The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП!
Сря Фев 14, 2018 1:26 am by Дастан ибн Фадлан

» Нашият любим спам!
Пон Фев 12, 2018 1:26 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Сря Фев 07, 2018 9:19 am by Savannah.

» ТЪРСИ СЕ ЕКИП
Сря Яну 31, 2018 9:40 am by Savannah.

» Какво слушам в момента
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Ctrl + V
Вто Яну 30, 2018 8:17 am by Thea O'Konoel.

» Да броим до 4000.
Вто Яну 30, 2018 8:16 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на външния вид
Вто Яну 30, 2018 7:53 am by Thea O'Konoel.

» Промяна на името на героя
Вто Яну 30, 2018 7:34 am by Savannah.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вилата на Лусия МагКуин

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Изaбелa on Вто Мар 01, 2011 4:17 pm





avatar
Изaбелa
Admin
Admin

Брой мнения : 21875
Рожден Ден : 27.09.1256

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Чет Апр 09, 2015 3:17 pm

Я. Виж. Ти.
Поклати глава невярващо при гледката на жената, която се качи на подиума. Новата шерифка във града. Големият Лош Вълк. Симпатичното му другарче за бягане. Не можеше да бъде.

Усмихна се широко и приветствено на шерифката. Кейси Евери значи. Или нещо от тоя сорт. Може тази вечер да се окажеше дори по-ползотворна, отколкото си мислеше. Ако си развиеше взаимоотношенията с г-ца Шериф, както трябва, може да избегнеше потенциални проблеми. Които, впрочем, почти със сигурност щеше да има с доминиращия в тялото му Бог. Но това беше друга тема, а сега по-интересно бе случващото се тук.
Отправяше се към вилата за афтърпартито преждевременно в компанията на двете най-важни личности за вечерта (можеше да се окаже и за него самия). Не можеше да спре да хвърля учудени погледи на Лусия, чието държание си обясняваше със завидното изпито количество алкохол. Искаше му се да разбули загадката около тази жена до края на вечерта. По възможност - да завърши и под нечии завивки.
Местенцето лъхаше на комфорт и удобство. Сайръс облиза устни при вида на десетките чашки и други нещица, изпълващи помещението. Фактът, че бяха първите пристигнали и бе сред почетните гости, определено погали егото му.
- Това, което си мисля, ли е? - Попита с дрезгав глас, прокарвайки пръст по ръба на едно от шотчетата. По тялото му пробягваха тръпки от нетърпение. - Шерифе, запознанството ни май се оказа много по-интересно, отколкото се надявахме, а?
Представа си нямаше сред какви жени се бе озовал. Вдигна чашата, с която си играеше, и изгледа предизвикателно двете:
- Предлагам да започваме с опознаването?
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Чет Апр 09, 2015 3:30 pm

Лусия не би се сдобила с магическа водка.
Лусия не би скрила от шерифката из шкафове и рафтчета всякакви "интересни" вещества.
Лусия не би изпила два шота един след друг.
Лусия не би сипала "сок" в сока на шерифката.
Лусия не би се и съюзила с шерфиката.
Лусия не би чакала и секунда да опита вкуса на Гримел.
Лусия не би изпитвала вина, че е целунала вампир.
Лусия не би изпила трети шот извън играта.

Но Лусия я няма.

АЗ се сдобих с всичко, от което имах нужда без значение цената.
АЗ изпокрих бонусите за закупуването на водката.
АЗ налях от нея в чашата на Келси.
АЗ изпих и четвърти шот, признавайки на глупава игра на "Никога не съм" и "Бутилка" в едно, че усещам световъртежа от комбинацията на халюцигени и алкохол.
АЗ се скрих зад подлото действие да въвлека в играта и двамата.
АЗ ИЗПИТВАМ ШИБАНАТА ВИНА И БОЛКА.
АЗ СЪМ ВЛЮБЕНАТА В МОМИЧЕ.
АЗ.

- Ти си наред Келси. Сподели ни нещо, крайно време е да хванеш ритъма.
Вилата си беше същата, Мистик фолс си оставаше същият, басейнът в двора блестеше по същия начин.
Блестеше като очите и на тримата.
Ама как го обичам това чудо.
Ако не го пазеха вещици и приподобни щях да го пия като тонизираща напитка.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Чет Апр 09, 2015 3:43 pm

Честно казано... Не знаех какво става.
И това ме правеше ужасно нервна. 
Това... Това тук не беше по моята част. Това беше втприят ми купон и определено не бях във свои води. Бях тук по работа. А сякаш се въртях в кръг и дамата замени водата ми със сок и главата ми се завъртя, а партньора ми за сутрешно тичане... 
Колко забавно нещо... Името му? Чух ли го?
Той... Беше тук. Извън парка. Колко забавно. 
Изхълцах леко и се изчервих. Имах нужда от въздух. Сякаш бях пила две малки. По-зле и от това. 
Кога се озовахме до басейна? Къде бях оставила сакото, което трябваше да прикрива избледняващите руни?
Погледнах към говорящата.
Бялата аура. Госпожица... МагКуин? Да. Мисли. Мозъкът ти трябва да действа. Изпъни гръб... 
Оставих сока настрана.
-Аз... Да споделя? - хм, толкова много неща имах около себе си... От устните ми се откъсна дума със сто различни значения. Началото на сто различни тайни. - Мисля, че в този сок имаше нещо алкохолно... Може би - споделих накрая. Открития. Улики. Това беше моята среда


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пет Апр 10, 2015 4:37 am

Главата му се въртеше като на колежанче. И като имате предвид честотата, с която се хилеше Сайръс по принцип, можете да си представите как приличаше на пълен идиот.
Не беше добра идея да излизат при басейна. За тях.
- О, ама това не е признание. - Отвърна на смутената шерифка, която изглеждаше сякаш е попаднала на съвсем погрешно място. Колко беше невинна само. И тя трябваше да бъде новото чудовище в града? Е, имаше си едно наум... доколкото можеше в пияното си състояние в момента, но това не му пречеше да я смята за изключително привлекателна. Приближи се към нея и взе един кичур от косата й между пръстите си - Няма нищо лошо в това да се отпуснеш... Няма да те изядем.
Стоеше на сантиметри от лицето й и се наслаждаваше на щастливата случайност, която ги бе довела тук.
- Отпусни се... - Повтори и се приближи още малко към нея. Устните му намериха пътя към нейните и побърза да се долепят. На Сайръс му хареса и продължи целувката още малко. Когато се отдръпна се завъртя към Лусия:
- Искате ли да направим едно среднощно плуване, госпожице МагКуин? - Интересно, как помнеше и фамилията й, след като я бе чул един-единствен път преди няколко години...
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Пет Апр 10, 2015 5:08 am

Да вземаш решения.
Ах, че сложно. Ах. И тая глава как се върти.
Ама колко хубава виличка си има госпожичка МагКуин, но може би не е госпожица. Беше ли женена? Омъжена!?
Вярно, че Лусия не се "жени".
Чувствах се идеално, перфектно състояние да се призова някъде далеч и да ловувам с дни. Можех да убия всички идиоти на някой остров и да заситя Вируса. А после да намеря Принцесата СИ.
Ах, Принцесата... Защо Я няма!?
Не бива да МЕ вижда толкова нафиркана, никой не бива и да МЕ вижда.

Мога да бъда добър "човек". Нямам интерес да изчукам Келси или да бъда от Сайръс. Нямам интерес от физически контакти. Имам интерес да нахраня Вируса. Кралицата има нужда от жертви, а една откачалка няма да има против да покаже бисексуалната си същност...
"ЛуЛу, тялото е твое."

----------------

Гласовете ми бяха познати, Сайръс. Сайръс, моят Сайръс от плът и кръв целуваше друга. Защо по дяволите целият свят танцуваше танго и Кралицата беше решила да се омете за малко? С какво заслужих честта да получа великото секси тяло на Лусия без да има никоя от двете в него? Бях сама и тялото беше мое. Бях жива, бях сама, бях жива.
ЖИВА.
- Жива съм, живааа! Гримел! Жива съм!
Няколко салта и скок в басейна с дизайнерска рокля нямаше да са кой знае колко странни. Аз съм ЛуЛу, странността ми е в кръвта. Тялото е мое.
- Я, колко шарени шотчета.
Изпих или по-скоро изядох едно зелено, а желето подпали гърлото ми. После и едно лилаво, и розово, и жълто.
Осъзнах, че съм се върнала в обятията на онзи, за когото копнях две години подред, онзи, за когото се борих с двете кучки и онзи, за когото продадох невинността си.
- Я какъв хубав задник си имаш!
Отдръпнах се от "любовната хватка" на вампира и впих маникюрът си в седалищния мускул на другото момиче. Ама каква шантава история, ей!
Кралицата бе избрала грозен лак. Защо това ме вълуваше повече от накъсаното дишане на момичето докато "лигавех" врата й. Шантава история, казвам ви.
- Колко хубаво ще си прекараме.
Не й мисля на женската ако беше пила от шотчетата. Не му мисля и на Сайръс.
Поех си въздух след едно синьо като морето шотче и се потопих, опасно близо до мокрите панталони на Сайръс.
Заплувах.
Интересна ирония, да не би да беше Коледа, че имах право да плувам надрусана и пияна в басейна на Лусия, с тези двамата!?




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Пет Апр 10, 2015 5:23 am

Гледах с широко отворени очи и... просто гледах. Мислите ми бяха забавени и докато осмисля нещо вече няколко други се бяха случили.
Тепърва вдигах ръка към устните си, където мъжът ме беше целунал... И следях с бавен поглед движенията на дамата.... която сякаш се държеше странно...

И беше във басейна. не... до мен.
Устните й бяха на врата й а ръката й беше стиснала дупето ми...
Дишах тежко и гледах навсякъде. Можех да направя нещо... имах нещо в мен, което можеше да помогне.
Забравих за какво става дума, когато се озовах на ръба на басейна.
Аз ли се движех?
Изкикотих се.
-Признание? - попитах, спомняйки си за вече далечните думи на.. Гримел? Какво странно име. - Пияна съм. Не съм била преди. Пих само сок. - казах към водата, защото не можех да след с очи бързите движения на жената в басейна.
Панталона ми беше оплискан. Махнах шнолата от кока си и пуснах червени къдрици.
Червено. Като огън.
Забавно.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пет Апр 10, 2015 5:54 am

Беше твърде пиян, за да отрази подобаващо промяната в Лусия. Дори не я отчете като промяна - реши, че това е просто част от нея. Не бе забравил шашавите й наклонности. Но въпреки това му направи впечатление как от хладнокръвна, блондинката стана... ами, Лулу.
Все пак пиеха магически шотове. Странното се превръщаше в нормално.
Загледа се още известно време след плуващата красавица и начинът, по който роклята и косата й се разстиляха по водната повърхност, сякаш беше владетелка на... всичко. После чу кискането на Келси и се извърна към нея.
- Я, ама ти още ли си там. - Заплува към ръба на басейна бавно, за да не заподозре шерифката нищо, и за миг се надигна на една ръка и хвана нейната с другата. Преди Емери дори да успее да изпищи, вече се бе озовала във водата и по-точно - върху Сайръс. И тъй като това изобщо, ама изобщо не беше достатъчно забавно, вампирът се възползва от все още объркаността на Келси. Гмурна се и с две бързи движения я освободи от горните й дрехи, оставяйки я само по сутиен.
- Какво става, шерифе, не можете да овладеете положението ли? - Отиде до ръба на басейна и взе три от шотовете, които бяха наредени там. Доплува обратно до Келси, връчи й единия и след като направи жест а "наздраве", изпи своя.
Потърси с поглед ЛуЛу. Прекрасната плуваше по гръб и се опитваше да прави някакви... фигури с краката си. Сай се озова набързо до нея и допря чашката до устните й. Лулу се изсмя и жадно пое съдържанието на шота. Сайръс я наблюдаваше като хипнотизиран. Когато тя го погледна, вампирът и я забута назад, докато гърбът й не опря в стената на басейна. Целуна я и междувременно освободи тялото й от коктейлната рокля. След това кимна самодоволно и прокара език по линията на челюстта й.
- Шерифът май има нужда от нещо по-силно. - Промълви до устните на ЛуЛу.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Пет Апр 10, 2015 10:45 am

Къде се бяха дянали онези двете други кучки в мен? Защо нямаше ничия чужда мисъл в главата ми? Тук беше тихо.
А устните на Сайръс излъчваха цялата притаена болна тишина.
Колко точно време бе минало?
Имах чувството, че всичко е както е било някога. Аз, той, нямаше нищо друго освен световъртежът, но и миналият път ми се виеше свят в онази смешна розова рокля, затова просто продължих целувката, оставяйки информацията да отлежи малко повече от шотовете в системата ми.
- Има нужда от нас. Достатъчно силно ли ще бъде?
Отскубнах се от хватката на Гримел и заплувах към "шерифката".Интересни събития се случват. Тя осъзнава ли, че е попаднала в къщата на най- голямата убийца от всички, а имено Нейно Височество Убийцата е на свобода, а тялото й се заема от подобна откачалка.
Момент- пияна откачалка. Развратна и пияна.
Откопчих се от Сай и доплувах до червенокосата.
Хванах Келси за ръка и я поведох извън басейна. Чуваха се звуци сякаш идваха и други гости или просто чувах гласове- нищо чудно и на Марс да бях.
- Хайде, срамежливке.- Сайръс щеше да се усети какво точно се случва, нямах сила да се обърна, но знаех, че ще последва две полуголи жени към спалнята на имението.
Нямаше нужда да го правим пред публика.
Нямаше нужда някой да ми тика шотовете, за да изпия още два.
Нямаше нужда да имам свръхсетива, за да изям цяла халюцигенна гъба по пътя към огромната червена спалня.
Нямаше нужда да видя Сайръс, за да знам, че гледа жадно как дъвча наркотици и обарвам задника на новата шерифка.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Съб Апр 11, 2015 12:36 am

Вода. Паднах във водата. Дръпнаха ме и едвам стоях над нея. Сърцето ми бумтеше и мислите ми се Абавяха още повече. Бузите ми пламнаха. Както и врата ми. Блузата ми! Къде отиде?
Как се озова това в главата ми? Може би ми беше лошо, защото не бях яла? Желе? ... Нямаше да ме наяде, но може би щеше да помогне. Облизах го докато се крепях с ръка за ръба на басейна. Отхапах половината. След това останалата. Избухнаха цветове и сякаш спрях да мисля за секунда. Не, защо жената срещу мен беше по бельо??? 
Щях да потъна. Краката ми отказваха да ритат....
Келси стоеше и гледаше с широки невицдащо очи. Не реагира, когато ЛуЛу я изведе от басейна. Не реагира на силата, която имаше в малкото тяло на русата жена. Спъна се, но не усети болка в босия си пръст. Не обърна внимание и ма факта, че ръката й беше на задника й. Вървеше към стаятаа към която я водеха, а ума й се опитваше да се бори със силния алкохол във шотовете. Залиташе леко, но силните ръце я държаха.
В спалнята се отпусна на пода до леглото и се изкикоти. Магическата й пръчка я подразни под панталона и изпита нужда да я махне, но разбира се не успя да се раздвижи. Не беше достстъчно важно. Затвори очи и разроши с треперещи пръсти косата си, потърка лицето си, устните й бяха разтворени в нелепа блаженна усмивка докато тялото й регистрираше алкохола. Захапа палеца си и бавно отвори очи. 
-Защо... Не сме на б...басейнаааа - попита заваляно и пак се изкикоти.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Съб Апр 11, 2015 1:33 am

Било е лоша идея да я друсат и напиват, но резултатът беше добър. Шерфиката беше станала като покорно кученце и ако нямаше късмета да попадне на нас, можеше и да не доживее сутринта. Главата ми беше замаяна, но все още функционираща, за да реши, че щом това се случва Кралицата има полза от това момиче.
Дали да я попитам всъщност дали има понятие от истината зад всичко лъскаво в Инфектираната?
- Защото сме тук.
Малоумни въпроси най- мразех. В спалнята продължаваха да се мяркат шотчета и синтетични боклуци. Кралицата е имала цел, защото определено не беше заради славата и шума откъм басейна. Погледнах през прозореца и партито определено течеше с бясни скорости. Имаше момичета, които споделяха съдбата на червенокоската.
Отегчих се.
Къде е Сайръс!?
Не ми бяха необходими наркотици, все още. Изпих, каквото напипах по пътя към Келси, така се казваше нали!?
- Тази нощ аз ще ти покажа справедливост, шерифе.
Прекрачих я, тъй както хищник прекрачва жертва,за да вечеря с нея. Беше ми милион пъти по-удобно от глупавата рокля на Кралицата, слава на Сайръс, че се сети да я махне. Свалих панталоните й и разкъсах сутиена. На бедрото на червенокоската имаше закачена... пръчка. Божичко, колко луда беше и тази? Свалих дантелата и предмета, който имаше странна енергия, магическа пръчка, ясно, не беше чак толкова невежа. Не биваше да й казвам тогава за Кралицата. Призовах свалените й вещи да "останат" в гардероба, за да не се налага да ги издирва сутринта.
- Отпусни се, ще ти хареса.
Меките ми устни започнаха да обхождат голите части, дясната ми ръка ми служеше за опора, а лявата тайно се бе подпъхнала под бикините й.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Съб Апр 11, 2015 9:10 am

Търсеният ни мъж се бе "загубил" някъде по пътя през хола. Главата му може да се въртеше като в дискотека, но вампирският му инстинкт не бе притъпен, за да не забележи присъствието на човешки същества на вилата. Хубаво бе, че бяха довели храна на купона. Иначе на сутринта доста от гостите щяха да са омацани с кръв. Ако няма хора, пиеш от други свръхестествени същества - най-много да се свържеш с някой, с когото не искаш...
Сайръс отвори вратата на спалнята, избърсвайки с ръка червената си уста. Погледът му се закова върху натискащите се момичета и се нацупи.
- Започнали сте без мен? - изсумтя и влезе, затваряйки след себе си. Нямаше нужда от заключване, едва ли имаше някой, който можеше да обърка стаята. Единствените възможни гости - човечета, щяха да са добре дошли.
Нямаше намерение на се пробва от шерифката, и без това сигурно беше наблъскана с върбинка и какво ли още друго. Зрението му не бе пропуснало избледняващите рисунки по тялото на Емери - едва ли бяха безобидни татуировки. Това обаче сега изобщо не го интересуваше. Нито менящото се държание на Лусия, нито потайната Келси. Съвсем друга работа беше да ги усеща под допира си.
Гримел прехапа устни при вида на гледката и пристъпи хищнически към дамите.
- О, я не ми се въргаляйте на пода... - Колкото и да му се искаше да им се нахвърли и да разкъса всичко по тях, което можеше да се разкъса, се излегна на голямото легло и облиза устни. Дап, искаше сами да дойдат при него.
ЛуЛу се изправи и вдигна Келси от земята. Сай си умираше да ги пробва по всички възможни начини. Наклони глава бавно настрани, не изпускайки от очи как Кралицата го дразни, целувайки шерифката по врата и рамото. Вампирът само направи с жест "Елате ми" и отпусна ръце на коленете си. Лусия бутна Емери върху леглото и прокара ръце по кръста й с намерението да я придвижи към Сайръс.
- Не. - Измърка той, впивайки очи в замаяната червенокоска - Искам сама да дойде.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Съб Апр 11, 2015 9:30 am

Корема й се беше свил, сърцето й биеше още по-бързо... Беше ли възможно?! 
Келси усещаше усилено, но не осмисляше. Просто усещаше и искаше още макар една част от нея да крещеше силно против това което се случва. 
Неориентирано и определено неопитно беше целунала жената върху себе си, а малките частици от рационални мисли искаха да си върнат нещо, което й беше взето... Какво?
Когато Сайръс влезе в стаята Келси замръзна насред целувка и може би инстинктите й накараха тялото й да се скове и очите й да го проследят лениво докато русокоската продължаваше да обхожда тялото й с ръка. 
От земята се оказа на колене върху леглото. Хладният въздух я накара да настръхне. Чуваше гласовете им, но какво точно казваха? 
Коремът й се сви на топка. И двамата сякаш я чакаха. Може би. Устните й бяха отворени в опит да поема повече въздух бързото дишане. 
Беше я страх, но мислите, които бяха разбъркани и несъществени, не й даваха отговор защо. Но беше и любопитна. 
Сякаш след часове премести ръка и крак в синхрон. Движеше се бавно. Сякаш минаха още няколко часа преди да го достигне, а разстоянието не беше никак голямо. Може би й отнеха десетина секунди, след като пет минути бе стояла замръзнала. 
Няколко мисли се свързаха в изречение, което се надяваше той да разбере тъй като тя не можеше.
-Не знам какво... Не съм - говореше тихо и бавно, но в същото време любопитството и смелостта от алкохола движеха ръката й към него, искаше да докосне. Надвеси голото си тяло над скута му и внимателно и бавно я прокара по корема му. Ръката й не може да издържи тежестта й затова отпусна тялото в скута му. Гърдите й опряха грубия мокър плат на панталона му. долепи устни до най близката част от него - точно под пъпа му. Нямаше вкус но беше топло и ухаеше на нещо хубаво. 
Беше забравила за Лулу, която тъкмо се присъединяваше към тях. Келси не я усещаше все още...
Изглеждаха нетърпеливи.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Съб Апр 11, 2015 12:47 pm

Как само се съпротивляваше вътрешно.
Това само го възбуждаше още повече. Повдигна я така, че палците му бяха върху гърдите й и я доближи към себе си. Задържа погледа й върху своя, доколкото това беше възможно де. Емери едва се държеше в съзнание, но двамата с Лулу нямаше да й позволят скоро да ги остави... Или по-точно - те да оставят нея. Устните му се движеха по нейните, без да ги целуват - просто си играеше и искаше да я държи в напрежение.
how the f do u do a threesome now
ЛуЛу се беше настанила до тях и си проправяше път с език по достъпните части на Сайръс. Беше му невъзможно да признае, но на Гримел намираше за доста трудно да има ясна представа за всичко случващо се около него в момента. Не беше очаквал желираният алкохол да има чак такъв ефект върху него. Още повече, че Лусия бе изпила по-голямо количество шотове от него. Е, нямаше как да знае, че тя е... кхъм, по-издръжлива от него. Нямаше как да знае за каквото и да е, отнасящо се до партньорките му. Но не мисля, че се оплакваше. Така де - изобщо не му пукаше, както разбрахме. Колко жалко, че още на следващия ден щеше да му запука много брутално.
Но сега беше друго. Сега почти константно избухваха цветове и мисли в главата му, докато съблазняваше шерифката и отвръщаше на мръсотиите на ЛуЛу. Искаше ги и двете. Толкова силно, че на моменти се изпускаше и причиняваше на червенокоската някоя и друга синина. Но на червеното синьо ходеше... Нали?
Междувременно разкара бельото от величественото тяло на Лусия, за да може да си играе и с нея. И тъй като ЛуЛу явно не обичаше да чака, я остави тя на свой ред да събуе влажния тежък панталон от него.
Сай обърна Келси с гръб към себе си, както беше в скута му. Скъса с половин движение бикините й и я наведе напред, за да се озове стегнатия й задник, за който двамата тренираха толкова седмици, пред лицето му. Прокара език там и се зае да й доставя удоволствие, очаквайки ЛуЛу да го обязди. Така, желателно беше. Силно го желаеше, мхм.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Съб Апр 11, 2015 2:31 pm

Цялата вила се тресеше от музиката. Явно хората бяха усетили вкуса на самото парти и съсипваха къщата и мебелите за над милиони, дизайнерски боклуци ако питате мен.
Дизайнерски нещица за запълване на свободното време.
А, сексът- колко по-добър вариант беше.
Ако бях реално честна пред себе си и не дотолкова пияна, за да ми пука щях да зашлевя Гримел какви ги върши. Да, ревнувах. Никой не е в правото да ми кажеше, че не мога след всичкото време. Но идеята не беше най- накрая да успея да говоря с него и да му обясня какво се случва, а бъда и****а, както и Келси.
Добре, тя може би двойно.
Кожата й бе мека, ухаеше на праскови и цялата стая сякаш се бе пропила с нейната "кръв" и неговият "адреналин". Сетивата на Кралицата не ми помагаха.
ЛуЛу, владей се, мамка му.
Устните ми жадно докоснаха гърлото на забравена от времето бутилка с текила. Стъклото се търкулна празно, а по голото ми тяло се стече капчица от скъпия алкохол. Бедрата ми се разтвориха като на автопилот и се озовах на "топ" мястото за вечерта.
Движенията ми бяха идеално умерени, достатъчно бавни, за да го побъркам, но не да заспя.
Леле, представете си, да заспите с нечий член в себе си.
Започнах да се смея, което не беше логичната реакция.
Никак, ама никак не ми пукаше.
Апокалипсис на разврата.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Съб Апр 11, 2015 3:14 pm

Вече беше ясно колко бавно реагираше на случващото се. Но все пак издаде звук между цвърчене и писък в момента в който усети какво се случва.
Зарови лице в завивките и започна да стене, да се опитва да се отдръпне, след това да движи ханш в такт с езика му, който беше там. Тялото й се разтресе и дори само минута от това, което Сайръс правеше я накара да изпадне в екстаз.
Така непознато и толкова приятно усещане. Бутна тялото си с ръце и погледна надолу, където красивото лице на партньора й за тичане сега беше между краката й и й причиняваше неща, които тя дори не подозираше, че могат да й се случат... някога. Или поне не скоро.
Зад нея Лусия се засмя, но Келси регистрира със закъснение, защото сумтеше и охкаше, а очите й се разминаваха при мигане.
-Сс.... спри - стенеше, имаше усещането, че ще избухне, а нямаше още и две минути. - Мммм...ммоля - протегна ръце назад. Стисна ръката, която беше зад нея. На Лусия.
Стисна я силно, но не толкова силно, колкото тези на Гримел стискаха бедрата й.
Със замъглени очи погледна зад себе си. Малко по малко в бавния й мозък се оформи идеята какво се случва.... но беше малко по малко и още не беше близо до откритие, а конвулсиите от удоволствие разтрисаха тялото й без да може да се контролира.
Стисна по силно ръката на Лусия и се опита да я погледне в очите, да я накара да спре това блажено мъчение.
Очите й продължаваха странния танц с мигането.
Другата й ръка несъзнателно се сви около косата на главата, върху която се движеше без да усеща.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Нед Апр 12, 2015 10:59 am

Беше му адски трудно да се въздържа да ги заблъска и двете. От алкохола или от безумната им неустоимост, едва успяваше да се контролира.
Дразнещата го ЛуЛу не помагаше особено също.
Изръмжа и стисна ръце около задника на Келси. Още нещо, което не помагаше - фактът, че щеше да изчука невинната шерифка на града. Как да си стоеше мирно с тези двете?!
- О, скоро няма да спираме, шерифке. Дори напротив, тъкмо започваме. - Прокара език по гърдите й, колкото да се запознае с тях, след което я махна от себе си. Надигна се и притисна Лусия към себе си в груба целувка. - Май трябва да ни усеща по-силно.
Обърна се настрани и придърпа Келси, която лежеше по корем. Вдигна я на четири крака върху Лулу така, че двете да могат да се натискат или... да правят каквото си поискат. Сай се наведе към Емери, както беше зад нея. Отметна огнените й коси настрани и я зацелува от трапчинките в основата на кръста нагоре по гръбнака. Пенисът му се отъркваше в ануса й, изгарящ да проникне в нея. Музиката от долу гърмеше чак до тук, почти толкова ярко, колкото избухваха и формите и фигурите пред очите на вампира. Искаше да се освободи. И тях щеше да освободи.


Последната промяна е направена от Сайръс Гримел на Нед Апр 12, 2015 2:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Нед Апр 12, 2015 11:34 am

Да бъдеш влюбен е като да консумираш шоколадови бонбони. От онези френските с шумолящите хартийки и завъртяните наименования по надписите.
Веднъж бях яла такива бонбони. Разгъваш ги бавно със страх да не повредиш шоколада под станиолчето. После поемаш храната бавно, отхапваш го и се наслаждаваш и на най- малката разтворена молекула наслада в устната ти кухина.
И си запазваш станиолчето, защото скоро такъв бонбон няма да опиташ.
Преди две години ядох шоколадов френски бонбон отново.
Имаше вкус на вампир и аромат на Сайръс Гримел.
Надписите гласяха, че е ужасно секси и вероятно съвсем непознат.
Станиолчето шумолеше като спомена от вълните.
Изгубих станиолчето, вероятно, но никога не успях да измия с алкохола вкуса от бонбона.

Имах го.

Не точно както си го представях, не точно съвсем честно и въобще не трезво. Бях толкова пияна, че се наложи да чуете всички философски дрънканици за любовта. Защо по дяволите не мога да се отпусна, да бъда развратна и да не си мисля за шоколадови бонбони.

Мога.

Пресуших бутилката с текила. Колкото и трудно да се напиваше тялото на една Кралица нямаше как да не ми се размъти главата нацяло. Погледът ми, най- накрая се разфокусира, всички прегради паднаха, а втора бутилка беше Призована. Трябваше да подържаме темпото иначе рискувахме да му изкрещя истината в лицето докато Келси е тук.
Дишах тежко, смесена реакция и от факта, че исках да опитам Келси. Коя кръвна група беше?

Никога.

Никога нямаше да си обясня последващите действия.
Най- вероятно и никога нямаше да ги помня.
Сайръс беше време да се мръдне, не можеше да получи всичко наготово- два пъти.
Шоколадовите бонбони...
Бутнах, може би, прекалено грубо Келси върху завивките и Призовах ръцете й да останат заставени и вдигнати нагоре.
Разтворих нежно бедрата й, целунах ги от вътрешната страна и се преместих върху устните й, оставяйки Гримел да реши какво да прави с Покорната Келси и Непокорната Аз.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Нед Апр 12, 2015 2:44 pm

Въртяха момичето както им харесва, сякаш беше кукла. Не че тя усещаше, беше изтръпнала, но хиперсетивна. Тялото й изгаряше навсякъде където преминаваха чуждите ръце, езика му, устните й. Усещаше твърдият му член, допиращ се до тялото й и изтръпваше
В единя момент беше по корем върху леглото, след това мътните й очи гледаха от близо красивата блондинка... накрая се озова по гръб и ръцете й стояха безпомощно във въздуха, без да помръдват дори да опитва.
Съзнанието й се бореше с алкохола, но не успяваше. 
Очите й се напълниха незабележимо с повече влага, а докато тялото й отговаряше с готовност на всичко, което му предлагаха, умът й се бореше ли, бореше.
Какафонията от мисли я объркваше и тя погледна към Сайръс с големи, молещи очи. За какво го молеше?
Да й даде това, което тялото й иска, или да чуе разбърканите викове в главата й.
Затвори очи и се съсредоточи върху плътските си нужди. Доколкото беше способна да се съсредоточава.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пон Апр 13, 2015 8:35 am

Сайръс се докопа до новата бутилка текила, която Лусия призова. ЛуЛу можеше да призовава разни неща?! Това не беше отчетено в съзнанието му, разбира се, както повечето случващи се неща, изключващи доставяне на удоволствие.
Не можеше да стои дълго, единствено гледайки двете жени. Устните му се запознаха отблизо с вкуса на съдържанието на бутилката и после я захвърли настрани. Приближи се бавно към МагКуин и Емери и ги заобсипва с целувки. Което и заслужаваха - всяко местенце по кожата им трябваше да бъде запечатано от устни - алкохолени, червени, жадни, розови.
Искаше да чуе гласовете и, затова се зае да ги докара до ръба. Молещият поглед на шерифката Гримел го възприемаше единствено като подтик да засили усещанията й. Намести се зад Лусия и проникна първо в нея. Нямаше нищо против двете да се натискат, докато той ги стимулираше допълнително. Искаше му се изпробва и шерифката, искаше му да се направи толкова много неща с тях.
За разлика от ЛуЛу преди малко, вампирът изобщо не се сдържа да се занимава с бавни движения. Загрявката отдавна я беше минал - сега даряваше блондинката с бързи, силни тласъци, искайки единствено да я изкара извън релси. Ръцете му не бездействаха също, беше ги наместил около гърдите и клитора й и се забавляваше на перфектната гледка.
Дали щеше да помни нещо? С тези магически шотове - едва ли. Но тялото му сигурно щеше да трепери часове след сега.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Пон Апр 13, 2015 9:29 am

Иронията във всичко, което се случваше беше, че бе замесен Сайръс. Не бих имала смелостта да правя подобни неща ако знаех, че не мога да се доверя. Може би бях изостанала още в осемнадесети век, но ми беше приятно.
Беше ми приятно и с Келси.
Беше ми и още толкова приятно да бъда и с двамата.
Сайръс се отдръпна и се зае с Келси, която поне се надявах да помни. Надигнах се от леглото, залюлях се и си Призовах нова бутилка. Утре щях да обясня всичко. Вероятно.
Докато преполовя бутилката, с Келси си бяхме разменили местата поне четири пъти.
Милият ми Гримел, кой да не му завиди!?

"Бягай.
Движи се бързо, бягай.
Не говори, недей.
Избягай от него.
Бързо.
Бягай, ЛуЛу, бягай!!!"


Болката в главата ми беше смазваща. Сякаш ми бяха пробили дупка в черепа. Келси бе от лявата ми страна, Сайръс беше преметнал ръка през кръста й. Надигнах се с желанието да не събудя никой от тях и ми стана двойно по-зле като видях в какво сме превърнали спалнята на Лусия. Начупени мебели, съдрани покривала и завеси- класика!
Преброих около седем бутилки "допълнителен" алкохол и пресуших една, която беше сравнително пълна.
Махмурлук се лекува с още алкохол.
В огледалото установих, че нямам следи от зъби и никой от двамата не е попаднал под действието на Вируса.
Дали те имаха? Бях ли пила от тях? Какво стана снощи, мамка му!?
Врялата вана бе приемлив вариант да си отпочина, но точно, когато се наместих под пластовете дебела бяла пяна и опрях горящата си глава на ръба, някой ми прекъсна спокойствието...




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Пон Апр 13, 2015 10:31 am

Слънцето пареше на очите ми,а главата ме цепеше все едно някой ме бе удрял цяла вечер с юмруци. Вдигнах ръка едва едва и отместих кичур коса от лицето си.
Странно.... Боляха ме много места.
Примижах и първото нещо което установих беше, че не дъм в своята спалня... Какво... ?!
Надигнах се внимателно, свивайки устни от досада. Имах синка на ръката... Какво беше станало? Помнех, че си тръгнах с тайната ми партньорка и партньора ми по плуване и бяхме отишли във вилата й... Във вилата й и.... Черно... Станах по-рязко итколкото би трябвало и съжали.
Зави ми се свят и очите ми се разтвориха в ужас, когато го видях до себе си. Привидно гол. Гол?! Надигнах завивката и погледнах. Да... Определено беше гол. И аз... Не, не.
Бедрата ме боляха. Гърба ми беше схванат. Болеше ме и там... Там? Завивката беше омазана. Кръв? О, не. Не можеше да е това.
Бързо се измъкнах от под завивката и застинах срещу огледалото на гардероба. Сини отпечатъци от пръсти се виеха по тялото ми в диви танци. Косата ми беше разрошена, лицето - подпухнало. Кожата ми беше бледа, лицето леко жълто. И това караше синините да светят като знаци в тъмното... Но обратното.
Опитах се да бъда тиха... Къде бяха дрехите ми, боже мой, трябваше да изляза от тази стая.
Грабнах дрехи от гардероба и опитах да намеря пръчката си. Мамка му, мамка му. Ситуацията ме караше да псувам. Не псувах често. Майка му!!!
Погледнах към мъжа, който изглеждаше сякаш се разбужда.
Тръгнах към банята с блузата през глава, смъквайки я надолу. Отворих вратата, в опит да се скрия, но стещу мен беше Лусия. Във ваната. Гола. По дяволите!


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Сайръс Гримел on Пон Апр 13, 2015 1:29 pm

Беше твърде бучащо и думкащо, за да... хм, за да се живее?
Очите му опитаха да фокусират. Устните му бяха пресъхнали. Учудващо, не забленува за кръв. Добре де, и кръв можеше, тя лекуваше всичко.
Примлясна и се смръщи в опит да огледа помещението. Десетина секунди му отнеха да се сети къде беше и как се бе озовал тук. Огледа завивките около себе си - определено говореха за женско присъствие, но беше самичък в стаята. Надигна се с мъка и се почеса зад врата. Миришеше ужасно. Като спусна поглед по-хубаво, заключи, че и изглеждаше по същия начин. Подсмихна се. Това беше хубаво.
Напрегна слуха си, за да долови Емери и МагКуин. Щеше да бъде тъжно, ако го бяха оставили. Харесваше си ги и двечките, о, да.
Извърна глава към банята. Пак ли бяха започнали без него бее. Стана от леглото и погледна към голото си тяло. Огледа се за някакви остатъци от дрехите си. Фокусира панталона си. Оглеждайки пода се затътри до банята и отвори най-безцеремонно вратата.
- Добро утро. - Дари ги с искряща усмивка. Цепещата глава не му пречеше да запази дух. Келси беше точно пред вратата и Сайръс мина точно покрай нея, оглеждайки я предизвикателно от глава на пети. Обърканото й изражение само го забавляваше допълнително. Забеляза синините по голите части на тялото й и направи "уупс" физиономия. Това сигурно беше той. - Приготвила си вана - страхотна идея. Надявам се нямаш нищо против да се включа.
Събу панталона, който и без това висеше на него с нежелание, и влезе в и без това достатъчно широката вана.
- Ще намерим място и за теб. - Направи жест към Келси да се включи. Въпреки, че нямаше много спомени от снощи, недоверчивата физиономия на шерифката му бе позната. Сигурно беше професионално изкривяване.
Отпусна се в горещата вода и измънка доволно.
- Мисля, че сме си прекарали добре. Вие как мислите? Какво помните от снощи? - Забеляза, че до ваната имаше бутилка с алкохол и се протегна да я вземе. Лекуващата течност се разтече парещо по гърлото му. Лепкава сутрин.
avatar
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

http://www.magickingdom.aforumfree.com

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Queеn Infеcted. on Пон Апр 13, 2015 2:13 pm

Липсата на прясна кръв в системата ми ме правеше раздразнителна. След като правиш тройка и прекараш нощта пияна до козирката в нечии ръце трябва да си спокойна и щастлива, задоволена, а не крива.
Може би се дължеше от факта и че все още не бях изляла истината навън. можех ли да кажа истината.
- Здравей, Келси.
Тялото й имаше синини, интересното беше само чии са. Кръстосах крак върху крак и Призовах бутилка шампанско. Имах нужда от още алкохол за болката.
Не чух отговора на Келси, защото усмивката на Гримел ме извади извън релси. сърцето ми пак почна да препуска и да ми се иска да се хвърля от някъде. Да ми се иска да ям шоколадови бонбони и да пазя опаковки.
Прииска ми се някак си да обичам.
И да пия.
- Добро утро.
Той се настани при мен, само Келси оставаше да ми завземе ваната.
Може би бях раздразнителна заради ужасния сън да пазя истината далеч от Сайръс.
Отнех му бутилката и я довърших. Защо ми консумираше Призования алкохол?
- Не виждам някой от нас да се противи за снощи. Беше хубаво, благодаря.
Целунах го бързо по бузата.
Това болка ли беше? Болеше ли, че се държах смело пред огромния проблем? Болеше ли от алкохола?
Болеше ли, че нямах шоколадче?
Дали имаше още шотчета?
- Хайде, Келси.
Надигнах се, оставих всяка една част от мен да бъде предоставена на общо достояние. Не че снощи не видяхме всичко от всеки. Улових я за ръката и я помолих с най- милата усмивка за същество като мен.
Колко хубаво ухаеше...




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Kelsea. on Вто Апр 14, 2015 12:35 am

И двамата се държаха сякаш това не беше нищо странно. Сбърчих вежди и дишането ми се учести когато и двамата се настаниха голи във ваната.
И двамата погледнаха към мен,а... Лусия. Да... Лусия грабна ръката ми, излагайки перфектното си тяло на показ. Поклатих глава, гледайки невярващо към тях и към почти празната бутилка алкохол, която се беше появила от нищото.
Какво точно беше тази жена? Помнех бялата й аура, но какво означаваше.
Аура...
-Нямам време за това. Просто ми кажи къде са вещите ми.... след това, което се е случило вчера... имам работа, трябва да вървя... - говорех толкова разбъркано колкото и мислех.
Успях да отскубна ръката си и продължих да стоя като пътен знак на средата на банята, облечена в нейна блуза и панталон, чувствайки се ужасно некомфортно без бельо... и там ме пареше леко. Като фоново усещане, но беше там.
-Какво  стана вчера? Не... не помня - трябваше да се боря със влагата в очите си. Бях силна. нямаше да приличам на слабо момиченце още от първия си официален ден... Бях шериф. Трябваше да съм силна. Имах нужда от...
-Къде е пръчката ми - ахнах.
Погледа ми се стрелкаше между Лусия и него, като опивах да го държа върху лицата им. Отстъпих крачка назад.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
avatar
Kelsea.
mod
mod

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

Върнете се в началото Go down

Re: Вилата на Лусия МагКуин

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите