The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Go down

I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Апр 08, 2015 11:03 am

Cocaine, dollar bills
And...

My happy little pill
Take me away
Dry my eyes
Bring colour to my skies




Идеята на това да бъдеш себе си се крие в малките неща. Трябва да отстояваш на принципите си, да правиш това, което се изисква от теб, трябва да действаш отговорно и смело, трябва да бъдеш готов да загубиш или спечелиш.
Идеята на това да бъдеш някого друг се крие в огромните детайли. Трябва да се питаш постоянно как би реагирала тя,  а после и коя си ТИ. Трябва да заблудиш всички наоколо, да вземаш "чужди" решения, да се лъжеш в огледалото, да виждаш Себе си и нея, а изведнъж да те пронизва болката на липсата.
Болката, която те кара да протегнеш ръка и да забравиш всичко.
Онази болка, която съдържа в себе си всичко- победата, загубата, красотата и тъмнината, болката, която води сама по себе си до пристрастяване, която убива, дрогира, която диша, която е теб, нея и МЕН.
Болката с гласовете в ума ти, болката си името, болката от делириума и опитът да вървиш срещу бурята.
Болката да правиш всичко, което я усилва, което само те кара да се заблудиш, че я няма.
Болката да призовеш Принцеса Инфектирана.
Посред нищото.
Без разрешение, без извинение и без обяснения.
Болката да Я погледнеш, болката да протегнеш ръка. Трепереща от всичкия алкохол и производни в ТЕБ.
Шибана болка Моя....




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Амелия Понд on Сря Апр 08, 2015 11:24 am

Катранено черно. 
В този нюанс Бих оцветила чувствата и емоциите си, по простата причина, че без НЕЯ те не съществуват. 
Кърваво червено.
Това Бих облякла, за да мога отново да тръгна да Я търся. 
Бяла роза. 
Бих взела, за да Се помиря с душата Си като И я дам. 
Минават часове, дни, седмици... месеци, а НЕЯ я няма. Амелия също я няма. Принца го няма. Чувствам Се е сама и предадена, както накарах Понд да се чувства преди време. 
Нали знаете.. идеята на живота е всичко да ти се върне. Да се въртиш в един омагьосан кръг през цялото време и да си патиш за нещата, които си правил преди. Колкото и да се опиташ да избягаш от тях те те преследват, докато накрая не те спънат и не те овъргалят едно хубаво в калта. 
Е, АЗ се спъвам всеки ден. 
"Къде, по дяволите, Си, Кралице? Докога ще се налага да се цапам със собствената Си болка..." 
avatar
Амелия Понд
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 5401
Рожден Ден : 04.10.1996

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Апр 08, 2015 11:34 am

"Някога бил ли си птица?
Някога летял ли си, тъй както те летят?
А, малки ми човеко!?..."


Ако двете бяхме пъзели, то частите щяха да са изгубени, щяха да са разпилени от собствената на лудост и инатливост. Щяхме да се носим с поривите на южняка и никога нямаше да можем да допрем ъгълчета отново.
Нямах право да Я гледам с тези очи.
АЗ Я изоставих.
Оставих Я да се скита сама, АЗ си тръгнах, защото не знаех, че ТЯ, Принцесата е тук. Не знаех, че не е избледняла като Принца.
АЗ бях виновната и чуждата, тази която нямаше право да иска да е част от живота Й отново. Тази, която беше прекалено горда, за да се извини дори защото извинението боли. Городстта убива, а мълчанието отдалечава всички онези, за които ни пука, далеч от нас.
Накрая е изключително вероятно да останеш сам, чужд и съсипан.
АЗ съм сама, чужда и съсипана.
А ТЯ е толкова красива...
- Принцесо. Тук съм. АЗ съм тук.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Амелия Понд on Сря Апр 08, 2015 12:45 pm

Чувам думите и Се стъписвам. Сърцето Ми се свива, а мислите Ми се разбъркват и почват да се преплитат една през друга. Сърцето Ми почва да препуска, а тялото Ми е сковано. Не знам откъде идват думите, почвам да Си мисля, че Ми се причува. 
- Кралице..
Обръщам Се назад и Я виждам.. Лусия.. Не, Лусия я няма, това е МОЯТА Кралица. Пращам чувствата на Амелия да вървят по дяволите и Я прегръщам. Твърде детинска постъпка, но аз съм си просто едно дете. Аз не пораствам, нямам години, нито променям вида си (просто обвивката). Умирам такава, каквато се родя. Дете от раждането до смъртта си. И едновременно с това жена, която жадува НЕЯ. 
Откъсвам се от прегръдките И и след това се случва нещо неочаквано. Забивам И плесница...
- Ти Ме остави. 
-Мисля, че убих Амелия. 
Не съм я убила и го знам. Искам да Се чувства виновна. Вината ще изгаря сърцето И така, както ударената плесница сгря нежната и кожа.
avatar
Амелия Понд
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 5401
Рожден Ден : 04.10.1996

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Апр 08, 2015 1:00 pm

Да не би току-що ТЯ да МЕ прегърна и удари!?
Прегърна МЕ.
Беше мимолетна, крайно и прахообразно, но беше наченка на каквито и да били чувства в МЕН. Сякаш нещо хлопна, някоя врата се затръшна в МЕН и опитите да симулирам Лусия пропаднаха с прегръдката Й.
Не бях сигурна как обаче трябва да реагирам на плесницата. Имам предвид, че беше нормална реакция, но въпреки това всичко в МЕН кипна и ръцете МИ инстинктивно се свиха в юмруци. Отскочих назад, за да спра самата Себе си да Я нараня. Не исках да Й се случи нищо лошо, камо ли АЗ да Й го причиня.
- Амелия...
Името й може би имаше значение за Лусия. За МЕН бе име.
Лусия също си беше отишла.
- Лусия също я няма.
Болката да го кажа на глас отпусна ръцете МИ.
Болката... Болката....




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Амелия Понд on Сря Апр 08, 2015 3:18 pm

Точно така, Кралицо, отдръпни се от мен и изчезни. Изчезни отново, дай ми възможност да те търся още няколко месеца. 
- Пораждаш в Мен твърде объркани чувства. 
Да, Принцесата има чувства. 
- Мислех, че единственото нещо, което искам е да Те видя отново, а вече не Съм толкова сигурна. 
Говоря направо, не мисля.. мразя да размишлявам за неща, които трябва да кажа, а не да размивам в главата си. Тя ме гледа право в очите и пробожда, като с леден кинжал, всяка частица от Мен.
- Казах, че АМЕЛИЯ е мъртва. Лусия никога не е била част от Теб. Ти я притежаваше! Пука ли ти дали я няма? 
Скъсявам направената от нея дистанция между двете ни, и почвам да викам право в лицето И. Кръвта във вените ми почва да бушува, а веничката на челото Ми изпъква, ..туптяща..
- Направи Ме самотница като Теб. Долна лъжкиня! 
От къде дойде целия този гняв и аз не знам. Може би си го заслужава. Може би така притъпявах болката, която ни беше хванала в оковите си.
avatar
Амелия Понд
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 5401
Рожден Ден : 04.10.1996

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Queеn Infеcted. on Сря Апр 08, 2015 4:02 pm

Женита парят. Те са тези, които могат да стопят кое да е мъжко сърце и да го накарат да бие- ритмично и лудо.
А какво става, когато два огъня започнат да горят все по-силни?
Да надмогват над другия.
Какво става, когато Кралицата изгуби онази в СЕБЕ СИ, която е държала всички чувства под контрол, а Принцесата открие онази лудата в СЕБЕ СИ!?
- Млъкни!
Осъзнах, че се намираме близо до водопада чак, когато огромни пръски се стовариха върху дрехите МИ. Водопадът бе попаднал в Инфектираната лудост.
ТЯ грешеше!
- Млъкни. Лусия Е част от МЕН макар и мъртва! Млъквай!
Ръцете МИ се впиха в раменете Й, а водната маса падаше с нечовешка скорост. Небето бе притъмняло. Виждах кожата си- бяла.
Без да виждам косата си и очите бях убедена, че са катранени.
ТЯ МИ влияеше така- разрушително. Умопорачаващо.
Отблъснах СЕ, за да не Я нараня още повече.
- Махай се, не МЕ търси, не МЕ помни. Само не казвай, че съм лъжкиня... никога не СЪМ спирала да ... никога.
Въздухът беше изпълнен с електричество, небето с гръмотевици, а БОЛКАТА беше още там.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Амелия Понд on Сря Апр 08, 2015 5:46 pm

Изведнъж в главата Ми се появяват думите "Мразя те, Кралице", но не смея да ги кажа на глас, защото някъде вътре в тялото на Понд усещам, че това не е така. Моментната Ми лудост умопомрачава не само мислите Ми, но и всичко останало. Мога да усетя натегналото напрежение във въздуха, който НИ стиска в една доста груба прегръдка.
- Лусия никога не е била част от Теб! Ти БЕШЕ част от нея, а тя бе така добра да те приюти.. ТИ Я ПРИТЕЖАВАШЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ. 
Викам колкото сили ми позволяват, а крясъците ми ехтят някъде зад водопада. 
- А сега я изрита, неблагодарница такава. 
Изведнъж усещам как ръцете И се впиват в раменете и врата Ми. Нещо средно между душене и масаж. 
Ах, винаги е толкова нежна с Мен. 
Извън рамките на шегата. Нямам желание да се боря с нея, не искам да И причиня болка, но имам желание ТЯ да го направи с Мен. Нуждая се от нещо, което да ми покаже, че Е истинска, и че Е тук. При Мен. Пред Мен. С Мен. 
Цялата съм мокра, а водата продължава да пада с цялата си тежест върху нас, причинявайки ни плющящо усещане. С едната си ръка хващам нейните две, а с другата и забивам още три шамара един след друг. 
Малко ми трябва да се изплюя в лицето и, но би било твърде долно. 
Материализирам три червени рози в ръцете си, а с бодлите пробождам два от пръстите си. Окървавявам ги целите и ги захвърлям пред нея. 
- Сега имаш не само Мен, ами и болката Ми, Кралице.
avatar
Амелия Понд
Инфектиран
Инфектиран

Брой мнения : 5401
Рожден Ден : 04.10.1996

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Queеn Infеcted. on Чет Апр 09, 2015 12:54 pm

Един Инфектиран разбира, че има чувства, някакви там малки и блудкави, когато се бои не от тях, а от Вируса в СЕБЕ СИ. Бои се, че именно ТОЙ може да нарани обекта на топлото гъделичкане в СЕБЕ СИ.
Крехката Принцеса.
И напиращата помитаща Лудост в МЕН.
Шамарите бяха сладко-горчиви, бяха стъпало към последващите събития.
Не можех да го скрия.
При нараняването на НЕЙНАТА ръка, МОЯТА също започна да кърви. Не бяха капки, а струйки.
Не беше неволна болка, а умножена по две. Може би дори три.
Не можех да крия, че някой НИ е скроил номер и сме свързани. Не и повече.
- Виж...
Гърлото МИ беше яма, гласът-лед, тялото-чуждо. Краката МИ бяха мокри, а ако не овладеех емоциите СИ Мистик Фолс щеше да плува от водопада. Мисли Кралицо, мисли!
Недей да мислиш- кажи Й истината! Веднага!
-Свързани сме. ТИ и АЗ, НИЕ. Мислех, че ще отмине, но дистанцията не помага. Болката, раните, емоциите- всичко е едно. Предполагам. И с Лудостта става все по-зле. Не знам как, кой и къде. Може да е ТОЙ или Принцесата МУ, може и да е някой шибан хомофоб, но сме свързани.
Розите пламнаха във водата от погледа МИ.Водопадът застина в пространството, дъждът утихна, а светкавиците останаха като коледни светлини в небето.
Колко мога да задържа Лудостта!?
- Тръгвай си! Върви преди да се самоунищожим.




High.



...

avatar
Queеn Infеcted.
Admin
Admin

Брой мнения : 16756

http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum

Върнете се в началото Go down

Re: I feel the chemicals burn in my bloodstream.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите