Осми кръг: "Проклетите ями"

by **Изaбелa** Чет Ное 10, 2011 5:27 pm

Първа яма:
Прелюбодейците.
Тук се наказват тези, които са съблазнявали за своя сметка и тези, които са съблазнявали на чужд гръб. Всички те са бягали голи в долината и са шибани с големи камшици от бесовете.

Втора яма:
Търговците.
Там стоят тези, които са извършвали симония — търгували са със свещени предмети, продавали индулгенции и др. Те са наказани да стоят с тела, вкопани в дупки в земята, а стърчащите им крака са горели в адски пламъци. Колкото по–заровени са били, толкова по малка част от тялото им е горяла.

Трета яма:
Магьосниците.
В този ров се наказват злоупотребилите с магии и гадания. Прегрешилите били с лица на тила вместо отпред на главата.

Четвърта яма:
Лицемерите; Продажниците.
Те са потопени в река от вряща смола. На брега стоят демони с вили и лъкове със стрели и гледат някои грешник да не излезе от реката.

Пета яма:
Крадците; Злосторниците.
Грешниците са принудени да обикалят в ямата, докато един дявол върви и разсича телата им, които отново се възстановяват и отново биват разсечени.

by **Сорша Хейл** Вто Яну 24, 2012 4:07 pm

Болка. Пулсираща. Болка, която се разнасяше по цялото ми тяло. Толкова непоносима, че ми се искаше да умра... о! Момент, аз вече бях мъртва. Но не предполагах, че Ада е чак толкова лошо място.
Бях сама, като изключим хилядите клетници около мен, които щяха да изгният тук. Но умрях, сама. Изправих се бавно и се огледах. Назад беше напред, а напред беше назад. Ляво беше дясно и дясно беше ляво. Болеше. Неописуемо. Една сълза се отрони, а след това и втора и трета, до безкрай.
Размахах енергично ръцете си. Напразно. Магията я нямаше, а движенията ми костваха огромни усилия, придружени с огромно страдание. Истинско изтезание. Така ли щеше да е цяла вечност?! Ами да. Защо да не е? Аз бях злоупотребила с магията, с ината и гордостта си. Това ме довърши. За първи път се чувствах изцяло обезоръжена и безсилна. Нямаше да е лошо да свиквам, имах цяла вечност на разположение.
Сгромолясах се обратно в рова, в който щях да прекарам вечността. И с него можех да се опитам да свикна. И с болката, самотата, безсилието.

by **Луцифер.** Сря Яну 25, 2012 5:05 pm

Напоследък посетителките ми станаха много. Не, че имах нещо против. Бяха силни, борбени и красиви, но най-хубавото беше, че всяка искаше да напусне моето царство. Аз им го давах, в замяна на нещо, естествено. Застанах пред ямата и с лек жест накарах момичето да се изправи. Погледнах я в очите. Тя затаи дъх, болката ѝ утихна, всичко беше отново както преди. Напред си беше напред, а назад - назад. Ляво - ляво и дясно - дясно. Оставаше само празнотата. Нея нямаше да ѝ отнема толкова лесно. Това струваше скъпо. Да се върне към предишния си живот, който вече нямаше да същия, стига да се съгласеше. А тя щеше да го направи. Момичето плачеше, знаех, че рядко го прави. Беше пречупена, което също ѝ се случваше рядко. Избърсах мокрите следи, тя имаше радостта да ме познава, да ме срещне лично, да ѝ помогна. Какво повече искаше от живота... или от смъртта?
- Здравей, прекрасна. - тихичко промълвих.

by **Сорша Хейл** Сря Яну 25, 2012 5:52 pm

Усетих как всичко наоколо утихна. И аз го направих. Вече не изпитвах болка, всичко отново беше нормално, до колкото е възможно, когато си в Ада. Досетих се кой е това - Дяволът. Покорно се изправих. Бях на милиметри от него, гледах го в очите, несъзнателно. Дори и да исках не можех да отделя поглед. Тръпки пробягваха по гърба ми и обземаха цялото ми тяло.
Но все още усещах едно нещо - празнотата, самотата. Не исках да бъда тук, не исках да прекарам остатъка от вечността сама, заобиколена от други грешници, които най-вероятно се чувстваха по същия начин като мен. Беше нелепо и парадоксално. Нереално, но толкова истинско. Всичко, което до скоро държах в ръцете си, сега ми се струваше далечно и недосегаемо. И наистина беше такова.
Докосването му опари кожата ми, сега сълзите ми ми се струваха ледени, вместо горещи. Но аз бях тук, говорех с негово величество, къде беше гордостта ми, ината ми. И те ли си бяха отишли, заедно с последната глътка въздух, която Клаус ми отне? Не!
- Не искам да бъда тук. Кога ще приключи това?! - проговорих, с все още треперещ глас и вдигната брадичка. Гордо. Отново. Дори и след смъртта.

by **Луцифер.** Чет Яну 26, 2012 1:24 am

]- Хм, горда и в смъртта си. - кимнах, без да става ясно нито от тона, нито от жестовете ми, дали това е нещо, което одобрявам. - Ще пропусна първата част от изречението, все едно не си го споменала. Важното е, че за втората мога да ти помогна. Нали точно това искаш. Всъщност е толкова лесно да се върнеш обратно. Да те върна обратно. С радост ще ти помогна, но това, естествено, няма да е безплатно. А цената... о, тя едва ли ще ти с понрави. Ако не приемеш ще си бъдем дружки за около... останалата част от вечността. - лека усмивка пробяга през лицето ми. Тонът ми беше равен, спокоен, но в гласа ми се долавяше един особено примамлив тон, който най-вероятно вече я беше омаял. Тя само трябваше да каже да. И предполагах, че точно както и Саманта, вещицата също няма да ми откаже, каквото и да ѝ поискам.

by **Сорша Хейл** Чет Яну 26, 2012 1:30 am

Присвих очи за момент. Какво можех да му дам аз. Вече нямах нищо.
Толкова си глупава! - този път не беше Марина, а вътрешният ми глас. Беше толкова очевидно, дали не беше заради факта, че умрях? Вече пропусках основни неща, които преди нямаше как да ми убягнат.
Сега вече разбирах не само на теория, но и на практика, какво означава "да сключиш сделка с дявола"... но дали после и аз можех да се измъкна толкова лесно?! Няя, едва ли.
Мълчанието ми се проточи. Чудех се дали е нетърпелив да узнае дали ще приема, или не. Имаше ли значение, една душа повече, или по-малко. Не ми хареса факта, че ме покани да прекарам тук остатъка от вечността. Исках да се махна.
- Какви са условията ти? - попитах го накрая с все същия тон. Старите навици умираха трудно. И това го разбирах на практика чак сега.

by **Луцифер.** Пет Яну 27, 2012 8:35 am

- О, мила, изобщо няма да ти взема толкова много, колкото предполагаш. - лека усмивка пробяга през устните ми. Тя беше опасна и момичето го знаеше. Показваше колко силно вярвам, че ще постигна целта си. Колко сигурен бях, че ще се предаде пред влиянието ми, въпреки гордостта и ината ѝ. - Искам само да върна старата Сорша. Тази, която беше преди да дойдеш в Мистик Фолс. Приличаше повече на Марина. Не само на външен вид, но и по характер. Така ми харесваше повече. Беше... старата ти. Ще те върна обратно, ще върна живота ти, ако ти се съгласиш да се върнеш като предишната Хейл. Тази, която беше преди да дойдеш в Мистик Фолс и да се промениш. Преди да станеш тази алтруистична самарянка, която беше през последните две години.

by **Сорша Хейл** Пет Яну 27, 2012 4:22 pm

Ахнах от изненада. Наистина ли това беше цената? Очаквах да ми вземе много повече, но от друга страна ми взимаше всичко. Всичко, което бях постигнала за времето, в което бях напуснала Русия и бях дошла тук. Всичко, което бях успяла да забравя, да загърбя... той искаше да го върне обратно. Но поне щях да съм жива. А щом бях успяла да се променя веднъж, щях да успея и втори път.
Всъщност нямаше много за мислене. Кимнах решително.
- Съгласна съм. Върни ме обратно. - знаех, че така или иначе щях да ги помня, щях да помня всичко, просто нямаше да съм тази, която приятелите ми, близките ми познаваха. Щях да съм онази, която бях преди да дойда в Мистик Фолс.

by **Луцифер.** Съб Яну 28, 2012 9:32 am

Е, явно егоизмът ѝ беше в повече. Беше съгласна да се върне към старото си аз, това говореше достатъчно. Усмихнах се ехидно.
- Внимавай какво си пожелаваш, миличка. - поклатих глава и я погалих нежно по бузата. Очите ѝ се притвориха. Видях как ме погледна за последно - с надежда, яд, безсилие... и гордост. Това момиче никога нямаше да се промени, колкото и да ѝ се искаше. А сега щеше да се събуди обратно там, където беше приключил животът ѝ и да започне да живее така, както преди да напусне Русия. По неин си начин, без да се съобразява с никого. И без това така я харесвах повече.
- Довиждане, прекрасна. - промълвих преди да изчезне от затвора си, в който рано или късно щеше да се върне и се отдалечих от мястото.

by Sponsored content

Осми кръг: "Проклетите ями"

Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"

Re: Осми кръг: "Проклетите ями"