The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Имение О'Конъл,преди няколко дни

Go down

Имение О'Конъл,преди няколко дни  Empty Имение О'Конъл,преди няколко дни

Писане by Thea O'Konoel. on Пон Апр 20, 2015 2:33 pm

Усещах го въпреки липсата му през цялото това време. Дори само мисълта за него и някоя от ризите му в ръцете ми,напоена с неговия парфюм, бяха достатъчни да пресъздадат образа му и да усетя топлината му. Да изтръпна от погледа му,който събличаше дрехите ми и съблазняваше душата ми.
Очите му да ме изпият
в синьото да ме попият.

Не разбирам защо всъщност не му се скарах,защо не му поисках сметка къде е бил и защо не ме е потърсил? Защо,в моментва,който го усетих сякаш оживях отново? Защо тялото ми реагира инстинктивно на неговото? Защо му бях простила още преди да знам каквото и да е? Защо бях готова да му простя всички следващи грешки? Сигурна съм,че в красивата му глава се въртяха същите въпроси. И на него му беше толкова непонятно и странно. Коя си ти,О'Конъл? Коя си СЕГА? Кой цвят бе избрала,смени ли черното? Премина в сиво,а може би бяло? Щастливо и влюбено бяло. Иска ми се. Черна бях от главата до петите. Но пък кой каза,че черното не може да обича?
Ледените ми пръсти се приплъзват по врата му и спирам ръцете си на гърдите му. Приклещвам погледа му и повдигам изпитателно едната си вежда.
- За чак такива мазохисти ли ни имаш, красавецо? Мога да те посрещам всеки път така..-прехапвам долната си устна палаво,надигам се лекичко и долепям устните си до ухото му- и много по-хубаво,стига да ми дадеш тази възможност.- прокарвам език по продължението на ухото му,а най-меката част от него лекичко захапвам.
Пръстите му силно да се впият
и устните ми да напият.

Еби му майката,еби го всичко..искам го. Искам го сега,веднага,на момента. Искам да разкарам всички тези красиви,но адски пречещи дрехи от него. Да ги разкъсам, да ги запаля и изпепеля. Искам да ме чука. Не да прави любов,не да прави секс,да ме чука. Любовта щях да му я дам цялата,опакована и завързана с красива панделка. Исках да счупи шибаната ми спалня с тялото ми. Искам страст,искам да го видя да гори. Целия в пламъци,да крещи!
Ръцете му тялото ми да награбят
и врата ми с целувки да нашарят.

При завъртането и страстната целувка,която замайва главата ми тялото ми залита и кракът ми неволно рита бутилката шампанско. Погледът ми я проследява,въпреки упорството на Джеймс. Мамка му,ще се затрие някъде,после къде ще я търся? Изтръгвам се от ръцете му и тръгвам по следите на алкохола. Шибаната рокля така ми пречи..Намирам я опряна на един декоративен заек. Красиво изписаните надписи по нея проблясват в тъмнината. Усмихвам се. Нямаше да си я загубя. Нея поне нямаше.
-Ела тук,няма да ми избягаш. Ще те изпия и ще се напия с теб,казвам ти.
Мърморя си под носа,обаче с доволно изражение. Връщам се при Джеймс,който ме гледа учудено,че съм тръгнала да тичам по някаква си бутилка.
-Не ме гледай така,моя си е. -присвивам неволно рамене. Беше ми свикнал на лудостта,затова просто друго по този въпрос не каза. На-много да си помислеше,че съм се превърнала в алкохоличка,но се съмнявам това да го притесняваше. Бъркам в малакта си чантичка и паля цигара.
Цигари догарят,кожата прогарят.
В едната си ръка държа здраво Моет-а,а пръстите на другата ми ту се преплитат с тези на Мур,ту поемат тютюневото изделие помежду си. Заглеждам се отново в пламъка и пепелта,която падаше от хартията. Спускаше се плавно като горещ восък.
Вървим още няколко минути така,безмълвно искащи се. Стигаме паркинга и тогава се сещам за две неща. По-скоро за едното ми напомня червена лампичка,а другото просто забелязвам.
1) Пак бях забравила Рейнс. Сигурно вече беше източила кръвта на половината секси бармани и ме търсеше в отчаяние или пък си мислеше,че съм се депресирала някъде и си режа вените (по грешния начин като повечето сдухани тийнове). Надявам се да си е намерила по-интересно занимание,да се е напила и да се натиска с някого. Да ме беше забравила и тя. И без това не й влияех добре (а може би тя не влиеше на мен добре). Та това висчкото свети в кръга на червената лампичка.
2) Докато Джеймс допушваше неговата жертва, имах възможността да огледам паркинга. Очите ми сканираха всяка една кола и регистрационен номер. Черното МУ bmw го нямаше. Явно с тънкокракатаму продружителка си бяха тръгнали. Умно,много умно решение. Поглеждам бутилката, която пазех като живота си.
Облегнала съм си задника на черния мерцедес и гледам,че синеочко се мъчи да си намери ключовете. Усмивката ми веднага го разсейва. Изправям се и го притискам към колата. Единият ми крак се плъзга между неговите. Разкопчавам бързо едно копче от ризата му и целувам бавно врата му като накрая го захапвам игриво.
-Нека ти помогна..
Ръцете ми се спускат по гърба му. Дългите пръсти ан дясната ми ръка се губят в задния джоб на панталона му и изваждат умело ключовете,докато езикът ми е зает с това да се закача с неговия.
-Хайде,миличък, да си устроим..мм..частно парти?
Мъркам в ухото му и се отдръпвам пъргаво от лапите му, които бяха съсредоточени в масажирането на стегнатия ми задник. Подхвърлям му ключовете и се настанявам на предната седалка заедно с подаръка ми. Едва сега забелязвам тънкия плат черна дантела,която е гравирана в опаковката на виното. Още пазя дантелената рокля,която така майсторски съблече,Вокил.
Докато пътуваме към вкъщи едвам се сдържам да стоя мирна. На няколко пъти си открадвах по някоя малка целувка. Виждах го,че се радва,но и че се изнервя от това колко непослушна бях станала. Трябваше му малко време да свикне,а дали щях да му го осигуря зависеше от него. И все пак мисълта за зарязаната Рейнс пак ме човърка. Намирам мобилния си и бързо надрасквам един смс,че е изкочило нещо важно и е трябвало да тръгна. Щеше да ми се цупи известно време,но щеше да й мине. И ето пък сега си мисля,така и не я видях тази прословута шерифка. Сигурна съм обаче,че щях да го направя и един ден да се озова между решетките й, обикаляйки като разярена пантера. Хахаха,баси комичното.
Тези мои мисли спасяват Джеймс от нахалството ми през останалата част от пътя към вкъщи. Мразех да ми мълчи,докато кара, все едно ме изключваше от неговия свят,от нашия свят. А да съм изключена още повече мразех. Исках да знам всяка една мисъл,която се въртеше в главата му. И без това в ума ми кънтяха хиляди въпроси, които обаче щяха да почакат още известно време.
Ех,разгеле! Най-накрая пристигаме. Този път момчето ми се проявява като изтънчен кавалер и ми отваря вратата,за да сляза. Предлага да оставя бутилката в колата,обаче категорично му заявявам,че си я взимаме с нас. В твърде добро настроение сме и двамата,че да спорим. В тишината токчетата ми намират своето поле за изява и издават своя строг звук по асфалта. На няколко пъти залитам,атакувана от аромата му, който възбужда всичко в мен до краен предел. Само шибаният му аромат правеше всичко,какво оставаше за целувки и докосванията? Имам чувстовто,че съм хванала за ръка Дявола.
Бързо захвърлям токчетата си в коридора,припкам и оставям шампанското на масичката в хола,отново откъсвайки се от обятията му.
-Извинявай,вече съм само твоя.
Поглеждам го с ангелското си лице,докато демоните в мен ликуват. Самодовлната му,но строга усмивка кара зъбките ми отново да го захапят. За всеки укор щях да го хапя. За всяко недоволство да го дера. Неговата дива Кралица.
-Оу..има дрескод..без дрехи.
Изръмчавам и с един замах ризата му издава своя плач,разкъсана на пода. Пръстите ми се заравят в косите му,докато сърцето в гърдите ми даваше мръсна газ с ясното съзнание,че щеше да катастрофира. Жив самоубиец.
Стонове грешки не поправят,
но вратите на греха разтварят.




"Нейният блясък беше възстановен."
"Да си вампир не е нито дарба, нито проклятие. То е призвание за тези, които успяват да се пристрастят към онова особено чувство да контролираш не само собствената си съдба, но и тази на стотиците хиляди души около теб.   Не знаех обаче дали Теа не беше изгубила себе си в това да преследва останалите. "
Имение О'Конъл,преди няколко дни  WKYjUxDИмение О'Конъл,преди няколко дни  MZA1iow
Thea O'Konoel.
Thea O'Konoel.
mod
mod

Брой мнения : 3678
Рожден Ден : 31.05.1996

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите