The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Сорша Хейл

Страница 3 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down

Вилата на Сорша Хейл

Писане by Изaбелa on Сря Мар 09, 2011 6:33 am

First topic message reminder :







avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down


Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Нед Апр 29, 2012 6:51 pm

След безкрайно бягане и лутане реших, че вече няма да се крия от миналото. Шибаното проклятие още висеше над мен и нямаше да го оставя да ме връща отново в Ада. От много вампири чух, че из Мистик Фолс има много вещици. Препоръчаха ми специално една. Надявах се да я открия и да ми помогне.. в противен случай щях да оставя без крайници шибания вампир, който ме насочи насам, да му забия дървен кол няколко пъти в торса и тогава да го обезглавя. С вещицата не знам какво щях да направя.
Най-накрая стигнах града, но вместо да вляза в него, се запътих към гората. Знаех, че тя има вила тук някъде и искрено се надявах да я намеря, за нейно и мое добро.. а и на вампира, който ме упъти.
Навлязох по-навътре в гората и долових човешка миризма и чух смях. Ориентирах се по тях, но бях безкрайно разочарован и разгневен, когато видях, че някакъв невеж младеж се забавляваше с няколко мацки отпред в басейна си. Зъбите ми се оголиха и се стрелнах към тях. Момчето бих и метнах настрани. Мразех да пия мъжка кръв. Момичетата бяха толкова по-вкусни и ..невинни. Прекърших врата на първото момиче, щом я пресуших. Другата пищеше и се опита да избяга, но безуспешно. Избърсах устата и ръцете си с една от хавлиените кърпи и продължих.
Не след дълго стигнах до втора вила. Пристъпих през верандата изпълнен с надежда, но знаех, че едва ли ще сполуча и тук.
Хубавото беше, че грешах. Няколко секунди след като почуках, вратата се отвори. Ухание от вкусна кръв и билки ме заля. ЗНаех си, че е тя, но въпреки това трябваше да съм сигурен.
-Добър ден. Търся Сорша Хейл. - казах аз и по погледа й познах, че това е тя. - Нуждая се от помощта ти.
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Нед Апр 29, 2012 7:01 pm

Нейтън го нямаше, което в момента си беше чист късмет. Напоследък беше обсебващ, избухлив и се карахме постоянно, а фактът, че аз мислех за Макс в 80% от времето, не ми помагаше особено много да се съсредоточа върху благополучието на връзката си. Пък и нямах желание.
Може би ми трябваше някой, който да ме разсее. Започнах да се приготвям. Бар. Тази вечер. С Марина.
А ако не искам?
Искаш, разбира се. Никога не отказваш купон.
Да, права си. Привечер, под часовника на главната алея.

Значи време да се приготвям? Или не. На врата се почука и побързах да отворя. Стоях си там по сутиен и къси панталони, без да се впечатлявам от реакцията на мъжа, който явно търсеше мен. Защо всички ме търсеха? И сега какво? Делово, или направо? Игрички.
- Какво ще желаете? - погледнах го и прехапах устна. Нямаше да го каня - не още, защото най-вероятно беше вампир. Пък и видът му беше доста интригуващ. Нещо много по-различно и от Нейтън и Макс. И от Джош и... Та какво ли искаше този?




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Нед Апр 29, 2012 7:24 pm

Не бях обърнал внимание на външния й вид. Нещо, което рядко правех. Бях прекалено зает да се надявам да е тя.
Погледът ми от лицето й за стотни от секундата прескочи на тялото й. Беше само по бикини и сутиен. Надявах се да не забележи какво се случваше в панталона ми. Веднага върнах погледа си км нейния, за да не си помисли нещо погрешно.
-Ще карам направо. Имам проклятие, което някои хора.. вампири, мислят за дарба. Влияе ми меко казано негативно и се надявам, че ти можеш да ми помогнеш да го отстраня.
Докато говорех, погледът ми на няколко пъти сам започваше да обхожда тялото и, след което отново се задълбаваше в очите й.
Освен хубаво тяло, тя притежаваше и изключително красиво лице. Имаше златисти очи и плътни устни. Лицето й беше с хубави форми и скули. Кестенявата й коса падаше непринудено върху раменете й. В завършек на тази прекрасна картина, гледката по-надолу беше.. възбуждаща.
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Нед Апр 29, 2012 7:32 pm

Многозначна усмивка пробяга по лицето ми. Прокарах ръка през косата си, за да отметна няколкото кичура, които ми пречеха да го огледам по-добре. Ама много добре! Татуировчици, а?! Хубаво. Много, много хубаво. Отстъпих една крачка назад и направих лек жест с ръка, подканвайки го да прекрачи прага.
- Влез, де. От там не можем да си свършим работата. - ама не можех да звуча по-двусмислено, а? Няма лошо.
- Ела, почерпи се, ако искаш. - отворих едното отделение на фризера, което беше пълно с банки човешка кръв. След това пръстите ми автоматично се плъзнаха по врата, там където Макс беше направил две дупчици, отдавна зараснали. Още не можех да го преживея. Поклатих глава, за да не мисля за това за пореден път. Набрах се с ръце и седнах на кухненския плот.
- Разкажи ми повече. За проклятието?




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Нед Апр 29, 2012 7:53 pm

Тя ме покани да вляза. Звучеше съвсем мило и приятелски. Малко се поколебах, защото усещах и чужди миризми, но едва ли можеше да щракне с пръсти на верандата си по бикини и сутиен и аз да спра да се свързвам с вампири всеки.. почти всеки път, когато ме докоснеха.
Влязох във вилата. Беше просторно и уютно. Прокарах пръст по стъклената маса, докато вървях все по-навътре в сградата. Предложи ми питие. Възползвах се от момента, когато отваряше един фризер, за да огледам отново изящното й тяло. Затворих очи и започнах да си мисля за гнусни бабички, защото твърдината в панталоните ми започваше наистина да си личи.
-Не, благодаря. Тъкмо "хапнах". - усмихнах й се като се стараех да звуча мило. Мило?! Наистина, Рико, много мило, че избави горките момичета от ужасен секс с онзи пикльо. Постъпката ти преливаше от милост.
Тя седна на кухненския плот и ме попита за проклятието. Давай, Рико, сега трябва да й споменеш и за милата ти постъпка преди 80 години с родителите ти. При мисълта за това, по лицето ми отново се изписа агония и съжаление.
Стоях прав на няколко крачки от нея, но всъщност бях отново в онази болнична стая. Цялата в кръв..
Разтресох глава и изхвърлих моментално спомена и отново я погледнах. Не исках да мисля за това, но трябваше да й разкажа всичко, за да може да ми помогне.
Доближих се до нея и сложих ръка на плота, близко до бедрото й. Загледах се в устните й.
-Имаш ли нещо против да.. се облечеш?
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Нед Апр 29, 2012 8:06 pm

Седях си там и чаках да ми отговори на въпроса. Не, че очаквах такъв отговор, но щом настояваше. Плавно скочих от плота и се озовах на сантиметри от него. Дъхът ми опари кожата му. Наложи ми се да се надигна леко на пръсти, за да го погледна в очите.
- Е, щом настояваш. Обикновено чувам обратното. - взех си халата от закачалката и завързах панделката отпред. Не, че сатенът помагаше особено, най-вероятно очертаваше тялото ми още по-добре, но аз нямах нищо против. Бях облечена.
- Сега може ли да науча, или ще поискаш да си сложа и торба на главата? - заех обратно мястото си между него и плота и облизах устни. Чудех се какво ли ще стане, ако Нейтън се прибере. Интересно.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Нед Апр 29, 2012 8:36 pm

Тя седеше и ме гледаше учудено. Едва ли очакваше да й кажа точно това. Не че имах нещо против да е по бельо, напротив, даже по-добре щеше да е и без него, но тук бях заради сериозна причина.
Тя скочи от плата и се озова на сантиметри от тялото ми. От движението й импулсивно понечих да се отдръпна, но знаех, че не е вампир и не може да се свърже с мен, затова не го направих.
Лека усмивка побягна по лицето ми, когато тя видимо недоволна си облече халата. В моментът, в който го направи, изругах тихо, защото сега мислех само как бих го свалил със зъби. Тя не ме улесни особено, когато отново се върна на предишното си място. Усещах как ако се приближи още десетина сантиметра, щеше да стане напечено. Напечено беше и в панталоните ми. Много напечено.
Завъртях се бавно и с облекчена физиономия съзрях близкия диван. Бавно се приближих до него и седнах, като знаех, че тя идва след мен. Седнах и си дръпнах панталоните, надявайки се да не забележи какво се случва под тях.
-Всичко започна преди около век. Бях роден във Верона, но трябваше да се преместим във Венеция, защото имах тумор. Оперираха ме и след това си направих всички тези татуировки. Първата ми беше този мозък на черепа ми, като знак че см преборил болестта. На 24-годишна възраст вече учех медицина и бях сигрен, че ще се занимавам с това. Докато един ден не се влоших неочаквано. Вкарали са ме спешно в болницата и са ме оперирали, но единственото, което си спомням.. -преглътнах нервно и забих поглед в пода. Устните ми бавно и мъчително започнаха да описват кървавата картинка. -Единственото, което си спомням е, че убих майка си и баща си, който бяха до леглото ми и ме чакаха да се събудя. Майка ми беше плакала, а баща ми имаше огромни сенки под очите. След това освен всичката кръв си спомням изплашеното лице на майка ми и безизразното на баща ми. Убих ги и двамата. После отидох при лекаря и щом ми каза, че ме е превърнал, му откъснах главата. Избягах. Избягах в Англия. Нямах си никого, но се срещнах с други като мен. И тогава открих проклятието. Когато вампир докосне някоя от татуировките ми, той вижда моята тъмна страна и страховете ми, а аз-неговите. Много ми казаха, че това уникална дарба. Но аз Не искам никой да знае за миналото ми, не искам никой да знае страховете ми. Това не е дарба, а проклятие.-вдигнах поглед към нея и се надявах да не е видяла агонията, минала през лицето ми
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Апр 30, 2012 6:50 am

Значи беше преживял много. Седях си до него, кръстосала крака и слушах историята му, а в главата ми се премятаха различни варианти. Не бях срещала такава дарба - подобна беше само тази на Теса, но когато я докоснеха, тя виждаше цялото минало на другия. И пак не беше същото.
Трябва да се научи да издига стена.
Знам как да му помогна.

Марина беше права. В случая моята магия нямаше да помогне. Изправих се и отидох до един от шкафовете, който отключих с магия. Извадих бурканче с билки и му го подадох.
- Вземи. Ще трябва да пиеш от това по веднъж на ден. Дарбата ти е изключително рядка и силна, което я прави още по-трудна за овладяване. Но магията винаги е само помощно средство - основното ще трябва да свършиш ти - трябва да започнеш да я контролираш, когато потока от енергия е прекалено силен - обикновено при по-стари вампири, тя се задейства автоматично. Трябва да се научиш да слагаш нещо като преграда в ума си, за да може да ограничиш достъпа до мислите и спомените си. - не знаех дали е разбрал какво се опитах да му кажа, и как точно да го постигне, но щях да му разясня отново, ако се налагаше.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Вто Май 01, 2012 8:26 am

Тя изслуша цялата ми история, наистина цялата. Това беше всичко за мен. Две минути разказ. За това какъв безчувствен убиец съм.
Винаги съм изключвал емоциите си, но дори и тогава усещах че чувствам болка. Сякаш тя е неразделна част от мен сами. Никога не съм искал да съм щастлив. Искам само да забравя. Само това. Нищо повече.
Сорша стана и извади нещо от някакъв шкаф. Подаде ми едно бурканче и ми каза да пия от съдържанието му всеки ден.
Според нея "дарбата" ми беше рядка и силна. Перфектно. И че трябва сам да я усвоя. Прекрасно. По-стари вампири?
Взрях се в нея с празен поглед. Беше 1946-та година. Тогава бях още в Лондон.
-Фелистити. - продумах само аз. Най-страстния секс, който бях правил някога. При спомена, леко поуспокоилият се ми приятел, започна отново да се втвърдява. Изругах тихо и се надявах тя да не ме е чула и да не е разбрала какво се случва. - Единствения вампир, който ме е докосвал без да... се. свържем. - Погледът ми започна да обхожда земята - Тя е древен. Мисля, че даже е някъде из околността тези години. Може да я потърся.
Вдигнах погледа си към нея и взех бурканчето от ръцете й без да го отклонявам от очите й. За момент се почувствах неловко, затова свалих поглед към стъклото в ръцете си.
-Значи.. трябва да слагам преграда? Как по дяволите ще стане това?
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Сря Май 02, 2012 8:21 am

Въздъхнах и седнах до него. Сложих ръката си върху неговата. Леле, нещо пак бях станала мила, бъгвах се здраво с променливите настроения. Но пък знаех какво му е - и на мен не ми беше лесно, когато силата ми се усили - знаех колко е неприятно дарбата ти да контролира теб, вместо ти нея.
- Когато си вампир, емоциите ти са по-силни. Всяка една. А когато в пакет с това и дарбата е прекалено сложна за овладяване... пълна бъркотия. То е като кихането - когато е неочаквано не можеш да го спреш, но ако знаеш и се подготвиш - успяваш. Не отхвърляй дарбата си, не я изолирай - приеми я, направи я част от себе си - знам, че не е много лесно, но билките ще помогнат. Представяй си, че слагаш преграда пред мислите и спомените, които никой не иска да вижда и след време ще става автоматично. - поклатих окуражително глава, гледайки го в очите. Щом аз успях да се справя с древни вещици, контролиращи ме от другата страна и той щеше да успее да овладее дарбата си.
- Колкото до другото - не се чувствай виновен. Всички сме убивали.. и не всеки път сме можели да спрем, нито пък сме го искали. - вдигнах ръка и леко, с видим интерес в погледа, проследих с пръст едно от мастилените очертания на скулата му.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Сря Май 02, 2012 12:32 pm

Тя сложи ръката си върху моята, докато ми разказваше как да се справя с дарбата си. При допира с нежната й, топла кожа, аз потрепнах.
Трябваше да попреча на хората да ме разглеждат като отворена книга. Нямаше да позволя на никого, никога повече, да навлиза в личния ми свят, освен ако не исках. Първото, от което щях да почна, бе допирът. Трябваше да започна да се оставям да ме докосват. Независимо последиците.
Но при думите й за убийствата, които бях причинил, усещах как нещо в гърдите ми изгаряше бавно. Мотивацията и силата ми се изпариха на момента, заместени със съжалението, болката и самообвинението. Никога нямаше да го забравя, никога нямаше да овладея дарбата си.
-Няма извинения за това, което причиних на най-близките си хора. - казах безчувствено аз, докато вътрешно се раздирах.
В момента, в който тя постави ръката си върху моята, аз се почувствах неловко още повече. НО защо се чувствах неловко? Тя беше красива, определено с хубаво тяло, мила, разбираше ме, а аз я харесвах. Откога станах толкова страхлив?
Когато докосна татуировката ми, бях готов на милисекундата да й счупя ръката и да я изхвърля на няколко метра. Фактът, че беше вторият човек, който ме докосва без да се свързва в мен, още не беше асимилиран от главата ми. Слава богу, не направих нищо подобно. Просто затворих очи и се насладих на момента.
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Сря Май 02, 2012 1:52 pm

Продължих, проследявайки линиите, изрисувани по лицето му. Ръката ми проследи невидимата пътечка чак до рамото, където отново се спрях.
- Трябва да престанеш да се самообвиняваш. Иначе едва ли ще станеш достатъчно силен, за да се справиш с овладяването ѝ. Всички правим грешки... и всички имаме право да ни бъде простено, но най-трудно е да се отървем от съвестта си. - той просто стоеше със затворени очи и не казваше нищо. Не мислеше ли, че съм поне малко права. Отново хванах ръката му и я поставих на гръдния си кош - там, където биеше сърцето ми.
- Всеки, който е все още жив, по един или по друг начин, има право да греши - това са най-големите ни слабости, но е и най-голямата ни сила.
- И все пак, ако искаш второ мнение, ще те изпратя при една от другите инфектирани вещици - моя приятелка на име Леда. Може и да ти предложи по-различно решение на проблема.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Сря Май 02, 2012 3:41 pm

Макар да бях направил първата крачка км овладяването на дарбата ми, изобщо не можех да владея чувствата си. След толкова години изключени емоции от страх, че ще живея вечно съжалявайки и самообвинявайки се, докосването на Сорша беше като милувка от слънцето. Лека усмивка прибягна по лицето ми, когато ръката й започна да проследява една от татуировките ми чак до рамото.
Докато ме убеждаваше да не се самообвинявам, мислех единствено за докосването й. Въпреки, че очите ми още бяха затворени, думите й стигаха до мозъка ми и беше дяволски права. Когато спомена за съвестта обаче, тя направи нещо неочаквано от мен - хвана ръката ми и я постави до сърцето си. При допира отново се сепнах, но вече знаех, че колкото и да ме докосва, нямаше да види нищо. Като оставим настрани факта, че тя постави ръката ми там където не трябва и естествено малкия ми приятел в панталона ми се обади, тя отключи и жаждата ми. Всичката тази кръв, която изпомпваше сърцето й.. Но нямаше да я ухапя. Не исках. И не само защото тя можеше да ми помогне.
Докато не отделях поглед от очите й, ръката ми бавно се спусна настрани, през ребрата й, и се спря на гърба й. Придърпах я съвсем бавно и нежно към мен, давайки й време да разбере какво става. Приближих се опасно близо до нея. Дъхът й опари лицето ми, а моя-нейното. Наклоних леко глава като притворих очи и съвсем леко докоснах устните й с моите.
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Сря Май 02, 2012 4:20 pm

Усетих ръката му на гърба си, но не се отдръпнах. Усетих и дъха му, който опари кожата ми, абсолютно осъзнавах какво става, и въпреки че едно забутано в ъгъла на съзнанието ми гласче, крещеше "НЕЙТЪН!", нямах намерение да се отдръпвам - дори напротив. Целувката му беше внимателна и нежна, съвсем лека.
Притиснах се по-близо до него, сатененият халат погали кожата му. Пръстите ми се сплетоха зад врата му, а дъхът ми се смеси с неговия. Мда, бях си напориста. Лошо бе, че това беше вторият мъж, който целувах, откакто бях с Нейтън. По-лошото беше, че първият също не беше Нейтън. А най-лошото беше, че не ме интересуваше, въпреки че знаех, че не е правилно.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Рико Винчети on Чет Май 03, 2012 12:08 pm

Красивата магьосница ме изумяваше. Не мислех, че ще отговори на целувката ми. Е, ако бях бърз и груб, може би щеше да ме отблъсне. Но не бях. И тя ми отговори.
Приближи се още по-близо, като не остави дори сантиметър повече разстояние между двама ни. Усетих как топлите й ръце се сплитат зад врата ми. Единият ми пръст леко мина през завързания сатен, след което ръцете ми обходиха тънката й талия. Махнах напористия халат, който от момента, в който беше сложен ме дразнеше, и той бавно се свлече на пода.
Докато едната ми ръка остана на талията й, другата прибра няколко паднали кичура от косата й и придърпа красивата брюнетка още по-близо. Бавно легнах на дивана, като я оставих да се разположи върху мен.
Докато продължавах да я целувам, обонянието ми откри нечия миризма съвсем близо до къщата. Малко се издразних, исках да се наслажавам само на нейния парфюм. Но чух нечии стъпки да се доближават до вилата. Ами ако не живееше сама? Ами ако си имаше приятел, Рико?! Тъпак, защо трябва да целуваш всички.
Нежно отделих лицето й от моето и погледнах навън.
-Сама ли си? - поставих двузначният въпрос, докато стъпките все повече и повече се доближаваха.
avatar
Рико Винчети
Вампир
Вампир

Брой мнения : 116

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Чет Май 03, 2012 2:05 pm

Ръцете ми продължаваха да изучават всяко релефче по тялото му, когато с недоволство установих, че се отдръпва. Ама?! Облечи се, отдръпни се?!
-Сама ли си? - мда, въпросът му ми дойде като студен душ. Вампирски слух, вампирско обоняние - нямах нужда от тях - вече и аз го чувах. Нейтън, не можеше ли да се забавиш още малко?!
- Почти сама... приятелят ми живее при мен. - смотолевих, докато се изправях светкавично и го дърпах към задната врата.
- Тръгвай си! - избутах го навън, тъкмо в момента, в който чух, че предната врата се отваря. - И имай в предвид, че винаги довършвам започнатото. - добавих и безшумно затворих вратата.

Леле, ще си умра от смях. Много си задобряла!
Марина, или изчезни от главата ми, или ми помогни да измисля оправдание за пред гаджето ми, защо си се разхождам чорлава, по бельо, халата ми е на земята и съм задъхана, а той усеща чужда миризма.
Ооо, не, ще те оставя да се оправяш сама.
Прекрасно!




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Май 28, 2012 10:04 am

Бях отишъл да "похапна". Бързах, защото исках да я видя. Исках да видя жената, която обичах. Не можех да живея без нея.
Тъкмо отварях вратата, когато отвътре чух шум. Май не беше сама. Усещах миризмата на друг вампир. Беше навсякъде около вилата. Влязох вътре и я видях. По сатенения халат, който ѝ бях подарил. Подреждаше. Тя винаги подреждаше, когато беше нервна. Усещах, че нещо я тормози. Усещах и чуждата миризма, навсякъде из първия етаж на къщата.
Кой посрещаше гости по бельо?
- Е, любима, гости ли сме имали? - риторичният ми въпрос едва ли я изненада. Просто исках да видя какво ще ми отговори. Тя беше моя. Само моя. Дразнех се от факта, че може да споделям вниманието ѝ с някой друг, дори и да нямаше основателна причина.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Май 28, 2012 10:11 am

Чувах как се изкачва по стълбите на верандата. Явно можех да бъда много бърза, ако поисках. Облякох халата си в момента, в който отвори вратата. Пригладих косата си, успокоих дишането си, но бас държах, че сърцето ми още прескачаше.
Възглавниците от дивана бяха на земята. Вдигнах две от тях, а после и останалите. Беше си разхвърляно, трябваше да пооправя.
- Е, любима, гости ли сме имали? - знаех, че ме тества. Беше му пределно ясно, че съм имала гости. Силно се надявах просто да не усети кой е бил гостът ми, или какво съм правила с него.
- Да. Изабела беше. - смотолевих, все още обърнала му гръб. Можех да бъда прекрасна актриса, да лъжа ми се отдаваше, но в момента паниката взимаше връх. Всичко тук напомняше, че не моя приятелка е влизала в къщата. Тялото ми ме издаваше - всяка частица излъчваше чуждото присъствие.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Май 28, 2012 10:18 am

Приближих се до нея и я прегърнах. В момента не беше моя. Ухаеше на някой друг. За толкова ли глупав ме мислеше.
- Мислех, че Изабела е в Париж с Дезмънд? - лъжеше ме. Сърцето ѝ биеше толкова учестено, че щеше да изскочи. Защо ме лъжеше? Кой беше идвал? Какво не ми казваше?
- Изневеряваш ли ми? - въпросът ми беше неочакван, но започвах да губя самообладание. Никой освен мен не можеше да я докосва. Тя беше моя и никой нямаше право да ми я отнема. Можеше и щеше да бъде само и единствено моя.
Стоеше си така - привидно спокойна и продължаваше да подрежда глупавия диван, който също излъчваше предателски чуждата миризма. Навсякъде! Ударих една от възглавниците и я запратих на другия край на стаята, помитайки настолната лампа с нея.
- Отговори ми! - дишах тежко, стиснал зъби, а ръцете ми бяха свити в юмрук. Започвах да губя самообладание при мисълта, че може би е била с друг.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Май 28, 2012 10:26 am

Ревността му щеше да ме довърши. Задушаваше ме. Да, вярно, лъжех го и беше прав - бях целунала двама мъже, откакто бяхме заедно, но той ме беше подтикнал да го направя. И преди да му изневеря беше също толкова подозрителен. Беше станал толкова обсебващ. Как можех да дишам спокойно, когато следеше всяка моя крачка?!
изведнъж избухна. Не го бях виждала толкова ядосан. Помете половината ми мебели само с един удар.
- Може ли да не рушиш покъщнината ми?! Ако имаш някакви проблеми не си го изкарвай на мебелите. - щях да го играя невинна докрай. - Не, Изабела и Дезмънд се прибраха преди няколко дни. Ако не беше толкова погълнат от това постоянно да се съмняваш в мен, щеше да ме чуеш, когато ти говоря. - гледах го нагло в очите. Не знаех дали Изабела се е върнала, не знаех къде е, защото не се бях чувала с нея скоро. - Започва да ми писва от ревността ти. Не съм твоя собственост. Не съм предмет, нито награда. Статуетка, която да оставиш на рафта да прашасва, просто за да не я докосва никой друг. задушваш ме, Нейтън. Не го ли разбираш. Не осъзнаваш ли, че си се превърнал в обсебващо копеле?!

Може би прекали малко.
Ще го преживее.
Силно се надявам.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Май 28, 2012 11:02 am

Е, не очаквах точно такава реакция от нейна страна. Не знаех дали беше права или не, но със сигурност прекали. Свих устни в тънка линия, за да не ѝ се разкрещя на свой ред. Нямаше да я оставя да ми говори така, дори и да беше права. Понякога прекаляваше и то доста.
Засилих се и хванах ръцете ѝ, а след това я засилих към стената, докато гърба ѝ не се опря в нея. Обичах я толкова много, може би трябваше да ѝ се извиня, може би не ме лъжеше, а аз бях този, който я предизвика, така че я оправдавах.
- Просто те обичам толкова много. Ти си моят живот, Сорша, разбираш ли. - бях заровил глава във врата ѝ, а косата ѝ леко ме гъделичкаше. - Съжалявам, но се побърквам при мисълта, че може да поискаш някой друг. - изправих глава и я погледнах в очите. Беше толкова красива. Наведох се към нея и я целунах. Усещах, че иска да се отдръпне. Разбирах я, беше ми сърдита, но щяхме да се сдобрим. Притиснах устните си по-силно към нейните и прокарах език по устните ѝ. Нямаше накъде да мърда. Накрая дъхът ми се смеси с нейния. Обожавах я.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Май 28, 2012 11:13 am

Държеше ме за китките. Стискаше ме, прекалено силно.
- Нейтън, пусни ме. - смотолевих, докато се опитвах да се отдръпна. - Причиняваш ми болка. - но не ме пусна. Продължаваше да настоява. Поне ми беше повярвал. Така, както ме беше приклещил ми напомняше за случката с Макс. Не исках да си спомням точно това, и без това не можех да спра да мисля за него, а това не беше хубаво. Нейтън явно нямаше намерение да се отдръпне, значи щях да го накарам. С огромни усилия издърпах едната си ръка от желязната му хватка и рязко замахнах. От движението той изхвърча на другия край на стаята. Гледаше ме с недоумяващ поглед, но аз вече наистина започвах да се ядосвам.
- Казах ти, че ми причиняваш болка. - в своя защита провлачих с леден тон, докато разтривах китките на ръцете си, където най-вероятно утре щях да имам синини.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Май 28, 2012 5:24 pm

Преди да успея да разбера какво се случва Сорша ме беше запратила на другия край на стаята. Гледах я с недоумение, а тя си стоеше спокойно срещу мен и дори не се чувстваше виновна. Знаех го.
- Какво ти става?! - изкрещях срещу нея без да се приближавам. Стояхме в двата ъгъла на стаята. Не бяхме далече само физически, тя се беше отдалечила от мен... като цяло. Но аз я обичах и тя беше моя! Само моя и никой нямаше да промени това!
Наведох глава и вдишах дълбоко, за да се успокоя, но погледът ми беше прикован от коланът, захвърлен в ъгъла. Мъжкият колан, който не беше мой.
Изабела?! Изабела била идвала?! Направих няколко вдървени крачки и вдигнах колана от пода. После за стотна от секундата се озовах пред Сорша.
- И коланът ли е на Изабела?! - изкрещях в лицето ѝ. Продължаваше да ме гледа, без капка признак за огризения или чувство за вина. - Или съм бил твърде обсебен и съм забравил, че коланът е мой?! - продължих да крещя. Всеки мускул в тялото ми се беше стегнал, нервите ми бяха опънати до краен предел. Какво ли щеше да измисли този път?
Знаех само, че искам да убия всеки мъж, който е прекрачвал прага на тази вила, който някога я е докосвал. В момента не бях особено приятелски настроен и към нея самата, но все още имаше малък шанс да се оправдае... не, всъщност нямаше никакъв шанс да ѝ повярвам.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Май 28, 2012 5:35 pm

Е, сега вече се оплете.
Уау, колко си проницателна.
Хей, не аз съм тази, която обърка Макс с гаджето си. Не го забравяй.
Мога ли, след като постоянно ми го напомняш.

Стоях си там и водех мислен разговор с Марина, докато Нейтън продължаваше да крещи в лицето ми. Потрепвах при всяка нова нападка, която изстрелваше срещу мен, но имаше ли смисъл да скалъпвам нови лъжи?! Не. Беше безсмислено. Бях се уморила.
- Добре. - изпелтечих накрая. - Прав си - излъгах те. Целунах друг мъж. Не, целунах двама други мъже. - гледах го в очите. Как изобщо бях толкова нагла, че да го гледам в очите ида му споделям такива неща, при положение, че знаех колко го нараняват думите ми. Той ми обърна гръб. Стоеше си с гръб към мен и не казваше нищо. Предполагаше се, че в момента не може да ме гледа.
- В своя защита ще кажа, че първият древен, който целунах... помислих го за теб, защото бях замаяна, кръвта ми беше току що източена, не знаех къде се намирам и мислех, че си ти. А Рико... не значеше нищо... Нейтън, моля те, кажи нещо, счупи някоя ваза, само недей да мълчиш, моля те. - гласът ми трепереше, нервно премествах тежестта си от единия крак на другия. Вдигнах дясната си ръка и я сложих на рамото му. - Моля те, Нейтън. Съжалявам, повярвай ми.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Май 29, 2012 4:16 pm

Двама? Как можеш да объркаш мъжа, когото уж обичаш с друг? И защо ако обичаш този мъж, ще криеш, че си била нападната от вампир? И от кога целувките с човек, който не е гаджето ти не значат нищо? Според мен значеха, че не ти пука за човека до теб. Този, който би преобърнал целия сят и би дошъл в най-ужасното градче, което съществува на картата, само за да е с жената, която обича.
Обърнах ѝ гръб и издишах през зъби. В момента не можех да я погледна. Беше се променила толкова много. Не можех да повярвам, че има наглостта да ми каже всичко това в очите. Все едно ми обясняваше какво е било менюто ѝ за закуска.
Кръвта бучеше в ушите ми, пулсът ми не се беше ускорявал толкова през целия ми живот, главата ми прегряваше, беше ми причерняло от яд. Когато Сорша постави ръката си на рамото ми и ме помоли да ѝ простя чашата преля. Ставаше все по нагла и безцеремонна, че да ми поиска прошка.
Извърнах се рязко и замахнах, но не прецених добре разстоянието. Исках да я погледна в очите и да ѝ кажа толкова много неща, от които щеше да я заболи така, както мен в момента, но вместо това ръката ми се удари в бузата ѝ. Хейл се наклони на дясната страна и закри удареното място с ръце, няколко кичура паднаха върху лицето ѝ. Не исках да я удрям, и в най-лошите си кошмари не бях обмислял възможността да ѝ посегна. Не го бях направил нарочно. И сега просто стоях пред нея със свити в юмруци ръце и очаквах следващата ѝ реакция. Не знаех какво да направя, не исках да направя нищо по въпроса.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите