The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.



 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Никога не съм...
Сря Окт 04, 2017 6:39 am by Alice Conrad

» Познай любимия стил музика на следващия
Сря Окт 04, 2017 6:34 am by Alice Conrad

» Добро - Лошо
Вто Сеп 26, 2017 1:44 am by Кардам

» Колко е часът?
Вто Сеп 26, 2017 1:07 am by Кардам

» Другарче за РП!
Вто Сеп 26, 2017 12:49 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Съб Сеп 23, 2017 2:49 am by Kelsea.

» Познай цвета на очите на следващия!
Пет Сеп 15, 2017 1:15 pm by Кардам

» Буквички
Пет Сеп 15, 2017 1:11 pm by Кардам

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Пет Сеп 15, 2017 1:02 pm by Кардам

Top posters
Кристин Рейнс
 
Изaбелa
 
Queеn Infеcted.
 
Tayllor McQueen.
 
Сара Крес
 
Unknown,
 
Теса Алварадо
 
Jennifer ♥
 
Сорша Хейл
 
Chaos.
 
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Share | 
 

 Сутринта след масовото - Келси и Камерън

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Пет Апр 24, 2015 1:53 pm

Бях прекарала почти три часа в офиса, бях написала прекалено много и главата ми още бумтеше от мухмурлука. Не ми харесваше това. Никак даже.
Тръгнах из подземието и върнах книгата. За днес ми беше достатъчно. Само ми беше интересно как щях да погледна скоро Лусия... със сигурност щях да се справя, да...
оставих книгата и прокарах ръка по кориците на другите. Може би имаше, някоя която не бях забелязала и можеше да ми помогне с откриването на вампири. Не бях запомнила всички лица с червени аури снощи, а в момента не можех да гледам, защото шибаната ми...
мислено се успокоих и стегнах кърпата около тялото си. Скоро трябваше да се изкъпя...
Отидох до бюрото и сложих всичко написано в първото шкафче, след което върнах мастилницата в нейното чекмедже. Обичах подредеността. Не обичах хаоса. Никак даже. 
Грабнах панталона от пода и тръгнах боса по килима и към витата стълба. Точно подавах глава от тайната врата в пода, когато чух почукване на врата. Спрях за момент и се ослушах. Може би беше съседката ми? Само тя ме посещаваше. Надявах се снощното посрещане да не е вдъхнало на гражданите идеята, че могат да ме посещават в къщата ми с проблемите си. Щеше да усложни нещата.
Затворих внимателно вратичката и закачих килима за малката дръжка, бутайки и двете с крак докато мятах панталона нагоре по стълбите. Отворих бързо щорите и затегнах отново кърпата около тялото си. Може би докато слизах по-рано трябваше да си взема и дрехи. Но мислех да влизам в банята.... Сложно.
Подадох глава през вратата с усмивка, която леко потрепна.
-Камерън! Боже, каква приятна изненада!
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Пет Апр 24, 2015 3:14 pm

Нямаше как да забравя ароматът ѝ. Всеки човек има индивидуален аромат, но нейния беше по- силен, напомняше ми на провинцията. Не на противните животни, а на растителността там, на свобода.
Благодарение на този аромат, успях да открия къде пребиваваше и да я изненадам. Хубавото на върколаците е, че без значение колко пием, не можем да се напием, следователно нямаме махмурлук, но тя пи доста- сигурен съм, че нежната ѝ главица гърмеше.
Днес не бях официален, нахлузих скъсани джинси и бял потник. Сложих очилата и черната шапка с козирка и вдигнах тавана на колата си. Обожавам вятъра в лицето си и силната музика, която гърми. Не живееше кой знае колко далеч от вкъщи, но не беше и много близо, но бях твърдо решен да я посетя, да изпием едно кафе заедно И тази сутрин. Паркирах пред дома ѝ, огледах се, но гледката не беше нещо впечатляващо, нищо не може да се сравни, с това което се вижда от вилата ми. Както и да е. Застанах пред вратата и звъннах.
- Толкова много време ли отнема на едно момиче да отвори вратата?- прошепнах си, така, че само аз да чуя и се засмях. Най- накрая ми отвори врата, личеше си, че не ме е очаквала, но е разбираемо и на мен ще ми е чудно как човек, който съм срещнал предната сутрин в парка и съм отишъл на купон с този човек, се появи пред вратата ми, без да съм казвал къде живея.
- Добро утро, Келси.- свалих очилата и ѝ се усмихнах- Дойдох за сутрешно кафе.
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Пет Апр 24, 2015 11:43 pm

-Сутрешно кафе? - попитах. За момент не можех да схвана, но след това кимнах, гледайки лицето му с все още объркани, но подозрителни очи. Не бях сигурна вчера дали и за колко време съм го видяла. Не помнех нищичко. Надявах се да не е разбрал към какво съм се запътвала, когато съм отивала в спалнята с Лусия и партньора ми по джогинг. Колко... Унизително. Господи.
Отстъпих назад и отворих вратата. Поканата беше на езика ми, но не можех да съм сигурна. Усмихнах се по-широко и кимнах навътре. Стоях зад вратата. По кърпа и нищо друго. И имах мъж на вратата си. Колко забавна ситуация. Живота ми тук нямаше да е скучен. Да...
-Отивам да направя кафето. Ела - казах когато прекрачи прага без покана. Перфектно. Не исках да започвам сутринта с вампир. 
Затвприх вратата и тръгнах пред него по хвалия, усуквайки кичур коса около показалеца си. Посочих му към втория стол и звадих две чаши, обръщайки се към кафе машината.
-Е, предполагам вече всеки знае коя къщурка е моята? - попитах с усмивка през рамо. - Когато стане готови ще ме извиниш ли за секунда? Да... Се облека? - попитах и усетих бузите ми да почервеняват. Боже...


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Съб Апр 25, 2015 12:34 pm

Аз лично, също бях доста изненадан, не че и преди не съм виждал момиче по хавлия, а често и без, но до сега никога не са ми отваряли вратата в този вид. Определено ще се радвам да се случва по- често!  Ако трябва да съм честен тя беше доста "гореща", подтикна ме да мисля за доста "мръсни" неща, като например " Ще отнеса ли един куршум в главата, ако дръпна оскъдната ѝ кърпа, от наглед страхотното ѝ, крехко тяло?".
Тя ме заведе до кухнята ѝ и ме остави насаме с кафе- машината ѝ. От вън къщата не беше впечатляваща, но от вътре беше доста интересна. Признавам, че има вкус за вътрешен дизайн.  
Явно беше много притеснена, от това което видях и се изпари към стаята си за да се облече. Докато седях и чаках кафетата да станат се замислих за партито миналата вечер, на което трябваше да сме заедно. За цяла вечер се видяхме за точно 8 минути, истината е че имаше прекалени много леко облечени мадами- зажаднели за ...,хубав, твърд алкохол и доста "забранени" вещества. Не можах да смогна на всичко. Е поне я наблюдавах. Нямаше как да не ме впечатли с това колко алкохол поема, за обикновен човек- пиеше като чистокръвен руснак. До средата на вечерта я бях загубил, но поне сега щом я видях, че е добре мога да си отдъхна.
- Наистина се надявам да не е бясна за, това което  стана.- прошепнах тихо. В същия момент машината си свърши работата и кафетата бяха готови.
- Келс, кафетата ни чакат!
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Съб Апр 25, 2015 2:43 pm

Изтичах забързано нагоре по стълбите и грабнах панталона който преди малко бях метнала, пъхайки го в коша за пране. Сигурно смърдях на пор, но не. Ожех да вляза в банята сега. Минах кожата си с мокра кърпичка и дръпнах косата си назад, но след като видях тъмни петна, индефицирани като подкожно съсирена кръв, или може би смучка, я пуснах обратно на волни къдрици. Обух бельо и слагах дънки, когато се провикна.
-Идвам - казах високо, леко изненадана от съкращението на името ми. Това беше прякор, нали? Или не? Трудно беше за определение. Може би трябваше да го попитам по късно.
В бързината облякох някаква тениска и скочих надолу боса. 
Дръпнах топлото кафе и сипах в чашите. 
-Мляко? Захар? Мисля че имам сметана, но захарин май не - посочих към кафето мъ и придърпах косата си около лицето си. 
Седнах до него след като кафето му беше готово и обвих чашата с длани.
-Извинявай ако не сме се видели снощи.... Знам, че обещах.


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Съб Апр 25, 2015 3:01 pm

Докато слизаше по стълбите, фокусирах един пепелник, сложих го пред себе си и запалих цигара.
- Бих предпочел две лъжички захар.- Бавно си дръпнах и я попитах- Как си изкара снощи?- и издишах. Отпих една глътка от кафето и си облизах устните. Обожавам да пия кафе. Харесва ми комбинацията от горчиво и леко сладко, а като сложим и вкуса от цигарата... Просто усещах как всички тези неща танцуват по езика ми- Не случайно казват, че "Първата цигара върви най- добре с кафето!"- погледнах я от долу до горе усмихнах ѝ се и отново си дръпнах.- Надявам се, че се пуши тук.- макар и късно трябваше да попитам.
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Съб Апр 25, 2015 3:45 pm

При въпроса "Как сиизкара снощи" схванах, че не сме се виждали. Беше хубаво.
-Не помня. Мисля, че някой ми сипа нещо в сока - казах честно. Кой би предположил. Да напиеш полицая. Трябваше да си сложа от онзи date-rape-drug лака, който се раздаваше понякога при нужда. Смешно. И тъжно.
Погледнах виещия се дим и свих рамене.
-Принципно не, но няма проблем - надигнах се и отворих прозореца нагоре. Напомняше ми на стари времена, от когато нямах много спомени. Цигарата на баща ми, докато играеха карти с майка ми вечер. Ценен спомен. Усмихнах се.
-Ти как прекара? Забавлява ли се и за мен?


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Съб Апр 25, 2015 4:03 pm

Не се пуши? Защо тогава пепелника беше на плота до мивката? Тези въпроси ми се въртяха в главата, но не исках да питам.
- Наблюдавах те, наистина успя да ме впечатлиш колко много пиеш, за момиче.- отпих си от кафето, преглътнах и продължих- Щях да се учудя ако си спомняш нещо.- засмях се, опънах си за последен път и загасих фаса. Успях да видя напуканите ѝ капиляри по врата и ми стана ясно, че се е забавлявала.- А смучките, някой "пич" ли ти ги направи?- попитах иронично и се засмях още по- силно.
Стана от стола усмихна се. В тази усмивка имаше нещо, нещо носталгично. Като че ли се не сетила за стар, хубав спомен. Предполагам, че е от детството ѝ.- За какво се досети?- Обърнах се към нея и я погледнах в очите.
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Съб Апр 25, 2015 4:13 pm

-Аз... Принципно ме пия - казах тихо. Ако наистина бях като смок снощи не бях сигурна, че ще си искам спомените като си намеря пръчката. 
Когато спомена смучката топлина заля бузите ми и дръпнах припряно косата си. Корема ми рязко се сви и знам, стори ми се, но онази болка парна пак.
-Вероятно. Не знам. Може да са и от жена - направих се на разсеяна. Ама сигурно направо и от двамата?  
Смеха му ме накара да прикрия червенината и да свия рамене. Сякаш актьорската ми игра можеше да има дори бегъл вфект върху реалцията ми.
Не харесваше да птговаря на въпроси. Задаваше. Спомних си, че вчера сутринта каза нещо по тоИ въпрос.
-Да. Нещо такова. Та... Не любопитствай без да задоволиш и моят нос, който се опитвам да провра. Разкажи за твоята вечер, след като аз не помня моята.
Подухнах с ръка към бузата си


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Нед Апр 26, 2015 3:48 am

Беше толкова забавно, как започна да заеква.
-Значи не помниш нищо, така ли?- физиономията ми веднага стана сериозна. Не знам обаче, защо ме интересуваше, ами ако някой се бе възползвал от състоянието ѝ? Кой знае какво можеше да е станало с нея през изминалата вечер. Трябваше да стоя с нея, или поне да не спирам да я наблюдавам.
- Не искаше да ме целунеш, а сега те виждам със смучки по врата и дори не знаеш от кой са?!- обърнах се назад и гледах през прозореца. Това малко ме обиди, дори сега като се замисля, колко често съм карал жените да се чувстват така.
- Как мина моята вечер ли, ами доста добре.- отново се обърнах към нея. Сложих си лактите на масата и подпрях глава на дланите си.- Харесах си една мадама, пихме, тя ме хвана и ме заведе до стаичка, и какво стана след това, ще оставя на въображението ти.- усмихнах се с крайчето на устата си и надигнах вежда.- Наблюдавах те почти цялата вечер, между другото...- погледнах я в очите отпих малко от кафето си- ...но към средата на вечерта те изгубих, май тогава си получила "любовните захапки".- отдръпнах косата от врата ѝ и погалих грозните петна.
Мисля, че ѝ омръзна от моите въпроси, щом започна да ме цитира.
- Не мисля, че имаш мръсни тайни, които да криеш, за това не ме е срам да питам.- усмихнах се, с явно изкуствена усмивка.- Пък и ако толкова настояваш, да научиш нещо за мен, давай, питай!
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Нед Апр 26, 2015 4:14 am

-Помня само, че изнесох реч, тръгнах към вилата. Стояхме известно време и... Взех чаша сок. Каквото станало. Станало - повидгнах рамене със смела усмивка, която беше тотално изфабрикувана и вероятно приличаше на гримаса. Но по-добре да свикна с фактите. Рационалното е моята сила. Нещо е станало. Приема се. 
Но ето, че каза нещо, което пак ме смути и възвърна малкото червенина която бях успяла да прогоня от бузите си.
-Не помня да ли съм се съгласявала - засмях се леко. -Така че вината не е в теб, спокойно. - усмихнах се мило и поставих ръка на рамото му когато облегна лакти на масата. -Наблюдавал си ме? Да си виждал някой да взима нещо от мен? - попитах ентусиазирано. Макар че едва ли бих дала пръчката доброволно, дори мъртво пияна. Вещица. Трябваше ми вещица, за да я открия. 
Настръхнах когато прокара пръсти по врата ми. Стоях неподвижно. 
-Може да имамз всеки има по няколко скелета в гардероба си -казах тихо. И то какви мръсни тайни имах. Но беше хубаво, че ми предоставя възможност да отклоня темата от мен.
-Как се казваше момичето?


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Нед Апр 26, 2015 7:48 am

И ето, че и тя започна да се държи странно. Още като я видях в парка разбрах, че има нещо в нея, че не е обикновена и не говоря за това, че е шериф. Но, това което ми възбуди любопитството, бе "Какво е нещото, което са взели от нея?". Усетих как пулсът ѝ се засили като стана на въпрос за това нещо.- Не съм видял никой да взима "нещо" от теб.- загледах я учудено- Най- вероятно е станало, когато те загубих.- доближих се до нея- А имаш ли нещо против да ми кажеш какво е това нещо?- попитах и примижах.
А след това притеснение, думите ѝ ме смутиха "Не помня да съм се съгласявала"- Ти нищо не помниш от вечерта, ако трябва  да сме честни.- погледнах я възмутено.- Келс, притеснявах се, че може да ти стане нещо и ето, че стана. Загуби спомените си от вечерта.-  станах от стола и застанах пред прозореца.
Любопитството ми се възбуди още повече, какви ли тайни има и дали са по- странни от моите?
Въпроса, който ме накара да се замисля какъв задник съм "Как се казваше момичето?". Нямах отговор на въпроса, тя забеляза, че се бавя с отговора, усетих напрежението. Ако ѝ кажа, че не знам ще изляза пълен курвар, но ако ѝ кажа, че не помня тъй като съм пил много, ще изляза обикновен човек, който си е изкарал супер на партито.- Ето го и моя проблем, Келс- не си спомням.
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Нед Апр 26, 2015 9:27 am

Въздъхнах разочаровано и вдигнах рамене. Предвидимо. Но щеше да е хубаво да се е случило някакво чудо. 
-Една ценна семейна вещ... Бижу, което носех и не намерих сутринта - казах на бързо малката лъжа. Беше ценно и беше семейно. И не го намерих когато се събудих в леглото до момчето. 
Свъсих вежди и вдигнах рамене.
-От малкото което събрах като информация, не мисля и че искам да си спомням - засмях се. Беше по- лесно след всеки път в който мислите минаваха през ума ми. 
 Гледах го докато се опитва да си спомни името, но явно не можеше. Замълчах си и кимнах. 
-Поне помниш ли дали беше приятно - попитах и топлината от лицето ми изчезна почти напълно, заменена с изгарящо любопитство, което палеше гърдите ми. На мен било ли ми е приятно?


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Вто Апр 28, 2015 2:33 am

- Значи трябва да намерим момчето.-казах.- Ако го открием, ще си върнеш "колието". Все пак ти си шериф, няма да ти е трудно, а пък ако имаш нужда от помощ и мен ме бива в издирването.- усмихнах се- обнадеждено, не че ми пукаше особено много. Исках да знам какво крие, не мисля, че е обикновен шериф, мисля че е нещо повече.
-Не искаш, да си спомниш, но според мен трябва. Особено, ако искаш да откриеш колието. Ще открием начин!- Протегнах се и хванах ръката ѝ.
Отново прехвърли въпросите върху мен, но все пак ѝ казах да ме пита всичко, за да мога и аз.- Ще го кажа така.Щом аз присъствам, значи е невероятно!- Наистина си беше хубаво, няма съмнение.- Келс, казах ти, аз помня всичко, просто не помня името ѝ. Все пак за мен, тя не е кой знае какво.- погледнах я в очите- Казах ти, че съм "боклук".
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Вто Апр 28, 2015 4:19 am

-По-скоро момичето. Но къщата е нейна, така че няма проблем. Просто трябва да намеря възможност да направя бърз обиск на вилата и да го открия - казах замислено. Момчето и момичето... Да, и двете. Бях прекарала нощта и с двамата. И те не изглежда да помнеха нещо специфично за нещата ми.
-Мога да се оправя и без спомените - казах и завъртях кичур от косата си около показалеца си. Признак, че съм притеснена и имм нужда да спра да мисля. Или да измисля нещо най-накрая. Не че той имаше как да знае типичните ми действия. Никой не ме познаваше до толкова, че да знае какво мисля когато несъзнателно правя нещо. Освен вуйчо мо. Все пак ме беше тренирал години. И знаеше всяка подробност от мисленето, което ми беше помогнал да изградя.
Засмях се нервно на думите ме. "щом присъствамаз значи е било приятно". Ако попитам Лусия или партньора ми за джогинг и те ли щяха да го кажат? Аз определено не можех да изрека това. Нямаше какда знам.
Задържах погледа му сериоЗно. Дали виждаше колелцата, които се въртяха в ума ми?
-разбирам. Но не бих казала, че си боклук. Поне не и с мен. Така че мога да прежовея това определение. Пък момичетата... Това е нормлно. Мисля... Нали?
Не знаех какво да попитам. За снощи явно нямаше какво да разкаже, което искам да чуя. Мислите ми бяха забавени и за това просто отпих от кафето си, пускайки ръката му, след като я стоснах леко, и пак вдигнах своята към косата си. Червено като залеза. Така ми беше казало онова момчев академията...
-Какво ще правиш днес Камерън?


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Сря Май 13, 2015 1:02 pm

- Искаш ли да излезем на разходка с колата?- исках да сменя темата на разговора, тъй като любопитството ми се възбуждаше, а знаех, че едва ли ще получа отговори на въпросите ми, а може би щях да породя подозрения за това какво дъм аз. Истината е, че ми изглежда умно момиче и ще трябеа много да внимавам около нея. Загадих си фасът в пепелника вдигнах поглед към нея- Може да хапнем или да пийнем по нещо. Знам едно хубаво заведение, но преди да отидем там ще трябва да минен през дома ми, за да се преоблека.- огледах я от глава до пети и добавих- Не че искам да съм груб, но и ти се преоблечи. Може да облечеш някоя рокличка.
Върнете се в началото Go down
Kelsea.
mod
mod
avatar

Брой мнения : 982
Рожден Ден : 10.06.1991

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Пет Май 15, 2015 7:16 am

-Може, да. Но след няколко часа трябва да ида до шерифството - усмихнах се и станах, взимайки пепелника със себе си. Не харесвах мириса на цигари. Изгорено. Напомняше ми на нещо лошо, което не помнех. 
Изхвърлих пепелта и пуснах пепелника в чешмата, обливайки го с вода. Пригладих коса и поех дълбоко въздух преди да се обърна с още една усмивка и да се върна на високия си стол.
При коментара му погледнах към дънките и блузата които бях облякла и след това се усмихнах леко.
-Ами... Добре за теб. Но аз нямам рокли. Така че ще трябва да съм непредставителна в това заведение в което ще идем - засмях се. Никога не си бях купувала рокля. Според вуйчо ми бяха непркатични, макар и да бяха удобни при висок ритник, защото имах свобода на движението на краката. 
Но никога не бях имала повод да си купя. Въпреки че беше имало моменти когато бях в училище и при пазар вмъквах една тайно в пробната, за да се видя.
Погледнах към него. 
-Мога да облека друго горнище?


The reason it’s so painful
when someone disappears is you have to face the fact that the person you loved had probably left you a long time before he grabbed his coat and scrammed.
 
Върнете се в началото Go down
Kameran-James Tudor
Върколак
Върколак
avatar

Брой мнения : 90
Рожден Ден : 15.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    Сря Окт 28, 2015 2:26 pm

Тя е привлекателна, без значение в какво е облечена. Нейното излъчване, то караше всичко в мен да изтръпне, цялото ми тяло да затрепери. Падам си по- лесни жени, но защо сега искам нея? Тя е силна жена, самостоятелна и умна. Не съм сигурен дали някога ще я имам, но не ме интересува, само знам че я искам за себе си.
- Друга горница?- повдигнах вежда и се засмях- Какво ще кажеш да минем през някой бутик?- Такова тяло, такава жена, която няма и една рокля в гардероба си, това е просто немислимо, невъзможно.- Искам да ти направя подарък, първата ти рокля искам да е от мен!- не мога да повярвам колко се развълнувах. Чувствам се точно като наивно хлапе, което за първи път говори с момиче. Никога не съм реагирал така, за нищо, но ето че за всичко си има първи път.
- Остани облечена по този начин Келс, довери ми се и да тръгваме.- вече започвам да губя търпение, искам я близо до мен, искам да усещам ароматът ѝ, да чувам сърцето ѝ. Направих няколко смели крачки към нея, но се спрях. Погледнах я и поклатих глава, давайки ѝ знак да тръгваме.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Сутринта след масовото - Келси и Камерън    

Върнете се в началото Go down
 
Сутринта след масовото - Келси и Камерън
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Vampire Diaries RPG Forum :: Извън Мистик Фолс .. :: Капсула на времето.-
Идете на: