Петия кръг.

Притиснах я отново към себе си,впих жадно устни в нея,като затворих сякаш за минути очите си,като поех много излишно въздух но ми трябваше да се концентрирам:
-Това е моята,най-голяма мечта,ти да си моя съпруга,да сме истинско семейство. Но не можем да излезем и двамата от тук,един ще успее,да другия трябва да плати и това,ще бъда аз Теса...
Не искам да откъсвам поглед от нея,толкова силно я обичах и толкова исках да бъдем заедно:
-А,и ти винаги,ще търсиш някой друг. Никога няма да съм ти достатъчен. Знам го приех го,знам че ще намериш някой друг...

Знаех че винаги ще се съмнява в мен,този факт ме нараняваше и все пак се бях променила,бях осъзнала че единствено от него си нуждаех,само с него намирах спокойствието от което имах нужда...Никой друг не ме задоволяваше така както той и не само физически,никой друг нямаше неговото отношение,неговата сила ,волята с която все още бе тук при мен
-Не,търсенето приключи Картър,открих пристанището си и това си ти,знам че е трудно да ми повярваш,знам че още те боли от това което стана между нас и няма да можеш да ми се довериш,но не искам нищо друго освен теб,ти да си жив и да си с мен,а за цената...
Обърнах се,бях готова да платя всичко за да се измъкнем от тук,Луцифер бе коварен ,но го познавах знаех че няма да ми е лесно ,но щях да уредя сделка каквато да спаси и двама ни,дори и разделени,но вярвах в съдбата и знаех че рано или късно отново ще ни събере
-Аз ще се оправям с Дявола,вече веднъж се спазарих с него преди век и се измъкнах от тук,този път вече познавам номерата му и знам как да измъкна и двама ни от тук,само и единствено аз ще платя цената,но ми обещай нещо,ако се върнем ...ще се бориш за нас ...

-Борих се Теса,и всеки ден на това шибано място се боря,за теб,за спомена да те забравя и още толкова много. Не знам до колко мога...
Погледа и блуждаеше,трепереше по лицето и,като се опитвах да не я изпускам,да запомня красивото и лице:
-Аз винаги,ще се боря но искам да знам,че и ти ще се бори,за мен.
Опитах се да задържа погледа и към своя:
-Не желая борбата ми да е безсмилена когато виждам,че обичаш друг.

-Какво да направя,как да ти докажа че обичам само теб?Знам че извърших глупост и съжалявам за нея,съжалявам че се подадох на Дейв и позволих да те загубя,платих за това жестока цена Картър,платих с кървави сълзи,продадох душата си ,загубих не само теб но и семейството си,приятелите си,всичко...а сега платих и с живот си,защото вече нямам какво друго да губя...но ти си тук и има смисъл да се боря,да се преборя да си те върна и няма да се спра пред нищо,сега когато те виждам тук,не губя надежда че това е втори шанс,шанс да се докажа пред теб,да спечеля отново любовта ти и най-вече доверието ти... или ще горя в адски пламъци докато се опитвам
Днес Луцифер вече щеше да се пържи в собствен огън,защото нямаше идея пред какво щеше да се изправи...докоснах Картър по лицето и го дарих с нежна целувка
-Обичам те!И дявола ще е безсилен да ме спре да те върна

Още един единствен шанс,още един единствен опит,за да бъда с нея,за да бъдем заедно. Щях да дам всичко,всичко отново и отново,за да бъдем истински заедно,без никой друг само двамата.
-Добре Теса,нека намерим изход от тук...
До сега не исках да се боря но сега,щях да го направя,исках да съм с нея,да сме истински заедно,да имаме това,което искаме,истинско семейство:
-Нека се измъкнем от тук....
Нека но един бог знаеше,как и дали е възможно да се змъкнем,тя явно знаеше но аз бях в позиция в което ни най-малко не знам,какво се случва,ще се случи или,как можех да помогна.

Това ми даваше малка надежда да се справим,не знаех какво ще поиска той в замяна на свободата ,но сега бяхме двама,можеше да не се съгласи да ме пусне,но нямаше да се предам,силата ми идваше от Картър,знаех че той ще се бори заедно с мен,но трябваше да е подготвен,чудех се само какво става с домакина ни,до сега трябваше да се е появил,явно има и друга заблудена душа която води преговори с него.Обърнах се към Картър,трябваше да знае какво да очаква
-Той е властен и хитър..предишния път ме пусна от тук с душа която ме раняваше,сега не знам какво ще иска,не издавай че ме обичаш Картър,моля те..това е най-скъпото което имаме,възможно е да поиска любовта ни,а това ще ни раздели...когато се появи остави ме да се разправям с него,познавам го добре и знам номерата му,каквато и цена да определи и ако се съглася,дори да не ти харесва не протестирай,не се меси а тръгни,щом си в Мистик фолс просто не спирай да ме търсиш...моля те,обеща ми

-Обещавам ти Теса стига и двамата да се измъкнем от тук...
Трябваше да излъжа,защото ако тази лъжа ми струваше за да бъда с нея,това е много малка цена,а и доста добре уж бях заблудил на моменти и себе си,че не я обичам,трябваше още веднъж,да го сторя.
-Ще  ти се доверя,защото нямам идея,какво ме очаква.
Погалих я още веднъж исках да я целуна но се спрях:
-А,ти убедена ли си,че не ни е чул?

Дали бях убедена?Не,не бях,но исках да имам надежда,вярвах че е прекалено зает за да знае че съм тук отново,макар че със сигурност очакваше моето завръщане,не си бях взела довиждане последния път,бях си тръгнала твърде ненадейно.Никой дори Дамян не вярваше че ще приема цената която бяха ми наложили
-Просто ми се довери,няма да се оставя да ме победи този път.Вече веднъж съм се изправяла пред него и той ми даде душа,този път съм подготвена,каквото и да кажа дори да те обидя,знай че не го мисля,ще кажа всичко което иска да чуе за да се измъкнем от тук,заклевам се

Още когато почувствах присъствието и изпаднах в екстаз,е да от най- забавните ми играчки беше решила да ме посети. Дадох и време, исках да си спомни мястото, болката, агонията. Каква по- голяма наслада.
Но повече не можех да издържам, забавлението трябваше да започне. Като вихрушка се озовах пред нея. Наклоних леко главата си на една страна за да я огледам, след това със студената си ръка хванах брадичката и, хватката ми беше стабилна, но се стараех да не я наранявам, не още, не по този начин.
- Скъпа, толкова ли ти липсваше компанията ми, че отново си тук? Какво ли ще ми дадеш този път.... - прошепнах, а леденият ми дъх се разпръсна около нас, ехтящ и заплашителен.

Ледени тръпки пробягаха по тялото ми,това значеше само едно той идваше за мен.Време беше,не можех да стоя повече тук,колкото повече оставах толкова повече си спомнях за болката която ми причини,спомнях си това през което минах..
-Не си чак толкова неустоим че да ми липсваш драги,ала си единствената опция за вампир с грехове,иначе с удоволствие бих се разходила из рая...Не ти ли стига че ми даде душа,че сега пак искаш да платя цена....?
Беше строг,плашещ зори,но мен трудно можеше да сплаши вече,дори погледа му прикован моя не можеше да ме накара да склоня очи и да се предам
-Да приключваме с това,кажи какво искаш сега?Душата?Ще ти я върна с удоволствие

Замислих се и изпуках пръстите си, дълбоко вглъбен в мислите си, поне така исках да изглежда, изведнъж разтворих ръцете си, сякаш исках прегръдка от старата приятелка и се усмихнах, а белите ми зъби лъснаха в тъмнината, като тънък лунен лъч в нощта.
- Но скъпа, защо бързаш толкова, малко приказки за доброто старо време никога не са излишни, нали така? - отвърнах с престорено недоволен глас, но моментално след това лицето ми се сгърчи в доволно гримаса. - Доброто старо време, Теса...спомени, все лоши, някои добри, това искам скъпа, този път искам спомените ти. - прошепнах и думите ми сякаш се разпиляха, а ехото ги върна още няколко пъти, затвърдявайки желанието ми.

-Няма какво да си кажа с теб,не искам да си спомням това което преживях тук,знаеш добре че насила бях доведена и въпреки това изтърпях всяка гадост която болния ти мозък измисли за да ме изтезава ...знаеш ли всъщност съм ти благодарна за душата която ми даде...
Той ме погледна отново,опита да е леден ала този път долових изненадата в очите му,но бързо смени изражението,както и аз моето при следващите си думи.Негодника искаше спомените ми,думите му ехтяха в главата ми.Имах някакво усещане че може би това ще поиска,тъй като душата вече бях върнала,а спомените ми бяха най-скъпото което имах
-Негодник! -дамата излезе като проклятие от устните ми,всеки демон в това царство чу това сигурно бях,усетих трепета на Картър - Знаеш че това е най ценното което имам и като истински дявол искаш да ти го дам за да си тръгна отново от тук...явно не само на мен ми е неприятно да съм в твоята компания,а мислех че ти е забавно с мен любими

Думите и трябваше да ме порежат дълбока, е, но за жалост това не се случи и горната ми устна се изви в нагла, по детински, усмивка. Бях доволен от надмощието което имах над нея, колкото и да говореше, само думите не бяха достатъчни да засегнат до каквато и да било степен.
 - Скъпа, объркала си се, твоята компания е временно забавление, идваш тук през няколко века, за кратко време успяваш да задържиш вниманието ми и после...пуф, губиш нещо, а аз съм доволен, че някой е жертвал от времето си за да се прави на клоун в Кралството ми. - избоботих всичко това през гърлен смях който, бях сигурен, се забиваше във всяка кост от тялото и, разбивайки я на малки парченца.
 Обиколих я няколко пъти, още няколко и още няколко. Сграбчих един кичур от косата и го дръпнах, дори чувствах как при едно рязко движение щях да го отскубна, можеше да не изпитва болка в реалния свят, но тук беше различно, тук командвах Аз.
 - Искам ги скъпа, всичките спомени, или това, или ще си седим тук вечно, аз имам време, ами ти?

Мъчения,наистина ли вярваше че този път ще се подам на нападките му,на опитите му да ме нарани!Трябваше да се усъвършенства,защото забравяше че аз се променях ,ала не и той
-Веднъж те напуснах ще го направя и сега,но ако искаш да ми причиниш болка скъпи смени подхода,няма да ме пречупиш така лесно...Адът се е преместил на земята....Искаш спомените ми,добре ,но при едно условие
Трябваше да го направя,дори да ми отнемеше спомените нямаше да има всичко,трябваше да има начин да ги върна,веднъж наруших сделката ни,ще мога и пак
-Ще ти дам всичко ако още някой се върне с мен на земята ...

Смеска от гърлен смях и ирония се изтръгна от гърдите ми, цялото ми тяло се разтресе в конвулсивни гърчове. Имаше нещо толкова нетипично в това високата ми черна фитура да изпада в такива пориви на веселие, но въпреки това самата идея за желанието и беше смехотворна.
- Ако някой те слуша ще каже, че ти си тази която поставя правилата. - пръстите ми отново повдигнаха брадичката и, а очите ми започнаха да изучават, подробно, младото лице. - И кой е късметлията?

Побиха ме тръпки от смехът му,но бях свикнала с настроенията му и с нищо не показах че се боя от него и от сделките му,това го забавляваше,това някой да се страхува от него.Бях го научила когато за първи път дойдох тук,но от тогава бях пораснала много,бях се научила да контролирам себе си и емоциите си,да слагам маска и да заблуждавам,а това в неговата игра беше коз и аз щях да го използвам
-Някой незначителен,някой който не искаш да бъде тук и само ще ти пречи!А и вероятно някой който отново ще ме върне при теб такава каквато ме искаш!
А той ме искаше слаба,готова да жертва всичко за другите,а за някого като Дявола това беше изгодно,той обичаше да ме наказва,а сега?Не можеше бях наказана достатъчно

Думите бяха от една страна верни, но и от друга не толкова. Хората тук долу бяха скучни, не успяваха да приковат вниманието ми, а дори инай- интересните ставаха безлични за няколко часа. Теса беше едно от онези мои редки забавления и честно казано не исках да я задържам тук, защото нямаше как да се връща, а аз обичах да се връща, всеки път ставаше все по- забавна.
- Теса, Теса, не се ли научи, че не търся приятна компания от мъртъвци, а изгода? - въпросът ми беше по- скоро реторичен, но на място.
Потъргах с тва пръста слепоочието си и отново огледах жената пред мен.
- Спомените са памет, паметта е свръзката с чувствата, с едното си отива и другото, Тес, ще ги опгубиш заради мъж?

Изгода?И каква изгода можеше да има от моите спомени и какво го интересуваше дари заради мъж исках да си дам спомените!
-Е с моите спомени изгодата ти ще бъде голяма,не напразно този път искаш това,от душата ми не успя да извлечеш нищо ,но от тях...ще научиш всичко за горния свят,за това което пропускаш тук долу!
Не нямаше да му кажа защо искам Картър да излезе с мен,нямаше да му позволя да отнеме онова което имахме с него,можех да разчитам само че без спомени той ще съумее да върне всичко което ще вземе Луцифер от мен сега
-Не погубвам нищо камо ли заради мъж,в спомените ми в живота ми няма нищо което да искам да отнеса с мен отново горе!Искам да започна нов живот и кой знае може пак да искам да дойда при теб и да стана постоянна спътница в живота ти

Все едно исках да знам нещо за горния свят, забавлението беше целта на всяка мое начинаие.
Тази жена ме гледаше в очите и си играеше с лъжите в които беше оплела и двама ни преди векове. Очите и излъчваха сила и сигурност, но въпреки това можеше да се долови оназ инесигурност на простосмъртните.
- Не си желана тук повече, Тес. - гласът ми беше тих и спокоен, попаднал в пълен контраст с предишното ми настроение.
Но това беше реалността. Нямаше как отново да си позволя да я приема като своя спътница, беше си чисто самоубийство.
- Ще ми принасяш жиртви, Тес. Ще ми дадеш спомените си. Само тогава можеш да си вземеш мъжа и да се ометеш от тук, ако ли не, знаеш в коя посока е река Стикс.

Смеех се,смеех се много ,той шегуваше ли се с мен,всеки друг тук ме обичаше и той го знаеше,дори лодкаря който трудно показваше емоции се радваше когато бях тук,дори той въпреки че лъжеше добре
-Знаеш че мога да се върна винаги когато пожелая дори сама мога да предизвикам идването си тук,знаеш добре коя съм ,знаеш какво нося и че освен в ада другаде нямам място,не и с душата която нося отново,ако бях умряла без душата си никога нямаше да се върна тук,щях да остана в небитието между двата свята...Не ме искаш тук не защото съм ти скучна,а заради миналото ни,знаеш добре какво носи то и на двамата,но аз съм твоето разнообразие и двамата го знаем любими

Долових тихо скърцане със зъби и ми отне минути да осъзная, че то произлизаше от мен. Кокалчетата ми бяха побелели, а устните ми бяха свити в ививица, твърде тънка за нормалното.
- Чуй ме сега, Тес, приключих с теб. Дадох ти право на избор, всеки решениет оси. Оставаш тук, или забравяш за това място за винаги. Със спомените си отива и Ада, никога повече няма да помниш хората тук или ...е, мен. Но каквото и решение да вземеш, искам да помниш, че аз винаги седя зад теб, ще съм черната ти сянка до края на живота ти, а след това, ще те прибера при Смъртта както подобава.

-Тези думи съм ги чувала драги и с радост ще ги забравя,приключваш с мен за стотен път!Но този път наистина завинаги,защото нямам намерение да се върна нито тук нито в живота си от преди!Готова съм,вземи каквото искаш от спомените ми,сделката си е сделка,дори теб не искам да помня,нито гласът ти нито присъствието камо ли допира и усещането за теб!
Не вярвах че аз изричах тези думи,че бях готова да загърбя всичко дори отмъщението заради което исках да изляза от тук,но сега по важно бе Картър да се измъкне от тук заедно с мен и сключвах опасна сделка с него!
-Готова съм

Кимнах към един от демоните които седяха и наблюдаваха от ъгъла на предверието. Тежките му стъпки разтресоха земята, приведох се леко към него и прошепнах в ухото му:
- Доне си ми амолета - думите бяха сухи и лишени от умоция.
След няколко минути се яви отново, този път държеше тежък медальон.
- Това е за теб Тес, щом искаш да приключиш така да бъде. Приеми го като последен подарък. Един ден може и да разбереш за какво сложи. - думите заглъхваха и оставяха само ехото след себе си.
С един мах на ръката и последен бърз поглед Тес се изпари, както и мъжа който толкова обичаше.