The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Сорша Хейл

Страница 2 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down

Вилата на Сорша Хейл

Писане by Изaбелa on Сря Мар 09, 2011 6:33 am

First topic message reminder :







avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down


Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пет Авг 12, 2011 6:30 pm

- Не съм миньонче. - креснах му. Звучах като малко дете, ужас! - Няма да ми отнемеш силите, харесва ми да съм Инфектирана! - добавих и отново замахнах, а ТОЙ изхвърча през прозореца.
- Харесвам и вилата си, а заради теб я разруших. Видя ли какво ме накара да направя?! - съвсем се бях побъркала. Очите ми потъмняха, станаха направо черни, което беше много лош знак. Още едно движение на ръката ми - от дървото се откъсна клон, наподобяващ кол, който се заби в рамото му. Трябваха ми още тренировки, това си беше все едно да му се забие трънче в пръста. Аматьорка!




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Desmond Dessollié. on Съб Авг 13, 2011 4:40 pm

- Тази дума ми харесва. Аматьорка, ти си аматьорка!- смеех се ехидно, не можеше да МЕ нарани по какъвто и да е било начин, дори да МИ забие цялото дърво:
- Лусия смята, че може да се бие с мен, глупава е. АЗ винаги ще знам всеки нейн ход, винаги ще знам как да я победя, винаги ще е губеща!- защото това съм АЗ. АЗ съм Крал инфектиран, а тя е просто играчка в ръцете Ми.
- Тя не струва.
avatar
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Съб Авг 13, 2011 4:53 pm

- Тя ти се опълчи! - изкрещях му, надвиквайки се с вятъра, бучащ в ушите ми. - Тя те кара да вършиш всичко това, нали?! Нуждата, да зависи от теб надделява, за това искаш да убиеш всеки, който отклонява вниманието й от теб! - продължих да говоря, издигайки нападалите листа, образувайки завеса, която ми спечели достатъчно време да се скрия зад едно дърво.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Desmond Dessollié. on Съб Авг 13, 2011 5:32 pm

- Тя не заслужава МОЕТО вниамние, тя не заслужава нищо от МЕН. Тя не заслужава дори теб. Да й спасяваш задника,че защо, остави я!- вещицата, Сорша, беше изключитело упорит противник. Беше време да изплюя камъчето.
- Виждам бъдещето, трагично погребение, много хора и Лусия мъртва. Помни ми думата!- знаех че съм я засегнал. Харесваше МИ физиономията й, която подсказваше, че човек трудно би устоял на това да я измъчва. Къде беше моето най- дълбоко прозрение, сред цветята до безжизнената МагКуин?
avatar
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Съб Авг 13, 2011 5:40 pm

Това не можеше да е истина, Лусия не можеше да умре. Тя беше безсмъртна! Инфектиран, безсмъртен вампир! Това трябваше да престане. Поклатих силно глава и се изправих. Излязох иззад дървото, с бавни, премерени крачки, а от гласът ми лъхаше студенина:
- А Ти виждаш ли се на погребението й? - попитах го, вече знаейки отговора. - Правилно, дори и да я погребем, няма да Си жив, за да го видиш.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Desmond Dessollié. on Нед Авг 14, 2011 3:25 pm

- Виждам и теб!- засмях се. Тази вещица ми допадаше.
- Ако си търсиш някого, когото да убиеш давай. Аз щети се дам! Аз ще ти се дам!- злобният ми смях проехтя сякаш е около нея. Въртеше се. Материализирах разни светлинки и махнах пейзажа. Светлини, звуци и писъци. Лусия мъртва, ковчега. крещях:
-Запомни тази гледка красавицо, запомни я! Снимай я!- хилех се отвратително, исках да я заболи, исках да я изплаша! Исках!
avatar
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Нед Авг 14, 2011 3:31 pm

Една сълза се търкулна по бузата ми, а аз побързах да залича мократа следа. Лусия щеше да умре, знаех го, но най-лошото в случая беше, че аз щях да съм тази, която ще я убия. Това болеше!
- Значи ще ми позволиш да те убия, шегуваш ли се?! И двамата знаем, че няма да стане, а ако да те залича завинаги, значи да пожертвам и собствения си живот, така да бъде! - вдигнах ръце, завъртях ги и предизвиках вихрушка, която беше достойна да се бори със светлинките и другите объркващи неща, които материализираше.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Desmond Dessollié. on Пон Авг 15, 2011 5:22 pm

- Добро шоу!- казах стъпвайки шумно на земята.
- Приготви се, предупреди красавицата, че ще плача за нея. Кажи й, че скоро ще е мъртва, но аз пак ще я желая, добави и, че ще разваля някой приятен за нея момент, а и секунда, кажи на близките ти да ти приготвят погребение, за да не оставаш неща зад себе си. Днешната работа не се оставя за утре- предстящото погребение не се огранизира след смъртта!- захилих се злобно и се изпарх. На мястото ми имаше снимка на Лусия в ковчег. Болеше ме за нея, но бях егоист така, че не ми пукаше особено.
avatar
Desmond Dessollié.
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 327

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Нед Ное 13, 2011 5:47 pm

Значи зад тази малка вратичка се криеше тя. Сорша. Вещицата, която ме беше омагьосала, без дори да използва заклинания. Която бях търсил толкова дълго. Колко близко бях до това да си я върна. Да вляза през вратата, да я взема в ръцете си, да я отведа някъде далеч, за да бъде само моя. Защо си позволих да изгубя връзка с нея, да я оставя да ми се изплъзне? Е, нямаше значение. Важното беше да не пропилявам и този шанс.
Почуках на вратата. Чух стъпките `и. Можех да я усетя.
Тя се появи пред мен като някакво видение. Очаквах срещата ни, но не можех да се подготвя напълно. Въображението ми не можеше да обрисува финната `и талия, всяка неина миниатюрна извивка, русите `и къдрици, нежното `и лице. Не можеше да я възпроизведе толкова перфектна, колкото всъщност беше.
- Здравей. - усмихнах `и се плахо. - Надявам се, че не прекъсвам нещо.
Едва ли ме беше очаквала.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Нед Ное 13, 2011 6:02 pm

Бях се свила на топка и страдах. Исках да изчезна. Джош беше избрал - да замине. Не искаше да остава тук, дори и ако това означаваше да бъде с мен, аз да съм котвичката, която би го задържала в Мистик Фолс. Но аз го бях преживяла веднъж, щях да успея и втори. Поне ми беше дал дума - повече нямаше да ме преследва. Можех да продължа живота си от там, от където го беше прекъснал. На врата се почука, сърцето ми прескочи два удара. Изтичах по стълбите, бързах да отворя. Но когато го направих не очаквах да видя точно него... Нейтън. Щях да припадна. Нямаше да откажа да се сгромолясам в ръцете му, но това не беше основната идея. Той не трябваше да ме намира. Как беше разбрал?!
Заслужаваш го, хлапе. Марина... не трябваше да му помага.
- Нейтън... влез. - подканих го с тих шепот. Исках да се хвърля на врата му, да ме притисне в прегръдките му и да ме държи там - на сигурно, където никой не може да ме нарани поне веднъж, но не трябваше.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Пон Ное 14, 2011 1:24 pm

Как можеше да бъде толкова спокойна? Искаше ми се да тръшна вратата и да я придърпам в обятията си. Да прокарам пръсти през русите `и къдрици. Да вкуся от кърваво червените `и устн...
Оттърсих глава и пристъпих вътре.
- Какво правиш в това забутано градче, Сорша? - попитах я, докато вървяхме към хола.
Не исках да звучи така сякаш я преследвах, но истината беше, че сигурно бях обиколил земното кълбо дузина пъти, заради нея. Не можех просто да я пусна да си отиде и след като имах средствата, никакви извинения не можеха да ме спрат пред това да я видя дори за миг. Може би беше плашещо за нея и погледнато от тази гледна точка, да беше плашещо, но ако сега изпуснех възможността си, тя нямаше да се върне никога, а никога за древен вампир... е доста дълго време.
- Отне ми доста време да те открия. Но си струваше.
Седнахме на дивана и тя ми предложи нещо за пиене. Усмихваше се, но изглеждаше сякаш нещо не `и дава мира.
- Та, как си прекарваш тук?
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Пон Ное 14, 2011 1:47 pm

Не отговорих. Не знаех какво да му кажа. Разходих се до хладилника и взех няколко кръвни банки, които му подадох. Бях длъжна да имам, нали? точно заради такива неочаквани гости. Седнах до него на дивана, кършейки ръце в скута си.
- Ами, според теб какво мога да правя? Създавам си проблеми, разбира се. - усмихнах се. Трябваше ли да изпадам в подробности още от сега? Ако му разкажех и за половината от нещата, в които бях съучастница, докато бяхме изгубили връзка, сигурно щеше да ме намрази.
Вдигнах ръка и проследих скулите му. Беше съвсем леко докосване, но аз се чувствах все едно докосвах най-скъпото, най-святото нещо на света.
- Значи... си ме търсил? Защо? - попитах го без да отдръпвам ръката си, не исках да го правя. Гласът ми беше тих и на пръв поглед спокоен, но усещах как всеки момент емоциите, които таях щяха да избухнат и да пометат всичко със себе си.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Ное 15, 2011 10:18 am

Не можех да си обясня защо държеше банки с кръв в хладилника си. Това момиче ме изумяваше с всеки изминал ден. Не просто възприемаше факта, че живееше край кръвожадни убийци, а дори се чувстваше комфортно така и това никак дори не `и пречеше. Не можех да реша дали е безумно луда или безрасъдно смела. Може би и двете.
Защо ли подозирах, че ще се забърка в неприятности? Беше `и в стила.
Нежното `и докосване, просто ме изкарваше извън кожата ми. Ръката ми инстинктивно се спусна към лицето `и и прибра един кичур коса зад ухото `и. Естествено въпросът `и не ме изненадаваше, все пак излизаше от неината уста, но не си бях подготвил отговор.
- Защото... исках да те видя. - свих рамене.
Да, просто, защото исках да я видя я бях издирвал по целия свят.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Ное 15, 2011 1:13 pm

Останах загледана в него за няколко секунди и въздъхнах. Едно тъничко гласче вътре в мен ми шептеше колко трябва да съм щастлива в момента, но не бях съвсем способна да го чуя. Чувствах се горда и поласкана от факта, че е искал да ме види, но несъзнателно исках да чуя съвсем друг отговор. Исках да чуя повече. Свих се на топка и облегнах глава в скута му. Това беше мястото, което ми създаваше усещането за безопасност. Всъщност, не беше мястото, то нямаше значение, Нейтън беше този, който го правеше специално и уютно.
- Липсваше ми. - прошепнах, докато описвах кръгчета по коляното му.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Ное 15, 2011 1:36 pm

Поех малката `и длан в ръцете `и и я целунах нежно. Повдигнах я и я сложих да седне в скута ми внимателно. Имах чувството, че ще я счупя. Прокарвах пръсти между неините. Защо `и трябваше да идва тук на първо място? Винаги съм ненавиждал това градче. Беше като последната спирка преди пълната лудост.
Усещах как сърцето `и бие. Ритмично и отчетливо. Кръвта `и бавно се изтласкваше по цялото тяло. По цялото `и прекрасно тяло. Няколко секунди ми отнеха да установя, че се взирах в нея. Отклоних поглед. Чувствах се сякаш `и се натрапвам. Сякаш се възползвам от това колко беше уязвима, макар и да не знам каква беше причината за това.
- И ти на мен. - въздъхнах.
Притиснах я към себе си и прошепнах в ухото `и:
- Затова сега предлагам да не бягаш на другия край на света от мен.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Ное 15, 2011 1:57 pm

Облегнах глава на рамото му без да отдръпвам ръката си. Дишането му ме успокояваше, ароматът му ме омайваше, движенията му ме хипнотизираха. Пред него не изпитвах нуждата да се правя на неуязвима, непоклатима. Той беше като липсващото парченце пъзел, без което не можех да завърша картината. Но беше дошъл. Не за да ме убива, или да ми иска услуга. Кога за последно някой направи нещо такова? Не си спомнях. Една сълза се търкулна по бузата ми, а после и втора и трета, докато на блузата му не се образува мокро петно. Не знаех защо плача, може би заради всичко, което бях таила в себе си.
- Няма да бягам. - изхлипах. - А ти ще останеш ли при мен? - смотолевих. Дори не бях сигурна, че е разбрал въпроса ми.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Ное 15, 2011 3:55 pm

Тялото `и потрепваше. Изпитвах непреодолимата нужда да я прегърна толкова дълго време, просто да я усетя в ръцете си, и сега когато го направих сякаш всичко останало на този свят се срути до основи и останахме само ние двамата в тази малка къщичка насред нищото. Проследих мокрите дирички по лицето `и, които бяха оставени от сълзите, и ги подсуших. Не бях много сигурен каква беше причината да плаче, но не исках да я притискам да ми казва. Не мислех, че можех просто да се появя тук и да я накарам да... бъде моя. Трябваше всичко да бъде както си му е реда в нормалните отношения. Нещата да стават плахо и бавно, за да можем да се наслаждаваме възможно най-дълго на всяко ново нещо, всеки един малък жест.
- Естествено, че ще остана при теб. - целунах я по челото.
Опитах се да прикрия следите от сълзите `и, но очите `и бяха леко зачервени, което я издаваше.
- И без това си нямам друг дом в момента. - бледа усмивка едва-едва се появи на лицето ми.
Мисля, че след като се самопоканих да живея при нея, планът с бавното пристъпване към всяко ново нещо, отпадаше.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Ное 15, 2011 4:21 pm

Не осъзнавах колко ми липсва, колко е значим и каква грешка съм направила, че съм си тръгнала, до този момент. Колкото по-близо до себе си го имах, толкова по-малко значим ми се струваше. А всъщност значеше толкова много, едва ли не всичко. Останах така, притихнала, сгушена в него. Бяхме като две половини на едно цяло. И сега никой не можеше да ни раздели. Надявах се никой да не се опита да го направи. Затворих очи и през ума ми пробягаха картини от общото ни минало. Беше минала само година, но ми се струваше като цяла вечност. Отстрани изглеждаше сякаш съм заспала. Дъхът ми пареше открития му врат. Пръстите на свободната ми ръка, която не беше вплетена в неговата продължаваха да описват въображаеми линии по кожата му.
- Аз винаги ще бъда твоя дом. - беше силно изказване, дори леко егоистично, но ми харесваше как звучи. - Извинявай, че избягах. - отново смотолевих. Не бях добра в извиненията, а и не ги произнасях често. Но винаги бяха искрени.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Вто Ное 15, 2011 4:42 pm

Усмихнах се при мисълта, че ми позволи да остана при нея. През цялото това време толкова неща ми бяха минали през ума. Че ще ме отхвърли. Че може би е имала скрита причина да си тръгне. Че не е искала да бъде с мен. Че не изпитва това, което аз изпитвах към нея, всеки път, когато я видех. И сега изтерзаното ми съзнание узнаваше, че всъщност тя напълно отвръщаше на чувствата ми. И какво по-хубаво от това можеше да се случи?
- Няма нужда да ми се извиняваш. - прошепнах в ухото `и. - Всъщност трябва да отпразнуваме подобаващо случващото се... Имам подарък за теб.
Измъкнах една малка черна кутиика. Беше доста смачкана, но я бях носил прекалено дълго време в себе си и вече се беше износила. Вътре беше колието, коетоисках да `и дам преди една година...
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Вто Ное 15, 2011 5:11 pm

Усмихнах се при вида на колието. Беше прекрасно. Не само то, случващото се. Явно животът ми си имаше свойството да се обръща, меко казано, с краката нагоре, а след това да се нарежда точно както би следвало. Изправих се и вдигнах косата си, която се разпиляваше свободно по раменете ми, за да може Нейтън да ми сложи колието. След това се обърнах към него и го погледнах сериозно в очите.
- Всъщност, имаше причина да избягам... преди. Те заплашиха да те убият, ако аз не им помогна, но аз отказах да им помогна, за това ти беше в опасност и за да не пострадаш аз си тръгнах без да ти кажа. Така де, не е важно. - Пак започвах да говоря прекалено много. Поне можех да започна да сервирам новините една по една, иначе имаше огромна вероятност, този път той да избяга. Нямаше да го виня, трябваше да си абсолютно изперкал, за да можеш да понесеш всичко това и да се чувстваш като у дома си в Мистик Фолс.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Сря Ное 16, 2011 9:38 am

Верижката нежно обримчи врата `и. Беше финно, нежно, но скъпо бижу - точно като нея. Надявах се да `и хареса, защото не можеше да се каже, че ме биваше в избирането на подаръци, камо ли подобни подаръци. А, ако с бижутата бях зле, то положението с дрехите беше катастрофално.
- Искала си да предпазиш мен? - повдигнах въпросително вежда.
Значи вещицата, която едва опазваше себе си, се беше опитвала да защити древен вампир, който бе по-стар от експонатите по музеите и на практика не можеше да бъде убит. Наистина гениално. Иронична усмивка окичи лицето ми.
- Мисля, че всъщност е мое задължение да пазя теб.
Свих рамене и се приведох над нея.
- Искаш ли да излезем някъде? Да ме разведеш из града. Или по-точно да ми го припомниш. - усмихнах се. - Да сложиш някоя красива рокля и да те заведа на ресторант, например? Да отпразнуваме факта, че най-сетне те открих.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Сря Ное 16, 2011 2:18 pm

Кимнах бързо. Усмивката, която грееше на лицето ми не се беше появявала от доста време. В момента бях способна да се съглася на всичко, което Нейтън би предложил.
- Добре. Изчакай ме. - затичах се нагоре по стълбите, за да се преоблека. Разрових се в гардероба. Защо трябваше да имам толкова малко дрехи?! Накрая изрових една черна рокля, която не бях обличала от доста време. Върнах се обратно при Нейтън.
- Би ли ми закопчал ципа? - обърнах се с гръб към него и го попитах.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Сря Ное 16, 2011 2:54 pm

Ръцете ми се впиха в талията `и и след това една от тях закопча бавно ципа на роклята внимателно, за да не я нараня, без да искам. Тя се завъртя към мен и откри как черната рокля беше полепнала по тялото `и, подчертавайки всяка една нежна извивка, която притежаваше. Дъхът ми секна за секунда, докато оглеждах детайлно всяка дребна подробност, стараейки се да я запомня. Хванах я за ръка и я завъртях, след което я придърпах към себе си.
- Красива си. - усмихнах се и я оставих отново да стъпи на земята.
Хванах ръката `и и излязохме навън. Не знаех къде можем да отидем, изборът беше изцяло неин, но нямаше никакво значение, стига да бях до нея. Дали щяхме да гледаме филм в киното, да сме в изискан ресторант, да излезем на разходка по плажа или в някой парк - неиното сияние, щеше да ми бъде достатъчно, за да си прекарам добре.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Сорша Хейл on Сря Ное 16, 2011 3:39 pm

- Да идем в Париж. - погледнах го с тип "кучешка муцунка". - Хайдее, да идем във Франция и да останем там няколко дни. Далече от всичко случващо се тук. Само ние двамата. В Париж. - дърпах го за ръката и подскачах. Да, бях на настроения, най-вероятно в следващия момент щях да се сгромолясам в краката му и да се съдера от рев, докато се оплаквам колко е нещастен живота ми. Но сега еуфорията ме беше обзела, обмислях какво ще правим във Франция, ако се съгласи да отидем, нямах време да цивря.




avatar
Сорша Хейл
Admin
Admin

Брой мнения : 13161
Рожден Ден : 16.12.1990

http://greeks.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Нейтън. on Сря Ное 23, 2011 3:30 pm

Откъде изникваха тези спонтанни предложения? Париж? Не предполагах, че Сорши е толкова романтична. Имам предвид... толкова банално-сладко-романтична. И защо не? И без това не ми се стоеше точно в този град. Всъщност ми беше все едно къде бях. Важното беше, че я бях открил. Нямаше значение как, къде бяхме, къде щяхме да отидем, но въпреки това Париж звучеше добре.
- Щом това е, което искаш... - свих рамене и я дръпнах към себе си. - Стягай си багажа!
Усмихнах се дяволито и се наведох над нея.
- Колкото дълго поискаш.
avatar
Нейтън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 33

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Сорша Хейл

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите