The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП!
Сря Фев 14, 2018 1:26 am by Дастан ибн Фадлан

» Нашият любим спам!
Пон Фев 12, 2018 1:26 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Сря Фев 07, 2018 9:19 am by Savannah.

» ТЪРСИ СЕ ЕКИП
Сря Яну 31, 2018 9:40 am by Savannah.

» Какво слушам в момента
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Ctrl + V
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Да броим до 4000.
Вто Яну 30, 2018 8:16 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на външния вид
Вто Яну 30, 2018 7:53 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на името на героя
Вто Яну 30, 2018 7:34 am by Savannah.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Лусия МагКуин

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Изaбелa on Вто Мар 01, 2011 4:17 pm

First topic message reminder :





avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down


Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Вто Апр 14, 2015 5:08 am

Ама че стреснато беше това момиче. Изглеждаше сякаш се намира на съвсем непознато място. Сега ако се окажеше и че си няма понятие от свръхестествения свят... Да не би шерифът им да беше случайно човече? Или пък бе по-мистериозна, отколкото изглеждаше? Сутринта беше твърде разбъркана, за да мисли за това.
Още отлагане на алармиращите знаци в главата му.
Сладко стреснато зайче, помисли си за панираната Келси и повдигна вежда.
- Пръчка ли? Добре си ли? Какво си консумирала снощи... - Продължи да я гледа без да отмества очи от нейните. Което беше трудно, предвид факта, че Лусия стоеше гола и мокра, изправена над ваната. След кратка пауза отговори на първия й въпрос бавно, все едно обясняваше нещо малоумно - Правихме секс. На теб на какво ти прилича?
Физиономията на Емери, когато огледа тялото си и осъзнаването я обля, бе твърде забавна, за да не се ухили Сайръс. Засмя се весело и се зачуди какво щяха да я правят. Вярно, че и той самият не си спомняше подробностите, но бе очевидно какво се беше случило между тях. И колко странни неща бяха консумирали. Шампанското в устата на Гримел сега му се струваше недостатъчно.
- Закъде бързаш, работата няма да избяга. Не вярвам да си в състояние да се занимаваш със сложни документи и случаи в момента. Трябва да се отпуснеш и разбудиш първо. Искаш ли да побягаме? Мога да направя и закуска. - Кимна оптимистично и погледна Лулу. Искаше му да я оближе цялата, както беше сапунена и лъскава. Така де... Външният й вид го караше да иска такива неща. - Някаква идея за каква пръчка става въпрос? Шерифката да не е магьосница?
Вдигна крак и опръска Магкуин. Изглеждаше недоволна. Как можеха да са нацупени след такава вечер?
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Вто Апр 14, 2015 2:41 pm

Развратът явно бе приключил.
Снощи е било интересно, беше интересно. Колко точно помнех, мамка му?? Знам, че консумирах каквото ми попадне под ръка и в каквито количества успея да го открия заровено в дълбините на стаята.
Знам и че Кралицата се разкара някъде, но не знам дали скоро няма да реши да се върне.
В един момент, ми стана кристално ясно.
Може би никога нямаше да успея да му кажа истината.
Може би така трябваше.
Той не ме целуна за добро утро. Защо аз трябваше да му се обяснявам в любов?
Ама и Келси как ме дразнеше с разни дрехи и пръчки, нямам представа къде по дяволите ги дянах. Да, спомням си, че се беше опасала с разни джунджурии, но ми беше по-интересно да й докопам гащичките отколкото свръхценни китайски джуджавки.
- Не знам къде са.
Дръпнах си ръката, леко обидена, че снощи беше друга, а тази сутрин- не, и седнах в срещуположния ъгъл на ваната. Открих с поглед шотче и си го погълнах доволно.
Погледнах Келси с възможно най- миличкия поглед рано сутрин:
- Влизаш или не? Хайде, шерифе, не е като да не те видяхме гола снощи или ти нас. Не е като да не сме правили нещо подобно.
Питах се каква беше историята с Келси и Кралицата. Чудно ми беше какво е намислила Инфектираната Откачалка и защо й беше нужна Келси.
Бедрата ми се опираха едва доловимо в тези на Сайръс. Не посмях да го погледна.
Ако го направех щях да се размекна, отново.
Да бъда неговата ЛуЛу и да дебелея с френски измислен шоколад.
Щях да си мълча и да обвиня махмурлука.
Наздраве.
И не никак не си вярвам. Аммаааа никак. Аз съм лъжкиня. Кого заблуждавам!?





High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Сря Апр 15, 2015 4:37 am

-Да, пръчка... аз - преглътнах тежко при следващото му обяснение. Както и бях подозирала, но беше друго да ми го кажат. - Аз не съм.... преди - казах бавно. Дали бяха забелязали ако са били толкова пияни, колкото и аз? Може би... но ако не бяха, кръвта по леглото беше доказателство за сутринта.
Смехът му ме раздразни. Защо се смееше? Това беше трагедия. 
Не ми харесваше и как блондинката се мръщи. Сякаш е окей, че бяхме правили това, което сме правили. Нормално... може би за тях. И за повечето хора... Да, може би беше окей.
-Лусия... звънни ми когато намериш вещите ми - казах. Притеснявах се. Как щях да се оправя с всички неща в този град, ако нямах помощ? Това беше като да съм в риф пълен с акули, а да нямам предпазна клетка. - Ще ти звънна и аз... щом прегледам клаузите по договора - казах уклончиво, защото той беше тук и нямаше как да издам повече информация.
Погледнах между тях и пристъпих заднишком към вратата. Имах толкова много да свърша, а нямах никакво време.
-Благодаря ви за миналата вечер - казах накрая дипломатично и вдигнах поглед към прозореца. Нямаше да тичам тази сутрин. Нямаше да имам време за кафе. Щях да прегледам всичко и да ида на работа. Чух позвъняването на телефона си. Е, поне той не е загубен.
-И конфискувам дрехите ти - казах с най-смелата усмивка, която можех да сложа. С моето детство... поне се бях научила да крия емоциите си. Обърнах се рязко, затворих вратата и ги оставих да се топят за релакс след прекрасната си вечер.
А аз трябваше да тичам спринт през покрайнините на гората, да се махна от вилната зона и да се докопам до малката си къща, за да разгледам всички неща и да намеря шибана вещица, която да ми помогне да открия пръчката си.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Чет Апр 16, 2015 12:43 pm

Сайръс й помаха и ръката му остана във въздуха, след като шерифката излезе от банята, докато бавно осъзнаваше какво всъщност бе имала предвид Келси с думите си.
Тя нямаше предвид, че не е правила тройка преди, това беше станало ясно от началото. Искаше да каже, че не е правила секс. Никога. Кхъ.
Бавно обърна глава към Лусия, но тя гледаше настрани. Лицето й беше перфектно гладко, никаква емоция не преминаваше по чертите му, докато пръстите й си играеха с бутилката шампанско. Държанието й беше коренно различно. Знаеше, че блондинката не беше съвсем наред, но въпреки това настроенията й му правеха особено впечатление.
Твърде много неща му стояха странни. Супер невинното същество идва в града, става шерифка, ЛуЛу, която не знаеше какво означава "индианец" бива домакиня на посрещащото парти на Емери и сключва договори с нея.
Присви очи срещу нея. Главата на Гримел може и да бумтеше, но мислите му се движеха много по-кристално и отчетливо в главата му.
- ЛуЛу... - Произнесе името й сериозно и я изчака да го погледне. Сякаш това й костваше усилие. Сай наклони глава надолу. - Коя си ти?
Правилният въпрос някак си сам се изплъзна от устните му. Най-после по лицето й премина промяна, което го накара да застане нащрек. Не смени позата си, остана в същото отпуснато положение, дори не помръдваше. Може и да си повтаряше, че някои неща не са негова работа, но подозрението му се засилваше. А може просто да бе твърде голямо любопитство...
Искаше... Искаше му се Лусия да му каже истината. Само че никакви обичливи чувства не се разпознаваха в погледа на вампира, който в момента бе непоклатим.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Пет Апр 17, 2015 10:45 am

Предпочитах да хвана диабет от шоколадови бонбони отколкото махмурлук от евтин марципан. Идеята на цялото извикване на личността ми вместо на Кралицата ми беше бяло петно.
Както и защо по дяволите си тръгна шерифката.
Нали снощи беше хубаво, защо си тръваше!?
- Сайръс...
Да споделям една вана с него беше почти толкова приятно, колкото първата ни среща и моето премятане от моста. Беше хубав ден, да.
После се появиха спомените, после Лусия, после Кралицата.
А сега ги нямаше.
Можеше и никога да не се появят.
- Аз... аз не съм Лусия.Аз съм ЛуЛу.
Звучеше като драматична реплика от научнопопулярен филм за Ромео. Вероятно и за Жулиета. Няма никакъв смисъл в последните две изречения.
- Аз нямам смисъл. Всичко, което съм е сянка на Лусия и на Кралицата. Но те ги няма. Тях, такова, няма ги.
Сайръс може би никога нямаше да разбере какво му казвам, не и преди да направя следващите действия.
-Те ми отнеха всичко. Отнеха ми теб, Гримел.
Мога да го направя. Мога да им забия нож в гърба.
Изместих се и долепих тялото си в неговото. Бяха хлъзгави, а той ухаеше ... вкусно.
- Искам този живот. Искам и теб. Аз... аз... те...
Забих зъбите си в шията му. След първите глътки издадох лек стон и отпих още. Можех да го пресуша. Един Инфектиран никога не знае колко трябва да пие и колко иска. Можех да го убия. Не биваше.
Аз го обичах.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пет Апр 17, 2015 12:53 pm

За момент се... стресна?
Нямаше идея какво беше. Но някаква непозната тръпчица се прокрадна и боцна вампира. Сай стисна ръба на ваната и се втренчи в пространството пред него.
Защо го правеше? Имаше ли причина изобщо? Ох, беше толкова... неописуемо. От гърдите му се изтръгна стон и затвори очи.
Впи пръсти в гърба й, притискайки я още по-плътно до себе си.
 Беше му толкова трудно да разсъждава трезво покрай нея. Жегваше го нещо, караше го да бъде нащрек и подозрителен, но после я поглеждаше и всичко изчезваше. Нямаше идея защо беше така. Не намираше никаква логика, това го ядосваше, но някак си всичко беше на заден фон, когато Лусия беше до него.
Само че тя току-що му каза, че не е Лусия... Всъщност какво значеше това? Ето, че имаше нещо гнило. Или просто тя беше луда. А може би и двете. Мамка му, беше така побъркващо.
Изръмжа. Имаше опасност ваната да се пропука под пръстите му.
- Лу... - Дрезгаво промълви и стисна зъби. Не издържаше. Отблъсна Лусия от себе си само за да я притисне в другия край на ваната и да я целуне по кървавите устни. Заби юмрук в стената зад нея, но продължи да целува Кралицата. Не Кралицата на Инфектираните.
Кралицата на съвършенството. Силно, жадно, едно такова отприщващо...
Преди да се усети Лусия беше извила шия назад и Сайръс прокарваше зъби по нея. Дъхът му караше кожата й да настръхва и устните го засърбяха. Миг и никаква вложена мисъл по-късно я захапа. Остави зъбите си да потънат в шията на русокоската и да изпратят до всяко рецепторче на тялото му малки експлозии.
Беше грешно. Някъде в съзнанието си го знаеше. Може би бумтенето в главата му бе просто предупреждение. Но не можеше да я пусне. Не искаше. 
Не повече.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Пет Апр 17, 2015 2:45 pm

Майната им на шоколадовите бонбони.
Майната й на Пепеляшка и идеята за Красивия принц.
Майната й дори на магическата водка от снощи.
Това, сега, тук и в мен беше различно. По- добро.
Кръвта на Сайръс се беше включила в моето кръвообращение без да ми остави и капчица здрав разум. Нямах представа колко бързо се върти всичко. Мислех, че всичко е заседнало насред времето и то просто е спряло.
Без тик и так.
Докато нещата не се промениха. Целувката и устните, и зъбите му в шията ми. Гримел беше усетил различната кръв, поне така се надявах. Или пък не беше. Мамка му/
- Стига, Сайръс. Стига.
Отровената Й КРЪВ,С ВИРУСА Й.
В.И.Р.У.С.А.
- САЙРЪС!!!
Отблъснах го и се обзалагам, че е пропуснал да отмери разстоянието в огромната баня от "розовата" вече вана и стената отсреща. Гримел се засили и колкото и бързо да отворих вратата към спалнята бях прекалено бавна, за да не се озова с лице към пода и бореща се за надмощие.
- Спри, по дяволите, не пий! Сайръс!
Това нямаше да помогне, бях виждала сцената много пъти, когато Кралицата бе превръщала Инфектирани. Единственият начин да го спра бе да го убия. Глупава ЛуЛу! Успях да се отскубна. При положение, че във вените му течеше Инфектирана кръв, а аз бях получила тяло наготово, ситуацията излизаше извън всякакъв контрол.
Мисли ЛуЛу! Бързо!
- ВЛЮБЕНА СЪМ В ТЕБ!- викът ми прекоси стаята по-бързо отколкото неговото изражение се промени. Секундното изваждане на разума му над Вируса и "паузата" между опитите да ме нападне отново, ми бяха достатъчни да вкуся кръвта на Гримел отново. Този път беше по-сладко, по-кадифено Беше като да пиеш вино в Италия, да консумираш кроасани насред Ривиерата, да плуваш в Гърция...
Призовах "бялата" кръв да се прелее в мен със захапката- Сайръс беше спасен. Може би не толкова заради "свързването". Цялото ми тяло се сви, силни конвулсии започнаха да ми причиняват още повече от предвидената болка и Инфектираната кръв се смеси с другата такава. Изкрещях, по-скоро изпищях като момиченце или скимтях като кученце. Не знам, но не можех да спра процеса. Може би щеше да отнеме секунди или минути. Най- ужасните в живота ми. В новото ми лично тяло.
Каква б.о.л.к.а.
Дали и той я усещаше?
Каква каша.
Очите ми се затвориха и почти бях убедена, че най- вероятно бях срещнала пода очи в очи (за втори път днес) след загубата на съзнание.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пет Апр 17, 2015 4:46 pm

Беше втрещен. Лайк, литеръли.
Но не достатъчно, за да бъдат притъпени рефлексите му. Улови ЛуЛу преди да успее да се тресне на земята и я облегна на себе си, сядайки на пода.
Сърцето му блъскаше в гърдите и вероятно дълбаеше дупка там. Първите няколко секунди не можа да каже нищо. Съзнанието му се опитваше да проумее какво се беше случило.
Когато си мислиш, че дадено момиче е специално... Не си представяш смисъла на думата по този начин. Само че Сайръс току-що се убеди, че Лусия беше дооста специална.
Че беше ставал свидетел на всякакви шашави неща, беше. Но не му се бе случвало нещо подобно пряко.
Опита да прехвърли последните няколко минути трезво през главата си.
ЛуЛу пи от кръвта - хареса му страшно много. Той пи от кръвта й. И му се стори най-пристрастяващото нещо на света. Сякаш субстанцията го притегляше. После изгуби контрол и й се нахвърли, правилно ли осъзнаваше?
И после...
Оф.
Проблемът беше, че не знаеше как да реагира. Би трябвало да се усмихне мило, да каже нещо шеговито и да подмине ситуацията почти пренебрежително. Само че онова полудяло сърце не туптеше с нормална скорост.
Добре, какво стана после? Тя се добра до него, сякаш беше жизнено важно да пие от Гримел. Или пък наистина бе. Хъх.
А какво й стана след това? Да не би да имаше отрова в кръвта й, нещо, което Сайръс да не беше усетил. Да, разликата във вкуса на МагКуин бе неимоверно голяма от тази на всички останали същества, но какъв, по дяволите, беше откаченият ефект?!
Нямаше време да разсъждава.
Докато стоеше и обхождаше с поглед непомръдващата ЛуЛу, му беше трудно да мисли как би могъл да й помогне, тъй като светкавични образи му напомняха за случилото се като например, че се беше свързал с нея.
Псуваше наум, а от устата му не излизаше нито звук. Захапа китката си и я поднесе към устата на русокоската. Това беше единственото, за което се сещаше. Само че не беше ли точно след като тя пи от кръвта му, когато ЛуЛу се сгърчи в конвулсиите?
Колко се изплаши в този момент... А може би това бе нейният страх, който той вече усещаше като свой собствен.
Главата му щеше да се пръсне. Сърцето му - също.
- ЛуЛу... - Промълви най-после и името прозвуча като молба. Искаше да я напсува, да й се разкрещи. Да се събуди, за да му обяснеше какво се беше случило и какви игри играеше с него.
От адски много време не беше изпитвал толкова неща едновременно.
Беше непознато. Не му харесваше. Чувстваше се уязвим. Повръщаше му се.
- ЛУЛУ! - Изкрещя и я разтресе. Не можеше да стои с безжизненото й тяло. Поднесе й от кръвта си - по-добре да я видеше да се гърчи, отколкото да не помръдва. - Мамка му, Лусия, просто се събуди.
А бе толкова по-лесно да ядеш бонбони и да мачкаш опаковката...
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Съб Апр 18, 2015 10:58 am

" Огромният каменен ангел стоеше сам сред гротесковата сюреалистична картина. Бе закрил очи и сякаш плачеше. Вървях облечена в прозрачен плат и не усещах нищо. Всичко беше притъпено и в изострена тъмно червена светлина. Протегнах ръка и докоснах ангела.
Неживото му тяло се размърда, обви ръка около гърлото ми и започна да крещи:
- Как можа да Я предадеш!? Как можа да предадеш Кралицата!?"

Сърцето ми биеше по-бързо от необходимото за някого, който се пробуждаше от нещо ужким далечно и нереално. Усетих силните ръца на Сайръс и се вкопчих в тях. Металният вкус на кръвта му беше там. Китките ми се обвиха около врата на "шоколадовия бонбон" и хлъзгавината на телата ми помогна да се оттласна нагоре. Свих се на кълбо в прегръдката му и плаках докато нямах нищо повече за изплакване.
Отстрани, може би, изглеждахме като живи статуи.
Голи перфектни впити един в друг статуи.
Статуи на прага на двата свята- живи и мъртви статуи.
- Сайръс.- нямах какво да кажа друго докато най- сетне го погледнах с огромните си влажни очи. Омръзна ми да си спомням онзи ден, толкова перфектен и сякаш толкова неистински. Отказвах да приема, че току-що откраднах тялото на Кралицата и щом се завърнеше щеше да е тази, която живее в ума на другата. Както аз живях потисната и считана за луда цели две години.
Цяла една двусекундова вечност.
Също като тази, която предшества допирането на устните ми в неговите.
Можехме ли да останем завинаги така?
Не.
Надигнах се, полагайки усилия да не изгубя равновесие, прекосих стаята, като залитах, и облякох черен сатенен халат от гардероба.
Гардеробът на Лусия.
Нейният халат, живот и тяло.
Коя бях аз да крада всичко това!?
- Можеш да си тръгнеш, ако искаш. Извинявай за цялото объркване и цялата мелодраматична сцена. Извинявай и ако те стъписах с думите си. Стоя зад тях, но ти можеш да вървиш.
Сърцето ми беше станало на гъба с карфици, от онези в шивачните цехове. И моята гъба се беше свила толкова много, че една карфица нараняваше друга, а цялостно караха шивашката гъба да кърви в катран и смола.
Нямах право да го карам да остане с една луда.
Нямах право, но бях крадла.
Крадла на тела, мисли, емоции и ш.о.к.о.л.а.д.о.в.и. бонбони.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Съб Апр 18, 2015 11:23 am

Обгърна го гореща вълна на ярост.
Това вече наистина беше играене с него. Беше тук, стоеше и я държеше в подкрепящите си прегръдки. Не го интересуваше колко съкрушена и... каквото там беше в момента.
Секунда след като впи поглед в нея, тялото му се изстреля към Лусия и я притисна към гардероба с ръка, обвита около врата й.
- Няма да мръднем оттук, докато не ми обясниш какво става. - Изрече го бавно и ниско, да не би да се окажеше, че ЛуЛу има проблем с разбирането. В интерес на истината беше много любопитно какъв наистина бе проблемът на русокоската. И как се очакваше да й казва вече. 
Чувстваше се използван. Все едно служеше за нейно забавление, но нямаше право да знае нищо за сбърканата й личност.
Болеше го. Не разбираше защо точно, но нещо стягаше сърцето на вампира и го караше да иска да разбие всичко на парчета. По възможност и себе си. 
От доста време не се беше чувствал така.
Костваше му много усилия да запази самообладание до толкова, че да не й се разкрещи нечленоразделно и да я заблъска някъде.
- Какво си, ЛуЛу, Лусия или както там предпочиташ да те наричам... Какво стана и какво друго да очаквам от теб? - Местеше поглед от едното й око на другото, а челюстта му бе толкова стегната, че сигурно караше лицето му да прилича на такова на скелет.
Какво ми направи, Лусия МагКуин... Какво ми направи, че губя всякакъв контрол край теб?
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Съб Апр 18, 2015 11:46 am

Чувставах се като марионетка в ръцете му. Нямах нищо против да бъда такава. Бях свикнала да съм нечия послушна кукла години наред и сега беше почти приятно. Но грубите му движения издаваха гняв, въпреки че не го бях виждала такъв.
Вените на врата му пулсираха в синхрон с моите.
И сякаш всяко едно усещане, което беше негово, беше мое.
- Това тяло е на Лусия МагКуин.- време беше да изпея истината.- Когато се запознахме преди две години тя беше мъртва, а аз се родих от спомените й. Бях като дете, бях чиста и свободна, бях толкова смахната и загубена, че дори не знаех какво значи "индианец". Ти ми взе акъла, сърцето. После Изабела Донахю върна Лусия, а Дезмънд прецака нещата с Изабела. Те се обичаха.
Поех си въздух и се опитах да преглътна сълзите, но не успях.
Първата капна шумно на пода измежду нашето тежко дишане.
- Тогава се появи Кралица Инфектирана. Това е забранена раса и вероятно не я знаеш. - как пък можеше пак да се разцивря!?- Аз се опитах да намеря начин да остана извън тях двете, исках да те открия и да ти кажа, че имам чувства към теб, макар и по детски. Те ме заключиха в съзнанията си. Двете се сменяха да използват тялото, а аз останах да гледам. И може би пораснах, а може би се озлобих, но изпитвам същото към теб. Може би единственото чисто останало нещо в покварената ми лудост.
Мушнах пръстите си в захватката му върху врата ми и доближих дланта му към устните си. После я опрях на бузата си.
- Сега се свързах с теб и откраднах тялото на Кралицата. А Лусия отдавна е мъртва.
Можех да дишам свободно, после пак и пак.
- Аз съм никоя Сайръс, едно пораснало дете в ума на ошлайфани "кучки". И може би станах като тях щом си позволих да завзема тялото на МагКуин.
Опаковките на бонбоните сякаш сами се Призоваха из спалнята. Стаята, в която снощи цареше разврат се обсипа с блестящи мънички целуфанчета на скъпи шоколадови изделия.
Определено бях луда.
- Кръсти ме ти.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Съб Апр 18, 2015 2:47 pm

Погледна настрани към обсипващата се с опаковки стая. Шоколадови бонбони?
Върна погледа си върху нея неразбиращо и поклати едва доловимо глава.
Значи снощи бе говорил с... Доколкото я бе разбрал сега... някаква Кралица. Това обясняваше промяната. Да не би да беше шизофреничка? Не приличаше на такава, не... Беше склонен да й вярва.
Само че обясненията й никак не го успокоиха. Объркаха го още повече.
Отдръпна се от нея и си пое дълбоко дъх. Тя... Момичето, в което се беше влюбил, бе просто творение на лудостта на някаква, някакви жени. 
Сбърчи вежди недоволно. Ревеше му се. Разбира се, че щеше да му се реве, нали тя това правеше в момента...
- Престани. Престани да го правиш...
- Кое?
- Да казваш, че... ме обичаш. - Сбърчените му вежди го караха да изглежда почти отвратен и явно това си бе помислила ЛуЛу, защото се изписа по лицето й. 
Сайръс спря да я гледа в очите. Не беше очаквал такава история. И какво сега, той бе причината ЛуЛу да се бори в съзнанието на някакъв друг човек и сега да завземе чуждо тяло.
Отдалечи се с няколко стъпки и безмълвно се облече, настъпвайки бонбонените опаковки.
Само че и от няколкото метра разстояние не понасяше факта, че не я усеща под кожата си. Така че направи нужните крачки, за да се озове отново пред нея и я целуна. И сякаш емоциите им се преляха още повече. 
- Аз не съм никой, за да ти дам име... - Промълви, когато най-после откъсна устни и опря чело в нейното. Пръстите му погалиха лицето й. - И не знам почти нищо за теб. От всичко, което каза, да разбирам ли, че вече имаме цялото време на света да се опознаем?
Подсмихна се леко. По цялото му тяло преминаваха нишки от непознати чувства, по много и наведнъж и го караха да се наелектризира. Буквално и преносно - беше му трудно да контролира дарбата си в момента.
Отдръпна се от нея, когато усети, че удря ток и се усмихна виновно. Не че го беше страх, че ще я нарани. О, тя бе достатъчно силна. Въпреки мокрите й очи, цялото същество на ЛуЛу го излъчваше.
Имаше толкова много въпроси и го мъчеха безброй неща. А съзнанието му отново се опитваше да ги избута в някое ъгълче, където нямаше да имат значение. Полудяваше ли и той самият?
Ха... Подвеждащ въпрос.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Нед Апр 19, 2015 3:10 am

Ако имаше подобни книги за деца, обременени в сюреалистичния свят на магията, тази история щеше да е водеща. Историята за момичето, което от бездомен образ се оказа пълноправна членка на тяло и успя да си признае всичко, което бе потискала две години. Но може би децата не биваше да четат такива книги. Главната героиня беше малко лабилна психически, а по искрите излизащи от принца- вероятно и той.
Нормално е когато си вампир или нещо дълго живеещо да изгубиш идея за къде си, кой си и какво си. Но не е нормално да посрещнеш искрите с отворени обятия.
Не е нормално да откажеш да го давате бавно и кротко.
Не е нормално толкова много да ти личи биполярното разтройство.
Вятърът се беше поддал на Вируса и прозорците се лашкаха от стихията. Опаковките се бяха разхвърчали и образуваха малък тайфун около мен и Сайръс.
Нахвърлих му се.
Обвих крака, ръце, сърце около всяка една негова част и нямах намерение да го пусна дори той да го направеше.
Хъх, освен луда, бях и фанатичка.
Целувките ставаха различни всеки следващ път, сякаш затягаха връзката все повече. Сякаш имах в себе си желязна верига, която е била ръждясала с времето, а сега звената й бяха лъскави и обвити около телата ни.
Моето тяло.
Неговото тяло.
И хиляди хвърчащи хартийки с ледения въздух.
Ето това деца и родители бе история за разказване. Но никога, никога не бих си позволила да я научите, защото води до неконтролируемо желание да мечтаете за подобни неща. Не можете да спите, да се храните, виждате себе си в мен...
"Цялото време"
Ако беше вярно, че свързаните могат да си препращат мисли, никога повече нямаше да си извадя езика далеч от неговия за подобни плебейски неща- като да говориш.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пон Апр 20, 2015 1:51 pm

Сещате се какво е чувството, когато сте влюбен в някога.
Знаете и как вампирите чувстват десет пъти по-силно от хората.
А сега си представете това по още два пъти, защото, когато си Свързан, чувствата на единия стават чувства на другия.
Светът беше сбъркан по много причини. А този град караше всички да полудяват.
Навярно и двамата съзнаваха, че правят някаква безумна грешка. Не беше правилно да постъпват така. Но за Бога... Единият от тях бе като дете, а другият беше живял достатъчно дълго, за да се вдетини. Скоро нямаше да им запука за правилното и грешното.
Егоизмът движеше света.
Отприщи чувствата си в прегръдката й, притиснал я в стената, свободен да прави каквото си поиска, защото нямаше от какво да се бои в момента. Не го беше страх, че ще се разпадне, защото тя беше до него, за да го подкрепя. А ако тя се разпаднеше, ако лудостта й я погълнеше случайно... Сай разполагаше с безброй целувки, за да я събере отново и отново.
Само че сега не мислеше за сладникави неща. Беше моментът да заръмжи, да закъса, блъска, стиска и попива.
Да изследва всяка частица от ЛуЛу, да я подлуди и остави да гори.
Хората се събуждаха след бурна нощ и се оказваха женени. Сайръс стана тази сутрин и след миг бе Свързан и влюбен...
Тя крещеше името му. Той сподавяше своите викове в яростни ръмжения.
"Сайръс".
Сай...
...Айра.
- Айра. - Повтори мислите си на глас и вдигна глава от шията й, за да я погледне. Дъхът му пареше на пресекулки. - Айра. Ще ти ходи.
Усмихна се и би трябвало да изглежда сладко, ако не бяха издължените му кучешки зъби, които просто си умираха да се впият в кожата й.
Мислеше, че не е възможно да бъде по-близо до нея, да са по-свързани... Но можеше.
Айра.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Вто Апр 21, 2015 2:10 pm

Първото списание, което прочетох гласеше, че първата любов е много силна и остава дълго в съзнанието на хората. Аз не бях човек. Не бях сигурна и какво съм. Наистина не знам.
Но списанието знаеше.
- Айра.
Звучеше като брокат. Шепа блестящ брокат.
Шепа шепот. Шепа емоции. Шепа Айра.
- Айра...
Двата пъти, в които прошепнах новото си име близо до ухото му, ми помогнаха да осъзная какво се случва. Или да не. Не бях сигурна, имаше толкова много емоции в мен, имаше толкова много Гримел, исках да ме ухапе, исках да повторим. Исках да се изгубя насред него, исках да изчезна. Емоции, точки, вени, шепи, брокати, какво се случваше... Всичко беше на забавен каданс, всичко освен острите му зъби.
Само ухапване. Едно единствено забиване на...
Това беше лудост, огромна грешка, порочен невероятен кръг. Целунах го и волно или неволно кръвта му закапа по леко отворения халат. Спусна се по бялата ми кожа. Огледалото срещу мен показваше невероятно красива жена, с червена коса. Това аз ли бях!? Може би беше Вирусът и невъзможната му нужда да ме променя. Може би беше кралицата. Предполагаш, че Гримел бе забелязал разликата и в цвета на аквамаринените ми в черни очи. Не знаех как да го владея.
Успях да се дръпна бавно от него. Не исках да го нараня.
- Съжалявам, не го причинявам аз. Трябва ми малко време, не знам как да го контролирам, но ще се науча заради теб.
Бях права, след минути на мълчание и двоен опит да не се нахвърлим един на друг, русият цвят се върна, както и "морските" очи. После потекоха и сълзите.
Бях толкова объркана, толкова влюбена и объркана.
- Помогни ми, Сайръс. Какво да правя с цялата тази енергия в мен? Помогни ми да бъда Айра, моля те!
Нямаше да кажа, че го обичам и свързването усилва това. Нямаше да направя нищо, поне съзнателно. Всички врати и прозорци на вилата зейнаха, опаковките от бонбони се утроиха и балдахина над леглото се подпали.
- Влюбена.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пет Май 01, 2015 12:00 pm

Хората си нямат идея, когато използват израза "огън жена".
Как наричаш обаче жена, която съхранява в себе си цялата сила на света? Всичко хубаво и лошо, всепоглъщаща енергия и унищожителна способност.
Беше удивен от това, на което бе способна. Първите една-две минути стоеше безмълвно и се опитваше да побере в ума си с какво точно си имаше работа. Най-вероятно и самата тя не знаеше.
В един такъв момент и със самочувствието на седемстотин годишен вампир си безсилен.
Тя беше толкова силна... И чувствена. Комбинацията бе опустошителна. Но тя можеше да се справи. Просто трябваше да спре да си поставя високи изисквания. Да се опитва да бъде нещо, някой за някого друг. Трябваше да спре да се страхува да бъде себе си. 
Замахна и разкара бонбонените опаковки, които се бяха залепили по него. Какво означаваше това, по дяволите?! 
Опасяваше се, че го очаква цяла опашка от проблеми, с които да се справи. Дано това тяло не се окажеше твърде много за нея.
Хвана я за китките и се взря в очите й настоятелно. Морските й очи се спряха на неговите с усилие, препълнени с изливащи се сълзи.
- Престани. - Твърдо й каза и въпреки объркания й поглед продължи да се взира, не помръдвайки, в нея. - Спри да се опитваш да бъдеш някой друг. Не си длъжна на никой, разбираш ли? Вече свободна. Сво-бод-на. Искам да откриеш себе си. Не заради мен, не заради... Кралицата, заради самата себе си. Сега ти си кралицата на това тяло. Моята кралица.
Ох, това последното излезе толкова трудно от устните му. Наведе се бавно към нея и едва-едва я целуна. Целувката беше лека като перце, влагаща всичката нежност и подкрепа, които искаше да й даде.
- Нищо лошо няма да се случи, ако грешиш. Не трябва да се грижиш за мен, та аз съм този, който трябва да се грижи за мен... Спри да се притесняваш. - Звучеше почти ядосано. Дразнеше се, че Лулу... Айра отказваше да се остави на течението. Та тя бе пълна с любов, трябваше да повярва в силата си.
Ох. Защо жените винаги успяваха да го обезсилят?
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите