The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Да броим до 4000.
Чет Апр 27, 2017 11:24 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Съб Фев 25, 2017 4:25 am by Дастан ибн Фадлан

» Другарче за РП!
Сря Фев 08, 2017 4:58 pm by Дастан ибн Фадлан

» Thea & Cher
Сря Фев 08, 2017 5:11 am by Cher Night

» Нашият любим спам!
Сря Фев 08, 2017 4:33 am by Теса Алварадо

» Промяна на външния вид
Пон Фев 06, 2017 11:33 am by Elizabeth

» Промяна на името на героя
Пон Фев 06, 2017 11:24 am by Elizabeth

» Промяна на расата.
Пон Фев 06, 2017 11:22 am by Elizabeth

» Запазване на ликове.
Вто Яну 24, 2017 3:36 pm by Thea O'Konoel.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Тъмната алея

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Тъмната алея

Писане by Амелия Понд on Съб Ное 26, 2011 6:16 pm


Идеално място, за хора (и всякакви други същества), които оценяват красотата на природата и не се страхуват от тъмното.
avatar
Амелия Понд
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 5401
Рожден Ден : 04.10.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Naomi Dupre on Пон Дек 05, 2011 9:06 am

Наоми още не беше свикнала с това да е човек , толкова много години не се забравят ей така. Тя си спомняшв миналото си , но само от части . Не помнеше толкова много незабвавими неща , но сега вече бяха забравени , те бяха просто спомен от миналото й , което никак не беше малко .
Момичето вървеше и не спираше . С всяка една крачка тъмнината я обгръщаше все повече . То вървеже и не спираше дори за секунда .
Вече беше оплашена и вероятно много надрусана . Вече не беше в безопасност .
Не можеше да се доверява на всеки срещнат .
Сега тялото и е безсилно , над каквото и да е . Хубавото на това беше , че вече го няма това чувство за глад .
Страхът не можеше обаче да я спре , толкова много е преживяла , макар и да не си спомня , а сега просто не може да изпитва страх от нещо или някого . Въпреки това не се чувстваше на мястото си , въпрос на време е .
****
Само лунната светлина огряваше пътя пред нея .
Очите й бяха насълзени , не защото вече не е същата , а защото имаше скъпи неща , които не си спомняше .
Тя нямаше сила да продължи , затова седна на най - блузката пейка , която видя . Извади от джоба си кутията с цигари и запали една . Поне това не се беше променило .
avatar
Naomi Dupre
Човек
Човек

Брой мнения : 6361

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Ая. on Пон Дек 05, 2011 9:32 am

Не издържах дълго време затворена във една къща и с Тони, който продължаваше да ме убеждава, че всичко си било както преди. Трябваше да отида някъде на далече. Много при това, а единственото място изникнало в ума ми беше една тъмна алея с много пейки, където просто да седна и да обмисля какво да правя от сега нататък. Да, едва ли щях да намеря решение на всичките си проблеми сега... Или въобще някога, но предпочитах да измръзна от студ на някаква си пейка отколкото наистина да се изправя лице е лице с шибаните си проблеми. Или по-точно... Проблем. Но пък знаейки моя късмет със сигурност щях да се забъркам в още няколко неприятности до идването на утрото. Хм... Анди. проблем номер 2. Дали все още ме търсеше? Дали се беше отказал. Колкото и странно да звучеше не ми се искаше да се е отказал. Толкова лесно да му се изплъзна...
Сериозно трябва да спра с тези мисли! Все едно исках да се забърквам в глупости. Все едно съм някакъв мазохист.
Беше значително по-студено от преди няколко часа. Студа от болезнено ужасен се беше превърнал в непоносим и гъста мъгла се беше спуснала правейки чувствата за зима, самота и страх още по-големи.
Отекващия звук на токчетата пък се чуваше все едно някой върви точно след мен, но аз не погледнах назад. Може би, защото бях прекалено изплашена или просто не ми се искаше да зная дали има някой или нещо зад мен.
Още от далече забелязах една позната фигурна на момиче. Щом се доближих чух, че плаче. Не виждах коя е, но ме обгърна чувството, че я познавам и не трябва да я оставям сама.
- Хей, какво има? - попитах с възможно най-милия глас, който можех да възпроизведа. Огледах я. Косата скриваше лицето и` и общо взето единственото нещо, което знаех за нея беше, че плачеше издържеше запалена цигара. За момент си помислих, че може би иска да е сама и ще е по-добре да я оставя, но след това се усетих, че никой никога не иска да бъде сам в подобни ситуации.
avatar
Ая.
Човек
Човек

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Naomi Dupre on Пон Дек 05, 2011 9:59 am

Вятърът става все по - студен и по-студен . Голите крака на Наоми започваха да замръзват , но това не й давапричина да си тръгне .
Цигарите с всяка една минута намаляваха .
Някакво непозната момиче седна до Наоми , но тя не му обърна внимание .
****
Двете непознати седяха и не продумваха , нито думичка . Вятърът развява косите им, а тъмнината ги обгърна.
-Цигара? - попита Наоми подавайки кутията .
-Какво прави в този късен час,само момиче ато теб ? - Наоми започна да задава въпроси .
Двете момичета седяха и пушеха . Нещо много обичайно за Наоми .
****
Това , че си има компания , не може да измести мислите й . Дали наистина е била убийца , така де вампир или просто халюцинира . Момичето не може да си обясни нищо от случилото се . Тя иска да да разбере повече за миналото си , но няма как .
Наоми се огледа наоколо , няма нито една друга жива душа освен тя и непознатата до нея .
-Някакви проблеми с гаджето ? - попита Наоми и се засмя .
Непознатата като , че ли се замили за малко , после погледна Наоми , но нищо не каза .
Цигарите намаляха .. Това не се хареса на Наоми .
Защо нещото , което толкова обича трябва да свъри толкова бързо ?
Цигарите и дрогата са единствените неща , които могат да помагнат на Наоми да забрави случващите се неща .
avatar
Naomi Dupre
Човек
Човек

Брой мнения : 6361

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Ая. on Пон Дек 05, 2011 12:22 pm

Не, аз не можех дълго да не говоря. Трябваше все някъде да си излея душата все пак. След като осмислих въпроса на непознатата за поне стотен път се засмях с глас.
- Нямаш представа колко си близо, но пък и далеч от самата истина. - казах все още развеселена.- А теб какво те води тук по в подобно време ? - попитах я на свой ред сигурна, че няма да ми отговори. И така и направи, но след няколко минути реших да добавя:
- Аз ти казах. Не е честно и ти на мен да не кажеш... - след момент преговаряне на случилото се до сега отново развеселено казах: - Добре де, може и да не съм ти казала нищо, но това пак не ти е извинение. - опитах се да я изнудя да и` се подобри настроението, но отново нямаше никакъв ефект.
Постояхме така отново като единствения звук, който се чуваше беше виенето на вятъра. Чувствах, че е на прага от това или отново да се разплаче или да ми сподели всичко, но нищо е казах. Всички в този град си имаха техните малки тайнички и грехове. Наистина много лоши неща можеха да се случат в теб, ако беше просто човек тук. С всеки път си мислих, че няма на къде по-лоши неща да се случат, но отново все нещо ставаше.
Не знаех какво все още ме държеше да не се разпадна или по-лошо, да се затворя в себе си. Защо продължавах да се старая да поддържам настроението си? Защо все още бях щастлива? Защо не бях просто една от онези безчувствени кучки, на които им пука само и единствено за тях и приятелите им. Хмм.. Дали имаше магия, която да ми помогне просто да си изключа чувствата и да спра да се наранявам каквото и да направя.
Добре, добре. Стига толкова лоши мисли. Трябва да си върна настроението.
- Добре. Или ще седим тук и ще съжаляваме за каквото и да ни се е случило и ще се правим на много мистериозни и интересни, или ще се стегнем. Ще се запознаем, ще си станем приятелки и ще се научим как да изключим всички емоции, да спрем да чувстваме и станем новите кучки на града!
avatar
Ая.
Човек
Човек

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Naomi Dupre on Пон Дек 05, 2011 12:51 pm

На лицето на Наоми се появи усмивка .
-Хмм .. предполагам , че това с кучките ми допада най-много ! -казва момичето и се засмива, след което вади нова кутия с цигари .
-Искаш ли ?
Наоми изважда запалката от джоба си . За един кратък момент от минутата , само запалката осветява замръзналото й лице .
-Тъъ .. какво предлагаш да правим ? -скуката вече започна да се усеща . Наоми никога не бездейства ,освен днес .
Тя иска да загърби всички , вече не я интересува . Не иска да си напряга малкия мозък , за да разбере миналото си . Тя реши , че трябва да започне отначало .
Тя трябва да започне отначало .
-Да започне с ... не знам , с всичко , което ни дайде на ум . ! Първо трябва да си намерим наркотици отнякъде .. но не си спомням откъде .. Всъщност не помня почти нищо .. - Наоми започна да говори , както не беше говорила от много време .
Явно и двете не са в най-хубавото си настоение , но това не им пречи да се забавляват .
Сега са заедно , макар и да не се познават .
-Наоми .! - момичето погледна непознатата и се усмихна , след което подаде ръката си .
avatar
Naomi Dupre
Човек
Човек

Брой мнения : 6361

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Ая. on Пон Дек 05, 2011 2:37 pm

- Аз съм Ая. - усмихнах и се дружелюбно на Наоми и стиснах ръката и` макар и този жест да ми изглеждаше някак ненужен и неподходящ в тази ситуация.
- Такам. Ъм... Принципно моята идея за забавление е да се напия, напуша и да спя с някой случайно срещнат... Ама само е хубав, разбира се. - засмях се на жалкия факт, че въобще не се шегувах и продължих с речта си: - Но съм се променила доста от както за последно съм се забавлявала. предполагам, че последната част ще я прескоча... Освен, естествено, ако не се яви някой манекен или актьор. Тогава вече не ми се вярва много да се сдържа и да не го нападна в някое по-тъмничко място. - кратка пауза. - То няма лошо. - вдигнах показалеца си както си спомнях, че правеха по онези анимационни филмчета и го размятах пред погледа на Наоми.
- Всъщност смятам и да избягам и частта с дрогата... - болезнена гримаса. - Но алкохол просто няма как да откажа. Научно доказано е, че не е възможно. - Наоми се направи на учудена и аз отново се засмях. - Добре де, може и да не е, но то не пречи.
avatar
Ая.
Човек
Човек

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Сам on Вто Дек 06, 2011 2:06 pm

От няколко дена вече бях в Мистик Фолс и все не спирах да обикалям околностите на града.Природата тук беше изключително запазена и разнообразна....Срещаха се зайчета ,мечки....върколаци.Така де ,дивича го имаше дори в излишък.
Този ден реших да предприема още една разходка сред гората ,която вече бях обикалял доста пъти ,но с всяко мое идване откривах нови места.Нямах определено направление - просто бягах на посоки ,пък където и да се бях запилял ,все щях да намеря път обратно...
Бягайки сред дърветата ,изведнъж стъпах на някаква широка ,за сред горски път прекалено широка ,пътека.Въпреки ,че вече беше тъмно ,пътечката беше осветена от луната ,която впрочем сияеше доста силно тази вечер.Все едно имаше нощнти лампи...Ако не беше тази зловеща мъгла ,типична за студените нощо нямаше да разбера ,че е нощ.На места клоните на дърветата препречваха пътя на лунните лъчи и някои кътчета оставаха в пълен мрак....Доста красива гледка.
Обичах гората...Тази тишина и това спокойствие не можеше да бъде срещтнато никъде другаде.Вървях и си мислех къде да отида след разходката тук ,когато усетих присъствие.Присъствие на две млади дами ,в близост от няколко метра.Ясно чувах сърцата им ,които туптяха и разрпращаха ароматната им кръв по вените.Пулсът им се чуваше толкова ясно ,че ако затворих щях да видя скоростта ,с която кръвта се предвижваше по кръвоносните им съдове.Всичко това определено събуди апетита ми и без много да му мисля поех точно към тях.
-Здравейте дами!-след секунди ,вече бяха пред мен.-Не е ли малко късно за седянка в гората?-вдигнах едната си вежда ,кръстосвайки ръце.
avatar
Сам
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Naomi Dupre on Вто Дек 06, 2011 4:47 pm

Двете момичета продължаваха да седят на пейката в това студено време .
Допушвайки поредната цигара , Наоми забеляза сиуета на някакъв мъж .
Гъстата мъгла попречи на момичето да види всички детайли на непознатия .
Наоми одари леко Ая с ръката си и тя се обърна .
Двете момичет седяха и гледаха , едвам виждащият се мъж .
Приближавайки към тях , Наоми успя да види по ясно момчето . Той беше -висок , тъмнокос и с много тъмни очи .
Доближавайки се по момичетата , очите му станаха още по-тъмни , Наоми се загледа и видя нещо познато , нещо което не вижда за първи път , но не можеше да си спомни нищо повече .
Точно в този момент тя отново си спомни за пнези неща , които я измъчваха , и на които искаше да намери отговора .
***
Вятърът все повече се усилва и става все по-студен . Наоми замразваше .
Непознатият отвори леко устните си и започна да говори . Думите му накараха момичето да се върне от миналото ..
Наоми запали поредната си цигара . Трябваше да ги откаже .
Халюцинациите отново се върнаха . Започна да си представя какви ли не неща .. Нещо я караше да си мисли , че момчето , което седи пред тях не е обикновен .
Той е различен. Наоми знае това , но не може да се довери на себе си .
-Какво ми става ? - каза Наоми тихо и на себе си .
avatar
Naomi Dupre
Човек
Човек

Брой мнения : 6361

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Ая. on Вто Дек 06, 2011 5:18 pm

Бързо се обърнах след побутването на Наоми и срещнах погледа на непознат мъж. Огледах го от горе до долу и чак след това осмислих въпроса му. Повторих си го няколко пъти наум преди въобще да ми хрумне да му отговоря. Усетих, че от доста време вече го гледам като препикано мушкато и затова побързах да се усмихна.
- То няма лошо. Стига някой да не ни безпокои. - казах доста по-спокойно отколкото очаквах и усмивката ми от дружелюбна и мила се превърна в по-скоро злобна.
Принципно бях доста по-добра с непознати, странни... хора разхождащи се в подобен час... сами в гората.... в град пълен с чудовища. Добре, това звучи доста по-странно отколкото, когато не го мислих и игнорирах факта. Та.. Все едно. Важното беше, че се държах така, защото нещо ме съмняваше. А последният път, който се съмнявах в мъж, който бях срещнала в гората ме преби едва ли не до смърт... И почти ме изнасили. И след това ме прибра в къщата си за да се позабавлява още малко. Дам, забавни спомени. Няма що.
И все пак, в очите на мъжа пред мен едва ли опита ми да се заяждам с него го беше уплашил особено. Все пак аз бях някакво малко момиченце, премръзнало от студ, невероятно слабо и изглеждащо все едно всеки момент ще припадне от умора. А той беше някакъв мускулест тип, голям двойно колкото мен... най-вероятно с поне 5 години и по-голям. Направо трябваше да му казвам батко.
Добре. Все едно. Та ние бяхме две момичета, хора при това, сами в гората, умрели от студ, слаби и беззащитни, а пред нас имаше някакъв мускулест тип със съмнителна усмивка. Та какво можеше да се обърка ?
avatar
Ая.
Човек
Човек

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Сам on Чет Дек 08, 2011 1:08 pm

Момичетата се стреснаха ,но не беше ли нормално да се уплашиш от някакъв мъж ,който се появява в гората изневиделица толкова късно през нощта?!Дори мен би ме усъмнило ,вампир живял едно хилядолетие ,а да не говорим за две беззащитни момичета.
Какво пък...Сами са си виновни.Какво прявят толкова късно в гората?!Не са ли чували за вампири и върколаци...Или са глупави и безрасъдни или са големи смелчаги.Имаха късмет ,че се натъкнаха на мен днес ,защото бях в добро настроение.Не може да се каже ,че бликах от щастие ,но със сигурност не бях настроен да убивам.Разбира се ,ако бях гладен ,нямаше дори да се замисля ,но за тяхна радост смъртта не се беше надвесила над тях ,поне за сега.Кой знае ,ако не аз...може да е някой друг.
-Мили момиченца ,мама не ви ли е казвала колко е опасна гората нощем?-вдигнах едната си вежда ,имитиррайки учудване и бавно закрачих към тях.-Кой знае какво може да ви се случи...-застанах застрашително пред тях.
Бяха симпатични ,което беше рядкост.Обикновено хората се тъпчеха ,докато копчето на панталона им спре да се закопчава.Те обаче бяха стройни и с красиви лица.Похвално.Явно все още са останали смъртни ,които се грижат за външния си вид.
avatar
Сам
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Naomi Dupre on Чет Дек 08, 2011 1:25 pm

-Ами не си спомням ... явно е било отдавна .. ''мама'' да ми говори за опасната гора със злия вълк ... ! - каза Наоми замисляйки се за майка си ... дори за семейството си .
Непознатият мигновенно застана пред момичетата , все едно ще ги нападне след малко .
Наоми се загледа в блеггото му лице . Това не е много нормално , но какво пък може й да е наркоман , който иска да изнасили две невинни момичета в този късен час , в гората .
Наоми се приближи към момчето .
-А на теб или нещо ти хлопа , или си наркоман .. Така де и в двата случая ... - каза момичето не осъзнавайки какво говори ..
Наоми се обърна изсмя се и отиде към пейката .
С всяка изминала минута времето ставаше все по -студно ..
Студът вледеняваше малко , по-малко .. леко облеченото момиче . Нищо не можеше да я стопли . От няколко месеца тя чувстваше . Това е ново за нея . Не може да свикне все още .
Като че ли преди не е било така . Преди явно не е чувствала ..
****
Посинелите устни на момичето не спират да посягат към цигарите .
Погледа на Наоми , срещна погледа на непознатия и тогава тя видя нещо , което и преди е виждала . Нещо , което отново я накара да размишлява .
Момичето на отмести погледа си , нито за секунда .
avatar
Naomi Dupre
Човек
Човек

Брой мнения : 6361

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Ая. on Чет Дек 08, 2011 1:49 pm

От къде ли тази сцена ми е толкова позната? Сега какво следваше? Да ни изнасили или изяде... Или и двете. По лицето ми се четеше единствено умора и досада.
Погледнах Наоми и съдейки по изражението и думите и` тя или не знаеше за съществуването на вампири и върколаци или просто не предполагаше, че той може да е такъв. Интересно беше как след само около година и половина се бях научила как да ги разпознавам. Добре де, не точно, но просто понякога си личеше по начина по който те гледат. Все едно си точно изваден кекс от фурната. Само след няколко минути кекса щеше да изстине и човек можеше да се натъпчи с великолепно късче от рая.
Добре това всъщност не беше особено добро сравнение, но бях гладна. Как човек може да мисли за хубави сравнения, когато е гладен. Е, добре де. Аз винаги съм гладна, но това не е извинение.
- Някой казвал ли ти е, че не е прилично да вечеряш в гората? Хм, да. Трябва да следваш този съвет. - казах и му се изплезих като някакво малко дете.
Наоми ме изгледа много странно, но се направих, че не съм я забелязала.
- Или просто искаш да се забавляваш? - вдигнах вежди въпросително, а след това го изгледах злобно, скръстих ръце и затропах с краче. / ;д /
avatar
Ая.
Човек
Човек

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Сам on Чет Дек 08, 2011 2:03 pm

Добре.Установих ,че не са тъпи ,а смели и самоуверени ,което в случая беше доста глупаво.Явно предполагаха ,че не съм някой си човечец ,което беше много странно.Но...защо ли се учудвах?!В Мистик Фолс вампирите никога не са били мит.Има разбира се хора ,които не вярват ,но доколкото бях информиран са малцинство ,а всичко ,което се твърди за измислица ,рано или късно може да бъде доказано.
-Да вечерям?-повторих думите на едно от момичетата ,както правеха по филмите.-Ако исках да вечерям ,в момента нямаше да седите тук и да си бъбрите с мен ,а отдавна щяхте да се гърчите на земята ,замръзнали и с изтичаща кръв.-след всичко казано ,забелязах ,че по лицата им се изписа страх и недоумение.-А това за забелязването...-продължих да говоря със студения си глас.-Ако исках всички да разберат ,едва ли щях да дебна плячката си на такова усамотено място.Щях да атакувам в центъра на града ,посред бял ден!-изсмях се ,представяйки си картинката.
Би било доста забавно ,но не ми се занимаваше с триене на спомени след това.Пък и след като повечетето тук са наясно с вампирите ,сигурно носят дървени колчета в джобовете си и дъвчат върбинка вместо дъвки.
avatar
Сам
Вампир
Вампир

Брой мнения : 58

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Naomi Dupre on Чет Дек 08, 2011 2:26 pm

След думите на непознатия на Наоми и се изясни картинката . Точно от това се нуждае, някой да й припомни каква е била или по -точно да разкаже за вампирите .
В мислите на момичето се появяваха толкова много образи на толкова много хора , които до този момент тя не си спомняше . Наоми все едно е в транс . Тя не помръдва , дори за момент не диша.
****
Момчето не знае , че тя е била вампир . Тя има преднина.
Студеният й поглед леко се поместа на другата страна .
Готовият за нападение поглед на момчето се обръща към момичетата .
Лицето му се променя .
Само светлината на луната помага на двете момичета да го видят.
Страхът се изписва на челата им , но нямат друг изход . Дори да тръгнат да бягат , той пак е по - бърз от тях . Няма смисъл .
Двете стояха на едно място и не мърдаха .
Цигарата падна от ръката на Наоми . Малкият пламък се загаси от навлажнения път.
Усмивката на момчето вече се появи .
Наоми знаеше , че той няма да посмее , нещо го спираше . До сега ако иска вече да беше извършил убийството .
avatar
Naomi Dupre
Човек
Човек

Брой мнения : 6361

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Ая. on Чет Дек 08, 2011 3:51 pm

- Това няма смисъл. Защо някой като теб ще се интересува от нас, ако не е за храна? - попитах го след кратката пауза на неловко мълчание. - Или може би просто не си си изключил чувствата? - предположих, но веднага щом си довърших изречението се усетих колко глупаво звучеше. Всъщност въобще да задавам каквито и да било въпроси си беше глупаво.
Известно време просто се гледахме. Никой от нас нищо не каза. Непознатото момче се правеше на интересно, Наоми беше все едно омагьосана. Дори вече дори беше забравила да си вземе нова цигара. И въпреки, че я познавах само от няколко минути разбрах, че това е доста рядко за нея.
- Е, какво искаш ? - накрая се престраших и го попитах. Не знаех какво друго да направя. Нито пък и да кажа. Може би само една грешна дума и щях да се превърна в среднощна закуска. И все пак. нямаше момент в който изпусках възможността да изръся някоя глупост и нямаше да се сдържа още дълго.
Добре, признавам. Може и да бях малко уплашена, но това не значеше, че щях да започна да пищя от ужас и да тичам в произволна посока, която най-вероятно ще ме отведе на място, където е тъмно и още по-безлюдно отколкото беше тук. Не, нямаше да направя това. Аз бях инат и щях да се правя на много безстрашна през цялото време, въпреки, че знаех, че той ми усеща страха.
avatar
Ая.
Човек
Човек

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Елизабет Джак Дарк on Пон Яну 16, 2012 5:39 pm

Отидох в най- тъмната част на гората. Нямах представа защо, може би защото напълно контрастираше с видението в съня ми, където всичко беше бяла мъгла. Безцелно обикалях между дърветата, като ги докосвах леко с върховете на пръстите си. Вдишвах влагата, просмукала се от листата на дърветата и стъпвах по килим от борови иглички. Изведнъж чух зад себе си пропукване на клон, беше толкова близко. Вдишах аромата му и нямаше смисъл да се обръщам, за да разбера кой е, познавах този аромат.
- Алекс Клоуд.- изрекох едва чуто.
avatar
Елизабет Джак Дарк
Вампир
Вампир

Брой мнения : 601
Рожден Ден : 04.06.1633

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Алекс Клоуд on Пон Яну 16, 2012 5:47 pm

Бях решил да поизляза малко за да се разходя. Съвсем случайно видях някого... Някой, който издирвах от толкова много време. Проследих го или по-точно проследих Я до гората и сега съвсем спокойно можеше да се разкрия. След като ме усети, тя изрече името. Вампирката, която бе убила един от най-добрите ми приятели. Човекът, който бе до мен в най-трудните ми мигове и ме подкрепяше, нямаше как да не си отмъстя. Бях се заклел пред трупа му и сега беше най-точният момент да го направя.
- Елизабет... - промърморих тихо, без от гласа ми да се отличават каквито и да били емоции. Тя може би знаеше какво ще последва оттук нататък. Нямаше да си тръгна преди да пробода сърцето и с кол и преди да бъда сигурен, че ще си получи заслуженото. Това, което бях обещал да й сторя. Около двадесет метра ни разделяха, които за секунда бяха скъсени. Сега се намирах на сантиметри от нея. Огледах я хубаво, определено беше доста привлекателна жена, жалко, че бе направила грешката да убие Джеймс и да си навлече гнева ми...
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Елизабет Джак Дарк on Пон Яну 16, 2012 5:54 pm

Затворих очи за миг. Познавах този човек или по- точно вампир от толкова години, а него бях виждала от толкова отдавна, а и не исках да го виждам. Когато бях зла и нехаеща за нищо вампирка, която гледаше само собствената си изгода имах вземане даване с негов приятел на име Джеймс, но с него не се разбрахме и аз го убих. Алекс се закле, че ще отмъсти за смъртта му, но пътищата ни повече не се пресякоха до този момент. Отворих очите си и се обърнах, за да застана лице в лице с него. Сега пред мен стоеше висок рус, синеок вампир с бяла кожа и красиво стегната тяло. Поех дълбока глътка въздух. Знаех какво се канеше да стори Клоуд, но нямаше да му го позволя.
- Отдавна не сме се срещали.- казах с равен тон.- И въпреки това не ми е особено приятно да те видя.
avatar
Елизабет Джак Дарк
Вампир
Вампир

Брой мнения : 601
Рожден Ден : 04.06.1633

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Алекс Клоуд on Пон Яну 16, 2012 6:04 pm

В интерес на истината и аз не бях кой знае колко удовлетворен от срещата ни, но щях да изпълня това, което трябваше. Или по-точно това, което бях обещал, че ще направя. Направих още една крачка към нея, без да отделям очите си от нейните. Погледът ми се спусна бавно по тялото й, а след това отново се върна към лицето й. Едва ли трябваше да продължавам да отлагам това, за което бях дошъл или по-точно, за което я бях проследил.
- Знаеш защо съм тук.. - промърморих тихо.
Вече беше време да спрем с приказките окончателно, затова я хванах рязко за врата и я повалих на земята, заставайки над нея. Можех да я измъчвам, пробождайки всяка част от тялото й с кол или пък да я убия веднага... Може би първото беше по-добре. Да, определено звучеше много по-хубаво. Затегнах хватката си около врата й, и се наведох, приближавайки лицето си към нейното, а кръвясалите ми очи в момента бяха толкова съсредоточени. Злобата в мен напираше все повече и повече, щом се сетих за Джеймс, а щом си спомних и за гледката на безжизненото му тяло, свободната ми ръка се вдигна във въздуха и удари силен шамар на вампирката.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Елизабет Джак Дарк on Пон Яну 16, 2012 6:13 pm

Не можех да чувам мислите му и нямаше как да разгадая действията му. Усетих ръката му върху врата си. Изведнъж се озовах на земята и усещах тежестта му върху тялото си. Беше адски силен и ми беше трудно да му се противопоставя. Очите ми кървясаха почти както и неговите, а кучешките ми зъби се удължиха. От гърлото ми се отрони заплашително изръмжаване. Нямаше да позволя на този вампир да направи сина ми полу- сирак.
- Махни се от мен.- изръмжах.
Опитах се да се надигна, но не успях, за това забих ноктите си в плътта му, бяз да знам къде точно.
avatar
Елизабет Джак Дарк
Вампир
Вампир

Брой мнения : 601
Рожден Ден : 04.06.1633

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Алекс Клоуд on Пон Яну 16, 2012 6:20 pm

Съвсем очаквано тя не успя да ме отмести, а правеше отчаяни опити да ме нарани, забивайки ноктите си в тялото ми. Спомените ми заедно с Джеймс минаваха като на филмова лента през ума ми и това още повече увеличаваше гнева ми. Не отпусках врата й с едната си ръка, а с другата налагах силни удари по лицето й, които ставаха все по- на често и все по-силни.
Изправих се и я вдигнах със себе си, хвърляйки я на земята отново. Щях да я накарам да съжалява, а на всичкото отгоре можех и да я опозоря по някакъв начин. Грабнах едно от падналите по земята дървета и го забих в корема й, поваляйки я на земята отново. Ръката ми рязко проби плътта й, обхващайки сърцето й с пълна шепа. Това щеше да е краят за нея. Тъкмо, когато щях да издърпам сърцето й извън тялото й, тя ме изрита и паднах на няколко метра.
- Доста впечатляващо. - казах, изправяйки се светкавично на крака. Стрелнах се към нея, притискайки я до едно дърво, а в следващия момент впих зъбите си във врата й. Продължавах да я притискам, за да не може да ме избута и същевременно пиех огромни глътки от кръвта й.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Елизабет Джак Дарк on Пон Яну 16, 2012 6:28 pm

Болката беше неописуема, първо дървото после сърцето ми. Едва бях събрала сили за ритника, който го отдалечи от мен, но после ме притисна до едно дърво и започна да пие кръвта ми. Не се бях хранила скоро и бях слаба, явно това беше края.
Затворих очи и пред мен изплуваха картини от миналото- първата ми целувка с Кардам, първата ни нощ заедно, как се смеехме, как ядяхме сладолед, как танцувахме, как слушах сърцето му и после първия път, когато поех сина си в ръцете си, как чух сърцето му, първите му стъпчици, думички ...
Усещах как живота се процеждаше през двете дупчици заедно с кръвта ми.
- Съпругът ми ще отмъсти за смъртта ми, Клоуд, знаеш го, нали?
avatar
Елизабет Джак Дарк
Вампир
Вампир

Брой мнения : 601
Рожден Ден : 04.06.1633

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Алекс Клоуд on Пон Яну 16, 2012 6:37 pm

Въобще не обърнах внимание на думите, които каза. Чух ги, но не им отдадох голямо значение. Не ме интересуваше нито съпругът й, нито който и да било. Спрях да се храня и с едната си ръка я хвърлих на няколко метра зад мен. Счупих един клон с идеален, остър завършек. Нямаше да я мъча повече, изглеждаше достатъчно наранена. Приближих се до нея, хванах я за врата и я изправих.
- Заклех се, че ще отмъстя за теб Джеймс и ето, че спазих думата си. - проговорих тихо, гледайки нагоре към небето. Сега беше ред и на нея, да й кажа няколко последни думи.
- Сега ще получиш заслуженото си, Елизабет. Точно това, което се случи и с приятеля ми.
Стиснах злобно зъби и с едно рязко движение пронизах сърцето й с дървото. Тялото й започна бавно да изстива и да се сбръчква в ръцете ми. След около минута стана като камък, нямаше да си правя труда да прибирам трупа й, затова го оставих на тревата и изчезнах.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Сара Крес on Съб Яну 28, 2012 6:03 pm

Изабела ме държеше здраво за врата. Мъчително си поемах въздух. С насълзени очи разбирах. Наивност. Да доверието ме предаде.

Изабела. Сега бе само една. Някъде далеч. Лусия. Прекрасното й тяло повалено на земята и втренчено в наклонената над някакъв мъж Изабела. Кръв, кръв, кръв. Другата Изабела...доволната й усмивка. Да тя не се бе променила, просто бе заместена от друга.

- Коя си ти?! Какво искаш от мен? - крещях аз, а русите й коси се удряха в лицето ми, докато тази жена не се спря. Повали ме на земята и аз се блъснах в едно дърво. Китката ми се обля в топла и алено червена кръв, но бързо зарасна. Погледнах към ухиленото лице на жената.
- Защо си нея? Какво й направи? Или си ти, но пак си луда? - крещях с прегракнал глас аз.
Звуковете оттекваха в далечината. Бяхме на място, което не беше на мястото си. сякаш бе по-светло от останалите, но и по-тъмно...път се виждаше, но край едва ли имаше. Последното листо от едно дърво се падна върху земята и малки капки вода се разпръснаха на земята и почвата ги попи...сякаш надеждата за по-добро просто умря в този последен полет...
avatar
Сара Крес
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 14475
Рожден Ден : 08.08.1994

Върнете се в началото Go down

Re: Тъмната алея

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите