The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Да броим до 4000.
Чет Апр 27, 2017 11:24 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Съб Фев 25, 2017 4:25 am by Дастан ибн Фадлан

» Другарче за РП!
Сря Фев 08, 2017 4:58 pm by Дастан ибн Фадлан

» Thea & Cher
Сря Фев 08, 2017 5:11 am by Cher Night

» Нашият любим спам!
Сря Фев 08, 2017 4:33 am by Теса Алварадо

» Промяна на външния вид
Пон Фев 06, 2017 11:33 am by Elizabeth

» Промяна на името на героя
Пон Фев 06, 2017 11:24 am by Elizabeth

» Промяна на расата.
Пон Фев 06, 2017 11:22 am by Elizabeth

» Запазване на ликове.
Вто Яну 24, 2017 3:36 pm by Thea O'Konoel.

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Имението на Алекс Клоуд

Страница 40 от 40 Previous  1 ... 21 ... 38, 39, 40

Предишната тема Следващата тема Go down

Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Съб Дек 04, 2010 10:41 am

First topic message reminder :

Имението изглеждаше така:

Всекидневната на първия етаж
Кухнята на първия етаж
Трапезарията
Всекидневната на втория етаж
Кухнята на втория етаж
Спалнята на Алекс
Спалнята за гости на първия етаж
Спалнята за гости на втория етаж
Спалнята на Пък
Банята
Банята за гости
Джакузито
Вътрешния басейн
Външния басейн


Спалнята на Джеймс
Банята на Джеймс


Последната промяна е направена от Алекс Клоуд на Нед Авг 30, 2015 9:51 am; мнението е било променяно общо 9 пъти
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down


Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Пет Яну 06, 2012 7:53 pm

Бела може би най-накрая разбра, че така няма да постигне нищо, ако това разбира се не беше някакъв номер. Да й помогна да съживи Сам?! Наистина ли си мислеше, че ще го направя... Замислих се за миг, поглеждайки ту към нея, ту към Дестини. Май наистина това беше най-добрия вариант, но нямаше гаранция, че ако й помогна мъжът й ще спре. Можеше да се върне при мен за да търси отмъщение и така щеше да се получи един голям омагьосан кръг, от който няма излизане.
- Да ти помогна? - повторих отново, сякаш не съм разбрал. Замислих се за няколко секунди.
- Ако ти помогна и го съживим, каква е гаранцията, че той няма отново да реши да ме провокира или пък да търси отмъщение?
Тя трябваше да знае, че не съм го убил просто защото така искам. Всичко ми се бе натрупало много и изведнъж чашата преля и просто не можех да сдържам гнева си. Тъкмо, когато си мислех, че съм преодолял случилото се, той реши да ме провокира отново. Все пак нищо не пречеше да направя и едно добро дело.
- Ще опитам, но трябва да обещаеш, че след като го върнем забравяте за случилото се, аз също. И ти ще отговаряш за това мъжът ти да не се опитва да прави каквото и да било. - бях кратък и доста ясен. Не ми се занимаваше повече с тях. Щях да й помогна да го съживи и надявах се това да е последният път, в който ги виждам.
- И още нещо... Този Дийн едва ли ще е особено радостен да ме види, дръж го на страна, за да не се наложи после да съживявам цялото семейство Уинчестър. - казах студено и леко се подсмихнах. Погледнах отново към Дестини, която нямаше вина за нищо, но Бела си беше изляла гнева върху нея.
- Няма нужда да се месиш повече, това е между мен и тях. По-добре ще е ако не участваш в това.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Nadia Petrova on Съб Яну 07, 2012 10:23 am

Най-накрая проговори!Имах чувството,че си беше глътнал езика!Сега на не разбрал ли се правеше?Започваше жестоко да ми писва от тях двамата!
-Когато го съживим,имаш думата ми че това ще бъде последният път,в който ни виждаш!-дори в момента не исках да го виждам,но исках да поема нещата в мои ръце.Не знаех докъде беше стигнал Дийн в търсенето но на Алекс трябваше да му бъде пределно ясно,че нямаше да престана да им гостувам тук,докато Сам не се върне!
-Не съм длъжна да ти обещавам нищо.Но все пак .. ще убедя Сам,че няма никаква нужда да си отмъщава.-не знаех как щях да го направя.Най-вероятно щеше да се върне бесен,но някак си щях да го озъптя.
-Да съживяваш цялото семейство Уинчестър?-казах през смях и продължих да се смея още няколко секунди,след което станах сериозна.
-Дийн е доста по-голям от теб.А когато е и ядосан,никой не може да го спре.Надявам се,че помниш последната ви среща при езерото.-повдигнах рамене и допълних.-Но той знае,че ако иска да върне брат си трябва да си стои мирно.-или поне така предполагах,а и искрено се надявах.
-Точно така Дестини,стой настрана.Изяде достатъчно бой.-подсмихнах се злобно и презрително.Върнах погледът си на Алекс и заговорих.
-Вещица.Това ни трябва .. много силна вещица.Ако познаваш някоя,ще ни бъде от огромна полза.Все пак ти не искаш да ни виждаш,както и ние.Ще си помогнем взаимно и край! Това беше .. знаеш как завършват приказките нали? "И заживели дълго и щастливо"-засмях се и въздъхнах.
-Е,мисля че за днес това стига.Трябва да видя детето си.Когато намериш нещо,с което да помогнеш .. знаеш къде живея.-казах сериозно,след което се обърнах към момичето му.Усмихнах се на криво и казах.
-Довиждане,беше ми приятно да се размятам като малка кукла,жалко само,че не беше порцеланова.-направих тъжна физиономия,засмях се ехидно и се изправих от къщата.
avatar
Nadia Petrova
Прероден вампир.
Прероден вампир.

Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Destiny Miller on Сря Яну 11, 2012 7:16 pm

Стоях отстрани и ги наблюдавах как се договарят за това дали Алекс ще помогне на Бела и по какъв начин. Алекс не искаше да се намесвам повече. Първо исках да участвам, за да помогна на него, но като се замислих май ще е по-добре да стоя на страна. Нямаше да е добра идея с Блонди да се засичаме отново. Със сигурност няма да се гушкаме и да се радваме да се видим. По-скоро бих я "подстригала" отново, но тогава ще режа по-дълги кичури, за да й се наложи да се подстриже късо като Дийн. Ще бъде доста забавна гледка. Скъпия й Сам като се върне от гроба и я види най-много отново да се върне доброволно там от където имат намерение да го изкарат.
Кротувах си отстрани до Алекс, защото не исках повече караници и така нататък.. поне за днес. Силите ми бяха изцедени до краен предел и едва ме държаха краката. Тези проклети рани зарастваха толкова бавно, особено тази в корема. Доста дълбокичка си беше, понеже Блонди се постара хубаво да ме подреди.
Когато се разбраха с Алекс тя най-после си тръгна. Не обърнах никакво внимание да глупавия й коментар преди да се изпари от дома на Алекс. Най-после щях да си почина. Доста неща се случиха и то само за един ден.
Сега имах нужда да се нахраня хубавичко. Тръгнах към кухнята, но залитнах и се подпрях на дивана. Май щеше да е по-добре да полегна малко и после да се нахраня. Също така имах спешна нужда от един душ или по-добре вана.
Дотътрих се до ръба на дивана и се излегнах бавно. Болеше ме дори при най-малкото движение. Застанах в почти легнало положение, за да мога да виждам Алекс.
- Би ли ми разказал какво толкова се е случило между теб и този Сам, че да лудне до толкова тази истеричка и да идва тук и да ми се нахвърля?-попитах го и се подпрях на лакътя си, за да ми е по-удобно.
- Като се замисля май не е добра идея да помагаш на тази да съживи мъжа си. Той със сигурност ще е доста разярен когато се събуди и ще се опита да ти отмъсти. Не искам да пострадаш.-допълних след това и го дръпнах за ръката да седне до мен.
- Май ще ми е нужна помощта ти да се изкъпя след малко..-засмях се леко и веднага съжалих, че го направих. Гърлото ми беше почти зараснало, но все пак ме болеше. Жалко само, че не успях да й го върна на тази подобаващо. Обаче се очертаваше реванш.. само не знаех кога ще се състои, но ще гледам да е скоро.
avatar
Destiny Miller
Човек
Човек

Брой мнения : 2137
Рожден Ден : 08.02.1993

http://www.facebook.com/victoriajonascullen

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Сря Яну 11, 2012 7:33 pm

Да намеря вещица, като че ли стояха на всяка пресечка и предлагаха помощта си за това да съживим съпруга й. Все пак Бела най-накрая направи нещо добро тази вечер, тръгна си. Сега не беше моментът да мисля за това как да върнем Сам, това беше последната ми грижа. Все още дори се колебаех дали да го направя.
Дестини определено не се чувстваше никак добре и със сетни усилия се излегна на дивана. Дръпна ме така, че да седна до нея, но първо щях да й донеса кръв, с която да се нахрани и раните да зараснат малко по-бързо. Изправих се и отидох до кухнята, взех две банки с кръв и ги сложих в микровълновата, за да се стоплят съвсем леко.
Върнах се във всекидневната и отново се настаних до нея, подавайки й едната от банките. Надигнах тениската й леко нагоре като внимавах да не я нараня допълнително и погледнах раната й. Наистина беше доста дълбока, но трябваше да зарасне по-бързо, щом вече бе започнала да се храни.
- Оо, искаш да ти помогна да се изкъпеш? - попитах, сякаш не съм разбрал въпроса й, с доволна физиономия.
- Ще ти разкажа... - казах, сменяйки темата, която сега вече се отнасяше за историята и всичко случило се, между мен, Сам и Бела.
- С Бела бяхме заедно преди време и тя не помнеше Сам, а след като си върна спомените се върна при него. Тогава бе направила аборт, без да ми казва и детето беше мое. Бях й доста ядосан и от там се започна враждата между мен и Сам. Веднъж той ме уби, но Вики, едно момиче, вампир, което създадох ме върна отново. Реших, че няма нужда да търся отмъщение и с Бела отношенията ни станаха доста приятелски. Един ден си говорихме, а той дойде и започна да ме провокира и то доста. Не оцени това, че бях преглътнал това, което ми беше сторил и си получи заслуженото.
Опитах да бъда възможно кратък с разказа си, но не стана точно така.
- Но да не говорим за това, ти как си? По-добре ли си вече?
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Destiny Miller on Сря Яну 11, 2012 9:02 pm

Нацупих се щом Алекс стана от дивана и тръгна към кухнята. Щом го чух обаче да отваря хладилника се усмихнах. От къде се взе толкова мил и грижовен този Алекс? Е, не че беше от онези лигави мъже, които правеха абсолютно всичко, което пожелае момичето им и прекаляваха с романтиката. Алекс бе от този тип мъже, които знаеха кога да проявят загриженост и нежност и в подходящото време грубост.
След малко той се върна при мен и седна отново на дивана. Подаде ми една от банките и мигновено я отворих и за отрицателно време вече беше празна. Усетих как силите ми започваха да се възстановяват. Алекс беше вдигнал тениската ми и виждах как зарастването на раната се ускори. След няколко минути нямаше да остане дори и белег. Знаех от личен опит от деня, в който ме превърнаха.
- Да, даже е препоръчително да ми помогнеш..-отвърнах с лукава усмивка. Щях да се радвам да се присъедини към мен в банята, нищо че вече ще мога да се справя и сама след като се нахраних.
Взех и другата банка кръв от ръката му и започнах да пия от нея, но този път по-сдържано. Не отделях очи от него докато ми разказваше. Когато каза, че Блонди е била бременна от него и е убила детето им се задавих. Как е могла да го направи? Дори не е дала шанс на мъничето. Не вярвах, че може да е толкова жестока. Е, поне научих името й най-накрая.. Бела.
- Доста драма е имало между вас. Все пак обаче не биваше да убиваш този Сам пред сина му, но няма да те упреквам за минали неща. Между другото Бела ми наговори някои неща преди да прибегнем към насилието. Коментирал си с нея сексуалния ни живот? Казала го е само, за да ме предизвика или е вярно?-попитах го и за миг отклоних поглед от очите му и видях, че раната на корема ми вече я няма. Гласа ми също звучеше както нормално щом проговорих отново.
- Всъщност няма значение.. хайде ела.-хванах ръката му и го задърпах нагоре по стълбите. Влязохме направо в банята, дрехи после щяхме да си приготвяме, ако изобщо ни потрябват. Всъщност на мен определено щяха да ми потрябват, за да вкарам в действие плана си.
Алекс набързо остана без дрехи и след това казах чао и на моите. Влязохме под душа и се намокрихме хубаво, след което взех душ гела и сложих в шепата си. Започнах да покривам гърдите и раменете на Алекс с пяна.
- Къде ходи днес? Когато се събудих теб те нямаше.. мястото до мен беше празно.-нацупих се нарочно.
Тази вечер се очертава като вечерта "Измъчвай Алекс до припадък". Щеше да види той, но малко по-късничко.
avatar
Destiny Miller
Човек
Човек

Брой мнения : 2137
Рожден Ден : 08.02.1993

http://www.facebook.com/victoriajonascullen

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Чет Яну 12, 2012 2:13 am

Дестини започна да пие от кръвта, която й донесох и заздравяването на раните определено се ускори. Съвсем скоро пресуши първата банка, това беше нормално, имайки предвид нуждата, която имаше от кръвта, за да заличи всички рани. Тази на корема определено беше доста дълбока, но според мен това с върбинката в гърлото беше най-болезнено, определено не исках да го изпитвам никога.
- Да съм коментирал сексуалния ни живот с нея? - попитах иронично и леко невярващо. - Наистина ли си й повярвала?
Това може би щеше да й послужи за отговор. Бях разказал на Бела за нея, но въобще не бях споменавал за такива лични и интимни неща. Не беше истина просто до къде можеха да стигнат жените от злоба. Това наистина бяха доста подли същества, но пък бяха част от моето ежедневие през дългия ми живот и не можех да си представя света без тях.
След като приключи и с втората банка и се чувстваше значително по-добре, тя бавно се изправи и след като хванах ръката й ме поведе към банята. С най-голямо удоволствие щях да й помогна да се изкъпе, никога не бих й отказал нещо подобно. Докато изкачвахме стълбите лека самодоволна усмивка се изписа на лицето ми, със сигурност знаех или поне предполагах какво ще се случи след банята. Всъщност дори и да беше така, нямаше да й се сърдя, защото денят й определено не бе минал никак леко и то по моя вина. Свалих дрехите си веднага, щом влязохме в банята, а тя също никак не се забави с това и побърза да ги отстрани от тялото й. Хвърлих един бърз поглед към корема й, където до преди малко беше голямата рана. За щастие сега нямаше и следа от нея.
Дестини пусна водата и започна да слага обилно количество от душ гела по тялото. Нямах нищо против от това, но първоначалната ни уговорка бе аз да й помогна с къпането. Едва ли обаче щяхме да се изкъпем на бързо, щеше да има време и за двамата. Тя попита за това къде съм бил и защо ме е нямало, щом се е събудила сутринта. Съвсем бях забравил за това, покрай всичко случващо се.
- Ще разбереш по-късно. - отвърнах й със загадъчна усмивка.
Реших поне за малко аз да поема инициативата. Напълних ръката си с душ гел и започнах да го нанасям по тялото й. След като се погрижих по гърба и гърдите й да няма място, което да не е покрито с пяна отделих и малко внимание на бедрата й като ги насапунисах обилно.
Щом се изправих я погледнах в очите и леко се усмихнах.
- Съжалявам, че не можах да дойда по рано и ти се наложи да изтърпиш всичко това, заради мен. - трябваше да се извиня, тъй като тя нямаше никаква вина за разигралите се неща между мен и Сам, а си изпати може би най-много от всички.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Destiny Miller on Чет Яну 12, 2012 8:02 am

Е, явно тази глупачка ми е наговорила абсолютните глупости. Нямах причина да не вярвам на Алекс, а на нея, плюещата злоба змия. Естествено, че би си измислила какви ли не простотии, за да ме ядоса, а аз глупачката й се вързах и се поддадох. По принцип не съм избухлив човек, а тя до толкова успя да ме ядоса, че да тръгна да й забивам точкето във врата. Това си беше обаче доста шокиращ ход за нея. Никак не го очакваше и точно това беше целта ми. За следващия път обаче щях да си подготвя по-разнообразен репертоар.
Сложих още малко от гела в ръката си и продължих да го нанасям по тялото му и да го масажирам с кръгообразни движения. Не можех да държа ръцете си далеч от него. Шареха до всички възможни места, които можех да достигна.
След като приключих с тялото му сложих в ръката си от шампоана му и го нанесох по косата му. По ръката ми остана пяна и с нея му направих мустаци. Не за първи път го правех, само че предния път бяха от сметана и бяха вкусни когато ги облизах след това, а сега ако пробвах да го направя никак нямаше да ми хареса вкуса.
Вгледах се в сините му очи. Обожавах ги до толкова, че бих му ги изтръгнала и сложила някъде на сигурно място и да ми останат за спомен, но не бих му го причинила. На него си му стояха много добре. Имах някаква странна мания към мъже със сини и по-рядко зелени очи.
Понеже се качихме в банята като имахме намерението Алекс да ми помогне на мен, след като приключих с него, той се зае с мен. Цялото ми тяло стана бяло от пяната. С тези негови докосвания ме подлудяваше. Май щеше да се наложи да изпия поне още две банки кръв, за да съм заредена с енергия на макс. Хич не ми се лягаше направо след банята.
- По-късно? Колко по-късно? Боже, обичам изненадите, но не мога да чакам дълго. Ще ми подскажеш ли малко поне?-погледнах го умолително и го целунах по брадичката, понеже това беше едно от малкото места където нямаше пяна. Е, по устните му също нямаше, но тях щях да ги оставя за по-късно. Ръцете ми се увиха около раменете му и бавно започнаха да се спущат надолу и надолу докато не стигнаха до целта си, а именно дупето му. Толкова беше стегнато. Можех да му го пипам с часове и да не ми омръзне.
- Хайде де, мили мой.. издай ми поне мъничко. После ако трябва ще се правя, че не помня нищо..-изпробвах един от погледите, с които жените по принцип се опитваха да омайват мъжете и се надявах да подейства при него.
Бях ужасно любопитна, но той го разбра преди доста време когато го заливах с всевъзможни въпроси за вампирите. Не ми харесваше когато съм така в неведение, но щом ставаше въпрос за хубава изненада, а аз предполагах, че ще е такава, щях да потърпя щом се налага.
- Не е нужно да се извиняваш, Алекс. Не си знаел, че тази ще лудне до толкова и ще нахлуе така в дома ти. Пък и аз също я ядосах и си заслужих част от боя. Както и да е.. няма значение вече. Обаче ще й го върна някой ден.. за каква се мисли?! Глупачка..-отново се ядосах като заговорихме на тази тема. Май ще е по-добре да я сменим с някоя друга.. или пък да ангажираме устните си с нещо друго и да не остане време за приказки.
avatar
Destiny Miller
Човек
Човек

Брой мнения : 2137
Рожден Ден : 08.02.1993

http://www.facebook.com/victoriajonascullen

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Пет Яну 13, 2012 11:42 pm

Още щом й казах, че ще разбере по-късно, започна да настоява да й разкрия тайната. Всъщност не беше кой знае какво, но на този етап това бе едно от нещата, от които най-много се нуждаеше тя, а и всеки друг вампир, който не можеше да ходи на слънце.
- Обещавам, че щом излезем от банята ще ти покажа. - отвърнах й уверено и се усмихнах, а тя се нацупи демонстративно, след което се ухили.
Започна да слага много от шампоана по косата ми и след около минута цялата ми глава беше в пяна. Щях да я отмия малко по-късно, след като хубаво покриех тялото й с душ гел, шампоан и всичко друго, което можех да намеря в момента в банята.
След като вече нямаше място нито по нейното, нито по моето тяло, което да не е в сапун застанахме под душа. Започнахме да се плакнем под силната струя гореща вода, а по земята ни имаше огромно количество пяна, стекла се от нас.
Дестини определено изглеждаше доста секси, когато тялото й беше мокро. Наклоних се леко на страни и допрях устните си до нейните, които всъщност обожавах. Бяха толкова плътни и красиви, не можеха да се опишат с една или две думи.
Изминаха още няколко минути, през които просто стояхме под горещата вода и се любувахме един на друг, а в банята почти нищо не се виждаше от голямата пара. Вече беше време да излизаме. Тя уви една кърпа около тялото си, а аз около кръста си и излязохме. Сетих се, че въпросната изненада бе в дънките ми, които пък бяха в коша. Върнах се на бързо и бръкнах в задния джоб, изваждайки кутийката, в която се намираше гривната, която щях да й подаря.
- Заповядай. - казах като бях минал неусетно зад нея и подадох малката кутия пред тялото й.
- Това ще ти помогне да се справиш с досадното слънце, което не е особено приятно за вампирите.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Destiny Miller on Нед Яну 15, 2012 2:10 pm

- Бих предложила тогава да излизаме по-бързо от банята, но като че ли и тук доста ми харесва, за това ще потрая щом трябва.-бутнах го към стената и усетих как потръпна от допира със студената повърхност. Повдигнах се на пръсти и за един кратък миг докоснах устни с неговите.
След като приключихме в банята се увихме с кърпи и излязохме. Бяхме се запътили към спалнята когато Алекс се върна и отиде в банята. Свих рамене и разроших косата си с ръка. Спрях се до вратата на спалнята да огледам една от картините закачени на стената и усетих тялото на Алекс зад мен. Той прокара ръката си пред лицето ми и ми подаде една кутийка. Ококорих очи изненадано и поех кутийката в ръката си. Отворих я нетърпеливо и ахнах щом зърнах красивата гривна, която се намираше в малката кутийка. Гривната бе фина и нежна.
- Алекс.. прекрасна е!-изписуках и се обърнах с лице към него. Той ми помогна да си я сложа на ръката, понеже от вълнение сама не се справих. Когато ми я закопча му се хвърлих на врата и го нацелувах хубаво. Най-после щях да мога да излизам навън и през деня и няма да ми се налага да стоя на тъмно като затворник. Вече нямаше да бъда робиня на слънцето, защото вече нямаше да ми влияе. Щях да мога да му се радвам както преди да стана вампир. Толкова дълго време бях прекарала на тъмно. Е, не беше много дълго, но на мен ми се стори като цял един век.
- Благодаря, благодаря, благодаряя!-прошепвах през кратките секунди когато устните ми се отделяха за малко от неговите.
Вечерта с измъчването щеше да се отмени. Как бих го измъчвала при положение, че ми помогна когато Бела ме разхвърляше из къщата и след този мил жест? Не заслужаваше да го измъчвам, а напротив. Трябваше да му се отблагодаря, но и това щеше да стане някоя друга вечер, защото бях адски изтощена, въпреки кръвта, която изпих.
С Алекс се приготвихме и легнахме в леглото му. Моето беше започнало да ми липсва. От доста време не бях спала в него и май беше време да си се прибера вкъщи и да оставя Алекс да си почине, но това щеше да стане на сутринта.
Включихме телевизора и се загледахме в някакъв филм. Беше ужас. Сгуших се в прегръдките му и на страшните сцени използвах ръцете му, за да си закрия очите. Не бях голям привърженик на ужасите. Не че не ги харесвах изобщо, но този си беше доста страшен.
Без да се усетя бях започнала да се унасям малко, по малко. С всяка изминала минута очите ми се затваряха все повече, колкото и да се опитвах да ги държа отворени и да догледам поне филма. Обърнах се с лице към Алекс и положих глава върху гърдите му.
- Лека нощ, мили..-промълвих и го целунах по брадичката преди да затворя очи. Шепота му бе последното нещо, което чух, след това се отпуснах напълно и заспах почти веднага. Това бе най-изморителния ми и изпълнен с адреналин ден.
avatar
Destiny Miller
Човек
Човек

Брой мнения : 2137
Рожден Ден : 08.02.1993

http://www.facebook.com/victoriajonascullen

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Пет Мар 30, 2012 7:51 pm

Щом разбих вратата излязохме и започнахме да тичаме доста мудно, но това бяха максималните й възможности сега. Не можех да използвам вампирската си скорост защото щях да се разкрия, а винаги се стараех да заличавам следите си, каквото и да правя. Изстрелите прелитаха край нас и като по чудо не бяха уцелили някой до сега. След още няколко метра обаче Беатрис изгуби и тази скорост, която имаше. Извърнах глава за да видя какво се случва и забелязах, че е простреляна в крака. Изглеждаше замаяна, а след малко дори загуби съзнание. Тези копелета искаха да ни упоят. Хванах я преди да е паднала на земята и продължих да тичам с това темпо, докато не се скрих зад една сграда и по този начин се изгубих от погледа им. Сега вече щяха да си останат единствено с надеждите да ни хванах я малко по-здраво за да не я изпусна и изчезнах от това място. Насочих се към къщата ми, където щях да видя какво точно й има.
Стигнах доста по-бързо, отколкото щяхме да го направим, ходейки. Отворих вратата на къщата и влязох вътре, поставяйки я в легнало положение на дивана. Съблякох блузата си, която бе на дупки заради куршумите и я хвърлих на пода. Отидох бързо до кухнята, откъдето си взех няколко банки с кръв и отново се върнах при нея. Погледнах крака й, патронът бе изпаднал, но раната й си беше доста дълбока, а тя не даваше признаци, че ще се събуди скоро. Дишането й бе доста слабо, както и пулсът й. Явно нямаше да се размине без да опита малко от кръвта ми. Преди това обаче отворих банката с кръв, която си бях набавил от болницата на скоро и започнах да се храня, че току виж и двамата си останем тук извън съзнание. Захапах китката си и я тикнах в устата й, като все пак малко или много щеше да попадне в гърлото й.
- Хайде, пийни си малко! Не се знае дали друг път ще ти се отдаде подобна възможност. - проговорих тихо, докато чаках да направи някакво движение или въобще да реагира по някакъв друг начин.
Погледнах към рамото си, което сякаш бе изтръпнало и почти не го усещах. Бръкнах с пръст в раната и опитах да извадя патрона, но бе заседнал по-дълбоко, отколкото предполагах. Наложи ми се да натисна малко повече в раната, за да успея да го извадя. Това наистина заболя, но щях да го преодолея все някак...
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Beatrice Pond on Съб Мар 31, 2012 3:52 pm

Болката малко, по малко отшумяваше. Само не бях сигурна дали тя преставаше, или аз изпадах в безсъзнание. Май беше второто. Мислех си, че ще успея да се задържа будна, но плановете ми се провалиха. Още на втората секунда, с лека въздишка очите ми се затвориха и всичко потъна в тъмнина. Но все още можех да мисля.. Можех да разсъждавам. Това беше добре, нали?
Ако куршумът беше обикновен, макар и без сили, тялото ми щеше да надделее и раната щеше да се затвори, но тези стрелички действаха на всички.
Не исках и да мисля над въпроса, защо искаха да ме оставят в клиниката. Беше ясно. Аз бях тяхна пациентка, а пациентите не можеха просто ей така да избягат от мястото. Освен всичко друго, щеше да навреди на репутацията им.
Не знаех колко време е минало. Може би само няколко минути? Нямах никаква представа. Единственото, което усещах беше, че болката се връщаше. Може би това беше добър знак. Може би идвах на себе си. Но не.. Единственото, което стана беше тъпата болка да се увеличи до такава степен, че да не мога да мисля за нищо друго. И тогава...
Едно голямо нищо. Само мрак.
***
Изведнъж усетих натрапчивата миризма на кръв. Толкова сладка и... Как съм живяла без нея? Как въобще съм оцеляла.. Все пак макар и с блокирани способности, тялото ми все още беше мъртво и се нуждаеше от храна. Кръв.
Отворих бавно очи, но първоначално не видях нищо друго освен голямо бяло петно. В последствие картината се избистри и видях, че пред мен седеше Алекс. Опитах се да се надигна, но единственото, което успях да направя беше да се облегна на едната възглавница. Повече не посмях на мърдам.
Искаше ми се да почна да удрям и да викам. Не понасях да съм толкова слаба. За бога.. чак сега си дадох сметка какво ми бяха причинили. Бяха ме превърнали в едно нищожество. Не казах нищо.. Не споделих мислите си със.. спасителят ми. Просто се усмихнах леко. Видях, как впи зъби в ръката си и няколко секунди след това я сложи пред лицето ми. Сбърчих нос. Обичах миризмата.. вкусът на човешката кръв, но мразех вампирската. Това беше все едно да си човек.. канибал. Погледнах го несигурна, но веднага след като размислих над възможностите се съгласих. Бях толкова слаба, можеше пък да ми помогне. Хванах силно ръката му и допрях до устните си.
Първоначално исках да я бутна назад и да не приемам такива неща никога повече, но секунда след това усетих топлината, която минаваше из цялото ми тяло и енергията, която се възвръщаше бавно, но.. беше факт.
След около минута пуснах ръката му и кимнах в знак на благодарност. Той само се усмихна леко и погледна към рамото си. Няколко минути му трябваха, за да извади куршума. Изглеждаше болезнено, но едва ли го болеше чак толкова много. Остави го на стъклената маса и седна до мен.
- Как си? - най-после казах нещо.
Фактически не аз, а той трябваше да ми зададе този въпрос, но.. слабостта ми пак се обади. Отново почнах да се притеснявам без причина.
- Алекс.. - започнах някак объркано - Какво искаш? Защо ме измъкна от там? - зададох въпросите един след друг, като мисля, че след последния му стана по-ясно какво имах в предвид.
avatar
Beatrice Pond
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 446

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Savannah. on Чет Юли 10, 2014 11:12 am

Чувствах се объркана. Сигурно трябваше да изпитвам гняв, душевна болка и още хиляди други чувства от които никога не бях намирала смисъл. Всичките бяха слабост, независимо дали бяха породени от ненавист или от любов, слабости. Не знаех къде съм, очите ми пареха, за това трябваше да гледам през съвсем малки цепки докато привикна с неприятната светлина. Всичките ми сетива бяха притъпени до нивото на човек, което ме караше да се чувствам безпомощна. Опитах се да свия ръцете си, но се оказа невъзможно. След няколко минути, на мен ми се сториха като дни, успях успешно да отворя очите си, до дори и главата си не можех да развижа. Бях като парализирана от главата до петите. Чувствах върбинката в кръвта си, твърде голямо количество дори и за Древен, да не говорим, че в моето състояние би била и смъртоносна. А, да, моето състояние. За момент го бях забравила, може би се дължеше не толкова на внезапната склероза която ме беше обхванала, ами на това, че дори не бях сигурна какво е въпросното състояние. Само знаех, че не беше на добре. От срещата ни с онова копеле Зевс, бях получила белег, привидно невъзможно за Древен, интересно нали? Приемах го като татуировка, но не разбирах значението му. Просто древният символ за огън, а под него с тънък наклонен шрифт пишеше Ignis, огън. Когато дапрати онова заклинание по мен почувствах внезапна горещина която обливаше цялото ми тяло, няколко часа танех в агония простната насред лунапарка, опитвайки се да се справя с огънят който сякаш гореше в мен. Но мина. Всичко мина, отидох на онова глупаво откриване на онази вила, дадох на Клоуд силите, помогнах му, за пореден път, вече започвах да мисля, че това се беше превърнало в негова кауза, а аз бях инструмента и ето, че бях тук. Завързана за стол, в тъмно, прашно, мазе, от чийто ъгли всеки момент имаше вероятност да изкочи някой плъх, да не говорим за количеството върбинка в тялото ми и това неприятно нещо в устата ми, което ми пречеше да изпищя.
Не.
Не, определено нямаше да изпищя дори и да можех, но нали знаете, винаги ни се иска да направим нова което ни е забранено или в моята ситуация - невъзможно, но аз определено нямаше да потъпча гордостта си, по- добре беше да изгния тук, което в момента изглеждаше твърде вероятна възможност. Физическата ми сила беше доста под критерия за вампир, какво остава за Древен такъв, в момента, дори и на-й лекото движение причиняваше на верижна реакция и въжетата започваха да се трият в кожата ми, оставяйки я възпалена и чувствителна. Зъбите ми се бяха удължили, впивайки се в плата и засилвайки неприятния му вкус. По дяволите. Не можех да се измънкна, какво оставаше да отмъщавам на човека който ме беше тикнал ва тази дупка. Ето, че, естествено, тази черна хроника или нека го наречем не особено оптимистично заключение, ме връщаше към един от първите ми въпроси - Кой, по дяволите, ме беше донесъл тук? Определено не познавах мястото, не бях и чувала за него, а предвид ситуацията, ако успеех да се измъкна жива, определено щях да се постарая да го забравя. Последното което помнех беше как припаднах след заклинанието. Нмяах идея кой можеше да е, в интерес на истината, в момента всеки живеещ, живял, дори и мъртвите, в Мистик Фолс беше заподозрян, но нека стесним кръга поне малко, за да не затормозявам допълнително вече претовареното си съзнание. И така, започнах да умувам, вгледана в стената с мътен и безразличен поглед, друго не бях способна да правя.
Наредих прецизно списъка в главата си, оставяйки само тези с които бях говорила същата вечер, всъщност, нямах представа дали в момента не беше същата вечер, времето лети когато си в тъмно, пропито с мухъл мазе.
Кристиан Вокил? Съмнявах се, поне на него не му бях направила нищо, или поне така се надявах, не изглеждаше точно от хората с които бих искала да си имам работа, но през цялото време изглежда мислеше върху своите проблеми, едва ли дори беше отчел присъствието ми. Задраскваме го от списъка със заподозрени.
Теа? Момичето изглеждаше толкова мило и добронамерено, че бих се изненадала ако успееше и муха да убие без да иска да и направи гроб и може би дори да се опита да и направи надгробна плоча пишейки върху оризово зрънце, ето в такива моменти това привидно ненужно и напълно глупаво начинание би се оказало доста полезно, но имах дълбоки съмнения, че е тя. Пък и изглеждаше толкова шокирана да види брат си, пък и отношенията и с Вокил също изглеждаха заплетени, защо би и било да се занимава с мен, не знаеше нищо, не ме познаваше, нямаше никакъв интерес. Освен ако не искаше да предпази...
Алекс Клоуд? Мотив? На лице. Той може би беше най- твърдият ми избор, все пак и аз не бих искала някой да се опитва да ме манипулира, да ме използва и в крайна сметка многократно да ме нарича инструмент. Предполагах, че ако се махнех от пътя му, щеше да стане много по- лесно за него да разчисти Мистик Фолс, точно това което желаех, все пак, но исках да съм там за да го видя, а ето, че ако той имаше нещо общи, беше отнем най- голямото удоволствие от живота ми. Е, можеше само да се надява да няма пръст в това, определено не изпитвах чувства, имах желания, а не обичах когато хората ми пречат.
Онова момиче...Рейчъл? Тя изглеждаше достатъчно странна за да бъде всякаква честно казано. Не можех да тълкувам поведението и по нито един начин, беше като порцеланова кукла, механично отговаряща на въпросите ми и задавайки такива. Безличният и характер може би ме съмняваше прекалено много, беше твърде повърхностна от това което видях, но в същото време разбираше, знаеше, мислеше, да не говорим за тези нейни странни сили. Бяха единствени по рода, си, нямаше как да не се съмнявам и в нея.
Ирония, дали щях да умра като пресушена старица в това мазе, прекарала последните си дни в лудост, обсебена от страховете си за заговор срещу нея?




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9630
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Съб Юли 12, 2014 7:05 pm

 Бе изминал един ден от партито на Кристиан в моя чест и съответно ден, откакто бях оставил Ася заключена в мазето на имението ми. Доста огромно мазе при това, напълно очаквано, имайки предвид и големината на самото имение. Решетките и вратите бяха доста солидни и дори вампир със свежи сили трудно би се измъкнал от там, използвайки сила, а какво оставаше такъв, упоен с върбинка. Това бе и нещото, заради което трябваше да се прибера, тъй като най-вероятно кръвта на Ася бе започнала да се изчиства и се нуждаеше от нова доза.
 Отворих рязко очи, събуждайки се след една наистина тежка вечер, а това, което усещах в главата ми загатваше за някакъв главобол, който усещах с всяка следваща секунда, откакто се намирах в будно състояние. След целия този алкохол, който бях изпил не ми се мислеше как щях да се чувствам, ако бях човек в този момент... Дори вампирските ми сетива не бяха останали непокътнати от това, което бях погълнал през изминалата нощ. От едната ми страна все още спеше някакво момиче, чието име точно в този момент не можех да си спомня. Нямаше и да правя опити, но по следите от ухапвания по цялото й тяло можех да разбера, че не съм играл на дребно. Те обясняваха защо се чувствах толкова сит, сякаш вече си бях взел закуската. С не малко усилия се изправих от леглото и подпрях едната си ръка за големия гардероб, за да не загубя равновесие. За миг ми причерня, но картината пред очите ми бързо се изясни. Огледах се из стаята за дрехите си, за да не си тръгвам чисто гол, колкото и да харесвах тялото си. Обух дънките и хвърлих тениската си на рамо, след което излязох от стаята, а и от къщата и се насочих към вкъщи.
 Заради чистия въздух и дългата разходка, която си направих, състоянието ми привидно се подобри и след около четвърт час влязох в имението ми. Толкова беше приятно да си си вкъщи и макар вампирите да нямаха проблеми с температурата, студеният въздух от климатиците, който ме лъхна с отварянето на вратата ми се стори райски в сравнение с горещината навън, която си бе напълно нормална за това време на годината и географското положение, на което се намирахме. Захвърлих тениската си на пода и си взех бърз, освежаващ душ, който определено ми подейства положително. След кратко колебание си хвърлих къси, червени хавайски панталони, с които обичах да се разхождам около плажа, но не и да плувам, бял потник и застанах пред огледалото, привеждайки с няколко движения косата си в приличен вид. Грабнах две огромни спринцовки пълни с върбинка и един нож и слязох към подземния етаж, където се намираше моята гостенка.
 - Чук-чук! - продумах ведро, отключвайки и последната врата, деляща мен и Ася. Древната се намираше на земята, подпряна на стената и извърнала глава встрани, почти задрямала, но ясно можех да видя, че не се намира в пълен покой. Сигурно се чудеше кой я е довел тук, но сега нещата бавно щяха да започнат да й се изясняват. И без да казвам щеше да се сети, че правя всичко просто за да не представлява някаква пречка за мен и за да имам по-голяма свобода на действие. Не симпатизирах на идеята някой да ме контролира и да правя нещо определено само, защото на него така му харесва.
 - Изглеждаш зашеметяващо. - подметнах иронично, привеждайки се към нея. С една ръка отлепих лепенката, която бях сложил на устата й и демонстративно направих знак, че вече може да говори. Тя се обърна бавно към мен и ме изгледа така, сякаш нищо не съм й казал. Не беше познала, тъй като не обичах присъствието ми да остава незабелязано или по-точно да се преструва, че не ме забелязва. Ръката ми хвана здраво лицето й за брадичката и го обърна към мен, така, че дори и да не иска, да няма как да не засечем погледите си. Другата ми ръка вече си бе подготвила спринцовката, която след секунда се заби във врата й, изпразвайки цялата върбинка. Това отново щеше да я унесе, но процедурите, които й бях подготвил нямаше да й позволяват да заспи още дълго време.
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Savannah. on Нед Юли 13, 2014 5:49 am

Един ден. Не можех всъщност да бъда сигурна, че е само един ден предвид състоянието в което се намирах, но поне един ден бях прекарала в съзнание. Ефектът на върбинката вече отминаваш и чувствах как с бебешки стъпки силите ми се завръщаха. Сетивата ми се изостряха, за огромно съжаление на този който ме беше тикнал тук и чувствата ми доста се променяха, а какво по- лошо от един ядосан Древен в мазето ти? Можех да движа съвсем малки част от тялото си, дори да се чувствах по- силна, тялото ми не беше на това мнение и на всеки един мой опит да го раздвижа то не искаше да ми отговори. В крайна сметка след няколко часа безуспешни опити се отказах, седейки в неудобно положение, а твърдата земя не допринасяше за комфорта ми. Гледах стената, гледах тавана, гледах подът, прекрасно прекарване, нали? Този който ме беше докарал тук си знаеше работа, бях впечатлена,ядосана и леко разочарована от самата себе си,как можех да позволя да се стигне до тук? Мамка му. Наистина другите Древни бяха прави, бях напълно безполезна. Ето, че отново се бях вкопчила в мислите си и те ме запращаха в миналото, при всяка една грешка, при всяка една слабост, въвличайки ме във виелица от чувства. Може би малко вина, щипка обида и естествено големи дози болка. Но кой друг можех да виня освен себе си? Аз бях решила да мина през множество трансформации и да се спра на раса на която не принадлежа, това бяха най- старите вампири, дори и да имах 2000 години, това не знаеше, че бях дори и на половина доволна. Въздъхнах леко, не, защото ми беше нужно, ами, защото малката вратичка на човещина се отваряше все по- широко в мен и ме подтикваше към тези напълно безполезни действия хабящи единствено кислород и време, а в момента изглежда аз имах цялото време на света на седя и да се самосъжалявам в тъмния си ъгъл.
Едва не подскочих когато тежката врата се отвори, но си придадох хладнокръвен вид при вида на лицето което застана пред мен. Обърнах се на другата страна почти веднага, нямах никакво намерение да хабя дори и ценните си погледи върху него, нито времето си. Бях бях бясна, смятах, че той беше най- очевидния извършител и въпреки това кръвта ми закипя, бях меко казано разочарована от него и от отношението му, ако не друго нямаше да има нито силата, нито целта си без мен. А ето какво получавах за благодарност конски дози върбинка и ваучер за престой в в мазето му, което беше необичайно студено, не че това ме интересуваше, но създаваше известна неприятна атмосфера, особено при тези размери, всеки звук който издавах се превръщаше в ехо, все едно демоните ми ме наобикаляха, иронията беше, че всичките бяха с моя външен вид.
Когато ми заговори и махна онова неприятно нещо от устните ми само го изглеждах пренебрежително, дори и сама се изненадвах от себе си колко хладнокръвно успявах да се държа, това беше добре, за сега държах фронта, но едва ли беше най- умното нещо да се заяждам с него точно в момента, опиянен от властта и силата се беше самозабравил, мислейки се за Бог, просто някой трябваше да го свали на земята, е, но прекалено високото самочувствие не беше изненада, подозирах, че това ще последва. Нека си го признаем - цялото им семейство попринцип мислеха доста високо до себе си, какво остава ако им беше дадена неограничена сила. Когато хвана лицето ми стиснах челюстите си в знак на протест, но преди да мога да кажа каквото и да било заби спринцовката, изръмжах, очите ми се притвориха леко, но успях да остана в нещо подобно на съзнание гледайки го през полуотворени премрежени очи.
- Майната ти Клоуд. - изсъсках тихо. - Без мен щеше да си нищо.




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9630
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Алекс Клоуд on Пон Юли 14, 2014 9:47 am

 Очаквах тази фраза, а тя може би очакваше цветя и благодарности от моя страна за това, което бе направила за мен? Ако иска, можеше да приеме тормоза над града, който осъществявах като нещо подобно, а ако ли не - усилията й щяха да останат невъзнаградени. Въпреки, че тя целеше точно това, нали? Някой да свърши това, което тя не можеше... или не искаше. Чак сега се замислих над това, че щом може да даде тази сила на мен, то най-вероятно можеше да я канализира и в собственото си тяло. Нямаше да се затормозявам с тези неща сега, след като тя бе пред мен и можех да я питам каквото пожелая. Ася едва ли смяташе да дава отговорите, които исках, но щях да ги изкопча от нея по един или друг начин. За щастие и на двамата, въпросите, които се въртяха в ума ми не бяха никак много. Можех да мина и без тях...
 - Ася Амор, а? - промълвих тихо, след като вече бях разбрал какво е истинското й име. Сигурно имаше причина да ме лъже, въпреки, че истинската й фамилия нищо не ми говореше. Ръката ми сякаш механично се стрелна във въздуха и с външната страна на дланта нанесе силен удар върху лицето й, което поради използваната сила даде силен откат, а от гърдите й се отдели силен стон. Едно от нещата, които никак не ми се нравеха бе лъжата и току що й показах за този мой мироглед. Върбинката бе отслабила тялото й и ударът ми със сигурност й се бе сторил в пъти по силен от това, което щеше да изпита при нормални условия. 
 - Всъщност ти трябва да благодариш на мен. Ще изпълня това, което ти не можеш. Ще наложа тормоз и режим в този град, единственото, което може леко да те притеснява е, че ти няма да участваш във всичко това. - не криех желанието за власт, което все повече нарастваше в мен. Но кой можеше да ме вини? Силата, която непрестанно нарастваше беше феноменална, не това, което правех бе нередно... Нередно щеше да бъде, ако просто си седях в някой бар с бутилка уиски при всичките качества, които притежавах. Не си падах по скучният начин на живот преди, когато все още не разполагах с този арсенал, а какво оставаше за сега... А си мислех, че за моите 9 века съм видял всичко, ето, че имаше още какво да науча и да видя, нещо, за което не съм и предполагал. Преди да се превърна в това, което съм не вярвах и във вампирите, за които градските легенди говореха, но те се оказаха само началото от това, което ще разкрия. След като се погрижих за това тялото на Ася да бъде неутрализирано от върбинката за поне още едно денонощие сега можех спокойно да започна да работя над другите ми планове, които бяха за господство в Мистик Фолс. Трябваше да се чуя с Кристиан и да обмислим внимателно подхода, който щяхме да изберем защото, ако не друго, то поне на партито стана ясно, че със сигурност ще има такива, които да не са съгласни с Диктатурата. Можех да избия целия град, но тогава какво щеше да остане, за да се забавляваме?!
 - Знаеш ли, не мога да не ти призная нещо... Някаква част от теб ме привлича и може да направим времето ти, прекарано тук малко по-приятно... - бях се преместил близо до нея, приклекнал на нейната височина, а едната ми ръка нежно бе обхванала брадичката й. Съвсем очаквано, Древната извърна глава за пореден път в страни, избягвайки погледа ми с нескрита ненавист в очите. Дълбоко в себе си и тя, както и аз знаех, че не само това бяха емоциите, които бушуваха в нея спрямо мен, просто обстоятелствата бяха такива.
 - Ти решаваш скъпа, аз ще се забавлявам по един или друг начин. 
 Ето, че дойде време и ножът, стърчащ от задната страна на панталона ми, който бях взел при слизането ми тук да влезе в употреба. С ловко движение го извадих и рязко забих между ребрата й, от лявата страна на финото й тяло. 
avatar
Алекс Клоуд
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6863

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Savannah. on Пон Юли 14, 2014 12:51 pm

Очите ми се разшириха при произнасянето на името което му бях дала, значи беше разбрал. Чудесно, по някаква причина изпитвах дяволската наслада да го виждам бесен, усмихнах се едва забележимо, но бързо заличих издайническите ми устни със студена фасада.
Викът изтръгнал се от гърдитe ми беше нечовешки, иронично в настоящата ситуация. Не очаквах това. Очаквах може би още върбинка, може би дори да пие от кръвта ми, но да ме удари. Изражението вероятно издаваше шока ми. Присвих устните си и от изненада лицето ми се сгърчи в обидена гримаса. Присвих очите си и критично го премерих с поглед. Кръвта ми сипеше и дори имах чувството, че ми се причуваше бълбукане, а ушите ми бучаха, но това беше само игра на развинтеното въображение породено от болката и ядът. По дяволите, дясната ми страна беше изтръпнала, не можех да кажа, че болката беше силна, но шокиращото беше не там, а в това, че въобще имаше такава. Погледнах го и си дадох сметка, че го бях превърнала в чудовище, чиито сили не можех да контролирам.
- И кажи ми какво можеш да направиш ти без мен, Клоуд!? Ако аз умра тук, те завличам със себе си, не го забравяй. - тонът ми беше студен, нямах намерението да му издавам слабостта и болката които чувствах, въпреки това истерията в която изпадах си личеше от безпочвените ми аргументи, естествено ,че можеше да направи много неща без мен, бях му дала сила по- голяма от моята, беше глупаво да твърдя, че от мен зависеше всичко,  може би наистина трябваше да смекча подхода, трябваше да се махна от тук колкото се можеше по- бързо и да се нахраня, нямаше да издържа още на изпарения и влага.
Погледнах го недоверчиво когато ръката му хвана брадичката ми, рязката смяна в настроенията и чувствата му ме притесняваше, не бях точно в състоянието в което да се справям с тях. Но усещах как смехът напираше в гърдите ми, нима смяташе, че можеше да ме склони толкова лесно, на всичкото отгоре ми го казваше след като ме беше ударил и още по- лошото беше ми заявил, че нямаше да гледам собствените си планове да стават реалност. Извърнах поглед, не смятах дори да го удостоявам с отговор, но нямаше как да не почувствам как цялото ми тяло настръхна, предвкусвайки предстоящите събития. Точно секунди след това металът се плъзна между ребрата ми изкопчвайки силен писък, нищо общо с предишния ми вик, този беше тънък, пронизителен и ехото продължи да витае около нас, очите ми се затвориха и тялото ми се отпусна, почти безжизнено на земята. Нямах повече сили да се разправям с него, в този момент дори сякаш мисълта, че няма да видя собствената си цел да става реалност, се изплъзна от ума ми, а думите се изтъркаляха по езика ми, дори не ги осъзнавах.
- Моля те, моля те, спри, Алекс спри, ще ти дам всичко, сила, каквото поискаш, моля те. - изплаках обхваната от тежката агония, а гласът ми трепереше, което важеше и за цялото ми тяло.
Не можех да раздвижа ръцете си, не можех да извадя ножът от тялото си, вече чувствах как раната се опитваше да затвори, регенерирайки нови клетки, кръвта спря, но ножът беше заседнал в тялото ми и при най- малкият трепет се забождаше още по- на високо. Яростта замъгли съзнанието ми, бях безпомощна, но все още можех да пробвам телекинезата, от толкова години не беше влизала в употреба, не и от както бях хибрид. Погледнах го настойчиво в очите, опитвах се да му въздействам чрез дарбата си, след като не можех със силите, но нищо не ставаше, колкото и настойчива да бях това само изцеждаше допълнително силите ми. След като осъзнах, че начинанието ми нямаше да има никакъв успех се отпуснах отново, но тялото ми все още излъчваше напрегнатост.
- Защо си тук Алекс, какво повече искаш от мен? - прошепнах, гласът ми беше тих и изморен от толкова викове и стонове, беше време просто да се оставя на течението.




demon with wings
it's such a shame for us to die
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9630
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Amelia Shepherd. ♠ on Сря Сеп 02, 2015 7:08 am

Нищожна пред него.
 Винаги по-силен. Ненавиждам тази несправедливост от дъното на душата си, отново започвам да чувствам превъзходството му и сърцето ми се свива при мисълта какво ще ми причини. Глупачка. Какво си мислех, когато му се обадих? Че ще мога да се справя с него? Че ще го видя и той просто ще ме пусне да си тръгна? Не, Алекс Клоуд никога не би постъпил така. На него му харесваше да наранява, да измъчва, да ме гледа как го моля да престане преди да нанесе следващия си удар. Този Алекс  стой пред мен и няма да ме пусне.
- Ако ме искаше мъртва щеше да ме убиеш предишния път. - този път не го поглеждам. Ръцете ме още изгарят кожата ми, щом затворя очи виждам съвсем ясно всяка секунда от последната ни среща, чувствам всяка рана.Чувам следващите му думи. Побеснявам. Оставям се на емоциите да ме водят, тръгвам към него и му зашлевявам шамар.
- Не съм твоя, кучи сине. - крещя насреща му. Ръцете ми свити в юмруци се удрят в гърдите му. Отново и отново. - Не съм твоя. Чуваш ли, Алекс? НЕ СЪМ ТВОЯ.-правя няколко крачки назад. Клатя отрицателно глава, искам да крещя, да чупя, да го убия дори. Кръвта във вените ми кипи. Усещам познатият никотинов глад, вадя кутията цигари от чантата си и паля една. Той обаче е решил друго, хваща ме за ръката и после всичко изчезва. Отварям очи, намирам се в някаква къща, ако трябва да сме точни в хола. Имам усещането, че краката ми не ме държат затова сядам.
Какво ще правиш с мен? - гласът ми звучи някак странно. Отдалечено. Вече не съм в къщата му, съзнанието ми е в онази хижа в гората и изживява всичко отново. - Моля те не ме наранявай. - ядосвам се на себе си, че отново му позволявам да ме види слаба. Мога да се закълна, че треперя от страх. Същата глупачка, която бях и преди година с единствената разлика, че тогава поне бях смела, а сега от тази смелост не бе останало нищо. Той бе виновен. Страхувах се от него повече от всичко друго.
avatar
Amelia Shepherd. ♠
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 1992
Рожден Ден : 25.06.1998

Върнете се в началото Go down

Re: Имението на Алекс Клоуд

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 40 от 40 Previous  1 ... 21 ... 38, 39, 40

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите