The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 10 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

20 август, след залез слънце

Go down

20 август, след залез слънце Empty 20 август, след залез слънце

Писане by Christopher Schröder on Чет Авг 20, 2015 3:17 pm

20 август. Стартът на планираният пет години план по поемането на контрол над паралелната вселена. Това беше невиждано и нечувано досега събитие, излъчвано по всички телевизии, във всички градове, във всяка държава.

Всички четиринадесет командоси, избрани изсред десетки хиляди кандидати, бяха строени в две редици от по седем. Кристофър Шрьодер стоеше малко в страни от тях, изпънал тялото си като струна, вдъхновявайки хиляди малки деца, които един ден щяха да служат на Империята. Също, както и той беше служил през целия си живот и както щеше да продължи до края. Той беше наясно, че това пътуване само в едната посока. Нямаше връщане назад. 
Можеше да загине, но поне щеше да загине като герой. Но ако оцелееше и наистина преминеше в тази нова и покварена от Съюзниците алтернативна вселена, той, както и отрядът му, щяха да се уверят, че всичко е готово за инвазията.
Започна обратното отброяване до активирането на моста. Намираха се в немската колония Вирджиния, бивш щат в състава на САЩ.
Десет... девет... осем...
Заповедите бяха ясни. Разузнай. Докладвай. Изпълнявай. Беше им казано, че в другата вселена те все още ще имат достъп до тукашната, поне гласово, чрез предавателите, вградени в ствола на главният им мозък.
... три... две... едно
Мостът беше активиран. Беше им обяснено, че Вселената е алтернативна. Отсреща той очакваше да види естествено продължение на огромния тестов обект, но вместо това там, където бе отворен моста видя... чернота. 
След няколко секунди чернотата се разми и започнаха да се виждат смътните очертания на път, а в далечината се виждаше град. Не особено голям, но все пак си личеше, че беше град. 
В ума си чу заповедта да преминават. И другите я бяха чули. В пълно бойно снаряжение четиринадесетимата командоси и техният командир Шрьодер преминаха.

С всяка крачка смътните очертания на пътя добиваха все по- ясна и по- ясна форма. Очертанията на останалите военни все още си оставаха смътни. Светът зад него, неговият дом започна да става все по- далечен и далечен. Изведнъж чу силна експлозия, дори и от това разстояние, дори и на това място между вселените.
Беше изтласкан напред. Бързо и неочаквано, сякаш нещо застрашаваше всичко и учените форсираха нещата. Зад себе си, чрез усилените, си благодарение на имплантите, сетива, Кристофър усети силна ударна вълна...
Очертанията на табелата, отбелязваща началото на града ставаха по- ясни с всяка секунда.
Текстът беше на английски, не на немски, което го изненада.
„Друга вселена... алтернативна вселена.“- помисли си мрачно той.- „Разузнай и докладвай. Изпълнявай“. Почувства адска болка в главата си...
... последното, което усети бе ударът на тялото си в твърдия асфалт.
Christopher Schröder
Christopher Schröder
Човек
Човек

Брой мнения : 17
Рожден Ден : 24.06.1998

Върнете се в началото Go down

20 август, след залез слънце Empty Re: 20 август, след залез слънце

Писане by Kassina Blackrose on Чет Авг 20, 2015 3:48 pm

Последните дни изкарах в "двойни смени".Загубих бас от един жътвар и трябваше да се оправям и с неговите мъртъвци.Бях изтощена до лудост и единственото,което исках е в тази късна и студена вечер е да се добера до леглото си и да си легна.Стъпвах тежко и уморено по така безкрайните стълби на къщата си,потънала в мрак,а отвън се чуваше единствено вятъра и капките от дъжда които се сипеше.Бях по маратонки и анцунг,не си правех кой знае какви усилия да изглеждам като човек пред онези.Все пак ги виждам за пръв и последен път.Последната която трябваше да прекарам беше някаква китайка.За Бога,китайка??Крещях в съзнанието си.Трябваше да ми наемат преводачка.Не можех да ги карам и на китайски.Извъртях очи,като захвърлих раницата си на стълбите и се съблякох буквално по пътя към спалнята си.Живеех сама и нямаше на кого да правя представление в този късен час.Тази мисъл ме накара да се засмея вяло,но не подобри киселото ми настроение.Когато отворих вратата на стаята си студен полъх мина през мен и развя косата ми,като измънках нещо под носа си,подобно на ругатня и затворих прозореца чийто пердета се вееха.Проскайки се на леглото си осъзнах колко е студено и не изчаках и да се стопля,а направо се завих с топлото юрганче и заспах блажено.
На сутринта се чуваха някакви оглушителни тропоти и блъсканици,които ме изкараха от леглото със скокове.Бях ужасена,ядосана и недоспала.Отворих прозореца си и още върху мократа почва няккави работници оправяха водопровода на съседната къща.При появата ми ми помахаха и се извиниха за беспокойствието,а аз отговорих с кисела физиономия и затръшнах прозореца.Беше все още студено и се обгърнах с ръце,като понечих да отворя гардероба за нещо свястно и топло в това време.Облякох набързо блуза и дънки,оставих косата си спусната и ето,че на онази пронизителна болка,когато някой преминаваше.
-Мамка му.-Изругах и помислих за това как мога да подмина поне този и да го оставя да се полута,докато си изпия кафето и закуся.Доволна усмивка разкраси лицето ми и започнах да изпълнявам пъкления си план.Слязох набързо на долния етаж,като бързо сложих кафето да се прави,пускайки едновременно музика да кънти из къщата,а Jessie J. - Bang Bang беше перфектна за събуждане.Поклащах дупе и тяло в ритъм с песента и си пеех,захапала една филия и ровейки в хладилника за сок..
-Ето..-Вдигнах кутията с портокалов сок,като награда и си сипах една чаша заедно с кафето и побързах да хапна и да прочета новините от вестника оставен на плота.Седейки на един от високите столове прелиствах страница след страница,на която пишеше едно и също.Убийства,мистерии,в този град ставаше нещо...-Да и то само какво..-Засмях се и погледнах часовника,беше минал около час и мислех да спася горката душица из лутане из нищото.Изпих останалото кафе на екс,заедно със сока,но взех последната част от сандвича с мен,като го дояждах.
За няколко секунди се озовах на някаква безлюдна улица.Имаше стари сгради около мен,а аз захапала филията и с пълна уста се извиках.
-Къде си?-Сдъвках и последното парченце и някакво младо ниско момиче облечено в бяла сатенена рокличка се затича към мен.Беше бледа,както всички останали мъртъвци.
-О,слава Богу.Знаеш ли къде съм?Аз,аз се озовах тук,последно помня как колата на мен и родителите ми се преобърна и аз изпаднах в безсъзнание.-Говореше забързано и хленчещо.Боже спаси ме от поредната лигла.Мислено извъртях очи и си придадох миловиден поглед,хващайки я предпазливо за раменете.Като по учебник.Браво Блекроуз.Години практика са нужни за да знаеш какво точно да направиш и да не избяга с писъци.Значи,като изключим първия път,когато толкова хленчеше една,че заплаших да я пратя в Ада,ако не млъкне и не ме изслуша...Точно тогава се появи някакъв мъж от нищото,в далечината не го виждах добре,но когато се приближи не беше мъртвец,а конник.Но кой от всички?Загледах се в особата му и единствения с който не се бях запознала лично беше Кай...Момичето се обърна към него като към спасителен пояс,но нищо подобно не я очакваше и отново върна погледа си върху мен.Гадни натрапници.Изругах на ум и продължих с работата..
-Виж,всичко ще бъде наред.Искам само да бъдеше спокойна.-Прихванах с длани лицето и и говорех като на малко детенце.Бла,бла.Как можеха да се хващат на подобни тъпотии.
-Ти си мъртва.Не оцеля в онази катастрофа.Раните ти бяха прекалено сериозни и почина.Но аз мога да те заведа на много по добро място.Раят.-Усмихнах се миловидно и се вгледах в изплашените и очи.Не спираше да хленчи и плаче.
-Чуй ме.Ти си била добра през целият си живот.Вършела си добрини и не си направила нищо лошо затова и ще те пратя на мястото където заслужаваш.От там ще виждаш родителите си,брат си и сестрите си.Ще имаш спокойствие.-Подяволите какви ги приказвах?Нямах си и на идея какво е там и какво щяла да види,но нали трябва да я изритам оттук иначе ще мрънкат посе на мен.Тя се усмихна почти осезаемо и кимна видимо с глава при което и на моето лице усмивката се разшири.Йес отървах се и от тази.
-Добре.Тогава просто се отпусни.-Прихванах ръцете и към моите и тя просто изчезна.Огледах се наоколо и издишах тежко.
-Ама че хленчеща хлапачка.-Извъртях очи и вдигнах победено с ръце.
-Върша и твоята работа хубавецо.-минах покрай него,като го посочих с пръст все едно е извършил нещо лошо и присвих очи,но не заядливо.
Понякога помагах на жътварите,които се срещаха много рядко.Но нищо повече.Когато се прибрах ходейки тежко с ужасно високите си токчета на пътеката пред къщата ми лежеше мъж.
-Какво по дяволите пък е това?!-Изругах невярващо на гледката и се огледах няколко пъти дали не е шега.Приближих се и го огледах,дишаше,но беше в безсъзнание.
-Хей.Добре ли си?-Попитах надвесила заинтригуваното си личице над него и му помогнах да стане прехвърляйки едната му ръка на рамото си прибирайки го в къщата.Сложих го на дивана и отидох до кухнята за чаша с вода и седнах до него подавайки му я.
Kassina Blackrose
Kassina Blackrose
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 5

Върнете се в началото Go down

20 август, след залез слънце Empty Re: 20 август, след залез слънце

Писане by Christopher Schröder on Пет Авг 21, 2015 2:45 pm

Първите няколко минути бяха най- трудни. Усещаше значително по- тежката атмосфера от тази страна. Усилените му сетива веднага реагираха на по- голямата концентрация на кислород. 
Светът му обаче беше изпълнен само и единствено с режещата болка в главата му. Това беше първата болка, която изпитваше от времената на гражданската война в Сибир, когато беше изгубил дясната си ръка, на което място сега имаше електрическа протеза, „облицована“ с изкуствено създадена кожа. 
Изведнъж всичко около него потъмня. „Дали изобщо премина? Къде са подчинените ти?“, зачуди се Шрьодер. Прималя му, а това не му се беше случвало никога досега. Кристофър усети как клепачите му се затварят, без той да го иска. Това беше последният му спомен.

... Генералът бавно, но сигурно започваше да идва в съзнание. Първа се завърна болката, а след това постепенно възвърна сетивата си. Нямаше достъп до импланта, блокиращ чувствата и емоциите му. Не се сещаше за нищо друго, което да беше в състояние да го освободи от главоболието, което му пречеше да се концентрира. 
Кристофър отвори очи. Бавно, внимавайки за опасности. Намираше се в някакво помещение. По мебелировката отсъди, че се намира във всекидневната на нечий дом. Не помнеше как се е озовал тук. Ала си спомни мисията, с която беше натоварен. Спомни си и една от заповедите:
„Докладвай.“
Опита се да установи връзка със своя завинаги изгубен дом. Другата вселена, където се беше случило нещо, докато преминаваше. Да... спомняше си ударната вълна, която го беше застигнала. Спомни си и експлозията, която я предизвика.
Чу леки стъпки, идващи някъде иззад него. Стъпки на жена. Само след няколко секунди тя се приближи до дивана, на който установи, че лежи. Жената седна и му подаде чаша, пълна с вода. А дали беше вода? Можеше да е всичко друго освен вода. Имаше толкова други химични съединения, изглеждащи досущ като обикновената вода с единствената разлика, че бяха специално проектирани, за да неутрализират нанитите в организма.
Тя беше враг. Враг. „Всички там са врагове. Трябва да гарантирате успеха на целия проект. От вас зависи бъдещето и оцеляването на Империята и Централното правителство.“, в съзнанието му изплува споменът на подготвящият ги за мисията офицер. 
Не приличаше на враг. Това й личеше от пръв поглед. 
Кристофър я гледаше, измерваше я с поглед и я изучаваше. Не приличаше на злонамерен враг, а по- скоро на онова, което в книгите отпреди войната определяха като „ангел“.
Меките черти на лицето й придаваха добросъвестно излъчване. Светлата кожа и русата коса му говореха, че вероятно е арийка. Дали беше наясно каква е мисията му? Съюзник, за който не беше уведомен?

Изведнъж обаче си спомни за разигран пръв контакт във вид, подобен на този. Симулацията беше проведена във военния симулатор в имперската столица, най- мощния в неговия свят. Тогава беше на косъм от провал. 
Кристофър отново не беше имал достъп до нито един от имплантите си, а имаше грешката да приеме течност, много наподобяваща вода, която деактивира всички нанити в кръвоносната му система. Беше го спасила само и единствено бързата реакция и обикновеният инстинкт за предстояща смъртоносна заплаха. Тогава за малко не го бяха убили, а симулирана дама наподобяваше всяка една представителка на висшата класа в обществото. 
Той така и не бе успял да разбере къде беше крила ножа през цялото време, но успя да я спре в последният миг.

Тук обаче, в тази наистина алтернативна, несимулирана, вселена, той не усещаше заплаха, а имаше достъп до няколко от имплантите си. Това не означаваше нищо. Не и този път.
Той скочи на крака, докато същевременно успя да извади един от двата пистолета Валтер, лежащи спокойно в кобурите си. Всяко движение обаче беше истинско мъчение. Не можеше да си обясни защо го болеше толкова много..
Той се прицели в жената пред себе си, която изглеждаше повече от изненадана.
„Врагове. Всички там са врагове.“
- Коя... коя си ти?- казах провлачено на немски. И след това се сетих: табелата беше с надпис на английски.
- Коя си ти?- повторих този път на английски.- Какво искаш? Какво има в тази чаша? Убеден съм, че не е обикновена вода.
Christopher Schröder
Christopher Schröder
Човек
Човек

Брой мнения : 17
Рожден Ден : 24.06.1998

Върнете се в началото Go down

20 август, след залез слънце Empty Re: 20 август, след залез слънце

Писане by Kassina Blackrose on Съб Авг 22, 2015 7:38 am

Имах странното усещане,че не трябваше да помагам на този мъж.Инстинкта ми работеше на 100 процента и чувството ми за самосъхранение се включи.Напоследък се държах като напълно обикновен човек.Ходех на работа,разхождах кучето си в парка и от време на време помагах на жътварите.Не беше мое задължение,но после ми дължаха услуга и щях да се възползвам от предимството си заради връзките на тези същества.С пристигането ми в града съседите ми веднага започнаха да клюкарстват за това коя съм аз,идвайки с пайове,кексове и всякакви гадории на вратата ми жадни за интриги.Тръшвах вратата им пред лицето им и не им обръщах внимание.Намразиха ме още от първият ден,когато се бях развикала,защото една досадна дебела съседка с мазният си любопитен поглед и някаква грозна кошница ме събуди.Цяла нощ бях вилняла в един клуб с приятелите които завързах и нямах намерение да се занимавам с нея.Мозъка ми спеше все още неизпила първото си кафе.Всеки друг индивид си имаше занимание.Вампирите търсеха кръв за препитание,от някоя млада девойка чийто живот не струваше и 2 стотинки за тях.Хибридите се включваха към тях или се мъчеха на пълнолуние от чупенето на костите,вещиците пък правеха магии.Докато моя милост нямаше подобни задължения.
Имах нужда да страня от хората те бяха толкова алчни,че ми се гадеше.Ако знаеха за нас другите същества населяващи тази земя щяха да ни унищожат на мига.Страхуваха се от различното и от по силните от тях.Мислеха се за господарите на тази земя,но бързо можех да ги опровергая.Ние бяхме по силни,бързи и умни от тях.Огромната разлика не се състоеше само в начина на живот който бе на милион години един от друг,а и по начина по който можем да бъдем убити.Хората бяха лесно раними и с един по силен натиск ще ги удушиш с лекота.Можех да съм по добра да не бъда толкова зла и отмъстителна,но това ми беше в природата.Доста от познатите ми се чудеха как не съм се родила архангел заради злобата с която убивах хората и то за забавление.Обичах да усещам кръвта по ръцете си и тези жалки същества да бъдат изселени от земята.Естествено убивах само тези,които заставаха срещу мен.Не ми отнемаше нито време нито мисъл за да приключа започнатото и да си купя сладолед.Да,безмилостни сме убийството ни е в кръвта,а животинските инстинкти..е с тях сме родени.Нюха,бързанита и ловкостта можеха да се сравнят само с няколко животни като експеримент събрани в едно.А дали не бяхме наистина един голям експеримент?
Не знаех какво е състоянието на непознатият.Знаех единствено,че е висок,русокос привлекателен мъж легнал на дивана ми.Поемах голям риск,защото ангелите бяхме по лесно раними от другите.Само едно оръжие можеше да ни убие,специална изработена кама,която не всеки срещнат притежаваше.Ако се забиеше на точното място сърцето ми,което не биеше вече ще утихне завинаги.Имах много прегрешения през дългият си 2000ен живот.Ако ме поставят на страшният съд ще попадна право в Ада,крилете ми ще бъдат отрязани и дарбата отнета.Най-лошото престъпление за един ангел е да се съюзи с човек.Там горе никак не одобряваха подобни своеволия.Макар и да съм на земята пак имаха власт над мен дори когато се опитвах да я пренебрегвам.За тях хората бяха много по низши от нас и подобни волности се наказваха строго.Няколко ангели преди време пробваха да се съюзат с хората срещу другите същества.Бяха изхвърлени от Рая и наблъскани в Ада с вечни мъки.Прогонени и сами това бе очакваният край за едно предателство.Знаех много добре,че трябва да съм нащрек,но човека беше ранен.Не можех да не му помогна.Не ми беше направил нищо и нямах основания да го убивам или наранявам.
Исках първо да разбера колко сериозни са раните му и колко са на брой.Затова взех само водата и след като щях да го прегледам ще предприема мерки за раните му.Бях взела няколко урока от познати лечители,които ми помагаха с раните на ангелските крила.Намиращи се точно на гърба ми,големи чисто бели и пухкави огромни точно колкото мен и високи точно колкото тънката ми фигура.Когато влязох с чашата в ръка непознатият скочи от дивана светкавично.Наистина не го очаквах и докато се осъзная извади някакъв пистолет и го насочи насреща ми.От уплаха изпуснах чашата с вода строшавайки се на земята и водата се разтече по пода и краката ми.Направих една позволена крачка назад и застинах.Погледнах първо пистолета му и после него вдигайки предпазливо ръце.Само кама можеше да ме убие,но не знаех с какъв вид патрони точно е зареден този пистолет.Той знаеше ли каква съм?Преглътнах шумно и колебливо запелтечих.Мъжа заговори на немски,но повтори на английски.Поне можех да го разбирам.Нито знаех немски нито разбирах защо точно е паднал на моята морава и то немец.От къде се е взел?Какво беше намислил?Да ме убие,нарани или изплаши?Дали беше пратен от някого?Настръхнах при мисълта.
-Казвам се Касина.Касина Блекроуз.-Едвам изрекох и огромна буца заседна на гърлото ми,защото се опитвах да задържа крилете си прибрани.Грешката при измислянето на тези крила е в чувствата и емоциите,които изпитваме.Когато изпитвах страх или заплаха около себе си се появяваха без мое позволение.
-Не искам нищо от теб.Видях те легнал на моравата ми.Видях,че си ранен и реших да ти помогна с раната,която кърви от теб.-С очи проследих раната,която кървеше обилно и се върнах с уплашен поглед към неговият.За моя изненада и неговият беше като моят..изплашен.
-Водата си е вода,скъпи.Защо ми е да те тровя?Та аз дори не те познавам.Успокой се,в шок си от падането и раната.Ще я промия и зашия.Няма да ти сторя зло.-Заговорих стискайки зъби крилете да не се покажат.Усещах как напират да се разтворят и да покажат истиската ми същност.Уплахата беше прекалено голяма и те я усещаха все едно имат свое собствено съзнание.И не издържах въпреки вътрешната ми борба те се разтвориха с цялата си блестяща същност.Инстинктивно погледнах към тях,после към него.
Kassina Blackrose
Kassina Blackrose
Ангел.
Ангел.

Брой мнения : 5

Върнете се в началото Go down

20 август, след залез слънце Empty Re: 20 август, след залез слънце

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите