The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 11 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано

Go down

някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано Empty някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано

Писане by Pandora. on Съб Ное 15, 2014 2:36 am

Имам нужда от почивка.

Единствената мисъл в съзнанието ѝ. Единствената мисъл, предвещаваща решенията ѝ и диктуваща действията ѝ. Единствената мисъл, която не ѝ позволи да предупреди някого преди да изчезне.
Имаше нужда от почивка от еднообразието в Мистик Фолс, но също така имаше нужда от почивка по отношение на шантава си семейна ситуация. Имаше нужда от виковете на майка си и безбройните ѝ изневери. Имаше нужда от почивка от безразличието на брат си и безбройните му откази да потърси решение на проблемите си в наркотиците, макар че… Тя го разбираше. Не се гордееше с този период от живота си, но признаваше, че понякога те решаваха по-добре проблемите отколкото разговорите. Някак в онези кратки моменти, в които беше далеч от реалността, тя се чувстваше щастлива, истински щастлива. Не си спомняше последният път, в който се почувства наистина себе си.
Беше изгубила връзка със самата себе си.
Имаше нужда от почивка, за да преоткрие себе си. Имаше нужда от почивка от мислите си, спомените си, самата себе си, а не бе сигурна, че имаше начин, по който да постигне това. Но можеше да опита. Нали все пак именно заради тази надежда си тръгна?
Може би не обмисли добре всичко. Може би трябваше да изготви план, но едва ли бе в състояние да мисли трезво, когато тя реално не бе с трезва мисъл. Решението ѝ бе спонтанно. Беше от онези, които се появяваха в неочакван момент. Тя лежеше сред тъмнината в стаята си, докато пред погледа ѝ блещукаше светлината на звездите. Таванът ѝ бе обсиван от онези неонови пластмасови фигурки във формата на звезди, които светеха в тъмнината. Благодарение на малко неестествена помощ светлината им изглеждаше безкрайно истинска за нея. Всичко бе някак по-истинско, когато не бе на себе си, а тя дори не вярваше, че нещо, което поразяваше човешка организъм, би подействало и върху нейния. Интересен факт, Пандора не мислеше за това в този момент. Тя наблюдаваше звездите и след това просто реши да си тръгне, да си даде почивка в продължение на няколко дни, седмица може би. Просто да изчезне, оставяйки след себе си бледата диря на спомените.
Направи го.
В кафявите ѝ очи звездите имаха топъл пламък. Те блестяха ярко и тя осъзна, че ги обожаваше. Предпочиташе нощното небе през дневното макар, че то бе тъмно като бездна. То беше красиво, когато сивите облаци обгръщаха внимателно луната, а край тя звездите блестяха неуморно. Някои от тях падаха, оставяйки бледа диря, която бързо изчезваше. Казваха, че трябва да си пожелаеш нещо, но тя не знаеше какво, затова съзнанието ѝ бе изпразнено от мисли и просто се наслаждаваше на гледката. В далечината забеляза светкавица и когато ситните капки дъжд се изгубиха в косата ѝ, тя се усмихна. Изглеждаше като щастлива дете, стояща сама сред… Дори не бе сигурна къде се намира и това ѝ харесваше.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано Empty Re: някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано

Писане by ♠Dracula♠ on Съб Ное 15, 2014 3:25 am

Звярът в него бе започнал да бошува и той знаеше че е станало време за вечеря.Той никога не пропускаше ядене независимо къде се намира или с каква компания е.Жаждата за кръв кънтеше в главата му и не го оставяше на псокойствие.Отиде до хладилника да си сипе сок,но вкуса му само го отврати и той хвърли чашата на пода.Хиляди малки парченца стъкло се разпиляха навсякъде,но на него не му пукаше.Той искаше кръв и трябва да я получи на всяка цена.
Набързо излезе от дома си и тръгна из улиците на новия град в които бе избрал да живее няколко години или по-малко не се знае.Намери ли причина да остане може и никога да не го напусне,но едвали ще се случи.Неговата жажда за кръв,власт и пари са на челно място в живота му и никой не мое да достигне до дълбоко заключеното му сърце.Заключено толкова отдавна колкото е дълъг живота му на вампир,а той не е никък кратък.
Докъто се разхождаше из улиците видя една влюбена двойка скрила се в една тъмна уличка,той се доближи до тях и за минути задоволи нуждата си за кръв.Като след себе си остави само два трупа за които не му дремеше какво ще стане,нито пък за близките на тези хора.Избърса кръвта от лицето си и продължи да върви по улиците.Глада му бе донякъде задоволен,но той искаше още и още.
Но уви изведнъж леки капки дъж заросиха и той знаеше че хората ще се разбягат и край с вечерята му.Изкрица надежда се появи в него когато видя едно момиче да се радва на дъжда.Усмихна се лукаво и тръгна към нея.
Щом се приближи и я видя остана вцепенен и едвам каза:
-Не те ли е стах да се намокриш?
♠Dracula♠
♠Dracula♠

Брой мнения : 114

Върнете се в началото Go down

някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано Empty Re: някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано

Писане by Pandora. on Съб Ное 15, 2014 8:20 am

Тя не се страхуваше.
Всъщност беше по-голяма страхливка, отколкото би си признала. Всъщност имаше много неща, от които се страхуваше, макар че дъжда не бе едно от тях. Но в този момент не се страхуваше от нищо и никого. Сякаш беше част от процеса по прераждане, по преоткриване на себе си. Може би той също беше част от него. Защо иначе съдбата го изпращаше при нея?
- Не. – гласът ѝ беше звънлив, изпълнен с щастие, а тя се усмихваше насреща му. Леко сви устни сякаш опитваше да прикрие усмивката си, да я прогони, но не успя. Сякаш за да потвърди думите си, Пандора поклати глава в знак на отрицание и устните ѝ отново се извиха в чаровна и невинна усмивка. Държеше се като малко дете, осъзнаваше го, но не можеше да се контролира. Не беше по силите ѝ да спре да се усмихва.
Наблюдаваше го. Тайно. Откриваше нещо познато в него, а след това повтаряше на себе си колко е глупава, защото всъщност той ѝ изглеждаше напълно непознат и нямаше как нещата да стоят по различен начин, когато дори не го бе попитала за името му, нито той попита за нейното. Погледът ѝ тайно изследваше външността му. Взираше се в зелените му очи, толкова тъмни и в същото време толкова привлекателни. Опитваше да достигне до душата му, но тя сякаш бе обвита от тъмна мъгла или въобще не съществуваше и на нейно място имаше бездънна бездна. Проследяваше меките черти на лицето му, създаващи впечатление, че бе аристократ или поне притежаваше изражението на такъв, както и маниерите. Тя беше забелязала онази високомерна походка, но също така и грацията. Тя също така беше забелязала малките жестове, излъчващи класа и съвършенство. Той беше един харизматичен млад мъж, който предизвика любопитството ѝ. Но не онова хищническо любопитство, което повечето жени познаваха, защото тя нямаше намерението да се бори за сърцето му или да го умолява за една нощ в неговата компания. По начало не бе такава, по начало не бе светица, нито грешница, а имаше някакви свои измислени принципи, които следваше. По начало бе видяла докъде водят и двата начина на поведение, затова предпочиташе да няма нищо общо с който и да било от двата.
- Ами ти? – попита със закъснение. Щом той ѝ говореше на „ти“, значи тя също можеше и за първи път не се почувства виновна, че се държеше толкова естествено, нито чу укорителния глас на майка си, която искаше да я превърне в дама. Тя бе на принципа, че уважението се печелеше, а не се предлагаше във формата на някакво формално обръщение.
- Да се взираш в някого е по-скоро плашещо, отколкото… както там се надяваш, че изглежда. Аз съм Пан, накратко от Пандора, въпреки че родителите ми не са били толкова щури, че да ме кръстят по този начин. Сама реших, че ми отива повече.
Говореше твърде много и внезапно спря. Сигурно изглеждаше глупаво или може би тя не бе свикнала да бъде толкова различна. Явно обстановката променяше човека, обстановката променяше нея.
Pandora.
Pandora.
Хибрид: Вещер & Вампир
Хибрид: Вещер & Вампир

Брой мнения : 250

Върнете се в началото Go down

някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано Empty Re: някъде извън Мистик Фолс / два месеца по-рано

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите