Река Ахерон.

by **Изaбелa** Чет Ное 10, 2011 11:00 am

"Продължавайки по своя път, двамата поети стигат брега на Ахерон,
където даският лодкар Харон превозва на отсрещния бряг загубените души, осъдени на вечни мъки."

by **Ейвъри Еванджелин** Вто Авг 07, 2012 6:05 pm

Река Ахерон. Tumblr_m80ksaKuwS1rcam84o1_500

Тихо течение, почти недоловим ветрец, който повдигаше косите ми неусетно.... виждах лека светлина, която идваше от никъде...
-Затвори очи и ще видиш мрака, дръж ги затворени, виж светлината, концентрирай се - чух тихи думи, тих шепот. Опитах се да затворя очи, но... те вече бяха затворени...
Мека светлина, клепачите ми грейват, слънцето си играе. Сякаш бях на полянка и се наслаждавах.
Но ето че чух грубо издишване и усетих мирис... Очите ми се отвориха и видях груби устни, стари устни, паднали зъби, черни и носещи смрад.... Погледа ми обходи лицето, което се оказа по-далеч от колкото мислех.
Под четна качулка, черно наметало, като тиха, нежна смърт се плъзга със своята лодка Лодкаря Харон
Спомних си старата песен, много стара, още от най-древни времена, най-древна Гърция, най-истински богове. Лодкаря. Погледнах ръката си. Или някой ми бе сложил Оболи под езика ми, или някак се бях сдобила с тях чудотворно.... Вдигнах ръка и той подаде своята костелива, старческа длан. Пуснах ги
Река Ахерон. Tumblr_m8047engou1qcxar9o1_500

Река Ахерон. Tumblr_m8047engou1qcxar9o1_500

Погледът ми обходи назад, мрака и тъмнината, блуждаещите сенки и неспокойните призраци.
-Казван сбогом... Трябва - казах тихо на себе си и вдигнах внимателно крак, стъпвайки на Лодката... Тя се задвижи, бавно, плавно, сякаш подухвана от силен вятър, сетивен само за дървото от което бе направена, от призрачния плат от който бе направена робата на Лодкаря.
Последен поглед, последни мисли
Наистина ли заслужавах да съм в Ада?
Кой беше моят грях? В кой Кръг на дълбините на Ада щях да ида
Усетих паника
Обърнах се рязко... но това беше
Не можех да помръдна. Просто косата ми се люшна и отчаяния ми поглед се вторачи в отдалечаващият се бряг

by **Amelia Shepherd. ♠** Съб Юли 05, 2014 12:57 pm

Неусетно се бе озовала до реката. Изгубена, изплашена, отчаяна, но нямаше да се откаже, вече бе разбрала къде се намира и знаеше, че единствения начин да стигне до някъде е като мине през реката. Къде искаше да стигне всъщност и знаеше ли изобщо къде отива? Не, но това място, Адът знаеше къде трябва да я заведе и поемеше ли веднъж по тази река, щеше да се озове на отреденото за нея място. Замисли се за момент дали да се качи в лодката, желанието да се обърне и да побягне с писъци бе по-силно от всякога, но нямаше къде да избяга. Единственият път ,който й бе останал бе напред по тази река към неизвестното, което я очакваше скрито в мрака. Колко ли други хора бяха стигали до тук? Колко бяха продължили напред? Колко се бяха отказали? Все въпроси без отговор, а те продължаваха да я измъчват. Искаше да знае, че ще се върне, не, не тук, а към животa, не като човека, който бе преди ако не можеше да бъде отново себе си, но искаше да се върне по някакъв начин. Заслужаваше да живее, не трябваше да умира убита от Древния на онова парти, дори не трябваше да бъде там. Заслужаваше да живее, щеше да се бори за правото да изживее живота, който по право бе нейн ако трябва дори щеше да мине през Ада за това. Качи се в лодката, седна спокойно и зачака да види къде ще я отведе.

by **Теса Алварадо** Съб Юли 05, 2014 3:21 pm

„Проявяват неуважение към Древните в този град..Свиквайте да сте в дъното на хранителната верига…Наистина ли вярвате,че ще подчините този град…Алекс това твоя идея ли е?Драги надали зъбите ти плашат някого тук,все пак сме вампири..
Ще съжалявате за глупостта си!”
Алекс вървеше към Теса и тя дори не вярваше че той ще я нарани,нима наистина си бяха въобразили че ще подценят град пълен с вампири,но когато реши,че той просто ще говори с нея или ще се опита да и помогне да осъзнае идеята им,Алекс просто я хвана,беше много силен.Кога бе станал толкова силен.Попречи на опита на Теса да се освободи и с едно движение….Мрак!
Не ,не ,не отново!
Постепенно мракът се отдръпна,познато чувство налази тялото на Теса,позната светлина огря лицето на вампирката,но не бе истинска светлина,не беше слънцето на земята,не бе въздуха на земята.За жалост или не тя познаваше мястото на което се намираше,вече бе пристъпвала прага на ада и нямаше как да сбърка това място.Мириса на ад не можеше да се сбърка,мириса на смъртта,на дявола.Макар,че Теса още не бе преминала,тепърва трябваше да се качи на лодката и да премине по река Ахерон,където за пореден път щеше да се срещне не само с миналото си ,но и с лодкаря
-Нима е възможно два пъти да се озовеш в ада…Нима малката Мария-Тереза Алварадо не е толкова послушна,че да се озове за втори път в гърлото на ада
-Чувството ти за хумор не се е променило в последните 190 години Харон..-Теса познаваше лодкаря,предишния път когато се озова в ада беше дете,беше уплашена и не знаеше къде се намира,ала сега вече знаеше,доста време се задържа в дебрите на ада преди да склони да приеме сделката – Как е нашия домакин Харон? Смекчил ли е нрава си или още не е склонен да прави сделки?
Лодкарят не и отговори,а подкара лодката през реката,трябваше да види греховете на момичето,да проумее греховете си и да се изправи пред Дявола за да се върне отново в миналото си,но Теса нямаше намерение да остава този път дълго,на земята имаше сметки за уреждане и първи щеше да е стария и „приятел” Алекс Клоуд

by **Картър О'Браян** Сря Юли 09, 2014 1:43 pm

Безкрайно много мисли преминаваха през моя ум,като тотално ме побъркваха. Все едно пътувах сякаш от цяла вечност. Борех се с мислите си с миналото си и всичко,което бях направил или не. Не се борех само с едно,това че съм тук,защото знаех,че го заслужавам,всичко което заслужавах,ме чакаше точно тук. Не не бях някакъв вид многострадалец или човек който чакаше своето наказание. Не просто до една степен още щом се превърнах във вампир,очаквах своето наказание и своето място. Пътя ми нямаше край,чувах виковете на жертвите си,който ме проклинаха,на хилядите хора,който убих защото ми бяха пречка,да аз не бях добър,да аз не заслужавах да отида в Рая. Още щом пристигнах на черната земя,прекарах сякаш още една вечност там. Може би бях няколко земни години но тук сякаш бяха повече,струваха ти се повече.

by Sponsored content

Река Ахерон.

Река Ахерон.

Re: Река Ахерон.

Re: Река Ахерон.

Re: Река Ахерон.

Re: Река Ахерон.

Re: Река Ахерон.