда, защото със сигурност щеше да я изпепели с поглед
Усети как Кандис се усмихва леко и дръпва ръката си, която после сложи на кръста. Изкиска се мразно и вирна глава.
- Защо да искам нещо?- отговори- Всъщност искам да кажа на дядо...
Джейс изръмжа под нос. Правише се на много трудно достъпна ли? Но нямаше избор...трябваше да падне на нивото й.
- Ще направя всичко...-измърмори и веднага съжали, че го е казал
" Хъм..." чу се и Кандис се завъртя на пети. Ръцете и бяха строго скръстени пред гърдите този път.
- Добре, щом настояваш...-ухили се и тръгна към хола доволна
Джонатан въздъхна тежко. Нямаше и представа в какво се пе забъркал. Вдигна поглед към Итън, който също така гледаше много объркано. Как да му кажеше, че всичко е наред, щом не бе така? Щеше да стане много кофти за Джейс, но щеше да стиска зъби ако това е цената най-накрая да се чувства на мястото си.
- Май вече всички си тръгнаха. И ти няма да е зле да си ходиш. Не трябва да се мяркаме много пред дядо.
Хвана го за ръката и внимателно долепи устни до бузата му. Пусна го и тръгна напред, с подчетно разстояние помежду им. Дядо Кевин вече бе залегнал пред телевизорът следеейки коментарите относно мачът по-късно тази вечер. Пълна загуба на време ако питате Джейс. Отвори вратата студено и махна с ръка на Итън докато се отдалечаваше. Поне днес щеше да има малко време със себе си...стига да не издънкаше нещо Кандис докато бяха в гората.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Нед Яну 08, 2012 8:07 am

Съвсем близо бе Коледа, най-светлият семеен празник. Хъм, кажете го на Джейс и той сще избухне в силен, мрачен, неудържим смях. Всъщност бе решен да си трае, да бъде добър, да спре цигарите само и само заради пристигането на родителите си в Мистик Фолс, но...но се отказа. Бе планирал абсолютно всичко- посрещането, ястията, подаръците, окрасата. Обаждането тази сутрин от майка му го накара да разкъса всички гирлянди, които бе наслагал из цялата къща с такова удоволствие и прямост, да счупи малките порцеланови играчки на ангелчета, и елфчета, подредил прилежно вчера, а дядо му едвам го спря да не изхвърли коледната елха.
Това ли бе семейният празник? Дядо му, който едвам го понасяше и братовчедка му която постоянно го гледаше с...онзи странен поглед.
Родителите му нямаше да дойдат изобщо тази Коледна ваканция. Всичките му усилия бяха напразно, а чак сега осъзна, че хубавите подаръци не бяха най-важното. Нима работата значеше повече от собственият им син? За бога, щяха да са с брат му, а не с него самият!
Не знаеше какво да направи цял ден освен да троши всичко, което му падне. Не му пукаше за подаръците, просто си иска семейството. Дядо му се опитваше да го успокои, но все пак се отказа- нямаше смисъл да се тормози, бе пределно ясно, че след няколко дена, внукът му, дори нямаше да си спомня какво се е случило.
Нищо не вървеше по план. А това...това което бе станало с Кандис вечерта...Не, съвестта му не бе гузна. Изобщо. Щеше да е ако му бе харесало, ако го правеше заради се бе си. А той го направи точно заради Итън, за да не ги разделят. Бе странно да се каже след като се познават от седмица, но май сериозно бе хлътнал, та даже бе влюбен. Поне отварата, която му даде Кандис щеше да му помогне да изтрие този спомен за двадесет и четири часа, а след това той щеше да е съвсем леко избледнял. Поне нямаше да си има повече работа с нея. Ужъс!! Бе преспал с братовчедка си... Вече не ходише като пате, ходеше като две патета блъскащи се едно в друго!
Прекара целият ден с мрачно изражение на лице сменяйки каналите на телевизорът, прескачайки всяка семейна комедия, на чиито край семейството е отново заедно и щастливо. BULLSHIT!... Нямаше такава отвратня като коледните филми. Храната бе готова, поне за това се бе постарал. Но нищо друго нямаше значение.
О, да подаръкът на Итън. Прави са били като са казвали да не се доверяваш на рускиня. Колкото и сладка, и невинна да изглеждаше Анастасия, тя го бе изръсила доста.
Полувината пари от касичката му отидоха за златната верижка и висулката, за която все още се колебаеше, а другата за магията, която Анна направи, за да пази дрънкулката от слънцето. Честно казано, бе го срам от подаръкът. Главно от висулката.... Но нямаше избор.
Шест часът и той все още не бе станал от диванът. Дядо Кевин, Кандис и Анастасия го предупредиха, че сядат на масата, но Джонатан отвърна, че ще се включи по-късно. Къде се губеше Итън? Каза му шест часът, да му се невиди! Грабна първата бутилка, която хвана в шкафа, за да не го заподозрят и се затича към стаята. Щом се спря пред вратата с надпис " Не преминавай " я огледа. Уиски. Добре, ставаше. Влезе вътре и едвам сдържа писъкът си.
Не, не бе крадец, убиец или сериен изнасилвач. Бе Итън, прострял се най-удобничко върху леглото, зачел се в един от дебелите романи на Джейс, които просто държеше, за да не му личи, че гледа много телевизия. Джонатан съвсем тихичко изпищя едно " Итън ". и се спусна да го прегръща. Стисна го доста силничко, а устните му страстно потърсиха неговите. Най-накрая се отдели с тежка въздишка и широка усмивка на лице.
- Ти дойде?!- ухили се- Не, че нещо...-Джонатан изтръгна романът от ръцете му- Но можеше да се обадиш, че си тук. От колко време седиш така?
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Итън Дъф on Вто Яну 17, 2012 3:51 pm

Беше трудно да измисля какво да подаря на Джейс. Той имаше толкова странни фантазии, че аз сигурно нямаше да оцеля точното нещо, което той бе измислил. Но затова реших да си спомня един момент, в който той мислеше точно за това, а аз му бях казал, че няма да чета мислите му. Мислеше колко много и колко различни неща харесваше. Това още повече ме объркваше. Най - накрая се спрях на нещо. Нещо доста сантиментално. Медальона беше подарък от баща ми. Никога не бе правил по мила постъпка за мен, освен това че ме е превърнал .. Имаше странна форма и никак не изглеждаше женствен, въпреки че все пак си беше медальон. Отзад с малки букви пишеше Faithful Forever! . Мисля, че това беше единствения чар на медальона. Въпреки че като цяло си го биваше, защото беше омагьосан. Доколкото знам. Предпазваше от черна магия. Но не и от друга.

Другия вариант беше нещото, което повече ми допадаше. Котка. Но каква? Реших .. да не е нещо обикновено, персийка или .. сиамка, избрах Британска късокосместа. До колкото знаех характера на тези котки беше много хубав. Мили и дружелюбни към всички членове на семейството. Точно такава котка ми трябваше. Само, че трябваше да е специална. Не знам какво щях да направя по въпроса? Може би просто трябваше да купя котката ии.. да му я подаря на сутринта след Бъдни вечер.

А защо да не му подаря и двете? Медальонът ще стой на котката и ще има етикет - "За Джейс..." . Етикет? О, боже мой! Колко съм тъп. Това не се казваше етикет, беше нещо от сорта на картичка. Няма значение. Избирах котка няколко седмици от всевъзможни магазини за животни и интернет сайтове. Накрая избрах едно малко котенце, което изглеждаше толкова чаровно. Облизваше лапичките си с розовото езиче и постоянно гледаше мило със сините си очички. Заведох котенцето вкъщи и го хранех 2 дена само и единствено с мляко. Бях взел един кашон, който същност намерих до коша, когато изхвърлях поклука. Облепих го с опаковачна хартия и преди да отида до вилата оставих котенцето вътре да спи на една мека възглавничка. Сложих медальона в джоба си и тръгнах.

Естествено, че нямаше да позвъня на вратата като обикновенните човечета. Наблюдавах го как се изнервя до към 6 и 15 и след това той се изнерви. Взе бутилка с уиски, а аз, след няколко секунди, бях на леглото му , четейки един роман от близо 500 страници след. Чувах стъпките му по стълбите, към неговата стая, където бях аз. Влезна и физиономията му беше просто... уникална! Зарадва се! щом той е щастлив и аз съм щастлива. Попита ме от колко време съм тук.

- Спокойно, преди секунди не бях тук. - усмихнах му се и му намигнах, след което той скочи върху мен, но аз бях оставил книгата и бях седнал на леглото. Но паднах, след прегръдката му.
avatar
Итън Дъф
Вампир
Вампир

Брой мнения : 82

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Jonathan Chang. on Чет Яну 19, 2012 2:19 pm

Щеше да получи някакъв нервен срив на сърцето или нещо от този сорт от толкова много емоции. Бе толкова щастлив. Нормално ли е това? Всякаш бе на пет, а сега бе сутринта на Коледа. Не стига това, но и бе получил най-бленуваният подарък. Сърцето му биеше лудо, готово всеки момент да изфръкне от гърдите му, чуваше го да тупти право в ушите си. Чак сега разбра, че никога не бе харесвал който и да е. Никога не бе чувствал " пеперудки ", а сърцето му не е препускало толкова бясно. Не бе сънувал никое от онези момичета всяка вечер от запознанството им, нито една не бе в мислите му постоянно, нито една не бе така запечатана в мислите му, че не може да я изтръгне колкото и да иска, или до такава степен, че не можеше да се съсредоточи върху каквото и да е, не можеше да опише чертите на лицето на нито една с такава точност, въпреки, че ги познава от месеци, че и повече, не се възхищаваше толкова на нито една, нито като външност, нито като личност. Кандис май бе права, бе влюбен в Итън и то изключително много. Можеше да се обзаложи, че чувствата не са споделени до толкова, но надеждата му бе че е така просто за този момент от...от връката им. Не звучи ли страхотно!? Имената им си отиваха толкова много в едно изречение, че направо бе кущунство да не са двойка. Бяха сладки заедно и бе готов да пребие който и да кажеше обратното. Връзка...А най-страхотното бе не че Итън е на Джейс, а че той е негов. Принадлежеше на някой толкова перфектен, идеален, божествен...Дам, беше си доста " божествен " ако питаме Джейс. " Адски божествен "-даже би казал. Всяко движение, усмивка, поглед, бе толкова отработен, толкова...едновременно секси, но и притежава този чар на новият срамежлив ученик. Дори и Джонатан не можеше да си позволи такова съчетание.
Джейс веднага се възползва от възможността, че се озова върху така бленуваният Итън. Не можеше да се въздържи. Вече не се притесняваше. Хареса му миналият път и то много. Знаеше, че сега щеше да е даже много по-прекрасно. Вече нямаше толкова задръжки. Без да се замисля много впи устни в неговите. Получи се една много дълга и сладка целувка. Без да се отделя се изправи дърпайки го зя яката. Така се оказаха коленичили върху леглото. Ръцете на Джейс се спуснаха надолу по тялото му, разкопчавайки дънките на вампирът, а после се върнаха отново нагоре, мушвайки се под блузата му. Разделиха се само за миг, колкото Итън да смъкне тениската му. После отново долепиха устни. Джейс истена в устата му и точно тогава Итън се отдръпна. Пак ли беше сгафил нещо? Гггрр...просто не можеше да не издава звуци от саундтрак на немско порно нали!?
- Малко бързаме...
-Не, не мисля така.
- Джейс...
- Престараваш се, Итън...-измърмори Джонатан, но най-накрая въздъхна недоволно- Добре, радвай се! Ще те водя да вечеряш.
Итън се усмихна лъчезарно и побърза да се закопчае докато Джонатан ядосано си намъкваше тениската обратно. Всъщност просто се правеше. Естествено, че искаше да прекара малко време с Итън облечен. Пък и все пак бе Бъдни вечер- трябваше да прекара малко верме със семейството си.
- Последна целувка!- вдигна пръст Джонатан щом вече бе напълно готов
Итън не му отказа, ала тази бе бързичка, но пък много нежна. Въздъхна доволно, хвана внимателно ръката му, преплитайки пръсти с неговите и го поведе през коридорът. Пусна го чак когато се озоваха на първият етаж. Усмихна се внимателно и тръгна напред. Спря се пред отворената врата на трапезарията и се усмихна подчти нахално.
- Дядооо...-проточи- Итън ни е на гости.
Отново хвана вампирът, който стоеше зад него за ръката, но този път далеч не толкова нежно и внимателно, а просто колкото да го покаже на всички. Забеляза, че върколакът направи странна гримаса, но знаеше, че няма да откаже на някой да празнува с тях.
- Сядай...-нареди Джейс минавайки зад столът на дядо си, който бе фронтално на всички други
Подскочи и се настани на стола до Анастасия, която от своя страна седеше до Кандис. Щом и Итън се настани се усмихна широко. Беше страхотно...
- Какво прекъснахме?- попита
Ръката му скришом се плъзна под масата върху коляното на Итън.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Jace Chang.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите