The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП!
Сря Фев 14, 2018 1:26 am by Дастан ибн Фадлан

» Нашият любим спам!
Пон Фев 12, 2018 1:26 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Сря Фев 07, 2018 9:19 am by Savannah.

» ТЪРСИ СЕ ЕКИП
Сря Яну 31, 2018 9:40 am by Savannah.

» Какво слушам в момента
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Ctrl + V
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Да броим до 4000.
Вто Яну 30, 2018 8:16 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на външния вид
Вто Яну 30, 2018 7:53 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на името на героя
Вто Яну 30, 2018 7:34 am by Savannah.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Сорша Хейл

Страница 4 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down

Вилата на Сорша Хейл

Писане by Изaбелa on Сря Мар 09, 2011 6:33 am

First topic message reminder :







avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down


Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Май 29, 2012 7:11 pm

Не се обръщаше, а аз стоях безпомощна и чаках реакцията му. Каквато и да е реакция, просто не исках да мълчи. Предпочитах да вика, да чупи, да направи всичко наоколо на пух и прах. Все щеше да е по-добре от това да седи и да мълчи. Да не иска да ме погледне. Чувствах се зле, защото знаех, че аз съм причината в момента да е в такова състояние. Но поне си бях признала, нали? Бях му казала истината.

Кого се опитваш да залъжеш? Себе си ли? Нямаше да му кажеш нищо, ако не беше станало неизбежно. Той се досети сам. И малко дете би се досетило... но поздравление, много добра лъжкиня си, пък и умееш да вменяваш вина на тези, които все още мислят, че има малко добро останало в теб. Мисля, че се заблуждават...
Марина, единственото, което искам в момента, е да си затвориш устата. Поне веднъж не се меси и не изказвай експертното си мнение на от всичко разбиращ древен вампир, защото и ти не си по-различна от мен, дори си по-лоша, не си нищо повече от...

Не успях да се доизкажа. Спорът ми с Марина, който цветущо се развиваше в главата ми беше прекъснат от острата болка, която изпитах върху лявата си буза, а след това разпространяваща се и по цялата ми глава. Слепоочието ми запулсира. Причерня ми и се олюлях от удара, който явно Нейтън ми беше нанесъл. Закрих с ръце удареното място и няколко кичура също паднаха. Не смеех да помръдна, не исках да го погледна, опитвах се да сдържа яда си, защото всеки момент щях да го помета. С две прости движения на ръцете ми. Болката не отминаваше, усещах как лявата страна на лицето ми изтръпна, мястото пламтеше, и сякаш хиляди иглички ме убождаха. Той не реагираше по никакъв начин. Нямаше ли намерение да ми се извини?! Може би заслужавах всичко друго, но нямаше да му позволя да ми посяга, камо ли пък да ме удря. Извърнах се бавно, всъщност ми беше малко трудно, защото се усещах в безтегловност. Ударът му беше много, ама наистина много силен. В момента направо ми се гадеше. И в буквалния и в преносния смисъл.
- Т-ти ме удари. - прошепнах задавено, за да потвърдя случилото се, защото все още ми изглеждаше сюрреалистично. Дори Джош не ме беше удрял. Никой не ме беше удрял... е, бях изяла доста бой през живота си, но никой близък не ми беше посягал. Никой не си го беше позволявал. - В момента ми се повръща само при мисълта за теб. Това ли искаше? Да сме квит? Е, готово. - потърсих погледа му с очи, но го беше извърнал. Явно много му харесваха краските на теракота. - Е, няма ли да кажеш нещо, няма ли да се защитиш? Защо мълчиш, Нейтън? Защо?! Ти си нищожество! Само нищожествата прибягват към грубата сила, за да се уверят, че все още доминират, че са по-силните. Ти не си мъж! - усещах как адреналина ми се покачва до краен предел. Съвсем забравих за болката. С бърза крачка скъсих разстоянието между нас и го изблъсках в раменете. - Хайде, кажи нещо, защити се! Опровергай ме, докажи, че греша! Удари ме пак! - продължавах да го блъскам и да крещя в лицето му. Защо не ми отговаряше нищо? Нали искаше да се караме - ето, карахме се!




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Съб Юни 02, 2012 11:30 am

Спомняше си много ясно първият път, когато срещна Сорша и спаси живота ѝ. Тогава беше различен, тя също. Това не беше момичето, в което господинът се влюби.
"Харесвам акцента ти." - това му каза тогава. Изглеждаше толкова по-невинна, нямаше злоба в очите ѝ, нито в сърцето ѝ. Какво се беше променило?
Тя продължи да крещи насреща му и да го блъска в рамото. Нищо от това не достигаше до него. Сякаш беше в балон, изолиран от случващото се в стаята. Крясъците ѝ не достигаха до него, защото срещу него стоеше една непозната. А той не се впечатляваше от думите на непознатите момичета. Дори не ги забелязваше. В момента не забелязваше и нея.
Знаеше, че е направил грешка, не за друго - за дето я беше ударил. Знаеше също, че и дължи и извинение, но някак си, в момента гордостта му беше прекалено наранена за да се оправдае пред нея. Не му се искаше да ѝ се извинява. Държеше се като дете, точно както и момичето пред него.
Изведнъж балонът се спука. Тя трябваше да порасне, колкото и да не ѝ се искаше. Всъщност нейната вина беше доста по-голяма от неговата, така че... Хвана ръцете ѝ и прикова погледа ѝ. Изчака я да престане да се мята.
- Може би трябва да си починем. Да се изнеса за известно време, за да преосмислим нещата без да си пречим взаимно. - изрече го бавно, с равен тон. С любимия ѝ английски акцент, без да отделя поглед от нея. В очите ѝ горяха диви пламъчета, ако можеше, сигурно щеше да хвърли няколко мълнии по него с поглед. Неговите пък си останаха все така ледено сини, без да изразяват и капка емоция.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Съб Юни 02, 2012 12:49 pm

Отново ме държеше за китките, но този път не ме стискаше. Докосването му сякаш прогаряше кожата ми. Гледах го в очите и се чувствах като хванато в капан диво животно, което трескаво търси начин да се измъкне. Предполагах, че и изглеждах така. След като чух думите му нещо в мен се пречупи.
Не знаех кое ме боли повече - бузата, която все още беше изтръпнала и пареше, или безчувственият му поглед, който ме пронизваше с прекрасните му сини, студени очи. За първи път от както го познавах не издаваше никаква емоция. Това болеше повече. Той късаше ли с мен?! Гордостта ми беше наранена, не получих извинение и се чувствах отхвърлена.
Гордост и предразсъдъци.
Отпуснах бавно ръце и отместих погледа си за момент. Сега беше мой ред да изучавам краските на теракота... но само за секунди. Тягостни и безкрайно дълги секунди. След това отново вдигнах поглед, за да срещна неговия. И се чувствах като негово огледало - също толкова безчувствена, колкото изглеждаше и той. Също толкова далечна.
- Ако това е решението ти. Аз нямам нищо против. - лъжех, но бях перфектна в това. Имах много против. Не исках да си тръгва, нито пък да си даваме почивка, исках да забравим за днешната случка и готово. Но не можеше, защото понякога идваха и онези редки моменти, в които и аз не получавах това, което исках.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Съб Юни 02, 2012 1:55 pm

Явно госпожица Хейл се беше примирила, което от части го дразнеше, защото му се искаше поне веднъж да я накара да загърби гордостта си и да я пречупи. Да, звучеше егоистично, но той си беше егоист и то във висша форма. И все пак - искаше му се да види на практика как тя се бори да не го изгуби, така както той се беше борил години наред да я намери, а след това просто да ги задържи двамата - това не беше никак егоистично, това беше любов, но нищо не можеше да направи по въпроса, щом от другата страна не му се отвръщаше с нищо, освен да се изнервя и напряга излишно.
Когато го погледна с празен поглед, лишен от всякакви емоции, чашата на англичанина преля. Не можеш да задържиш нещо насила, нали? Не, можеш, но не трябва да става така. Всичко трябва да се случи по естествен начин. И не виждаше смисъл да се бори повече.
- Е, значи... ще се видим, предполагам. - повдигна рамене. Искаше му се да я придърпа към себе си и да я целуне, да забравят за случилото се, но за жалост нямаше такава опция. За това просто пусна ръцете ѝ и излезе от вилата.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Сря Авг 01, 2012 7:52 pm

Беше минало известно време, откакто се разделих със Сорша. Дори вече не се чувствах зле като преди.. даже се запознах с едно момиче- Ариана, но въпреки това никак нямаше да е лесно да забравя госпожица Хейл, все пак, тя е първата ми любов и вероятно последната. Трябваше да отива до вилата и, за да си взема дрехите и всичко останало. Всичките ми неща бяха там и още не си ги бях взел.. след толкова много време. Естествено, нямаше да покажа на Сорша, че все още я обичам. Нямаше да показвам чувствата си.
Почуках на вратата и само след минута чух стъпките й. Когато отвори вратата, като се опитвах да скрия всички емоции с равен тон казах;
- Здравей, Сорша.
След това влязох вътре и допълних;
- Дойдох за да взема дрехите и другите си неща.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Сря Авг 01, 2012 8:09 pm

Хейл държеше в ръка огърлицата на първородната вещица и превърташе в главата си лентата със спомени от погребението на Ейвъри. Спомни си какво беше почувствала преди, когато беше близо до Саманта, а сега и това с Ейв... инстинктивно плъзна ръка по врата си, където все още беше останал лек белег от изгореното. Духове. Трябваше да намери начин да се свърже с Еванджелин.
Мислите ѝ бяха прекъснати от почукването на вратата, а Сорша подскочи и изпусна огърлицата. Измърмори си тихо и върна бижуто на врата си, докато се запътваше към вратата. Когато отвори ѝ се искаше да не си беше оставала вкъщи днес. Господин англичанинът, от когото все още си чакаше извинението, пристъпи в къщата без да дочака покана.
Напомняне: да спра да каня вампири във вилата си.
Ехидна усмивка изгря на лицето ѝ, когато Нейтън ѝ оповести за какво е дошъл.
- Нямаше нужда да се разхождаш чак до тук. И без това ти изгорих нещата. - проговори рускинята с ръце, скръстени пред гърдите и поглед, нагло търсещ неговия.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пет Авг 03, 2012 7:13 am

Когато Сорша отвори вратата се усмихна, скръсти ръцете си и с нагъл поглед каза, че дори не е трябвало да идвам, защото е изгорила всичко. Имах чувството че ще избухна, опитвам се да не го правя..исках да и се развикам.. с какво право ми гори нещата не аз съм целунал две момичета. После ядосано казах;
- Ти Какво?! - всъщност казах не е най-подходящата дума... извиках го. - Какво си направила с нещата ми?!
След това влязох в къщата и затворих вратата. Усмихнах се и казах;
- Припомних си колко ужасен характер имаш. Как изобщо съм бил влюбен в теб?!-казах макар и да знаех, че въобще не е така. Исках да я нараня както тя нарани мен. Знам- ударих я и не трябваше. Не трябваше, но се случи. Все още имах чувства към нея.. не можех да спра да я обичам, макар и да знаех, че вече нищо няма да е същото.. всичко е различно. Всичко.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пет Авг 03, 2012 7:25 am

Как изобщо е бил влюбен в мен? Това заболя. Противните думички увисваха във въздуха, изпълващи пространството, което ни разделяше, каращо ме да мразя всичко наоколо.
- Аз. Ги. Изгорих. - повторих го бавно, без да отделям поглед от неговия. - Не аз пребродих целия свят, за да те намеря. - добавих. Исках да му напомня колко много ме е обичал. Просто имах нуждата да продължа да се заяждам. Сега исках Марина или Ерида да превземат тялото ми, защото имах чувството, че няма да мога да го понеса още дълго.
- Така че защо просто не си вървиш? - попитах отваряйки вратата с престорена усмивка.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Съб Авг 11, 2012 3:42 pm

През цялото време Сорша не спираше да ме гледа нагло. Защо за бога и беше да гори дрехите ми? Може би искаше да си отмъсти? Хах. Всъщност аз би трябвало да съм този, който ще си отмъщава, не аз и изневерих.. явно бързо е забравила. Усмихнах се и казах;
- Приключих с теб. Вече би трябвало да си го разбрала.. жалко, че не осъзнах навреме колко си противна и какъв ужасен характер имаш.
Лъжа.
Лъжа след лъжа.
Казах всичко това, но не го мислех. Въобще не го мислех. Все още я обичах и то много, но не, нямаше да и го покажа. Усмихнах се нахално и казах;
- О, аз си мислех, че ще се радваш да ме видиш, а ти ме гониш. - засмях се и вместо да си тръгна влязох и седнах на дивана. - Е, какво става с теб? Много ли ти липсвам?
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Съб Авг 11, 2012 4:05 pm

Мъжът срещу мен... кой беше той? Звучеше толкова сигурен в противните думички, които изстрелваше срещу мен с нагла усмивка.
И болеше.
Но, извинете. Вие не познавате ли госпожица Сорша Хейл? Тя е една такава, сприхава и заядлива, а двете качества, които най-добре я определят са инатлива и горделива. Много лоша комбинация.
Какво било ставало с мен?
- Вече не съм длъжна да ти давам обяснения. - чудех се какво се върти в главата му. Добре де, може би не трябваше да му горя дрехи8те, но след като знаеше, че ги няма, защо все още беше тук?

- Защо ме предизвикваш? - ето пак, тази прямота често ме вкарваше в проблемни ситуации. Не че ме интересуваше особено, де.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Дженсън Сноу on Съб Авг 11, 2012 7:03 pm

Още щом пристигнах в града знаех,че просто няма да стоя в хотела като поредния глупак. Щях да изляза и да разгледам града. Докато си търсех някакви дрехи най - случайно попаднах на една бележка,на която имаше адрес на къща и номер. А отдолу името "Сорша" Стана ми леко любопитно защо съм записал номера и адреса на непознат човек,но тогава се сетих,че познавам това име. Спомням си много добре как изглеждаше момичето,когато се видяхме и ми даде тези две неща. Усмихнах се. Щеше да е добре да я посетя и без това нямаше какво друго да правя.
Излязох от хотела и тръгнах към гората. Знаех,че това е някаква вила,но тук почти всички вили бяха еднакви. Накрая с малко питане стигнах до правилната къща. Почуках на вратата и зачаках някой да се появи. За момент съжалих,че го бях направил,но вече беше късно. Чуха се стъпки и някой отвори вратата.
avatar
Дженсън Сноу
Вампир
Вампир

Брой мнения : 527

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Авг 14, 2012 3:45 pm

Сорша. Както и да се държах с нея, колкото и груб да бях, аз все още я обичах. Не. Обожавах. Но просто не можех да преглътна всичко толкова лесно. Тя беше първата ми и единствена любов, обичах обичам я, но тя ме предаде. Може би просто никога не е изпитвала същото към мен. Никога. Мисълта, че можеше наистина да е така ме убиваше. Продължавах да се усмихвам нагло и казах;
- Да права си. Всъщност даже не ме интересува. - извърнах поглед. Вече не я гледах в очите. Всеки би познал, че не е така. Само по начина, по който я гледам. - Аз? Не, не те предизвиквам, бъркаш се. - допълних, като се засмях.
След няколко минути някой почука на вратата. Станах и отидох да отворя. Не знам защо го направих. Дори не живеех тук. Вероятно навик. Когато отворих видях, че имаше мъж. Толкова ли бързо ме бе забравила?!
- Да не би да чакаш гости? - попитах Сорша, като я погледнах учудено.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Авг 14, 2012 4:05 pm

Нe, не, изобщо не ме предизвикваше. Изкарваше ме извън нерви, не можех да се позная, когато бях около него. Отворих уста за да му отговоря, но почукването на вратата ме прекъсна. Господин Нагъл отвори вместо мен, въпреки че едва ли някой щеше да го търси тук.
Не си спомнях добре момчето, което ме търсеше. Знаех само, че е вампир и не е от Мистик Фолс, но се бяхме засекли в някакъв бар. И както винаги, госпожица Хейл трябва да си каже и името и адреса. Колко умно!
Дяволита усмивка изгря на лицето ми и с бавни крачки заобиколих Нейтън, доближавайки се към вратата.
- Влез. - поканих мъжа, който стоеше отвън, хващайки го за ръката и дърпайки го вътре. Погледът ми се отклони отново към този на първородния. - Да, всъщност, това е... - как му беше името? Напрегни си мозъка, Хейл. -...Дженсън. - оповестих, заобикаляйки Сноу, надявайки се да ме последва в малкия ми блъф.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Дженсън Сноу on Пон Авг 20, 2012 5:51 am

Чувствах се доста странно,но все пак реших да вляза вътре и да видя какво става. Много добре си спомнях последния път,когато се видях с момичето. Всъщност тогава стана нещо наистина странно и се надявах тя да си го спомняше,защото именно тази случайна целувка ме доведе тук.
Не знаех дали мъжа `и е брат или гадже,разбира се надявах се да разбера,но в крайна сметка какво значение имаше? Те се караха още преди да вляза,може ли имаха някакви проблеми. Браво на мен,винаги се появявам в най - подходящия момент.
- Приятно ми е да се запознаем. - казах на мъжа и му подадох ръка с надеждата,да се държи приятелски с мен,макар че нямах нищо против да ме нападне,все не бях ритал задници в този град,за всичко си има първи път,както се казва.
Противно на всички очаквания аз седнах на дивана и погледнах към момичето. Нямах нужда от нищо,просто исках да видя до къде ще стигнат с караницата,някак си ми беше интересно.
avatar
Дженсън Сноу
Вампир
Вампир

Брой мнения : 527

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Авг 20, 2012 8:10 am

Сорша се приближи до вратата, хвана непознатият за ръката и му каза да влезе, а след това ми го представи. Малко след това мъжът ми подаде ръката си и каза, че му е приятно. Хах, надявах се, че не очакваше да се държа приятелски с него. Намръщих се и просто казах;
- Аз съм Нейтън.
След това той просто отиде и седна на дивана. Дали това не беше новото гадже на Сорша?! Явно вече ме беше забравила.. напълно. Щом си имаше и нов приятел. И все пак, не можех да съм сигурен, че наистина и е гадже.. може просто... ъм..
Погледнах мъжа и го попитах;
- Е какво търсиш тук?!

avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Авг 20, 2012 1:08 pm

- Дошъл е да ме види. Имаш ли някакъв проблем с това? - кръстосах ръце и погледнах Нейтън. Какво искаше от мен? Сам ми каза, че не ме обича вече, той беше този, който поиска да си "дадем почивка" и си тръгна, а всеки знаеше какво значи това - край.
- След като уточнихме, че съм изгорила нещата ти, а ти беше дошъл да си ги вземеш, какво още правиш тук? - заливах го с въпроси, на които едва ли имаше огромно желание да ми отговори, но не можеше да се държи така, все едно ме притежава. Вече не.
- Съжалявам, че трябва да станеш свидетел на това. - обърнах се към Дженсън.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Дженсън Сноу on Пон Авг 20, 2012 4:13 pm

Значи `и беше гадже. Доста интересно. През цялото време се чудех какво още може да стане. Мъжа ме гледаше доста заядливо. Ха,сигурно му е мъчно,че гаджето му е изгорило дрехите.
Като се замисля цялата тази история беше еднакво странна и интересна. Стоях и ги гледах как си подмятат разни изречения,като се наместих удобно и зачаках нещо по - пикантно.
- Няма проблем,за мен споровете не са нищо особено. - казах на момичето и вдигнах рамене. Чудех се до къде биха стигнали само за да се заяждат,но все пак не мога да отрека,че имаше страст между тях.
Двамата спряха с подхвърлянията на думи и се почувствах тъпо. Обърнах се към момичето с усмивка на лице.
- Какво ще кажеш да излезем навън,когато се оправиш... - започнах и погледнах към мъжа. - ..с него - допълних,усмихвайки се.

avatar
Дженсън Сноу
Вампир
Вампир

Брой мнения : 527

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Авг 20, 2012 6:30 pm

- Не. Никакъв. Все пак вече не сме заедно, можеш да се виждаш с който поискаш, както и аз. - казах като се усмихнах. Е да, въобще не го мислех, но нямаше да го покажа.. трябваше да се правя все едно не ми пука за Сорша, все едно не изпитвам нищо към нея.. абсолютно нищо. Както и тя се опитваше да прави.
- Мога да си тръгна когато поискам. - казах като я погледнах нагло.
След това момичето се извини на Джейсън, че трябва да ни слуша. Дори бях забравил, че е в стаята.. вече трябваше да си е тръгнал, какво още търсеше тук?!
- Какво ще кажеш да излезем навън,когато се оправиш...с него.- каза той.
Хах. Моля?! Наистина ли го беше казал. Гняв. Исках да го изкарам с ритници от къщата. Не можех да опиша колко ми е антипатичен и колко много ме дразни. Усмихнах се нахално и казах;
- А какво ще кажеш ти да излезеш навън, сам и да ни оставиш? А, най-после добра идея.
След няколко минути допълних:
- Чао.

avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Авг 20, 2012 7:30 pm

- Би ли ми напомнил кой си ти, че да гониш гостите ми? - не е като да започвах да се ядосвам много, много сериозно. - След като вече не сме заедно, защо просто не изчезнеш да се виждаш с повлеканите, които забърсваш по баровете. Нали не ме обичаш вече? Вече не си никой в живота ми. - да, ето пак, да ви напомним, госпожица Хейл има проблеми с овладяването на гнева. Блъснах Нейтън за раменете, въпреки че той едва помръдна. Да де, ама все пак, важен е жеста. Преглътнах шумно и прецедих през зъби:
- Ти си този, който трябва да си върви.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Дженсън Сноу on Вто Авг 21, 2012 7:29 am

Когато Сорша блъсна мъжа,аз се изправих. Беше ми интересно,но просто не можех да остана. Беше невероятно неловко. Тръгнах из коридорите на къщата,когато най - накрая се озовах в банята. Пуснах водата,за да не мога да ги чувам и погледнах в огледалото. Добре,сега трябваше да остана тук докато нещата се успокоят малко,макар че ако той тръгне да я напада,ще трябва да се сбогува със съществуването си.
Затворих очите си и след секунди спрях водата,излизайки от банята,връщайки се при Сорша и гаджето `и.
- Тръгваме ли? - попитах я любопитно,като се надявах да е готова да излезе с мен. Разбира се,все още нямах отговор на предишният си въпрос,но бях останал с впечатлението,че е съгласна.
avatar
Дженсън Сноу
Вампир
Вампир

Брой мнения : 527

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Авг 21, 2012 8:29 am

Нямаше да правя сцени пред непознат, който в момента исках да ударя, а и май достатъчно я бях ядосал, така че когато ме блъсна просто вдигнах ръце и се усмихнах все така нагло.
- Добре, тръгвам си. Имам къде, къде по-забавни неща за правене, от това да понасям истериите ти. - след това се обърнах към мъжа. - А на теб ти пожелавам късмет. С нея ще ти е нужен доста.
После се завъртях и излязох от вилата, затръшвайки врата след себе си.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Авг 21, 2012 8:36 am

Когато господин много-съм-важен най-после схвана, че не го искам във вилата си пусна още някой злобен злобен коментар и си тръгна. Въздъхнах от облекчение и се завъртях към Дженсън.
- Съжалявам за това. - после се запътих към кухнята, за да си взема бутилка вода. - Е, какво те води насам? - провикнах се към мъжа в хола, докато ровех в хладилника. Взех си водата и се върнах обратно, сядайки срещу него.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Дженсън Сноу on Вто Авг 21, 2012 8:49 am

Да си призная чувствах се неловко. За момент ми стана гадно за мъжа,но после се ухилих. Все пак не ме изгониха мен. Това си беше добре,пък сигурно и той навярно си го е заслужил,но все пак няма как да позная,затова по - добре да оставя мъжа на мира и да не се сещам повече за него.
Тогава момичето ме попита какво точно ме води насам. Ами като се замисля доста неща.
- Причината е,че когато се целунахме не почувствах нищо,но след това усетих,че има нещо между нас. Сигурен бях. Реших да дойда тук,защото вярвам,че може да се получи нещо. - признах си.
Навярно звучех нелепо,но целувката ме накара да гледам по друг начин на нещата,а и все пак аз не бях от хората,които лесно се влюбват. Като се замисля,аз дори не обичам да говоря за чувствата си,това беше доста голям напредък от моя страна.
avatar
Дженсън Сноу
Вампир
Вампир

Брой мнения : 527

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Авг 21, 2012 9:00 am

Задавих се, когато чух думите му. Какво се очакваше да му кажа сега? Та аз целувах хората за здрасти - Рико, Кейръ, Макс... Макс? И той се беше намесил в живота ми. Дори Лусия.
- Аз... - заекнах. - ...аз не знам какво да ти кажа. С Нейтън тъкмо се разделихме, а и дори не съм сигурна какво искам да правя с живота си оттук нататък. И ти дойде... просто така, и... - преглътнах. Не се паникьосвах често, никога не губех дар слово, но просто ставаше прекалено много за осмисляне.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Дженсън Сноу on Вто Авг 21, 2012 9:04 am

- Добре мога да почакам известно време. - казах спокойно. Нямаше да я насилвам да бъде с мен,ако не иска мога да намеря и друга,макар че това,което го имахме беше истинско,или поне аз така си мислех тогава и дори сега,когато съм около нея знам,че в бъдеще може да има нещо.
Приближих се към нея. Прокарах пръсти по ръката `и. Приближих се още малко към Сорша и я целунах,като след това се отдръпнах със задоволна усмивка.
- Това е в случай,че не знаеш какво изпускаш. - допълних,усмихвайки се. - Имаш ли химикал,мога да ти напиша адреса си и телефонния номер в случай,че искаш още. - допълних,а след това се изправих,готов да си вървя.
avatar
Дженсън Сноу
Вампир
Вампир

Брой мнения : 527

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите