The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Вто Сеп 02, 2014 2:47 pm

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Black-raven-alley
Лондон.

Единствения град, който будеше усещането за дом и безопасност.До болка познавате чувството, което се пробужда в момента в който стъпите в дома си.Ето, това беше моето чувство, когато бях в Лондон.Будеше онова сладникаво чувство на спокойствие и безопасност, което те завиваше в топла прегръдка за да се стоплиш от дългото отсъствие.Позволявах си да се връщам в Англия на всеки няколко десетилетия, за да запомня точно това сладникаво чувство и да се отдам на малко поход и убийства.
Цяла вечер стоях в един малък пъб в отдалечена част от града, където не бе толкова оживено.Мястото бе пропито и натаено с миризма на тютюн и бира, за повечето алкохолици не бе проблем, дори не можеш да го усетиш, но при мен бе различно.Усещах го до мозъка на костите си, и не бе чак толкова приятна миризма.Хората се променяха, виждах го  отново при това ми посещение.Вече не бяха онези изискани и културни хора, който бяха преди век.Сега се бяха превърнали в пияници, отчаяни от живота и едвам, някак си бутайки всеки ден до края, дали било с пиене или не.Картинката бе жалка, поне за мен, липсваха ми онези благородници, който за забавление залагаха и се радваха на живота, а бездушевните хорица, просто ме отвръщаваха и отбъскваха с все сила.Чуха се тихи капчици, който се разбиваха в прозореца до мен, сякаш искаха да ме хванат в тягостна и безмилостна в която аз щях да завърша мокра до мозъка на костите си.Обърнах се и просто забих поглед в малките капчици който се стичаха по прозореца, бяха толкова привлекателни от друга страна, искаше ми се аз да бях малка капчица, която оставя следа, дори и за малко.
Нещо обаче привлече вниманието ми към тъмната уличка от отсрещната страна на пъба.Никак не исках да се напрягам, бях прекалено изтощена да го правя, но бях и любопитна, а и онази малка част от алкохола която успя да се добере до кръвта ми и да се разлее по която част може, ме принуждаваше да го направя.Отначало бе объркващо, но чух женски глас и усещах тревожността в гласа й.Беше младо момиче, вгледах се повече и видях русата красавица, която бе по-скоро дете, отколкото жена и силуета на мъж, който я бе приклещил, а тя с все сила се опитваше да се отскубне.
Знаех сцената как ще завърши и знаех че тя няма да си тръгне от там жива, по-скоро щеше да бъде изнесена утре сутринта с краката напред в чувал от тази уличка.Тази идея никак не ми се понрави, не и тази вечер.Не и в моя град, не и в моя дом.
Изнизах се от стола, и излязох навън в дъжда, който безмилостно, сякаш го бях молила се разбиваше с по-голяма сила в мен.Малките капки се разбиваха, толкова бързо и попиваха в кожата и дрехите ми че дори и да исках нямаше как да остана суха, дори и да се скриех някъде отново.Усетих вампирчето, което очевидно бе младо и не толкова опитно, че ме гледа.Усмихнах се доволно, а момичето едва не пищеше от ужас, виждах страха в очите й.Момчето си помисли че може да се справи с мен или че просто не го интересува, но когато се опита да й въздейства за секунда само се обърна отново към мен, а очите ми вече светеха.Неговите се разшириха от изненада, но не я пусна.
Бях ядосана и той щеше да си го отнесе, а младото момиче просто щеше да му излезе тази вечер късмета да не бъде убита, може би щеше да се порадва на няколко годинки, още живот.Преди нещо такова пак да се случи.
-Остави я...-казах ядосано, като кучешките ми зъби започнаха да се удължават.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Alexandrina Du Val on Вто Сеп 02, 2014 3:08 pm

Втора седмица от както брат ми го няма. Втора гадна, мрачна и безчувствена седмица. Осъзнавах, че от тук нататък ще съществувам няма да живея, ще започна да живея чак, когато го намеря.
Лондон. Любимия му град както и моя. Пристигнах рано сутринта и обиколих града, който познавах като петте си пръста. Бях толкова залисана от всичките красоти на този град, че неусетно се беше стъмнило, а аз трябваше да се прибера. Мисля, че ме беше страх след като прочетох всички онези статии и истини за вампирите. Беше ме хванала яко параноята и все си мислех, че някой ме гледа и следи.
За да стигна до апартамента, в който бях отседнала, трябваше да мина през един от малкото тъмни квартали на Лондон. В момента, който отбих в пресечката чух бързи стъпки зад себе си и ускорих крачката.
- Хей, кукло. - чух зад гърба си
Повдигаше ми се. Отново някой пияница мислещ се за големия сваляч. Не обърнах внимание и засилих крачка, макар че токчетата не ми бяха доста полезни в тази ситуация. Усетих здраво дръпване за ръката и след няма и секунда бях здраво опряна в близката сграда. "Мамка му, вампир" - помислих си
Стената зад мен беше неприятна за меката ми кожа. Размърдах се леко и избягвах погледа му.
- Ще се правиш на недостъпна, а? - доближи се до мен и усетих аромата му, беше толкова завладяващ, но някак си точно така си представях вампирите. Изглеждащи млади, секси и с невероятен аромат.
- Би ли се отдръпнал от мен ?- правех се на смела , но костите ми изтръпваха от страха, който се надигаше в мен.
Не ми отговори и продължи да се приближава към мен. Опита се да ме целуне, но извих глава и уцели бузата ми.
- И продължаваш да се правиш на недостъпна. Съжалявам, но сега ще ти покажа, че никой не може да си играе с мен и получавам това, което искам. - казах непознатия и ужасът се надигна в мен.
Нямаше какво да направя, бях пристисната към стената от вампир двойно по-силен от мен. Оставих се на съдбата, надявайки се да ме подкрепя поне малко.
Долепи устните си до врата ми и точно преди да захапе се чу приятен женски глас в далечината, което отне вниманието му за минутка и аз се проврях под ръката му.
Alexandrina Du Val
Alexandrina Du Val
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 103

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Вто Сеп 02, 2014 3:32 pm

Всичко се случи за секунди, той се поколеба, а тя се опита да се измъкне, но той успя да я улови за ръката в последната секунда от която отлепи поглед от моя.Дръпна я рязко към него, а аз вече бях вбесена на максимум.Малкия неопитен вампир започваше да ми лази по тънките нерви с опитите му да се направи на много силен и велик.А истината, простата истина беше че той вече можеше да се пише за пътник.Той я хвана за гърлото и единственото което му оставаше бе да я захапе и просто да й счупи врата, но очевидно не беше толкова тъп, за да я превърне, а само щеше да направи второто.Виждах го в очите му и в мислите му, нямаше да му отнеме кой знае колко време.
А на мен ми отне дори по малко, да се озове той леко във въздуха и моята ръка около врата му която го стискаше, не толкова силно колкото ми се искаше, защото малката русокоска щеше да си го отнесе без да иска.Погледнах я и се усмихнах искрено, виждах я че е смела, но от друга страна я беше страх от дъното на душата й.Личеше си и се усещаше,достатъчно за мен, да я отърва от, а за малкия нескопосник да я убие.
-Майката ти не те е учила на обноски, а ?Как да се държим с една дама?-почти изръмжах насреща му, а той затегна хватката около гърлото на момичето и в следващия момент я запрати с все сила в отсрещната стена.
Тя се строполи на земята издавайки болезнен за хората звук и припадна.А за мен това беше перфектната възможност, една малка грешка от негова страна, но очевидно си беше толкова тъп колкото изглеждаше с цялата тирада.Опита се да се съпротивлява, но бях по силна от него и колкото и да се опитваше не можеше да се отскубне от хватката ми.А секунда по-късно, в едната си ръка държах сърцето му, а с другата просто го бутнах на земята.
-Задник.Трябваше да ме послушаш.
Беше пътник, още в началото но той не го осъзнаваше, но за мен така бе по-добре.Не обичах никой да убива на моя територия.А и просто тази вечер ме бе улучил на настроение.Леко се отърва, ако питате мен.Можеше и повече, но не ми бе до игрички.Обърнах се към момичето, което все още лежеше на земята и не помръдваше, а дъжда продължаваше да жули с всички сили и да мокри и двете ни.Приближих се до нея и чух тихия ритъм на сърцето й.Нямах идея какво да правя с нея, но не смятах да оставя малкото момиченце в тъмната уличка, а имайки предвид че едва се отърва и то с моя помощ, бях сигурна че няма да изтрае до края на вечерта.
Затова просто я взех на ръце и няколко минути по-късно се озовах в къщата която бях наела за тези няколко дни, в близост до пъба в който бях.Оставих я на дивана и запалих камината, измъкнах  се от мокрите си дрехи и облякох нови.Погледнах към нея, беше вир вода и се наложи да сменя й нейните като й навлякох някоя от моите тениски и чифт дънки.Тя не помръдваше изобщо, чух само едно изохкване от нейна страна, но не се събуди.Настаних се на фотьойла и запалих цигара и просто я чаках да се събуди.
Беше наистина красиво малко дете и се радвах че тази вечер и се размина, сега очаквах и тирадата с това какво съм и писъците му и крясъците-като цяло цялата програма.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Alexandrina Du Val on Сря Сеп 03, 2014 4:21 am

Мамка му. Защо не бях малко по-бърза? Когато ме хвана отново студена тръпка се прокрадна по гръбначния ми стълб. Край. Бях до тук, за какво и е на това момиче да ме спасява. Може да си направят пир с мен или пък да ме изпокъсат на парчета и да се гаврят с трупа ми.
"Стига Александрина, опитват се да ти помогнат" - мисълта в главата ми започваше да ме успокоява. И докато бях заета с това да се успокоявам усетих как бях повдигната във въздуха и летях. След секунда пред очите ми причерня и започнах да усещам студ. Опитвах се да извикам, да помръдна, дори да прошепна, но нищо. Черното започваше да се увеличава, студът ме беше вцепенил и след това не помня нищо ....

-------------------------------------

Вече не усещах студ, не усещах студената земя под мен. Опитах да мръдна леко крака си и да успях. Беше ми прекалено топло. Отворих очите си и лампата ме заслепи и бързо ги затворих. Направих втори опит и беше успешен. Опитах се да се надигна от нещото, на което бях легнала и в момента, в който се опитах усетих силна болка в таза ми и изохках силно.
Малко след това забелязах същото момиче, което ме беше спасило да стои и да ме гледа изучаващо. Насилих се да се усмихна, защото страха все още витаеше някъде в мен.
- А, здрасти. - беше единственото, което можех да кажа.
Alexandrina Du Val
Alexandrina Du Val
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 103

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Сря Сеп 03, 2014 1:56 pm

Да се ровиш с чуждия ум си беше, страшничко, особено за тези който нямаха опит.Единственото което виждах в съзнанието й беше тъмнина, болка и нищожни опити.Случката в уличката беше единственото нещо за което мислеше, а страха я завладяваше напълно.Като да гледаш малко бебе докато спи и сънува ужасен кошмар.И не след дълго опитите му да се събуди бяха успешни.
Гледах я изучаващо, слушах ритъма на сърцето й, а той бе кулминацията на песен- ту бързо, ту бавно, объркваше ме и ме дразнеше в същото време.
Не очаквах да реагира така, очаквах да изпищи и да избяга с писъци, но от друга страна болката не й позволяваше, а любопитството й още повече.А тя самата бе отражение на мен, особено преди да ме превърнат.Беше нахакана, не се даваше лесно, но в същото време умираше от страх вътрешно.Може би точно заради това я измъкнах, защото беше едно мое копие.
-Не са ли те учили да не минаваш през тъмни улички и да се предлагаш, на долнопробни вампирчета, като онзи?-попитах и запалих цигара без да помръдвам от фотьойла на който се бях настанила.Дръпнах силно и за секунда задържах дима в дробовете си, колкото да ги погалят и задушат в един и същи момент и после издишах.Това определено ме успокояваше и не ме изнервяше, за разлика от ритъма на сърцето й.
-Успокой се, защото ме изнервяш, а не ми се иска насила да те карам да го правиш.-измърморах и отново дръпнах от цигарата и срещнах погледа й.Объркан и някак си плах, но в същото време силен.Момичето наистина ме учудваше, беше буря от емоции, но не ги показваше толкова външно колкото аз самата правех на нейните години.
Изправих се и отидох до масичката взех две чаши и сипах уиски.Разбира се за нея по-малко не смятах да я напия до несвяст, но изглеждаше така сякаш имаше нужда от това питие, просто за кураж.Взех чашите и се приближих до нея, тя леко се отдръпна, а аз не помръднах а просто й подадох чашата, тя я взе от ръцете ми леко трепереща и с несъгласие, но после я изпи на екс.
-Ей, полека!Не искам после вашите да ме обвинят че съм се "гаврила с теб".-подсмихнах се и седнах обратно на мястото си, чакайки я да каже нещо.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Alexandrina Du Val on Сря Сеп 03, 2014 2:06 pm

Стоях и я гледах. Или искаше да не ми обръща внимание или просто прекалено много беше се задълбочила в мислите ми. Продължаваше да ме гледа сякаш съм единственото нещо, което може да спаси света и малко по-малка страха ми избледняваше и се надигаше чувство на нервност в мен.
След като проговори нацупих устни и събрах веждите си.
- Хей, хей .. Първо за твое сведение се опитвах да се прибера и вярвай ми не съм искала да попадам на вампир, който да иска да ми изпие и последната капка кръв от тялото. Второ не съм се предлагала. - нацупих се още при мисълта за това. Ненавиждах такива момичета- Не съм такъв тип момиче драга ми спасителке. - запали цигара и рязко ми се допуши. - Трето, теб не са ли те учили да споделяш с ближния си? - загледах цигарата и вдишах дълбоко за да може димът някак си да стигне до дробовете ми, но неуспешен опит. - Четвърто, може ли да спреш да ме гледаш като някаква древна вещ, която изучаваш от началото до края. Изнервя ме наистина. - спрях за малко да си поема въздух.
В това време тя ми подаде чашата с уиски и след като го изпих игнорирах нейния съвет за това как да пия.
- И последно, но не на последно място боли ме, много ме боли и адски много ти благодаря, че спаси кльощавия ми задник от този... - през ума ми отново минаха последните няколко часа и за пръв път се сетих за брат ми. - вампир. - усмихнах се мило и се опитах да стана, но отново опитът беше неуспешен.
Alexandrina Du Val
Alexandrina Du Val
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 103

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Сря Сеп 03, 2014 2:28 pm

Гледах я с ококорени очи докато говореше, когато едва ли не си изпроси цигарите я замерях с кутията, просто за да замълчи за секунда.
-Не знам, кое е по-дразнещо бръщолевенето ти или ритъма на сърцето ти.-зъбите ми леко се показаха, но когато видях ококорения й поглед ги прибрах й се подсмихнах.Беше забавно да я гледам, отдавна не бях контактувала с човешки същества, предимно бяха или вампири или хибриди.Доста отдавна говорех й с хората просто за забавление и бях забравила какво е, до този момент.Без да й въздействам, без да се преструвам че не съм човешко същество като нея, просто бе уникално да наблюдавам реакциите й.
-Е, другия път няма да съм там, да ти спася задника от някое свръхестествено същество като мен самата.А ти си доста запозната с тях изглежда.-говорех спокойно и отпивах малки глътки, позволявайки за миг алкохола да изгори част от гърлото ми, преди да се разлее по някоя друга част от тялото ми.
-Не, се напрягай, тялото ти е просто натъртено и ожулено, има нужда от почивка.А аз съм Роуз Озера между другото.-изправих се рязко взех чашата й и отново я напълних само че този път повече от преди.
Подадох й я отново и се настаних на свободната част от дивана по-далеч от нея, преди пак да се опита да се изправи, аз самата щях да я накарам да седи на задника си.Лесно можех да й дам от кръвта си, но предпочитах да не го правя, а й така тя щеше да си тръгне прекалено бързо.Не исках да си развалям веселбата в момента, макар че за русокоската едва ли това можеше да се нарече веселба.Наблюдавах я докато палеше цигара и отново отпиваше от уискито.Беше красавица, страхотно тяло, очите й бяха като стрелки на часовник движеха се бързо и на моменти забавяха, само за да огледат частите от къщата, където не се поддаваше и грам светлина.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Alexandrina Du Val on Сря Сеп 03, 2014 2:46 pm

Сърцето ми отново заби в гърлото ми, когато започна да говори. Бога ми.. Усещах силата и могъществото и, неща от които се плашех доста. Когато показа леко зъбите си страха се надигна в мен, но бързо се опомних и и казах:
- Я стига, ако искаше да ме плашиш и да ми направиш нещо отдавна щеше да си го направила драга.. - дръпнах от цигарата си продължително и изкарах гъстия пушек през ноздрите си.
Чак сега имах възможността да огледам къщата. Беше някак мрачна, древна и красива. Харесваше ми.
Когато спомена, че изглежда, че съм запозната с свръхестествените същества през ума ми минаха доста болезнени картини.
- Така е, за жалост ги научих по трудния начин - насилих се да се усмихна и продължих да оглеждам мрачната стая
Пореден опит за изправяне ии да.. Поне успях да си седна на задника без ничия помощ.
- Александрина Дю Вал, не съм сигурна, че ми е много приятно, но все пак.. - направих гадна гримаса и се засмях съвсем леко.
Дръпнах за пореден път и се замислих защо ме беше спасила, нямаше какво да му мисля толкова за това попитах:
- Защо ме спаси ? - загледах се в очите и и зачаках отговора, какъвто и да беше той..
Alexandrina Du Val
Alexandrina Du Val
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 103

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Чет Сеп 04, 2014 1:04 am

Беше права, ако исках да я убия щях да го направя до сега, но това по никакъв повод не означаваше, че не мога все още.
-Така е ако исках, щях.Но от друга страна си перфектната вечеря, така че.-усмихнах се дяволито.
Беше ми интересно какво знаеше за онези не живи същества като мен и всички останали по този свят.Алекс, ставаше все по интересна, а ума и още по привлекателен за мен.Исках да надникна в онези тъмни кътчета на съзнанието й, само за да разбера какво се е случило и какво точно знаеше.Но единственото което виждах бяха малки отрязъци, на не толкова привлекателни картини, колкото ми се бе искало.Винаги можеше да е и по-лошо, дори ужасно имайки впредвид аз какво можех да причиня на нея, определено картините бяха цвете пред това.
Въпроса й не успя да ме учуди, очаквах го, но от друга страна не знаех какво да й отговоря, винаги можех да я излъжа и това щеше да мине, но дали исках да го направя беше друг въпрос.
-Защото си същото наивно дете, което бях аз на твоята възраст, за това ти спасих кльощавия задник.-усмихнах се и се изправих.
Отидох до кухнята и светнах лампата, осветлението подразни очите ми, но не обърнах внимание.Измъкнах от хладилника китайското което бях поръчала по-рано и се върнах обратно на дивана при момичето.Връчих й едната кутия и се усмихнах мило.
-Е, ще благоволиш ли сега да ми разкажеш, защо по дяволите секси момиче като теб, се навря там където не трябваше?
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Alexandrina Du Val on Чет Сеп 04, 2014 3:55 am

Това момиче или ми се ровеше из малкото мозък, който ми беше останал или здравата си бях ударила главата при падането. Докоснах я и не, не ме болеше.
- Не знам дали попринцип се усеща нещо, когато ровиш в главата на хората, но аз усещам за това спри, ако искаш да разбереш нещо просто ме питай Роуз. - отново направих досадната гримаса.
Малко се поизнервих, защото ми навлизаха в личното пространство, а аз никак ама абсолютно никак не обичах този тип занимание на вампирите. Започнах да си мисля от гадни по-гадни неща за да може да се усети и да спре да го прави.
Допуших цигарата си и точно, когато я загасих изпих и останалото съдържание на чашата ми, а въпроса и ме учуди максимално.
- Казах ти, никога не съм искала да попадам на вампир. - ухилих се срещу нея. - Просто исках да се прибера в апартамента ми, който е на две преки от тук, но пък къщата не е лоша мисля да поостана. - засмях се звънко
Шегувах се разбира се. Бях и благодарна, че ме беше спасила, много при това, но да и досаждам с моя човешки животец, мисля че щеше да и дойде прекалено, а и с моя чепат характер най-много да ме схруска за вечеря.
Хванах кутия и започнах да се моля да не е е говеждо, отворих я и да - пилешко.
Не не, аз не съм в час никой, който е бил нападнат от вампир няма да се надява китайското му да не е говеждо, а пилешко. Мозъкът ми си правеше яко базици с мен.
Alexandrina Du Val
Alexandrina Du Val
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 103

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Пет Сеп 05, 2014 1:37 am

Ето, сега вече бях учудена, не трябваше да усеща нищо.Поне, другите не усещаха че го правя, а тя беше различна и по дяволите знаех си че има нещо в нея.Е, сега поне бях убедена.Когато започна да си мисли "отвратителни картини" ме накара да се засмея, мислеше за всевъзможни глупости, който искрено ме забавляваха.Наистина бе забавно какви неща можеше да измисли човешкият мозък, особено нейния, бяха от забавни до по-забавни.
-И сега стана все по-интересна за човек.-казах през смях.
Лично аз нямах против да остане в къщата и без това беше скучно наоколо, а и тя с нейните удивителни способности, за който дори не подозираше беше интересна.И определено щеше да осветли, така тъмната и задушаваща къща.Е, поне на мен лично щеше да ми бъде приятно де.
-Нямам нищо против да поостанеш.-казах с усмивка и станах от дивана.
Оставих я сама да се нахрани, а и лично предпочитах да си взема един горещ душ, преди да се върна обратно при нея, стига да не си беше обрала крушите от страх.Спрях да ровя в главата й в момента в който влязох в спалнята, просто изключих за нея.Свалих дрехите си и ги оставих на пода, влязох в банята и пуснах горещата вода, която би трябвало да изгори всеки нормален човек, но за мен беше повече от приятна.Оставих водата да си проправи път надолу по тялото ми нецеленасочено и опрях гръб в стената.Пред очите ми премина случката от тази вечер и все още оставаше въпроса защо наистина я бях измъкнала.Не беше само заради това че тя прилична на мен, просто имаше нещо в самата нея и това ми бе доказано преди момент, когато се ровех в главата й.Хич не обичах да го правя, но когато аз бях любопитната, а не някой друг, бях готова на всичко за да разбера.Чухвах туптящото й сърчице от другата част на вратата й бях сигурна че няма да си тръгне, а аз смятах лично да я попитам какво наистина знае за нас и как.Само че без да се ровя в главата й.
Изкъпах се и излязох, нахлузих едни къси панталонки и тениска, оправих косата си и се върнах при нея в хола.Беше сменила само начина на седене, но не бе помръднала като цяло, просто допушваше нова цигара.Настаних се до нея и взех кутията и също запалих.
-Е, не избяга с писъци, това си е начало.-подсмихнах се докато издишах дима.-Сега ще ми кажеш ли какво и как знаеш за съществата като нас?
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Alexandrina Du Val on Пет Сеп 05, 2014 4:22 am

Роуз отиде да се къпе, а на мен страшно ми доскуча. Опитах се да се изправя за да поразгледам наоколо, но болката в кръста ми, ми каза, че е добре да си стоя на малко дупенце. Седнах по турски и грабнах една от нейните цигари, защото моите бяха паднали някъде, когато господин "Силен съм", реши да ме помята по улиците.
Замислих се над това, което беше станало тази вечер, отново и някак си вече ми изглеждаше по реалистично. Запитах се дали брат ми е такъв. Дали се гаври с малки беззащитни момиченца? Дали убива хора?
Завъртях бързо главата си за да се отърва от тези мисли. Не Деймън не беше такъв. Или поне това, което помнех от него не беше.
Дръпнах силно от цигарата и спрях да мисля. Наслаждавах се само на никотина, който навлизаше в белите ми дробове. Наслаждавах се на чувството, когато главата ми се замайваше от цигарите. И точно, когато се наслаждавах на всяка дръпка Роуз навлезе като ураган през вратата.
- Уф, разваляш ми моментите на уединение. - засмях се тихо и я погледнах.
Веднага след това последва нейния въпрос и аз останах като вцепенена. Не знаех какво да и отговоря. Дали да и кажа истината или да я излъжа. Но думите започнаха да излизат от устата ми.
- Преди две седмици. Стоях си вкъщи като съвсем нормален човек и чаках брат ми да дойде за вечеря, но не дойде. - спрях за момент. - Притесних се естествено, той е най-ценното нещо в моя живот, и се качих до стаята му. Видях, че той всъщност вечеря, но не с храна, а с хора. - спрях за момент и картината в главата ми се появи отново. - Отвратих се и слязох на долния етаж. Не знаех какво е, не знаех как се е превърнал в това, което е. На следващият ден него го нямаше. Обиколих всичките места, на които предполагах, че ще е, но не -няма го. Гледала съм много филми за вампири и предположих, че и това, в което се е превърнал се казва така и да, бях уцелила. - спрях за секунда и дръпнах от цигарата си отново. - Изчетох всичко, което намерих за вампири - древни истории, статии,способности, какво ядете, какво пиете, какво усещате, всичко. - спрях и се усмихнах многозначително. - Когато си тръгна до леглото ми имаше бележка. Мислех, че на нея ще пише къде е, но не. Пишеше "Много неща ще опитат да влязат в главата ти малката ми, пази се. Обичам те.И не забравяй пази се" -млъкнах и наведох глава.
Alexandrina Du Val
Alexandrina Du Val
Хелпър.
Хелпър.

Брой мнения : 103

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Роуз Озера on Съб Сеп 06, 2014 12:06 pm

Сега всичко си идваше на мястото.Като да гледаш как сто вековен лист хартия наново пренаписва думите си.Прави ги по ярко черни и сякаш сами се рисуват по него.Толкова лесно всъщност, но и толкова трудно за  изпълнение, като се опитваш да не повредиш листа.Ала накрая успяваш, малко, но достатъчно за да оставиш трайна следа върху него.
Ето това представляваше Алекс, всичко си дойде и пасна на мястото си, макар че тя бе прочела всичко, човешкият и живот бе разтърсен из основи и то от собствения и брат.Колкото и да се опитваме, нараняваме най-много хората който обичаме.Това беше факт, неоспорим при това.Сестра ми бе направила същото с мен, сега същото се случваше на Алекс.Приликите бяха удивителни, а и до някъде на мен ми идваше ясната представа защо не я оставих да стане храна на онзи малък скапаняк. Приличаше на онова човешко момиче, което аз бях преди да ме превърнат, наивна до мозъка на костите си и все толкова притеснена за сестра си, колкото Алекс за брат си.Но имаше и още нещо, тя беше уникална, но сама не го знаеше.Забравих твърдия си тон и напереното държание за момент, нямаше смисъл дори да се напъвам с нея беше лесно да се говори, а и тя не знаеше още много неща за този така безскрупулен свят в който съществуваше.
-Сега всичко си дойде по местата.-усмихнах се мило.-Но, брат ти до някъде е прав, доста същества като мен самата ще се опитат да се вмъкнат в главата ти и повярвай ми, хубаво е че го усещаш.Специална си, но съм сигурна че има и още нещо в този малък и доста удивителен мозък с който можеш сама да се защиш от това.
Тя изглеждаше объркана, а аз се усмихвах доволно.Знаех си че има нещо такова само трябваше да й помогна да разбере какво, а и аз самата щях да остана удивена от разбраното.А и тя изглеждаше доста приятно момиче, трябваше само да спре да си мисли че мога да я "изям" за вечеря.Което беше доста изкушаващо, но нямаше да го направя.Бях като изследовател в лаборатория, а тя беше опитната мишка.Запалих поредната цигара и я оставих за момент да помисли, без да аз се ровя в мислите й и да нарушавам личното й пространство и просто замълчах.
-Каза ми че си прочела за вампирите, но знаеш ли че има и други свръхестествени същества освен тях?-наккрая изтърсих и погледа и стана още по-объркан.
Роуз Озера
Роуз Озера
Хибрид: Вампир & Върколак
Хибрид: Вампир & Върколак

Брой мнения : 757
Рожден Ден : 20.11.1994

Върнете се в началото Go down

"Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години| Empty Re: "Next thing I know I was back to my old ways"|Лондон, преди 3 години|

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите