The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Вчера, Мистик Фолс

Go down

Вчера, Мистик Фолс

Писане by Mihail. on Съб Май 23, 2015 2:30 pm

Михаил никога не беше бил на ТИ с пътуванията.
Всъщнос не ги понасяше и дори като вампир му се гадеше от претъпкания влак и миризмата на развалено месно роло.
Пръстите му прибягваха по кожената тапицерия, раздрана и оповръщана, а очите му следяха движенията на младата жена пред него. Разказваше му за вълнуващия си живот с невероятен ентусиазъм. Била едва на тридесет, с две, прекрасни, ангелчета и мъж войник. Любовта им била много силна, но той много и липсвал. Свекърва и не я харесвала, мислела, че говори твърде много за една дама. Представяте ли си?
- Войник...наистниа...как беше думата..? - Михаил играеше ролята на замислен философ, а жената с, плашещ, позитивизъм му подхвърляше прилагателни като: достойно, героично, прекрасно.. - ..самоубийствено.
Михаил отсече с такава прямост, че жената само го изгледа смутено и повече не заговори. Беше изящна, като малко бижу, но нещо в нея дразнеше твърде много вампира, може би беше лоялността и човещината които лъхаха от нея. Нямаше никакво желание да пие от кръвта и, не дал Господ, взел, че започнал да мисли с ледената топка от ляво на гърдите му.
След като младата дама се разведри от месното роло, което според нея беше съвсем малко безсолно, продължи да обяснява за родословието си, а мъжът продължи да кима разбиращо и да побутва "месото" в чинията.
Два часа по- късно и няколко албума със снимки, влакът го остави в мистик Фолс.
Това определено не беше градът който си представяше. Онази червеноока жена беше толкова лукава и ехидна, че човек би си помисли, че е ог гледана от...чудовища. В някоя яма, може би.
Но това беше ужасно приветлив град, с ужасно много лица и натоварен трафик. Михаил прехвърли сака си през едно рамо и се насочи към първото кафе което се изпречи на пътя му. Оказа се малко и уютно, вътре можеха да се поберат най- много десетима човека и създаваше спокойто атмосфера.
Поръча си черно ирландско кафе, намираше нещо символчино и точно когато се извръщаше се бутна в нещо меко и малко, но за това пък успя да остави огромно петно на якето му.
- Мамка му. Глупачка.
Mihail.
Mihail.

Брой мнения : 3

Върнете се в началото Go down

Re: Вчера, Мистик Фолс

Писане by Ейвъри Еванджелин on Съб Май 23, 2015 2:51 pm

Времето без емоции ставаше все по-забавно. Няколко пъти бях виждала шерифката, суетяща се около труповете които бях оставила след себе си. Беше смешна гледка. Искрено забавно. Може би щеше да ме развесели ако това дори беше възможно.
Бях открила старата си къща. Пълна мизерия. Помнех я по-хубава. Но може би в периода в който дойдох в Мистик Фолс не беше дарен с особено големи мисловни способности, проклетата любима моя Ребека и т.н.
Затова пък си бях харесала една съседска. И набързо се бях сприятелила със собствениците и набързо бях вечеряла и воала. Имах красива нова къща и не трябваше да се мотая около Лусия и децата й. Каква напаст бяха. Макар, че малкото момиченце не беше чак толкова лошо.
С тези мисли се разхождах наперено из центъра. Токчетата ми потропваха ехидно към жените около мен, а късата рокля подчертаваше краката ми. Бях се наметнала с рокерско яке и очилата закриваха очите ми от ужасно досадното слънце.
И тъкмо се наслаждавах на малко спокойствие, под което се разбира, че слушах забързания пулс на един мъж някъде из масите на забутаното, гадно кафе, което се посещаваше главно от чужденци или самотници, когато някакъв друг се блъсна в мен.
Изръмжах при обръщението му и бях на косъм да хвана врата му и да го извия. Боже, какво нахалство.
-И без това е отвратително грозно яке. Моля те. Направих ти услуга пич - погледнах го нагло през слънчевите си очила и тръснах кафето у, което беше излято по якето и пръстите ми, към него. Изсумтях.
Ейвъри Еванджелин
Ейвъри Еванджелин
Вампир
Вампир

Брой мнения : 6413

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите