The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП!
Сря Фев 14, 2018 1:26 am by Дастан ибн Фадлан

» Нашият любим спам!
Пон Фев 12, 2018 1:26 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Сря Фев 07, 2018 9:19 am by Savannah.

» ТЪРСИ СЕ ЕКИП
Сря Яну 31, 2018 9:40 am by Savannah.

» Какво слушам в момента
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Ctrl + V
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Да броим до 4000.
Вто Яну 30, 2018 8:16 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на външния вид
Вто Яну 30, 2018 7:53 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на името на героя
Вто Яну 30, 2018 7:34 am by Savannah.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Клаус

Go down

Вилата на Клаус

Писане by Изaбелa on Пет Апр 15, 2011 1:09 pm

avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Клаус. on Вто Ное 22, 2011 2:11 pm

Лусия. Лусия. Лусия.
Не!
– Влизайте! - Гласът ми прокънтя пред вратата на огромната къща, много по-различен отколкото беше онази вечер на железопътната линия с Лулу. Отново бях другото си Аз, отново не ме късаеше какво ставаше наоколо. И все пак сега бях сравнително развълнуван. Беше около един час преди полунощ и звездите трептяха, сякаш и те замръзваха от студ. Луната осветяваше големия двор и боровете които заобикаляха тогавашната ми вила.
Пред себе си тиках един върколак - Джейс Чанг, един вампир - Саманта и вещицата ни - Бритни. Защо се занимавах с простосмъртни като тези дечица пред мен? Ритуала. Моментът беше настъпил. Наложи се да ги подчиня ( което беше очаквано ) тези прекрасни творения на природата, за да могат да не ми се противопоставят много.
Тази вечер беше пракалено важна за мен. Проклятието, което носех сам на раменете си щеше да олекне. Щях да създам нови хибриди. Разбира се, първо трябваше да затворя тези тримцата в къщата и да взема лунния камък от Дезмънд, който верояно щеше да иска нещо в замяна. Каквото и да беше бях сигурен, че ще го изпълня. Бях направил всичко за да се сбъдне това за което мечтаех от много години насам. И бях толкова близо.
Крачка. Две.
– Влизайте най-сетне! - Креснах им отново и отворих вратата пред тях.


Последната промяна е направена от Клаус. на Нед Дек 04, 2011 5:38 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Клаус.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 46

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Jonathan Chang. on Сря Ное 23, 2011 12:20 pm

Не знаеше какво прави тук. Какво ще прави тук. Нямаше и точна представа как се бе озовал на това място. Пробваше да мисли, да си припомни, да извика какъвто й да е спомен но страхът го бе завзел напълно. Лудото туптене на сърцето му право в ушите му пречеше да извърши каквато и да е друга дейност освен да върви напред.
Но и чувството, че всеки момент гърдите му ще се разкъсат и ще остане на мястото си не бе основният му проблем.
Главата му бе като празна, всякаш замръзнала от късният ноемврийският студ, потопена в магла, който тук-таме се разкъсваше за няколко секунди. Не чуваше и мислите си. Липсваха. Зелените му очи стояха ококорени, не му се налагаше и да мига, а всичко около него преминаваше като филмова лента. Нямаше смисъл, значение. Краката му се тътреха не по своля воля.
Стори му се че видя розовата коса на Леда някъде в размиващият се фон, но дори не знаеше какво да направи.
Бе точно като кукла на конци. Би трябвало да има някаква дейност, но душата я нямаше, а тогава тя си бе само едно дърво.
Кой, по дяволите, бе този мъж? Бе вампир, можеше да го подуши, но какво искаше от Джейс? Къде го водеше? В домът си...? Ще го изнасилва или нещо такова?..Хах, не това е по-скоро смешно от колкото зловещо.
Прибираше се от училище, това си го спомняше. Тръгна по обикновенният маршрут, който избираше- тъмната уличка, която водеше до началото на гората. После се преобразяваше и тичаше до домът на дядо си. Но този път стигна само до началото на гората преди да се появи непознатият. След няколко мигвания се бе озовал пред тази огромна, даже заплашителна, къща.
– Влизайте най-сетне!
Най-сетне реакция. Грубият и остър като бръснач глас на мъжът го накара да подскочи на мястото си и почти да се затича през отворената врата.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Елена Гилбърт. on Чет Ное 24, 2011 3:08 pm

Луната стремително се изкачваше нагоре и времето ни изтичаше. Върколак. Вещица. Вампир. Двойница. Всичко, от което се нуждаеше, беше събрано на едно място. Дали и другите знаеха какво предстоеше? Какво ни очакваше? Чудех се дали не беше по-разумно просто да прекратя само живота си, за да може той да не изпълни ритуала. Но ако това станеше? Ако това се случеше, той щеше да превърне целият Мистик Фолс в една кървава река. Щеше да ги убие и без това. Дори гневът му сигурно щеше да бъде още по-кръвопролитен.
Усещах вълнението, което изпитваше. Беше чакал с векове този миг. Първата му трансформация.
Кълбо от нерви се беше свило вътре в мен. Знаех, че не можех да спра случващото се. Знаех, че каквото и да направя, щях да умра тук. Тази вечер. И може би така беше най-добре. Беше толкова по-лесно просто да се предам тук. Да спра да причинявам болка на близките ми, да спра да се опитвам да оцелея, когато съм родена с една-единствена причина и едно-единствено предназначение – просто да умра в ръцете му, да бъда двойничката от „двойник, вампир и върколак”, да съм една от съставките на заклинанието, нищо повече. Да изгубя възможността да остарея, да имам сватба, да имам деца, да имам бъдеще...
avatar
Елена Гилбърт.
Човек
Човек

Брой мнения : 269

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Саманта Блек on Чет Ное 24, 2011 3:29 pm

„ Не съм предназначена да умра тук. Не трябва да съм съществувала, само за да стана парче пъзел. “ - прошепна една малка мушичка в душата на Блек, но русокоската я игнорора и продължи да прави, каквото Клаус ѝ кажеше. Не, не беше подчинена. Просто искаше това да стане. Не ѝ пукаше особено...

Саманта вървеше и гледаше право във вилата където живота ѝ беше на път да спре. Там живота ѝ щеше да свърши...за пореден път. Беше свикнала да умира, беше се случвало толкова много пъти подред, че вече не можеше да ги преброи. И без това се опита да се самоубие преди няколко дни, може би месец...и без това всичко беше шитня в момента за нея, така че и без това нямаше да има гузна съвест, че е избягала от приятелите си като се е самоубила...извинението ѝ ще бъде, че просто Клаус я е убил. И без това след като всичко свърши няма кой да я намери, така че какъв беше смисъла изобщо да се опитва да избяга.
– Хиперактивността ми е на нулева степен. - Заяви тя преди да я сръчкат и да я накарат да влезе в къщата. Имаше бегла идея за ритуала, познаваше всички други които щяха да участват, освен онази Елена, известната двойница която щеше да допринесе огромна част от ритуала. Нямаше да опитва да се спасява. Не искаше да опитва.
Преди Саманта много се трогваше, когато знаеше, че смъртта е буквално на една крачка разстояние от нея. Но сега просто си казваше „ Е, какво толкова - ад или рай. “ и просто чакаше. Клаус беше ужасен човек, не защото щеше да убие нея, а защото щеше да убие и невинни хора. Единственото, което ѝ се струваше много странно е, че Леда щеше да ѝ помогне...
avatar
Саманта Блек
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 4092

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Бритни Тейлър on Нед Дек 04, 2011 5:31 am

Дойдох в този град преди...два дни!? И вече бях в ръцете на нщкакъв откачалник на име Никлаус, който искаше да ме убие за да стане хибрид. това нормално ли е? Съгласих се да му помогна, защото...какво ги говоря. Не съм се съгласявала, подчини ме. Беше ми жал, че ще се наложи да помогна за смъртта на онов русокосо момиче, корееца и двойницата на Петрова. Естествено, всички познаваме Катерина, но не бях виждала онази...Елена. Исках да се държа надалеч от тези неща, но явно щом пристигнах в Мистик Фолс беше неизбежно да се забъркам в тази каша. Клаус не ми бе обещавал нищо в замяна, а и аз нямаше да искам. Не съм по материалните ценности. Предпочитах просто да убия когото трябва и да ме пусне да си живея на свобода където и да е, само далеч от това място пълно с капани, странни човечета и много болка. Тъга. Смърт.
– Влизам, де. - Заявих аз и блъснах вратата на огромната къща след себе си. По Коледа явно се случват чудеса, няма що. Голямо чудо.
Исках да избягам надалеч от тези хора, но нямаше да ми навреди малко адреналин в живота, какво пък толкова!?
avatar
Бритни Тейлър
Вещица.
Вещица.

Брой мнения : 3

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Клаус. on Нед Дек 04, 2011 5:46 am

– И така, след като се установихме, прекрасни мои, аз ви дължа обяснение. - Четиримата бяха коренно различни, бяха моите спасители. - Или поне благодарност. Кого ли залъгвам. - Усмихнах им се ехидно. Лусия, Лулу, който и да е не беше на близо, така че можех да извадя лицето, което пазех за всички останали, независимо как се държаха те с мен.
– Нека позная - ще ни убиеш. - Измрънка вампирката и седна на дивана, като потъна в меката материя.
– Щях да го поувъртя повече, но...да. Ще ви убия. Искам да стана хибрид. Нужни сте ми. Ще отидем в гората, Бритни ще направи заклинанието и аз ще трябва да убия Саманта, Джейс и...Елена. - Минах зад нея и докоснах нежно косата ѝ. Всички те бяха в ръцете ми. Можеха да умрат всеки миг и се примиряваха с това, защото бях Никлаус. Толкова бях горд със себе си.
Паркетът под мен скърцаше, чуваха се капките дъжд които тропаха леко по прозорците, сякаш се опитваха да влязат вътре. Чувах вятъра, чувах нашепването на листата на дърветата. Луната. Облаците, които пълзяха по нея и я обличаха във вечерната ѝ премяна.
– Пожелавам ви успех. - Промълвих със същата усмивка. Отворих вратата и подчиних всеки един от тях да не излиза от къщата. След това аз сам излязаох навън. УСетих хладната милувка на вятъра по кожата си и закраших със смели крачки, газейки тревата под краката си. Липсваше само едно - лунният камък. И за това щеше да помогне не кой друг, а старият ми познат...Дезмънд.
avatar
Клаус.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 46

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Jonathan Chang. on Нед Дек 04, 2011 12:21 pm

Всички тези момичета...само смъртната даваше вид, че я е яд да загуби животът си. На какво се дължеше това? Прекаленото консумиране на алкохол?...Както и да е.
Знаеше, че бе дотук без вампирът да му го казва. Всичко друго бяха подробности до пиесата- рижавата вещица, гората, ритуалът...Може би за този Клаус бяха, но нима за Джейс имаше значение?
Щеше да си умре такъв, без втори шанс да се поправи. Вечно щеше да остане едно посредствено, ненужно, момченце, направо смешно, позор за целият род и всички вълци на земята, в очите на дядо си. Скаран с родителите си, без дори да си е казал едно сбогом с тях...
А Алисия..? Би трябвало да мисли за нея сега, нали? Така предполагат всички любовни романи и пуберски книжки- тя да е в мислите му до сетният дъх. Но кого залъгваше така? Чувстваше се длъжен да бъде с нея. За пръв път някой трезвен проявяваше други чувства освен омраза към него и Джонатан си въобрази, че изпитваше същото в отговор. Момичета като Алисия- високи, красиви, като излязли от корицата на модни списания, и най-важното, вампирки, нямаха какво да правят с момчета като Джейс. Това бе нещо като правило на природата. Тя бе заблудена и то много дълбоко. Дори самият Джонатан признаваше пред себе си че невярва тя да му остане вярна за дълго време. Не я обичаше като нещо повече от приятелка. Алисия винаги щеше да е най-добрата му приятелка.
Итън...да започваше ли въобще да расъждава върху досиетата Дъф? Чувстваше се странно в неговата компания. Бяха приятели, да...Но всякаш Джейс постоянно клонеше от пътят на приятелството, а това го караше да се чувства изключително посредствен.
Не, не искаше да мисли нито за семейството си, нито за приятелите си. Не трябваше последнте му мигове да са прекарани в разкаяние. Трябваше да изчисти съзнанието и точно тогава, като по поръчка мрачният глас на вампирът се разнесе из стаята:
– Пожелавам ви успех.-последва хлопване на врата и Джейс напълно изключи
Така бе по-добре..., наистина. Не можеше да мисли, а нямаше желание и да се помръдне.
avatar
Jonathan Chang.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 4612
Рожден Ден : 12.12.1991

http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Елена Гилбърт. on Пон Дек 05, 2011 6:28 am

Всички изглеждаха, някак...примирени с това което ги очакваше. Със смъртта. А вече и Елена започна да се примирява с това, което я очакваше. Започваше да се примирява, че съвсем малко я делеше от смъртта и не можеше да направи нищо. Самоубийство, може би!? Но и без това щеше да умре, по - добре бе да не вбесява Клаус, защото ... тогава смъртта и' щеше да е напразна. Всичките и' близки щяха да я последват, ако дръзнеше да провали ритуала.
Просто щеше да стои и да изпълнява, като послушна двойничка, колкото и' да я отвръщаваше този факт. Че щеше да спомогне за тъпия ритуал, че щеше да спомогне за превръщането му в нещо, непобедимо!? Как се примиряваше човек с такова нещо изобщо?
- Пожелавам ви успех. - каза Клаус и излезе, като преди това подчини всеки от присъстващите да не излиза от къщата. Ел стоеше като статуя, не помръдваше. Беше като вцепенена. И макар, че за нея бе трудно да признае такова нещо пред самата себе си, се ужасяваше от случващото се. Никога не бе подозирала, че ще умре по този начин. Всъщност беше убедена, че никой от тук присъстващите не бе подозирал, че ще стане по този начин. И все пак отдавна се бяха примирили, а на Елена все още и' бе трудно да го направи. Всеки път си казваше "Ще се примиря" и сякаш нещо я спираше. Очите и' се насълзиха леко, а по дясната и' буза плъзна една сълза и преди другите, да видят, че се изявява като поредният страхлив човек тя я избърса и се стегна.
Само като си помислеше, че ако бе узнала, че това всичко щеше да стане, щеше да предприеме нещо, че да няма ритуал. И сигурно си мислите "Какво би могла да направи една смъртна?". Може би щеше да постъпи като Катрин. Щеше да се превърне във вампир, така поне вампирката, вещицата и върколакът щяха да продължат с безгрижният си живот, а Елена щеше да бяга като Катерина. Макар, че не би трябвало да я интересуват другите, но някак си и' пукаше, по необясними за нея причини.

avatar
Елена Гилбърт.
Човек
Човек

Брой мнения : 269

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Клаус. on Пон Дек 12, 2011 3:08 pm

– Излизаме. Започваме ритуала. - В джоба ми стоеше на сигурно място лунния камък. Всички тръгнаха след мен като послушни зомбита, които няма да ми попречат на случващото се.
Връчих камъка на Бритни.
– Знаеш как да го използваш. Знаеш заклинанието. Знаеш какво да правиш. - Тя кимна и за трите и тръгна пред мен. Щях да ги заведа някъде където нещата щяха да се развият по правилния начин, без допълнителни спънки и без плана ни да се провали. Явно повечето от тях ( всъщност всички ) не се интересуваха особено от случващото се. Чувствах се зле за това, защото исках да се мъчат, иках да умрат съжелявайки с много недовършени дела. Но да ги убия Аз. Исках им най-лошото. Но какво пък, в техните ръце беше бъдещето ми така че нямах много претенции.
avatar
Клаус.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 46

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Queеn Infеcted. on Пон Мар 05, 2012 3:09 pm

Стъпвах отнесено обвита с тънкия шлифер падащ под коленете ми. Снежнобелият му цвят се открояваше на тъмната вечер и ми придаваше изключително загадъчен вид. Какво търсех тук?
Можех да не му кажа нали. Можех. Трябваше да му го кажа.
Бях се замислила дали да не се върна наобратно и да действам самичка без позволението на когото и да е. Камо ли на глупак като Клаус.
Можех да призная, че й малоумен беше един от най сексапилните мъже в Мистик Фолс, че и извън него. И глупачката ЛуЛу, не бяха ли двамата иделната двойка, го беше приластила.
А мен ме свари неподготвена. Спомените от уикенда преди две седмици ме накараха да потръпна. Навън валеше пороен дъжд, а Никлаус просто изникна от нищото. Появи се на вратата, мокър. Аз бях сама и нямах занимание. Тогава двамата решихме да соделим завивките и времето си. Беше прекрасно, но беше веднъж и нямаше да се повтори.
Нямах намерение да го повикам, за да ми отвори. Призовах вратата зейнала и си влязох преспокойно. Съблякох шлифера и останах по шарена рокля. Прекосих коридора, а той стоеше и ме гледаше невярващо. Произнесе името ми плахо.
- Лусия...?- насилих се да се усмихна, но не успях. Изглеждаше хлътнал до уши.
Мамка му.
- Никлаус... здравей. Аз трябва да ти кажа нещо.- той пое ръцете ми и се втренчи в синьо- зелените ми очи.
- Да?- хайде Лусия, Стегни се. Хайде...
- Бременна съм.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Клаус. on Вто Мар 06, 2012 3:05 pm

Споменът от онази вечер с Лусия бе най-приятното нещо, което можеше да ми се случи в тази ужасна вечер.
Вятърът брулеше клоните на дърветата и те тръпнеха в студените му окови. Листата попадали по земята се виеха на вихрушки пред високия прозорец. А аз седях в тъмната стая и се взирах в камината, чиито огънчета играеха весело без да се интересуват какво точно се случва около тях. Стаята в която седях беше уютна и топла и нищо не ми пречеше да се отпусна на креслото и да заспя спокойно под пращенето на съчките в камината.
Мислите ми бяха спокойни и често отлитаха при Лусия.
А като стана дума за нея...
Естествено, бях усетил присъствието ѝ още когато влизаше в двора. Вратата рязко се отвори и пропусна студения въздух вътре. Стъпките ѝ бяха сигурни и широки, а самата тя сякаш беше неспокойна. Лусия МагКуин, трябва да призная, беше доста различна от ЛуЛу. Но все още беше едно от най-перфектните същества на планетата.
Болеше ме ужасно, че намерих някого толкова откачен, че изобщо да говори с Клаус хибрида, а този някой вече го нямаше. А на негово място беше застанала пълната му противоположност. Една силна и сигурна в себе си жена, която знаеше, че дори сама щеше да е добре.
Една жена облечена в шарена рокля, която внесе светлина в дома ми и пропъди студенината от сърцето ми, заедно с чернилката която се беше събрала по стените от самота.

Лусия МагКуин.

Тя седна до мен, аз поех ръцете ѝ в своите. Знаех, че не иска. Знаех точно как се чувстваше. Но ме беше страх да го призная пред самия себе си. Една част от мен все още се молеше тя да е запазила поне малко, поне прашинка от ЛуЛу в себе си.
Замислен, отначало не осъзнах думите ѝ.
Бременна съм.
Десет секунди по-късно очите ми се разшириха от изненада. И от други чувства, които се надигаха в мен и вече щяха да изскочат през ушите.
– Моля? - Надявах се силно да ми се е причуло, или нещо такова. Лекото поклащане на главата ѝ, ми подсказа, че съм чул точно това което трябва.
Изобщо не знаех какво да правя сега.
За пръв път изпадах в такава ситуация. Изобщо не го очаквах. Наистина, често ми се случваха неочаквани неща, но това просто беше немислимо. Исках да я попитам „ А сега какво? “, но щеше да прозвучи глупаво.
Почти толкова глупаво, колкото да не използваме презерватив и да не предвидим, че може да се роди полу-инфектирано-полу-хибридесто изчадие.

За миг мислите ми прескочиха. Може би щеше да е хубаво.
Глупости. Кралицата Инфектирана и Никлаус. Глупости.
avatar
Клаус.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 46

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Queеn Infеcted. on Вто Мар 06, 2012 3:26 pm

Бях готова да изпадна в нервна криза. Истерия! Той стоеше и не казваше нищо, не правеше нищо. Нямаше ли да попита все пак какво да правим?
Ах.
Засшлевих му шамар. Плесницата огласи цялото помещение и аз скокнах, дърпайки рязко ръцете си.
- Ти си виновен Никлаус. Ти си виновен за всичко. Омръзна ми да бъда жертвата на някого. ЛуЛу я няма, отлетя. Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност, а не да обиколиш всичките спални на имението ми единствено по телесно облекло и да си завираш някой органи, където не ти е работата!
Казват, че бременните са избухливи и често с много променливи настроения. Не бях просто ядосана, бях бясна.
- Въобще не биваше да идвам, за да ти кажа.- погледнах го в очите и две сълзи се стекоха по бузата ми. Косата ми от руса стана черна и после червена, преминавайки бавно в естествения си отенък. Какво ми ставаше?
- Извинявай, просто... Идва ми в повече.

Минах покрай него и седнах на неговия стол, той се извъртя и дори ми се стори, че се усмихва.
- Не ми се усмихвай! И ако дори си измсилил, къде това нещо- посочих към корема си- да празнува шестия си рожден ден, си много грешка, защото не го искам. Ще се оттърва от него. - тропнах с крак по пода и косата ми отново стана от кафява- платиненоруса.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Клаус. on Сря Мар 07, 2012 7:29 am

Шамарът не беше един от най-леките които бях получавал и ако някой друг бе дъзнал да ме зашлеви по подобен начин, със сигурност нямаше да е жив сега. Обаче аз просто останах. Много мразех неловкият момент когато мъжът се чувства като глупак.
- Ти си виновен Никлаус. Ти си виновен за всичко. Омръзна ми да бъда жертвата на някого. ЛуЛу я няма, отлетя. Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност, а не да обиколиш всичките спални на имението ми единствено по телесно облекло и да си завираш някой органи, където не ти е работата! - След шамара тя рязко стана и започна да нарежда на висок глас. Пулсът ѝ беше ускорен, а цветът на косата ѝ се менеше прекалено бързо. Не бях забелязал подобна способност в ЛуЛу, но както и да е. С какъвто и цвят коса да беше, щеше да е прекрасна.
– Ей, ако не искаше да го правя, можеше просто да ме изгониш.

Просто не се сдържах. Въпреки сериозността на положението, не можеше да изпусна подобен шанс.
– Извинявай, просто...идва ми в повече. - Въздишката ѝ ме накара да потръпна. След малко тя мина и седна на стола ми. Едвам се сдържах да не се усмихва.
Какво? Да, трябваше да предположа, че няма да иска бебе от Никлаус.
– Е, значи очевидно няма проблем. Щом не го искаш. - Кимнах с глава към корема ѝ.
Така или иначе нямаше да е най-прекрасното преживяване в живота ми. Никога не бях мислил за семейство, никога не бях очаквал да се случи нещо подобно. И то точно с Кралицата Инфектирана. Поне да беше някоя нормална жена. Поне да не беше тази, която оби...тази която преди обичах.
– Просто ще се откажеш от бебето и всеки от нас ще продължи по неговия път...Искаше ми се да я прегърна, искаше ми се да ѝ кажа, че всичко ще бъде наред. Да ѝ кажа, че ще се справим заедно. Че неините решения ще бъдат и мои.
Но това не беше тя. Между нас бе издигната невидима стена, която ми пречеше да я докосна и с всяка нова дума. С всяка нова въздишка, стената ставаше все по-висока и непоклатима. Лусия ставаше все по-студена.
Освен това ме наричаше Никлаус. Какво, толкова бързо ли ме намрази въпреки, че преди няколко дни се вихреше с мен из имението...
avatar
Клаус.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 46

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Queеn Infеcted. on Пет Мар 09, 2012 4:10 pm

Малките частички от мен си представяха нещата като по филмите, когато мъжът се опитва да попречи на жената да се отърве от бебето.
Големите и значителни части от моята същност бяха убедени, че са победили.
ЛуЛу беше недоволна, но Лусия ликуваше.
- Значи напълно се разбрахме!- грабнах някаква чаша със съмнителна алкохолна течност вътре и я изпих на екс. Както обикновено пред съзнанието ми се посла бяло нежно и копринено покривало, което остана за малко време, за частици от секундите. Изключих всички останали части от себе си, оставяйки само човешката. Когато правех това обикновено се чувствах отчаяна или изгубена насред нищото, без дори малка надежда за случващото се. Чувствах се сякаш всичко си отива в бездната, която съществува.
- ЛуЛу...- очите на Клаус светнаха.
- Тя ми каза да ти предам нещо, малко преди да ... сещаш се.- ако срещу мен не беше Никлаус щях да се обзаложа, че е получил нервен срив. Втренчи се в мен сякаш беше получил шестица от тотото. Сякаш неговата ЛуЛу беше останала някъде, съвсем дълбоко в мен. Сякаш виждаше каквато и да е била надежда.
- Тя каза да ти предам, че...- беше ми трудно да кажа подобна дума-... те обича. - наведох поглед надолу и неволно преместих ръка върху мястото, където се предполагаше, че в мен расте малък ембрион.
- Двамата бихте били перфектната двойка с леки изключения. Бихте били един за друг. Две противоположностти, които щяха да си паснат като частички от пъзели и никога ама никога нямаше да си помислите как да се разделите или да изневерите един другимо. Но ти и аз, ние сме възможно най- прецаканата комбинация на този свят. Ти и аз сме абсолютно еднакви. Като сиамски близнаци, странни симетрични огледални образи, които никога няма да влязот в йерархична хармония. Ти- Никлаус, и а- Лусия, никога няма да се спогодим. Нямаме право да го причиняваме и на детето, то няма вина. По- добре никога да не е познавало двете най- ужасни същества на този свят, които ще му бъдат родители.
Вдигнах поглед и го забих в очите му. Имах чувството, че потъвам в хоризонта на погледа му. Че се къпя в лъчи от прекрасната енергия, която излъчва, но това бяха просто мечти, за които, моите рецептори бяха мъртви.





High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Клаус. on Чет Мар 15, 2012 3:47 pm

За миг сякаш тя пак беше там. Не, не кралицата инфектирана ТЯ, а просто Лулу. Тя. Крайниците ми изтръпнаха и зениците ми се разшириха рязко. Бумтежите на сърцето ми зачестиха и бях на ръба да скоча на крака.
Но после всичко изчезна. Сърцето ми се успокои, отново усещах краката си, погледът ми се фокусира. Но въпреки това аз бях сигурен, че я видях в очите ѝ. Точно там. В тези кристални очи като стъклени топчета, красиви. Отразяващи хубавото в света. Понякога изпълнени с тъга, но никога празни. Толкова изразителни. Сега ме гледаха. Бях късметлия да стоя с нея в една стая. Щастливец, нали?
- Тя каза да ти предам, че...те обича. - Каза Лусия видимо смутена от думите си и сведе поглед. Аз кимнах.
– Аз също я обичам. - Очите ми се зареяха из пространството без да гледат нещо определено. - Но тя вече не съществува. - Обърнах се към Лусия и се приближих към нея. Бях на сантиметри от лицето ѝ. - Нито капка ли не е останала от нея там вътре? - Загледах се в очите ѝ. Потънах. Плувах вътре. Бяха толкова красиви. ТЯ беше толкова красива. Усещах диханията ѝ удрящи се в студената ми кожа. Сърцето ѝ, как бие в ритъм с моето. Вече не чувах виещия вятър отвън, нито досадното тропане на клони по прозореца. Само нежния пукот на огъня. Дали тя усещаше хармонията също?
Вероятно не.
След малко откъснах поглед (с известна трудност) и се облегнах на меката облегалка.
– Лусия искам да родиш бебето. - Мда, както вероятно усетихте, не вложих и капка разум в тези прясно изречени думи. Нито капчица.
Но след като вече ги казах, реших да се позамисля малко над налудничавите си мисли. След кратък анализа на случилото се, реших, че съм бил прав. Наистина щях да я накарам да роди детето. Дори да се наложи да го дам за осиновяване. Не може такова дете да не се роди. Полу-хубрид-полу-инфектиран. Не съм ли прав?
Обърнах се към нея с каменно изражение и срещнах погледа ѝ. Опитах се да не се размекна и успях. Щях да удържа на своето независимо какво щеше да ми каже тя...е, поне щях да се опитам.
avatar
Клаус.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 46

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Queеn Infеcted. on Съб Мар 31, 2012 2:07 pm

Той не можеше да говори сериозно, той...
Не можех да родя бебето, защото... ами защото не го исках! Нямах намерение да пропилявам години наред от живота си дундюкайки някакво си бебе. Не можех да си позволя подобен лукс, нямаше да си го позволя каквото и да стане. Щях да се оттърва от детето, независимо дали бащата на същото това изчадие искаше или не.
- Аз не искам!- майка казваше, че майчинските й инстинкти били там много преди да разбере, че е бременна с мен и Каталеа, но моите никога нямаше да се появят, НИКОГА.
- Клаус не можеш просто така да ми казваш подобни неща, аз не искам да ставам майка, камо ли на твоето дете!- крещях. Бях изпаднала в някаква абсолютна паника. Какво ще правя сега?
Можех ли просто така да захвърля чуждото същество в себе си? Не изпитвах ли нещичко поне? Нещо?
Не исках да мисля, затова беше време да върша глупости на воля. Приближих се до Клаус и обвих ръце около него. Притиснах се и се сгуших.
- Знам, че искаш семейство, но аз не бих могла да ти го дам. Знам, че искаш семейство, но аз не знам какво значи семейство. Нямала съм семейство. Семейството е лошо нещо. Нека не причиняваме този ужас и на детето си, нека спрем това безумие докато не е станало късно.- не бях сигурна от какво, но една солидна сълза се спусна по бузата ми, после втора я последва.
За какво плачех?




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Клаус

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите