The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 10 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa;

Go down

Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa; Empty Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa;

Писане by Eric Northman. on Съб Окт 25, 2014 7:22 am

Понякога стоиш на ръба на пропастта и просто гледаш надолу, чудейки си дали си струва да паднеш, но вътрешно знаеш, че го правиш само защото искаш някой да бъде там долу, за да те хване. Осъзнаваш, че истинската причина да се намираш точно на това място, точно по това време, е защото си достигнал лимита на самотата, която те изгаря отвътре. Ядосваш се. Искаш да изкараш целия този разрушителен гняв навън, но не знаеш как. Това те ядосва още повече. Правиш глупост след глупост, докато накрая не те сметнат за луд, а ти самия оставаш празен.
Ерик Нортман беше самотен мъж. Макар, че имаше всичко. Или поне погледнато на пръв поглед. Той имаше семейството си, имаше приятелите си, имаше жените си. Но нямаше любов, просто мечти. Още не беше достигнал ръба на пропастта, но в очите му ясно си личеше очертания път, който със сигурност го водеше натам. Някои биха казали, че има достатъчно, за да е щастлив. И вероятно биха били прави, но Нортман никога не се задоволяваше с „достатъчно”. Наречете го перфекционист, но той искаше всичко.
Дори не осъзна, кога бе стигнал до красивите водопади навътре в гората. Той беше мечтател, съзнанието му винаги блуждаеше някъде и търсеше нови хоризонти, над които да се разпростре. Мислите му бяха като диви коне, онези които не можеха да бъдат опитомени и яздени, които бяха родени да препускат свободно. Винаги бягаха на някъде и беше почти невъзможно да ги настигнеш.
Русокосият мъж плъзна синия си поглед наоколо, повдигна длан над очите си, за да пречупи заслепителните слънчеви лъчи и облиза сухите си устни, жадни за малко вода. Въздъхна тежко, пое си отново дълбоко дъх и се ухили глуповато, знаещ какво следва. Винаги щом беше уморен от сивото ежедневие идваше на това място. Пръстите му се настаниха върху тънките връвки на ленената риза, издръпвайки ги и оставяйки гърдите му оголени. После я изхлузи от гърба си и я пусна върху зелената поляна, всеки път струваща му се все по-безкрайна и по-пленителна. Повдигна поглед и тогава се случи. Чудото. Видя я. Толкова прекрасна, че дъхът му секна. Приклекна, сякаш дебнеше плячката си, но всъщност не можеше да откъсне поглед от нея.
От сините очи, погълнали небето.
От златните коси, пленили слънцето.
От алените устни, попили целия грях на земята.
Не знаеше името й, никога не я беше виждал преди. Но знаеше едно – беше по-красива от ангел и трябваше да я има. Не го разбирайте погрешно, беше далеч от мисълта да я задържи за нощ или две, целта му бе по-висока и крайната точка беше завинаги. Нортман беше като опиянен от образа й, пожела я. Устните й, нуждаеше се от тях. Веднага. И щеше да направи всичко, за да ги получи.
Секунди по-късно Ерик се намираше на ръба на своята пропаст. Гледаше надолу и не му се струваше страшно. И там долу имаше някой, който да го хване. Той се усмихна, тънките розови устни бяха забравили за жаждата си и имаха нова мисия. Сега бяха гладни, ненаситни и нетърпеливи да вкусят нейните устни. Той се върна крачка назад, засили се и скочи. Полетя като птица в небесата, които тя бе погълнала. Никога досега не се беше чувствал толкова свободен и сигурен за мястото, на което иска да бъде. Миг по-късно се потопи в чистите води на водопада и сякаш изчезна на дъното, погубен в красотата на своята мечта.
Eric Northman.
Eric Northman.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa; Empty Re: Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa;

Писане by Alena Le'roux. on Съб Ное 15, 2014 6:08 am

Слънцето грееше приветливо и лъчите гъделичкаха снежно бялата кожа на русокоската. Тя се бе излегнала на една скала почти в средата на езерцето, образувано там където хилядите литри вода се разбиваха след дългия си полет от върха на водопада. Въпреки че бе близо, до нея достигаха само съвсем малки капчици, които я освежаваха приятно.
Заради прекрасното време този ден, тя бе решила да посети едно от любимите си места в града, и да се порадва на спокойствието ,и предразполагащото към почивка и бездействие, приспиващо действие на топлите, слънчеви лъчи.
Последните години живота й бе почнал да се превръща в жалко подобие на сценарий на някой банален и изтъркан, многосезонен сериал, който отдавна бе й доскучал.
Затова Леро бе решила да се остави изцяло на интуицията си и да следва първосигналните си желания, сиреч да бъде импусивна.. понятие, което бе далеч от тогаващната същност на вампирката.
До онзи момент тя винаги си бе падала по дългосрочните планове, по предвидените и предвидими неща. Някак гледаше да се дистанцира от евентуални изненадващи случки, тъй като свързваше предимно изненадите с прилагателното "неприятни".
Затова когато няколко месеца по рано й бе минало през мисълта че иска да пътува, тя заряза всичко и всички от поредното си временно прикритие, което я представяше като човешко момиче, живеещо в родната на майка й Русия.
Живота й там бе всичко което можеше да иска една спокойна и уравновесена, здравомислеща жена. Прекрасен град, красива голяма къща, невероятен мъж- истински джентълмен, влюбен в "рускинята", който сваляше звезди за нея. Дори семейството му се държеше прекрасно с нея (е освен майка му, но на Мелиса й бе писнало от цирковете й и я бе подчинила да се отнася с уважение, за да не се наложи да лиши бъдещия си съпруг от присъствието й). Да, той дори й бе предложил да се омъжи за него. Ала това че можеше да заблуждава перфектно всички, далеч не значеше че е способна да залъже себе си че това може да се получи.
Можеше да приеме, но тя не би била щастлива. Спокойна -да, ала не и щастлива. А Александър.. в очите му се четеше такава дълбока и истинска любов, че древната не би си простила да я пропилее на вятъра. Сама знаеше какво значи да изпитваш несподелени чувства и бе сигурна че не иска да го обрича на това. Затова една сутрин тя отвори очите си с мисълта за някое далечно красиво място на което да избяга, да се премести и...
Да започне наново..
Отново.
Тя си събра багажа и замина. На сбогуване въздейства на Александър да заличи свързващите го с нея спомени и го остави, пожелавайки му да намери своето щастие. Някоя красива девойка, която да бъде способна да отвърне на любовта му.
Някога.
И така. Месеци наред пътувания, местене от едно място на друго, докато не попадна в този град. В чиято гора, до чиито водопад се намираше в онзи момент.
И изведнъж докато размишляваше какво, или по-точно къде ще вечеря днес, нещо се вряза в нейното досега необезпокоявано езерце и изплиска солидно количество вода по загрятото й, загоряло тяло, което накара древната да се откъсне от създаденлто спокойствие. Тя се изправи и стъпи върху скалата, на която доскоро лежеше и погледна към средата на езерцето, където още бушуваха малки балончета, причинени от сблъсъка с водата. Погледа й бързо се приспособи и тя погледна по-внимателно. Водата се бе избистрила отново и някъде дълбоко в нейните прегръдки, древната съзря нещо.
Някого.
Господи, беше човек. Или не, не можеше да прецени. Чуваше само как сърцето му биеше и виждаше изплуващите мехурчета, които значеха само едно- който и да бе, оставаше без въздух. Затова Мелиса не губи повече време и отскочи от камъка, гмуркайки се в дълбокото езерце. Тялото й бе обгърнато от ледената изворна вода, ала тя сякаш не усещаше нищо, устремена към целта си. И тогава го достигна.
Привидно крехките й ръце го обгърнаха и тя се оттасна с него от дъното.
Там, горе на повърхността, на брега, тя току що го бе изкарала ала той дори не помръдваше. Русокоската се наведе и положи глава на гърдите му. Сърцето му биеше силно, а и чуваше едва доловимото му дишане, насечено от водата която беше нагълтал.
Тя отново се изправи и вече малко по-спокойна успя да осъзнае какво се случва и погледне мъжът който току що бе спасила. Погледа й бе приятно погален от красивото му лице. Едни строги черти, мъжествени. Толкова перфектни, че ако не усещаше мириса на така сладката човешка кръв, бушуваща във вените му, би преположила че е вампир.
Древната се наведе над него, прокара ръката си по лицето му и допря устни те си в неговите, готова да изпълни дробовете му, да го събуди от злочестия му сън по-скоро.  


Последната промяна е направена от Melissa Le'roux. на Сря Фев 18, 2015 8:17 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Alena Le'roux.
Alena Le'roux.
mod
mod

Брой мнения : 10453

Върнете се в началото Go down

Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa; Empty Re: Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa;

Писане by Eric Northman. on Пет Яну 30, 2015 5:50 am

Докато клепачите му бяха затворени, а очите му обречени да не виждат образа й, сърцето на русокосият мъж вече я беше познало. Сякаш един единствен поглед му бе предостатъчен, за да разбере, че това е тя.
Понякога цял един живот не стига, за да откриеш перфектната си половинка, онази едничката, с която се чувстваш цял. Завършен. А друг път стигаха секунди, за да я разпознаеш и да знаеш, че никога вече няма да бъдеш същия. Сърцето ти няма да заспива утихнало нощем, обгърнато в самотата си. Дланите няма да се плъзгат по меката възглавница от другата страна, празната. Устните няма да се хабят, целувайки леки жени, продаващи се на безценица. А очите няма да се лутат изгубени в тълпата, търсейки нещо, от което нямат нужда.
Още преди Нортман да се усети, вече се намираше на брега. Усещаше бодливите стръкчета трева, които сякаш нарочно гъделичкаха полуголото му тяло. Вътрешно се смееше, но външно оставаше все същия човек. Строгите черти на лицето му не се поддаваха на желанието му да се усмихне, подмладявайки образа си с няколко години. Единствено нетърпеливите му пръсти потрепваха, искащи своето. Нея.
Устните й, срамежливо докосващи неговите, запалиха пожар в тялото му. И сякаш всичко в него полудя, крадейки алчно самоконтрола му. Празните ръце се повдигнаха, плъзгайки едната по дължината на нейната и спирайки на рамото й. Другата пък непослушно продължи, галейки врата й, а пръстите му се изгубиха в дългите златни кичури. Устните му уловиха нейните, съблазнявайки ги в нежен танц, наподобяващ валс. Езикът му си преправи несигурно път през устните й и добави сладкия опият, сякаш пили шампанско до преди малко. А очите му не искаха да се отворят, изплашени, че тя може да изчезне.
Не знаеше колко време е изминало, но беше дяволски сигурен, че не му беше достатъчно. Отвори очи и прехапа долната си устна, по която все още усещаше нейния вкус. Повдигна се на лакти и поклати глава, докато лицето му се промени, допускайки широка усмивка да се настани на устните му, извивайки ги в сладостта си.
- Красива си.
Успя единствено да прошепне, докато очите му улавяха нейните. Два сини безкрая, създадени да съществуват заедно. И Ерик знаеше, че я обича още преди да я срещне, затова се луташе безумно из лабиринта на мечтите си, в студените легла на безличните жени, търсейки нея. Най-сетне беше намерен. Малко по-късно, отколкото му се искаше, но все пак намерен.
Всичко беше една голяма лудост, облечена в палтото на нелогичното. Но можеше ли да спори с устните си, веднъж целунали я и веднага познали я? Не, нямаше сили за това. И Бог му беше свидетел, че пет пари не даваше какво крещи разумът му, когато сърцето му успяваше да заглуши гласовете с дивото си блъскане.
Ерик очакваше плесница заради волността си, но беше готов да я понесе. И ако тя го удареше, той щеше да я целуне отново. И после пак, докато самата тя не си признаеше, че й харесва.
Eric Northman.
Eric Northman.
Вампир
Вампир

Брой мнения : 5956
Рожден Ден : 02.08.1996

Върнете се в началото Go down

Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa; Empty Re: Got me looking so crazy right now. Got me hoping you'll save me right now. Got me looking, got me looking so crazy in love. - Eric and Melissa;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите