The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Мистик Фолс, преди ден

Go down

Мистик Фолс, преди ден

Писане by Savannah. on Съб Апр 04, 2015 2:24 pm

Увяхваш.
 Понякога този момент е мразен, презиран, но за мен беше нужен. Нещо в съзнанието Ми, личното ми и непокътнато, просто увисна в пространството. Желанието за живот изчезна и така както се появи - за минути.
 В първата минута животът е просто тъжен. Разяждащ, но все пак желан.
 Във втората се превръща в нещо задължаващо, прилива на живот се разбива в скалите от опасения.
 В третата минута всичко потъмнява и както цветчетата на, красивата, роза изпопадат по замръзналия Свят, така както спомените окапват и попадат в Бездната на забравата.
 Често преглеждах живота си от корица до корица и осъзнавах, че аз бях съвкупност от различни личности. Понякога отмъстителна, понякога честна, понякога добра, понякога лека жена, но от край до край остана силата. Всяка една част от мен, личност, или както желаете ги наречете, притежаваше онази частичка неистово желание за сила.
 Ето.
 Сега то се изпари, времето спря, а смисълът на живота ми се изгуби. Ако едно толкова вековно чувство може да си отиде след просто една пукнатина в плана, то до колко силен човек бях аз?
 Никакъв.
 През целия си живот аз бях подмятана от Висши сили и винаги имах чувството, че драпането по наклона на живота е било нужно, мислех, че съм стигнала върха и няма кой да ме откъсне от него.
 За жалост беше така, но иронията беше там, че аз самата го направих.
 Исках да си отида от този свят, както и много други споделяха това ми желание, но какво беше изживян живот без да оставиш следа? Аз имах своята, но сега беше времето да се погрижа за Нея. 
 За това и клатех червените токове на ниската масичка и очаквах жената която беше ключа към Вечността.
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9688
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Katherine Pierce on Нед Апр 05, 2015 2:43 pm

Едрите капки гореща вода падаха по съблазнителните извивки на българката, губейки се една в друга, давещи се в желанието си да докосват копринената й кожа по-дълго. Накрая пищяха ужасени, попили в бялата хавлия. Катерина вървеше към спалнята с характерната си походка на лъвица, бедрата й се отъркваха срамежливо едно в друго, а гърдите й се издуваха предизвикателно с всяка глътка живот, упояваща дивото й сърце.
Мислите й се увиваха в някаква напълно различна по вид спирала от общоприетата, а в главата отекваше всеки удар на сърцето й, неочаквано завладяно от не нечий чужд спомен, а нейния собствен. Заедно с него. В тяхната нереална реалност. И даже не усети кога тънките й пръсти галеха долната й устна, а очите й светеха по-ярко от самото слънце. Тръпки обвиха като мъгла цялото й тяло и потрепери, разби се в реалността и липсата стисна в коварния си юмрук душата й. Петрова не обърна внимание. Продължи по тесния коридор и влезе в спалнята, с едно невинно движение се отърва от хавлията, седна на фотьойла срещу голямото легло, чиито черни завивки още се гърчеха, заплетени в кълбо от ревност и страст, кръстоса левия си крак върху десния и с усмивка пое забравената от собственика си кутия с цигари. Изкара една, поднесе я към устата си и леко захапа филтъра, после го възнагради с топлината на устните си. После ги изви в перфектна крива линия, раздразнена от факта, че се нуждае от запалка. Юмрукът се сви още. Мачкаше като менгеме и без това окъсаната душа, но пак не обърна внимание. Забеляза само липсата на пламналите сини очи, които я изпиваха без време и пламъкът от запалката пред шоколадовите й ириси напомни колко съвършени бяха, когато горяха. Колко съвършен беше, когато тя го разпалваше. И колко съвършена беше тя, когато той я превръщаше в купчина пепел.
Катерина взе сивия пепелник, постави го върху голата кожа на корема си и настръхна от студа, внезапно погалил нажежената й плът. Отпусна глава назад, като преди това набра бялата клечка тютюн, както той набираше тениската си по бедрата й преди да я скъса, притвори натежалите си клепачи и издиша сивите облаци дим, издигащи се под формата на големи адски кръгове, през които тя преминаваше, когато Кристиан го нямаше. Хапеше силно устните си, отсъствието пълзеше по всеки милиметър на недокоснатото й тяло, а вместо нежния му допир, само едрите къдрици гъделичкаха кожата й. Петрова отвори очи, дръпна си бързо още няколко пъти, пришпорвайки собствените си дробове, но не надигна глава, за да изгаси къдящия фас. Просто го остави да дими в пепелника, разходи любопитно тънките си пръсти по края на бедрото си, продължи по ханша, ребрата, изви показалеца си между настръхналите си гърди и тежката въздишка сякаш още повече сгъсти въздуха около нея. Изправи се, непокорните къдрици паднаха около врата й, обградиха раменете й и закачливо се заиграха с бялата й кожа. Катерина изкара чифт изрязани дантелени боксерки от гардероба, взе сутиен в същия гарвановочерен цвят и затърси някаква блуза и дънки. След около петнадесет минути беше готова, а високите токове отекваха след нея в празния коридор, пазещ много смях и още ухаещ на секс. Излезе от апартамента на Вокил, носеща чантата си под ръка и въртейки малкия си задник, сякаш беше една от онези пресъхнали празноглавки по модния канал, но с тази разлика, че онази грация, която българката притежаваше, при тях липсваше. Насочи се към дългия булевард, но сви в една тясна уличка. Лицето й стана една идея по-топло, спомняйки си колко жалки живота бе отнела на подобни места. Щом стигна края, зави на дясно и след около стотина метра се озова пред кафенето, от където почти всяка сутрин си взимаше кафе. Веднага улови няколко погледа по себе си, поклати небрежно глава и като истинска кралица успя да се промъкне в началото на опашката без да получи нито една забележка. Взе си кафе с много сметана и три захарчета, седна на една от масите в ъгъла и погледна към картонената обвивка. „И на теб ли ти липсва, глупаче? Другата чаша с черното капаче.“ – каза си на ум и погледна разсеяно през прозореца, от където наблюдаваше как едно малко момиченце гледаше към слънцето и се усмихваше.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Savannah. on Вто Апр 07, 2015 8:48 am

Напрежението обивавше тялото ми като пашкул. Увереността ми беше разклатена за пореден път. Наистина започвах да се отегчавам от този непрекъснат конфликт на разума и нуждата които препритаха сабите си. От векове сенките бха моето убежище и само някой жалък шанс да блесна представляваше възможност да изляза на повърхността, но през другото време се чувствах почти като сянка.
Преди пет месеца се заключих в старото имение и повече не излязох. въотре беше пръшно, мрачно и имах твърде много спомени натрупани на етажерките. Дали, защото търсех човешкото в себе си или, защото просто трябваше да откъсна мислите си от Живота, пренаредих почти всички основни стаи. Малко или много го почувствах отново като свой дом, но в същото време и всичко се изгуби във времевата линия, само отминалите събития започнаха да имат значение.
Цигарата увисна между усните ми, които н асвой ред я напояваха с малинено червеното червило, което приличаше твърде много на отрова. Преди векове запалих първата цигара, така и не намерих задоволството от това катрана да изпълва дробовете ти. Нито намирах за нещо успокояващо хроничната кашлица, което беше изградена на психическата ми основа. Просто беше красиво. Някак виещите се димни облаци създава една ефира и се превръщаха в отражение на душевното ми състояние, а начинът по който цигарата пасваше на пръстите ми беше някак толкова...обикновено. Именно. Точно това, че не беше различно, не беше нечувано ме влечеше. Беше просто обикновено.
За съжаление дори тези дребни частици задоволство се бяха изпарили, сега паленето на цигарите беше рутина, а запалката сякаш своеволно припламваше за да даде живот на поредната от кутията.
Монотонното ми съществуване беше най- големият страх и най- истинската реалност.
За това и трябваше да сложа край, защото постовях Живота пред себе си - нуждите си.
Погледът ми се върна на българката която тъкмо прекрачваше прага на кафето. Останах загледана във витрината, взирайки се в жената. Нещо във величествената и походка винаги ме е дразнело, може би намирах твърде зловещата прилика със Савана и нейната присъща грация? Или завиждах, защото вечно се носеше като перце, недокосната от трагедията? Противоречието идваше, че в същото време изпитвах и някакво задоволство като гледах тази хищна походка, някак лъхаше на Сила, Власт и Успех - нещата които бяха моите учители в живота, кондуктури, както искате ги нарече - безброй имена могат да им се сложат, но в същото време нито едно не ги описваше достатъчно добре.
Тънката сянка на българката отново прикова погледа ми, откъсвайки ме от размишления тип "да бъда или да не бъда". Още няколко секунди седях неподвижно, след което токовете изтракаха по паважа, макар, че в крачката ми липсваше грация и усет за такт, беше скоростна и ловка. За няколко секунди се озовах пред жената и издърпах стола пред нея. Изтръпнах при мисълта, че всичко се развиваше твърде бързо, а дали не ми се живееше още малко? А дали не исках да поостана скрита от Света за още няколко века? Но закъснах, гласът изпревари сетивата ми, а думите бяха тихи, почти все едно седиш пред гроба на мъртвец и му поднасяш даровете си.
- Катерина...
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9688
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Katherine Pierce on Вто Апр 07, 2015 5:14 pm

Петрова отпи малка глътка от кафето си, неразтворената захар полепна по алените й устни и остана по цялата им дължина, канейки стари сцени да се прожектират в съзнанието й. Едва няколко капки, но напълно достатъчни, за да накарат цигарения глад да изплува на повърхността. Беше толкова силен, а усещането беше сякаш някой глупак танцува върху нервите ти и от време на време нарочно си забива петата по най-изтънената им част. Българката изкара забравената кутия с цигари на древния, плъзна една към устните си и обви плътно върха на филтъра, съблазнявайки го с топлината им.
Катерина Петрова беше актриса. Добре тренирана, майсторка на цирка, умела в играта на лъжата и истината винаги беше добре прикрита зад тези кафяви омайни очи, които не допускаха реалността да прозира. Беше способна да заблуди всеки, биваше я в преструвките и въртенето на номера и точно това беше основната причина да остане жива толкова дълго. Като изключим Кристиан, който винаги я спасяваше. Майната му на спасението, имаше прекалено много неща в тоя живот, с които искаше да прекали. И без това вече оглавяваше списъка с пътниците за Ада и познавайки я, нищо чудно да стане и самата кралица на демоничната дупка. Катерина запали цигарата си, пусна запалката на масичката в страни от себе си и кръстоса левия си крак върху десния. После гръбнака й се изпъна като струна на китара, а гърдите й се изпъчиха напред. Брадичката й беше високо вдигната, а в погледа й личеше хищника, който дебнеше шибаната луна, за да опетни сивотата й и да я обагри в червени нюанси.
Българката захвана един кичур от косата си и уви непокорната къдрица около показалеца си, плъзна кафявите си ириси из цялото помещение и за пореден път се запита какво още правеше тук, вместо да си е тръгнала и да се радва на глътката чист въздух, която можеше да си поеме в празния апартамент за няколко дни напред. Не, че имаше нещо напротив Вокил и вниманието му, но нека бъдем честни – Петрова обичаше да бъде сама също толкова, колкото беше силна и лудостта й към древния. Тя си дръпна от цигарата, а отровата, разпростираща се в тялото й, накара всяко нейно сетиво да мърка. Тъкмо издишваше поредния нескопосан половинчат сив кръг, когато се появи и непознатата пред нея. Имаше твърде много познати черти, които Катерина разпознаваше в това нетипично лице. И когато чу името си, изречено от нейната уста, всичко й се изясни. Дори през сивите облаци дим, тъмнокоската виждаше ясно картинката.
- Ася. На какво дължа удоволствието?
Аплодисменти, дами и господа. Едно на нула за нашето момиче, успяло тъкмо на време да си спомни за разговорите си с Ерик, в които той описваше седящата насреща. И от всички истории, Петрова знаеше, че тя не беше съвсем наред с главния мозък. Като цяло нищо не й беше наред. И ако дългокраката българка трябваше да влезе в роля, то сега беше перфектния момент за това. Вътрешно беше бясна, че денят минаваше със скоростта на костенурка, но нека не пришпорваме нещата, вероятно нямаше да се наложи да дочака красотата на мрака и изобщо да убива Ася.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Savannah. on Нед Апр 12, 2015 12:02 pm

На нищо.
Точно това ми идеше да изплюя в момента в който думите се изплъзнаха от езика и, гърчещ се около всяка буква, сякаш мъчейки се да ми натрапи въпроса си. Чудесно. Той и без друго щеше да се забие като игла за плетене в мозъка, но, хей, той прилича на кълбо прежда, поне сравнението е точно. А, защо един толкова вежлив и неподправен въпрос би създал такива непоправими дефекти върху мозъчната ми дейност?
Ерик.
Защото две и две, в този случай правеше Ерик. Просто математика. Наистина понякога се възхищавах на целеустременността и наглостта му, да ме изкара звяра с пипалата, но наистина се беше престарал. Изсумтях презрително и отново се вкопчих в жената пред себе си.
Въобще не беше време да размишлявам върху сложният, като този на варен картоф, план на Ерик да ме унижава тук и там. ИЗпънах раменете си и задълбочцих очния си контакт с брюнетката.
- Как си? Какво става с теб, Катерина - кой въобще го интересуваше.?
Започнах да кърша нервно пръстите си, а мислите ми прехласваха по съвсем скорощното ми завоевание, дори няма да си направя труда да говоря в бъдеще време, нещата бяха ясни, а именно - кръвта на Катерина. От тука и там се носеха слухове за нов вид раса. Това означаваше още един биологичен съперник, което би означавало проблеми, следователно лошата кръв трябваше да се унищожи още в зародиш. Ва такъв случай, защо просто не извлека и някаква полза от нея, след като явно помагах на обществото и редица хранителни вериги?
Въпреки тези ужасно благородни капризи на съвестта ми да обитаваха тялото, то в главата се прокрадваше и сянка на любопитство. Съвсем мнима естествено, но въпреки това беше там. Нова раса. Това беше...ново. Интересно. Завладяващо. Може би болезнено, но какво ли не беше, да си човек през деня? Не и ли ставаше носталгично? Толкова много въпроси и толкова малко време за отговори. А по нервното примигване на Катерина имах чувството, че по- скоро беше раздразнена от пристигането ми от колкото заинтересована от темата която щяхме да обсъждаме.
- Е, какво е да си Прероден? - въпоросът беше поставен, а картите свалени. - Как е да си на половина човек? Страшно? Удовлетворяващо? Или просто съвестта се храни, а греховете - изкупват, от това, че не трябва непрекъснато да убиваш? Кажи ми, интересно е. Признавам.
Придърпах пепелника собственически и няколко минути тършувах и чантата си за цигарите, неотместваща поглед от българката, Боже, тази жена имаше каменно лице.
Запалих една, а усмивката се разигра върху лицето.
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9688
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Katherine Pierce on Вто Апр 14, 2015 8:02 am

Усещаше раздразнението навсякъде, разливащо се по тялото й, каращо тънките й пръсти да барабанят по дървената повърхност на масата. Мразеше да я наричат „Катерина”. Изричайки това име, хората показваха, че я познават, че знаят коя е зад хилядите маски, който майсторски подменяше през цялото време. Но Ася беше далеч от истината за нея и правото да я нарича с това име не присъстваше в списъка й с правомощия.
- Ако се нуждаех от отдушник, вече щях да съм повикала сладкия касиер и нямаше да се налага да те слушам.
Петрова не успя да прехапе острия си език и думите бяха ножовете, които искаше да забие в тялото на събеседничката си. Само дето това не беше възможно сега. Позицията й не беше изгодна, а малкия сноп слънчеви лъчи, претъркулил се по кожата й, го натякваше. Нощта беше далеч, силата й също. В този момент намрази времето, в което е просто човек. Обикновено необикновено момиче, крехко и физически чупливо, но прекалено гордо, за да сведе глава и да се моли за живота си. Та от Клаус не просеше милост, от Ася ли щеше? Да, ама друг път.
Имаше няколко възможности за действие. В първата просто стоеше тук и се надяваше Ася да не избие всички, за да я изкара от кафенето; втората беше да избяга през задната врата, но шибаните токчета щяха да я издадат, а нямаше начин да съсипе любимите си обувки; третата – да прати съобщение на Кристиан и той отново да й спасява малкия задник, но това отпадна още преди да си довърши мисълта. Нямаше да се изживява в ролята на жертва отново и да му показва колко слаба и беззащитна беше през деня, макар и той сам да се беше досетил за това, но не го изричаше на глас.
- Надявам се да се задавиш с любопитството си.
Катерина повдигна нехайно рамене, лепна весела усмивка на лицето си и не успя да спре изблика на смях, окъпан в неувереността й. После посегна към чашата си с кафе, отпи глътка и изкара цигара от бялата кутия върху масата. Май беше забравила да благодари на Кристиан, че ги е забравил. После я запали и сивия облак се надвеси над тях, предвещавайки буря. Българката смени краката си, слагайки десния върху левия, дръпна си  още веднъж и се наслади на пукането на тютюна. Лицето й беше като добре изрисувана кукла, все така безизразно и студено, лъхащо апатия и показващо пълна безразличност към случващото се. После запремята думите на Ася на ум и изруга безмълвно, достигайки бързо до извода защо другата Петрова се намираше пред нея.
Шибаната й кръв.
Шибания лек, разтворен в нея.
Шибаната неуязвимост към захапката на Клаус.
Шибаното човешко безсмъртие, за което всички умираха.
avatar
Katherine Pierce
Вампир
Вампир

Брой мнения : 4129
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Savannah. on Нед Апр 26, 2015 2:36 pm

Смърт.
 Дали беше зависимост или навик? Дали се бях оплела толкова в утешителния шепот лъжливите демони, че да поглеждам Смъртта с пренебрежение? Дали наистина можех да гледам тази жена и да мисля само как ще имам по- голяма ползва от живота и? Можех и още как. Погледът ми изучаваше фината и структура и лукав поглед, но отвъд тях виждах само една слабост, но от онези дето хората ги бранеха със зъби и нокти. Всяка броня, обаче, си имаше болно място, а нейните се бяха разпилели на хиляди парченца в мозъка. Това я правеше и толкова трудна за улавяне. Когато поглеждаш света през призмата на болка и страх, то се научаваш да скриваш нуждите и слабостите по- добре от всеки друг. Те са там. Те съществуват. Силата изчезва, но те - никога.
 Потраках с нокти по твърдото стъкло и завъртях запалката няколко пъти.
  - Мила, и двете знаем, че на касиерът нямаше да му стигне човешкия живот за да изслуша тази трагедия с углавно заглавие "Цял живот жертва" и подзаглавие "Вечната двойница".- не таях злоба към Катерина. Нито омраза. Просто дребно раздразнение.
 Беше по- лесно просто да даде прости отговори на още по- прости въпрос. Вместо това тя премисляше, пресмяташе и нервозно се взираше в още далечната луна.
 С едно леко движение се изправих и хванах Катерина за китките. За известно време седях приведена към нея, забила поглед в далечните и ириси. Очаквах да намеря там своите отговори. Нямах желание всичко да се превръща в една борба за надмощие. Услуга за услуга. Кръв за кръв.
 - Превръщаш това във фарс, Катя. - по- скоро отчаяние и умора от колкото сигурност и стабилност, или поне така звучаха в главата ми.
avatar
Savannah.
Admin
Admin

Брой мнения : 9688
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

Re: Мистик Фолс, преди ден

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите