Любовен отдушник

by Купидонче Съб Ное 26, 2011 8:45 pm

Както всички знаете, този форум е не само място, в което можете да отбивате време ами и нещо повече - това е място, където можете да намерите нови приятели и хора, с които можете да си споделяте. Хора, които може би имат сходни интереси с вас, хора, каквито вероятно не сте срещали на живо и така.
Та, отклоних се от темата.
Можете да изплюете всичко свързано с любовните ви проблеми, просто ей така, за да ви падне от сърцето, за да знаете, че сте споделили на някой и така. Става просто и лесно. Изпращате ми лично съобщение / в него пишете дали искате съвет или просто искате да си излеете душата / и аз ще го пускам в тази тема анонимно или не. Вие си решавате дали да запазя анонимността ви, общо взето.
Надявам се тази нова идея да ви хареса и да се „възползвате“ от услугите на милото купидонче. cloud

Също така тук можете да коментирате проблемите на останалите.

by Купидонче Нед Ное 27, 2011 10:37 am

Все още не съм получило нищо. Стреличката ми ще изчезне!

by Купидонче Нед Ное 27, 2011 5:47 pm

Винаги съм се чудела дали е възможно да се влюбиш в някого с когото общуваш само чрез интернет. Чувала съм за такива случаи, но ми звучи невъзможно да се влюбиш в човек, който на технически не познаваш. През виртуалната мрежа всеки може да си изгради образ, който не е индентичен на истинския му.

– От Анонимчо.

Лично мнение: Според мен, това е донякъде вярно. От друга гледна точка е възможно, стига да имаш възможността един ден да срещнеш този човек. Също така човек може да се опознае ако например си говорите на камера или нещо такова, но нищо не е по-скъпо от чувството да докоснеш някой и да го почувстваш.. наистина до себе си.

by Купидонче Нед Ное 27, 2011 5:48 pm

Значи може да ти споделим проблемите си? Добре, ще се възползвам.
Не знам от къде да почна. Може би от началото. Тоест - 5 клас? Преди цели 4/5 години. Тогава както всяко наивно дете, си харесах съвсем обикновено момче. Понеже бях малко по-срамежлива от другите, си таях всички чувства в себе си. Сега ми се струва нормално, като си помисля, че на тези години, е нормално да харесваш някой.
Проблемът е, че то отдавна, отдавна.. Детско, детско. Вече се превърна в любов. Още преди 2 години, май станаха нещата. Не бях сигурна дали изпитва нещо към мен. Даваше ми знаци, държеше се, така като че ли има нещо към мен, но имаше дни, в които човек може да си каже, че направо и за приятелка не ставам. Та, вече две години (може би), не спирам да страдам. Смисъл, знаете.. Болката остава. И не иска да си ходи. Имам чувството, че полудявам. Та това, едва ли не ми беше детската любов. Защо продължава? Хората ми казват, че ще мине. Че няма да е за винаги. Но вече не знам какво да мисля. Смятам се за достатъчно голяма и зряла, за да знам, че това не е просто някаква детска любов. Нещата са истински. Проблем е, че от доста време, го виждам само един път в месеца, най-много.. И тамън, когато нещата отшумят, и не се сещам толкова често за него, той се появява. (Друг е въпросът, че едва ли не получавам удар като го видя.) После съм депресирана с дни. (Трудно е, твърде много неща са се случвали...) Не мога повече. Не знам какво да правя. А не е вариант да му кажа, просто... Повярвайте ми. А и не искам. И същевременно, не спира да излиза от мислите ми. С всеки изминал ден се моля, това да не продължава повече. Просто е адски гадно.
Това по-скоро беше изливане на всичко, което тая в себе си. Не знам дори дали става за съвет. Просто.. Всичко ми е адски объркано.

– От Анонимчо.

От Купидончето: Прочетох историята. Наистина ми стана гадно за теб, хората не трябва да са тъжни. Любовта.. тя трябва да доставя само красота и радост в сърцата на другата, но все повече и повече започнам да разбирам, че прави точно обратното. И все пак, едно символично купидонче като мен не бива да губи своя дух, затова просто бих ти пожелало всичко да се оправи.

by Купидонче Нед Фев 05, 2012 3:57 pm

Здравей Купидонче,
Нагледно, това което ще ти напиша изглежда лесно и обикновено, но за мен изобщо не е така. Проблемът естествено е, че мисля че съм влюбен в ено момиче. Казвам "мисля", защото не я познавам отдавна и не знам дали е възможно да се влюбиш в някого толкова бързо. Та проблемът е, че това момиче взима дрога и пуши трева...а аз съм много против тези неща. Не е чак много зависима, и на външен вид изобщо не и личи, когато го прави, но все пак всички знаем, че това е вредно. Тя много ми допадна заради характера и - толкова е земна и мила, че ако я погледнеш изобщо няма да разбереш за какво става въпрос. За времето, през което сме общували, тя покори сърцето ми, но знам че нищо друго не я интересува и че никой не би могъл да я откаже от тези пороци. За мен е важно, защото може би това е втория път, през който изпитвам нещо толкова силно и не мога си го избия от главата. Знам, че това е безмислено и едва ли ще се мъча да направя нещо по въпроса, при положение, че съм адски срамежлив...просто имах нужда да го кажа на някой, понеже не мисля, че приятелите ми ще разберат какво точно чувствам

– От Ледения принц с огнено сърце.

От Купидончето: Здравей, Леден приятелю. Надявам се да не публикувам историята ти прекалено късно. Моето лично мнение е, че трябва да подходиш към момичето така, че да спечелиш доверието ѝ, а след това да се опиташ да ѝ обясниш, че това което върши не е правилно. Не съм сигурно дали тя е наясно с рисковете, които носят наркотиците или дори най-просто дръпване от тревата на еди-кой-си. Ако успееш да я убедиш, че това не е най-правилния подход към нещата със сигурност тя ще ти бъде благодарна - и кой знае, може между вас да се получи нещо! Ние не можем да знаем на коя страна ще поемат чувствата, нали? Остава само да се постараеш да откраднеш нейното сърце така, както тя е успяла да открадне твоето. Успех! Sara smilie

by Sponsored content

Любовен отдушник

Любовен отдушник

Re: Любовен отдушник

Re: Любовен отдушник

Re: Любовен отдушник

Re: Любовен отдушник

Re: Любовен отдушник