The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 3 Регистрирани, 1 Скрит и 21 Гости :: 1 Bot

anon, Jennifer ♥, Елизабет Джак Дарк

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Clermont's house

Go down

Clermont's house

Писане by -rachel on Пон Апр 27, 2015 9:04 am

От известно време се чувстваше наблюдавана. Не можеше да каже от колко с точност, но беше от скоро. Онова, което й действаше по-притеснително бе обаче, че не можеше да даде дефиниция на непознатото чувство, зараждащо се под кожата й... сякаш цялото й същество очакваше нещо незнайно да се роди, а нямаше логично обяснение защо. Или имаше? Та тя беше вампир. Брат й не знаеше, че преди няколко дни беше приел вампир в дома си, а тя го лъжеше в очите, правеше се че е добре. Но кого изобщо залъгваше, чувстваше се ужасно още когато разбра, че любовта й се дължи на някакъв глупав облог.Русокоската  се взираше с празен поглед, какъвто се и очакваше от нея да има, в приятно бълбукащата вода, а подобно на фотоалбум, спомените й се разгръщаха един по един, напомняйки й колко по-красив би бил животът, ако някои правила липсваха..или хора. Защо изобщо беше нужно да идва тук, да се превръща в нещо, което бог знаеше какво е и да застрашава живота на човека, който беше единствен  и важен в живота й.
Докато из мозъчната й кутия преминаваха мисли от този род, чу входната врата да се отваря, а след това и трясъка от затварянето.Рейчъл получи едно такова специфично дежа-вю от самата ситуация и единствената проява на някаква емоция бяха леко подскачащите трапчинки на лявата й буза. Изви поглед към хола с очакване. Емоциите в нея бяха смесени, искаше да събере багажа си и да отиде някъде другаде, но нямаше къде. Рискуваше да изпие и последната капка кръв от тялото на Джон.
-Сериозно, добре че се появи. Имах чувството, че полудявам сама.. Което ме навежда на мисълта да те попитам къде беше?-кой би предположил, че вампирите могат да бъдат досадни. От вратата за краката. Това беше мисълта, която се подметна в главата й и я накара да се засмее. Брат й беше в същото положение като нея. Отчаян от  любовта до краен предел, тънещ в спомени..или не? Не си бяха говорили по тази тема и определено щеше да я повдигне скоро.Хвърли се на дивана, грабвайки дистанционното и пусна телевизора. На екрана се появиха от онези филмовите вампири, които нямаха нищо общо с истината. Понякога се чудеше, защо хората са толкова заблудени, но отговор не намираше. Обърна погледа си към Джон, който също се беше настанил на отсрещното място.
-rachel
-rachel
Вампир
Вампир

Брой мнения : 16

Върнете се в началото Go down

Re: Clermont's house

Писане by Джон Клермонт on Пон Апр 27, 2015 9:35 am

Втори ден на гробището, а сега и тази странна среща с дъщерята на Лусия... Боже, в какво се забърквах? Толкова ли бях отчаян за приятели? Трябваше да се радвам, че сестра ми се върна. Можеше поне малко да оправи кочината в която живеех.
Беше хубаво, когато преди години живеех тук с онези две момичета. Поне имах компания, а и нещо като безплатни чистачки. Да...
Пък и това място беше голямо. Бях сигурен, че имам мръсни дрехи пръснати навсякъде. Поне хола беше оправен. После щях да огледам останалата част.
Погледнах сестра си. Понякога ми се искаше едно време да бяхме по-близки... не като куче и котка. Макар да си имахме моментите, когато ходеше с Иън, а аз с Дезире... Сега пак бяхме в сходно положение, само че моята годеница се оказа вампир, а нейния... все същият задник.
Седнах на дивана срещу нея и се облегнах.
-Еми... не знам какво правиш ти в къщата, ама аз седя навън по цял ден. Може да го пробваш - засмях се и погледнах с неприязън към филма за вампири, който даваха по телевизията. Пресегнах се да взема дистанционното и смених на музикален канал. 
-Бях навън. Малко сме големи, за да пак да взимаш ролята на майката - погледнах я развеселен.
Боже мили! Човек в къщата ми! Някой с който да говоря... сигурно се побърквах. Тоест, да, определено се побърквах, щом вместо да търся приятели ходех в гробището да си лафя с красив призрак, който се оказа, че има дете.
-Ти какво си правила цял ден Рейч? Да не си изчистила?
Джон Клермонт
Джон Клермонт
Човек
Човек

Брой мнения : 417
Рожден Ден : 11.04.1993

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите