The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Дванадесет години по-рано
Съб Яну 12, 2019 2:46 pm by Elizabeth

» Да броим до 4000.
Съб Яну 12, 2019 2:03 am by Кардам

» Нашият любим спам!
Сря Яну 09, 2019 6:32 pm by Cher Night

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Сря Яну 09, 2019 2:08 pm by Кардам

» Търся си гадже/fwb
Вто Яну 08, 2019 5:25 pm by Elizabeth

» Другарче за РП!
Вто Яну 01, 2019 9:00 am by Elizabeth

» Ударете с ръка по клавиатурата!
Пон Дек 31, 2018 12:46 pm by Дастан ибн Фадлан

» Буквички
Сря Дек 12, 2018 1:39 pm by Дастан ибн Фадлан

» Познай цвета на блузата на следващия!
Нед Дек 02, 2018 1:18 pm by Кардам

Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

I was dead when i woke up this morning and i'll be dead before the day is done [two weeks ago; Petrova's Mansion]

Go down

I was dead when i woke up this morning and i'll be dead before the day is done [two weeks ago; Petrova's Mansion]

Писане by Charlotte Petrova. on Вто Сеп 09, 2014 4:14 pm

Август..
Горещо. Тежко. Задушно. Всичко замира. Бавно загива. Летните дни са непосилно горещи, задушни и наситени с влага, докато нощите - студени и неприветливи. Август бе към краят си. Бе станал влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с безспирните песни на щурците си, с аромата на презряващите и напукани от пламенната му ласка гроздове. Сякаш всичките му сетива бяха изопнати до скъсване и всеки момент можеше да избухне като уплашено ято и да вдигне неописуема суматоха и замъгляващ очите космически прах. Август правеше всичко възможно да си отиде подобаващо.
Нощта тъкмо бе настъпила. Вечерният воал бавно обгръщаше безликия град, а парливите пламъци на залязващото слънце догаряха и последните прошепнати копнежи, оставяйки след себе си само тлеещи въглени и много пепел. Горчива, черна пепел.

Кръв..
Мирисът на желязо бе станал толкова натрапчив за вампирката, че й се наложи да отвори широко прозореца в тънещата в мрак стая. Но уви, това не помогна. Ветрецът, който навлезе през отвореният прозорец, само раздвижи въздуха и направи миризмата още по - непоносима. Тъмнокоската въздъхна. Пресеклива, протяжна и болезнена въздишка, която отекна неестествено високо в тихата стая. 
Нов, неочакван порив на вятъра позволи слаба светлина да проникне през спуснатите завеси, което пък от своя страна позволи на един най - обикновен страничен наблюдател да различи отделните подробности изплуващи от мрака една по една.
Стаята бе в окаяно състояние. Стените бяха нащърбени и порутени. По пода можеше да откриеш я някоя захвърлена овехтяла книга или пък оцеляло махагоново краче някога било част от маса или пък стол, а сега тънещо в забвение в посипалата се по пода като сняг, мазилка. И все пак мракът скриваше още истинските размери на разрушението. Стаята продължаваше да крие своите тайни.

Тя..
Погледът й се бе изгубил някъде в злокобното пространството. Едва забележима, горчива усмивка бе застинала върху пресъхналите й устни. Бездушието се бе вкоренило в душата й, а хаосът вилнееше из съзнанието й. Огън и лед бушуваха в нея и нито една от двете стихии не вземаше превес, а само я довеждаха до агония и ..сладка лудост.
Тя не принадлежеше на себе си.

Госпожица Де Жампануа..
Настоятелното звънене на звънецът бързо я изкара от транса, в който бе потънала. Древната въздъхна, затвори очи и отпусна назад глава с надеждата за още един миг спокойствие, но уви, посетителката нямаше такова намерение. Шарлот скочи от коженият диван и прекоси тъмното помещение бавно, почти с нежелание, стигайки до входната врата, а след това бавно отвори на русокосата си приятелка.
— Нетърпелива си! — констатира тъмнокоската като я огледа обстойно, а след това се усмихна с привидна дружелюбност.
— Е, заповядай. — каза като се помести, за да влезе гостенката й.
avatar
Charlotte Petrova.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 3277

Върнете се в началото Go down

Re: I was dead when i woke up this morning and i'll be dead before the day is done [two weeks ago; Petrova's Mansion]

Писане by Тереза. on Чет Сеп 11, 2014 5:36 am

Отегчена- правилното чувство, което се намираше в емоционалния ми архив. Всичко изглеждаше глупаво и безинтересно. Полетът до най- близкия голям град с летище до тук оставаше най- интересното нещо, което се случи в последната седмица. Пардон, може би по-интересна беше примамката да се върна тук. Бях забравила, че Мистик Фолс беше западнал, опустял и чужд на една французойка от различен социален статус.
Мистик Фолс винаги е бил градът на драмата, която не обичам. За разлика от много :drama queens:, аз нямах работа в подобен цирк. Предпочитах да оставам скрита зад кулисите и да нареждам пионките, а те да се избиват помежду си. Това най- вероятно ме правеше тази, която създава благоприятна почва за драмата.
Нямаше никакво значение това в момента, защото се намирах пред нещо подобно на запустяла и вехта "къщурка", ако можех въобще да определя пред какво се намирах. Интересно ми беше как може една Петрова да ме повика на подобен адрес.
Та, фамилията Петрова се славеше с много повече от подобни гнусни местенца, нали именно те бяха владеещите в този град. Харесвах фамилията им повече от тази на придошлата МагКуин. Ах, как мразех тази фамилия. Един милион тръпки като ледени стъкла се забиваха в меката плът на сърцето ми, не че то имаше подобна.
Аз, както се и предполага, бях пътник с книга. Книга, която няма страници. Имах сега и сега, имах сега. А те- миналото. В спрелия град нищо нямаше значение освен славното минало. Което не ме интересуваше и нямах търпение да се върна към цивилизацията.
Щом вратата се отвори на прага на "колибката" цъфна Петрова. Шарлот Петрова. Изглеждаше типично за една Петрова, нямаше как да се съмнявам.
- Хайде, Шери! Разширени вени получих да те чакам!
Вътре "домът" не беше по-добре от фасадата на съборетината. Можех ли да пипна някоя вампирска зараза тук?
- Действай по същество. Тук не ми харесва, Шери. Имаш ли нещо за пиене в това жалко подобие на "сграда"?
avatar
Тереза.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Брой мнения : 104

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите