The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Ню Орлиънс преди година

Go down

Ню Орлиънс преди година Empty Ню Орлиънс преди година

Писане by Саманта Такър on Съб Май 30, 2015 9:22 am

Ню Орлиънс.
Един красив град изпълнен с множество и различни култури, някак взаимно изключващи се, но и допълващи се едновременно. Тук ми хресваше, хората бяха учтиви и намирах по малко от себе си наоколо. Бях откачени, но им отиваше! Разхождах се по една от улиците, наблюдавайки всички танцуващи наоколо хора. Май имаше някакъв карнавал, защото всички бяха маскирани и не им пукаше особено какво правят. Беше някак вдъхновяващо, но и изтощително. Вървейки няколко метра срещу всички празнуващи, реших че е време да пийна нещо гледайки цялата тази суматоха през някой прозорец. Може би малко по-късно щях да се присъединя към някоя група хора. Засега обаче щях да го карам по-кротко.
Докто не отворих вратата на заведението и...и тогава го видях. Имаше нещо стрнно около мъжа седнал до близкия прозорец. Моето място...да, точно на неговата маса. Не бях от нй-срамежливите, пък и нямаше как да пропусна тази ввъзможност. Усещах някакво величие, той беше специален. О да, беше истински специален. Притежаваше власт...от онази, която няма как да не забележиш.
-Здравей красавецо.
Малко по-нахакано отколкото може би трябваше да се пробвам с точно този господин, но трябваше да си пробвам късмета. Все пак, това бях аз, нямаше как да мина ниско. И въпреки че ме бе страх от височини, трябваше да подскоча възможно най-високо в уменията си в името на запознанство като това.
-Нямаш против да се настаня до теб, нали?
Седнах плавно срещу него и огледах бавно лицето му, беше някак характерно. Крсиво...но не само. Този път не бе само това, този мъж не бе просто едно красиво лице. Усещах в него господство, онова, което няма как да не последваш...онова, което те кара да трепериш от страх и екстаз едновременно. Господството, на което не можеш да устоиш...
Саманта Такър
Саманта Такър
Вампир
Вампир

Брой мнения : 307

Върнете се в началото Go down

Ню Орлиънс преди година Empty Re: Ню Орлиънс преди година

Писане by Niklaus. on Нед Май 31, 2015 12:58 pm

Поредният ден, в който господството в Ню Орлиънс носеше главоболия на Никлаус бе на път да измине. Вече бе започнало да се свечерява, когато на хибрида му бе писнало от разправиите у дома, най-вече тези с Илайджа и реши да напусне семейното "гнездо". Първоначалните му гневни и забързани крачки преминаха в малко по-спокойни, след като свежият въздух отрезви мозъка му. Краля на Ню Орлиънс, както той сам обичаше да се нарича знаеше точно къде отива. Любимото му заведение, в което можеше да открие любимия си скоч, който пък от своя страна сякаш беше на изчезване. Скоч, който обичаше да консумира в комбинация със сок от нар - именно това бе комбинацията, която го успокояваше след напрегнатите дни. Освен напитките разбира се, обичаше да бъде и в спокойна обстановка, каквато можеше да открие именно във въпросното заведение, където можеше да остане насаме с мислите си и напълно необезпокояван. 
 Щом Клаус влезе в заведението застана пред бара и поръча обичайното, грабна чашите си и се настани на една от масите, подредени до прозорците. В заведения като това Древният не обичаше да налага въздействието си върху персонала, тъй като и без него се справяха достатъчно добре с обслужването, а и стоките им бяха сред най-добрите в града. Всичките тези неща го радваха и му бяха достатъчни дори за да се самообслужи. След първата глътка от парливата течност, сокът от нар се разля в гърлото му като меден еликсир, който доставяше истински екстаз за древното същество. Понякога дори толкова дребни неща бяха в състояние да вдигнат духа на Никлаус и да го накарат да бъде малко по-позитивен, ако изобщо Древният можеше да се нарече способен да притежава тази черта. 
 Отърсил се от тези мисли, отдаден изцяло върху своите планове за това как да срази враговете си, чиито брой нямаше край, с периферното си зрение забеляза силует, който се доближи прекалено близо до него и още преди да е насочил вниманието си в същата посока, този някой имаше смелостта да наруши спокойствието му. Поздравът на непознатото момиче искрено го разсмя, след което последва въпрос, на който той така и не отговори но въпреки това дамата се настани на стола срещу него. Тези думи бяха отправени към него сякаш бе някой хлапак от гимназията, а тя беше съученичка от по-горен курс, готова да го прелъсти. Лека усмивка се разтегли по лицето на Никлаус, зад която се криеше лекото раздразнение от факта, че се осмелява да навлиза така нахално в личното му пространство. Тези няколко секунди визуален контакт му бяха достатъчни за да определи какво същество точно се намира срещу него и ако не бъркаше, възрастта й бе съвсем крехка. Освен факта, че може би не знаеше кой се намира срещу нея, още едно нещо не можеше да й се отрече. Беше доста привлекателна, дори предизвикателна с нахаканото си поведение.
 - Дори да имах, ти вече се настани. Въпросът е дали ще получиш честта да останеш на една маса с мен. - уточни Древния, а след това допълни - Моля, прости нелюбезността ми. Казвам се Клаус.
Niklaus.
Niklaus.
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 262

Върнете се в началото Go down

Ню Орлиънс преди година Empty Re: Ню Орлиънс преди година

Писане by Саманта Такър on Нед Май 31, 2015 3:36 pm

Честта да остана...стори ми се смешно. Но точно преди да избухна в този толкова характерен за мен смях, отново погледнах мъжа срещу себе си. О да, думите му бяха истинската правота. Та той бе олицетворението й, правота и уважение. Притежаваше първото и определено ме караше да изпитвам второто. За пръв път в живот си, усещах как нямам нужда да търся причина в почитта, която неусетно как намери път до цялата ми същност.
Сякаш всичко в мен крещеше "бягай далеч от тази неприятност" и в същото време "преклони се пред  този шедьовър". А аз не можех да осъзная как страха ми мигновено се превърна в почитание и покорство.
Честта да седя на една маса с този мъж...сега това бе нещо, което бях готова да заслужа с всяко възможно усилие, на което бях способна.
Погледът ми се плъзна от лицето му, към данданията от другата страна на прозореца. Усещах как това прзненство отвън ми действаше някак успокояващо и ме караше да се чувствам вкъщи. Или не бе карнвала?
Отново го погледнах, тази нахакана самоувереност от преди момент сякаш се изпари на мига и се чувствах като малко момиченце, готово да докаже на баща си, че е далеч от очакванията му за провал. Баща? Не, Татенцето не бе добър пример изникнал в главата ми, за момент очите ми отразиха паническия страх, който щом срещна тази величествана персона насреща ми, се изпари като дим. Дима на провал, на параноя и интереси. И тогава изчезна...всичко в главата ми сякаш изчезна и като диктофон повтарях думите му...честта да останеш на една маса с мен...с мен...
Превърнало се в моя фикс идея, това доказване зае челна позиция в списъка ми с неща , които да сторя на момента!
И после този изпълнен с величие и финес глас...Клаус. Имах чувството, че това трябва да ми говори нещо, но дори да не обръщах много внимание на обливащата ме обикновено информция, този мъж...Клаус...не бе от хората които лесно се забравят. Дори и да искаш...знаех, че щях да прекарам нощта мислейки за него. Да, с точно тази усмивка на страхопочитание, която се бе покачила на лицето ми. Приятно чувство...
-Саманта...
Несигурният ми глас ме изкара от мислите ми и бързо влязох в ритъм, нещо средно между началото на разговора и това жалко мое представяне.
-Саманта Такър. Освен това...за мен би било удовоствие да заслужа тази чест, Клаус. Вярвам, че си заслужава, не мислиш ли?
Саманта Такър
Саманта Такър
Вампир
Вампир

Брой мнения : 307

Върнете се в началото Go down

Ню Орлиънс преди година Empty Re: Ню Орлиънс преди година

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите